Честен

[Ани]

Честен

Братя мои, за това, което е истинно, което е честно, което е справедливо, което е чисто, което е любезно, което е достославно, за това, което е добродетел, което е похвала - само за него мислете ” (Фил 4:8; СИ).

“Честността подразбира справедливост, абсолютно никаква лъжа у човека.”(54;44)

“Преди всичко трябва да бъдете честни спрямо себе си. Честността усилва волята.”(54;54)

Вавилонският цар Новуходоносор превзема Палестина. В ръцете му пада и столицата на юдеите Йерусалим. Новуходоносор поставя на юдейския престол Седекия като свой васал. Не след много време и огромна египетска Армия поема на поход към владенията на Вавилон. Новуходоносор веднага сваля обсадата около Йерусалим и повежда войските си да пресрещнат врага. Цар Седекия решава да използва отсъствието на поробителите и да се вдигне на бунт за отхвърляне на вавилонското господство. Обаче, преди да предприеме такива действия, той решава да се допита до юдейските пророци. Всички те в един глас му вещаят пълен успех. Царят изпраща да повикат и пророк Йеремия. Пратениците увещават Йеремия да не противоречи на царските намерения, а да ги подкрепи. Пророкът, обаче, остава верен на Божия глас, който го напътства за доброто на народа му, и заявява пред царя и цялата му свита, че не бива да въстават срещу Новуходоносор. Ако постъпят така, Йерусалим ще бъде изгорен до основи, а улиците му ще се къпят в кръвта на невинните му жители. Пророк Йеремия предупреждава царя, че египетската армия скоро ще се оттегли и вавилонците веднага ще се върнат в Палестина. И гневът им срещу юдеите, надигнали се на бунт, ще бъде страшен.

Цар Седекия не се вслушва в думите на Йеремия, вдига бунт и доживява да види изпълнението на предсказаното от пророка. Новуходоносор обсажда с цялото си войнство Йерусалим и го превзема. Защитниците на столицата се разпръсват като прах, подгонена от ураганен вятър. Пленяват цар Седекия и го отвеждат в окови във Вавилон. Божият храм и царският дворец в Йерусалим са опожарени, както и всички по-големи къщи. Повечето граждани са отведени в робство. Вавилонците оставят в столицата само шепа сиромаси да работят в лозята и по нивите.

Всичко това се случва в 587 година преди Рождество Христово. Ще да изминат цели 70 години преди юдеите да се завърнат от плен по родните си земи. (IV Цар. 24:17-25; Йер. 21,32,34,37-39 гл.).

Пророк Йеремия не угажда на цар Седекия, а остава честен докрай в своето пророческо служение, отредено му от Бога. Неподчинението на царя спрямо Божията воля коства множество човешки животи и невинни жертви сред юдеите, а за хиляди техни сънародници — между които и Йеремия — заточение в страната на врага. Това е цената, която заплащат всички, които поставят на първо място собственото си “аз” и своите амбиции и интереси, а пренебрегват повеленията на Твореца или дори здравия разум.

Какво да разбираме под понятието “честност”? — Честността подразбира справедливост и пълно отсъствие на лъжа у човека.

Честният човек е постоянно точен и изпълнителен. Независимо от своето обществено положение той е неизменно коректен и акуратен във всичко и към всички. Като правило се заема само с работа, която е в състояние да извърши. Следователно самооценката му е обективна и справедлива, лишена от всякакви самозаблуди. Затова можем да определим честния човек и като твърде интелигентен. Той винаги мисли и действа правилно.

Честен е този, който е благороден и издържа с високо вдигнато чело всички изпитания в живота.

Как да реализираме своята честност в условията на реалния живот? - Като развием високо и будно съзнание. Така във всяка житейска ситуация ще имаме най-точния ориентир за това, в каква насока и за каква цел да вложим физическите, умствените и духовните си сили. Нужно е да бъдем честни поради дълбокото осъзнаване на духовните закони и на необходимостта да служим на Доброто.

Да бъдеш честен означава, че си осъзнал своята истинска същност като човек.

Загадка

Кое от всички е определение за честността?

• който защитава честта си;

• който защитава честта на другите;

• който не лъже;

• който е праведен;

• който е почтителен.

Честността:

• подразбира абсолютно никаква лъжа у човека;

• усилва волята;

• може да се разглежда като жива разумна сила, на която трябва да се създават условия за развитие;

• е потенциална у всеки човек, развива се;

• не си служи със стражари, тояги, затвори, а с култура и съзнание;

• поддържа съзнанието високо и будно;

• влиза като елемент в интелигентността;

• е алхимически елемент от търсения еликсир на живота.

Честният:

• сам е честен, пръв е честен;

• е точен, изпълнителен във всичко;

• предприема само работа, която може да извърши;

• каквото обещае, изпълнява;

• констатира фактите тъй, както са;

• е благороден, богат, почтен, със силна воля;

• мисли и действа правилно; изпълнява навреме задълженията си;

• издържа на всички лоши условия в живота;

• прилага доброто;

• избягва злото не от страх, а от разбиране на законите;

• не причинява никому вреда;

• на всекиго е полезен;

• не се дразни;

• никому не казва обидна дума;

• с каквото се заеме, навреме го прави;

• никому длъжен не остава;

• винаги е изправен, не се прегърбва;

• знае със сигурност за себе си честен ли е.

Самовъзпитателни методи и идеи:

1. Прочетете библейския стих и разсъждавайте върху него в контекста на добродетелта честност. По желание използвайте помощните въпроси.

“Следователно, братя, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел, това размишлявайте” (Фил.4:8;РИ).

За какво размишлявате най-често в ежедневието си: за хубавите неща или за лошите? Каква е ползата и каква е вредата да се мисли за лошите неща само в контекста на хубавото?

Определете връзката на честността с всяка от посочените пет добродетели? Може ли да се установи някаква обща зависимост между петте и каква е тя?

Задължително условие ли е посочените пет добродетели да бъдат възможни за проявяване само между хора, които се чувстват братя, и защо?

Каква е връзката на честността с истината и с правдата? Доколко честният е праведен и истинен?

В какво се състои красотата на отношенията с човек, който е честен?

Потърсете в съзнанието си приятел, познат, известна личност или образ от изкуството, който е олицетворение на посочения библейски стих?

Полезно и ценно ли е човек да мисли върху предимствата на честността като добродетел и точно с какво е полезно и ценно, ако е?

Какво ви липсва лично на вас, за да бъде честността ви добродетел: предимно .мотивация, предимно убеждения и разбиране, предимно решителност и приложение, предимно интерес и насоченост за самовъзпитание, предимно разумност и воля?

2. Определете кои от изброените характеристики се отнасят точно за честността / нечестността и кои за други добродетели:

• премълчаването на истината;

• незаинтересоваността към справедливото спрямо другите;

• невниманието към фактите;

• изразяването на мнение;

• говоренето за нещата;

• тълкуването в свой интерес;

• споделянето на проблемите;

• търсенето на решения;

• изнасянето само на онези факти, които преследват определена цел;

• представянето на всички факти;

• разглеждането на всички причини и следствия;

• прехвърлянето на вината върху странични хора и обстоятелства;

• представянето на заблуждаващи аргументи;

• укриването на собствената позиция;

• неумението да се прозре истината;

• невъзможността да се разберат истинските намерения на другия.

3. Определете за всяка от посочените групи кой е най-близо до честността? Степенувайте и подредете във възходяща степен чрез номериране.

• обективният;

• субективният;

• онзи, който първо разглежда съотношението между обективното и субективното и тогава преценява какво отношение да заеме.

• оптимистът;

• песимистът;

• разположеният;

• искреният;

• уважаващият;

• обичащият;

• верният;

• спокойният;

• идеалистът;

• материалистът;

• реалистът.

• заинтересуваният;

• критичният;

4. Упражнение за самоанализ. Признайте пред себе си честно:

• Какво от случилото ви се през вчерашния ден не искате никой да разбере и защо?

• Какво искате да скриете и от себе си за отношенията си с онзи човек, който ви е най-антипатичен?

• Има ли нещо случило се, което да не искате да бъде записано в Акашовите записи (в паметта на разумната природа) за вас, и какво все още може да направите, за да го смекчите или поправите?

• Има ли нещо по-свято от истината за вас и кое е то?

• Ако бяхте максимално честен, какво не бихте казали и какво бихте казали последния път, когато повишихте тон на някого?

• Необходимо ли е първо да си честен пред себе си, за можеш да си честен пред другите?

• Честността обективност или вярност към истината е?

• Ако трябва да избирате между влюбеността си и справедливостта, ще можете ли да сте честен и защо?

• Честно ли е да си ту добър, ту лош? И има ли честност у този, който не умее да защитава доброто в себе си?

5. Напишете съчинение-разсъждение на тема: “Чест и почест”. Засегнете по желание и някои от следните въпроси:

• Кой заслужава всенародната почит?

• Само вътрешно честният ли заслужава хората да изразяват почитта си и защо?

• Честта ли предизвиква почест или почестта и честността могат да се разминават?

• Какво означава и какви жертви са нужни, за да защитиш честта на някой друг човек? В съвременния живот всеки сам ли следва да защитава честта си или може да се говори и за колективна чест?

• Защита на нечия чест ли е да опетним своята чест? Можем ли да защитим чест с нечестни средства?

• Кого може да посочите като човек, който ви е защитил честта, достойнството, който е помогнал да запазите самоуважението си в труден момент, и как сте засвидетелствали почитта си към него досега?

• Кой за вас е образец на честност? Защо?

• Достатъчно честен ли сте към всички, които ви почитат?

• Длъжни ли сме да сме честни и защо?

• Важно ли е да си готов да си честен и защо?

• Какво печелим и какво губим, когато сме честни?

• Към какво не съм бил достатъчно честен досега за себе си? За какво бих се почитал повече?