Прощаващ

[Ани]

Прощаващ

“...Бивайте един към другиго добри, състрадателни,

прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа”

(Еф. 4:32; СИ).

И си прощавайте взаимно както Христос ви прости, така и вие”

(Кол. 3:13, СИ).

“... Прости вината на рабите на бащиния ти Бог”

(Бит. 50:17, СИ).

“Когато прощавате на някой човек,

ще му простиш заради Бога, Който живее у него.”

(13 - 11.12.1989)

“Мъчно прощава човек на себе си, но оттам ще започне.

Щом прощава на себе си, той може да прощава и на своите ближни.”

(30;126)

Исус Христос беседва със Своите най-приближени ученици — апостолите. Петър се доближава до Него и Го запитва:

— Господи, колко пъти да на брата си, когато съгрешава против мене? До седем пъти ли?

Иисус го поглежда замислено и изрича:

— Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем!

След това обхожда с дълбокия си взор всички апостоли и разказва притча:

— За да разберете Царството Небесно, представете си един цар, който пожелал да си разчисти сметките със своите слуги. Доведоха му един от тях, който му дължеше десет хиляди таланта. И понеже нямаше с какво да изплати дълга си, владетелят заповяда да продадат него, жена му, децата му и цялото му имущество, за да покрие задължението си. Тогава слугата падна ничком пред господаря си и сърцераздирателно помоли за малко търпение, за да може да изплати дължимото. Царят се смили над него, опрости му дълга и го пусна да си ходи. А слугата хукна навън и лек като птица се понесе към дома си. Не щеш ли, на пътя му се изпречи един негов длъжник, който бе получил от него сто динаря назаем. Слугата, чийто дълг бе опростен, го хвана здраво за дрехата, разтърси го и поиска със суров глас да се издължи. А онзи падна на колене и молеше за пощада, за малко търпение, за да събере сумата. Но първият бе неумолим — извика стражата и го хвърли в тъмница — да лежи там, докато не изплати дълга си до последния грош! Измежду минувачите, които станаха свидетели на сцената, имаше и такива, които го познаваха. Огорчиха се в сърцата си и отидоха при царя, та му разказаха за случилото се. А той се разгневи и кипна като вулкан, извика слугата си и му заяви с гръмовен глас: “Рабе лукавий, аз ти простих целия ти огромен дълг, защото ти ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш над твоя длъжник, както аз се смилих над теб?! Сега ще те подложа на мъчения, докато не го изплатиш докрай!“

Така ще постъпи и Моят Небесен Отец с вас, ако не простите от сърце на ближните си техните прегрешения! (Мат. 18:21-35)

Велик духовен подвиг е прошката! Само силният може да прости. Само най-силният може да поиска прошка.

Да прощаваме от Любов — към Бога и към ближния, а не по принуда. Само тогава жестът има смисъл. Само тогава той разпръсква мрака в душата и я изпълва с Христовата светлина. Понеже Спасителят е образец на неизчерпаемата Божествена Любов, прощаваща всичко и на всички.

Бог е готов да ни прости всичко в името на Своя Син — Христос. Затова и ние сме длъжни да прощаваме на своите братя и сестри заради Божията Любов и заради жертвата на Христос за всички нас. В Своята молитва “Отче наш” той включи израза: “И прости ни дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници!” (Мат. 6:12; СИ). Това е Негов завет за всички хора и за вечни времена. Той самият даваше на всяка крачка ярък пример за абсолютно прощение. Дори и прикован на кръста, мигове преди да издъхне, прощава и на Своите мъчители - римските войници, които Го бичуват и издевателстват всякак над Него.

Не можеш да вървиш по духовния Път, ако не си простил на всички от цялото си сърце. Не можеш да развиваш добродетели, ако душата ти е задръстена с непосилното бреме на ненавистта, която те разяжда отвътре.

У всекиго от нас, в най-дълбоката ни същност, живее Божественото и очаква с безкрайно търпение да му дадем възможност да се прояви. В негово име сме длъжни да прощаваме - и на себе си, и на всички останали. Ако не сме в състояние да простим на самите себе си, то не бихме могли да го сторим и спрямо ближния.

Прошката е израз на всеобхватната космическа Правда, която държи сметка за благото на всички същества, на всички Божии творения. За прошката не е нужно да се говори. Достатъчно е да я родим в сърцето си и да я съхраним от посегателствата на времето и обстоятелствата.

“Една от най-малките добродетели, това е да простиш. Върху тази най-малка добродетел почива цялата съвременна култура. И плодородието

на земята почива върху прошката. Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия... че всички гладни години се дължат на липсата на тази най-малка добродетел. Липсва ли тя, винаги идват велики катастрофи..., гонения.” (“Двата природни метода”, С., с.З66)

“Прощавай винаги заради Бога! Прощаването не произтича от човека. То иде от Бога! Можеш да се бориш в себе си дали да простиш, но ти трябва да победиш в тая борба. Първата стъпка, с която човекът влиза в духовния живот, е прощаването. Прощавай заради Бога.” (22;281)

Прошката:

• е нужна, за да възстановяват хората връзките помежду си;

• не означава да се сърдиш, че си счупил една стомна, а да купиш нова;

• е наука за съвършени и велики хора - може на думи да простиш, а по-късно да разбереш, че още не си простил в себе си. И трябва да го направиш, да го постигнеш докрай;

• е необходима, за да се предотврати подпушването на енергиите, събирането на отровите в организма;

• е, за да не носиш в ума си греха на този, за когото мислиш, и да се товариш;

• е печалба за силни хора;

• е нещо, зад което седи Любовта;

• е потребност за благото на нашата душа.

Прости:

• заради Бога, Който живее у този, на когото следва да простиш;

• за да се развие един център в горната част на главата ти, за да се активизира мозъкът ти и за да се усъвършенстват функциите му;

• защото всяка обида, която някой ви е нанесъл, съзнателно или несъзнателно, има за цел да ви предпази от някакво зло;

• за да не ти мислят злото длъжниците ти, да не ти пращат лоши мисли;

• за да можеш да влизаш в контакт с положителните космични сили на хармонията, а не със силите на разрушението. Прошката е катализатор на хармонични промени и подреждане на вътрешния ни живот.

Прощаващият:

• има готовност да прощава;

• умее да прощава първо на себе си, а тогава и на ближните си;

• прощава на всички свои длъжници;

• разсъждава така: “Господи, аз се постарах да простя на всички тъй, както Ти си ми простил”;

• знае, че трябва да прощава, за да не попадне в подобна ситуация и да причини такава обида Другиму;

• няма нещо, което не може да прости;

• прощава първо в сърцето си, завинаги и докрай.

Прощаването:

• е вътрешен процес;

• не бива да се разгласява, а да се мисли дълго и дълбоко над него;

• има признаци дали е извършено: светлина в ума, топлина в сърцето, сила, мощ, връзка с Бога, доволство от себе си;

• е за високо интелигентни хора;

• е необходимост първо и предимно за теб самия;

• е труден процес на самопречистване и освобождаване от обидите, концентрирането в злото, лошото. Не е лесно да забравиш една обида, а в този, който я е причинил, да видиш доброто.

Самовъзпитателни задачи:

1. Помислете и направете списък на нещата, които най-трудно сте простили. Направете списък на нещата, които не сте простили още, но искате да простите. Има ли неща, които не можете да простите? Помислете за всяко едно от тях: били ви олекнало на душата, ако то не съществуваше като проблем в съзнанието ви? Може ли човек да прости в себе си, а да не прости пред другия? Кое е най-трудно за вас - да пожелаеш да простиш, да постигнеш прощаването в себе си или да го изразиш? Често ли ви се налага да прощавате? Трябвали човек да е над нещата, за да не се сърди и обижда непрекъснато? Коя е най-лесната прошка досега за вас и коя е най-голямата? От коя бихте предпочели да започнете да работите върху себе си, за да развивате прощението си? Нужно ли е човек да прощава, когато не съзнава, че има на кого и за какво? Какво би могло да означава превантивна прошка?

2. Какво не сте си простили? Опитайте се да го направите. Колко време ви трябваше за всяко от нещата? Умението да си прощаваме подобрява ли готовността и мотивацията да прощаваме и на другите? Можем ли да простим на другите, докато не сме се научили да прощаваме на себе си?

3. Напишете красиво върху лист хартия текст със следните изречения за довършване:

Прощавам на себе си.............. Прощавам на......,.......,.............., ...............,........... Бог да ми прости. Бог да им прости. Искам да се науча да прощавам. Мога да прощавам. Прощавам всичко. Не допускам поводи за прошка. Прощавам на всички всичко. Свободен съм от нуждата да прощавам. Простете ми и вие. Прощавам. Прощаваш. Прощава. Прощаваме. Прощавате. Прощават.

Концентрирайте се с цялото си същество върху това позитивно утвърждаване, ако решите, че ви е нужно. Внимавайте да не мислите за написаното нещо отрицателно, да се съмнявате. Спете една нощ под възглавницата с този текст. После го прочитайте всеки ден. Пазете го като своя свещена и безценна тайна, като нещо важно и подхранвайте в себе си копнежи и стремежи, правете опити да подкрепите с дела акта на тези прошки спрямо тези, за които се отнасят: красноречиво, скромно, категорично, пряко, но и дистанцирано (резервирано).

4. Тема за дискусия или личен размисъл: Как би изглеждала една “култура на прошката”?

Помощни въпроси по избор:

На какво ни учи Христовото идване на Земята в областта на прошката? Кому, кога и как трябва да прощаваме?

Какво означава библейският израз “70 пъти по 7” да простиш на брата си (ср. Мат. 18:22)?

Прошката любов ли е? Можем ли да простим някому, когото не обичаме? Нужна ли е любов, за да простим?

Кога сме простили напълно?

5. Изберете кой от посочените девизи подхожда най-много на личното ви виждане за културата на прошката:

• Любов към всички, прошка към всички.

• Прости, за да ти се простят греховете.

• Люби, прощавай и пътя си не забравяй.

6. Размишлявайте върху взаимозависимостите, които съществуват между прошката и осъждането. Ако осъждаме някого в себе си, това водили до необходимост после да му прощаваме? Негодуванието и неудовлетвореността от един и същ ли вид прошка се нуждаят? Когато някой е виновен, кой трябва да го съди: потърпевшите, всички, законът, моралът или само собствената му съвест? Възможно ли е да се прости на виновния, преди да е поправил грешката си? Може ли да съдим някого външно, а вътрешно да не му се сърдим и кога е възможно това? Виновният, грешният и сбъркалият следвали да простят на себе си и тогава да очакват другите да им простят?

Психотренинг. Помислете: За какво осъждате родителите си? За какво не ги осъждате? За какво им прощавате? За какво искате да им простите още? Ако сте простили всичко на някого, възможно ли е да продължавате да го осъждате за нещо? Мислено простете на родителите си всичко. Пожелайте им мислено да простят и те на своите родители. Мислено простете на всички деца, които сте осъдили в живота си. Мислете за прошката, искайте да сте простили вече, имайте готовност да простите всяко следващо осъждане, което ще забележите у себе си. Създайте си нова нагласа: с прошка се живее по-леко. Освободете се от товара на миналото и лошото, за да се отвори пътят на настоящото ви ежедневие и на бъдещото ви развитие по-чист, светъл и красив.