Благородство

[Ани]

Благородство

“Важно е човек да бъде благороден независимо

от положението, което заема.”

(18;137)

“Благородството в човека е неговата мъдрост.

Благородството в човека е неговата интелигентност.

Благородството в човека е неговата вярност,

неговите добри постъпки, неговото добро сърце.

Вътрешните ни и външни отношения към когото и

да е трябва да бъдат правилни, абсолютно чисти. ”

(50;21)

Книжниците и фарисеите трескаво търсят повод да обвинят Иисус Христос в Богохулство. Един ден цяла група от тях, следвани от голямо множество израилтяни, довеждат при Исус една жена, заловена в изневяра към мъжа си. Довличат нещастницата насред каменистата площадка и Му казват:

— Учителю, тази жена бе хваната в прелюбодейство. Според закона на Мойсей тя трябва да бъде убита с камъни. Какво да сторим?

Синът на дърводелеца от Назарет ги поглежда и Без да отговори, се навежда надолу и започва да пише с пръст по земята. Те изчакват няколко секунди и повтарят въпроса си. Едва на третия път Той се изправя и изрича тихо, но отчетливо:

— Който от вас е Без грях, нека пръв хвърли камък върху нея!

И отново се навежда и продължава да пише нещо по повърхността на земята.

Всички чуват думите Му. Изминават няколко мига, по-дълги от часове. Първи си тръгват най-възрастните. Имат предостатъчно ярки спомени за грешките, които са извършили в живота си. Последват ги по-младите. Последни се оттеглят младежите и децата. Съвестта не позволява на никого да се обяви за безгрешен.

Иисус отново се изправя и, като не вижда никого, освен обвинената в смъртен грях жена, я пита кротко:

— Жено, къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?

— А тя отвръща:

— Никой, Господи!

Тогава той меко промълвява:

— Нито Аз те осъждам. Върви си и недей съгрешава повече!

( Йоан 8:3-11)

Иисус Христос постъпва благородно, понеже е изпълнен с Божествена Любов, самият Той — въплъщение на Истина и Мъдрост. Именно истината, бликаща от всяка мисъл, слово и действие на Христос, придава такава красота и благородство на Неговата Личност. И сила, огромна духовна сила! Защото само силният духом може да прояви искрено благородство. Слабият е в състояние единствено да го имитира. Почти никога успешно...

Благородството изисква и кристална душевна чистота (“За да бъде благороден, човек трябва да бъде чист”; 12 -11.03.1988) и любещо, всеопрощаващо — като на Христос — сърце.

Благородството помага на човека да осъзнае, че всички хора трябва да се отнасят помежду си с любов и разбиране. Самият той, благородният, използва всички условия на живота за общото благо, без да мисли за собствените си интереси. За него ближният е жива душа, изпълнена с Божията светлина, която се нуждае от топлота, обич и взаимност.

Благородството влива у човека струя безсмъртен живот. То повишава неговата интелигентност и чувствителност към потребностите на другите. Изпълва сърцето му със състрадание и съпричастие към всяка болка и страдание по света. Благородният неизменно се стреми към побратимяване, към братски живот между всички хора.

Благородният е гражданин на два свята - материалния и духовния. Разумните същества от невидимата реалност го подпомагат във всичките му благородни начинания. И не може да бъде другояче, понеже той непреклонно отстоява в делата си една велика, Божествена правда.

Благородният човек е овладял чувствата си до съвършенство. Неговата разумна воля е подчинена на Божията. Той предоставя себе си, своя потенциал, за да може Бог да се прояви чрез него.

Който работи упорито и последователно върху себе си, освен всички останали добродетели придобива и благородство. То му помага да се радва не само на собствените си успехи, но и на тези, постигнати от неговите приятели и познати. Позволява му да извършва благородни постъпки, не само когато всичко му е наред, но и в мигове на трудности и изпитания.

Благородният човек притежава вътрешна мекота. Той никога не си служи с обиди и грубост. Стреми се винаги да проявява разбиране към всеки и да му помогне според възможностите си. Старае се към всяка житейска ситуация да подхожда с търпение и любов. Да не се гневи на неизбежните грешки — собствени и чужди, а да черпи поука от тях.

В сърцето на благородния блика живот и обич, а в мислите и делата му - мъдрост, красота и правда.

• е дългът на сърцето и ума да се проявят по най-възвишения, красив, безкористен, справедлив и разумен начин, който душата желае от тях;

• прави човека оживен, обичан, правилно развиван, с характер, велик, с вътрешна мекота и топлота;

• помага на човека да се справи с жестокостта на емоциите, чувствата, желанията, копнежите си, смекчава ги и ги облагородява.

Предпоставки за развитие на благородство са:

- наличието на предварително развити други качества: сърдечност, интелигентност, доброта, чистота, красота, толерантност;

- разбиране, преживяване на идеята за братски живот — да съдействаш за общото благо и да използваш всички условия за това, да възприемаш другите като свои братя и сестри;

- будно колективно съзнание, подчинено на обща цел;

- способността да живееш с любов;

- умението да мислиш най-хубавото и най-доброто за близките си и за всеки човек еднакво;

- умението да се радваш за богатството, успехите, постиженията, качествата на другите;

- вниманието към малките неща и употребата на енергията си за тяхното реализиране;

- преодоляването на неуспехите, комплексите, неудовлетворението;

- дружбата с благородни хора, мисълта за благородните примери в живота;

- изкарване на прехраната си с труд;

- не оскърбяване никога никого;

- чувствително и отзивчиво сърце.

- проявата на възвишеното в себе си;

- работата над себе си за собственото си усъвършенстване;

- стремежът и уважението към великото и святото;

- любовта към Бога;

- насочеността ти да обичаш Божественото в себе си и да го проявяваш.

Благоразумният:

- е благороден в разумни граници;

- разумно се отнася към всяко благо;

- оценява нещата по достойнство и постъпва разумно според това;

- стремящ се да е разумно благ;

- има разумно, облагородено сърце.

Благородството ни задължава да сме:

- внимателни към малките си недостатъци и да работим с постоянство и търпение, докато ги изправим;

- честни, почтени, съвестни, предани;

- откриващи първо благородно-то в другите, които разглеждаме като приятели.

Опитни упражнения за самовъзпитание

1. Помислете върху зависимостите, които стоят между благородството, целта и ценността! Сравнете личните си ценности, мотивации и цели с тези, изразени в текста.

За да постигне една своя благородна цел, човек понякога трябва да употреби много начини, да търси най-подходящия. Не всеки метод постига точно това, което искаме. Не всяко средство може да постигне всяка цел. Благородството означава да знаем точно какво искаме, да не позволим нищо да ни попречи да го постигнем и когато това стане, да го направим достояние и на другите.

Благородната цел се постига само с благородни средства.

Ефектът от постигането на една цел се определя от средствата, употребени за постигането й.

Ценността на целта се познава по цената на средствата, които трябва да употребим за постигането й.

Ценностите имат висока цена, безценните неща са постижими без пари.

2. Прочетете текста. Определете кои и колко са предпоставките -качества за развитието на благородството като добродетел. Подчертайте ги и помислете как всяка допринася за това.

Новата култура е култура на благородното сърце, което води хората към побратимяване. Благородството се явява противодействие на жестокостта. Благородният не е скрит, неискрен, двуличен, няма задни цели, говори и прави това, което мисли и чувства. За да стане благороден, човек трябва преди това да е духовен, правилно развит, с пробудено съзнание, чист, с вътрешна мекота, с отзивчиво сърце, да е внимателен как се проявява в най-дребните неща, да се стреми към великото в проявите си, да се радва на успехите на другите, да се жертва за благото и доброто на другите, да вижда най-доброто, хубавото, красивото и възвишеното у всеки. Благородството се развива върху основата на интелигентността, верността, мъдростта и добротата. Отношенията на благородния с другите са и външно, и вътрешно еднакво чисти, изрядни, правилни. Благородството е от ръководещите ценности в отношенията за реализиране идеята за новото човечество.

Пишете или мислете върху темата: “Благородството на бъдещия човек”.

3. Какви биха били характерните черти на една цивилизация от благородни хора? С какво би се отличавал техният културен живот и тяхното обществено устройство, училищата, например?

4. Споделете разсъжденията си за благородството с някого, когото мислите за благороден човек с високи ценности. Опитайте се да се свържете с такъв човек - да разговаряте по телефона, да се срещнете, да му напишете писмо по пощата или по интернет.

5. Направете опит да сте благородни за десет дена в живота си. Като се наблюдава, човек вижда доколко е такъв, какъвто би искал. Направете упражнението с будно съзнание, с разумно осмисляне и със самооценка. Отбелязвайте си в една табличка искрено колко пъти сте проявили и колко пъти не сте, въпреки желанието и старанието си, благородство. Направете отделни графи за наблюдение на чувствата, мислите и постъпките си. Направете графа, в която да отбелязвате датата, и графа, в която да описвате спрямо какво сте проявили благородството си: човек, хора, животни, друго.