Духовен

[Ани]

Духовен

“... Ония, които живеят по плът, за плътско мислят,

а които живеят по дух - за духовно ...

Вие живеете не по плът, а по дух, само ако

Духът Божий живее във вас.

Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов”

(Рим. 8:5,9; СИ)

И вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом,

свято свещенство, за да принесете духовни жертви,

благоприятни на Бога чрез Иисус Христос.”

(I Петр. 2:5; СИ)

“Важно е човек да бъде силен в духовно отношение.

В това седи смисълът на живота.”

(30;137)

“Да бъде човек духовен, това подразбира да има

силен стремеж към Бога, към слънцето на живота. ”

(12 - 24.08.1988)

“Духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания.”

(84;35)

“Духовният човек живее без никакви противоречия.”

(35;88)

В Библията откриваме изобилие от примери за духовни хора. Един от тях е апостол Йоан Богослов — Любимият ученик на Иисус Христос. Написал е едно евангелие, три Послания и най-мистичната Библейска книга — новозаветното Откровение (Апокалипсис). Скромността не му позволява да говори за себе си по име, а използва думите: ’’ученикът, когото Иисус обичаше“. Самият той рибар, независимо от скромния си произход, се отличава с дълбока и чиста духовност. Разпънат на кръста, малко преди смъртта си, Христос му поверява грижата за Своята майка Дева Мария. На апостол Йоан, именно, принадлежи може би най-популярната фраза в Библията: ”Бог е Любов“ (I Йоан 4:8,16). След възкресението и възнесението на Иисус, той става един от ръководителите на най-старата християнска Църква — Йерусалимската. Единствен измежду апостолите — най-близките ученици на Христа - Йоан Богослов завършва живота си не с мъченическа (насилствена), а с естествена смърт.

Да си духовен, означава, че отдаваш предимство на своята духовна, безсмъртна природа пред телесната, която е смъртна. Както изтъква aп. Павел в приведения по-горе цитат от Посланието му до римляни, ако живееш по плът — т.е. ако се грижиш да задоволяваш изключително потребностите на тялото си, не можеш да бъдеш духовен. Ако подчиниш грижата за тялото на своите духовни интереси, тогава Духът на Бога или Духът на Христос ще заживее в теб и ти ще постигнеш целта на твоето земно съществуване.

В изграждането на силен и несломим дух е смисълът на живота. А това става реалност, когато човек се стреми неотклонно към Бога, към Божественото у себе си и извън себе си. Духовният човек съхранява неизменен своя вътрешен мир дори и при най-тежките изпитания. Той знае, че те са му изпратени не да го пречупят или отчаят, а за да научи уроците на земното училище. Каквито бури и ветрове да срещне по пътя си, каквито и сътресения да го сполетят, всякога остава тих и спокоен. Затова и в душата му не възникват никакви противоречия. Той открива смисъла зад всички житейски факти, събития и явления, дори и най-сложните и заплетените. И, съобразявайки се с него, постъпва по най-разумния, най-правилния начин.

Съзнанието на духовния човек е винаги будно. Той прозира Божията воля за света и за самия себе си и я изпълнява безпрекословно. Вижда разумността, проявена в живота и природата, и открива зад нея Божията Премъдрост. Неговата интелигентност, възприемчивост и проницателност събуждат възхищение. Той никога не изразходва напразно енергията си независимо дали полага умствен или физически труд. Каквато работа започне, винаги я приключва успешно. Бог го обича и на всяка крачка по жизнения му път го дарява с могъща, неизчерпаема сила.

Духовният човек е преизпълнен с дълбока и искрена вяра. Живеейки непрестанно в духа, той рано или късно познава Истината и Любовта като стълбове на всемирния живот. Разпознава и кои сили действат в съгласие с него и кои са против него. Различава безпогрешно доброто от злото и е наясно кога да употреби доброто и как да се справи със злото.

Грешките, които допускат хората, за него са безценен пример на нагледно обучение по мъдрост. Той се оглежда в тях и ако е нужно, сам се поправя.

Благодарение усилията и работата на духовните хора от невидимия свят към Земята се насочват висши енергии и сили, които поддържат целия живот на нашата планета. Балансът между духовното и материалното у тези хора е съвършен. Техният живот започва със страдание, но завършва с радост.

Речник на разграничителните понятия:

Дух - неумиращата част от човека, която чрез душата е свързана с физическия живот и личността в земното съществуване; Божественият образ и подобие на всеки индивидуално.

Духовен - човек, в когото духът се проявява физически: той се стреми да бъде идеален според духовните си разбирания, а не според светските; самовъзпитава се, развива добродетелите си, има връзка с духовния свят, развива съзнателно духовното си тяло.

Душевен - който се отнася до душата, разбирана като етап на единство и хармонично развитие и функциониране на ума, сърцето и волята у човека.

Духовно тяло - нефизическо, енергийно тяло, свързано с астралния свят. В организирането му взима участие съзнанието на човека и го прави буден за всичко, което го заобикаля. Здраво ли е духовното тяло, човек успява в опитите си. Когато в Библията се казва “Сине Мой, дай Ми сърцето си”, това означава, че оформеното духовно тяло у човека всеки сам следва да посвети на Бога, за да бъде пазен, за да е успешно и правилно духовното му развитие, което има физически измерения, но е предимно в една надсетивна област.

Духовно развитие - формиране и правилно развитие на астрално тяло у човека. Такъв човек се ръководи от любовта, не пренебрегва интуицията, чувствата, а се съобразява с тях преди да предприеме нещо. Човекът, който се развива духовно, вече живее в по-пълна реалност — едновременно с физическата той възприема и астралната духовна реалност. Цени и уважава проявите на душата си, съобразява се с нейните нужди и изисквания.

Духовен свят - астралният невидим свят, светът на душата и духа. (Астрал-ният свят е само малка част, област от духовния.) Всеки човек, който постъпва разумно и благородно, освен че живее физически, живее и в духовния свят. Съществата на този свят го познават и му съдействат. В астралния свят има нисши и висши същества: лоши и добри. Има значение с кои се свързваме. Това зависи от волята ни с кого искаме да се свържем и дали знаем какво искаме. Всеки сам се убеждава в съществуването на астралния (духовния) свят: на нисшия (наречен “астрален”) — по време на сън и подсъзнателно, и на висшия — в будно концентрирано състояние.

Духовното - областта на чувствата, емоциите, чувствителността, душата и сърцето, вътрешната индивидуална мотивация и волята да ги следваме.

Духовен

Необходени пространства,

преоткрито време

и неразгадани тайнства

има скрити в тебе.

В себе си навътре

вгледай се и опознай се.

Бъдещото утре днес е в теб нагласа.

От кого зависи

света да промени?

Вътрешното ти си

фактор на съдби,

фактор на успеха,

фактор на любов.

Не търси утеха,

а бъди готов.

Този свят отвътре

си го пресъздай.

Изяви навън и

от себе си отдай

най-доброто и моралното,

съвършеното и точното.

Твоят дух материалното

осмислял е нарочно.

Да бъде човек духовен, това подразбира:

• да има силен стремеж към Бога, към слънцето на живота;

• да бъде силен в духовно отношение;

• да разглежда себе си като същество, потопено в духовната среда на Бога;

• да има будно съзнание, готово да изпълни Волята Божия;

• да разбира причините и последствията на нещата;

• в широк смисъл — да стои по-високо от учения, от разумния, от гениалния, а в тесен смисъл — всеки религиозен човек;

• при всички изпитания да остане неизменен, тих, спокоен;

• да познава истината и любовта;

• да има силна вяра;

• да живее без никакви противоречия;

• чрез свързване с Духа да познава доброто и злото и да знае в даден случай как да употреби доброто и как да се справи със злото в природата.

Белези за духовност в човешкото тяло:

- носът — от него започва духовният живот у човека. Само носът в тялото има насоченост нагоре. Широчината му долу е еквивалент на физическото, а нагоре става тесен;

- рамена — ако духовното преобладава у човека, раменете му се разширяват;

- всяко побутване на главата, челото има духовен смисъл.

Духовният:

• е интелигентен, разумен, той е възприемчив и съобразителен за духовното;

• има правилни разбирания за разумността на природата; вижда разумността навсякъде в природата и живота;

• не пита съществува ли Бог или не — той знае, че съществува;

• каквато работа започне, свършва я успешно;

• знае, че работата е от Бога, трудът от човека, а мъчението от дявола;

• разглежда погрешките на другите като тор, върху която може да расте, поправяйки в себе си видените чужди грешки;

• започва със страдание и свършва с радост;

• умее да се подмладява.

За да станеш духовен, е необходимо:

• познаване на законите за трансформиране на енергиите;

• познание и умение за локализиране на енергиите по центрове и неизразходване на енергиите си напразно;

• да се проявяваш добре в духовно отношение и тогава ставаш силен; не се ли проявяваш добре, оставаш безсилен;

• да знаеш в какво стои смисълът на живота: в това, да бъдеш духовно силен;

• да знаеш кои сили действат в съгласие с теб и кои са против теб;

• да познаваш функциите на Слънчевия си възел и симпатичната си нервна система;

• всяко твое движение да има смисъл, да не е несъзнателно и само механическо;

• да работиш върху себе си съзнателно и с любов.

Самовъзпитателни идеи:

1. Опитайте се първо да докажете, а после да оборите основните тези (твърдения, утвърждавания) от следните две изречения. Импровизирайте си въображаем опонент, с когото спорите и на всяка цена искате да оборите и в двата случая. Какъв извод може да направите за себе си след двата опита? Какво е истинското ви лично отношение всъщност за вас самия?

Човек трябва да бъде духовен, но същевременно трябва да бъде и материален. Обаче между двете му естества трябва да има пълна хармония.

2. Прочетете внимателно текста. Допишете изреченията, като се ръководите от текста.

Работете върху себе си съзнателно и с любов, за да развиете не само физическа, но и духовна сила да правите чудеса. Благодарение на усилията на духовните хора в света от невидимия свят пристигат към земята висши духовни сили, които поддържат целия земен живот.

Чудесата са резултат..........

Съществуването на духовни хора на земята поддържа...............

Висши духовни сили са...................

Любовта и съзнателността към себе си..............

На основата на физическото развитие духовното...................

3. За да могат да се развият духовните сили у човека, той не бива да има навика да се отказва от своите добри желания и стремежи, не бива да подпушва енергията и благословението, с което те са дошли към него, не бива да раздвоява съзнанието си спрямо тях. Опитайте се да защитите пред себе си с доказателства и/или обяснения тезата: Духовните сили се развиват само при единство на съзнанието. Наблюдавайте или помислете за хора, които имат единство на съзнанието и смятате, че са духовни. Успяват ли те да реализират своите добри копнежи и стремежи? Какво ви липсва лично на вас, за да сте духовно единен в себе си?

4. Прочетете текста. Отговорете на въпросите след него.

Три са степените в духовното развитие на човека. Първо, освобождаване от смъртта — възкресение. Второ, връзка с ангелите. Трето — създаване на правилни отношения с Бога. Това е смисълът на живота на човека: придобиване на безсмъртието — възкресение, равноангелство и Син Божий.

Може ли човек да създаде правилни отношения с Бога, като прескочи първите две степени? Сам и лично ли може всеки да създаде отношенията си с Бога или са му нужни посредници и какви? Какъв е равноангелният човек според текста? Какви две характеристики на възкресението са посочени в текста? Кой човек, според текста, става Син Божий? Как си представяте връзката с ангел: като приятелство с някой близък и невидим или като ясновидско явление и получаване на нареждания и указания? Като съдите по себе си, как мислите, едновременно или последователно преживяваме трите степени на духовното си развитие?

5. Всяка вечер в продължение на три последователни месеца отбелязвайте какво сте допринесли към развитието на всяка от петте основни добродетели. Най-добре е това да стане в месеците от септември до март. Тогава човек е предразположен повече към размисъл, отколкото през пролетта и лятото. Всеки път след като запишете всичко, си представяйте малко житно зрънце. Посявайте го в пръстта и си представяйте как то пониква първо надолу като коренче, после нагоре като стъбло, как излиза на повърхността, радва се на слънцето, вятъра, топлината, светлината и влагата, как расте, развива се, завързва клас и узрява. Завършвайте с отправяне на мисъл и импулс: всичко да расте, да се развива и да узрява навреме в природата. Мислете за духовните плодове в живота си.