Jump to content

Нежен и мек


Recommended Posts

Нежен и мек

Мекотата е сила на характера.”

(14 - 08.05.1991)

Няма по-меко и по-отстъпчиво нещо от Любовта.”

(17;200)

“Ако търсите меки хора, ще ги намерите между добрите.”

(30;273)

Мекотата и нежността са проява на едно и

също качество на душата в два различни свята;

нежността в астралния свят, а .мекотата във физическия."

(71;220)

Иисус Христос е поканен на обяд от един фарисеин на име Симон. Докато се хранят, в дома влиза една жена, известил в града като грешница. Тя стиска в ръцете си алабастърен съд със скъпоценно миро. Без да продума, жената се свива при нозете на Иисус, и със сълзи на очи започва да ги изтрива с косите си, да ги целува и помазва с миро. Той приема безмълвно жеста и само я поглежда от време на време с неизразима нежност. Всички присъстващи наблюдават сцената, а домакинът си мисли: ”Ако Този действително е пророк, щеше да знае, коя е жената, която се докосва до него, щеше да знае, че е грешница!“ А Иисус го поглежда в отговор и изрича:

— Ако един лихвар опрости дълговете на двама длъжника — единият от петстотин динаря, а другия от петдесет, как мислиш, кой от тях ще го обикне повече?

— Без да се замисля, Симон отговаря:

— Този, на когото повече е опростено.

Христос казва:

— Право рече.

Сетне се обръща към жената и продължава:

Виждаш ли тази жена, Симоне? Влязох в дома ти, ти вода ми не предложи, за да Си измия нозете. Тя, обаче, откак е влязла, със сълзи ги оми и изтри с косите си. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете Ми. Ти с елей не помаза главата Ми, а тя помаза с миро нозете Ми. Затова ти казвам: прощават й се многото грехове, заради любовта й, защото е голяма. А на когото малко се прощава, той малко обича. (Лука 7:36-50)

Когато блудният син се завръща, баща му се затичва насреща му и го разцелува. Тогава синът коленичи и с наведена глава промълвя:

— Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син. Затова вземи ме за слуга, за да ти служа.

Баща му го вдига от земята с тиха нежности и нарежда на слугите да го облекат в най-хубавите дрехи и да подготвят пищно празненство. До този миг синът му е бил мъртъв за него, ала сега оживял и сърцето бащино прелива от радост и нежност, Един покаял се грешник се ражда отново в бащиното сърце. (Лука 15:11-32)

Бог умее да прощава така, както никой от нас, хората. И го прави, без да ни унижава, с нежност, съответстваща на Мъдростта Му. Неговата съвършена справедливост Му помага да открие най-прекия път към всяко човешко сърце.

Нежността е дъщеря на Божествената Правда. Нейни братя и сестри са деликатността, съчувствието, разбирането чувствата на ближния, почитта, уважението и състраданието. Отношенията помежду ни трябва да създават условия за проявление на всички тези добродетели.

Нежността произтича от едно дълбоко съчувствие спрямо проблемите на човека срещу нас. Нежният човек има голямо, любещо сърце. Неизменно се стреми да замества болката и мъката, заливащи света, с разбиране и топлота. Той знае цената на страданието. Научил се е да го превръща в поука, в житейска мъдрост. Знае и цената на грешките - свои и чужди. Не ги повтаря. И винаги подава ръка на изпадналия в беда, понеже именно така се умножава красотата в нашия пъстър свят. От душата му струят мир и покой, които обгръщат в нежната си пелена страдалците, срещани от него по всичките му пътеки.

В сърцето на нежния човек е открила сигурно убежище великата Правда на Космоса — тиха, ненатрапчива, всеопрощаваща и предлагаща балсам за всички рани, телесни и психически. Нежността е основно качество на душата. Можем да проявяваме нежност, само когато разбираме какво се случва в душата на човека срещу нас. Ако той има нужда от подкрепа, тогава е наш ред да му поднесем плодовете на любовта си. Нежността, съчувствието и утехата са едни от най-красивите измежду тях. Затова искрена и навременна нежност е в състояние да отправи към ближния си единствено човекът, изпълнен с Божествена Любов.

Нежният носи в себе си и мекота. Мекота и нежност представляват едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата е проява на душата във физическия свят, а нежността — в света на чувствата. Нежността е женски принцип на проява, а мекотата — мъжки. Всеки човек в себе си е хармоничен, когато мъжкият и женският принцип са развили у него такива качества на характера му, че той чувства душевно равновесие и разположение. Нежността е висшето образование на личността да дава предимство на своята душевна индивидуалност, да проявява висшето си естество.

Мекотата не подразбира слаба воля, а, напротив — силен характер. В същото време мекият е добър човек, винаги склонен да се притече в подкрепа на нуждаещия се. Мекото сърце, мекият отговор, мекият поглед спасяват човека от много злини. Мекотата се обуславя от две качества: благост и разумност. Мекота, която се крепи на материална основа, е временна. От човека се изисква мекота, чиято основа е Любовта. Придобием ли веднъж мекота, трябва да се стремим да я запазим. Когато у човека е събудена любов към Бога, той постепенно се облагородява и придобива вътрешна мекота.

Мисли за нежността:

Нежността е необходимо качество за всеки. Тя подготвя пътя за любовта у нас.

Нежността “не настъпва смазана тръст и не гаси замъждяло кандило.” Тя внася на Земята сиянието на ангелския свят.

За да станеш нежен и милосърден, мисли колко благ и снизходителен е Бог.

Вибрациите на нежния човек са сини на цвят.

Трябва да си много нежен, да можеш да образуваш вълни на нежност около себе си, за да разбереш величието на любовта.

Мекотата:

• е нужна в характера, в сърцето, в погледа и в говора, за да избавя човека от много злини;

• е онова, което липсва почти у всеки;

• е нещо, без което животът е тежък;

• е сила на характера;

• се обуславя от две предварителни качества: благост и разумност;

• има за основа любовта в човека. Няма по-меко и по-отстъпчиво нещо от любовта;

• се проявява у всеки, който се влюби;

• по-лесно се развива през младостта и по-лесно се запазва през старостта, ако е развита вече;

• е едно от великите качества на душата;

• е проявата на душата във физическия свят;

• е резултат на магнетизма;

• прави човека пластичен, подвижен като водата; изгуби ли мекотата си, човек става сух;

• не е слабост, тя нрави човека по-издръжлив;

• има качествата на въздуха, светлината и водата;

• ни помага да станем господари на себе си и за следващата стъпка - да станем слуги на Бога;

• която има само материална основа, е временна.

• трябва да е резултат на проявата на душата у човека, за да може да се разчита, че наистина я има в характера му. Това означава духовна мекота.

Мекият:

• ще го намерите между добрите хора;

• не е човек със слаба воля;

• за да прояви духовната си мекота, трябва да е добър;

• може да направи добро не само на този, когото обича, но и на този, когото не обича;

• ако прави добро на този, когото обича, го прави, без той да знае; това е същинска проява на мекотата;

• посещава болни, страдащи, които могат да събудят състрадание в него и да събудят нужната му мекота;

• е станал мек при определена, преживяна от него топлина в живота му;

• е отворил сърцето си за топлината и тя е разтопила твърдото и коравото в душевността му, за да изтече вън от него;

• е бил под благородното влияние на любовта си към Бога, която го е направила мек;

• е онзи, у когото чувството е събудено;

• каквото и да каже, колкото и да е строг, у никого не произвежда болка с думите си, понеже те са пропити с мекота;

• е мек не просто външно, а мекотата му е вътрешна и прелива във външните му изяви;

• издържа на всичко, което се опитва да промени вътрешното му състояние;

влиза в положението на другите, педагог е, тактичен е, помага, вижда хубавото в другите;

• запазва дълго детското и младенческото в себе си;

• не е придобил мекотата, тя е вложено качество в душата;

• не е мекушав.

Bibleiski_dobrodeteli_44.jpg

Мисли:

Само любовта може да смекчи нещата, а умът — да им даде цена. Мекотата е външният израз на любовта.

Погледът у човека трябва да е мек и чист, никога раздвоен, свързан с някоя Божествена мисъл, за да очаква, че ще постигне нещо истинско.

Истинското знание не се придобива без мекота. Тя приготвя условия за смирението, любовта и мъдростта.

Видове мекота:

Към себе си - Под мекота към себе си се разбира доверие към Бога, който е вътре в човека. Бог е вложил в теб всички дарби и ти всичко можеш да направиш, стига само да знаеш методите как да работиш. Ти трябва да имаш доверие към Бога, Който живее в тебе. Да си мек към себе си, означава да не си внушаваш мисли от рода на това, че си бездарен, че нищо не става от теб, че си лош. Една висша душа живее в теб и търси рая.

Към другите Заради Бога, обидят ли те, кажи: “От мен да мине.” Можеш ли да го кажеш, имаш мекота към другите. Който има критически дух, у него любовта не може да дойде. Имай мекота към хората, имай в себе си едно свещено чувство към всеки човек, защото в него живее Бог.

Към Бога - щом роптаеш и негодуваш спрямо Бога, тогава ти нямаш мекота към Него. Мекият си казва: “Бог е любов, мъдрост и истина, висша доброта и красота. С тези качества Той ръководи света и всичко добро иде от Него. Страданията, лошото е от хората.” Който няма мекота към другите, се демагнетизирва, а който има, приема Божието благословение върху себе си.

Външна - отнася се за обноските, думите, постъпките ни, и вътрешна — за чувствата, мислите, подбудите, мотивацията ни.

Самовъзпитателни идеи

1. Проявите на душата правят човека нежен и това личи, например, когато човек е влюбен. Поставете си за задача да изразявате всеки ден в продължение на една седмица по една нежна мисъл, по едно нежно чувство и по едно нежно докосване към някого. Да е според ситуациите, може да не е спрямо един и същи човек Направете изводи: полезно ли е да си нежен? Вътрешна нуждали е? Уморителна ли е грубостта?

2. Опит: Когато някой е постъпил грубо към вас, внимавайте да нему отвърнете със същото. Поставете си за цел на груба забележка или побутване да отговорите по най-нежния, мек, мил и лъчезарен начин. Направи ли това впечатление на другите? Как им въздейства? Трудно ли ви беше? На кой пореден опит успяхте да го постигнете? Колко дни ви трябваха? Възможно ли човек да е нежен към някого, ако не мисли за него като за душа?

3. Представете си най-нежната жена, която сте виждали или може да си представите. Нарисувайте я мислено или наистина. Какви качества на характера има още тя? Каква е разликата между качеството нежност и добродетелта нежност?

4. С кои от посочените определения сте съгласни и защо?

• Нежността е отмората и радостта от това, умът и сърцето да се разбират.

• Нежността е вдъхновена сила, способна да ни промени и ни направи по-истински, внимателни и красиви.

• Нежността е подтик на душата да се прояви физически.

• Нежността е храна за душата ми и нейно свойство.

• Нежността, това са финесът, пластичността, одухотвореността у човека.

5. Съсредоточете се в себе си. Концентрирайте се в състояние на нежност. Съзерцавайте го вътрешно. По няколко пъти на ден си представяйте, че сте най-нежното създание на света. Мислено, чувствено и действено проявявайте нежност всеки път, когато срещнете или проявите грубост като компенсаторна реакция. Мислете върху това, защо е важно да си нежен и с какво нежността подпомага духовното развитие на всеки човек.

6. Всеки ден по пет минути общо правете опити да гледате нежно. Може да е, докато вървите по улицата, докато седите на едно място, дори да е със затворени очи, или пък поставяйте си за цел да погледнете нежно някого, който страда, когото не познавате, някое дете. Създавайте си нагласа да имате нежни движения. Представяйте си ги мислено. Чувствайте ги в себе си като нещо, което ви променя фино, положително, повдигащо, обновяващо, пречистващо, освежаващо. Ще забележите, че тази подсъзнателна настройка успява да се прояви, дори когато вече не мислите за нея. Че тя е всъщност нещо, което ви радва и прави no-ценни в себе си. Опитахте ли? Така ли е?

7. Изразяване на нежността. Като имате предвид, че нежността е астрална по характер, опишете поотделно характеристиките: по какво разпознахте нежния поглед от грубия, нежното докосване от грубото и нежния глас от грубия? След това затворете очи, отпуснете се и си представете нежен жест, който извършвате с лявата си ръка. Направете го наистина. Повторете го няколко пъти, докато изпитаната от вас нежност ви удовлетвори. Може ли да се упражнява нежността? Направете същия жест с дясната ръка: първо мислено, после наистина, и го усъвършенствайте. Представете си нежно лице, нежна ръка, нежен плат, нежна материя, нежно цвете, нежна пеперуда, нежно небе, нежна усмивка, нежни очи. Отворете очи. Погледнете се в огледало преди и след този опит. Променило ли се е изражението ви? Забелязвате ли в себе си повече нежност в сравнение с преди започване на упражнението? Направете извод: как, кога и доколко може да се научите да изразявате нежността си?

8. Прочетете текста. Отговорете на въпросите след него, които ви помагат да го разберете правилно. Самоопределете се.

Раждането на човека на Земята е голямо богатство. Ако той не знае да го пази и не живее правилно, го загубва. Когато се ядосва, тревожи, отчайва, аурата на човека се пропуква и той се демагнетизирва. А жизнената сила е здравното богатство на човека. Подобно на магнит, но жив, човек привлича жизнената сила от цялата природа. Всичко, което той самият чувства, мисли или прави, съответно я увеличава или изчерпва. Човекът на мекотата е богат на магнетизъм, всички му се радват, той ги привлича, искат да е в тяхната среда, защото той пръска живот около себе си.

Даден ли е магнетизмът по рождение или се придобива според вас?

Всеки човек ли има мекота, като се роди, губи я и после пак трябва да я придобива или тя е показател за духовното му развитие?

По какво се отличават мислите, чувствата и действията на човека със и без мекота? Дайте пример с конкретни такива.

Може ли мекотата да се нарече психически закон за запазване на магнетизма или пък закон за трансформиране на енергиите?

Имате ли достатъчно мекота? Искате ли да имате повече мекота? Към какво разбрахте, че ви е нужно да сте по-мек, и защо? Какво печели човек в живота си чрез мекотата?

9. Човекът с мекота при обида умее да премълчи и да прости, защото той има власт над себе си. Защо е полезно да се премълчава и прощава обидата и кога не е? Таите ли в момента обида към нещо или някого? Намерете една обида в себе си, колкото и да е незначителна. Повторете ситуацията, когато сте я преживели, в съзнанието си така, че да я отминете и простите в мига на случващото се, сякаш то е сега. Нищо друго да не ви интересува, само постижението, че сте над нещата или че сте концентриран в нещо по-важно и не сте успели да чуете или да обърнете внимание на тази обида. Проявете нежност към тази обида. Представете си я като кукла или плюшена играчка. Погалете я, прегърнете я като любима играчка. Това може да си представите и преди заспиване. На сутринта първо си представете десет меки неща, спомнете си десет пъти, когато сте били нежни към някого или нещо. Може да броите на пръсти. Накрая се попитайте какво е станало с онази снощна обида, върху която сте работили? Вие ли сте се променили или тя?

Направете си изводи за себе си: Може ли мекотата да смекчава обиди? Мекотата в състояние ли е да ни обновява и презарежда психически? Нужна ли е мекотата?

10. Определете доколко са развити у вас различните видове мекота, посочени и изяснени в темата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...