Справедлив

[Ани]

Справедлив

“Правосъдие и правда са основа на Твоя престол;

милост и истина вървят пред Твоето лице.”

(Пс. 88:15, СИ)

“Научи ме, Господи, на Твоя път и насочи

ме в пътеката на правдата.”

(Пс.26:11, СИ)

“Не съдете по външност, а съдете с праведен съд”

(Йоан 7:24; СИ).

“Какво представлява справедливостта? Тя е качество на духа.

Тя има Божествен произход. Любовта, Мъдростта и

Истината в човека трябва да се ръководи от справедливостта.”

(30;175)

“Законът на справедливостта е неизменен и

се прилага еднакво към всички живи същества.

Няма същество, което може да избегне този закон. ”

(30;75)

“Ако си справедлив, трябва да знаеш как да постъпваш.”

(45;17)

Правдата е Божествен принцип във Вселената, произтичащ от творческата същност на Бога. А справедливостта представлява приложението на правдата в условията на всемирния живот, включително и на планетата Земя.

Божият образ у човека предполага, че Бог го е сътворил като потенциален носител на великата Правда и на нейната проекция в материалния свят - справедливостта. В процеса на своето духовно-нравствено развитие и усъвършенстване човек прониква все по-дълбоко в същността и съдържанието на справедливостта и съумява все по-успешно да се придържа към нея в своя жизнен път. В своите действия той се ръководи от духовните закони и не се интересува от това, какво мислят хората за него, а дали спазва Божествената правда и справедливостта. Той знае, че пътят към съвършенството е път на справедливостта.

Справедливостта произлиза от Божественото в творението и в човека и се изявява чрез неговата духовна природа. Законът на справедливостта е универсален, всеобхватен и не търпи никакви изключения. Той важи с пълна сила не само за човека, но и за всички живи същества.

Дали един човек е справедлив личи от качеството и насочеността на неговите действия, както и от резултатите от тях.

Справедливостта е и вътрешно качество, а не само външно. Когато общуваме с хората, ако виждаме в тяхно лице първо душата и вътре в себе си да се постараем да подходим към тях, както сам Бог би подходил — с цялата си любов и топлота, сме справедливи.

Справедливостта означава богатство на ума. Тя не може да съществува в един човек, лишен от интелигентност. Ако не се стремим към абсолютната справедливост, нямаме правото да носим името “човек”.

За да бъде справедлив, добър и любещ, човек трябва да има високо съзнание, да се е издигнал над обикновените условия на живота. Справедливостта, чистотата и вярата са условия, с които можем да работим, да придобиваме повече светлина — те са условия, необходими за разрешаване на всички задачи в живота.

За да бъдем физически и душевно здрави, трябва да развием у себе си справедливост и милосърдие. Ако въведем пълен ред, порядък и справедливост в живота си, тогава ще успеем и да прогоним навеки страха от него. Понеже само справедливостта е в състояние да премахне страха от човешката душа.

Когато хората са справедливи, работите им се нареждат добре. Нарушат ли законите на справедливостта, всичко около тях и в тях самите започва да се разпада. За да бъдем справедливи, трябва никога да не обвиняваме хората за това, което самите ние сме причинили. И никога да не изискваме от другите онова, което самите ние не можем да направим.

Справедливият човек търси причините за мъчнотиите и страданията в живота си първо у самия себе си. Неговата справедливостта му помага да прилага навсякъде и към всичко Божествената Любов. Неговото дълбоко разбиране за същността на нещата, за причините, които пораждат фактите и явленията в живота, му съдейства да различава безпогрешно справедливостта от несправедливостта.

Справедливият има непоклатим вътрешен мир и спокойствие. Именно това му дава възможност да работи съзнателно върху себе си и да има успех на всички поприща. Той има еднакво отношение и към хората, и към животните — към всички живи твари. Той знае, че справедливостта царува във всички светове — и видими, и невидими, че тя е път към Вечността.

Справедливостта:

• се търси и всяко съвремие внася ново разбиране за нея;

• е закон, който не смекчава нещата - еднакво действа спрямо бедни и богати;

• е закон, който се прилага еднакво за всички живи същества и е неизменен;

• е качество на духа;

• е онова, от което трябва да се ръководят любовта, мъдростта и истината у човека;

• може да е висша и абсолютна, а може да е и човешка;

• е необходима, за да имаме успех;

• означава, че доброто винаги има добри резултати, а злото винаги има лоши резултати;

• подобрява живота на човека;

• усилва дарбите и способностите у човека;

• е закон, върху който трябва да се мисли и който трябва да се прилага практически;

• е за този и онзи свят едновременно, тя е една и за миналото, и за настоящето, и за бъдещето ти;

• е богатство на ума;

• е основана на интелигентността;

• премахва страха у човека;

• разглежда значението на личната вина.

Справедливият:

• има вътрешен мир и спокойствие;

• не може да е жестокосърдечен;

• не мисли само за себе си, не изхожда само от своето си положение, а се вглежда в положението на тия, които стоят под него;

• знае кога и къде да отстъпва, но никога не отстъпва в любовта си;

• е справедлив и към себе си: към своите мисли, чувства и постъпки, към тялото си;

• знае на какво има право и на какво няма;

• има високо съзнание;

• може да се издига над обикновените условия и така да решава задачите си;

• мисли право, чувства правилно и постъпва правилно;

• никога не се заблуждава, че може да мисли, да чувства и да прави каквото и както си иска;

• проявява справедливостта си;

• не осъжда;

• е честен;

• разбира дълбоките причини на нещата;

• работи съзнателно върху себе си и има успех;

• има предвид значението на всяко нещо, което става сега, спрямо вечността.

Зависимости при справедливостта:

• щом държи съзнанието си будно, човек винаги може да преценява справедливо погрешките си, да различава какво върши, добро или зло;

• при справедливите разумни отношения унижение не съществува;

• въпросите се решават, чак когато се решат по справедлив начин;

• който живее без ред и справедливост, е страхлив;

• ако паметта на някого е започнала да отслабва, нека да приложи справедливостта в отношенията си към всички същества;

• не може да обичаш преди да си бил справедлив.

Правила на справедливостта:

• Никога не обвинявай хората за онова, което сам си причинил.

• Дали някой човек е добър или лош, това е негова работа — ти трябва да бъдеш справедлив към него.

• Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив.

• Имай еднакво отношение към хората и животните, към цялата природа.

• Когато съчетава нещата и вижда непреривната връзка, която съществува между тях, човек не може да не е справедлив, да критикува природата и Бога. Тогава той ги зачита и уважава.

Самовъзпитателни задачи:

1. Прочетете текста.

Справедливостта е нещо вътрешно, а не външно. Когато дойде някой при мене, аз ще му отдам цялото си внимание. Ще го преценя като душа вътрешно, а не само външно. Вътре в себе си ще го поставя на нужната висота, на положението, на което Бог го е поставил.

Отговорете си на въпросите:

Кое определя за вас справедливостта като нещо външно и кое като нещо вътрешно от изброените възможности: мисиите, чувствата, постъпките, казаното, изразеното отношение, мълчаливото за или против?

Защо справедливостта изисква да дадем цялото си внимание в момента някому: защото иначе няма да можем да го възприемем и стигнем до душата му или защото това е изява и импулс на собствената ни душа?

Изберете най-верния отговор. Да преценим някого като душа означава да си помислим:

• “Той е душа и аз съм душа.”

• “Тази душа идва при мен и аз мога да направя нещо за нея или тя за мен.”

• “Зад външната ни среща се крие нещо друго, вътрешно, което става между душите ни. И аз трябва да постъпя внимателно и справедливо към тази душа. От цялата си душа.”

Помислете и преценете. Кое е мястото, на което Бог е поставил всеки човек

• като го е създал, го е направил по образ и подобие Свое, един венец на природата;

• като му е вдъхнал жива душа, Бог му е определил място на душа сред всички същества;

• Бог е поставил всеки на мястото му и то е точно определено за всеки в рамките на Цялото, на Природата, на човечеството, на епохата, на социалната съдба, на етапа на собственото му развитие.

Какво се подразбира под “висота на положението", дадено от Бога на всеки човек?

2. Личен размисъл: Какво означава да съм справедлив към себе си: към тялото си, към органите си, към здравето си, към възможностите си, към мислите си, към чувствата си, към естетическия си усет, към душата си, към работоспособността си, към чистотата си, към вярата си, към любовта си.

3. Кои от посочените предложения има предвид законът на справедливостта? Справедливостта означава да постъпваме еднакво:

• и към ближните си, и към себе си;

• и към тялото, и към душата си;

• и към доброто, и към злото;

• и към любовта, и към омразата;

• и когато сме уморени, и когато ни мързи;

• и когато можем, и когато не можем;

• и към сетивата, и към интуитивните си предчувствия.