Jump to content

Recommended Posts

Правда

“Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

...Блажени изгонените заради правда,

защото тяхно е Царството небесно.”

(Мат. 5:6,10; СИ)

“Каквото посее човек, това и ще пожъне.”

(Гал. 6:7)

“Който копае яма, той ще падне в нея,

и който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне.”

(Пр. 26:27; СИ)

Правдата, това е едно качество на човешката душа.”

(80;42)

“...Грешникът се чувства свободен да прави зло,

а праведният съзнателно се въздържа от него.

Грешният е свободен в злото, а праведният е свободен в доброто.”

(68;77)

Правдата е отношение между душите на хората. Тя може да бъде приложена в живота ни, само ако я осъзнаем, ако осмислим нейната същност и значението й за света, в който живеем, и нашето място в него. С други думи, правда между нас, хората, ще настъпи, само ако я разберем и пожелаем да я има.

Христос ни напътства, че хората, които се стремят към правдата (гладуват и жадуват за нея — Мат.5:6), неминуемо ще достигнат до нея и ще пият от извора на Божествената справедливост. А онези измежду тях, които са направили жертва заради правдата (Мат.5:10), отстоявали са я с високо платена цена, дори и на живота си, ще станат жители на Царството небесно. Тоест ще получат правото да пребивават в Божието присъствие.

Съвършено кратка и ясна дефиниция за това, как действа Божията правда, ни предлага апостол Павел в своето Послание до галатяни, цитирана по-горе (Гал. 6:7). Каквито семена посеем на собствената си житейска нива, такава и реколта следва да очакваме. Ако желаем да получим добра реколта, трябва да засеем добри семена, да ги окопаваме и поливаме грижливо и на края да съберем плодовете на усилията си. Според количеството и качеството на засятото и на грижите по отглеждането му ще бъдат и резултатите в сезона на жътвата.

Когато вървим по пътя на правдата, можем да разчитаме на пълна Божия подкрепа, защото Бог е на страната на праведните. И да бъдем преизпълнени с вярата, че независимо от всички трудности и препятствия по този път той ще ни изведе до целта. А целта е да бъдем такива, каквито Бог първоначално ни е създал и очаква да бъдем.

Правдата определя нравствените критерии за преценка на човешкото поведение. Тя е тази, която поставя незаличима граница между Божията воля и произтичащите от нея действия, от една страна, и нашата човешка воля и нейните плодове, от друга страна. Целта е те да станат едно. Тогава именно великата Божествена правда ще възтържествува и в нашия човешки свят.

Обществото се изгражда върху система от писани закони. Те са следствие от нашето разбиране за правда. Дълбоко в сърцето на всекиго от нас, обаче, е отпечатан един неписан нравствен закон. Негов автор е сам Бог, а глашатаи на неговата правда са чувството за справедливост и съвестта.

Християнската култура и мироглед имат в лицето на Иисус Христос съвършен образец на висша нравственост, в чиято основа лежи великата правда на Създателя на Вселената.

Какво е правдата:

• тя е качество на човешката душа, което може да се развие в добродетел. Това би възвърнало изначалната чистота и праведност на душата, както Бог я е създал.

• като закон разпределя всичко в света, като има предвид нуждите на всички живи същества;

• всички блага, които Бог е определил за човешката душа, тя да има достъп до тях да се ползва и повдига;

• добродетелта и истината съединени — това е правдата.

• тя се обуславя от един вътрешен закон в човека.

• тя е по отношение на света на принципите, разумността, живота на хората, тяхното добро и материалния живот на ближните ни.

• единствената етика, която човек трябва да спазва, е правдата.

• отношенията между хората като души.

• тя е мярка по отношение на душата, на сърцето, на чувствата.

• методите, които я прилагат и постигат в реалния живот на личността и обществото.

• свещен закон, пренесен чрез разумна вяра в ежедневния живот.

• правдата у отделния човек произтича от живота му.

• светла среда, в която да живеят бъдещите поколения.

Праведният:

• зачита правото на всеки човек като душа.

• превръща своята неправда в правда.

• не съди чуждата неправда и не й отвръща. Учи се от Божествената Правда, изявена в природната разумност.

• умее да спазва правила.

• не е праведен по наследство от родителите си, а сега сам се създава като праведен.

• търси абсолютното право, което е еднакво за него и за всички.

• разчита на Правдата.

• няма пороци. Живее чист и свят живот.

• иска да има само това, което му е необходимо за правилното му и прогресивно развитие и за добър живот.

• работи съзнателно, за да участва в дейността на Цялото.

• не защитава собственото си право, оставя Бог да го защити.

• защитава Божественото право на всеки.

• отдава правата на всеки човек, които природата му е дала.

• има предимство пред неправедния поради закона на Любовта, който спазва в живота си.

• разчита на вътрешното си понятие за истинска правда.

• привикнал е да прави каквото трябва и да разбира какво трябва.

• е чист, светъл и благороден.

• има вътрешна светлина на съзнанието и другите го познават по нея.

• като просияе, става безсмъртен.

• има сила, колкото силите на хиляди грешни хора.

• е като чешма. Където мине, всичко изчиства.

• съзнава, че всичко, което притежава, е част от великото Цяло и му се подчинява.

• знае, че Бог е на негова страна.

Правдата изключва:

- всяка слава, почести, блага и знания за лични облаги;

- всички пороци на личността у човека, освобождава го като душа от тях;

- да съдиш другите;

- съмненията, безверието и подозренията;

- възмущение от неправдата;

- правото на силния;

- незачитане правото на частта заради цялото;

- да мислиш, чувстваш и постъпваш без любов;

- личното право за сметка на друго право;

- всяко наличие на несправедливост.

Тълковен речник и справочник:

Правдив - който отговаря на определена относителна, частна правда, изглежда прав и е съобразен с възприети правила, социални и нравствени права и свободи. Правдивостта е съобразяване с човешката правда, а праведността — с Божествената. Правдивостта е правдоподобна, праведността е истинска правда.

Прав - на чиято страна е определено право и той го защитава.

Правилен - който е съобразен с определено правило, който е направил нещо по правилата.

Справедлив - който мисли, чувства и действа справедливо: честно, достойно, отговорно, достойно, доверено, доблестно, независимо, нравствено.

Оправдаващ - който заслужава доверие, в когото е надеждата; оправдано е това, което постига задачата, а оправдаващо е това, което е било по правилата на правдата.

Оправдан - чиито мисли, чувства и дела са оправдани, обясними, защитени според Божествената духовна правда и в материалния свят.

Праведен - степен на духовно развитие: свръхсъзнателен човек, който уважава човешката правда, защото знае, че има и по-висока, по-важна, Божествената. Стремежът му към Божествената справедливост и духовният закон на Правдата като природна разумност му позволяват да бъде на висота в отношенията и делата си, да не чака отвън да му кажат кое е право, само вътрешно да знае как да постъпи. Праведният е справедлив, благороден, млад, нов, усмихнат, морален, буден, успяващ, цивилизован, прозорлив, избран, благодарен, хладнокръвен, богат, готов, братолюбив, прощаващ, почитащ, уважаващ, човечен, с характер, жертвен, примиряващ. Праведният е праведен пред Бога и себе си, а след това се грижи дали изглежда така и пред другите.

Идеи за самовъзпитателна работа:

1. Помислете върху текста и върху въпросите след него.

Всяка душа трябва да бъде праведна, за да излязат от нея светлината и любовта, които са вложени в нея. Това означава също наследствеността й да се изяви по най- добрия активен начин. Когато Христос казва, че праведните ще просветнат, той има предвид, че без светлина не може да има еволюция. Светлината на душата, като се осъзнае от личността, като се изяви във външния живот и отношения, това дава сила на човека да се усъвършенства той духовно и обществото да се повдига.

Можели този текст да има някаква връзка с формулата на Айнщайн за материята, скоростта и енергията и каква е тя, ако има?

Как може да се обяснят ореолите на светците?

Всяка душа ли е потенциално светла и праведна? От какво зависи доколко е такава?

Каква е зависимостта между праведността и еволюцията на един човек?

Как мислите да използвате оптимално възможностите на генотипа си, за да бъдете най-доброто и правилното, на което сте способен и към което се стремите? Как мислите, еднакво ли е по силите на праведния и на неправедния да използва възможностите на генотипа си?

2. Съотношение между кои смислови величини изразява изречението от псалмите: между младостта и старостта, между правдата и времето, между правдата и живота, между човека и вечността, между благата и добруването?

“Млад бях и остарях, но не видях праведният да проси” (Пс.37:25)

3. В Библията има стих, който гласи: “Веселете се в Господа и радвайте се, праведници, и викайте с радост всички, които сте с право сърце” (Пс. 32:11; РИ). Неговото най-пълно тълкувание посочва зависимостта между:

• любов и правда;

• сърце и душа;

• любовта и обичта на праведния;

• любов и обич.

• радост, веселие и правота;

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...