Jump to content

Recommended Posts

Щастлив

Щастието подразбира връзка на човешката

душа с Първата Причина на нещата.”

(49;211)

“Всеки може да бъде щастлив, ако знае да мисли,

да чувства и да постъпва правилно.”

(94;238)

Щастието зависи от разбирането на човека.”

(58;280)

Щастието трябва да търси човека, а не човек -щастието.”

(73;210)

Преди повече от едно столетие бележитият английски писател-сатирик Оскар Уайлд написва следната максима: “Има само две големи трагедии в живота: първата е да не получиш това, което желаеш; втората е да получиш това, което желаеш.” Мнозина измежду нас, хората, смятат, че когато получат желаното, това ще ги направи щастливи. Каква горчива заблуда! Щастието не се състои в придобиването на блага — материални и духовни, а в начина, по който възприемаме света и преживяваме живота си. Във връзката с Онзи, Който е източник на всички блага - Бога.

Щастието зависи от това, към какво се стремим по нашия жизнен път, каква е ценностната ни система, от наличието и висотата на идеалите ни. Можем да бъдем щастливи единствено в Бога — в Божественото, което живее в самите нас и навсякъде около нас. Нищо друго освен връзката и пълноценното общуване с Всевишния не би могло да ни дари с щастие в условията на земния живот. Понеже щастието не е и не може да бъде в тленното и преходното, а само в нетленното, вечното, непреходното.

Щастието е състояние на съзнанието, а не форма на притежание или самоутвърждаване. Затова трябва да го търсим вътре в самите себе си, а не извън себе си. Никой и нищо не може да ни направи щастливи, ако не постигнем вътрешна хармония и покой.

Щастието зависи от правилната мисъл, светлото чувство и благородната постъпка. Те принадлежат само на човека, проникнал в смисъла и съдържанието на законите, управляващи нашия свят, и следващ ги във всеки миг от живота си.

Ако човек не е свързан с великата Божествена Любов, ако животът му не произтича от нея и ако мисълта му не е свързана с живота, той не може да бъде щастлив. Изобилната любов ражда изобилния живот; изобилният живот ражда градивната мисъл; градивната мисъл прави човека щастлив.

Затова само разумният може да бъде щастлив. Щастливият човек е същевременно и умен. Той разбира не само човешкия, но и Божествения свят. Той притежава правилно разбиране за живота.

В страданието на един човек се съдържат условията за неговото щастие. Страданието ни заставя да мислим повече, отколкото щастието. Всеки, който си е отговорил на въпроса защо е дошъл на Земята, може да се нарече щастлив човек. Той вече е придобил вътрешна радост, устремил се е към духовното блаженство и затова него и земното щастие само го следва по пътя му.

Щастието:

• подразбира връзка с Първата Причина на нещата;

• не седи в парите, в нищо материално. Такова щастие не е истинско, пълно. То лесно може да се изгуби;

• е следствие, награда за преодолените страдания;

• седи в устройството на човешкия мозък, в правилните разбирания на човека, в разумността и здравето му;

• е там, където са изобилието, мъдростта, любовта, вечният живот;

• само като външен израз има материалните блага;

• се определя от известни условия. Те трябва да са в хармония с човека, а не против него.

Щастливият:

• е във връзка с любещи и разумни души;

• продава опитностите си само за скъпоценния бисер на живота — мъдростта;

• може да черпи сила, живот и здраве от трите източника на живота: от светлината, любовта и живота;

• е умен, желанията му са разумни;

• не търси щастието, то само го намира;

• каквото си пожелае, се сбъдва, отгоре му го дават;

• е победил злото в себе си;

• не очаква щастието си отвън;

• си е отговорил на въпроса защо е дошъл на Земята, придобил е вътрешен мир в себе си по този въпрос.

Правила:

Всеки може да бъде щастлив, ако знае да мисли, да чувства и да постъпва правилно.

Ако човек не е свързан с любовта, ако животът му не произтича от нея, ако мисълта му не е свързана с живота, не може да бъде щастлив.

Изобилната любов ражда изобилния живот. Изобилният живот ражда великата мисъл.

Великата мисъл прави човека щастлив.

Не търси щастието извън това, което получаваш. Стремежът да търсиш щастието е правилен, но методите за постигането му са точно определени.

Самовъзпитателни методи:

1. Психотренинг. Представете си, че някога вие сте обидили своето щастие. Казали сте думи, изпитали сте чувства или сте извършили постъпка, които са го обидили и то се е отдалечило от вас. Представете си, че то е живо същество, дете или цвете, например. Поговорете му и се опитайте да му се извините. Помолете го да е отново с вас, защото ви липсва. Обърнете се към него като към най-обично същество. Напишете му такова писмо. Започнете с думите: ‘'Мило мое щастие...

2. В подсъзнанието на хората се крие голям запас от енергии и възможности, истинското богатство на човека. Мислете за светиите, великите личности от всички времена. Направете следния опит. Дръжте в продължение на една година в ума си мисълта за съществуването на някой конкретен и известен щастлив човек - банкер, писател, творец или професор. Силите, които текат през него, ще потекат и през вас.

Размишление по определени мисли. Прочетете ги. Отговорете на въпросите след тях.

“Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие. Който може да се свърже с ангелите, е с Бога, той живее в щастието на деня. Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълно щастие. Който е внимателен, ще запази щастието си.” (20;219)

В този текст се посочва, че щастието е дар отгоре донякъде. Каква е задачата на човека, получил щастие? Необходимо ли е да ценим и пазим щастието? Какво се разбира под това, да сте внимателни към щастието, като се има предвид, че внимателността е добродетел в областта на любовта?

Ако подразбираме под ‘‘Бог” причините на нещата, под “ангели- умствената сфера, интелектуалното у човека, а под “хора” - физическия, материалния живот, как бихте перифразирали първото изречение?

Определете момента, в който сте били най-щастливи. Кое може да посочите като момент на начало на щастието ви, кое - на пълно щастие, и кое момент на нещастие?

В какво се заключава щастието на днешния ви ден? Определете си две седмици, през които всеки ден размишлявайте над този въпрос по 10 минути и записвайте най-съществените си открития в една тетрадка.

3. Равносметка “Умея ли да съм щастлив”. Напишете си лозунг или си повтаряйте написан с различен любим цвят всеки ден по едно изречение в продължение на месец следния надпис (или част от него):

Земята е моя, защото аз живея на нея. Хубаво е нареден светът! Бог заради мен е направил тази Вселена. Слънцето грее заради мене. Бог е направил Земята заради мене. Плодовете растат заради мене. Водата е създадена, за да пия. Тревата расте и се зеленее, за да я гледам. Светлината прониква в съзнанието ми, топлината прониква в душата ми, свободен съм да съм щастлив.

4. Накрая си отговорете на въпросите: Забелязвате ли промени в оптимизма, настроението, нагласите си? Цените ли повече щастливите мигове в живота? Те в по-обикновени или в по-подготвяни неща се състоят?

5. Прочетете сентенцията. С какво в нея сте съгласни и как го разбирате? Дискутирайте с познати, съберете различни .мнения. Абстрахирайте се от тях. Опитайте се да съзерцавате изгрева на слънцето и да мислите за тази мисъл, звездно небе и да мислите за мисълта, да сте сред природата в спокойно и красиво място и да си спомните за тази мисъл. Има ли значение обстановката, средата, в която човек мисли за възприемането, разбирането и оценяването на една максима? Общуването с хората като условие или средата за вас имаше по-голямо значение, за да се свържете с прозрението и ценността в тази мисъл? Ако имате импулс, мислено я отпратете към съзнанията на хората от определена група или град. Почувствахте ли вътрешна радост и удовлетворение от това? Когато го постигнете, те ще са я възприели и възползвали подсъзнателно от нея. Може да я изпратите мислено и към цветята, дърветата, звездите ши водата. Опитайте.

Само в един живот, пълен с любов и ръководен от Висшия Разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие.

6. Правило: Никога не си сключвайте ръцете и пръстите, защото тогава ще носите в себе си своето нещастие и няма да можете да се освободите от него. Приложете това правило дълго време и наблюдавайте себе си, по-често ли преживявате щастливи мигове в живота си,

7. Прочетете текста. Направете си равносметка доколко са ви били ясни тези правила досега и доколко интуитивно сте ги спазвали правилно. Представете си всеки човек, комуто не сте пожелавали досега щастие, и му го пожелайте. Всяка вечер в продължение на един месец пожелавайте щастие някому. Конкретни или общи неща, според колкото го познавате, и накрая казвайте: “Да бъде Волята Божия. Амин.”

Щастието върви по мъжка линия, а нещастието — по женска. Само едно условие е нужно да спазваш: да имаш предвид и щастието на другите хора. Ако мислиш само за своето щастие, никога няма да бъдеш истински щастлив напълно. Каквото желаеш за себе си, желай го и за другите и така ще имаш възможност да се ползваш от енергията на колективната мисъл. Между съзнанията на хората има връзки - разкъсат ли се връзките между теб и другите, губиш условия за щастие.

8. По пътя на концентрацията човек влиза в пътя на щастието. А щастието зависи от онзи момент, когато Бог присъства в твоя живот. Не казвайте: Да ме научи Господ.” Това е механично разбиране. Придобийте навик да се концентрирате, за да влизате сами във връзка с Божествения свят, откъдето да черпите знание и мъдрост. Правете опити за концентриране върху постигането на нещо, което искате да постигнете и което би ви направило щастливи. Обмислете добре кое е то. Представете си го точно. Внимавайте, не мечтайте! Концентрирайте се умствено в стремеж за постигането му. Направете опит да го реализирате. Успяхте ли? Донесе ли ви това щастие? Може ли да определите за себе си дали концентрацията може да се нарече средство за постигане на щастие. Дайте си повече време. Направете и други опити, за да установите точно каква е формулата, която впряга концентрирането в служба на щастието.

9 Правило: Истинското щастие само следва онзи, който го е заслужил. Позволете на щастието си да ви следва. Търсете го не пред себе си, а след себе си. Не го преследвайте вие. Определете коя от посочените по-долу двойки духовни величини е причината и коя й е следствие:

• работа и щастие;

• воля и щастие;

• концентрация и щастие;

• любов и щастие;

• късмет и щастие.

10. Напишете съчинение, стихотворение, комикс или есе с основна идея: “Пътят за придобиване на щастие е добродетелта”. Какво заглавие ще изберете? Трябва да сте доволни от произведението си.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...