СКРЪБ И РАДОСТ

[Ани]

СКРЪБ И РАДОСТ

Физическият свят е свят на промени. Той се движи между радости и скърби, между приятност и неприятност. Представете си, че вашето дете тежи няколко килограма, и вие го носите на ръце, приятно ви е. Обич, то постоянно расте, теглото му се увеличава, и когато стане 35-40 кг, вие не искате вече да го носите, защото тежи. Ако го носите 10 км. път, уморявате се, искате да се освободите от него. Този товар става вече неприятен за вас. На същото основание, колкото и да е хубаво някое желание, щом се задържи дълго време в съзнанието на човека, то започва да го обременява, и той иска да се освободи от него. (НАШЕТО МЯСТО – 27, „Чистене на съзнанието“)

Човек е дошъл на Земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб. Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада. (СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА - 19)

Днес си радостен, разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава. (ЗАКОНЪТ НА ЛЮБОВТА - 60)

Между две радости всякога се крие една скръб. Първо е радостта, в центъра е скръбта, мъчението, а след него иде пак радостта. Това положение е най-естествено.

Тъй както ние сега живеем, това още не е живот в пълния смисъл на думата. Животът за сега включва две състояния: радост и скръб. Следователно, колкото се радва човек, толкова и скърби... Какъв смисъл има такъв живот, в който няма никакъв плюс? При това, как може да се обясни живота без радости и скърби? - Всяко движение в света се дължи или на радост, или на скръб. Човек се движи, защото го потиква или радост, или скръб. Когато вървя напред, имам желание да придобия нещо, и затова изпитвам в себе си някаква радост. Когато отстъпвам назад, изпитвам скръб. (КОЗАТИВНИ СИЛИ - 167)

Скърбите, страданията са необходими за почивка на човека, а радостите - за работа. Вън от живота скръбта и радостта не съществуват, нито могат да се отделят от него.. Ако отделите скърбите и радостите от живота, последният напълно ще се обезмисли. И тогава няма по-страшно страдание за човека от това , да се обезмисли живота му. (НАШЕТО МЯСТО - 81)

В духовния живот скръбта трябва да отстъпи мястото си на радостта, а в човешкия живот радостта трябва да отстъпи на скръбта. Само по този начин скръбта и радостта могат да се примирят и да се превърнат в Божествена радост. Само любовта е в състояние да примири радостта и скръбта. (БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ - 150)

Всички искат да бъдат весели, никой не иска да бъде тъжен. И прави са. Половината живот е в скръб, половината е в радост, но те трябва да се съединят. Ако изолирате скръбта вън от радостта, вие ще създадете най-голямата отрова. Ако изолирате радостта вън от скръбта, вие ще създадете най-голямото безсмислие в самия живот. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - 319)

Три важни моменти има през деня, когато човек може да смени радостта си със скръб и скръбта - с радост. Всеки сам трябва да намери тези моменти и съзнателно и да си въздейства. (ОТВОРЕНИ ФОРМИ - 159)

Питам: какво правите, когато скръбта ви се превръща в радост? Вие веднага събличате скръбта си, т.е. старите си дрехи и се обличате в радостта, т.е. в новите си дрехи. Истинската радост, обаче е тази,, при която човек забравя скръбта си... Следователно, ако радостта ви, която имате, не може да заличи скръбта ви, тя не е донесла нищо ценно за вас. (НАШЕТО МЯСТО - 29)

И като скърби, и като се радва, Бог е в човека, в скръбта, Той е скрит дълбоко в душата, в радостта пък Той се изявява навън. (ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА - 17)

Като ученици, наблюдавайте лицата си, да различавате скръбното състояние от радостното. Така ще знаете, кои мускули на лицето се изменят при скръбта, и кои при радостта. (ОТВОРЕНИ ФОРМИ - 159)