К. ПСАЛОМ 44

[Ани]

К. ПСАЛОМ 44

1. Боже, с ушите си чухме,

нашите бащи ни приказаха делото, което Си сторил в техните дни, в древните дни.

2. Ти Си изгонил с ръката Си езичници,

а тях Си насадил.

Оскърбил Си племена, а тях Си проводил.

3. Защото не наследиха Земята с меча си

и мишцата им не ги спаси, но твоята десница и мишцата Ти и Виделината на Лицето Ти.

Защото Ти имаше благоволение към тях.

4. Ти Си Цар мой, Боже.

Заповядай избавление за Якова.

5. Чрез Тебе ще низложим враговете си.

Чрез Името Ти ще стъпчем онези, които се подигат против нас.

6. Защото няма да се надея на лъка си, нито мечът ми ще ме избави.

7. Защото Ти ни избави от враговете ни и посрамил Си онези, които ни мразят.

8. С Бога ще се хвалим всеки ден

и Името Ти във век ще песнословим.

9. Но Ти Си отхвърлил и посрамил Си нас.

И не излазяш вече с нашите войнства.

10. Направил Си ни да се върнем назад пред врага.

И мразещите ни разграбят имота ни за себе си.

11. Предал Си ни като овци за ястие

и разпръснал Си ни между езичниците.

12. Продал Си своите люде за нищо

и не Си имал печалба от цената им.

13. Направил Си ни укор на съседите ни. Присмех и поругание на онези, които са около нас.

14. Направил Си ни притча между езичниците, киване между народите.

15. Всеки ден безчестието ми е пред мене и срамът на лицето ми ме покри,

16. От гласа на оногози, който хули и укорява,

от лицето на врага и отмъстителя.

17. Всичко това дойде върху нас, обаче ние не те забравихме

и не станахме неверни на завета Ти.

18. Сърцето ни не се върна назад, нито се уклониха стъпките ни от Твоя път.

19. Ако и да Си ни съкрушил на мястото на чакалите

и покрил Си ни със сянка смъртна.

20. Ако сме забравили Името на Бога нашего

и прострели ръцете си към чужд Бог.

21. Бог не ще ли да придири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22. Защото за Тебе сме убивани вее ден. Вменявани сме като овци за клане.

23. Стани, Господи, защо спиш?

Събуди се, не ни отхвърляй за-всегда.

24. Защо криеш Лицето Си,

забравяш бедствието ни и угнетението ни?

25. Защото е снишена до пръстта душата ни.

Прилепнала е за Земята утробата ни.

26. Стани на помощ нам

и избави ни заради Милостта Си.

* * *

“Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-висшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в състояние да отмахне онази грубост, която съществува сега в света."