Jump to content

1936_02_23 Ще се похваля / Ще се похваля. Божественото начало


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата "Трите родословия". Утринни Слова (1935–1936).

Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Ще се похваля. Божественото начало

23 февруари 1936 г.,

5 ч сутринта.

(Хладно е, западен вятър духа,

небето облачно.)

Нарядът:

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

Ще прочета първа глава от Първо послание към Коринтяном.

„В начало бе Словото“

Евангелието трябва да се преведе на един съвременен език, за да бъде разбрано. Че евреите искали знание, елините искали мъдрост, пък християните искали проповядване. Казва – безумство. Някой път мнозина се уморили да служат, уморили се да слушат. То е така, уморява се човек и да яде. След като ядеш 15–20 минути, половин час, умориш се, казваш: „Не искам вече.“ Мислиш, че си разрешил този въпрос. Казваш: „Не искам вече да ям.“ И който те слуша, казваш: „Отсега нататък няма ядене.“ Обаче няма да се минат 7–8 часа, измениш си мнението и започнеш да огладняваш. Казваш: „Пак ще се яде. Но какво ще се яде?“ Има една аналогия, един паралел в опитността. Някой път казват: „Свършихме, изучихме всичко“ – „няма да се яде повече.“ Намериш се в някаква мъчнотия – „пак трябва да се яде.“

Е, какво трябва да се подразбира под думата „проповядване“? Това е закон на Любовта, то е на безумието. Всеки човек, който минава по закона на Любовта, минава за смахнат. Казват: „Тази е детинска работа, любовна работа, безумие.“ А търсене силата вече при знанието, това минава за почтена работа в света. А проповядването на Христа, че онова, което Го е заставило да пострада, не Го е заставила Неговата Сила и Мъдрост, но Любовта Го е заставила. И онази майка, която страда за своето дете – любовта, няма друго съображение. Ако нямаше любовта, тя не би отгледала детето си. Какво ще се ползува тя, ако туй дете стане един философ или един Дан Колов? Какво ще се ползува майката и бащата някой път? Няма никаква връзка. Единственото нещо, което свързва хората, то е Любовта.

Тъй като се разбира, има смисъл проповядването; защото все достига нещо в ушите ти. То е само външната страна на тази проповед. Има една страна, която може да спира човека. Запример вие не бихте отишли на някоя сказка или в църквата, ако имахте скъсани дрехи или скъсани обуща. Вас ще ви е срам да идете. Все искате да се облечете и тогава да идете на църква. Че, то е външната страна. И право е. Хубаво е, отлично, но то е един съвсем светски живот. В света е така. Ама питам сега: Болният, когато излезне отвънка, как е той облечен? Той излиза да диша чистия въздух, да възприеме светлината. Някой път може да го изнесат и необлечен, тъй, на кревата и го носят без мода, но тъй, завит с юрган. Но като излезне той и подиша чистия въздух, от тази светлина той се освежи и възприеме нещо.

Та, не са дрехите, не е шапката, не са обущата, друго нещо има у човека, друга страна. Някой казва: „От вас да разберем ние.“ Не е и в разбирането. Разбирането е да имаш хляб. Но не е и в имането на хляба. Да го имаш, то е пак външното. Те са хубави работи. Но ти, след като имаш, туй което имаш, трябва да знаеш как да го приложиш сега. И тогава иде другото заблуждение. Казва: „Като идем на онзи свят.“ Или пък: „Сега, в млади години, ние още не знаем, но като остареем.“ То е другото заблуждение. Ако на млади години не можеш да приложиш нещо, на стари години – никак. И ако в този свят не можеш да го имаш, в онзи – никак. Затуй бъдете уверени в туй: който мисли, че като иде в онзи свят, ще поумнее, той седи на една крива основа. Че, онзи свят е университет. Този свят са отделенията. Ако ти не си учил в отделенията и нямаш елементарните познания, какво ще научиш в университета там? Високи работи. Ти ще идеш там и няма да те приемат. Ще кажат: „Ти не си за такива работи.“ Хайде пак назад.

Та казва: „Да повярваме.“ Първите християни, понеже бяха деца, казват: „Да повярваме.“ Но апостол Павел казва: да напуснем, което е елементарните работи, да вярваме в Господа Исуса Христа. То не е само това вярване. Вярата е една връзка, която се образува, но за вас се изисква нещо повече. Вас ви трябва една връзка, която през всичките условия, през които може да минете, през всичките изпитания, тази връзка никак да не се скъса, нито да отслабне. Няма нещо в света, което може да ви спъне. Ни шапката, ни дрехата, ни обущата, ни обществено положение, ни външни, ни вътрешни неща, нищо в света. Като дойде, да има една вътрешна връзка, която да е независима от всичките положения, които могат да станат. Това е. Свободният човек трябва да има една връзка, която трябва да бъде свободна от всички промени, възможни промени – външни и вътрешни промени, които може да станат. Някой казва: „Аз не може да се моля сега, болен съм сега.“ Другият казва – той пък здрав, казва: „Работа имам, не може да се моля, не мога да оставя.“ Трети казва: „Не съм разположен.“ Е, хубаво. Да допуснем, че ти не можеш да се молиш. Да допуснем, че ти си болен. Но нека вземем яденето в света като една мярка, с която ние трябва да мерим всичките неща в света. То е яденето. Яденето е една мярка. Че кой яде повече? Болният не яде ли? Болният ще пости 2–3 дена, той е светия, 4, 5, 10 дена, и 40 дена има болни, които постят. Ще пожълтее той, но след 40 дена, този, болният, огладнее и казва: „Дайте ми да ям нещо.“ И почнат тогава да му готвят, тъй, много деликатно ядене. Такава супица, направена от пилета, които ядат месце, а които са вегетарианци – една семпла супица от картофи. Това ви навеждам само за обяснение.

Е, сега, какво ви трябва, какво искате, все от Словото Божие да ви се направи? Кокошена супа или картошена супа? „Е, кокошената супа.“ Сега казвам: Трябва да имаш една съвършена вяра в Христа. То е кокошената супа. „Е, повярвай.“ То е вегетарианската картошена супа. Повярвай! Но в света само с картошена супа не минава тази работа. И с кокоша супа не минава. Аз считам супите много вредни храни. И съвременните културни хора със супата си развалили своите зъби, нищо повече. Допринесло е това, че ядеш супата, разширение на зъбите, пука се глечта и после се развалят зъбите. И после, другото, което разваля, е това, от месната храна, като ядеш, влезне между зъбите частици, почне да гние и това разваля зъбите. А растителната храна, от хигиенично гледище, не гние и е по-здравословна. И за да имат хората здрави зъби, аз бих препоръчал, гледал съм колко деца са били бити, че дъвчат дъвка, така са били стевасвани. Купил си за един грош дъвка и дъвче. Как, казва, може то да дъвче? Децата знаят, че трябва да имат една дъвка да дъвчат. То е едно здравословно състояние. То като дъвче, дъвче, натискат се тия зъби, приижда кръвта и стават здрави зъбите, и храносмилането. Дайте на децата да дъвчат дъвка.

Та казвам, в духовния свят все-таки аз ви препоръчвам дъвка, ако искате здрави зъби. Може и без дъвка, но отидоха зъбите. А ще почнат да ви тургат изкуствени зъби и с тях не върви вече. Казва: „Как ще познаем кои са изкуствени зъби и кои са естествени зъби?“ Кое е вярно и кое не е вярно? На онези, които имат изкуствени зъби, дайте им от тази халва, която е леплива, (тя ще ги извади, зъбите). Ако не може да яде халвата, изкуствени зъби има; ако яде халвата, здрави са зъбите.

Един човек, който не може понася всичките страдания, има изкуствени зъби. Онзи, които може добре да ги сдъвка, да понася всичките страдания, той има естествени зъби. Че, зъбите са спомагала на Любовта. Устата представлява мярката на Любовта. А пък устата, именно оттам излизат, от тази любовна врата излизат всичките най-хубави и най-лоши работи. И то благодарение, не че Любовта е виновата, но тя е инспекторът на труда вътре на икономиката, министърът на финансиите е тя. Той финансира, разгръща, разкрива капитала, като влезне в устата, той преобръща и е в ролята на един митничар; гледа какви неща влизат вътре. Някой път той се подкупва, като му дадат няколко хиляди лева, той подписва и влиза в митницата вътре.

Та, невежият... Понеже вие сте ученици, с туй знание може, не че не може да живеете, вас не ви трябва много знание, но с туй знание, ако идете в онзи свят, ще ви върнат назад. Не че аз имам нещо против това. Казва: „Побеля ми главата от учение.“ Побелял не побелял, ще те върнат назад. Онзи свят не е място на невежи хора, той е свят на най-учени хора. И то учени в три направления. Учени във физическо отношение, учени в духовния живот и учени в умствено отношение. Ето всичката философия. Че, един човек, който не знае да живее, той не е учен човек. Един човек, който не мисли, той не е учен човек. Един човек, който не може да се справи с мъчнотиите, той не е учен човек. Учението е, аз взимам, Любовта е един метод за учение. Тя е най-мощната сила, която може да даде стимул да учите. И нещо, което ние обичаме, обикнем, може да учим. Нещо, което не обичаме, ние не се занимаваме с това. Като обичаш някого, искаш да знаеш историята му, откъде е дошъл; като не го обичаш, не искаш да знаеш. Обичаш Бога, почнеш да изучаваш как е създал света, всичките неща. Че учените хора обичат Бога – някоя мушичка, най-дребните неща, ученият ще я гледа, той ще пише Господ какво е направил, за мушичките ще пише, разглежда той какво Господ е направил. Пише на хората туй, което Господ е направил. Вие може да кажете: „Те не са набожни хора.“ Аз считам, учените хора са най-набожните хора. Те не употребяват напразно Името Божие, но много добре разправят за Божиите дела. А пък тези, набожните, те казват, Той Господ всичко направи. Това не е наука. Е, как го направи? „Е, то е Негова работа.“

Еди-кой си списател, лингвист, езиковедец написал тази книга. Е, кой го направи? Тя е негова работа. Но аз трябва да изуча тази граматика. Ако не я разбира, без граматика не може да се говори. Казва: „Добре да е написана.“ За да говориш, граматика трябва. Човек нали трябва да е учил по тази граматика, да знаеш как да произнасяш думите. Че, майка ти нали те е учила на тази граматика? – „Ама човек и без книга може да учи.“ – Не, не. Не може. Аз бих желал някой да ми покаже, който без книга да се е учил. Ама майката от нейните книги, вътре в мозъка, каквото е приела, по всичките правила, по които тя е научила езика, тя ще го предаде на децата си. И после ще дойде учителят отвънка и той ще допълни онова, което майката не е допълнила.

Та казвам: Сега някои от вас искате знамение. Знамението е за неверующия, знанието е за силните, а любовта е за слабите. Ако някой е болен, ако някой е слаб, ако някой е обезсърчен, ако някой е хилав, аз съм проповядвал да се хване за Любовта. Пък онези, които не са такива, те нека се държат за знамението, нека се държат за знанието. Щом се намериш в трудно положение, безизходно положение, дръж се за Любовта. Нищо повече. Нямаш каруца – дръж се за Любовта. Нямаш пари – дръж се за Любовта. Болен си – дръж се за Любовта. Нямаш никого на света – дръж се за Любовта. Има разногласие вътре в тебе – дръж се за Любовта. Нищо повече. Каквото и да е противоречие, единственото нещо в света, което може да примири хората, то е Любовта. Отпосле ще дойде силата, знанието, знамението ще дойдат по-после. Те са външната страна на земния живот.

Апостол Павел казва: „Ще се похваля с кръста Христов.“ То значи: Ще се похваля с любовта, с вярата в Бога. Това е. Бог е Любов. С туй ще се похваля. Тази Любов, която внася в мен този живот. Аз, хилавият брат повидимому, но като влезне Любовта, тя е, която обработва; чрез нея всичките онези знающи хора, учени хора, са станали учени – по единствената причина на Любовта. Може би в миналото, в далечното минало някога, Любовта ги е благословила. Тя е животът, но те скоро са забравили и казват: „Ние вече не се нуждаем от Любовта.“ Те са на погрешен път. Никога не напущай Любовта. Тя е основата на всичкия човешки прогрес. Само че много неща, които вие сте научили от Любовта, вие ги забравяте и казвате: „И без нея може, и без любов може.“ Може до известно време. Щом си се наял, без ядене може. Но щом огладнееш, без ядене не може.

И казвам: Сегашните противоречия, защото раждат се във вас противоречия, както духовната църква се е разделила, сега и вие се делите. Аз често слушам, някой казва: „Той е още невежа, не разбира.“ Един ми пише писмо от провинцията, доста напреднал брат, казва: „Нямам никого освен тебе.“ Тъй започва писмото си. И след туй ми чете една лекция и ми казва: „Имаш някои, които имат криво мнение за тебе. Мислят, че си Бог.“ Тъй. Аз казвам: Трябва да правите разлика, всеки човек е Божествен, но не е Бог. Божественото е едно, а Бог в този смисъл е друго нещо. Не съм аз същество, което съм създал света. А че съм Божествен, аз това го зная. Нищо повече. Защото не може нещо да излезе от Бога, което не е Божествено. Той мисли, че другите нямат вярна представа. Но и той няма вярна представа. Ако някой дойде и после ме замазва малко. „Ти – казва – имаш широки възгледи, ти разбираш тия работи.“ И той мисли, няма някой, който може да ме хвали. И най-после, той ме хвали в писмото и казва: „Помни ме – казва, – помогни ми нещо.“ Туй е външната страна. Един човек, който мисли, че в този смисъл човек може да се заблуди.

Аз бих желал всички хора да знаят, че са Божествени. Ама лошото е там, че един като мисли, че е Божествен, мисли, че другите не са Божествени. Злото не е, че аз мисля, че съм Божествен, а [че] мисля, че другите не са. Злото не седи, че аз съм богат, но злото седи в това, че когато аз съм богат, не искам другите да са богати. Злото не седи в това, че аз съм силен, но злото седи в това, че аз не искам другите да бъдат силни. Злото не седи, че аз зная много, но злото седи в това, че като зная много, не искам другите да знаят много. Там е злото.

Тези са работите; и по някой път вие се спъвате и в другите работи. „Е – пита философът, – защо Господ допусна греха?“ Някой пита: „Защо го допусна Господ, греха? Защо го създаде?“ А то, греха, хората го създават. Хората от доброто създават греха. Ама то как ще се създаде? Ама че ти продаваш ориз, а тургаш пясък в ориза. В килограм продаваш стотина грама пясък. И като туриш, казваш: „Тя, материята, е все от Бога, Бог създаде ориза, създаде и пясъка.“ Но ти като туриш двете материи, които не са еднородни, ориз и пясък, които не са еднородни по своето развитие и по степен и качество, ориз и пясък, в себе си създадеш едно криво понятие – образуваш греха в себе си, образува се едно фалшиво понятие. Продавай на човека чистия ориз, не тургай пясък вътре. Е, продаваш на един човек една дреха, казваш: „Вълнена е тази дреха“, а тя – две нишки са от памук, една нишка е вълна. „Тя е вълнена – казва, – как да не е?“ Но турете вие под микроскоп – вълнените нишки и памучните се различават. Вие наблюдавали ли сте какви са памучните нишки, нишките на памука? На вълната нишките са както на тросъка, а пък на памука са тъй навити, увити. Като я погледнеш, различава се. Вълнените нишки се отличават от памучните. И като погледнеш под микроскоп, ще видиш, че той една трета е казал истината, а две трети той ме е излъгал, защото две нишки са от памук. Не че памукът е лош, но той ми е дал една дреха, която не е вълнена. Може аз, ако разбирам, ще кажа: „Той е добър човек.“ Вълната е лош проводник на топлината, а пък памукът е добър проводник. Следователно лятно време е за предпочитане да носиш памучни чорапи, а не вълнени. А зимно време е за предпочитане да носиш вълнени чорапи. Тъй е. Но ако този господин ми беше дал тези чорапи лятно време, ще му благодаря. Но понеже ми ги дава за зимно време, памучните, той ме е излъгал. Зимно време ми трябва топлина, а лятно време ми трябва хладина.

Питам: Де е грехът? В памука ли е грехът, във вълната ли е грехът? Грехът нито е във вълната, нито е в памука. Памукът е толкова почтен, колкото и вълната. Но защо ти, като казваш на човек, казваш, памук няма вътре. Ти отричаш реалността. Не е въпросът там, една нишка вълна и две нишки памук или две вълнени и една памук, или някой път има копринени платове, основата е памучна, а вътъкът е коприна и всичко туй минава за коприна. А то не е тъй. Коприна е, когато и основа, и вътък е коприна, и двете са коприна. Не че е лошо, но де е престъплението? Че не казва работите тъй, както са. Ти казваш, че обичаш Господа, ама основата ти е памучна, а вътъкът ти е вълнен. Ти казваш, че обичаш Господа, а основата ти е памучна, а вътъкът ти е копринен.

Де е сега слабостта на Любовта? Коприната какво е? Тя е проводник на топлината. Аз така мисля. Коприната е лош проводник на топлината. Следователно с копринени дрехи ти не можеш да проповядваш. Човек, който обича коприна, той е егоист, който обича себе си. А пък който носи памучни дрехи, той е по-щедър, той е от благородните. Но това е логически. Тогава ще кажете, че не трябва да носим копринени дрехи. Може някой копринен нагръдник, но всичко да е копринено? Че копринени чорапи, че копринена риза, и всичко да е копринено? Аз не бих носил всичко копринено. Но памучно ще нося. Памучното е по-здравословно. Така е. А коприната и вълната тургам в две противоположни. Вълната седи малко по-високо от коприната.

Преведете сега. Този е иносказателен език. Когато ти говориш красноречиво, тъй мислиш отвънка и мислите ти са логически свързани, коприна е това. Не допущаш никаква погрешка. Хубаво е това. Е, хубаво говориш за Любовта. Тъй, като пишеш някоя статия за Любовта, никаква погрешка не допущаш. Казва: „Отлично си писал за Любовта!“ Но дойдеш да прилагаш Любовта – тъй, както е написано, не може да се приложи. Казват, че човек трябва да обича другите както себе си. А дойдеш да приложиш – трябва да се пожертвуваш за другите, като дойде да се пожертвуваш, казваш: „Това не е лесно.“ Казваш: „Трябва да се отречеш, да се жертвуваш.“ Но като дойде да се жертвуваш, виждаш колко мъчно е да се жертвува човек. Много лесно се говори, но като дойде...

Тогава направете някой път един малък опит. Направете, да се опитате, тъй, да ви сготвят едно хубаво ядене, нека кажем, че ви направят една хубава баница, така направена! Или ориз със захар направен, или попска яхния, или някой десерт, най-хубавото; и тъй, два дена да сте били гладни и чакате за това хубаво ядене. И таман са ви го донесли и дойде един друг брат отвънка, който е беден, и да му го дадат, това ядене; и като го погледнете, яви се една бучка. Казвате: „Отде се намери сега да дойде! Не може ли да чака аз като ям? Да се наям аз, че тогава да дойде.“

Любовта отвънка много добре върви, много добре говори, теоретически добре върви, но като дойде туй чувство... А в Невидимия свят тази мисъл се предава и може да се случи и с тебе. Ти не можеш да го премахнеш. Таман хората са направили баница, и ти кажеш: „Откъде пък се яви този?“ И като излезнеш от тази къща, ще кажеш: „Не ме приеха добре тия хора. Нещо студено ме приеха.“ Студено, но аз разбирам: не са добри проводници на Любовта. Значи, живеят повече за себе си. Но аз, който се оплаквам, ще кажа: „И аз ще постъпя така.“ Аз съм слушал, много сестри казват: „Отсега нататък аз ще правя като тях.“ А пък аз казвам в себе си: Та кога ли си постъпвал другояче? На себе си казвам.

Сега, тия са атавистически черти, наслоени. Не че са много. Аз, който виждам, чета си морал, казвам: Не е така. Христос тъй е казал: Господ не е с човешкото, а другото. Има едно същество, което казва: „Защо си такъв глупец? Не може така. То съвсем не може така.“ То все говори, онова си знае своето време. Най-първо трябва да се приложи онова, което Бог изисква от нас. Има в нас едно Божествено естество, което изисква да се приложи Божият закон. То е законът на Свободата. Има едно същество в нас, което противодействува, защото човек още не живее в своя си свят. Човек е един чирак, той живее между два свята, но той свой свят няма. Човек се отличава с това, че той няма свой свят. Там е злото на човека. Ангелите, запример, си имат свой свят, те не може да се изкушават. Той не може да греши. Те живеят в един свят, дето са изолирани от греха. Те си имат свой свят. Собственици са. А ние нямаме свой свят. Ние сме слуги и служим на двама господари. Между ангелите сме живели, между падналите духове. От едната страна, отляво, злото ни влияе, адът е там; от дясната страна е раят, и той ни влияе. Те са два свята. От ляво ти пошепват, казва: „Ти си гледай работата, гледай къщи да си имаш, женица да си имаш. Деца да си имаш. Службица да си имаш. Парици да си имаш, че като умреш, да те погребат хубаво.“ Е, туй ще ти разправят. Дойдат от другия свят, от рая, казват ти: „Баща си ще напуснеш, майка си, всичко ще дадеш.“ Е, едно противоречие е сега. И ти най-после се объркаш.

Една сестра ми разправяше, че се объркала тя. Една сестра ми разправя, объркала се тя вътре, не знае какво да прави. Бори се, от едната страна ѝ говорят едните, от другата – другите. Сега, кого да слушаш, кой е прав? Според мен от лявата страна са кривите, нищо повече! Отдясно са правите, онези, които служат на Бога. Те и онези служат на Бога, но по особен начин те служат на Бога. И тях, за да ги избави Господ, за да ги накара да вършат Волята Му, Господ по някой път употребява, един метод има. На човешки говоря сега.

Едно време старите български чорбаджии, като забогатеят, скриват си парите някъде и минават за много бедни. Той все ще се оплаква: „Нямам, осиромашах.“ А той заровил парите някъде – едно гърне, две гърнета има заровени. И тогавашните разбойници разбират това, казват: „Той има, но са заровени парите.“ И една вечер дойдат вкъщи, напекат ръжена на огъня или турят една верига – като му припари, той каже: „Чакай, чакай, имам заровени пари.“ Отиде, извади гърнето. Казват: „Още имаш ли?“ – „Е, нямам.“ Пак като му припари: „Е, имам, имам.“ И най-после, като дойде, казва: „Братя, нямам вече. Две гърнета имах, като спечеля още пак елате, сега, оставете ме да си живея.“

Та, от онзи свят, тези от лявата страна, като забогатеят, Господ им турга такива нажежени вериги, за да дадат нещо от това. Онези от онзи свят, от рая, като им каже нещо, те веднага изпълнят Волята Божия.

Та, някой път все трябва да ви бият, да страдате дълго време, да боледувате, за да ви дойде на ума да направите нещо добро. Да ти дойде на ум това. Тъй е. Всички казват: „Ама Той, Господ, че Той дал страданията.“ Докато разбереш да направиш Волята Му. Понеже Той дава, Господ изисква и лошите, и добрите хора да бъдат щедри. Пък лошите хора са се ухитрили. Те казват: „Господи, ние вършим Твоята Воля. И ние даваме.“ Е, как? Той набие някого, казва: „Трябва да даде.“ Е, настевасва го хубаво. И той дава. „Като го наложих, то е все даване.“ Бой му дал. Като бият някого, той не дава ли? Дава.

Но да дойдем сега до разбраното. Като ученици, трябва да разбирате, да изучавате себе си. Понеже бъдещото училище зависи от разбирането на закона на Любовта. Не се самозаблуждавайте от щастието на един ден. Ако искате да бъдете хора щастливи, за да ви благослови Господ, да имате Неговото благоволение, вие трябва да изпълнявате Волята Божия; за да бъдете щастливи, не за един ден, ама през всичките дни на вашето съществувание. Трябва да бъдете щастливи. То е Божественото. А щастливият човек влиза в положението на нещастните. Тъй е, че щастливият човек може да влезне в положението на нещастния, но нещастният не може да влезне в положението на щастливия; богатият може да влезне в положението на бедния, но бедният не може да влезне в положението на богатия. Не може да влезне, защото ако той влезне в положението на богатия, той е богат вече. Той трябва да е умен, за да може да влезне в положението му.

Защото подразбирам: Да влезнеш в положението на един човек или на физическия свят, или в духовния свят, или в умствения, ти непременно трябва да бъдеш богат. Това е като едно правило. Ако мислиш, че по друг начин можеш да образуваш една връзка... Не може да се образува по друг начин една връзка. Ти не можеш да образуваш връзка без любов. То е връзка туй, което свързва хората. Любовта е една връзка, за да може да се предаде едно Божествено благо. Никой не може да ти предаде едно Божествено благо, ако той не тури Любовта като една връзка. Тя е пътят само, по който благото може да се предаде.

Да кажем, дойде някой дух у тебе, казват: същество. Някой път виждаш ти духовете; някой път и аз виждам духовете. Казвам: Виждам ги. Аз не ги виждам тъй, както хората ги виждат. То е смешно, това са сенки. То е един екран, направен там. За да влезнеш в онзи свят, то трябва ония същества да ти говорят. Когато ми говори едно същество, произвежда неговият говор в мен, образува една връзка много хубава, по закона на Любовта. И ми говори. Казва: „Говори по закона на Божията Мъдрост, Божията Истина.“ Туй същество за мене е реално. Не важи формата, дали го виждам или не го виждам. Говори ми то. Туй същество ми говори. Аз се намирам в известно положение, утеснено. То казва: „Не бой се, твоята работа утре по обяд ще се оправи. При тебе ще дойде един господин.“ Аз не го виждам, слушам глас, говори. Той ми говори: „Защо си се обезсърчил? Господ ще нареди работите.“ Аз казвам: „Наредил работите? Ще намеря друг Господ.“ Казва ми: „Не говори така.“ И ми казва: „Ще мълчиш сега до обяд. Утре по обяд тази работа ще се оправи. Ако не се оправи – тогава. Сега да мълчиш, нищо повече. Утре ще се оправи работата. Ще се скриеш вътре, ще мълчиш.“ Казва: „До обяд утре ще мълчиш; няма никакво противоречие. И ако си измениш мисълта, ще се влошевят работите. Ако до обяд не стане, тогава може да си философствуваш.“ Сгуша се аз да чакам, сега. Гледам си часовника: Аха, остават пет минути – няма. Една минута. Дойде последната минута – туй, което каза, стана. Е, как? Тъй стана, че и аз се чудя, станала е тази работа. Е, как стана? Никой не е влезнал, гледам, на масата има един сомун хляб. Хляб нямах на масата, а сега имам хляб. Кой беше? Откъде дойде? Казвам: Как не го видях хляба там? Съвсем топъл хляб. Туй, което искаш, има го това! Казвам: Все ми каза и бързо стана. И как стана, не го зная. Хлябът е там. И се чудя. Откъде ще дойде? От тавана? Не е. Вратата бяха затворени, прозорците бяха затворени. Дотам не съм спал, нещо, че не съм го видял. Чудна е тази работа! Пак казва този глас: „Слушай, ти престани с твоята философия. Както се ражда житото, както се раждат плодовете, така се роди и този хляб на масата ти.“ Аз сега се обърках. Казвам: Че как? Класът на житото аз виждам, има там стрък. На ябълката виждам, дърво има. А моята маса как ще роди? Казва ми той вътре: „Пък приеми нещата тъй, както са, после ще ги разбереш.“ Нищо повече. Не мисли, че всяко нещо, което ти не разбираш, то не е вярно. Има неща, които ти си разбрал, и са неверни; а има работи, които не си разбрал, а са верни. Ще ги разбереш тия работи.

И тогава, имате онзи пример, когато Христос взел петте риби и хлябовете. Е, как стана това? Сега всички го доказват научно. Учениците са разчупили хлябовете и всяко едно парче се е увеличило с 5000. Толстой писал една книга, той го доказва другояче. По Толстоевски ще ви го докажа. Той как го доказва? Той иска да се освободи от едно съмнение, защото непонятно му е, както за мен, че хлябът е на масата. Но той казва: „Всичките тия хора имаха хляб в торбите си – някои много малко, а някои – по два сомуна. Те като видяха, че тия, които дадоха петте хляба и петте риби, им се отвориха сърцата, и всички почнаха да дават, което имаха. И така се увеличи хлябът на Христа.“ Това е малко близо до ума. Той е реалист. И като му погледнете веждите, така са, както на Тарас Булба, надолу. Той е материалист. Другояче Толстой не може да мисли. Не че не е вярно. Така е приблизително, но делата на Христа не само по този начин може да се обяснят.

За едно явление, да се обясни, няма само един начин. Най-малко две обяснения са потребни за всяко едно явление; щом е едно обяснението, то не е вярно. Всякога самата истина седи по три обяснения, всяко нещо може да се обясни по три начина. Една мисъл, ако ти не си я мислил, тя не може да се превърне на чувство. Тя не може да се облече във формата на чувство. Една мисъл, която ти не си я почувствувал, тя не може да се превърне в една постъпка. Следователно постъпката най-първо е съществувала в ума. То е вярно. Хиляди други начини има. Аз го обяснявам: тази постъпка е минала в чувствата и най-после е дошла във физическото поле. И ти ще обясниш една постъпка по три начина. Как тя е слязла от един свят във втори и се е проявила в трети, значи Силата. Най-първо в света трябва да дойде Знанието, после ще се прояви Силата и тогава ще дойде Любовта. Любовта е, която използува нещата.

Казва Павел: „Сега ще се похваля с кръста Христов“ – ще се похваля с Любовта, която свързва хората; ще се похваля с Любовта, която внася мир на ума, на сърцето ни; която носи здраве на ума и сърцето ни и носи всичките Божии блага.

С туй трябва да се хвалим. А другите, съмненията, които ви идват, какво трябва да направите с тях? Те са извънка Любовта. Вие искате да бъдете щастливи извънка Любовта. Запример ти искаш да станеш богат. Ти богат никога не можеш да станеш. Богат ще бъдеш само когато вървиш по пътя на Любовта. Знание можеш да добиеш само като вървиш по пътя на Любовта. Всичките постоянни блага се дават чрез закона на Любовта – чрез страданията. И туй, което се проповядва, страданието – с кръста Христов, туй се подразбира. И вънка от страданието... А страданията са едно изявление на Любовта.

Страдание, в което ти не можеш да приложиш Любовта, то не е страдание, то е мъчение. Страданието е Любовта. То е най-малкото. И Любовта ще те научи. Когато разбереш Божиите пътища, страданието ще стане много приятно. Като го видиш, ще му се зарадваш. То няма да ти бъде тъй отвратително, както сега. Защото нали страданието е нещо, което е много скромно. То не е облечено хубаво. Но веднъж като го опиташ, какви блага има туй страдание, вътрешни блага, ти не се отвращаваш от него. Значи, Любовта е внесла своите велики блага в страданието. Който е готов да възприеме страданието, ще възприеме и Божиите работи. Затуй на много хора горчив е този хап. Пък на вас ви казвам: За да не бъде горчив хапът, ще вземете за правило Любовта.

Сега някой от вас може да каже: „Дали е тъй или не?“ Оставете този дявол. На дело проверете го. Утре до обяд. Сега, аз като говоря, аз ви казах: днес до обяд, не утре. Днес до обяд мълчете. Проверете го. Мълчете до обяд, да го проверите. Има две неща, които вие не сте проверили. Вие не сте проверили Любовта; имате една любов, която аз наричам, тя е временна. Тя е направена от паяжина. Аз говоря за Любовта, която не се къса. Каквото и да стане, никой не е в състояние – и цялата вселена на тази нишка да я окачиш, тя няма да се скъса. Да дойдат всички дяволи, да се качат на гърба ти, пак няма да се скъса. Да те сломят, да те направят на прах, тя пак ще остане. Няма да ти мръдне окото. Казваш: „То е хептен да е герой човек.“ Без Любовта човек герой не може да бъде. Следователно само с Любовта човек може да бъде герой. И на вас ви казвам: Само чрез Любовта може да се подигнете, не да се сгушите. Не казвам да се сгуши някой човек. Ама като вървиш, ще си държиш съзнанието, че всичко можеш. Не да бъдеш така сгушен, не, не. Но да дойде туй съзнание във вас, че не ви е страх.

Ще ви приведа един пример и ще заключа с него. Някой път Любовта в мен ме кара, една слабост, да ви говоря много. Все съм решавал да не говоря много, защото, като говоря, изсипва се шишето и излиза навънка. И трябва да го събирам. Сега, из модерния свят, види се, така е направена тази приказка, върви една съвременна дама, не ги зная, другари ли са или женени са, върви тя и носи една хубава чанта и омбрела. Отвънка се разхождат, казва на другаря си: „Тъй, както си вървял, не може. Ние трябва да си осигурим още по-добре живота; трябва да ми купиш още по-хубава чанта от тази, и омбрела трябва да ми купиш друга.“ Носи тя едно палто и казва: „Туй палто овехтя нещо, по-хубаво трябва, не може така. Ти трябва да разбираш тия работи. Този старомоден [живот] не може, по-моден [живот] трябва човек да води.“ Другарят, който върви с нея, гледа: там, из гората, една мечка иде. Той се качва на дървото. Тази дама оставя чадъра и чантата и дрехата, и качва се и тя на дървото. И той я пита: „Жена, какво ни трябва сега?“ Иде мечката, бута ги с муцуната си тъй.

Казвам, да преведа сега: Смъртта не е ли тази мечка? Като дойде смъртта – тази мечка, тя е смъртта, – ти ще оставиш и чантата, и омбрелата, и дрехата. Къде ще ги носиш? Ще идеш горе на крушата. То е друг живот горе. Тия неща са потребни – и чантата, и омбрелата, и дрехата е потребна, но временно е това. Не да се отказваш, но знай, че те са временни работи. Същността е вътре в тебе. Сега, не да се отказвате от външното. Обличайте се хубаво, но не разваляйте Любовта с вашите хубави дрехи. И не разваляйте Любовта с вашите стари дрехи. Ти като погледнеш обущата си, стане ти мъчно. Позарадвай се, че имаш някои прозорци отворени. Като си погледнеш обущата, отворени са прозорците. Че хигиенично е – два прозореца от двете страни. А като дойде Любовта, тя ще направи нови закръпки. И тя има мода. Тя даже като дойде, ако имате сто закръпки, тя ще ги вземе, старите закръпки, и ще ви тури нещо по-ново, по-хубаво от старото. Любовта може да направи много хубави работи.

Любовта е една магическа сила – когато дойде, от всичките ваши сегашни разбирания, всичките ваши противоречиви мисли, чувства и постъпки тя ще вземе, и изведнъж; и ти ще се чудиш в едно кратко време как е станало това. Вие ще се почувствувате доволни и свободни. И ще видите: всичко старо изчезнало. Тя носи всичкото добро в света, всичкото ново. Тя ще ви облече.

Та казвам: До обяд днес вярвайте и не питайте как ще бъде тази работа. Като стане. Онова, което става вътре в мен, моята душа, то е важно заради мен. Туй, което в мен може да стане, то и отвънка може да стане. Туй, което в мен не може да стане, и отвън не може да стане. Онзи мир, които в мен може да дойде, той ще се проектира и отвънка. Онова знание, което може да дойде вътре, то може да дойде и отвън.

Та, всичките неща идат най-първо отвътре. А то е законът на Любовта. Той действува отвътре, за да се прояви отвънка.

И тъй, имайте вяра. И възприемайте Любовта. С какво? Казва: „Ще се похваля с кръста Христов.“ Ще се похваля с Любовта, която се е проявила чрез страданията на Христа в света.

Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)

6.15 ч

(На поляната – упражненията.)

21-во неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 23.II.1936 г., 5 ч сутринта,

София – Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Устойчиви величини". Утринни Слова (1935–1936).

Първо издание от 1943 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Топлината на Любовта". Утринни Слова (1935–1936).

Издателство „Бяло Братство“, 2013

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Ще се похваля

Размишление.

 

„Понеже юдеите искат знамения, а елините търсят мъдрост, а ние проповядвам Христа разпет, за юдеите съблазън, а за елините безумство.“ (– 22 и 23 ст.). Ще се запитате, защо проповедите на апостолите са за евреите съблазън, а за елините безумство? – Защото не ги разбирали. Всяко нещо, което човек не разбира, представя за него неразбран език. Ето защо, за да се разберат свещените книги, трябва да се преведат на съвременен език, понятен за всички хора. Когато чете или слуша нещо, което не разбира, човек се уморява. Когато служи на нещо, към което няма любов, той пак се уморява. Когато яде 20 – 30 минути непрекъснато, пак се уморява и казва: Не искам повече да ям. Да се откажеш от нещо, защото си се уморил, това не е разрешаване на въпроса. Като минат пет-шест часа, човек огладнява, изменя мнението си и започва да мисли, какво да яде. И като учи, и като чете, той се уморява, но след време желанието му за учене и четене се възобновява. Както даваш храна на тялото си, така даваш храна и на ума, и на сърцето си.

 

„А ние проповядваме.“ Какво се иска от човека, за да проповядва? – Любов. Обаче, всеки, който следва пътя на любовта, минава за смахнат. Който търси силата на знанието, минава за почтен човек. Христос пострада не от силата на Неговата мъдрост, но от любов към човечеството. Когато ражда и отглежда детето си, майката понася всички страдания, от любов към него. Ако нямаше любов към детето си, тя не би могла да го отгледа, възпита и изучи. Единственото нещо, което свързва хората, е любовта. Следователно, колкото малко да разбирате от проповедите, щом са проникнати от любов, все достига нещо до ушите ви. Когато отива на църква или на проповед, човек облича чисти, нови дрехи. Това е външната страна. Важно е вътрешно той да се подготви, да отвори ума и сърцето си, да възприема. Какво прави болният, когато трябва да излезе вън, да диша чист въздух? Той не мисли за облеклото си, но гледа час по-скоро да се освежи. Той излиза с болничния си халат и се радва на чистия въздух и на слънчевата светлина и топлина. Като възприеме нещо, той влиза в стаята си, освежен и бодър.

 

И тъй, спрете вниманието си върху вътрешния смисъл на нещата, а не само върху тяхната външност. Не е важно, как ще бъдеш облечен, но как ще възприемеш онова, което ти е нужно. Ще кажеш, че се нуждаеш от хляб. Това е външна страна. Как ще използваш хляба, това е вътрешната страна на въпроса. Значи, смисълът на нещата не е само в тяхното възприемане, но и в прилагането им. Така, човек се освобождава от заблужденията си. Например, заблуждение е да се мисли, че това, което не можеш да научиш на този свят, ще го научиш в онзи; или, това, което не постигнеш на младини, ще го постигнеш на старини. Напротив, ако не научиш и разбереш нещата на този свят, в онзи свят най-малко ще ги разбереш; ако на млади години не учиш, на стари години нищо не можеш да постигнеш. Онзи свят, в сравнение с този, е университет. Ако не си минал през знанието на първоначалното училище, което се преподава на земята, ти не можеш да постъпиш в университета на онзи свят. Щом влезеш в този университет, веднага ще те поставят на изпит. Видят ли, че не си готов, ще те върнат отново на земята, да придобиеш елементарните познания за живота.

 

Казано е: „Да повярваме в Господа Исуса Христа.“ Не е въпрос само за вярване. Вярването е за младенците, за децата. Апостол Павел казва: „Да напуснем младенческото“, т. е. елементарната вяра и знание, и да възприемем Божественото, за което се казва, че Божието безумно е по-мъдро от човешкото, и Божието немощно – по-крепко от човешкото. Следователно, говори ли се за вяра, разбираме онази вяра, която свързва човешката душа с Бога за вечни времена. Има ли тази връзка, никаква сила, никакво изпитание не може да я скъса. Вярващият е свободен човек, не се влияе от никакви външни условия, от никакви промени, външни или вътрешни. И като богат и беден, като учен и прост, здрав и болен, той е един и същ. Каже ли вярващият, че не може да се моли, защото е болен, неразположен или зает с важна работа, вярата му не е силна. Молитвата представя процес на хранене. Не яде ли болният? Не яде ли неразположеният? Който работи, не яде ли? Следователно, както болният, неразположеният и работещият ядат, така човек трябва да се моли при всички условия. Ако си болен, няма да ядеш само два-три дена или най-много 40 дена, но след това ще ядеш хубаво, чисто, вкусно приготвено ядене. Не може човек да се откаже от ядене; също така не може да се отрече и молитвата.

 

Сега, като слушате Словото Божие, искам да зная, какво ядене желаете да ви се приготви от него? Ако сте месоядци, ще искате пилешка чорба; ако сте вегетарианци, ще искате картофена чорба. Обаче, чорбите не са за препоръчване. Като ядете гореща чорба глечта на зъбите се пука, и те скоро се развалят. Но растителната храна, в сравнение с месната, е по-здравословна. Месната храна образува повече отрови в организма, отколкото растителната. Ако останат частици от месото между зъбите, образува се гниене, което руши глечта на зъба. Децата обичат да дъвчат сакъз и така, несъзнателно, чистят зъбите си от остатъците на храната. Родителите им забраняват да дъвчат сакъз, но с това ги лишават от две естествени здравословни състояния на организма: от една страна, зъбите се чистят от остатъците на храната, особено при месоядците; от друга страна, при дъвченето приижда повече кръв във венците, и така зъбите се хранят и засилват.

 

Както сакъзът се препоръчва на физическия свят, така се препоръчва и в духовния свят. Ако и в духовния свят не ядете сакъз, зъбите ви ще се развалят. След това трябва да си поставяте изкуствени зъби. Не е лесно човек да дъвче храната си с изкуствени зъби. За да познаете, кой човек има естествени и кой – изкуствени зъби, дайте му да яде бяла халва с орехи. Ако зъбите са естествени, той ще изяде халвата, без да ги разклати; ако са изкуствени, ще се разклатят, а може и да паднат. Следователно, който не може да понася страданията, има изкуствени зъби; който понася страданията, има естествени зъби. Те представят помагала на любовта, а устата – врата на любовта. От нея излизат всичките добри и лоши неща. Устата е инспектор или ревизор на финансовото министерство. Тя следи, какво влиза и какво излиза от нея, като каса, която приема и дава всичко. Понякога ревизорът се подкупва. За няколко хиляди лева ревизорът се подкупва, дава подписа си и отваря касата. Ще кажете, че главата ви побеляла от учене. Дали е побеляла, или не, ще учите. Онзи свят не е място на невежи, но на учени хора в трите свята: физическия, духовния и умствения. Истински учен е онзи, който живее правилно, мисли и чувства право и лесно се справя с мъчнотиите си. За да стане учен, човек трябва да прилага любовта като метод на работа. И наистина, човек лесно изучава това, което обича. Щом не обича някой предмет, той не се занимава с него. Като обичаш някого, искаш да знаеш историята на неговия живот; не го ли обичаш, не се интересуваш от живота му. Който обича Бога, иска да знае, как е създал светът. Той изучава с интерес всичко, което Бог е създал: камъни, треви, растения, мушици, животни, хора и т. н. Всичко, което е излязло от ръката на Бога, го интересува. Мнозина мислят, че учените не са вярващи. Напротив, те са крайно вярващи, но никога не произнасят Божието име напразно. Те говорят за Божиите дела и ги изучават в подробности. Онези, които минават за вярващи, само се учудват на Божия свят, но, като ги запитат, как е създаден, те отговарят: Това е Божия работа, ние не се бъркаме в Неговите дела. Не е така. Знание е нужно и на вярващите, и на безверниците. То ще ги доведе при Бога. Не е достатъчно да кажете, че еди кой си написал ценни книги, без да знаете съдържанието им. Всяка ценна книга е граматика, която трябва да се изучава. – Може и без граматика. – Не може без граматика. Първата граматика, която човек изучава, е написана в мозъка му от неговата майка. След това идат външни учители, които допълват онова, което майката не е написала.

 

Често хората искат знамения. Ако са безверници, ще им се даде знамение; ако са силни, ще им се даде знание; ако са слаби, трябва да търсят любовта. Значи, знамението е за безверници, знанието – за силните, а любовта – за слабите. Слабият, болният, обезсърченият, бедният да се държат за любовта. Който се оплаква, че няма близък човек в живота си, да се държи за любовта. Натъкваш се на мъчнотии и противоречия, които не можеш сам да разрешиш – потърси любовта. Тя е единствената сила, която ще ти помогне да излезеш от мъчнотиите на живота. Останалите неща – сила, знамение, знание ще дойдат впоследствие. Те представят външната страна на земния живот.

 

„Който се хвали, с Господа да се хвали.“ (– 31 ст.). Значи, който се хвали, да се хвали с любовта. Казано е, че Бог е Любов. Любовта носи живот, сила и светлина. Тя прави слабия силен, невежия – учен. Всички хора се ползват от благата на любовта, но забравят това и, в края на краищата, казват: Не ни трябва любовта, не се нуждаем от нея. Те са на погрешен път. Не се отказвайте от любовта. Тя е основа на живота; тя носи условия за човешкото развитие. – Не може ли да се живее без любов? – Може, но временно. Докато си сит, можеш без ядене. Щом огладнееш, не можеш без ядене. Отказването от любовта създава такива противоречия, с които човек цял живот не може да се справи. Да се отделиш от любовта, това значи, да се откажеш от Божественото Начало в себе си. Всеки човек носи Бога в себе си и не трябва да се отказва от Него. Който не вярва в това, сам се спъва.

 

Съвременните хора страдат от малко вяра и от много суеверия. Като дойде до себе си, човек казва, че е от Божествен произход, че Бог живее в него. Дойде ли до другите хора, вярата му взима друго направление. Той не вярва, че и те са от Божествен произход, че и в тях живее Бог. За себе си той желае да бъде богат, силен, учен и вярва в това. За другите не желае същото и не мисли, че и те могат да бъдат като него. Това, именно, внася раздвояване в човешката душа, а всяко раздвояване в ума, в сърцето или в душата създава мъчнотии и страдания. Като не търсят причината за страданията, мъчнотиите и погрешките в себе си, хората се запитват, защо Бог създаде злото. – Бог създаде доброто, а хората допуснаха злото. Откак влезе в света, злото донесе страданията и мъчнотиите. Например, ти си търговец на ориз. За да спечелиш повече, туряш малко пясък в ориза. Щом допуснеш тази фалшификация, ти си пуснал вече злото в своя живот. И след това се чудиш, отде идат страданията. Щом продаваш ориз, продавай го в чисто състояние, без никакви примеси. Започнеш ли да се извиняваш, че примесът е малко, че и пясъкът, и оризът са все от Бога дадени, ти вече отваряш вратата си за страданията.

 

Отиваш при един търговец да си купиш вълнен плат. Той показва различни платове, от които избираш един. Питаш: Вълнен плат ли е това? – Чист вълнен. Взимаш плата, занасяш го у дома си и се оказва, че е 50% вълна и 50% памук. Значи, търговецът е казал наполовина истината. Търговец, който казва половина истина и половина лъжа, сам се излага на страдания. И памукът се употребява като вълната, но когато плащаш, трябва да знаеш, памук ли купуваш, или вълна. Вълната е лош проводник на топлината, а памукът – добър. Памучните дрехи се носят лятно време, а вълнените – през зимата. През лятото човек се нуждае от хладина, а през зимата – от топлина. Следователно, погрeшката не е нито в памука, нито във вълната, но в търговеца, който не казва истината. Има платове от чиста вълна; има платове от памук и вълна, от коприна и памук или вълна. Всички платове са ценни, но търговецът трябва да казва истината, а купувачът – да знае, какво купува и колко пари дава. Всеки трябва да знае истинската стойност на нещата. Казваш, че обичаш Господа, но основата на твоята обич е памук, а вътъкът вълна; или основата ти е памук, а вътъкът коприна. Обичта и любовта трябва да бъдат абсолютно чисти, без никакви примеси.

 

И тъй, който проповядва, трябва да бъде облечен с памучни дрехи, като добър проводник на топлината. Той трябва да бъде щедър, да дава изобилно от себе си. Вълната и коприната са лоши проводници на топлината. Който се облича отгоре до долу с коприна, е егоист, мисли само за себе си. Може да носиш нещо копринено, но да не бъдеш изцяло облечен в коприна. Най-здравословни дрехи са памучните. Вълната стои по-високо от коприната. Тъй щото, когато говориш на хората за любовта, трябва да знаеш, кой език да приложиш: езикът на памука, на вълната или на коприната. Някой говори или пише нещо за любовта, изнася я толкова красиво, безпогрешно и логически, че ти е приятно да слушаш или четеш. Това е изнасяне на любовта с езика на коприната. Казваш, че човек трябва да обича ближния си, да се жертва за него, но щом дойде до приложението, виждаш, че не можеш да изпълниш това, което говориш или пишеш. Лесно се говори за любовта, но мъчно се прилага. Лесно се теоретизира, мъчно се прилага теорията. Говориш за жертва, за себеотричане, но как ще дадеш вкусната баница на един беден, нещастен човек, който е гладувал три дена? Колкото и да говориш за жертва, все ще се свие сърцето ти и ще кажеш: Сега ли се намери да дойде този човек? Говориш за сърдечни отношения между хората, а ти сам ги приемаш студено. Който приема хората студено, минава за лош проводник на топлината. Той мисли и живее повече за себе си, отколкото за другите. Когато хората ви приемат студено, вие казвате: И аз ще постъпвам като тях. – В това няма никаква философия. Каже ли някой така, аз си мисля: Че кога си постъпвал другояче? Няма защо да се настройваш против хората. И без това ти не си постъпвал добре с тях. И ти си ги приемал студено, както са те приели. Лесно е да отговориш на студенината със студенина. Изкуство е да отговориш с топлина и любов.

 

И тъй, Божественият закон – законът на любовта желае свободата на всички живи същества. Има едно същество в човека, което му противодейства и го ограничава. Това показва, че той още не живее свой живот. Той се намира в положението на слуга пред господаря си. Както слугата няма собственост, така и съвременният човек няма свой свят, в който свободно да се движи и разполага. Ангелите имат свой свят, свободни са от греха и престъпленията. Те са собственици, разполагат с всичко, което имат. Обаче, хората нямат нищо свое, слугуват на двама господари, т. е. на два свята: светът на злото и светът на доброто. Съществата от първия свят стоят от лявата страна и нашепват: Живей и мисли за себе си. Гледай да се ожениш, да имаш дечица, пари, къща, имот, да си създадеш добро положение, че като дойдат черни дни, да си осигурен. От дясната страна стоят съществата на доброто и нашепват: Служи на Бога и не мисли за себе си. Достатъчно е да изпълняваш Божията воля, всичките ти работи ще се наредят добре. От тебе се иска готовност да се пожертваш за Господа и за своя ближен. Ти слушаш, какво се говори от двете страни и се объркваш. Започваш да се бориш и се питаш, коя от двете страни е права.

 

Съществата, които стоят от дясната страна, са на прав път. Те служат на Бога по закона на любовта. Онези, които стоят от лявата страна, са на крив път. И те служат на Бога, но чрез отрицателни методи. Любовта, мъдростта, истината са положителни методи, а омразата, невежеството, насилието са отрицателни методи. Когато дойде някой при вас да иска нещо по един от положителните методи, вие сте готови да му дадете всичко; иска ли да вземе нещо от вас чрез насилие, нищо не давате. Човешкото сърце се отваря за любовта, а затваря за насилието. Старите българи са скривали златото си в земята, да не ги ограбят разбойници. Чрез насилие разбойниците са успявали да изтръгнат нещо от тях, но това злато не е благословено. Всяко богатство, придобито насилствено, носи страдания и смърт. За да не ви ограбват разбойниците и да не ви бият, давайте доброволно за Господа. Бъдете готови да изпълнявате Божията воля с любов. Само така ще се ползвате от Божественото благословение. Ще давате доброволно, безкористно и с любов. И добрите, и лошите хора трябва да бъдат щедри. Така човек ще познае и себе си, и своя ближен.

 

Като ученици на живота, вие трябва да се изучавате, да дойдете до правилно разбиране на живота и на предназначението си. – В какво се заключава задачата на човека? – В изпълняване на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, той всякога е щастлив. При това, той влиза в положението на нещастния и му помага. Както щастливият влиза в положението на нещастния, така и богатият трябва да влиза в положението на бедния. Ако бедният може да влезе в положението на богатия, сиромашията го напуща вече. Ето защо, за да разбере богатия и да влезе в положението му, бедният трябва да бъде разумен. Богатство, разумност и знание са условия, чрез които можеш да влезеш в положението на човека на физическия, в духовния или в умствения свят. Дето е богатството, разумността и знанието, там е и любовта. Следователно, любовта е връзка между душите. Без любов никаква връзка не може да се създаде.

 

И тъй, ако искаш да предадеш едно Божествено благо на някого, ти непременно трябва да го обичаш. Любовта е път, по който благата слизат от Божествения в човешкия свят. Любовта свързва съществата от физическия свят с тези от духовния и от умствения свят. Не е достатъчно да виждате тези същества. Важно е да чувате техния говор. Като се намерите в мъчнотия или затруднение, те започват да ви нашепват нещо. Вслушвайте се в говора им и изпълнявайте, каквото ви казват. Те ще ви кажат точно, кога и как ще разрешите мъчнотията си. Ако имате интуиция, вие ще влезете във връзка с тях и ще се ползвате от съветите им. Не питай, как стават нещата. Докато не ги разбираш, приеми ги, както стават. В бъдеще ще разбереш това, което днес става. Гладен си и след няколко часа на масата си намираш хляб. Не питай, как е дошъл хлябът. Вземи го в ръката си, начупи го, яж и благодари на Онзи, Който има грижа за всички живи същества. – Не разбирам, отде дойде хлябът. – Че не разбираш, това не значи, че нещата не са верни. Не всичко, което разбираш, е вярно; и не всичко, което не разбираш, е невярно. Ако искате да разберете всичко, как ще си обясните случая, когато Христос нахранил с пет хляба няколкохиляден народ?

 

Много обяснения се дават на този факт, близки, или далеч от истината. Толстой, като реалист, казва: Невъзможно е пет хляба да нахранят няколкохиляден народ. Но, след като няколко от учениците дали своите пет хляба за народа, сърцата на останалите ученици и просъществуващи се отворили, и всеки извадил от торбата си, каквото имал. Така се събрало такова количество, което могло да задоволи петхилядния народ. Това е едно обяснение. Но, едно явление е истинно и вярно, когато има поне три обяснения. Има и други начини за обяснение на това, което е правил, Христос. Както мисълта трябва да се превърне в чувство, и чувството в постъпка, така и проявите на Христа се нуждаят от няколко обяснения. Само така те стават разбрани. Възможностите на Христа се простирали не само до физическия свят, но и извън него. Човек се нуждае от знание, сила и любов. Като приложи знанието, силата и любовта си, той всичко може да постигне.

 

Павел казва: „Ще се похваля с любовта Христова.“ И на вас казвам: Похвалете се с любовта, която носи живот, знание и свобода. Всичко друго, вън от любовта, турете настрана. Ти не можеш да бъдеш богат, учен, силен, щастлив вън от любовта. Който е придобил любовта, той лесно се справя със страданията. Няма ли любов, страданията се превръщат в мъчения. Който има любов и разбира Божиите пътища, приема страданието с радост. Срещне ли страданието на пътя си, той се разговаря с него и открива благата, които носи в себе са. Любовта внася нещо велико в страданието. Обаче, това може да възприеме само онзи, който има любов. Ще кажете, че страданието носи горчивини за човека. Горчиво е страданието само за онзи, който няма любов. – Вярно ли е това, или не? – Опитайте го. Докато не направите опит, да приложите любовта, не можете да говорите. Любовта е сила, която може да издържи цялата вселена. Ако тя издържа на гърба си цялата вселена, колко по-лесно ще се справи с страданието. Дойде ли любовта в човека, той става герой. Никоя сила не е в състояние да го сломи. Напусне ли го любовта, той изгубва геройството си и се поддава на всички мъчнотии и препятствия.

 

Мъж и жена се разхождали в гората и се разговаряли върху живота. Жената била недоволна от мъжа си; тя настоявала да й купи нови дрехи, обуща, шапка, да се обнови малко. Дотегнало й да носи старите дрехи. Мъжът слушал, какво иска жена му, и мълчал, не знаел, какво да й отговори. По едно време от вътрешността на гората се задала мечка. Мъжът извикал: Мечка иде! И двамата бързо се качили на едно от близките дървета. В бързината си, жената оставила на земята връхната си дреха, за нищо не мислила вече, освен да се качи на дървото. Мечката минала покрай тях, подушила ги отдалеч и си заминала. Като слезли от дървото, жената забравила, че искала от мъжа си нови дрехи и обуща. Единствената й мисъл била, че се спасила от мечката. Какво представя мечката? – Смъртта. Значи, всички временни, преходни неща отстъпват пред смъртта. Вечното, същественото е в човека. Щом се е домогнал до него, той не мисли за временното и преходно в живота.

 

Търсете същественото, вечното в живота. Търсете любовта и като я намерите, бъдете внимателни, да не я изгубите. Не мислете само за външни и временни неща, които рушат и подронват условията за проява на любовта. Дойде ли тя при вас и ви завари със стари дрехи и скъсани обуща, всичко ще видоизмени. Тя ще се усмихне, ще се зарадва на скъсаните ви обуща и ще ви обнови съвършено. Любовта ще съблече старите ви дрехи и ще ви облече в нови. – Как ще стане това? – По магически начин. Любовта е магическа сила, която всичко преобразява. Тя заличава погрешките, противоречията и заблужденията на хората и създава от тях нови хора, с нови разбирания. – Кога ще стане това? – Още днес, до обяд. Но вяра е нужна за това – абсолютна вяра! Новото иде отвътре. Това, което става вътре в човека, в душата му, то е важното и същественото. То става и вън от него. Което не може да стане отвътре, и отвън не може да стане. Вътрешният мир се отразява и навън. Вътрешното знание на човека се проектира и вън от него.

 

Помнете: Всички велики и красиви неща идат отвътре и после излизат навън. Така действа законът на любовта. Вярвайте в силата на любовта, за да я възприемете отвътре и предадете навън.

 

„Който се хвали, с Господа да се хвали.“ Това значи: Който се хвали, с любовта да се хвали.

 

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

 

21. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 февруари, 1936 г. 5. ч. с. София. – Изгрев.

 

----

*) I. Послание към Коринтяните, 1 гл.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...