Jump to content

1940_01_17 Налягане, напрежение, разумност / Новият ден


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Николина Банева

От книгата, "Единственото богатство". Общ окултен клас. XIX година (1939–1940). Том I (лекции 1–23).

Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Вътрешният господар", Общ окултен клас. Година 19, т.2, (1939 − 1940)

Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1996 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Налягане, напрежение, разумност

Сряда, 5 ч сутринта

(Небето облачно, времето

тихо и хладно.)

„Добрата молитва“

„Венир Бенир“

Всички все очаквате нещо, но какво, и вие не знаете. Някои хора очакват наготово да им дадат нещо. Децата очакват наготово да им дадат нещо за ядене. Някои искат да си довършат работите. Стремеж има човек да се справи с физическото налягане. Съществува налягане. Има налягане и в кръвта – кръвно налягане. Налягането иде отвън. То е материалната страна. При това налягане телата стават твърди. Човек трябва да се справи и с напрежението. То не иде отвън, а отвътре. Има една сила, която действува към периферията.

1940-01-17-05_fig1.png

A1 : A2 : A3 = B1 : B2 : B3

Тези три кръга представляват трите свята (1). Налягането иде отвън, а пък напрежението иде отвътре. Следователно човек се намира между две сили: една сила, която наляга, и друга, която напряга отвътре; и се уравновесяват. Ако човек беше само между тези две сили, той ще се намери в трудно положение, щеше да се намери заклещен – няма да може да прояви никаква инициатива. Но има една друга разумна сила в света, която регулира налягането и напрежението. Разумното действува едновременно и отвън, и отвътре и въздействува върху налягането и напрежението.

Ето, трябва да мислите върху този чертеж една година, за да може да схванете. Вие ще кажете: „Какво ще разберем от този чертеж?“ Ще разберете. Един инженер или архитект има един план. Той като го погледне, знае как трябва да се строи и погледнеш, че след време планът се е реализирал. Този чертеж е само един план, приблизително е една скица, много проста скица за разбиране.

Вие ще кажете: „Нас не ни интересуват такива отвлечени работи. Господ направил така света.“ Хубаво. Едно училище е направено. За кого е направено? За някои деца. Вие мислите, че като знаете как е направено училището, че знаете. Знанието в направянето на училището ли е? Това са само условия. В тази сграда ще влязат разумните учители, които са в една колегия, в една българска гимназия или университет. Постоянно идват учители и професори, влизат ученици и студенти, които изучават тези науки, които се преподават в тези заведения.

Вие имате едно тяло. Това е един университет. Вие сте влезли в този университет. Студентът казва: „Аз следвам в университета.“ Някой път даже мисли, че университетът е негов и мисли, че много професори са негови приятели. Но приятелството в университета се обуславя от знанието (2). Щом ти учиш добре и имаш знание, можеш да завържеш познанство с всички професори. Щом не учиш, професорите ти обръщат гръб и ти казват: „Няма време.“ Питаш: „Защо е направен този университет?“, „Колко ти плащат?“, „Колко деца имаш?“ Вие сте някой път от тези ученици, които задават подобни въпроси. Например пита някой: „Кой направи света?“ Този въпрос прилича на следния: „Кой направи университета?“ Този въпрос „Кой направи света?“ не е толкоз умен въпрос. Някой пита: „Кой направи това здание? Кой ангажира тия професори тук?“ И това не е важно. Важно е онова, което се учи и се прилага. Важен е в сегашния момент животът, който ние учим, който ние изучаваме в този университет – в себе си.

Професорите идат и преподават. На някои професори не разбираш езика. Някои професори преподават по френски. Някой ти преподава на духовен език. Ти казваш: „Аз съм духовен.“ Духовният живот си има духовен език. Материалният живот си има материален език. Материалните езици са на физическото поле. Колко езици има, колко наречия на Земята? Ако ви ангажират да изучите всичките езици на Земята, трябва ви не само един живот, но няколко такива животи. Вие сте дошли тук да учите.

На чертежа има означено A1, A2, A3. Какво означава A3? Ако разгледате A3 като налягане, ще обясниш как се е сгъстил светът. Ще обясниш материалния свят. Защото материалният свят дължи своето естество на налягането, което съществува вътре в природата. Духовният свят пък, обратно, дължи своето съществувание, или своето проявление, на напрежението отвътре. А пък Божественият свят дължи своето съществувание на разумността, която регулира налягането и напрежението.

Сега вие сте неразположени духом. На какво се дължи вашето неразположение? Научно говоря сега. Някой казва: някой си дух казал така. Или някой професор казал нещо. В какво седи авторитетът на някой професор? Казвате: „Той е свършил някъде.“ Радвам се, че е свършил. Щом е свършил, сега професорът ще говори. Какво трябва да ви разправи? Един учител в отделенията почва да разкрива на децата първите букви. В отделенията има един метод, според който се започва с откриване на А. А някои започват с откриването на О. Сега да оставим азбуката. Мисля, че ако започнем с О, то е право, понеже О съставя условия, а А е вече един резултат. Буквата А означава, че носиш нещо, че някой те е натоварил. Но преди да се натовариш с [нещо, има] дадени условия – О. После иде А, което е напрегнато. А търси посоката на движение. То иска да сложи някъде нещо. После иде И – посоката, по която става движението. После, като се движиш, ти трябва да извървиш известно пространство. Това е разширение. И после, трябва да се освободиш от тази тежест.

Сега някои от вас мислят, че е лесна работа да се движиш в света. Голяма мъчнотия е това. Ние при движението сме изложени на хиляди мъчнотии. При едно движение може да ви се случат такива неприятности, каквито не сте сънували, ако не знаете да се движите. Трябва ви много голямо знание при движението, за да се освободиш от големите препятствия, които ще срещнеш в природата. Никъде няма да намериш по-големи препятствия от тия при движението си в природата. Имаш налягане и напрежение. Две налягания имаш: отвън и отвътре. Обща стрелба. И ти трябва да минеш тази зона. Как ще я минеш? Ти ще кажеш: „Господ ще оправи тази работа.“

Под думата „Бог“ в дадения случай се разбира разумното, което направлява налягането и напрежението, или онова разумното, което обуславя физическите закони. Всичките физически закони се дължат на онзи приток на налягането. А всички духовни закони се дължат на напрежението, което съществува. Ти казваш: „Много съм напрегнат.“ Хубаво е, че си напрегнат. Ако ти нямаше напрежение отвътре, щеше да се сплеснеш, като пита ще станеш, че няма да имаш никаква дебелина. Ако нямаше налягане отвън, а имаше само напрежение отвътре, ти така ще се разшириш, така ще се разпръснеш, че ще станеш на малки частици. Бомбата по кой закон е направена? По закона на напрежението. При нея напрежението е по-силно от налягането. И тази бомба като се прати някъде, като удари Земята, тези късове в нея като се разпръснат, ще станат на ситни частици и някои от тях може да направят хиляди пакости на ръка, крак и пр.

Сега, някой път вие обичате много да говорите. Но трябва да разбирате, че езикът е направен от ред бомби. И благодарение, че някой път думите не се разпръскват като бомби. Но някой път някоя дума, като се пръсне, прави поражение. Една дума може да порази няколко души. Вие казвате: „Какво влияние може да има една дума?“ Представете си, че ти обичаш баща си и майка си. Тъкмо отиваш у дома си, свършил си университет, искаш да се похвалиш с това и някой ти казва по пътя: „Баща ти умря.“ И веднага тази дума ще предизвика едно поражение в теб. Онзи не е знаел как да го каже това.

Един наш познат, сега скоро, един млад човек, имал едно поражение – поражение в десния крак и в езика и мислите му били разбъркани. Излиза той от Италианската банка и като отива в кантората си, не може да се движи. Кои са причините? Защото има налягане – налягане отвън, кръвно налягане. Лекарите констатират, че това е била причината. Той имал една инфлуенца, която се превърнала в мозъчно налягане и следствие на това се явило това въздействие. На всеки един от вас може да се яви една парализа. Имаш някои идеи и не може да ги приложиш в живота и от тревоги може да дойде парализация. Казваш: „Не ми върви на мене.“ Защо не ви върви, не разбираш. Защо не разбираш? В тебе налягането и напрежението не са уравновесени или пък са дошли в застой и не можеш да се движиш.

Пита някой: „Кое е добро и кое е зло?“ Кажете ми сега какво представят доброто и злото на научен език. Кое от двете е налягане и кое – напрежение? Защото доброто и злото, те са напрежение и налягане. Сега богословците могат да дадат обяснение. Аз обяснявам научно нещата. Доброто и злото са напрежение и налягане. Кое от тях е налягане и кое напрежение. Доброто ли или злото е напрежение? Или доброто и злото е налягане? Сега няма да го считам за погрешка, ако кажете невярно. Вие знаете какво нещо е доброто и злото. Какви са постъпките на злото? След като направиш една лоша постъпка, отде иде ударът? Отвън. Ако вървиш някъде и не внимаваш, може да падне керемида отгоре ти. Добро ли е това или зло? Зло е. Това е налягане. Сега, доброто иде като напрежение отвътре. Злото е налягане отвън. Защо е злото? Защото, ако няма зло отвън, доброто отвътре ще разпръсне човека на парчета. Някои от вас питат: „Не може ли само доброто в света да царува?“ Говоря научно. Ние нямаме предвид теории. Хипотезите и теориите са хубави. Някой казва: „Не може ли без зло?“ Друг казва: „Човек не трябва да бъде добър.“ Те не разбират професорите в университета. Нито без зло може, нито без добро може. Едното е налягане, а другото е напрежение. И ако отмахнем това налягане, нито един от вас няма да бъде тук. Всички вие ще се вдигнете и ще отидете някъде. Къде ще отидете, няма да ви кажа. Ще отидете някъде.

Вие си въобразявате и мислите, че на това място, дето ще отидете, ще бъдете щастливи. Вие имате разсъжденията на онзи, когото осъдили на смърт чрез обесване. Той казал: „Осъждайте ме, бесете ме, качамакът е приготвен там, че да отида да ям качамак.“ Това е вашата философия. Той мисли, че като слезе от въжето, ще отиде да яде качамак. Възможно ли е? Това е възможно за неговия ум. Той си мисли така. Но в действителност може ли да яде качамак? По никой начин не може. Той не знае какво говори.

Вие се намирате в някоя мъчнотия и казвате: „Да се махне тази мъчнотия, че да отида да ям качамак.“ Ти имаш известна болест и казваш: „Да се махне болестта, че после да си гледам работата.“ Ти не знаеш какво говориш. Не е въпрос само да се махне болестта, но трябва да се уравновеси налягането. Един резултат не може да се махне. Ударил те е някой по главата. Кръвта е изтекла. Как ще махнеш удара? Няма какво да махаш удара. Главата трябва да заздравее. Ще туриш мехлем малко, ще се намажеш с него, ще правиш промивки. Природата ще създаде една нова кожа на мястото, за да предпази от външно влияние, и ще оздравее главата ти.

Ще кажеш, че светът е много неразумен. Това не е наука. Светът е много разумно направен, но хората не постъпват както трябва. Човек трябва да бъде много учен. Някой път вие си опарите ръката и я отмахнете веднага, без да мислите. Защо си отмахвате ръката? Защото сте се опарили. Ти се опарваш, понеже мислиш. Опарването в дадения случай налягане ли е или напрежение? То е налягане. Ти си докоснал ръката си до един предмет. Последният в дадения случай ти е дал нещо, но е и взел нещо. При изгарянето какво получаваш? Получаваш нещо, но и даваш повече. Даваш повече, вземаш по-малко – то е изгарянето. Ако дадеш повече, знаете ли какво става? Вие казвате: „Да дадеш повече и да вземеш повече.“ Тогаз даването и вземането имат резултат. Вземаш повече – и ще даваш повече. Вземаш по-малко – и ще даваш по-малко. Вие в света имате друга философия. Вземаш повече, а искаш да даваш по-малко. Това е несъвместимо с живота. Да дадеш повече и да вземеш по-малко, и това е несъвместимо с живота. Обмяната трябва да бъде правилна.

Когато обмяната в живота е неправилна, тогава се явяват всички дисонанси в организма, в органическия свят, във физическия свят. И когато в духовния свят не се действува правилно, тогаз пък се раждат вътрешни дисонанси.

Как бихте превели думата „дисонанс“? Онзи, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на български.“ Французинът, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на френски.“ Англичанинът, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на английски.“ Една дума, без разлика е дали е на български, френски, английски, китайски, японски, на какъвто и да е език, стига мисълта или идеята да е разбрана и да е принесла онова благо, което ти се дава. Един французин ми носи нещо.

Вие казвате: „Защо да не е българин?“ И онзи е под налягане, и този е под налягане. Казвате: „Англичанинът седи по-горе.“ И той е под налягане. Във физическия свят и българинът, и англичанинът, и французинът – всички са се под налягане. Че е българин, че е французин, че е англичанин – законът е все същият. Това е неразбрана идея. Дали на гърба си нося англичанин, французин или българин, все ще нося, все ще чувствувам налягане. Въпросът седи в друго отношение. Ако нося един англичанин, той има повече злато в джоба си. И следователно, като го нося, имам право да бръкна в джоба му и да извадя злато. Ценното е в златото, което е в джобовете. Или нося един българин, който е бедняк, няма толкоз пари в джоба си. Някой казва: „Да беше някой англичанин.“

Ние ценим хората по богатството, по знанието. Българинът може в дадения случай да е по-богат. Англичаните като народ може да са по-богати от българите, но един българин може да е по-богат от един англичанин. Един български милиардер или един американски милиардер все едно и също ли е? Един български милиардер на левове и един американски милиардер на долари, и двамата са милиардери, но знаете ли каква разлика съществува между тези милиардери? Грамадна разлика. Ако вземете един английски милиардер на стерлинги, има още по-грамадна разлика. В това отношение английските милиардери имат по-голямо количество злато, след това идат американските и на последно място българските. Сега не трябва да се спираме върху това. Това е външна страна на богатството в живота.

Когато Христос е говорил, че богатите няма да влязат в Царството Божие, това е една идея, която хората не са разбирали още. Богатството, това е налягане. Сиромашията какво е? Физическият живот е налягане. Духовният живот какво е? Той е напрежение. Някой ми казва: „Мене не ми трябва духовен живот.“ Той не знае какво говори. Той не знае, че ако се отнеме от него духовният живот, той ще се спити, ще стане на пита и от него не може да стане нищо. Някой казва: „За мене е важен материалният живот; духовният не ми трябва.“ Съдържанието в него ще му даде духовният живот. От духовния живот иде сила. Някой казва: „Мене не ми трябва и Божественото. Да си поживеем както всички хора.“ Това не е наука вече.

Вие всички сега ме гледате. Но ако се каже „пожар“, всички ще хукнете да бягате. От вас, които ме слушате, някой, който знае, като се каже „пожар“, той ще го духне и ще се свърши работата. А пък който не знае, да каже: „Дайте вода да го изгасим.“ Но умният още в началото на пожара ще го изгаси, с много малко може да го изгаси. В 1875 година целият Чикаго изгоря от една свещ. Един човек отишъл да издои една крава; последната ритнала свещта. Там имало слама, която се подпалила, имало и вятър и целият Чикаго изгоря. Когато бягали от града, един банкерин извадил своята кесия и казал: „Давам 200 000 долара на онзи, който ми спаси книжата.“ Онзи, комуто казал, отговорил: „Огънят иде.“ Знаете ли колко са 200 000 долара? 10 000 долара струват един наш милион.

Мисленето спада към Божествения свят. При мисленето не трябва да допуснеш никакви противоречия в живота си. Щом ти се сърдиш, обезверяваш и се безпокоиш, ти си в два свята – между напрежение и налягане – и ще бъдеш роб на условията и роб на вътрешните възможности. Защото има едно робство на условията – то е физическото. А пък има едно робство на възможностите вътре. Имаш много възможности, но ако условията и възможностите са неразумни, ти ще имаш страдания. Следователно всяко условие, което туряш в живота си, трябва да бъде разумно. И всяка възможност, на която даваш ход, трябва да бъде разумна. И всяка твоя постъпка, всяко твое чувство трябва да бъдат разумни.

Една постъпка какво е: напрежение ли е или налягане? Постъпката е вече налягане. Ти действуваш отвън. А пък чувството е напрежение отвътре. Като имаш една добра постъпка и едно добро чувство, ти не си разрешил още нещата. Ти имаш условия и възможности, но зависи от това дали си разумен. Ако си разумен, можеш от този материал да съградиш нещо. Трябва да дойде в тебе разумното, или Божественото, за да ти съгради нещо от тези условия и възможности.

Вие очаквате да отидете в онзи свят и да започнете живота си. Не, вие сте вече в онзи свят. Вие сега не сте във физическия свят, вие се лъжете. Като ви говоря, не сте във физическия свят; като престана да ви говоря, ще отидете пак във физическия свят. Вашето заблуждение е, дето вие мислите, че като ви говоря, вие сте във физическия свят. Вие се лъжете.

Щом мислиш разумно, ти си в Божествения свят. Щом чувствуваш добре, ти си в духовния свят. Щом постъпваш добре, ти си във физическия свят. Това са максими. И ако ги държите, ако ги пазите, ще имате разумния живот. Ако не постъпвате добре, законите на физическия свят ще те изключат, ти няма да бъдеш гражданин на физическия свят. Ако не [чувствуваш] добре, няма да бъдеш гражданин в духовния свят. Ако не мислиш добре, няма да бъдеш гражданин на Божествения свят.

Аз обяснявам сега научно нещата. Ти казваш: „Така е направен светът.“ Не е направен така светът. Това е криво разбиране. Това „така е направено“, това ще го оставите настрана. Какво ще направите сега? Какво сте правили досега, кажете ми. Някой казва: „30 години аз се моля.“ Добре, 30 години си в университета и се учиш, но какво си научил? Казваш: „30 години си блъскам главата.“ Но блъскането на главата, учене ли е това? Няма какво да я блъскаш. Може да е в алегоричен смисъл употребена думата „блъскане“. Светлината има блясък, блъскане. „Блъскам си главата“ значи „раздавам навсякъде“. Но след като си се блъскал, като си раздавал, какво ще пожънеш? Какво ще израсне? Какво ще пожънеш от това блъскане на главата си? Някои казват: „Ние не мислим добре.“ Изхвърлете този израз „ние не мислим добре“. Това не е наука. Ще разбереш най-първо какво нещо е налягане. Ще разбереш какво нещо е напрежение вътре и какво нещо е мисълта.

Сега, и онова, което знаете, не го внасяйте вътре. Вие като влезете в университета, няма да занесете вътре знанието на баща си и майка си. Професорът няма да се интересува как готвят яденето у вас, как седят баща ви и майка ви, къде ви са креватите и прочее. Това не влиза в програмата на университета. Вие ще оставите това знание настрани. Не че то не е важно, но в университета то ще ви спъне. Влизаш в университета и казваш: „Какви удобства аз имам вкъщи!“ Като отиваш в университета, няма да има там всички удобства. Всички вие се учите, да имате удобства. Изхвърлете вашите удобства.

Вие никога няма да имате удобства в света, ако не привлечете разумното в активност. Удобството в света произтича от налягането, напрежението и от разумността в света, които действуват едновременно. Ако напрежението, налягането и разумността, която ги обуславя, действуват едновременно, ще създадат удобствата. Ако налягането се подчини на напрежението и напрежението се уравновеси с налягането, тогава разумността е вътре, която ще причини удобствата, ще ви ги създаде. Това е Божественото в нас.

Та казвам сега: Бог иска да изпълним Волята Му. Що е изпълнение на Волята Божия? Най-първо, вие сте длъжни да учите. Да учите, знаете ли как? Казваш: „Разбрахме.“ Например в пеенето, кое е най-малкото, с което започваш? (Учителят изпя „до“.) Право ли е това до? За мене е право. Защо е право? Понеже основният тон на музиката е напрежение. Сега ми трябва едно налягане отвън. Кое е налягането? Коя нота иде в налягането? Да допуснем сега, че вие сте взели невярно. Казвате една дума. Една дума – това е нота. Една дума, която не е на място турена, това е една нота, която не е изпята хубаво.

Да кажем, че вие казвате някому: „Вие не сте много сведующ върху този научен въпрос.“ Право ли сте казали? Онзи казва: „Господине, осветлете ме.“ Вие му казвате: „Аз ще Ви покажа някое съчинение.“ Това не е наука. Онзи може да ви каже: „Аз съм чел тия съчинения, но не ги разбирам.“ Щом му кажеш, че не е сведующ, тогава покажи му в какво не е сведующ. Вие казвате: „Слънцето е в течно състояние.“ Научно разгледано, Слънцето в течно състояние ли е или в твърдо? Запалваме една лоена свещ. Вие казвате, че цялото Слънце трябва да е в течно състояние. Цялата свещ в течно състояние ли е?

Те са малки разсъждения, само за изяснение. Аз не искам да опровергая някоя теория. Аз искам мисленето да е правилно. За мене всяко мислене, което обяснява налягането и напрежението и прави човека свободен, за да работи, представлява вече една наука. Ние искаме свобода в живота. Как ще я добием? За да имаме свобода, трябва да разбираме законите на налягането и напрежението, и после онзи, великия закон, който регулира нещата – Божественото в света.

И кога ще познаеш кога Божественото в тебе работи? Има само един начин. Минава един господин, който носи една чанта на ръката си. Той мислил, че тя е здрава. Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката. А пък богатство има в чантата. И този човек си върви, има важна работа. Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене. Ако ли не, няма да дойде. Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша?“ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски. Той е изключително условие. Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата? От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата? На 100 000 души колко души биха ви я донесли? Много малка е вероятността. В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери? Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението? Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението. И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане. Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази чанта?“ Невъзможно е да окрадеш някого. Може да вземеш, но на първата станция, на първата митница ще те хванат.

Аз говоря в широк смисъл: На всяка мисъл, която проникне във вашия ум, вие не знаете произхода ѝ. Вие не знаете произхода на мислите си. Вие мислите, че всяка мисъл, която дойде във вашия ум, е ваша. Всяка мисъл, която дойде във вас, е на някого. Не е лошо, че е дошла. Ще я вземете тази чанта и ще я занесете на онзи, на когото е. И този човек ще ви благодари. Ако я задържите за себе си, на първата митница ще ви искат сметка и вие ще минете за плагиатор.

Някой път вземат едно изречение от някой учен човек. Да кажем, че последният е направил някое свое изследвание, например един професор в Европа се е занимавал с научни изследвания. Един неспособен ученик взема записките на своя професор и ги издава и туря своето име. Това е действителна случка. Този професор получил апоплексия, когато видял, че съчинението му се издава от друг. Виден станал ученикът, а професорът пострадал. Мислите ли, че този, който се е възползувал от чуждия труд, ще успее? Той не е постъпил добре. И самият професор, който е получил този удар, и той не е мислил добре. Той да се зарадва, че неговото съчинение излиза на бял свят.

Сега аз ви говоря върху този предмет, понеже всички имате голямо налягане, кръвно налягане. Всички вие се оплаквате от кръвно налягане. Потребно е да се уравновесят нещата в човека. Да се уравновеси човешкото тяло с човешките чувства, с човешкия ум. Равновесие трябва. Всички вие имате познания и не зная, като отидете в духовния свят, колко от тези познания ще останат, какво ли ще остане от вашето знание. Ако Сократ се явеше днес, който минаваше за голям философ или Платон, какво щеше да бъде? За Платона казваха, че бил голям философ, но днешните деца биха знали много повече от него. Ако беше дошъл Платон, щеше да види, че много работи не знае. И след 1000 години ние няма да може да се сравним с тогавашните деца.

В бъдещата епоха ще се пресееш и това, което остане в тебе, то е същественото. В този живот може да имаш много желания, много мисли – какво може да те ползуват тебе? Аз ви говоря за един въпрос, от който може да се ползувате. Вие толкова години сте слушали петела да кукурига. Какво означава „ку“? Докосвам това само за изяснение. „Ку-ри-гу“. Второто „ку“ е отражение. Петелът с това казва: „Аз искам, аз работя, аз се наслаждавам.“ Петелът, като кукурига, казва: „Слънцето ще изгрее, топлина ще донесе и всички хора ще бъдат разположени.“ Петелът, като пее, казва: „Слънцето скоро ще изгрее, топло ще бъде и ще имате достатъчно за ядене и пиене.“ Някой път вие се обезсърчите и петелът като изпее „кукуригу“, иска да ви каже: „Искай, работи и ще се уреди всичко. Трябва да искаш, да мислиш, да работиш и всичко ще се уреди.“

Кои си гугуцат? Гугутките. Кога си гугуцат хората? Кога си гугуцат две гугутки? Те са обмислили работата и си гугуцат. Отлично е гугуцането. Аз бих желал всички да си гугуцат.

Човек, който мисли, не трябва да роптае, ако работи. А пък който роптае, трябва да работи. Не е лошо човек да роптае. Работи, защото събраната енергия е едно напрежение. Ропотът от какво произтича? Ропотът е едно недоволство. Твоите чувства не са задоволени с нещо и ти роптаеш. По какъв начин може да задоволиш своите чувства? Онзи ученият човек търси някое съчинение. Търговецът, който роптае, му трябват пари. На болния, който роптае, му трябва сила, храна, чист въздух. На търговеца му трябват пари, средства. На учения човек му трябват известни книги да чете, понеже трябва да има обмяна.

Та казвам: В дадения случай използувайте времето, което Бог ви е дал. Какво показва времето в живота? Иди точно навреме там, дето трябва да отидеш. Всяко благо в света, което ще възприемеш, си има определено време: година, месец, ден и час. Щастието в света не е произволно, то идва точно на определеното време. Всичко е на определено време. И ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навреме, ще получиш това, което трябва. Сега всички хора все закъсняват. Все сте закъснели. Рядко има, които отиват по-рано. Ще отидеш точно навреме на гишето, ще си представиш легитимацията на банката и веднага ще ти дадат това, което трябва. Някой казва: „Много разочарования имам в живота си.“ Не си отишъл навреме.

Иосиф беше най-щастливият син на Иаков. Защо беше щастлив? Знаете ли защо? Защото той беше единственият син, който беше роден по любов,.първата любов на баща му. Той изля всичката любов на Иосиф. Той беше любимият му син. И всичките му 12 сина показваха с каква любов бяха родени. Но този, щастливият син, носеше и големи нещастия. Онова, което му беше определено да стане, можа ли да се отмени? Баща му му даде много хубава дрешка. Другите синове считаха, че желанието на баща им е да стане Иосиф господар. И мислеха, че това беше произвол.

Иосиф беше умен, сънища тълкуваше, справяше се с напрежението и налягането. И когато го продадоха братята му в Египет, той стана като слуга при едного. Когато дойде Иосиф да се изкушава от тази египетска господарка, какво беше това изкушение – налягане или напрежение? Напрежение отвътре. Тя му казваше: „Ти си един беден евреин, дошъл тук.“ Тази дама беше високопоставена. „Ако ме обичаш, аз ще ти отворя път. Ако ти не изпълниш моето желание, в затвора ще отидеш.“ Божественото в Иосифа казва: „Тук съм един слуга. Господарят ми дал власт. Аз не искам да злоупотребя с доверието на господаря.“ Тя му казва: „Ще видиш лошите последствия.“ Тук имаше Иосиф второто изпитание. Най-първо братята му не го разбраха. Това беше налягане. Те си казаха помежду си: „Защо да го убием – да го продадем, ще вземем парици.“ После дойде пак налягането – в затвора. В затвора той стана гадател. Двама затворници му разправиха своите сънища и той ги разгада. Той каза на виночерпеца: „Като се случи, както ви казах, помнете ме.“ Две години седя той в затвора. Онзи, комуто разгада съня, го забрави. Той беше виночерпец на царя, на фараона. Последният сънува един сън. Виночерпецът разправи: „В затвора като бях, имаше един човек, който тълкува сънища.“ Иосифа го извадиха от затвора, облякоха го добре и го извадиха пред фараона. Той разгада съня на фараона. И взе първото място.

Та сега, ако вие не може да се справите с едно налягане и едно напрежение, вие не можете да вземете първото място в Египет, в света. Вие всички в света сте на мястото на Иосифа. И не може да вземете първото място, ако не се справите с налягането и напрежението. Сега вие сте при тази дама. Казвате: „Да си поживеем, парички трябват.“ По-добре е да оставим дрехата си и да намерим затвора, и да те извади Господ от затвора като гадател, отколкото да тръгнеш подир една жена. Под думата „жена“ аз разбирам в дадения случай друго – това са онези лъжливи възможности, от които мислиш да станеш нещо. И възможностите, и условията имат някакъв смисъл, но не са те, които правят човека щастлив, а Божественото. Ако използуваш условията и възможностите според Божествения закон, ти всичко може да постигнеш. Вие всички имате какво да постигате.

Толкоз години съм говорил: Първото постижение е любовта. Свободата на човека започва с любовта. То е разумният живот на човека. Те считат, че любовта е сляпата събота. Сляпата събота е безлюбието в света. И после казвате: „Едно време колко се обичахме.“ Това е сляпата събота. Онази Божествената любов никога не отпада. В Стария Завет се казва, че любовта ви отпада. В 13-а глава от Първото послание към Коринтяните апостол Павел каза: „Любовта никога не отпада.“ Писанието казва на едно място: „Понеже не си устоял на първата си любов“ – не си я разбрал. Казват, че законът на любовта не издържа. Не, любовта всякога издържа, но ние не издържаме.

Щом дойде законът на любовта, трябва да ти се разшири желанието да служиш на Бога. Щом служиш на Бога, ти си на правия път. Защото на кого другиго ще служиш в света? На себе си или на ближния си? В някоя бедна хижа ли ще живееш или в палат, или в Божествения свят? Някой ще каже: „В колиба.“ Друг ще каже: „В палат.“ А пък някой ще каже: „В Божествения свят.“ Хубави са и трите, но кое е за предпочитание? Кое е за предпочитание: отделенията, гимназията или университета? Отделенията са за гимназията; гимназията е за университета. От колибата ще преминеш в палата и от палата – в Божествения свят. От налягането – към напрежението и от напрежението – към разумния живот. Ти не се спирай, че имаш препятствия отвън и отвътре. То е най-добрият признак. Ако имаш налягане отвън и напрежение отвътре, то е добър повод за тебе – Божественото не е далеч от тебе.

Ние сме дошли до третата фаза, до третото положение – до разумното в света. Ще чуеш гласа на любовта – Божествената Любов. И ще се освободиш. И в това освобождение да говори за ставане и оживяване, и възкресение. Когато любовта посети човека, това е ставане, това е налягане. Оживяването, това е напрежение. А пък възкресяването, това е Разумното, Божественото в човека.

Уравновеси ли човек външните условия и вътрешните възможности, ще възприеме Божественото, Което го ръководи в живота. Тогава животът има смисъл вече; ти работиш с Божественото в света.

Сега да не отиваме по-далеч. Мнозина страдате. Какво нещо е страданието? Налягане ли е или напрежение? Някои имат кръвно налягане. Чета по вашите лица, казвате: „По-добре е да ги няма болестите.“ Съгласен съм. Болестта не е нещо, което може да хванеш и да го извадиш навън от себе си. Болестта прилича на много дребни частици. Ако си натъкнеш крака на някои дребни частици от едно счупено шише, може да си нараниш крака. Но един умен човек ще събере всички тия дребни частици и ще направи цялото шише.

Та, всичките ваши погрешки, които сте направили от налягането и напрежението, ще ги съберете и ще направите разрушените форми. Счупените шишета ние ги изхвърляме навън, но ние така подлагаме другите на голямо изпитание. Сегашните счупени шишета ние ги изхвърляме, обаче трябва да ги съберем и да ги направим на цели шишета. Всеки ден по 100 шишета събрани, за година правят 36 000 шишета. Като се стопят, ще имате 70 000 лева печалба за една година. Вие казвате: „Кой ще ходи сега да събира шишета?“ Не се възмущавайте от счупените шишета, които имате, но ги съберете на едно място и ги претопете.

Вие казвате: „Тая погрешка да не бях я направил, онази погрешка да не бях направил. Тези възможности изгубих, ония възможности изгубих.“ Разправяше ми една доста благородна жена: „Едно време изгубих. Имах 10 обожатели.“ Не могла да избере един от обожателите. И казва: „Така изгубих 10-тях кандидата и сега съм стара мома. И поради своята глупост не можах да се оженя, останах сама.“ Казах ѝ: „Много добре си направила, понеже тези хора щяха да бъдат нещастни с тебе, и ти щеше да бъдеш нещастна. А пък сега и ти, и те са щастливи. Ти си щастлива. Тези кандидати ще дойдат при тебе.“ Тя каза: „Аз остарях вече.“ Казах ѝ: „Ще се подмладиш.“ Тя гледа на работите много отблизо. Тя не е изгубила. Дните си минават, но пак ще се върнат.

Не се спирайте какво сте изгубили вие с вашите кандидати, но радвайте се, че не сте причинили страдания на кандидатите и че и вие не сте си причинили страдания. Хубаво е да си спомня човек за младите любовни работи. Отлични писма се пишат. При женитбата после се пишат други писма. Най-първо се пишат червени писма. Най-първите писма са светли; после ги пишат с червено и най-после – с черно. Сега всички писма са с черно. Ако аз бих писал любовно писмо, с черно няма да го напиша. Ще пуснеш малко кръв от себе си, ще натопиш писалката. Четири–пет думи ще напишеш, но с кръвта си. И ценно ще бъде това писмо. В бъдеще, когато ви протече кръв от носа, събирайте го в някое шишенце, та като дойде до любовни работи, да пишете. Всичко това има смисъл.

Вие казвате: „С какви работи ще се занимаваме!“ Че се е влюбил някой, това за мене е наука. Че имаш 10 кандидати, това е цяла математика. Че някой ви изгорил чергата, казвам: По-хубаво нещо от това няма в света. Че, всичкото съществувание зависи от това: откак се е запалило Слънцето, започва животът. И всичкото нещастие за нашата Земя е, че тя е изгаснала малко. И трябва да черпим от Слънцето топлина. Докато огънят в нас гори, ние да се радваме и да благодарим на Бога.

Някои се оплакват и казват: „Да се махнат тези страсти.“ Вие не знаете какво говорите. По-добре е човек да прави погрешки и да живее, отколкото да е заледен. И то не е лошо, защото никаква болест няма да те хваща тогава. За предпочитание е животът със страдания, отколкото заледяване без страдание. Може би един ден ще разберете закона на налягането. Защото изстудяването е закон на налягането. Стоплюването отвътре е напрежение. Но в това не е смисълът. С разумното трябва да разберем смисъла. И физическият свят, и духовният трябва да се разберат, за да разберем онзи стих: „Да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си“. Три неща трябва да разберете: налягането, напрежението и разумното живеене.

Да изпеем тогаз: „Налягане, напрежение, постижение“. Напрежението е до, движението е ре, постижението е ми, добиването е фа, цъфтенето е сол, развитието е ла, добруването е си. И така, имаме: напрежение, движение, постижение, добиване, цъфтене, развиване и добруване.

Човек трябва да се освободи от много робски мисли, които има. Сега страдате от налягането и напрежението – безпокойствие отвън и безпокойствие отвътре.

Изпейте „Мога да кажа“. (Изпяхме.) В тази песен и трите са прокарани: налягането, напрежението и разумността. Тя е създадена според тая реакция, която имахме сега. Тя е създадена по закона на налягането, напрежението и разумността. Още веднъж я изпейте.

Сега: учение, Божествено учение. Трябва да учим. Старите трябва да се подмладят, младите да не остаряват, глупавите да поумнеят, а пък умните да не се обезсърчават и да не престават да работят, да помагат.

„Отче наш“

6.45 ч

ХIХ година (1939–1940)

16-а лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 17 януари 1940 г.,

София – Изгрев*.

* Тази лекция е преработена и издадена под заглавие „Новият ден“. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Брошурата "Новият ден" е преработка на беседата "Налягане, напрежение, разумност",

издадена като самостоятелна брошура от 46 страници.

Поради големия интерес и изчерпване на количеството се прави допечатка от още 3000 бр,

За изтегляне във формат PDF

Първо издание

Второ издание

НОВИЯТ ДЕН

(Небето облачно, времето тихо и хладно.)

Добрата молитва

Венир Бенир

Всички нещастия на човека, на дома, на обществото и на човечеството в миналото са произлезли от неразбирането на външните условия и на вътрешните възможности.

Всички бъдещи блага и добрини в живота ще произлязат от разбиране на външните условия и на вътрешните възможности.

Живот, който носи разумност в себе си; знание, което носи светлина в себе си; и свобода, която носи истина в себе си, са основа на Новия живот, който влиза вече в света.

Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявени в живота, са израз на Божията Любов.

Тя сочи правия път на живота – пътят на човечеството за всички добри постижения

Нови насоки в съзнателния живот на природата.

Налягане и напрежение, разумен живот.

Всички съзнателни хора очакват нещо хубаво в живота. Това е новото, което иде. Всички го чувстват. То се носи вече във въздуха. Прониква вече целия живот. Всички говорят за него. Добро е това очакване, но всеки трябва да знае пътя, по който ще дойде очакваното. Това именно не е известно на хората. Понякога в тях се явява желание да получат наготово очакваното. От къде може да дойде то? От природата ли? Наистина, разумната природа съдейства на хората за придобиване на всички блага, към които се стремят, но те сами трябва да работят за тяхното постигане. Човек трябва да разбира силите, които работят вътре и вън от него, да ги уравновесява и използва за градеж и творчество в живота.

Една от задачите на физическия човек е да се справи с външното физическо налягане. Като противодействие на това налягане се явява вътрешното напрежение в човека. Изобщо, притегателната сила има отношение към налягането, а отблъсквателната към напрежението. Когато външното налягане и вътрешното напрежение в човека се уравновесяват, той се усеща здрав, разположен и силен. Ако външното налягане е по-голямо от вътрешното напрежение, човек се втвърдява и става корав. Ако пък вътрешното напрежение е по-голямо от външното налягане, тогава човек пак е в неестествено състояние. Значи, човек се намира под действието на две сили: едната наляга от вън, а другата напряга от вътре. Ако човек се намира под действието само на тия две сили, той щеше да изпада в голямо затруднение. При това положение той никога не би могъл да прояви своя собствена инициатива. Но благодарение на друга една разумна сила, която действа едновременно от вън и от вътре, налягането и напрежението в човека се регулират и той проявява инициатива, т.e. съзнателен живот в трите свята, физически, духовен и божествен.

A1:A2:A3 = B1:B2:B3

1940-01-17-05_fig1.png

Фиг. 1

Тази фигура представлява квадрат, около който има три кръга, трите свята. Чертежът представлява план, проста скица на трите свята. Физическият и духовен свят не са още съвършени, затова кривите А2 и А3 не са правилни кръгове, а елипси. Кривата А1 е окръжност описана около квадрата. Както инженерът разбира планът, който е начертан на хартия и може да го реализира, така и всеки учен, просветен човек, може да чете и разбира скиците, които природата чертае. Някому може да се види, че това не е важно, че това е отвлечено, не е интересно за него. Неразбраните работи не са интересни, а разбраните са интересни. Обаче дали се интересуваме или не от нещата в природата, ние сме заставени да ги изучаваме. Учението е една необходимост, за да можем да се справим със задачите, които животът ни поставя. Като се намира на Земята, човек разполага с условия и възможности за своето развитие. Човешкият организъм е първото условие, което му е дадено като на ученик. Значи, тялото на човека представлява сградата, гимназията или университета, в която той е поставен да учи. Понякога студентът мисли, че университетът е негово притежание, а професорите негови приятели. Приятелство между студент и професор може да съществува само тогава, когато студентът се учи добре. Не се ли учи никакво приятелство не може да съществува. На такъв студент професорът обръща гръб и продължава пътя си. Когато студентът учи добре, тогава и професорът преподава добре. Това е естественото положение. Ще каже студентът, че иска да знае кой е направил университета, как го е направил и какви са професорите, които преподават в него. Това са въпроси, които не трябва да ви интересуват. Много от съвременните хора не искат да изучават науките, които се преподават в живота, но запитват кой е създал света и как го е създал. Тези въпроси са важни, но не са съществени за ученика като ученик на живота. Човек първо трябва да учи, да възприема знанието, което му се преподава и да го прилага. Човек носи в себе си известно знание, но то не е достатъчно. Той трябва да бъде готов да възприема и новото знание, което всеки момент иде. Трябва да върви паралелно с новото, защото всичко в света е подложено на постоянен и непрекъснат прогрес.

В сегашния момент за всеки човек е важен животът като наука, като изкуство и като сила. Това той може да изучава във великия университет наречен Земя. Един след друг професорите се изреждат и преподават своите уроци. Езикът на някои от тях разбирате, а на други не разбирате. Защо? Защото те говорят на три различни езика: физически или материален, духовен и божествен. Физическият живот се преподава на физически език, духовният на духовен език, а божествения на божествен език. Следователно, иска ли да изучи живота добре, човек трябва да знае и трите езика, физическия, духовния и божествения.

Трите кръга на чертежа са означени с буквите А1, А2 и А3. Кръгът А3 представлява физическият свят, в който действа външното налягане. Кръгът А2 представлява духовният свят, в който действа вътрешното напрежение. Кръгът А1 представлява разумния, божествения свят, който регулира налягането и напрежението и гради. Квадратът представлява човека, затворен в трите свята като благоприятни среди за неговото проявление. Налягането подразбира условията, а напрежението възможностите. Щом има условия и възможности, човек може да се прояви.

Физическият свят представен като налягане, обяснява създаването на света чрез сгъстяване. За да се прояви материята, да стане видима, осезаема и годна за създаване на формите, тя трябва да се сгъсти. От въздухообразна да се превърне в течна и от течна да се превърне в твърда. Материалният свят дължи своето проявление на налягането, което съществува в природата. Духовният свят дължи своето проявление на вътрешното напрежение. Божественият свят дължи проявлението си на разумността, която регулира и двете сили, налягането и напрежението.

Като не разбира света в своето трояко проявление, човек може да мисли, че всичко зависи само от материалният свят и тогава може да е наклонен да мисли, че е лесно човек да действа и да се движи в живота. За онзи, който разбира света е лесно, за онзи, който не го разбира не е лесно. Човек е изложен на големи мъчнотии и ако не знае как да се справя, той се излага на големи нещастия и страдания. Човек се нуждае от положителни знания, за да се справи с препятствията, които сам поставя на пътя си, поради своето незнание. И тогава природата му се противопоставя. Няма по-големи препятствия от тия, които човек сам си поставя, като пренебрегва законите на живота. Препятствията, които човек среща по пътя на живота си, произлизат от неразбирането на външното налягане т.e. на външните условия и на вътрешното напрежение т.e. на възможностите в самия него. Налягането и напрежението си имат свои разумни причини, но като не ги разбираме, ние мислим, че са нещо механическо и поради това имаме неразумно отношение към тях. Значи, човек е поставен между огъня на двете сили, вътрешната и външната. Човек е обстрелван едновременно отвътре и отвън и ще не ще той трябва да мине през тази зона. Какво трябва да прави за да мине през тази зона и да излезе без повреда? Ще кажете, че само Бог може да оправи тази работа. В дадения случай под думата Бог се разбира разумността, която регулира налягането и напрежението, хармонизира физическите, духовните и божествени закони. Някой се оплаква, че е много напрегнат. Той трябва да благодари на напрежението. Ако не беше напрегнат, външното налягане щеше да го сплеска и той би се превърнал на лист. Ако пък нямаше никакво налягане отвън, той щеше да се разшири толкова много, че да се разпръсне на малки частици в пространството. Бомбите, с които военните си служат са направени по закона на напрежението. Бомбата е изложена на по-голямо вътрешно напрежение отколкото на външно налягане, следствие на което се разпада на много дребни частици, които се разпръсват в пространството. Където падне една от тези частици причинява големи пакости и нещастия.

Като изучава физическото налягане и напрежение, човек вижда, че съществува и психическо налягане е напрежение, което оказва действието си в психическия живот на човека. Например една дума казана на човека може да произведе върху него физическо налягане или напрежение. Ако думата действа отвън причинява психическо налягане. Ако човек я приеме вътре в себе си, тя произвежда психическо напрежение и като бомба може да го пръсне, да причини поражения даже на физическото тяло. Който не е опитал силата на думите не може да се представи действието, което те произвеждат върху човека. За пример, срещате един млад момък, който се връща от странство и отива в бащиния си дом, при баща си и майка си, да ги види и да им благодари за грижите, които са положили за него, да им покаже дипломата си. Веднага някой го спира и му казва, че баща му е умрял. Знаете ли какво действие могат да произведат тия думи върху момъка? Голямо поражение може да стане в психическия и физическия му живот. Понякога без видима причина човек може да преживее някакво поражение. Ние имаме случаи в живота, както върви човек изгубва говора си и движенията му престават. Какво е станало с този човек? Ще кажете, че се парализирал. Ние казваме, че външното налягане е било голямо т.e. той се е намирал в трудни условия, с които не могъл да се справи. Това е причинило големи тревоги, безпокойства и смущение, които са създали в него силно вътрешно напрежение. Тия две сили в него, налягането и напрежението, не могли да се уравновесят. Той не могъл да се справи с тях и заболява от паралич.

Мнозина не разбират живота, вследствие на което се натъкват ту на доброто, ту на злото и преживяват големи противоречия. Какво представляват доброто и злото. Теолозите дават особени обяснения за доброто и злото. Ние искаме да говорим на научен език. На научен език ние казваме, че доброто и злото в света не са нищо друго освен сили, които действат върху човека отвън и отвътре. Някои питат: не може ли само доброто да царува в света? Не може ли без зло? Други казват: човек не трябва да бъде добър. Те не разбират научно нещата. Злото е налягане, а доброто напрежение. Ако злото не действа отвън при сегашните условия, при сегашната фаза на развитие на човечеството, доброто по никой начин не би могло да се прояви. Външното налягане е причина за проява на вътрешното напрежение. Премахне ли се налягането, човек ще се разпръсне на хиляди частици и ще отиде някъде в пространството.

Двама борци се борят. И двамата се намират в голямо вътрешно напрежение. Всеки иска да излезе победител. Същевременно и единият и другият взаимно си оказват известно налягане. Следователно, в борбата си двамата борци произвеждат един върху друг външно налягане, срещу което се противопоставя вътрешното напрежение на силите им. Този пример символизира борбата между външните условия и вътрешните възможности на човека.

Човек никога не може да бъде щастлив, докато не дойде до ново и разумно на живота и на природата, да разбере смисъла и значението на силите, които действат в тях. Слушате някой да казва: искам да се махне тази мъчнотия от мене. Това е механическо разбиране на нещата. По механически начин мъчнотията не може да се премахне. Дълбоката причина за мъчнотията се крие в неправилното отношение на човека към нещата. Следователно, ако външната мъчнотия се премахне по механически начин, няма да мине много време и друга някаква мъчнотия ще се яви. Докато съществува неразбиране, всякога ще има мъчнотии. Премахне ли се неразбирането и мъчнотиите ще се премахнат. Някой върви по улиците, не гледа къде стъпва, падне и се удари зле. Той започва да се гневи, да търси причината вън от себе си и казва, че светът е неразумен. Светът е създаден разумно, но хората не постъпват разумно. За да живее правилно, да няма мъчнотии, човек трябва да бъде разумен. Като не постъпва правилно, без да иска човек привлича страданието към себе си. В този смисъл страданието е налягане или депресия. Ако не внимаваш и допреш ръката си до горяща печка, ти ще се изгориш. Изгарянето не е нищо друго, освен налягане, при което човек получава нещо отвън, а същевременно дава нещо от себе си. Той дава повече, а взима по-малко. Понеже обмяната е неправилна, непременно ще дойде страданието в каква да е форма.

Иска ли да не страда, човек трябва да спазва закона на обмяната: колкото даваш, толкова ще получиш. Ако даваш много, ще получиш много. Ако даваш малко, ще получиш малко. Много от работите на хората не вървят добре, защото не прилагат правилно закона за обмяната. Те дават малко, а искат да получат много. Други пък дават много, получават малко. И едното и другото положение са неправилни. Правилна трябва да бъде обмяната, както във физическия живот, така и в психическия. Не става ли правилна обмяна в отношенията на хората, те се изложени на големи дисонанси във физическия и в психическия си живот. Неправилната обмяна в отношенията на хората е причина за нарушаване на равновесието между външното налягане и вътрешното напрежение в човека.

Силите на физическия или обективния свят действат повече отвън навътре, за това казваме, че физическият живот се намира под влиянието на закона за налягането. Силите на духовния или субективния свят се изявяват отвътре навън. Затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона на напрежението. Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно. Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане. Това не значи, че физически ще се сплеска, но ще изгуби условията за всякакви постижения. Физическият живот дава формата на нещата, духовният съдържанието, а божественият смисъла. Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без божествен живот.

Физическият живот се занимава със силите на налягането, духовният със силите на напрежението, а божественият или разумният живот регулира както силите на налягането, така и тия на напрежението и внася равновесие в живота. Само при равновесие на силите се създават благоприятни условия. Ако в един салон, където има много хора стане пожар, всички ще избягат. Разумният обаче предвижда пожара и още в началото взема мерки за да го предотврати. Който не е способен да предвижда нещата ще се стресне едва когато пожарът избухне и ще търси вода да го изгаси. Докато се потуши пожарът, много пакости ще се причинят. Разумното начало в човека се справя лесно с всички мъчнотии. Разумността уравновесява силите на природата.

В 19 век градът Чикаго в Америка изгорял по невниманието на един гражданин*. Той доял кравата си в обора, но понеже било тъмно си послужил с една свещ. По време на доенето кравата ритнала с крака си свещта, от която се запалила сламата в обора. Като се могъл да изгаси огъня на време, пожарът поради силния вятър обхванал съседните къщи и в скоро време взел големи размери. Почти целият град потънал в пламъци. В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му, към която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа. Всеки му отговарял: огънят иде! Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи. Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши.

Разумността, правата мисъл, като сила се отнася към божествения свят. Който разполага с нея, той изключва противоречията от живота си. Чрез нея той се справя с тях и изгражда своя хармоничен живот. Докато се гневи, обезверява и безпокои, човек се намира между два свята, между налягането и напрежението, вследствие на което ще бъде от една страна роб на външните условия, а от друга роб на вътрешните възможности. Ако при използване на условията и възможностите отсъства разумност, човек е изложен на големи страдания. Следователно всяко условие и всяка възможност, които човек прилага в живота си трябва да се придружават от разумност. С други думи казано, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, на които човек дава ход, трябва да бъдат разумни. Човек може да има на разположение добри условия и възможности, но ако не е разумен нищо не постига. Добрите условия и възможности без разумността са суров материал, от който нищо не може да се направи. Дойде ли разумността или божествената сила между тях, от този материал, тя ще съгради нещо ценно.

Следователно, като мисли добре, човек се намира в божествения свят; като чувства добре, той е в духовния свят; като постъпва добре, като постъпва добре той е на физическият свят. Обаче, ако не постъпва добре, законите на физическия свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не чувства добре, законите на духовния свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не мисли право, законите на божествения свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят. Като не постъпват, не чувстват и не мислят добре, за свое оправдание мнозина казват, че светът е създаден така. Това не е право мислене. Всеки човек трябва да се запита, какво е направил досега и какво може сега да направи. Някои казват, че цели 30 години са се молили. Значи, те са били в университет. Важно е, какво са научили през това време. Други казват, че цели 30 години блъскали главата си в разрешаване на житейските въпроси. Какво са научили от блъскането на главата си? Да блъскаш главата си, без да си разрешил въпросите, това не е наука. Има смисъл да блъска човек главата си в разрешаване на някои въпроси, но поне да пожъне нещо. Други казват, че цели 30 години са работили. Какво са придобили? Не пожъне ли човек нещо реално, в края на краищата той ще каже за себе си, че не е мислил право, че не е способен човек и т.н. Самоосъждането не допринася нищо. Вместо да се осъжда, човек трябва да се ориентира в средата, в която живее. Когато влезе в университета на живота, за да придобие онова знание, с което да съгради новите основи на своя живот, човек трябва да се откаже от онези неестествени черти, унаследени от деди и прадеди. Божественото знание не се координира с човешките погрешки, с унаследени лоши, неестествени черти. Професорите на великия университет на живота не се интересуват от погрешните схващания и тълкувания, от старите погрешни разбирания за право, морал и пр. Погрешното трябва да отпадне като плявата от житото. И плявата е важна, но мястото ѝ не е в хамбара. Хората влизат в житейския университет и търсят удобства, каквито имат в дома си. Това е невъзможно. Удобствата в университета се различават коренно от тия в частния живот на човека. Университетските удобства са от друг характер. Иска ли удобства в живота, човек трябва да приложи разумността си в действие. Удобствата в живота се дължат на хармоничното действие между силите на налягането, напрежението и разумността. Ако силите на налягането и напрежението взаимно се уравновесяват и се подчиняват на разумността т.e. на божественото начало, тогава последното ще внесе удобствата и улесненията в живота. Ако чрез разумността, божественото начало, можем да разрешим задачите на налягането и напрежението, като противодействуващи сили в живота, това значи, да изпълним волята божия. За да дойде до изпълнение на волята божия, човек трябва съзнателно да учи и прилага.

Сега нашето желание е да изнесем един истински порядък на нещата, какъвто царува в природата. Искаме да обърнем вниманието на хората към правата мисъл. Правото мислене дава свобода на човека. Като мисли право, той може да си обясни законите на живота и да добие оная свобода, която му дава възможност да учи и да работи. Всички външни условия, които въздействат върху човека, благоприятни или неблагоприятни, приятни или неприятни, представят налягането. Вътрешният живот с обикновените мисли, чувства, стремежи, желания, безпокойства, тревоги, смущения, обезсърчения на човешката личност, представя напрежението. Тия две сили, които действат отвън и отвътре, трябва да се организират от божественото.

Как се познава една божествена проява? Един човек върви по улиците и в ръката си носи чанта, в която има пари и важни документи. Той не забелязал, че чантата не е здрава и спокойно продължава пътя си. Чантата се скъсва и в ръката на човека остава само дръжката ѝ. След него върви друг човек, вижда чантата на земята, взима я, настига първия, комуто принадлежи чантата и му я подава. Този човек постъпва по божествен начин. Той дава ход на божественото в себе си. Той не се съблазни от съдържанието на чантата, но веднага я даде на притежателя ѝ. В божествения свят кражби и престъпления не стават. Всеки, който се е опитал да открадне нещо, още на първата станция го хващат и обискират. Който живее в божествения свят, т.e. в света на разумността, той не си позволява никаква кражба. Обаче, който живее във физическия свят, лесно се съблазнява. Намери ли такава чанта, едва ли би я предал на нейния притежател. Той ще каже, че щастието само е дошло пред краката му и ще вземе чантата. В дадения случай чантата упражнява налягане върху съзнанието на човека, който я намерил, а сам той се намира в състояние на напрежение.

Като изучава законите на божествения и духовния свят, човек вижда, че всички чувства и мисли не са негови. Много мисли и чувства минават през съзнанието му, но той не е техен източник. Той трябва да приема само тези мисли и чувства, които са в съгласие с неговото собствено естество и които служат за неговото повдигане и развитие. Егоистични, низши мисли и чувства да не допуща в себе си, да не гради с тях нищо в себе си. Когато възвишени идеи се родят в човека, когато вдъхновението го посети, той трябва да знае, че не сам той в случая. Съдействието на цялото битие, на великия божествен свят му е помогнало, за да се роди в него тази идея или това вдъхновение.

Един виден европейски професор по физика работил няколко години върху един научен въпрос. Тъкмо се готвел да издаде труда си, един от неговите студенти задигнал приготвения от професора материал, напечатал го и турил своето име като автор на този ценен научен труд. Като видял своя труд напечатан и издаден с чуждо име, професорът получил удар. Студентът се прочул с чуждия труд, професорът изгубил здравето си. В скоро време студентът бил уловен като плагиат на чужд труд. И двамата не могли да се справят със силите, които действат в света. Студентът не могъл да издържи на налягането, а професорът – на напрежението. Ако биха приложили разумността и двамата щяха да разрешат въпроса правилно. Студентът не трябваше да краде чужд труд. Щом искаше да се прослави, той трябваше да следва пътя на своя професор. От друга страна, при свършения факт, професорът не трябваше да се тревожи, а трябваше да се зарадва, че трудът му е излязъл на бял свят.

Днес ние засягаме въпроса за налягането и напрежението, защото всички хора се намират под действието на тези сили. Условията, при които съвременните хора живеят, произвеждат голямо налягане и напрежение върху тях. Тази е една от причините и за кръвното налягане, от което мнозина се оплакват. За да се справи със силите на налягането и напрежението в своя живот, човек трябва да уравновеси силите на своя организъм със силите на своите мисли и чувства. Той трябва да разчита на оная Разумност, с която е роден и която лежи в глъбините на неговата душа; трябва да разбира законите на живота, да прилага закона на равновесието, за да се справя с условията и възможностите, в които е поставен. Много знания имат хората, но малка част от тия знания ще послужат за основен камък на бъдещата сграда. Ако учените на миналото се явят днес между хората, те щяха да видят, че много неща не са знаели. След хиляди години сегашните учени ще се намерят в същото положение спрямо децата на бъдещите времена. Днес се готвят условия за бъдещата епоха. Днес всичко се пресява, същественото се отделя от несъщественото. Много мисли и желания има човек, но всички не са съществени. Несъществените ще останат за тор, а съществените ще останат за бъдещето.

Това, което насърчава човека е истинското, положително знание, а не тревогите, безпокойствата, роптанието и обезверяването. Който мисли право не роптае, а работи, решава задачите си. Ако роптаеш, непременно трябва да работиш. Обаче, не се позволява роптание без работа. Роптае онзи, чиито чувства не са задоволени. Той търси начин да ги задоволи. Ако ученият роптае, това показва, че има нужда от книги, с които да задоволи своя научен интерес. Търговецът роптае, защото му трябват пари. Болният роптае, защото се нуждае от здраве. Всеки човек иска нещо и ако не го постигне, роптае.

За да живее добре, човек трябва да изучава освен законите на налягането и напрежението, още и законите на времето, с които разумният свят си служи. За всяко благо, което се дава на човека, има точно определено време. Щастието иде на точно определено време. Следователно, искаш ли да постигнеш известно благо, иди точно на определеното време и чакай. Благото ще дойде точно на определения ден, час, минута и секунда. Днес повечето хора закъсняват и затова изгубват благото, което е било определено за тях. Малко хора ще срещнете, които отиват по-рано от определеното време или точно на определеното време. Искате ли да получите пари от банката, ще отидете по това време, когато касата е отворена. Ако закъснеете само с една минута, ще намерите касата затворена. Тъй щото, когато чувате някой да се оплаква от живота, да казва, че е преживял големи разочарования, една от причините за тия разочарования се крие в неспазване закона на времето. Той всякога е закъснявал. Дето е отивал, навсякъде му отговаряли: късно е вече. Този човек не се е ръководил от разумното начало в живота.

Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот. Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята. Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по любов. Баща му изля всичката си любов върху него. Той беше син на любимата жена на Якова – Рахил. Щастлив беше Йосиф, но прекара и големи нещастия. Въпреки благоприятните условия, при които се роди, Йосиф не можа да избегне съдбата си. Любимец на бащата, той беше трън в очите на своите братя. Те мислеха, че баща им иска да направи Йосифа господар над всички и намериха, че в това има голям произвол. Те не виждаха пръста на съдбата, която покровителстваше Йосифа. Йосиф беше умен, даровит човек, тълкуваше сънища, разбираше законите на налягането и напрежението е се справяше с тях. Братята му не го разбираха.

Един ден братята на Йосифа пасяха стадото на баща си в Сихем. Яков извика Йосифа и му каза: иди да видиш, добре ли са братята ти и стадото и донеси ми известие. Отиде Йосиф при братята си, но като го видяха отдалеч още, наговориха се да го убият, да го хвърлят в един от рововете и да кажат на баща си, че лош звяр го изял. По туй време минаваха търговци, които караха стока в Египет. Един от братята каза: да не проливаме кръв. Каква полза ще имаме, ако убием брата си и скрием кръвта му? По-добре да бъде, да го продадем на търговците. И продадоха Йосифа за 20 сребърника, след което търговците го заведоха в Египет. Там те го продадоха на Петефрия, началник на телохранителите. След известно време Йосиф попадна при условия да бъде изкушаван от своята господарка.

При това изпитание Йосиф се намери под влияние на силите на налягането и напрежението. Налягането идваше от господарката му, а напрежението беше в самия него. Разумността на Йосифа спомогна да се справи лесно. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора пред всичките блага, които господарката му предлагаше. Божественото начало в Йосифа диктуваше, как да постъпи. Той не искаше да злоупотреби с доверието на господаря си и избяга, за да се освободи от господарката си. Наклеветен от нея Йосиф беше осъден да лежи в затвора заедно с началника на виночерпците и началника на хлебарите при фараона. Там той се прояви като тълкувател на сънища. Двамата служители на фараона сънуваха сънища, които Йосиф им изтълкува. Той помоли началника на виночерпците, като се сбъдне съня му и се върне при фараона, да си спомни за него, да каже нещо за неговото освобождение. Обаче щом излезе от затвора, виночерпецът забрави Йосифа, поради което последният лежа още дълго време в затвора.

По това време фараонът видял сън: той стоял при реката, от която излезли седем хубави и тлъсти крави, които отишли да пасат. След тях излезли други седем крави, грозни и слаби, които отишли при първите. Слабите и грозни крави погълнали тлъстите и не се познавало, че ги погълнали. След този сън фараонът видял втори. Седем класове, пълни и добри, излизали от един стрък. След тях излезли други седем класа, сухи, тънки, прегорели от източния вятър. Тънките и слаби класове погълнали седемте добри класове.

Събудил се фараонът и духът му бил смутен. Проводил да повикат всички египетски влъхви и мъдреци и им разправил съновидението си, но нямало човек, който да го изтълкува. Тогава началникът на виночерпците казал на фараона: греха си спомням днес. Аз и началникът на хлебарите, когато бяхме в тъмница, видяхме сън в една и съща нощ. Там беше един млад евреин. Ние му разказахме сънищата си. И както той ги изтълкува, така и стана. Тогава фараонът проводил да повикат Йосифа из тъмницата. Обръснали го, променили му дрехите и го извели пред фараона.

Йосиф изтълкувал съня на фараона: седемте добри крави са седем добри и плодородни години; седемте добри класове са също седем плодородни години. Сънят е един и същ. Седемте слаби и грозни крави, както и седемте празни, сухи, прегорели класове са седем гладни години. Идат вече седем години на изобилие в Египет, а след тях ще дойдат седем години на глад. Голямото изобилие ще се забрави, защото гладът ще опустоши земята. Повторението на съня показва, че това нещо е определено отгоре да стане. И сега нека фараонът намери мъдър човек, когото да постави управител на Египет. Нека определи настойници по цялата земя. След това нека отдели петата част от храната на изобилните години. Събраното жито да бъде под фараоновата ръка, да се пази за храна в градовете. Като дойдат седемте гладни години, ще има храна за целия Египет. След това Йосиф бил поставен управител на Египет.

За да дойде до това положение, управител на Египет, Йосиф мина три пъти през процеса на налягането: омразата на братята му и продаването му като роб в Египет, изкушението от господарката му и прекарването му две години в затвора. В изпитанията, през които Йосиф мина, има едно интересно съвпадение, участието на неговата дреха. Бащата на Йосиф направи пъстра дрешка на любимия си син. Тази дрешка събуди у братята му ревност и омраза към него и стана причина да го продадат на търговците. Когато жената на господаря му го изкушаваше, той избяга вън, но остави дрехата си в нейните ръце. Тази дреха послужи като доказателство за неговата виновност. Обвинен пред господаря си, той лежа две години в затвора. И най-после, когато излезе от затвора и се яви пред фараона, облякоха го в нова, чиста дреха, след което го назначиха управител на Египет.

Съвременните хора се намират при същите изпитания, през които Йосиф мина. Ако и те като Йосифа, не могат да се справят със силите на налягането и напрежението, с условията и възможностите, и не могат да заемат първото място в Египет, къде остават тяхното знание, вяра и любов? Днес всички хора се изкушават от жената. Всички искат да бъдат богати, да си хапнат и пийнат, да си поживеят. За предпочитане е човек да остави дрехата си в ръцете на жената, да избяга гол и след това да го турят в затвора, отколкото да се подаде на желанието на една жена. В затвора той ще се прочуе като гадател, и оттук Бог ще го извади и ще го въздигне в живота. В случая под думата „жена“ разбирам всички лъжливи условия и възможности, от които човек се заблуждава и мисли, че може чрез тях да постигне високо положение. Условията и възможностите допринасят нещо на човека, но не могат да го направят щастлив. Само божественото е в състояние да направи човека щастлив. Който може да използва условията и възможностите от гледището на божествените закони, той може да постигне всичко, което душата му желае.

Следователно, никой не може да уравновеси силите на налягането и напрежението; никой не може да се справи с условията и възможностите, ако не приложи закона на любовта като висш израз на разумността в човека. Любовта е изходна точка на разумния живот. Същевременно любовта дава свобода на човека. Който люби, той е свободен. Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите. В сляпата събота няма никаква любов. Сляпата събота подразбира безлюбието в света. Любов, която се явява и изчезва, не е истинска. Казано е, че любовта отпада. Отпада това, което не е съществено. Някъде в Писанието е казано: „понеже не си устоял на първата си любов.“ Преводът на този стих не е точен. Любовта не може да се дели на първа и втора. Една е любовта и то неизменна. Думата „устояване“ в този стих означава „разбиране“. Значи, стихът казва: понеже не си разбрал любовта. В своите послания към коринтяните апостол Павел казва: любовта никога не отпада. Това е вярното положение. Божията любов никога не отпада. Любовта всякога издържа, но човек не издържа на любовта. Когато любовта посети човека, той се разширява и е готов да служи на себе си, на дома си, на обществото, на отечеството, на цялото човечество, на Разумното начало в света, т.e. на Бога. Ако човек не служи на Великата Разумност в живота, на кого другиго ще служи? Служенето на Разумното начало включва служенето на всички. Докато служи на себе си, човек живее в колиба. Щом служи на себе си и на ближния си, той живее в палат. Служи ли на себе си, на ближния си и на Бога, той живее в рая, във Великия свят. Къде искаш да живееш: в колиба, в палат или в рая? Това зависи от самия човек. Всеки сам определя мястото си в живеене. Навсякъде е добре, но в рая е за предпочитане. Какъв ученик искаш да бъдеш: ученик в отделенията, в гимназията или в университета? Навсякъде е добре, но университетът е за предпочитане. Отделенията са за гимназията, гимназията е за университета, а университетът е за живота. Дойде ли до силите на живота, човек се движи от налягането към напрежението и най-после и най-после от налягането и напрежението към разумния живот. Като се намери между двете течения на сили, между налягане и напрежение, той търси изходен път и го намира в разумния живот. Ето защо, ние казваме, че налягането и напрежението водят човека към разумния живот. Като имате това предвид, не се колебайте, когато се намирате между външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Те са добър признак, че божественото е близо до вас.

Казано е: които чуят гласа на сина человечески, ще оживеят. Това значи: които чуят гласа на божественото, на любовта ще оживеят. Това подразбира: които чуят гласа на любовта ще станат, ще оживеят и ще възкръснат. Който е станал, той обича себе си, т.e. едного; който е оживял, той обича мнозина, обществото; който е възкръснал, той обича всички. Божественият живот включва ставането, оживяването и възкресението. Той е живот на пълнота, на абсолютна проява на разумността в човека. В налягането и напрежението има поляризиране, добри и лоши условия, добри и лоши възможности. В разумния живот, обаче, никакви противоречия не съществуват, там царува пълна хармония и единство. Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в себе си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му. Само при това положение животът на човека се осмисля.

За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава мисъл. А здравата мисъл иде от светлината, която любовта носи в себе си. Под „любов“ разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки. Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго. Когато човек не е озарен от лъчите на любовта, тогава мъдростта и истината не идват. Щом няма любов и животът не идва в своята пълнота. Хората искат да живеят, но животът излиза от любовта. Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на любовта.

За да се поправи светът, човек трябва да обича, любовта трябва да го оживи. Без любовта всичко е мъртвило. Тя задоволява всички нужди, тя носи добрите условия и възможности в себе си. Тя е мощният трансформатор на силите. При любовта от човека излиза особена светлина. Когато обича и най-грозният човек става красив като ангел. Светлината на любовта е мека и приятна. Ако човек живее сто години при тази светлина, ще му се струва, че е живял една година. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце. Когато Мойсей слизал от планината, евреите не могли да издържат на светлината, която излизала от неговото лице. Те не могли да издържат светлината на любовта.

Това, от което съвременната култура се нуждае е любовта. Дълго време човек трябва да се учи, за да разбере, какво е тя. Любовта, която хората имат е любов на сълзи, страдания и разочарования. Това не е любовта, за която аз говоря. Аз говоря за любовта, която носи живот, радост, безсмъртие. Хората не са щастливи, понеже не са турили за основа любовта. Ако хората обичат, няма да умират. Аз говоря за любовта, която възкресява умрели, която въздига болни, която оживява замръзнали. Когато човекът на любовта мине края една суха почва, дето нищо не расте, всичко ще израсне. Човек, който е обезверен, обезнадежден, смутен от хиляди тревоги, безпокойства, не е ли такава суха почва? Хората още не са щедри. Като дойде любовта, тя ще ги научи на щедростта. Щедрост, която не произтича от любовта е егоистична.

Любовта дава възможност на нашия ум да вижда великата красота в природата. Ние виждаме само грубата страна на природата, затова имаме изопачено понятие за нея. Природата има една красива страна, в която достатъчно е само да надзърне човек, за да разбере, че тя надминава приказките от хиляда и една нощ.

Висшите трептения на любовта пречистват човека. И в бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Тези висши трептения минават през тялото на онзи, който люби и го пречистват и подмладяват. Само чрез любовта човек се справя с налягането и напрежението и ги уравновесява и хармонизира. Ако иска да се справи със страданията, които придружават живота му, човек трябва да има в себе си вечния огън и вечната светлина, изявление на божественото в него. Под думата Бог, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие. Тази Велика разумност прониква цялото битие и действа отвън и отвътре. Тя прониква и в човека. Каквото е светлината за физическия свят, такова нещо е Великата разумност за целия Космос, за цялото битие. И слепият, и онзи на когото очите са отворени, се движат в тази светлина, но слепият не я вижда, а вярва че тя съществува. Онзи, на когото очите са отворени и вижда, живее съзнателно в нея. Който има отворени очи, той вижда промените, които стават в природата, но не трябва да се заблуждава от тях. Той трябва да знае, че в тези промени се изявява конечната и безконечната цел на Великата разумност. В тези промени именно се вижда величието и красотата на Цялото. Когато се постигне крайната цел, всички неща в живота се оправдават. Тогава неразбраните неща стават разбрани, а скърбите се превръщат в радост. Крайната цел, това е съвършенството в живота. Съвършенството пък е въпрос на далечното бъдеще, вечен идеал, към който човешката душа се стреми.

Съвършенството е бъдещият живот на човека. Какъв е тогава настоящият. Настоящият живот е пълен със страдания и радости. Какво представлява страданието, налягане или напрежение? Болестите причиняват страдания, а здравето радости. Когато става въпрос за болести, хората не искат да слушат. Те искат да се освободят от болестите и страданията, но не знаят как. Всяка болест причинява физически и морални страдания. За пример, ако човек стъпи с бос крак на дребни стъкла от някое счупено шише и набоде крака си, той страда. Ако не е видял стъклата, на които е стъпил, той няма да знае причината на страданията си. Ако ги е видял, той ще знае защо страда. Понякога човек знае причините на болестите и страданията, на които се натъква, а понякога не знае. Обаче знае или не знае, някога той може сам да си помогне, а някога не може. Разумният човек всякога може да се помогне. Като види, че е набол крака си на дребни частици от стъкло, той внимателно ги изважда, стопява ги на огън и възстановява счупената форма. Ако ги хвърли на земята без да ги стопи, той излага другите хора на същата опасност. Не хвърляйте счупените стъкла от шишетата там, където минават хора. Дребните частици от стъклото не са нищо друго, освен погрешките на хората, направени при налягането и напрежението. Не изнасяйте погрешките си пред хората, да не се набутат на тях и да страдат. Съберете ги на едно място, стопете ги на огън и направете от тях нови форми за ново съдържание. Като ги продадете, вие ще получите такава сума, с която ще задоволите своите нужди. Щом знаете цената на погрешките, не се възмущавайте от тях, но ги съберете на едно място, стопете ги, създайте нови форми и вложете в тях нов живот. Новият живот изисква нови, чисти и здрави форми. Не мислете за счупените шишета, но ги претопявайте. Не мислете за направените погрешки, но ги изправяйте.

Една благородна мома разправяла, че изгубила благородните условия и възможности в живота си, вследствие на което не се оженила и останала стара мома според разбиранията на сегашните хора. Тя имала 10 души кандидати, но всички изпуснала и днес остава сама в живота. Тя попитала един умен човек за своето положение и той ѝ казал: ако беше се оженила за едного от тях, щеше да го направиш нещастен, но и ти щеше да бъдеш нещастна. Провидението е допуснало това, което стана с тебе. Сега тези момци стоят като идеал в твоя ум и ти се ползваш от техните добродетели. Физически ти не си се свързала с никого от тях, но духовно те са в тебе. А ти съжаляваш, че не си ги задържала. Не можеш да ги задържиш. Десетте момци са 10 ангела, които са дошли от невидимия свят да те посетят и се върнали горе. Те ти помагат. Един ден тия кандидати пак ще се върнат при тебе. Ти си щастлива, но гледаш нещата отблизо и затова не разбираш положението, в което се намираш. Дните си минават, но пак ще се върнат.

Добре е човек да си спомня за младините си, когато е обичал, но да не съжалява, да не мисли, че е изгубил нещо. В това, което той мисли че е изгубил, се крие неговото щастие, както и щастието на неговите ближни. Но той никога не трябва да губи любовта си. Любовта трябва да се разраства в него, да се разширява непреривно и да се приближава до великата всеобемаща любов. Добре е човек да чете и препрочита писмата си, писани в младостта. Отлични писма се пишат тогава, подир женитбата се пишат други писма, със задължения. Първите писма са пълни с радост и надежда. Те са светли, проникнати от лъчите на любовта. После писмата се пишат с червено, а най после с черно. Сегашните хора пишат писмата си с черно мастило, а бъдещите хора ще ги пишат със собствената си кръв. Две, три думи ще напишат, но с мастило от своята кръв. Как пише човек писмата си? С черно, с червено мастило или с мастилото на любовта. Това са символи, на които трябва да се разбира вътрешния смисъл. Изучавайте живота с всички негови прояви. Животът е наука. Че някой се влюбил или разочаровал, изгубил нещо или спечелил, това е цяла наука. Докато огънят в човека гори, той трябва да се радва и да благодари. Изгасне ли този огън, той се принуждава да го търси отвън, както Земята търси светлината и топлината от Слънцето. Които не разбират цената на чувствата, искат да се освободят от тях. Чувствата дават топлина на организма. Без чувства човек е осъден на замръзване. По добре е човек да прави погрешки, отколкото да се замрази. И замразяването има добра страна, болестите не се развиват. За предпочитане е живот в страдания, отколкото заледяване, в което няма страдание. Външното налягане причинява заледяване, а вътрешното напрежение е свързано с топлината. Каквото и да прави човек, трябва да мине през налягането т.e. външните условия и през напрежението т.е. вътрешните възможности. Така той ще изучи и трите свята: физическия, духовния и божествения. Като се запознае с тия светове, той ще разбере двете велики заповеди: да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си.

Казано е, че животът е изкуство и музиката е изкуство. Следователно, между музиката и пътя на човешката душа в живота има известна аналогия. В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона ДО, движението на тона РЕ, постижението на тона МИ, придобиването на тона ФА, цъфтенето на тона СОЛ, развитието на тона ЛА, добруването на тона СИ. Това са фази на живота, през които минава човешката душа в своя възходящ път. Понеже се спряхме върху музиката в живота ще вземем следната песен:

Мога да кажа, че Слънцето утре ще изгрей

и на Земята лицето ще огрей.

Топлина то ще внесе за всичко що расте.

Грей мощно Слънце, да учим ний добре!

Всичко разумно ще стане и на работа ще се хване.

Грей мощно Слънце, да учим ний добре!

Тази песен е създадена по три закона: налягане, напрежение и разумност. Преди да изгрее Слънцето в човешкото съзнание, човек трябва да живее между налягането и напрежението и не може да ги уравновеси и хармонизира. Изгрее ли Слънцето в неговото съзнание т.e. Разумното в света, той лесно се справя с налягането и напрежението. Щом се справи с противодействащите сили в себе си, човек проявява вече своите творчески сили и се предава на съзнателна и разумна работа. За да постигне това, човек трябва да учи, да придобие божественото знание. В работата върху себе си младият да не остарява, старият да се подмладява, глупавият да поумнява, а разумният непрестанно да работи, да служи на Цялото и на неговите части.

Гореизложените закони се прилагат към индивида, семейството, обществото, народа и цялото човечество. Те работят навсякъде, в живота и в природата. В днешната епоха на индивидуализъм отделните индивиди и народи са премного откъснати един от друг. Всеки от тях живее за себе си, преследва свои лични цели и интереси. Днес, както отделните индивиди, тъй и обществата и народите се намират под голямо налягане и напрежение, в трудни условия и възможности, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят. Ето защо те изпадат в големи противоречия и безизходност. Това показва, че трябва да се влее нова жива струя, както в индивидуалния, тъй и в обществения и международния живот. И тази струя се е вляла вече в живота. Тя носи правилни отношения на частите към цялото. Нима клетките и органите на човешкия организъм биха могли правилно да функционират, ако се изолират и индивидуализират, ако се откъснат от целия организъм? Също така и отделните индивиди, общества и народи трябва да се съзнаят като части на едно велико цяло, като части на човешкия организъм, за да внесат коренна промяна във формите на живота. Всяка част трябва да съзнае, че преуспяването ѝ и благоденствието ѝ се крие в преуспяването и благодейнствието на целия организъм. Това е новото разбиране. Това е Слънцето, което изгрява днес в човешкото съзнание. Това е новата вълна, която е започнала да действа в живота и тя се чувства вече все по-мощно във всички области на живота. Тя ще залее всички общества и народи и ще изгради основите на красивия, разумен и хармоничен живот на Земята.

Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи. Идва една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които хората са живели досега ще бъдат преобразени. Из днешните форми на живота ще се родят новата Земя и новото Небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се пожертва за своя брат при всички условия. И братът може да се пожертва за своята сестра при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Топлината отговаря на любовта, светлината на правата мисъл, а влагата на силите в живота. Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота, човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Новото съзнание, новото разбиране ще внесе коренно преобразование в целия строй на живота. Тогава ще се даде ново направление и на труда. Подтикът при новите форми на труда ще бъде любовта.

Бъдещото, което иде е светло. Засега обаче човечеството минава през една тъмна зона. Новата епоха, която иде можем да наречем епоха на възкресението. Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от божествената любов.

В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина. Остава едно: всеки да прилага така, както разбира че е най-добре. Това е негово свещено право.

Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото престъпва към Земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света.

Отче наш

6.45 часа

16-а лекция, държана от Учителя на 17 януари 1940 г., София – Изгрев**

___________________________________________________

*Големият пожар в Чикаго започва в неделя на 8 октомври 1871 г. и продължава до рано сутринта на 10 октомври. Огънят убива стотици и унищожава около 3, 3 квадратни мили (9 км2) от града. Въпреки, че пожарът е едно от най-големите американски бедствия на ХІХ-ти век, което изгаря напълно голяма част от централния бизнес район, Чикаго успява да се възстанови и продължава своя просперитет през годините. Най-разпространената версия за произхода на пожара е, че той е възникнал в плевнята на ирландското семейство Патрик и Катрин О`Лиъри, докато те доят кравата си. Кравата рита газовия фенер и поради силния вятър, много бързо всичко наоколо пламва. Истината обаче е, че тази версия не е потвърдена в официалният доклад, а по-скоро е медийна сензация. По-късно обвиненията към семейство О`Лиъри отпадат окончателно.

** Тази лекция е обработена от Учителя и е издадена като самостоятелна брошура през 1941 г. под заглавие „Новият ден“. Поради големия интерес и изчерпване на количеството се прави допечатка от още 3000 бр.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...