Jump to content

1936_03_01 Познат от Бога


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата "Трите родословия". Утринни Слова (1935–1936).

Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Познат от Бога

1 март 1936 г.,

5 ч сутринта.

(Небето ясно, звезди.

Времето ветровито.)

Нарядът:

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

8-а глава от Първо послание към Коринтяните

„В начало бе Словото“

Сега, по някой път най-хубавите неща са вредни. Когато човек не ги прилага, хубавите неща стават вредни. Някой път, като не се прилагат, са една голяма спънка. Дайте на сиромаха пари и вие ще образувате в него леност. Дайте знание на невежия – вие ще създадете в него гордостта. Дайте сила на слабия – ще образувате насилника. Дайте красота на грозната мома и вие ще образувате суетославието в нея – суетата. Дайте светостта на един човек, който не е приготвен, и вие ще образувате вътрешната гордост, духовната гордост.

И мнозина искате да знаете как се е родил грехът. Това са елементите. Всичката причина е, че всички размишляват, че знаят; и всички мислят, че всичко могат. И всеки се учи, за да стане по-учен от другите; и всеки се стреми да стане по-силен от другите. Греха не го върши Бог, вършат го хората. А кой го върши? Слабият човек. Заблужденията не ги създава Бог, но хората, които нямат знание. Заблуждението е у тях. И по някой път е казано, че има лоши духове. Но лошите духове не са нищо друго освен пак човешки духове. Умрял някой, постоянно се върти около тебе със своите стари навици – баща ти и майка ти и ти дават съвет какво да правиш. И някой път баща ти казва: „Не бъди толкова будала, излъжи хората малко, работата така не се оправя.“ И то това наричаш: някой си дух от Бога, някой ангел. Да, баща ти, който те лъже; майка ти, която те лъже; брат ти, сестра ти, и те са все духове. Свети духове ги наричате вие. Най-първо, [в] сегашния свят, религиозния трябва да го освободиш от големите заблуждения, които има. Светът е пълен само със заблуждения. И като дойдат да постъпят хората, ще видиш какви заблуждения има. Отвънка е добре измазан, но като го бутнеш отвътре, виждаш всичкото. И тогава турската поговорка казва: „[Булунур] чареси“ [...] – тъй като си, виж чарето му какво е. Туй е външната страна. Външността е, която лъже.

Ти търсиш богатството; хубаво е. Ако търсиш богатството за себе си, ти грешиш; ако го търсиш за тебе и за приятелите си, ти грешиш. Ако го търсиш, за да си направиш една къща, ти грешиш. Ако търсиш богатството за децата си, ти грешиш. Същият закон е и за знанието. И за всичко туй, което търсиш само за себе си. Там вече ти грешиш, нищо повече. Дали съзнаваш или не, но постепенно последствията ще бъдат такива. Богатството в света е като една река. Тя трябва да мине покрай тебе и каквото остави, остави; а другото... Щом туриш един бент, да я спреш, ти ще направиш пакост на околните хора; искаш тази вода да я събираш за себе си. Туй е външното разбиране. И всякога е имало противоречия.

Тук, в 8-ата глава апостол Павел – тогавашните християни са решавали дали да ядат от идоложертвеното или не, – най-после той се мъчи да примири нещата. Той казва, че идолът е нищо; има много богове, в които са вярвали хората, не само в един Бог. Но казва за слабия: от свободата, която има, може да се спъне. Свободата, която има слабият, [той] може да се спъне от тази свобода. Онова, което майката яде, детето не може да яде. И товара, който силният носи, слабият не може да носи. И знанието, което е за силния, умния, не е за слабия. И тогава богатството трябва да го направиш слуга, да служи комуто принадлежи. Понеже то е на Бога, всичкото богатство, което имаш, трябва да го употребиш за Божественото в света. И силата, и всичко това, като го употребиш, ти ще се избавиш, да се не впримчваш, да изгубиш свободата си. Понеже, ако някой ти вземе богатството, ако си беден, ще се яви в тебе омразата на онзи, който го е взел. Пък няма да се караш с хората. Щом си богат, караница ще има много. И аз гледам, постоянно тук от десетки години търсят някой герой. Този се обидил, онзи се обидил, богати хора; на този дали нещо, онзи взел нещо.

После, някои разбират честността, запример някой дошъл и казва: „Ти нали проповядваш да се отричаме от частната собственост?“ Те не разбират какво аз разбирам. Аз проповядвам частна собственост. Че, твоята собственост, то си ти сам. Ако ти имаш твоето тяло за себе си, то е частна собственост; ако ти считаш тялото на жена си като частна собственост, само на тебе като мъж, то е частна собственост. Тук се ражда престъплението. И ако тялото ти е дадено да ядеш и пиеш за себе си, ето злото в света. А не че имаш някоя къща – то не е злото. И Писанието казва: „Дайте телата си в жертва жива и свята и благоугодна Богу.“ Значи, ти мислиш, че тялото, което имаш, ти е дадено да живееш. И ти казваш: „Трябва да си поживеем малко.“ И заради туй тяло ти вече ставаш роб. За да го обличаш, да го храниш. И ти нарушаваш Божия закон и влизаш в стълкновение с всички хора. Няма онзи стремеж да обърнеш хората, да предадеш доброто, което е у тебе, а ти искаш да станеш предметно учение на хората, да те уважават, да те хвалят, да мислят високо за тебе и такива глупави работи. Щом те хвалят, мязаш на един паяк, на един пуяк; като пуяка носът ти ще стане по-дълъг 10 сантиметра; като пауна перата ти ще се опрат отзад, ще ги потътрузиш малко. Вие се много жалите, вие се критикувате там, дето не трябва, а дето трябва да се критикувате, нито един не съм срещнал да се критикува там, дето трябва.

Ще ви приведа тогава една приказка. По някой път вие трябва да вземете и да прочетете приказките от „Хиляда и една нощ“. Много хубави работи има там. Цяло евангелие за практическия живот. Казвате: „Хиляда и една нощ“. Много хубави работи има там. Сега накратко аз ще предам една приказка. Много кратко трябва да я предам.

Някой искал да оправи живота си. Там не е така, но аз започвам така. По същество ще предам приказката. Някой си Хасан наричам аз този, който искал да оправи живота си. Неговото име не е било така, но аз го наричам така. Той като търсил, търсил, и най-после намерил една своя избраница и казал: „Тази е, която ще ми донесе щастието.“ Оженва се той за нея, но тя била една лоша магесница, разбирала много от черната магия. Случило се, че той съгрешил нещо и тя го направила куче. След това го натирила вън от къщи, да си върви, отдето е дошъл.

Излязъл той от дома си, със съзнанието, че е куче. Изгубил образа на човек и дето ходел, все плачел, квичал. Дето отивал, навсякъде го гонят, бият го, отвсякъде го натирват – куче е. В себе си той знае, че не е куче, но е човек, обърнат на куче. Един ден той се настанил около една фурна при един фурнаджия. Фурнаджията видял, че това е доста умно куче. Той забелязал, че това куче познавало лъжливите пари, различавало лъжливите от истинските пари. Той се почудил, че това куче отличава истинските от лъжливите пари. Един ден влиза във фурната една богата дама, но веднага забелязала, че това куче е човек.

Тя имала една дъщеря, която се занимавала с бялата магия. Погледнала кучето и му казала: „Ако дойдеш с мене, имам възможност да те спася от положението, в което се намираш.“ Кучето се чудило как да се отдели от този хлебар. Като излязла дамата навън, и то тръгнало подир нея. Влиза в дома на тази мома, дъщеря на госпожата. Като видяла кучето, момата взела малко вода, напръскала кучето и то веднага станало такова, каквото си било – един млад момък. Така се превърнало във формата, в която бил първоначално. Тогава момата му казала: „Сега пак ще отидеш при жена си, но ще се пазиш да не ти напакости, защото, щом е лоша жена, тя пак може да те превърне на куче. Затова, бъди внимателен.“ Той не разбирал нищо от магията, от това знание. Понеже момата владеела това знание, тя казала на този млад човек: „Аз ще ти дам една чаша с вода. Когато жена ти излезе някъде на разходка и се върне, тя ще се уплаши, като те види, че си дошъл, но ти ще хвърлиш водата и ще видиш какво ще стане. Каквото стане, ти ще постъпиш както знаеш.“

Той отишъл в къщата си и жена му, като го видяла, хукнала да бяга. Той я наръсил с вода и тя се изгубила. По едно време гледа, до него седи една черна кобила. „Хм – казал си той, – ти мене на куче направи, чакай сега.“ Туря ѝ юларя, завежда я в обора и започва да я бие. Всеки ден отивал да я налага.

Тази приказка той разправя на халифа, на знаменития тогава Албрешит. Той биел всеки ден кобилата и питал Албрешита: „Право ли постъпвам?“ По закон постъпваш право, но по милосърдието не постъпваш право. Тя те направи на куче, ти си хвърлил върху нея вода и си я направил на кобила. По този начин ти си отмъщаваш. Как трябва да изпълниш Божия закон? Според закона на милосърдието ти трябва да постъпваш с нея добре. Няма да я наказваш, ще я милваш, ще я храниш добре и всякога ще ѝ казваш какво трябва да направи.

Представете си сега, че някой човек направи едно престъпление, за което го осъждат на обесване и то в една християнска епоха. Казват, че трябва да се обеси, защото някога и той е бесил другите хора. Затова и него сега трябва да обесят. Тебе те одумват, и ти одумваш. Тебе са те крали, и ти крадеш. По закон имаш право на това, но в този закон се крие онова вътрешно насилие, а насилието насилие ражда в света. И Писанието казва: Не си отмъщавайте. Бог казва: Не си отмъщавайте, не давайте място на гнева. Каквото и да стане, не се гневете, не си отмъщавайте. Ако искате да си отмъщавате, оставете на Бога, Той да отмъщава. Божие е отмъщението. Ако иска някой да си отмъщава, да остави на Бога, Той да отмъщава. Ако ти станеш причина хората да стават кучета, с това ти ще станеш причина за себе си да станеш кобила или кон. Такъв е законът. Че ако ти станеш причина с едно животно да се подхлъзне някой, да съгреши, с това ти ще станеш причина сам да се подхлъзнеш, да паднеш в същото положение.

Това са приказките на „Хиляда и една нощ“, че жената направила мъжа си куче, а другата мома, която борави с бяла магия, е могла да превърне жената на този мъж в кобила. Защото голямо наказание е за човека да изгуби своята форма на човек. Но все-таки, между конската и кучешката форма има грамадна разлика. Но и кон да стане човек, пак е голямо наказание. Та, какво казва този халиф? Той казва: „Достатъчно е наказанието ѝ, на тази лоша жена, която е изгубила човешката си форма. И няма защо отгоре на това ѝ наказание да прибавяш и друго наказание.“

Питам тогава: Когато човек съгреши, какво трябва да се прави? Аз гледам, тук постоянно ми говорят за прегрешенията на хората: че този така направил, а онзи иначе направил. Ама какво ме интересуват лошите хора? Какво ме интересува какво можете да направите? Ще направите един човек да стане кобила, която ще биете всеки ден. Какво ще кажете на това? Че „и тя се отнасяла с мене лошо.“ По който начин и да постъпвате, дали ще направите човека куче, кон или човек ще си остане, всички могат да грешат. И човекът греши. Когато жената на този млад човек станала кон, кобила, той всеки ден я налагал с камшик. Грамадна е разликата между куче и кон, но де е човещината ви, когато можете да се биете? Този човек постоянно налагал кобилата с камшик. Каква човещина е тази? Та когато кучето си маха опашката и прави усилия, понякога постъпва много по-добре, отколкото един човек, който има знание и постъпва несправедливо. Един ден, в съдния ден, тогава и животните, и птиците, и по-благородните ще бъдат съдии.

Сега, да оставим човека във всички тия форми. Според приказките на „Хиляда и една нощ“ има причини за всичко това, което е ставало и става. Всяка форма, която можете да възприемете, е едновременно носителка и на добро, и на зло. От знанието може да се създаде и злото, и доброто. То може да стане слуга и на доброто, и на злото. При богатството ти можеш да станеш господар и на злото, и на доброто. Всичко онова, което имаш в себе си, ти можеш да го употребиш и за зло, и за добро. А умният, добрият човек е онзи, който употребява всичко за Любовта Божия, т.е. който служи на Любовта. Единственото нещо в света, което не прави зло, това е Любовта. Ще кажете, че всички престъпления стават извън Любовта. В Любовта никога не стават престъпления. Онази тигрица, колкото и да е лоша, децата, които излизат от нея, тя ги обича – майка е. А онези, които тя не е родила, които любовта не е засегнала, по отношение на тях тя прави престъпления.

Следователно, дето сме засегнати, когото обичаме, зло не му правим. Но когото не обичаме, там всякога сме готови да направим престъпление. Или, казано другояче: под думата „любов“ аз разбирам истинската любов, която се намира при Бога, понеже Той е вечният, в Когото ние живеем и се движим. И ако ние поддържаме Божията Любов, имаме пред вид, че от тази Любов не можем да излезем навън. Следователно, като живееш в Божията Любов, ти никога не можеш да направиш грях. Там имаш всичко. Какво можеш да направиш? И ако в Невидимия свят намислиш някакво престъпление, ще ти дадат това, което искаш – там ще те натоварят с него. Там няма същество, което ти е взело нещо.

В другия свят красотата не е отвън, но е отвътре. Всички души, и ангелите, са красиви, но не отвън. В духовния свят като влезете, ще намерите едно голямо еднообразие. Там няма да намерите голяма външна красота. Като човек вие ще видите красотата, но ангелът вижда красотата само вътрешно. Външното той никога не вижда, не се спира да гледа. Там съблазън не съществува. Ние, като хора, ако влезем в Небето, ще се съблазним, ще пожелаем да бъдем като този или като онзи ангел.

Та, когато вие се изкушавате, ще знаете, че вие разбирате живота отвън. Като погледнете на Божието величие, у вас се заражда желание да бъдете като Бога. Вие желаете да вземете това-онова, вие разбирате работите външно, не ги разбирате вътрешно.

Имаше една наша сестра, която казваше на мъжа си: „Една слабост имам – искам да се осигуря. Тури ми поне 1000 лева в банката, да има на какво да се надявам. Понеже нямам нищо в банката, съвсем ми е празно. Тури ми поне 1000 лева, да има с какво да се залъгвам. А така, без пет пари в банката, какво ще правя?“ Той я пита: „Защо ти са тези 1000 лева? Всичко, каквото имаме вкъщи, всичко е твое.“ – „Не, не, ти ми тури 1000 лева в банката, да зная, че ги имам.“

Сега вие можете да ме попитате на кого говоря. За всинца ви говоря. Нямам никого предвид. Когато говоря за греха, говоря на грешниците. Когато говоря за доброто, говоря на добрите. Когато говоря за разума, говоря на разумните. Когато говоря за силата, говоря на силните, а не на слабите. Когато говоря за красотата, говоря на красивите, а не на грозните – ни най-малко нямам предвид грозните, красивите имам предвид.

Аз искам да разгледам красотата от едно и от друго становище. Това е разбирането ми. Това разбиране никой не може да ви го предаде отвън. Както и да ви се говори, немислимо е да се приложи любовта отвън. Не мислете, че като станете богати, вие ще бъдете добри. И не мислете, че като станете учени, ще бъдете добри. Богатството не трябва да предшествува добродетелта. Доброто трябва да съществува преди, а богатството трябва да дойде като последствие. Или, другояче казано: любовта трябва да предшествува богатството, любовта трябва да предшествува силата, красотата. С една дума: всичко, каквото желаем в света, трябва да се предшествува от любовта. Всичко трябва да се употреби за любовта. Това трябва да се разбере. Ако ти не можеш да употребиш всичко, каквото имаш, за любовта, ти не разбираш живота. И самият живот трябва да се употреби за любовта. Богатство, сила, справедливост, милосърдие, красота, кротост, въздържание – всичко това трябва да се употреби за любовта. Ако ти не можеш да го употребиш за любовта, ти не можеш да бъдеш човек. Ти можеш да бъдеш каквото и да е друго животно, но човек не можеш да бъдеш. Можеш да носиш човешка форма, но човек да бъдеш, да бъдеш възлюбено дете на Бога ти не можеш да бъдеш. Това трябва да го знаете! Бог може да ви търпи, това е друг въпрос.

Не само това, но ние трябва да бъдем като Бога. В какво отношение? Да не правим зло. И Христос казва за Бога, че Той не съди никого. Бог поучава хората, но никого не съди. И когато някой падне, Той му казва: „Стани, напред върви!“ На невежия казва: „Не се безпокой!“ На учения, на всички казва: „Станете и напред вървете!“

Казва се в един от стиховете: „Ако някой люби Бога, той е познат от Него.“ Любовта Павел я схваща като непреривен процес. Не мислете, че любовта се прекъсва. Не, чувството, любовта на човека към Бога трябва да бъде непреривен процес.

Съзнанието на човека трябва да е будно, той трябва да живее в Бога. Ние трябва да се освободим от външните влияния. Ние се стремим да се освободим от влиянието на дявола. Дяволът влияе на всички хора. Като се върти около тях, той се опитва да им влияе. Виждате някой грозен човек и се възмущавате от неговата грозота. Виждаш някой добър човек – веднага в тебе се заражда користолюбие, искаш да бъдеш красив като него. Че ти пожелаваш неговата красота. Представи си, че в света само един човек може да бъде красив. Какво ще правите тогава? Представете си, че всички хора не могат да бъдат красиви. Представете си, запример, такова противоречие. Аз ще ви го обясня. В света може само един да бъде красив. Ако вземем човека, той трябва да бъде красив. Но неговата ръка трябва ли да бъде красива като него? Тогава де ще бъде ръката? Тя ще бъде красива като ръка, но не като човек. Ако ти съзнаваш, че не можеш да бъдеш като Бога, тогава, като дойдем до Него, всички можем да бъдем в единство. Един е Той. Това значи: ти трябва да имаш вярата, да бъдеш благ като Бога.

Казваш: „Може ли да бъде това?“ Може. Ако не се отделяш от Него, може. Но щом се отделиш от Бога и си представиш, че подобен на тебе няма, ти си в пътя на греха. Щом мислиш, че като тебе няма подобен, ти си сам идеал за себе си, ти си вече на кривия път.

За да помогнеш на другите, ти трябва да бъдеш едно с тях. Днес едва ли ще се намери някой, който да умре за ближния си. Писанието казва: Като бяхте грешници, Христос умря за вас. Кое е онова, което заставя Христа да умира за нас? Кое Го застави да умре за нас като грешници? Съвсем друго разбиране има в това. Това е Божественото разбиране. Това е малко обективно казано. И апостол Павел казва на едно място: „Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като не им вменяваше техните грехове.“ Той не мислеше за техните грехове.

Майката е недоволна от дъщеря си, бащата е недоволен от сина си, учителят е недоволен от учениците си, жената е недоволна от мъжа си – всички са недоволни. Питам тогава: Какъв е този живот? Ние ще кажем, че светът е такъв. Не че светът е такъв, но това е нашето разбиране. Но трябва, като живеете в един свят на противоречия, да бъдете доволни. Защото, като влезете в Небето, в един свят, дето няма противоречия, вие всички ще бъдете светии. В този свят, обаче, да бъдете светии, да светите на хората, да бъдете горящи свещи за тях – това е изкуство. Вие трябва така да светите, че като минавате покрай хората, да не се спъват. Или, казано с други думи: между лошите хора да бъдете добри, да им услужвате. На всеки едного да услужвате.

Да кажем, че един господар намери един слуга и постоянно го бие, че не му върши работата както трябва. Днес го прати за хляб, не го донесъл навреме – господарят го налага. Добрият човек казва: „Аз ще донеса вместо него.“ Добрият човек отива на фурната навреме и донася хляба навреме. Той казва: „Защо ще го биеш? Аз ще донеса хляба.“ И погледнеш – ти му ставаш един добър слуга. Защо трябва да си хабиш ръката да го биеш? Иди вместо него да донесеш хляба. И тогава, като му услужа, ще повикам този слуга и понеже съм учен човек, турям своя образ на слугата и господарят мисли, че все слугата му служи. На слугата казвам: „Слугувай на господаря си така, както аз му слугувам.“ И тогава господарят ще мисли, че все аз му служа. Тогава и ти ще бъдеш доволен, и господарят ти. А лошият слуга носи моя образ. Или, турете на лошия човек друг образ и ще видите как хората ще придобият друго понятие за него.

Да ви представя това на ваш език, за да ме разберете. Да кажем, че имате една грозна мома, която всички подтикват. Всички казват за нея: „Тази грозотия.“ Но турете в банката 10 милиона златни звонкови на нейно разположение и ще видите, че веднага тя ще стане красива. Веднага ще се намерят много кандидати да я обикалят. Всички ще казват: „Доста е красивичка.“ Ако аз бях пожелал 10-те милиона лева, щях да туря една красива маска на грозната мома и ще я гледам всякога красива. Действително, парите правят човека красив. Така е днес поне.

Че, грозният човек, като има някакъв идеал, той е красив. Грозотата произтича от нямане на идеал. Който няма, той става грозен. Аз да ви кажа защо хората погрозняват. Вие казвате: „Остарях.“ Защо сте остарели? От страх. Казвате: „Това нямам, онова нямам. Аз не съм умен, не съм богат...“ Като държите все такива отрицателни идеи в ума си, вие ще остареете преждевременно. Отрицателното внася грозотата в човека. Искаш да бъдеш силен, а мислиш, че не можеш да бъдеш силен и ставаш слаб. Искаш да бъдеш учен, а за това се иска труд, но ти не искаш да се трудиш и оставаш невежа. Знанието не иде така лесно. Ако държиш в ума си мисълта за това, което искаш и можеш да постигнеш, ти ще станеш красив. Защото доброто, което правиш, то носи красотата в тебе. То носи силата в себе си. Самото добро носи сила в себе си. Доброто носи и богатство. За мене доброто носи всичко. Ти не можеш да бъдеш добър и да бъдеш сиромах. Ти не можеш да бъдеш добър, а да си глупав човек. За мене това са неща несъвместими. За света как мисли, това е друг въпрос. Доброто носи всичко в себе си – ако имате доброто в себе си, а не как го разбирате. Какво хората разбират, това е друг въпрос – какво имате в себе си, това е важно. Ако имате доброто в себе си, вие всичко имате. А като разбираш доброто, ти не можеш да имаш всичко. Разбирането е едно, а това, което имаш, е друго. Това, което може да стане твоя същина, то е друг въпрос.

Какво се казва в Писанието? Че Адам познал доброто и злото. Това е познание отвън. Той не е имал доброто в себе си, но то е познание отвън. И тогава, мнозина питат: какво трябваше да направи Адам? Не трябваше ли да яде от дървото? Той имаше право да яде само тогава, когато придобие доброто. Но понеже Бог знаеше, че Адам нямаше още доброто в себе си, каза му: „Няма да ядеш от дървото за познаване на доброто и на злото.“ Докога няма да ядеш? Докато станеш добър.

Една философска мисъл е тази, която се нуждае от много обяснения. Добрият Бог със зло не изкушава, защото е добър. Той е всеблаг, не се изкушава. А понеже ние не сме всеблаги, ние се изкушаваме: нямаме всичко. Но Бог всичко има. Той няма защо да се изкушава, Той има всичко на разположение. Понеже ние нямаме всичко, следователно имаме от какво да се изкушаваме. Падането на човека седи в това, че той иска нещо, което няма, и желае да го придобие. Там е падането на човека. Ако има всичко, той няма защо да се изкушава.

Запример ти носиш 200 кила злато на гърба си. Ако един човек дойде и ти вземе стоте кила, ти ще усетиш една благодат, че със 100 кила товарът ти се е намалил. Ти считаш, че той ти е направил добро. Но ако ти носиш две кила само и ти вземат едното кило, ти веднага ще повдигнеш цял въпрос. Малките работи раждат всичките съблазни между хората. И сега аз говоря на онези от вас, които искат да се освободят от големите противоречия в живота. И ако ви кажа да бъдете добри, добри вие няма да станете, но ще се стремите. Може някой да ви похвали. Питате дали сте успели. Не, придобийте доброто в себе си. Или, влюбете се в Господа така, както се влюбват в света.

Ще кажете: „Как става тази работа?“ Ако не знаете, гледайте как се влюбват младите моми и момци. Влюбете се в Бога. „Не зная къде ще Го намеря.“ Как се влюбва младият момък? Той търси момата. Тук гледа, там гледа, не му се харесва една, не му се харесва друга, докато един ден я зърне някъде и сърцето му се запали. А вие ходите и критикувате младите. Че, те ви показват пътя, как можете да се справите. Най-големите проповедници са момите и момците. Младият момък казва: „Ако ти обичаш Господа, както аз обичам моята избраница, главата няма да те боли. Но ако не Го обичаш така, и две глави даже ще те болят.“ И младата мома казва същото: „Ако ти обичаш Господа както аз обичам моя избраник, няма да страдаш.“ Казвате: защо Господ създаде младите моми и момци? Да упътят учениците в правия път. Понеже учениците понякога кривват в пътя, младите моми и момци отвън им казват: „Като отивате на училище, вие ще обичате Господа така, както ние обичаме.“ Те са писаният Божи закон: ще обичаш Господа така, както младият момък обича младата мома. Или, обратно: както младата мома обича младия момък. Нищо повече.

Та, вие ще се учите при младите. Старите да се учат при младите за любовта. А младите да се учат от старите. За какво да се учат от тях? Когато майката роди дъщеря или син, в моите очи, тя го е родила, за да ѝ покаже правия път, как тя да обича Господа. Синът казва: „Мамо, аз ще си намеря една избраница, аз ще я обикна и ако ти можеш да обичаш Господа така, ти ще се радваш, че си ме родила. Но ако не разбереш това, ти ще съжаляваш, че си ме родила.“

Онези от вас, които сте намислили да се жените, женете се, ни най-малко не ви забранявам. Чудни сте вие. Казвате: „Учителю, трябва ли да се женим?“ Женете се. Много проповедници казват да се не жените. Тия проповедници са измежду вас. Това говори за вашите егоистични цели. Някои от старите, от женените казват: „Ако бяхме Ви срещнали по-рано, нямаше да се женим.“ Казвам: Вие нищо не сте разбрали. Няма какво мене да обичате. Ако чрез любовта си към мене, или ако с моята любов можете да намерите Бога, вие сте на прав път. Но ако чрез мене вие можете да се заблудите и съблазните, вие сте на крив път. Ако моята любов може да ви повдигне, и да ви даде подтик да обичате Бога, вие сте на прав път. Но ако моята любов може да ви съблазни, вие сте на крив път.

Такова е моето разбиране. За мене е същото и по отношение на любовта ви към хората. Докато любовта ви към хората е един подтик да обичате Бога, вие сте на прав път. Щом любовта на хората ме съблазнява, вие сте на крив път. Какво ще ме съблазни това, че някой обикнал някого? Аз отправям ума си към Бога и казвам: Какво е седнал този? Той обича една жена. Аз веднага пренасям ума си към Бога и казвам: Този човек е благороден. Тази жена още нищо не е дала за него и той я обича, прави такива големи жертви за нея. А аз, на когото Бог е дал толкова неща и прави такива жертви за мене, не Му отдавам тази любов. Този човек още нищо не е получил от тази жена и прави такива жертви за нея, а той я обича. Неговата любов заслужава похвала. А аз, разумният човек, на когото Бог е дал всичко, седя и се чудя как да обичам Господа и къде да Го намеря. Този мъж е намерил начин как да обича момата. И казвам: Той е по-умен от мене. Аз, умният човек, не зная още как да обичам Господа.

Та, ще се учите от другите. Казвам: Учете се от любовта на младите. Учете се от любовта на онези, които обичат. От тях се учете. Вижте онзи офицер как обича сабята си. Той я извади, намаже я с масълце, тури я в ножницата си, пак я извади, милва я, говори ѝ и казва: „Тя ще ме прослави в света.“ Че, кой ще те прослави тебе? Ако сабята може да прослави войника, и твоята любов може да те прослави. Ако ученият човек извади книгата и каже: „Тя човек ще ме направи“ – че, като четеш книгата на любовта, тя ще те направи човек. Казват: „Този, глупавият, какво се е влюбил в тази книга?“ Не казвам, че този човек се е влюбил, но ще вървя в неговия път. Та, един се влюбил в сабята си, друг – в книгата си, трети – в къщата си и аз казвам: Следвай техния пример.

Който разбира. А който не разбира, той нека господар да стане. Който разбира, слуга да стане. Който разбира, нека се жени. А който не разбира, той сам да ходи, да се не жени, сам да живее. Сами да живеете. Който е богат, да се жени. Който е сиромах, да се не жени. Който е силен, да се жени. Който е слаб, да се не жени. Разберете сега. Така е въпросът.

Разбирате ли това? Не сте разбрали. Аз не поддържам вашите възгледи. Тоест вашите възгледи не ги поддържам, аз поддържам своя възглед, а не вашите. Казвате, че един брат не обичал еди-коя си сестра. За мене тази сестра е предметно учение. Как да не я обича? Гледам, тя ходи с него под ръка. Защо ѝ трябват повече братя? В дружбата си човек може да дружи само с едного. Щом дружи с повече, той е вече в стълкновение. Как ще разберете това?

Двама американци, приятели, се сдружават да търгуват заедно. Всеки от тях влага, запример, по 5 милиона долари. И по едно време те казват: „Да се пооженим.“ И двамата намират по една избраница. След 3 години се скарват с жените си, не могат да живеят добре. Идва единият и казва на приятеля си: „Не мога да живея с жена си. Съвсем опака е тя. Ще се разведа с нея.“ И другият започва да се оплаква от своята жена. Случило се, обаче, че едната жена хвърлила око на другия търговец и втората жена пък – на първия търговец. Тогава те решили да разменят жените си и пак продължили приятелството и търговията си. Те още по-напред бяха разменили жените си, преди да се оженят, а казват, че после ги разменили. Сега ги туриха на място. Единият казва: „Сега много добре си живеем. Отлична жена била твоята.“

Върнете се сега към истинското положение на нещата, [не] да ги размествате. Това значи: не размествайте нещата. Противоречието иде от размяната на нещата.

Сега, ни най-малко аз не засягам сегашния порядък. Той е погрешен порядък. Ти живееш в една къща, но си под наем. Не че ти е приятно, но си заставен да живееш в тази къща. Не е грях, че живееш в една такава къща, тебе ти трябва по-хубава, но ще търпиш. Добре е, че някога пиеш от вода, която не е толкова хубава, но от немай-къде я пиеш. Ти от немай-къде се покриваш с един юрган, който не ти е по характер. Ако остане на нас, ние ще си вземем юрган от хубав памук или вълна, че като легнеш, да ти е приятно. Същото се отнася и до дрехите.

Та, онова, което ще внесе сега подобрение в живота, това е Божията Любов – Любовта. И ако по този начин вие разбирате Любовта, у вас ще влезе подмладяването.

Ще кажете: „Това, старото разбиране?“ Вие ще оставите старото разбиране настрана. Вие ще оставите старите неща, няма да ги носите. Няма да ги късате – старите листа сами по себе си ще окапят, вятърът ще ги отвее и новите листа сами по себе си ще израснат. Оставете у вас новите листа сами да израснат. И оставете старите листа сами да окапят. И когато вятърът ги отвява далеч от вас, не жалете за тях. И когато новите идат, не плачете за тях. Когато вятърът ги донася близо до вас, не се спъвайте от тях. Радвайте се на новите листа, които израстват. Те ще ви дадат новата насока и новата философия. Следователно, сега да съм ясен.

Божият Дух носи всичките блага на живота.

6 ч 10 мин

(На поляната – упражненията.)

22-ро неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 1.III.1936 г., 5 ч сутринта,

София – Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Устойчиви величини". Утринни Слова (1935–1936).

Първо издание от 1943 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Топлината на Любовта". Утринни Слова (1935–1936).

Издателство „Бяло Братство“, 2013

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Познат от Бога

Размишление.

 

Съвременните хора се оплакват, че не им достига нещо. Какво им не достига? – Правилно разбиране на нещата и прилагането им навреме и на място. Наистина, и най-хубавите неща, криво разбрани и не навреме приложени, причиняват големи пакости и нещастия. Дайте пари на бедния, който не се е научил да работи, и той в скоро време ще стане ленив; дайте знание на невежия, и той ще прояви гордостта си; дайте сила на слабия, за да се прояви в него насилието; дайте красота на грозната мома, за да видите в лицето й суетата на живота; вложете светостта в неразкаяния грешник, за да разберете, какво значи духовна гордост.

 

Често се говори за греха, и мнозина се запитват, коя е причината за проявяването му. Много причини има за съществуването на греха. Стремежът на човека да стане по-учен, по-силен, по-красив, по-богат от другите, става причина за проява на греха. Не е лошо да бъде човек богат, учен, силен, красив, но той не трябва да се състезава с близките си, нито да очаква тяхното одобрение и награда. Ще бъдеш учен, богат, силен, красив за себе си. И като постигнеш желанието си, ще даваш от своето благо и на другите, без да очакваш нещо от тях. Значи, причината за греха, за заблужденията се крие в самия човек, а не вън от него. Ще кажете, че грехът и злото се крият в лошите духове. Какво са лошите духове? – Човешки духове. Като умре някой грешник или престъпник, той не престава да обикаля живите хора и да им нашепва, какво да правят, как да се проявят. Ново нещо ли ще кажат те? – Нищо ново. С какъвто морал и разбирания са живели на земята, такъв ще проповядват и от другия свят. Ще дойде някой дух при вас и ще ви нашепва, че не може да се живее без пари и без лъжа, че трябва да помислите за себе си. Като слушате да ви се говори така, дохождате до заключение, че някой велик дух ви говори. Това е заблуждение. Великите и светите духове говорят по друг начин. Те напътват хората към доброто, а не към злото.

 

Съвременният свят е пълен със заблуждения. Външно хората са гладко замазани, чисти, бели, но достатъчно е да бутнете някъде, за да излезе нечистото, грозното, кривото, което от векове се таи в човека. Ако търсиш богатството, силата, знанието, красотата, здравето само за себе си и за своите близки, ти си на крив път. Тези блага водят към заблуждения. Знанието, богатството, силата, красотата са реки, които минават край всички хора. Всеки ще задържи от водата им толкова, колкото му е нужно. Останалото ще пусне да тече свободно, да пои градините на всички хора. Рече ли да тури бент на водата, да я задържи само за себе си, той ще причини пакост и на своя дом, и на близките си. Който мисли само за себе си, изпада в противоречия и заблуждения, от които не може да се освободи с векове. Да живееш само за себе си, това е външното, механическо разбиране на живота.

 

„Но ако люби някой Бога, той е познат от Него. И тъй, колкото за яденето от идоложертвеното, знаем, че идолът е нищо на света, и че освен едного Бога, няма никой друг Бог.“ (– 3 и 4 ст.). Павел се стреми да примири различните разбирания на хората. Той казва, че няма нищо лошо в яденето на идоложертвеното, защото идолът е нищо на света. Същевременно той изтъква идеята, че съществува само един Бог, понеже хората са вярвали и вярват в много богове.

 

„Но гледайте, да не би тая ваша свобода да бъде съблазън на слабите.“ (– 9 ст.). – Значи, слабият може да се спъне, както от своята свобода, така и от свободата на своя ближен. С други думи казано: Това, което майката яде, детето не е в състояние да яде; товара, които силният носи, слабият не може даже да го подвижи; знанието на учения и силния, не е знание и за слабия. За да се ползват разумно от силата, знанието и от богатството си, и силният, и слабият трябва да посветят всичко на Божественото в себе си. Само така човек може да запази свободата си. Не е лесно да изгубиш свободата си. Изгубиш ли я, ти се ожесточаваш, ставаш груб, недоволен от живота. Истински свободен е богатият, ученият, силният. Дето е свободата, там е богатството. Истински богатият е честен човек. Каквото има, той го открива пред хората. Ще кажат, че частната собственост не съществува вече; тя изиграла своята роля. Частна собственост е тази, която никой не може да ти отнеме. Например, тялото ти е частна собственост. Обаче, къщата ти не е частна собственост. Не е лошо, че имаш къща; лошо е, ако се държиш за нея, като за частна собственост. Даже и тялото, като твоя частна собственост, не ти е дадено да си поживееш, както намираш за добре. Казано е в Писанието: „Дайте телата си в жертва жива, свята и Богоугодна.“ Мислиш ли само за хранене и обличане на тялото, ти ставаш негов роб. Така ти нарушаваш Божия закон и влизаш в стълкновение с всички хора. Даде ли човек предимство на желанията на тялото си, той проявява животинското в себе си, а духовното пренебрегва. Такъв човек мисли за слава, за почести от хората, а забравя да прояви доброто в себе си. Виждате го горд като паун. Разперил опашка, той върви напред, иска да обърне внимание на всички хора. Като е дошъл на земята, човек трябва да се ръководи от Божиите закони, а не от човешките и животинските. Не живее ли така, той сам определя съдбата си, сам подписва тежката си присъда.

 

Ще ви предам една приказка от „Хиляда и една нощ“ накратко и със свои думи. Ще кажете, че приказките „Хиляда и една нощ“ са крайно фантастични. Те съдържат нещо поучително за практическия живот. Четете ги съзнателно, да извлечете поуката, която се крие в тях. В приказката, която искам да ви разкажа, се говори за един млад момък, който търсил начин да подобри живота си. По едно време той намерил една млада, богата мома и се оженил за нея. Оказало се, обаче, че тя владеела черната магия. Един ден мъжът й се провинил нещо пред нея и, за наказание, тя го превърнала в куче. Тежко било положението му, като куче, защото тя постоянно го биела. Той имал съзнанието на човек, а формата на куче, поради което страданията му били големи. Като не могъл повече да понася страданията, той напуснал дома на жена си и започнал да скита по улиците, докато попаднал във фурната на един добър човек. Фурнаджията приел бездомното куче при себе си и често се вглеждал в него. Той забелязал, че кучето е умно, а главно различавало фалшивите пари от истинските. Една жена, редовна клиентка на фурнаджията, също обърнала внимание на кучето, в очите на което видяла съзнателния поглед на човек. Понеже дъщеря й владеела бялата магия, тя решила да му се помогне по някакъв начин. Един ден успяла да примами кучето и да го заведе при дъщеря си. Щом погледнала в очите му, дъщерята познала, че това е човек, превърнат на куче. Тя взела някаква вода и напръскала с нея кучето, което веднага се превърнало на млад, красив момък. Тя казала на младия човек: Ти си женен, затова ще отидеш при жена си. Тя ще се уплаши, като види, че си дошъл при нея, но давам ти една течност, с която ти ще я напръскаш. Какво ще стане след това и как ще постъпваш по-нататък, оставам на твоята съвест и разбиране.

 

Младият човек благодарил на момата за доброто, което му направила, и тръгнал за у дома си. Като го видяла, жена му се уплашила и започнала да бяга. Обаче, той успял да я напръска с течността, и останал учуден, когато пред него застанала красива черна кобила. Той веднага я завел в обора и започнал да я бие. Това правел всеки ден, с което отмъщавал на жена си за стореното от нея зло. Един ден той срещнал своя духовен наставник и му разправил историята на своя живот, след което го запитал, добре ли постъпва със своята черна кобила. Духовникът му отговорил: По човешки закон постъпваш право – око за око, зъб за зъб. Така ти отмъщаваш на жена си. По Божия закон, обаче, не постъпваш право. Ти трябва да проявиш милосърдие към нея: ще я храниш добре, ще я милваш, ще й даваш работа, да те обикне и тя. Щом те възлюби, тя ще изкупи погрешката си към тебе и след време ще се превърне на човек. Иди си сега и приложи Божия закон. Само така ще разрешиш правилно задачата си.

 

Как трябва да постъпите с човек, който е извършил някакво престъпление? Вие живеете в християнска епоха и казвате, че този престъпник трябва да се обеси. Ако питате него, той ще ви каже, че извършил престъплението, защото и по отношение него е извършено престъпление. Крадецът ще каже, че краде, защото и него са крали. Лъжецът ще каже, че лъже, защото и той е лъган. Така не се разрешават въпросите. Насилието ражда насилие. За да не се дава път на насилието в живота, Христос казва: „Не си отмъщавайте. Не давайте място на гнева в себе си.“ Ще кажете, че чрез отмъщението търсите своето право. Оставете на Бога, Той да отдаде правото на всекиго. Ако за отмъщение превръщаш човека на куче, някога той ще те превърне на кобила и ще те измъчва. Къде е разрешението на въпроса? Тежко е положението на човек, който изгубва човешката си форма и се превръща в животно. Конят стои по-високо от кучето, но нали не е човек. При това, ако човек е превърнат на кон, наказанието му не е малко. Следователно, не е нужно и да го биеш всеки ден. Достатъчно е това наказание на човека – да се превърне в животно.

 

Какво трябва да правите, като грешите или вършите престъпления? Нищо не ви остава, освен да изправяте погрешките си. Докато сте на земята, все ще грешите, все ще превръщате ближния си на куче или на кон, но важно е да изправяте погрешките си и повече да не ги повтаряте. Ще кажете, че разликата между кучето и коня е голяма. – Това нищо не значи. Важно е да се отнасяте добре с всички животни. В приказката от „Хиляда и една нощ“ се казва, че за отмъщение мъжът превърнал жена си на черна кобила, която всеки ден биел. Каква полза имала тя от това, че стои по-високо от кучето, когато всеки ден била бита? Човещина се изисква от хората. Човек трябва да се отнася добре и с приятелите, и с неприятелите си. Справедливост се иска от всички! Понякога животните постъпват по-добре от хората. Обаче, няма постъпка, за която да не се отговаря в съдния ден. Тогава и животните ще бъдат съдени, а колко повече хората.

 

Като четете приказките от „Хиляда и една нощ“, питате се, защо трябва да се превръщат хората на животни. Има причини за това. Изобщо, за всяко нещо, което е ставало и става, има дълбоки причини. Всяка животинска форма е носителка и на доброто, и на злото. Богатството, силата, знанието също така са носители и на доброто, и на злото. Всичко, с което разполага човек, може да го употреби и за добро, и за зло: от него зависи, как ще използва силите на своя организъм. Ако е разумен, той ще употреби всичко за служене на любовта. Единствената сила, която не върши зло, е любовта. Затова е казано, че всички злини и престъпления стават вън от любовта. Колкото и да е свирепа тигрицата, към малките си тя е нежна, любеща майка. Любовта я прави добра и нежна. Обаче, същата тигрица е жестока към онова, което не е излязло от нея. Така постъпват и хората. Те са нежни, внимателни към всеки, когото обичат. Към онзи, когото не обичат, те са готови да му причинят ред пакости и неприятности. Всеки трябва да съзнава, че живее и се движи в Бога и, следователно, не може да излезе вън от любовта. А който живее в любовта, не може да греши. Вложете в ума си тази мисъл и следете за делата си. Любовта разглежда нещата отвън и отвътре. За нея няма нищо скрито-покрито. Тя се радва на живота, в каквато форма и да се проявява той. За нея животът е красив и разнообразен. Тя не се изкушава от нищо. Който се изкушава, той е вън от любовта, вън от истинския живот.

 

Истинският живот има две страни: външна и вътрешна. Който се съблазнява от много неща, той разбира външно живота. Виждате ли, че някой иска да се осигури, да има къща, пари, имот, да разчита на нещо, той разглежда живота отвън. Той казва: Хиляда лева да имам в банката, но да зная, че има нещо на мое име, на което да разчитам. – Кой е той? – Всички хора. Когато говоря за заблуждението в живота, имам предвид всички, които са заблудени; когато говоря за доброто, имам предвид добрите хора; когато говоря за разумността и за красотата, имам предвид разумните и красивите. – Кой човек е красив? – Който носи доброто и любовта в себе си. Истински красивият е добър, богат, силен, любящ. А за да бъдеш богат, преди всичко, трябва да проявиш доброто. Любовта пък предшества и богатството, и силата, и доброто, и красотата, и разумността. Човек трябва да служи на любовта с всичко, каквото притежава. Който не може да употреби всичките си добродетели в служене на любовта, не може да се нарече истински човек, не може да бъде възлюбено чадо Божие. Той не може да бъде подобен на Бога. Ако искаш да бъдеш образ и подобие Божие, приложи доброто и любовта, които са вложени в тебе. Щом ги приложиш, ти ще обичаш хората и никого няма да осъждаш и критикуваш. Как постъпва Бог с човека? Като види, че някой е паднал, Той казва: Не се безпокой. Стани и върви напред!

 

„Познат от Бога.“ – Кой е познат от Бога? – Който прилага любовта първо към Бога, а после и към ближния си. Любовта е непреривен процес. Най-малкото прекъсване в този процес подразбира прекъсване на съзнанието. Щом се прекъсне съзнанието, човек попада под чуждо влияние, което му се отразява вредно. Той започва да желае всичко, каквото ближният му е придобил с усилие и труд. Ако види красив човек, иска да бъде като него; ако види богат, и той иска да стане богат. Какво ще бъде положението му, ако има само един красив човек в света? – Възможно ли е това? – Възможно е. Красив е човекът, но не и неговите удове. Следователно, красотата на човека е специфична, различна от красотата на неговите очи, ръце, крака и др. В този смисъл, можем да кажем, че един е красивият човек, един е богатият, един е ученият и т. н. Щом пожелаеш да бъдеш като другите хора, ще знаеш, че всеки за себе си е един, няма друг като него. Ти ще се стремиш да развиеш такова качество в себе си, каквото никой друг не притежава. В това велико разнообразие на прояви и добродетели се крие единството между душите. Един е Бог, но всички могат да бъдат като Него. – Кога? – Когато са свързани с Него. Който се опита да скъса тази връзка и да се отдели от своя Създател, влиза вече в кривия път, в пътя на греха. – Няма човек като мене. – Ти си в кривия път на живота. Ще бъдеш едно с Бога и едно със своите ближни. Във вътрешното единство е разнообразието на живота. В това единство, именно, се проявява любовта. Приложете любовта, за да разберете закона на единството.

 

Казано е в Писанието: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше в грях техните погрешки и престъпления.“ Христос даде пример на хората, как да живеят, но, въпреки това, всички са недоволни от живота. Майката е недоволна от дъщеря си, бащата от сина си, жената от мъжа си, мъжът от жена си, учителят от учениците си и т. н. Живот ли е това? Ще кажете, че условията, хората, животът е лош, затова и вие сте недоволни. Така не се говори. Нито животът е лош, нито хората са лоши. Право разбиране е нужно на човека. Ще кажете, че животът ви е пълен с противоречия. Изкуство е да живееш в противоречия, а не в свят, дето пътищата са гладки. Земята е велико училище, в което хората придобиват ценни уроци. Да светиш на хората, да оправяш пътя им, това е умение да живееш. Герой е онзи, който е приятел и на лошите, и на добрите хора. Защо господарят трябва да бие слугата си? Ако слугата не е свършил нещо навреме, нека господарят вземе неговия образ, и сам свърши работата си. После нека извика слугата и да му каже: И аз имам господар като тебе. Както аз върша работата на господаря си, така и ти върши своята работа. За предпочитане е да свършиш работата вместо слугата си, отколкото да го биеш с ръката си. Така ще изразходваш повече енергия, отколкото с работата. От човека зависи да живее добре, да вижда доброто и красивото в лошите и отрицателните неща.

 

Срещате една грозна мома и обръщате лицето си настрана, не искате да я гледате. Обаче, аз познавам тази мома и турям на нейно име в банката няколко милиона. Веднага около нея започват да се стичат млади момци, кандидати за женитба. Какво е станало? – Парите представят красива маска, турена на лицето на грозната мома. Сега момците казват, че момата не била толкова грозна, както по-рано им се виждала. Те намират, че има нещо красиво в нея, за което заслужава да я обикалят. Идеал имат вече момците, но и момата има идеал, който я прави красива. Който няма идеал в живота си, той е грозен. Който живее със страх и безпокойство, че няма богатство, знание, сила, красота, той преждевременно остарява. Ето защо, за да бъдете красиви и да не остарявате, носете някакъв висок идеал в душата си. Бъдете смели и безстрашни! Приложи доброто, вложено в тебе, и от нищо не се страхувай. Ако си добър, не можеш да бъдеш беден. Добрият е същевременно богат, силен, разумен. Ще кажете, че разбирате, какво нещо е доброто. Не е достатъчно само да разбирате доброто, но трябва да го приложите. Разбирането има отношение към ума, а прилагането – към сърцето и волята. Щом разбирате нещо, трябва да го приложите. Само така ще дойдете до вътрешното познаване на нещата, т. е. до тяхната същина.

 

Казано е в Битието, че Бог забранил на Адам и Ева да ядат от плодовете за познаване на доброто и на злото. Въпреки това, те ядоха от плодовете на забраненото дърво, но не получиха вътрешно познаване на доброто и злото. Външно го познаха, но не и вътрешно. – Какво трябваше да правят Адам и Ева? Не трябваше ли да ядат от забранения плод? В такъв случай, докога не трябваше да ядат? – Докато придобият доброто и го проявят навън. Те се изкусиха, защото им липсваше доброто. Човек се изкушава и пада, когато няма нещо, което му е необходимо. Първите човеци нямаха доброто, т. е. не бяха го проявили, затова се изкусиха от дървото за познаване на доброто и злото. Ако бяха дали ход на доброто в себе си, нямаше да се съблазнят от нищо. Ако носиш сто килограма злато на гърба си, и някой вземе няколко килограма от него, ти ще благодариш, че те облекчил. Носиш ли само два килограма, и някой се осмели да вземе част от него, ти ще повдигнеш голям въпрос. Ще кажеш, че и без това златото не е много, няма нужда да даваш на другите от него. Значи, малките работи, недоимъкът раждат противоречията и недоразуменията в живота.

 

Сега всички хора искат да се освободят от големите противоречия. Те търсят път да се освободят, но не знаят, как да го намерят. Един е пътят, който води към освобождаване: да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичката си сила. – Как ще намерим Господа? – Както младият момък намира своята възлюбена. Той я търси тук, там, докато един ден сърцето му трепне, и той казва: Намерих я! Възрастните се смеят на младите моми и момци, критикуват ги, без да знаят, че единствени те им показват пътя към Бога и начина, по който могат да Го възлюбят. Момите и момците са най-добрите проповедници. Момъкът и момата казват на хората: Ако вие възлюбите Господа, както ние се обичаме, няма да страдате. Тъй щото, ако питате какво е предназначението на младите моми и момци, ще знаете, че те упътват учениците в правия път. Като видят, че някой ученик изкривява пътя си, те му казват: Внимавай, изкривил си пътя си. За да го оправиш, възлюби Господа. Те са живият Божи закон, който казва: Ще възлюбиш Господа, както младият момък обича своята възлюбена, и младата мома – своя възлюбен.

 

И тъй, старият трябва да се учи от младия. – Какво да учи? – Любовта. Младият пък трябва да учи от стария мъдростта. Синът или дъщерята казва на родителите си: Ако научите от мене, как да любите Господа, вие сте на прав път. Ако се съблазните от мене, вие сте на крив път. Нито моята любов е на място, нито вашата. Същото се отнася и до любовта на човека към хората. Изобщо, истинска любов е онази, която дава подтик на човека и го отправя към Бога. Ако любовта ви внася съблазън и убива всякакъв подтик, тя не е истинска. Някой се съблазнява от любовта на едного към даден човек. – Защо се съблазнява? – Защото неговата възлюбена била жена. Не се съблазнявай, но виж добрата страна на неговата любов. Кажи си: Тази жена още нищо не е дала за този човек, а той я обича, прави големи жертви за нея. Аз, разумният човек, на когото Бог е дал хиляди блага, и всеки момент се жертва за мене, не зная, къде да Го намеря и как да Го обичам. Трябва да уча любовта от младия момък и младата мома.

 

И тъй, учете се от онези, които любят. Военният люби сабята и пушката си, на тях разчита. – Защо? – Те ще го прославят. Ученият отваря книгата, чете, изучава я, знае, че тя ще го направи човек, тя ще го прослави. Следователно, и вие трябва да възприемете любовта и да я приложите, защото тя ще ви направи човеци и ще ви прослави. Не търсете слава от човеците, но от любовта. Който разбира това, ще стане слуга на любовта и ще се повдигне. Който не разбира, ще стане господар на любовта и ще се понижи. Който разбира живота, може да се жени; който не го разбира, да не се жени. Който е богат, силен, учен, да се жени; който е беден, слаб, невежа, да не се жени. Женитбата е велик акт, който изисква подготвени хора. Който се жени, трябва да намери истинската си възлюбена, която да отговаря на чувствата му.

 

Двама американци, добри приятели от детинство, решили да търгуват заедно. И двамата вложили по пет милиона долара в търговията си. Работата им вървяла добре, и приятелските им отношения се закрепили повече. След известно време и двамата се оженили. Така живели една-две години, но животът им не бил добър. И двамата се оплаквали от жените си и били готови да се разведат. Преди да направят това, те решили да разменят жените си, дано животът им се подобри. Опитът излязъл сполучлив. Сега те разбрали, че първият път не са попаднали в избора си. – Какво показва това? – Че хората често разместват нещата. Следователно, когато работите ви не вървят добре, когато се натъквате на противоречия и мъчнотии, ще знаете, че причината за това е в разместването на нещата, че те не са поставени на истинските им места. Поставите ли ги точно на местата им, противоречията и мъчнотиите ви ще изчезнат.

 

Като се говори за разместване на нещата и поставяне всяко нещо на своето място, ние не критикуваме сегашния порядък на живота. Ние само изнасяме фактите, както са в действителност. Не е лошо, че живееш под наем в една къща, но ти имаш нужда от по-хубава къща и от по-добри условия. Докато намериш тази къща, ще търпиш, заставен си да живееш в нея. Жаден си, ще пиеш вода, отдето намериш. Има и по-хубава вода от тази, която пиеш, но не си я намерил. Като намериш хубавата вода, ще се откажеш от лошата. Ти се нуждаеш от чист въздух. Докато го намериш, ще се задоволиш с онзи, при който си заставен да живееш. Като промениш условията на живота, ще намериш по-чист въздух, който ще задоволи нуждите на организма ти.

 

Помнете: онова, което може да подобри вашия живот, е любовта. Ако я възприемете и приложите правилно, тя ще ви подмлади. Тя носи нов живот, нови разбирания, нов морал. Откажете се от старото и приемете новото, което иде сега. Старите листа, сами по себе си, ще окапят, и вятърът ще ги отвее далеч от дървото. Новите листа, сами по себе си, ще израснат. Не съжалявайте за старите листа. Радвайте се на новите листа, които израстват. Те ще дадат нова насока и нова философия за живота.

 

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

 

22. Утринно Слово от Учителя, държано на 1 март, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.

 

----

*) I. Послание към Коринтяните, 8 гл.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...