Jump to content

Recommended Posts

Част Първа

Създателят

(1-82)

1. Любовта е самият живот за човека. Човек знае, че Любовта съществува като понятие, но не познава каква е самата Любов. В разговорната реч любовта е това, за което обикновено казваме: „Този човек ме обича“, „Царят обича поданиците си, поданиците обичат своя цар“, „Мъжът обича жена си, майката обича детето си - и обратно“; или: „Този човек обича родината, сънародниците си, ближния“; както и за неодушевените предмети: „Този човек обича това и онова нещо“. Въпреки че толкова говорим за Любовта, едва разбираме какво всъщност представлява тя. И когато някой разсъждава за Любовта, без да има някаква ясна представа, той или казва, че Любовта не е някакво определено нещо, или - че е движеща сила, която можем да възприемем с очите, с ушите, с обонянието, с общуването. Такъв човек по никакъв начин не може да разбере, че всъщност Любовта е именно животът - и не само животът на тялото и на мислите като цяло, а и животът на всички изграждащи ги части.

Мъдрият човек може да разбере, ако някой му каже: „Ако ти отнемат чувството (affectio), което съответства на любовта, ще можеш ли да мислиш и да правиш нещо без любов; и когато охладнява чувството, съответстващо на любовта, не охладняват ли и мислите, думите и действията ти, а когато се възпламенява чувството ти, не се ли възпламеняват и те?“. Но мъдрият човек разбира всичко това не защото знае, че Любовта е животът на човека, а защото го вижда от опит.

2. Никой не може да знае какво представлява животът на човека, ако не знае, че любовта е животът. Без това познание едни смятат, че животът на човека е да чувства и да действа, други - само да мисли; а всъщност мисленето е първичното действие на живота, а чувстването и действането са вторичното. Казвам, че мисленето е първичното действие на живота, като то бива вътрешно и още по-вътрешно, както и външно и още по-външно. Най-вътрешното мислене, което всъщност е усещането (perceptio) на целите, е наистина първичното действие на живота; но за това ще разкажа по-нататък при степените на живота.

3. Че Любовта е самият живот, можем да разберем от аналогията с топлината, идваща от Слънцето към света. Тя е като живот, всеобщ за всички растения, познати на Земята, и когато се появява през пролетта, всички растения се показват от почвата, украсяват се с листа, после с цветове и накрая с плодове - и така имат живот, а когато през есента и зимата топлината намалее, признаците на живота в тях изчезват и тогава те умират. Подобно нещо може да се каже и за любовта в човека, а тъй като топлината и любовта са взаимно съответни, затова и любовта стопля.

4. Сам Господ, следователно Бог, е Самата Любов, защото Той е и Самият Живот, а ангелите и човеците са приемащи (recepicietes) Живота от Него. Това е обяснено в трактатите ми Божественото Провидение и Животът. Тук трябва да кажа единствено, че Бог, Който е Господ на Вселената, е Несътворен и Безкраен, а човекът и ангелите са сътворени и крайни; и тъй като Господ е Несътворен и Безкраен, то Той, с името Йехова, е Самото Битие и Самият Живот, или Живот в Себе Си (ipse).

От Несътвореното, Безкрайното, Самото Битие и Самия Живот - никое от тях не може да бъде сътворено непосредствено, защото Божественото е единно и неделимо и нещо може да бъде сътворено единствено от нещо сътворено и крайно, образувано така, че Божественото да им е присъщо - такива са хората и ангелите и затова те са само приемници на живота. Ето защо, ако някой допусне, че не е приемник на живота, а че той е Животът, веднага ще бъде завладян и от следващата мисъл - че той е Бог. Това, че човекът чувства, а оттам и мисли, че сякаш той е самият живот, идва от заблуждението, че второстепенната причина и главната причина се възприемат като едно. Това, че Господ е Животът Сам по Себе Си, разкрива Самият Той в Евангелие от Йоан 5:26: „Защото както Отец има в Себе Си живот, така е дал и на Сина да има живот в Себе Си“; и че Той Самият е Живот - пак там, в 11:25 и 14:6. А тъй като животът и любовта са едно, както е ясно от гореказаното в № 1 и 2, то следва, че Господ както е Самият Живот, така е и Самата Любов.

5. Но за да може това да бъде достъпно за ума (intellectus), нужно е да се знае, че Господ като Любов в самата Есенция (essentia), т.е. в Божествената Любов, се явява (appareat) пред ангелите в Небето като Слънце, от Което произлизат топлината и светлината и че есенцията на топлината, идваща от Него, е Любовта, а есенцията на светлината, идваща от Него, е Мъдростта. Ангелите са възприематели на духовната топлина и духовната светлина, които всъщност са Любовта и Мъдростта, но те не я възприемат сами от себе си, а от Господ. Тази духовна топлина и тази духовна светлина влияят (influent) не само на ангелите и предизвикват в тях предразположение (afficient), но влияят също и на хората и предизвикват и в тях същите предразположения; и така и едните, и другите се превръщат в съвършени възприематели, като стават такива в съответствие с любовта си към Господ и с любовта си към ближните. Самото Слънце, т.е. Божествената Любов, чрез топлината и светлината си не би могло да сътвори нещо непосредствено от себе си, защото Есенцията на сътвореното по този начин би била Любовта, която е Сам Господ, като тя може да сътвори нещо от вече създадените субстанции и материи, които възприемат топлината и светлината. Това е подобно на Слънцето, което не може непосредствено чрез своите топлина и светлина да създаде растения на Земята, но може да ги създава от материята на почвата, на която са присъщи топлина и светлина, и точно по този начин то създава растителността. Затова, че в Духовния свят Божествената Любов на Господ е видима като Слънце и че от него излизат духовната топлина и духовната светлина, благодарение на които ангелите получават Любовта и Мъдростта, виж в книгата Небе и ад № 116 до 140.

6. И понеже човекът не е [самият] живот, а само получател, приемащ живота, то следва, че зачеването на човека от баща му не е зачеване на живот, а представлява зачеване само на първата и най-чиста форма, приспособена да приема Живота, а към нея, подобно на притоци към първоначалното течение, към мястото на зачеване постепенно се присъединяват субстанции и материи, приспособени да приемат живота в определена последователност и до определена степен.

7. Божественото не е в пространството. Това, че Божественото, т.е. Бог, не е в пространството, макар да е Вездесъщо във всеки човек от света (навсякъде под света се подразбира земно-материалният свят - бел. прев.) и във всеки ангел от Небето, и във всеки дух под Небето, не може да бъде разбрано като чиста идея, но можем да схванем в него идеята за духовното. Чистата идея за това не може да бъде разбрана чрез материалното мислене, защото на последното е присъщо пространството, т.е. то се състои от предметите, които се намират в света, а във всички тях като цяло и във всеки поотделно присъства пространство и всяка частица в тях, голяма или малка, принадлежи на пространството; всяка тяхна дължина, ширина и височина е характеристика на пространството; т.е. всяка мярка, фигура и форма принадлежи на пространството и затова не можем да разберем материалната идея как може Божественото да не се намира в пространството, след като казваме, че то е навсякъде.

Човекът може да разбере тази идея с обикновеното мислене единствено и само ако допусне в него известна духовна светлина. Ето защо първо ще кажа нещо за духовната идея и за породеното от нея духовно мислене. Духовната идея не заимства нищо от пространството, а всичко в себе си взема от състоянието. В състоянието се говори за любов, за живот, за мъдрост и за предразположенията и за удоволствията, произлизащи от тях, и въобще - за доброто и истинното.

Идеята за всички тези състояния е изцяло духовна. Тя няма нищо общо с пространството, като се намира над него, а идеите за пространството остават под нея, както земята е под небето. Но понеже ангелите и духовете също гледат с очите си, както и хората от света, и те също виждат обектите само в пространството, затова в Духовния свят, където пребивават духовете и ангелите, те виждат пространства, подобни на тези на Земята, но които не са пространства, а само илюзии, защото не са фиксирани и статични както на Земята, а могат да се удължават и смаляват и да се изменят и да приемат различни форми; и както поради това не могат да бъдат определени с измерения, така и не могат да бъдат разбрани с никаква материална идея, а подлежат само на духовната идея, в която съотношението на разстоянията в пространството съответства на съотношението на разстоянията до доброто, или на разстоянията до истинното, които малко или много са сродни и се пресичат в тях, съдейки по състоянието.

8. От всичко това може да се види, че чрез своето чисто материално мислене човекът не може да разбере как Божественото е навсякъде и едновременно с това е извън пространството. Ангелите и духовете ясно разбират това, ето защо и човекът може да го разбере, но единствено и само ако пропусне в мисленето си известна духовна светлина. Причината, поради която човекът също може да разбере това, е защото не тялото мисли в човека, а неговият дух, т.е. не материалното в него, а духовното.

9. Но причината, поради която мнозина не разбират това, е, че те обичат материалното и заради това не искат да извисят мислите си над материалния разум в Духовния свят. Така всички, които не искат това, не могат да мислят иначе, освен според пространството, дори и за Бога; а да мислиш за Бога според пространството значи да мислиш за разширяването на материята.

Казах всичко това предварително, защото човек няма да може да проумее Божествения Живот, който е Любовта и Мъдростта, за които говоря тук, ако не знае и не разбира, че Божественото е извън пространството; както и ще проумее малко, да не кажа нищо, и за Божественото Провидение, за Всеприсъствието, за Всевиждането, за Всемогъществото, за Божествената Безкрайност и за Вечността, за които ще трябва да разкажа последователно.

10. Вече споменах, че пространствата, а следователно и разстоянията, са видими както в материалния, така и в Духовния свят, но че в Духовния свят те са само илюзии, съответстващи по духовно родство, т.е. с родството им с Любовта и Мъдростта, или с Доброто и Истинното. Ето защо, въпреки че Господ пребивава навсякъде в Небесата сред ангелите, ние Го виждаме високо над тях като Слънце. А тъй като родството с Него се получава от възприемането на Любовта и Мъдростта, то за разлика от тези, които са най-отдалечени, най-близките до Него са онези Небеса, в които ангелите най-много Му съответстват по своето възприятие. Ето защо Небесата, които са три на брой, са разделени помежду си, разделени са и обществата във всяко Небе. По същия начин адовете под тях са отдалечени съразмерно на отразяването на Любовта и Мъдростта от тях. Същото може да се каже и за хората, тъй като в тях и в тях Господ присъства във всички светове и това е възможно отново защото Господ не се намира в пространството.

11. Бог е Самият Човек (ipse Homo). В нито едно от Небесата няма друга идея за Бога освен като за Човек - и това е така, защото Небето като цяло и неговите части съществуват в същата форма, т.е. като Човек; и Божественото, присъстващо в ангелите, представлява Небето, а тъй като там мисленето съответства на формата на Небето, то невъзможно е ангелите да мислят за Бога иначе. По същата причина и в Света всички, които са свързани с Небето, мислят за Бога по този начин, защото те мислят вътре в самите себе си, или в своя дух. Всички ангели и всички духове в същността си са човеци в съвършената им форма именно защото Бог е Човек; и формата им е такава заради формата на Небето, която навсякъде е подобна сама на себе си както в най-голямото, така и в най-малкото. За това, че Небето като цяло и във всяка своя част пребивава във формата на Човек, виж в книгата Небе и ад, № 59 до 87 и че мисленето тече според формата на Небето, пак там, в № 203, 204; че хората са сътворени по образ и подобие Божие, е известно от Битие в 1:26 - 27 също и това, че Бог се е явявал на Авраам и на други като Човек.

Древните мъдреци, а и обикновените хора, са мислели за Бога като за Човек и дори впоследствие, когато са започнали да почитат много богове, както в Атина и Рим, пак са ги почитали като човеци. Мога да поясня това със следния цитат от една малка моя книга: „Различни племена, особено африканските, които признават и почитат Единия Бог, Създател на Вселената, разбират Бога като Човек и казват, че не е възможно да съществува друго разбиране за Бога освен като за Човек. И когато им казаха, че мнозина поддържат идеята за Бога като за нещо мъгляво в средата [на Вселената], те попитаха къде има такива хора; и когато им казаха, че такива има измежду християните, те отхвърлиха това като нещо невъзможно, на което им беше отговорено, че такава идея съществува в християните поради факта, че в Словото е написано Бог Дух (Spiritus), а под дух те си представят нещо като облак, без да знаят, че всеки дух и всеки ангел е човек. Беше изследвано, след като материалното им разбиране е такова, дали е такова и духовното им разбиране, и се установи, че то е различно при хората, които вътрешно признават Господ за Бог на Небето и Земята. Веднъж слушах един християнски презвитер да казва, че никой не може да има идея за Божествената Човечност, и после видях как го изпращат при различни племена, постепенно от вътрешни към още по-вътрешни, и от тях - към техните Небеса и накрая - при Небето на християните; и навсякъде на него му се даваше вътрешното им знание за Бога, и навсякъде то беше едно и също - за Бога като Човек, т.е. идеята за Божествената Човечност.

12. Общоприетото разбиране на християните за Бога като за Човек идва от това, че в Афанасиевото учение за Троицата Бог е наречен Лице; но по-сведущите обявяват Бога за нещо недостъпно за очите и не могат да проумеят по какъв начин Бог, бидейки Човек, може да създаде Небето и Земята и да изпълва с присъствието Си Вселената, както и много други моменти, неразбираеми за разума; и те ще се разпространяват, докато християните не се съгласят с факта, че Божественото не присъства в пространството, защото всички, които се молят на Единия Господ, подразбират в Него Божествена Човечност и така мислят за Бога като за Човек.

13. Колко важно е да съществува правилно разбиране за Бога съдим от факта, че схващането за Бога представлява най-вътрешното начало в мисленето на всеки религиозен човек - защото както в религията, така и в култовете хората се молят на Бога и защото както в религията, така и в култовете Бог всеобщо и поединично присъства във всичко, от което следва, че където няма правилно разбиране за Бога, там не може да има общуване с Небесата. В Духовния свят всяко племе заема мястото си според разбирането си за Бога като за Човек, защото единствено то и никое друго съдържа правилната идея за Господ. Че състоянието на Живота след смъртта за човека съответства на онова разбиране за Бога, в което той вярва, е очевидно от противоположното, а именно - че адът представлява отрицанието на Бога, а в християнството - отрицание на Господнята Божественост.

14. Битието (Esse) и Съществуването (Existere) в Бога-Човек са eдинно разпознаваемо Цяло (distincus unum). Където има Битие, там има и Съществуване и не е възможно те да са едно без друго, защото Битието има битийност [реалност] чрез Съществуването, а не без него. Разсъждавайки, човек може да разбере тази истина, ако види, че не е възможно да има Битие без Съществуването му и не е възможно да има някакво Съществуване, което не е произлязло от Битието; да види също как едното е възможно само при наличие на другото, но не и без него, от което следва, че те са едно очевидно Цяло. Същото е при Любовта и Мъдростта, тъй като Любовта е Битие, а Мъдростта - Съществуване, и Любовта е възможна само в Мъдростта, а Мъдростта е възможна само чрез Любовта, защото само когато Любовта пребивава в Мъдростта, тя съществува и се изявява. Двете заедно представляват едно цяло и въпреки че мислено могат да бъдат отделени [разграничени], те не могат да бъдат разделени в действителност (non actii). И тъй като могат да бъдат разделени само мислено, но не и в действителност, за тях се казва, че са едно цяло.

Битието и Съществуването в Бога-Човек са разпознаваемо цяло, също както са Душата (Anima) и тялото. Душата не може да съществува без своето тяло, така както и тялото - без своята душа. Божествената Душа на Бога-Човек е това, което се подразбира под Божествено Битие, а Божественото тяло е това, което се подразбира под Божествено Съществуване. Мнението, че душата може да съществува без своето [духовно] тяло и че без него тя може да мисли и да опознава, е грешно, дължащо се на заблуди. Душата на всеки човек пребивава в духовно тяло, след напускане на материалната си обвивка, с която е била облечена в света.

15. Че Битието е реално само тогава, когато съществува, е вярно, защото докато не съществува, то не е в определена форма, а когато няма форма, то няма и качества, а нещо, което няма качества, всъщност е нищо. Това, което съществува от Битието, представлява едно цяло с него, защото произлиза от него, и оттук следва тяхното съединяване, като едното принадлежи на другото и обратно; а също и едното представлява всичко в другото точно както в себе си.

16. Оттук може да се види, че Бог е Човек, и затова Той е Съществуващ не от Себе Си, но вътре в Себе Си. Който съществува в Себе Си, Той е Бог, от Когото е произлязло всичко останало.

17. В Бога-Човек Безкрайностите също са едно различимо цяло. Знаем, че Бог е Безкраен, защото същността Му е Безкрайност, но че Той е Абсолютно Битие [Реалност] и Съществуване в Себе Си - от това все още не следва Неговата Безкрайност. Той е Безкраен именно защото в Него присъстват безкрайности и без тях Неговата Безкрайност би била само на думи. За безкрайностите в Бог не може да се каже, че са безкрайно много или безкрайно всичко, поради това, че разбирането за „много“ и „всичко“ е материално. Материалната идея за безкрайно-многото съдържа в себе си ограничения, а идеята за безкрайно-всичкото, въпреки че няма такива ограничения, все пак заимства от ограничеността на предметите във Вселената. Ето защо човекът, който мисли земно и материално, не може чрез извисяване и приближаване да достигне до разбирането за Безкрайностите в Бога. Един ангел обаче, пребивавайки винаги в духовно мислене, може чрез фино извисяване и приближаване да надскочи степента на човешките разбирания, но пак не до такава висота, че да достигне до идеята за самата Безкрайност.

18. Всеки, който донякъде вярва, че Бог е Човек, може да затвърди в себе си схващането, че в Бога се съдържат безкрайностите и че бидейки Човек, Той притежава Тяло и всичко, което принадлежи на тялото: лице, гърди, корем, черва, крака, тъй като без тях Той не би бил Човек; като освен тях има и очи, уши, ноздри, уста, език и всичко, което се намира вътре в човешкото тяло, както и сърце и бели дробове и всичко останало, което, взето заедно, прави човека човек. В сътворения човек всички тези части са многобройни, а по своите съставни части са и почти безбройни; но в Бога-Човек те са Безкрайни, като в тях няма нищо излишно, поради което Неговото съвършенство е Безкрайно. Тук сравнявам Несътворения Човек, който е Бога, със сътворения човек, защото Бог е Човек и сам Той е казал в Битие, 1:26 - 27, че човекът в света е сътворен по Негов Образ и Подобие.

19. Че Безкрайностите се съдържат в Бога - за ангелите това е очевидно, защото, съдейки по Небесата, цялото Небе, състоящо се от безброй ангели, във всеобщата си форма представлява подобие на човек. Същото важи и за всяко общество на Небето - както голямо, така и малко. Всеки отделен ангел също е човек, защото ангелът е умален вид на Небето. За това виж в книгата Небе и ад, № 51 до 86. Цялото Небе пребивава в такава форма както като цяло, така и във всяка своя част и във всяка своя обособеност и това идва именно от онова Божествено, което възприемат ангелите. Доколкото ангелът възприема в себе си Божественото, дотолкова е повече или по-малко съвършен човек, поради което се казва, че ангелите пребивават в Бога и Бог в тях, а също, че Богът е всички те. Невъзможно е да се опише колко огромно е множеството в Небето и затова Божественото от Само Себе Си представлява Небето; и както в Божественото съществува това безкрайно множество, населяващо Небето, така и в Самия Човек, който е Бога, съществуват безкрайностите.

20. Това заключение следва и от сътворената Вселена, ако тя се разглежда според нейните служения1(usus) и нейните съответствия (correspondentia). Но за да изясня това, нужно е да дам някои предварителни пояснения.

21. Тъй като Безкрайностите, проявени в Небето, в ангела и в човека, като в огледало се съдържат в Бога-Човек и тъй като Богът-Човек не присъства в пространството, виж тук в № 7, 8, 9, 10, то може в известен смисъл да се види и разбере как Бог може да е Вездесъщ, Всезнаещ и Всевиждащ, а също и как, бидейки Човек, Той може винаги да поддържа реда във всичко, сътворено от Него.

22. Това, че Безкрайностите в Бога-Човек са едно разделено цяло, може да се види отразено върху човека. В човека, както казах по-горе, се съдържа многото и безбройното и въпреки това човекът усеща всичко в себе си като едно. Той обаче не може да почувства или да усети никакво знание нито за мозъка си, нито за белите дробове, нито за черния дроб, нито за далака, нито за задстомашната жлеза; както не знае нищо и за безбройните съставни части на очите, ушите, езика, стомаха, детеродните органи и всичко останало; и именно защото не ги познава чрез сетивата си, той мисли, че то е едно цяло. А причината за това е, че всички части са в такава форма, че в нея няма нищо излишно, защото тя е формата, приемаща живот от Бога-Човек, както доказах по-горе в № 4, 5, 6, и поради разпределението и връзката между всички части в тази форма, в човека възниква усещането, а оттам и схващането, че всичко това представлява не нещо многобройно и безбройно, а сякаш е едно общо цяло. От това следва, че всичко многобройно и безбройно, което в човека сякаш представлява едно цяло, в Самия Човек, Който е Бога, представлява нещо разделено, или по-точно - най-разделеното едно.

23. Един е Богът-Човек, от Който произлиза всичко. В рационалния ум (ratio) на човека всичко се обединява и като че ли се съсредоточава върху това, че съществува Един Бог - Творец на Вселената и затова човекът с рационален ум не мисли и не може да мисли по друг начин, освен от общия си разум. Кажете на някого със здрав разум, че съществуват двама творци на Вселената, и ще видите несъгласието му, а може и да усетите това в тона на гласа му. Оттук е ясно, че всичко в разума на човека се обединява и съсредоточава върху това, че Бог е един. Причините за това са две. Първата е, че самата възможност да мисли разсъдъчно сам по себе си (inse) принадлежи не на човека, а на Бога вътре в човека. След като от тази възможност зависи целият разсъдък на човека като цяло, то от това цяло в разсъдъка си човекът вижда тази истина като че ли от само себе си. Втората причина е, че чрез тази си възможност човекът се намира или в светлината на Небето, или заимства от Небето общите положения в мисленето си, а те са, че Бог е един. Обратното се получава, когато чрез тази си възможност човекът превърне нисшето в свой разум. Тогава, въпреки че използва тази способност, но от това, че разумът му е увреден от нисшето, той обръща способността си да вижда чрез Бога в нейната противоположност; и тогава се казва, че неговият разум е нездрав.

24. Всеки човек, без да знае защо, мисли за обществото като за човек, а именно: той веднага разбира, когато му казват, че Царят е главата, а поданиците - тялото; или когато му казват, че този и този са такива и такива в обществото, т.е. в царството. Същото се случва и по отношение на духовното тяло, както и на гражданското тяло. Духовното тяло е Църквата, а Главата му е Богът-Човек. Ще стане ясно защо Църквата може да е Човек, когато за момент допуснем, че Богът Творец и Вседържител не е един, а много. Тогава Църквата би била едно тяло с много глави и вече не би приличала на човек, а на чудовище. Ако приемем, че тези глави са от едно естество и затова заедно могат да представляват една Глава, то веднага следва, че тази глава или има много лица, или тези много глави имат едно лице, като и в двата случая Църквата отново би изглеждала обезобразена. Действително е така: Единият Бог е Главата, а Църквата е Тялото, което се движи по повеля на Главата, а не от само себе си, както е и при човека; затова в едно царство има само един цар - като многото царе биха го разпокъсали на части, докато един цар би го поддържал неразделено.

25. Същото важи и за Църквата, разпростираща се върху пространството на всички светове и наричана Общение, защото тя също прилича на едно тяло с една глава. Известно е, че главата управлява по собствено усмотрение тялото, което се намира под нея, защото по принцип главата е седалище (residet) на разума и волята и те управляват действията на цялото тяло, а то само се подчинява. Точно както тялото не може да действа по друг начин, освен през разума и волята, намиращи се в главата, така и човекът на Църквата не може да действа по друг начин, освен чрез Бога. И макар да изглежда, че тялото действа от себе си, че ръцете и краката се движат от себе си, че устата и езикът при говорене се движат от себе си, всъщност нито една част на тялото не действа от себе си, а от предразположението на волята (voluntatis) и от произтичащата от нея мисъл на разума в главата. Сега си представете, че едно тяло има много глави и всяка действа независимо от останалите със свой разум и своя воля - би ли могло да съществува такова тяло? Тогава би било невъзможно онова единодействие, което се получава с една глава. Същото важи и за Небесата, състоящи се от безброй ангели - ако всички те и всеки поотделно не се молеха само на един Бог, то биха се изключвали взаимно и Небето би се разрушило. Ето защо, ако един ангел от Небето само за миг си помисли за много богове, той веднага изчезва, защото такова мислене го изхвърля накрая на Небесата и той пада.

26. Тъй като цялото Небе и всичко на Небето се отнася към един Бог, то и ангелският език (loquela) е такъв, че по силата на някаква вътрешна съгласуваност (concentum) и като последствие от съгласуваността на Небето, думите му имат еднакво окончание (desinat in unum); и това също е знак, че ангелите не могат да мислят по друг начин за Бога, освен като за един-единствен, и речта им също произлиза от това мислене.

27. Всеки човек със здрав разум ще разбере, че Божественото е неделимо и че не може да съществуват много безкрайни, несътворени, всемогъщи богове. Но ако някой, лишен от здрав разум, каже, че може да съществуват много безкрайни, несътворени, всемогъщи богове, ако имат еднаква природа и затова да могат да бъдат един безкраен, несътворен, Всемогъщ Бог, то няма ли от това да следва, че тази им обща природа трябва да е съвършено еднаква в всички тях? Но тъй като такава съвършена еднаквост не може да съществува на много места едновременно, ако този някой каже, че едното може да произхожда от друго такова, в този случай това, което произхожда от другото, вече няма да бъде Бог в самия Себе Си, тъй като Бог в самия Себе Си е такъв Бог, от Който произлиза всичко (a Quo omnia), за което виж по-горе № 16.

28. Самото естество на Божественото е Любов и Мъдрост. Ако съберете всичко, което знаете, ако го подложите на критиката на ума и проведете изследване при известно възвисяване на духа, вие непременно ще стигнете до извода, че всеобщото е Любов и Мъдрост, защото именно те са двете основи на всичко в живота на човека, и всичко в живота - физическо, психическо и духовно се крепи на тях и без тях не представлява нищо. Същото важи и за всичко в целия живот на човека, а именно, както вече обясних как важи за обществото - за голямото и малкото, за Царството и Империята, за Църквата и Небето на ангелите. И ако им отнемете Любовта и Мъдростта, дали те ще представляват нещо? Без своите начала те са нищо.

29. Никой не може да отрече, че Любовта, а заедно с нея и Мъдростта, пребивават в Бога в своята същност, защото Той обича всички чрез самата Любов (Amor inse), която живее в Него, и води всички чрез самата Мъдрост (Sapientia inse), която носи в Себе Си. Цялата сътворена Вселена в своята подреденост също е преизпълнена с Мъдростта от Любовта до такава степен, че всичко в нея в своята всеобщност представлява тази Мъдрост. Защото всичко безгранично (indefinita) в нея се намира в такава подреденост както поотделно, така и съвкупно, че всичко това, взето заедно, представлява едно цяло, като именно заради това, а не заради нещо друго, всичко може да се държи заедно и да се запазва така винаги.

30. Поради това, че самото Божествено естество е Любов и Мъдрост, човекът има две способности на живота. Според едната си способност притежава разум, а според другата притежава воля. Способността, от която човек притежава разума, заимства всичко, което е, от влиянието на Мъдростта от Бога, а другата способност, от която човек притежава воля, заимства всичко, което е, от влиянието на Любовта от Бога. Ако човек неправилно мъдрува (sapiat) и неправилно обича, това не отнема от него способностите на разума и волята, а само ги заключва и докато те са заключени, разумът на човека само се нарича разум и волята - воля, но те собствено не представляват нито разум, нито воля; обаче ако тези способности бъдат отнети от човека въобще, то в него ще загине всичко човешко, което се състои в способността му да мисли и след като помисли - да говори, и още - в способността на човека да желае (velle) и след като пожелае, да действа. От това се вижда, че седалището (residet) на Божественото в човека е в тези две способности - да бъде мъдър и да обича, т.е. в това да може да бъде мъдър и да може да обича. Че човек може да обича, но понякога не е мъдър и че не обича толкова, колкото би могъл, установих от множество опитности, за които ще разкажа по-нататък.

31. Поради това, че самото естество на Божественото е Любов и Мъдрост, всичко във Вселената се отнася към Доброто и Истинното, защото се казва, че всичко, произлизащо от Любовта, е Добро, а всичко, произлизащо от Мъдростта, е Истинно. Но и за това ще разкажа по-нататък.

32. Също така от това, че самата Божествена същност е Любов и Мъдрост, следва, че цялата Вселена и всичко в нея, както живо, така и неживо, се състои (subsistunt) от Топлина и Светлина, тъй като Топлината съответства на Любовта, а Светлината - на Мъдростта, както и духовната топлина представлява Любовта, а духовната светлина представлява Мъдростта; но за това ще разкажа по-нататък.

33. Всички чувства и мисли в човека произлизат от Божествената Любов и от Божествената Мъдрост, представляващи самата Същност, която е Бог. Чувствата произлизат от Божествената Любов, а мислите от Божествената Мъдрост. Всичко в човека се състои от чувства и мисли. Те са двата извора на неговия живот и всички приятни изживявания и удоволствия в живота произлизат от тях: изживяванията - от предразположенията на любовта, а удоволствията - от мисленето, породено от тези чувства. А тъй като човекът е създаден да бъде приемник, той възприема Божественото според това как обича Бога, като от любовта си към Бога става мъдър или според това как чувства излизащото от Бога, като мисли според това чувство. Тогава Божествената Същност на Твореца (Creatrix) са Божествената Любов и Божествената Мъдрост.

34. Божествената Любов принадлежи на Божествената Мъдрост, а Божествената Мъдрост принадлежи на Божествената Любов. Че Божественото Битие и Божественото Съществуване в Бога-Човек представляват едно разделно цяло, за това виж по-горе в № 14 до 16. А тъй като Божественото битие е Божествената Любов, а Божественото съществуване е Божествената Мъдрост, то последните също са едно разделно (на разграничими, отличителни части и дялове - бел. прев.) цяло. Те се наричат едно разделно цяло, защото Любовта и Мъдростта са две отделни начала, но са обединени така, че Любовта принадлежи на Мъдростта, а Мъдростта - на Любовта, защото Любовта има битие в Мъдростта, а Мъдростта има съществуване в Любовта. И както Мъдростта заимства съществуването си от Любовта, за което е казано по-горе в № 15, то Божествената Мъдрост също има Битие, от което следва, че взети заедно, Любовта и Мъдростта са същността на Божественото Битие, а взети отделно, се наричат: Любовта - Божествено Битие, а Мъдростта - Божествено Съществуване. Такова е ангелското разбиране за Божествената Любов и за Божествената Мъдрост.

35. Тъй като такова е единството на Любовта с Мъдростта и на Мъдростта - с Любовта в Бога-Човек, то и Божественото естество е едно цяло. Божественото естество е Божествената Любов, понеже Божествената Любов принадлежи на Божествената Мъдрост; и то е Божествената Мъдрост, понеже Божествената Мъдрост принадлежи на Божествената Любов; и поради това тя-хно единство - Божественият Живот също е едно цяло, защото Животът е Божественото Естество. Божествената Любов и Мъдрост в същността си са едно, защото тяхното единство е взаимно, а взаимността води до единство. Но за взаимното единство ще кажа на друго място.

36. Единството на Любовта и Мъдростта е характерно също и за всяко Божествено Дело (Opere), от което всяко Божествено Дело става вечно и непрекъсваемо. Ако в някое произведение на изкуството присъства повече Божествена Любов, отколкото Божествена Мъдрост, или повече Божествена Мъдрост, отколкото Божествена Любов, то би престанало да съществува, защото нищо не може да съществува, ако двете не присъстват поравно: в едно нещо всичко излишно, което нарушава равенството от едната или от другата страна, е преходно.

37. Божественото Провидение влага в човеците, способни да се преобразят и спасят, по равно от Божествената Любов и от Божествената Мъдрост, като превесът на Божествената Любов над Божествената Мъдрост или на Божествената Мъдрост над Божествената Любов би означавал за човека невъзможност за преобразяване, възраждане и спасение. Божествената Любов желае да спаси всички, но не може да направи това по друг начин, освен чрез Божествената Мъдрост, защото на Божествената Мъдрост принадлежат всички закони, по които се извършва спасението, и Любовта не може да ги престъпи, тъй като Божествената Любов и Божествената Мъдрост са едно и действат в единство.

38. Божествената Любов и Божествената Мъдрост в Словото се подразбират като Правда и Съд: Божествената Любов - от Правдата, а Божествената Мъдрост - от Съда. Ето защо и в Словото се говори за Правда и Съд по отношение на Бога, например: Псалом 89:14 „Правдата и съдът са основата на престола Ти“; в Псалом 37:6: „И ще изведе като виделина правдата Ти и съдът ти - като пладнина“; Осия 2:19: „Ще те сгодя за Себе Си вовеки, ей ще те сгодя за Себе Си в правда и съд“; Иеремия 23:5: „Ще въздигна на Давид отрасъл праведен; и Цар ще царува и благоденства, и върши съд и правда по Земята“; Исая 9:7: „Върху Давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и да го утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господ Саваота ще извърши това“ и пак там, в 33:5: „Господ е превъзвишен, защото живее на високо: напълни Сион с правосъдие и правда“; Псалом 119:7, 164: „Ще Те славя с незлобие сърдечно, когато науча съдовете на правдата Ти. [...] Седем пъти на ден Те хваля за Твоите праведни съдби“. Същото се има предвид под Живот и Светлина в Евангелие от Йоан 1:4: „В Него имаше живот, и животът беше Виделината на човеците“. Тук под Живот се подразбира Божествената Любов на Господ, а под Виделина [Светлина] - Божествена Мъдрост. Същото се подразбира под думите Живот и Дух в Евангелие от Йоан, в 6:63 „Думите, що ви говоря, дух и живот са“.

39. В човека любовта и мъдростта изглеждат като отделени, но сами по себе си са едно цяло, защото мъдростта му е такава, каквато е и любовта му, а любовта му е такава, каквато е мъдростта му. Мъдрост, която не е едно със своята любов, само изглежда като мъдрост, но не е мъдрост; и любов, която не е едно със своята мъдрост, само изглежда като любов към мъдростта, но не е любов към мъдростта, защото всяка от тях заимства своето естество и своя живот от другата и обратното. Че любовта и мъдростта в човека изглеждат като отделни, се дължи на това, че способността му за разбиране може да се издигне до Небето, но способността на любовта може да се издига само благодарение на това какво прави човекът според своето разбиране, защото в илюзорната мъдрост всичко, което не е едно с любовта към мъдростта, отива при онази любов, която е едно с нея и която може да не е любов към мъдростта, а любов към безумието. Това е така, понеже от мъдростта си човек може да знае, че трябва да направи нещо, обаче не го прави, когато не го обича, защото като образ и подобие (imago) Божие той прави с любов само това, което идва от мъдростта му.

40. Божествената Любов и Божествената Мъдрост са Субстанция и Форма. Представата на обикновените хора за Любовта и Мъдростта е като за нещо ефимерно, флуидно във финия въздух или етер, или като за някакво изпарение от тях. Едва ли някой се замисля дали Субстанцията и Формата наистина съществуват. Дори онези, които подозират, че Любовта и Мъдростта са Субстанция и Форма, все пак ги разглеждат като начала извън субекта, като изтичащи от него, и разглеждайки ги като изтичащи от него, си ги представят като нещо ефимерно и флуидно, въпреки че ги наричат Субстанция и Форма; и не знаят, че Любовта и Мъдростта представляват самия субект, а това, което приемат за нещо ефимерно и флуидно извън него, е само илюзията за онова състояние на самия субект (inse). Много са причините, поради които това не е било установено, и една от тях е, че илюзиите са първото нещо, от което човешкият дух оформя своя разум, и той може да открие тези илюзии само след като установи причините за тях. Но когато причината е дълбоко скрита, то той не може да я открие без продължително потапяне на разума в духовната светлина. А човекът не може да потопи задълго разума си в духовната светлина заради материалната светлина, която непрестанно отвлича вниманието му. Обаче истината е, че Любовта и Мъдростта са най-реалната и истинска Субстанция и Форма, представляващи самия субект.

41. Обаче, тъй като тази истина противоречи на илюзията, хората не и вярват, докато не бъде доказана - а това може да стане само чрез сетивата на тялото и затова тук ще я докажа по този начин. Човекът има пет външни сетива, наречени осезание, вкус, обоняние, слух и зрение. Субектът на осезанието е кожата, покриваща човешкото тяло, като самата субстанция и самата форма на кожата са такива, че тя усеща всичко, което се допре до нея. Чувството за осезание се намира не в това, което се допира до кожата, а в самата субстанция и форма на кожата, които са същността и като субект на осезанието, като това усещане е само въздействие върху кожата, породено от допиращите се до него предмети. Същото е и при вкуса, като усещането е само някакво въздействие върху субстанцията и формата на езика, а езикът е неговият субект. Същото е и при обонянието - знаем, че миризмата въздейства върху ноздрите по определен начин и че обонянието се намира в ноздрите и представлява възбуждането им при приближаване до ароматни обекти. Същото е и при слуха и колкото и да ни се струва, че слухът се намира в това, което произвежда звука, то всъщност той се намира в ухото и представлява въздействието върху неговата субстанция и форма. Същото е и при зрението, въпреки че когато човек гледа отдалечени обекти, му се струва, че зрението му се намира в обектите, а всъщност то е в окото, което е субект; и затова зрението също представлява възбуждане на рецепторите в окото, а обектът ни се струва на разстояние само привидно, по умозаключението, направено за пространството по околните предмети или заради смаляването и потъмняването на този обект, чийто образ се произвежда вътре в окото според ъгъла на падане.

От всичко това става ясно, че не зрението излиза от окото към обекта, а че образът на обекта влиза в окото и въздейства върху неговата субстанция и форма. Като зрението е и слухът, като не самият той излиза от ухото, за да улови звука, а звукът влиза в ухото и го възбужда.

От всичко това виждаме, че усещането се състои във въздействието върху субстанцията и формата и не е нещо отделно от субекта, а само произвежда изменение в него, като субектът си остава такъв, какъвто си е бил и преди. От това следва, че зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието не са нещо ефимерно и флуидно, изтичащо от съответните органи, а представляват самите органи, взети като субстанция и форма, въздействието върху които поражда усещането.

42. Същото е и при Любовта и Мъдростта с тази разлика, че субстанциите и формите, представляващи Любовта и Мъдростта, не се виждат с очите, които са външен сетивен орган, вследствие на което никой не може да отрече, че това, което наричаме мисли, възприятия и чувства, представлява субстанции и форми на Любовта и Мъдростта и без съмнение те не се изпаряват и не изтичат отникъде или не се извличат от действителната субстанция и форма, които са самите субекти. Така в мозъка има безброй субстанции и форми, които са вместилище (residex) на всяко вътрешно усещане, отнасящо се до разума и волята. Че всички чувства, знания и мисли там не просто са излъчени от разума и волята, а са действителни субекти, които не изливат нищо от себе си, а само претърпяват изменения според въздействията, които ги възбуждат или им предизвикват различни чувства, това може да се види от казаното по-горе за външните сетива. За възбуждащите въздействия ще разкажа по-нататък.

43. От всичко това най-напред можем да видим, че Божествената Любов и Божествената Мъдрост са Субстанция и Форма сами по себе си, които всъщност са самото Битие 2 и Съществуване 3, а такова Битие и Съществуване, ако не беше Субстанция и Форма, каквото действително е, би било някаква приумица, която сама по себе си не представлява нищо.

44. Божествената Любов и Божествената Мъдрост са Субстанция и Форма сами по себе си и така те са Самото и Единственото. Че Божествената Любов и Божествената Мъдрост са Субстанция и Форма, доказахме малко по-горе; и че Божественото Битие и Съществуване са в себе си, за това също казахме по-горе. Не можем да кажем, че Битието и Съществуването са извлечени от себе си, защото тези понятия предполагат наличието на начало, т.е. възникване от нещо подобно на него, което има същото Битие и Съществуване. Тъй като Абсолютното Битие и неговото Съществуване в себе си идват от Вечността, са Несътворени и само от Несътвореното може да съществува всичко сътворено, което е ограничено, и като такова може да произлиза единствено и само от Безкрайното.

45. Този, който чрез мисълта си може да разбере Битието и Съществуването в самите себе си, определено ще се съгласи и че то е Самото [Абсолютното] и Единственото [Уникалното]. Само се нарича това, което е Едно и има Битийност (quod solum est), а Единствено се нарича това, чрез което съществува всичко останало. А тъй като Самото и Единственото са Субстанция и Форма, то следва, че те са Абсолютната и Единствена Субстанция и Форма, а понеже Субстанция и Форма са и Божествената Любов и Мъдрост, то следва също, че тя е Самата и Единствена Любов и Самата и Единствена Мъдрост, а следователно - Самата и Единствена Същност [Същина], както и Самият и Единствен Живот, защото Любовта и Мъдростта са Животът.

46. Впоследствие се вижда как само чрез сетивните усещания на тези (т.е. усещания чрез тялото, но които са в неведение за духовните неща), които смятат, че материята произлиза от само себе си, защото всички те мислят само посредством зрението си, а не са в състояние да мислят чрез разбирането. Мисленето посредством зрението затваря разбирането, а мисленето чрез разбирането отваря зрението. Те не могат да мислят за Битието и Съществуването като за сами в себе си и за това, че Битието и Съществуването са Вечни, Несътворени и Безкрайни; не могат да мислят също и за живота по друг начин, освен като за нещо ефимерно, преминаващо в нищо, не могат да мислят също и за Любовта и Мъдростта и няма как да мислят, че всички неща от материята произлизат от Тях. Няма как да се види тази истина освен чрез схващането за материята според нейната полезност за тяхната свързаност и подредба, а не според някакви нейни форми, достъпни само за окото. Понеже полезностите идват само от живота, а свързаността и редът им идват от Любовта и Мъдростта, то формите всъщност са само приемници на полезности и служби, защото, ако разглеждаме формите самостоятелно, то няма да видим в материята никакъв живот, а още по-малко Любов и Мъдрост, следователно не ще видим и нищо от Господ.

47. Божествената Любов и Божествената Мъдрост неизменно присъстват и имат форма във всичко, сътворено от тях. Любовта се състои не в това да обичаш себе си, а в това, да обичаш другите и да се свързваш с тях чрез любовта; затова любовта също е и в това да бъдеш любим на другите, защото само по такъв начин става свързването. Естеството на всяка любов е в свързването, а животът и е в приятните изживявания: удоволствие, страст, наслада, блаженство, благополучие и щастие. Любовта е в това да споделяш с другия всичко свое и да го чувстваш както себе си - и именно това означава да обичаш. Да чувстваш само своята приятност в другия, но да не чувстваш в себе си неговата приятност - това не значи да обичаш, то значи да обичаш само себе си, а не ближния. Тези два вида любов са коренно противоположни, въпреки че и в двата вида съществува свързване. И макар да не е видно, че когато обичаш себе си в другия, това би могло да ви разделя, такава любов действително разделя и разделя дотолкова, че колкото някой обича другия по този начин, толкова го и ненавижда след това, защото подобен съюз постепенно се разтрогва от само себе си и тогава тази любов се превръща в ненавист от същата степен.

48. Всеки, който може да вникне в естеството на любовта, ще може да види и това, защото какво е да обичаш само себе си и да не обичаш никой друг освен себе си? И на кого тогава ще бъдеш любим (a quo redametux)? Това по-скоро означава разтрогване, отколкото свързване. Свързването в любовта зависи от взаимността, а взаимността не може да е със самия себе си и дори да съществува, то тя е привидна взаимност с другите. От всичко това е ясно, че Божествената Любов не може да съществува иначе, освен в другите, които обичаш и на които си любим. И тъй като такова е свойството на всяка любов, то в най-голяма, т.е. в безкрайна степен, такова е свойството и на самата Любов.

49. А що се отнася до Бога, би било невъзможно взаимно да обича и да бъде обичан някой, Който се характеризира с нещо безкрайно или с нещо от естеството и живота на любовта сама в себе си, т.е. с нещо Божествено, защото ако в Него имаше нещо безкрайно или нещо от естеството и живота на любовта сама в себе си, т.е. нещо Божествено, то Той би бил любим не на другите, а на Самия Себе Си, тъй като безкрайното и Божественото е само едно и след като то е в другите, то в тях би било и Самото Божествено, като това Божествено би представлявало самата Любов към Себе Си, която обаче няма как да присъства в Бога, понеже такава любов абсолютно противоречи на Божествената Природа. Следователно, за да бъде възможна тази връзка, трябва да има други същества, в които няма нищо от Божественото. За това, че любовта се намира в същества, сътворени от Божественото, ще кажа по-нататък. Тя се намира в тях вследствие на безкрайната Мъдрост, т.е. вследствие на това, че Божествената Любов принадлежи на Божествената Мъдрост и Божествената Мъдрост принадлежи на Божествената Любов, за което виж по-горе в № 34 до 39.

50. От осъзнаването и разбирането на тази тайна зависят осъзнаването и разбирането на всичко съществуващо и сътворено, както и на продължаването на живота и съхраняването на всичко съществуващо и създадено от Бога, т.е. на всички Божии Дела в сътворената Вселена, за които ще говоря по-нататък.

51. Но ви моля да не привнасяте своята идея за пространство и време в идеята, която аз представям, защото, когато четете по-нататък, колкото повече от вашите представи за пространство и време присъстват в моята идея, толкова по-трудно ще разберете това, за което ще говоря. Божественото е извън времето и пространството, както ще ви стане ясно по-нататък, особено там, където става дума за Вечността, Безкрайността и Всеприсъствието.

52. Всичко във Вселената е създадено от Божествената Любов и от Божествената Мъдрост на Бога-Човек. Вселената е толкова преизпълнена с Божествената Любов и с Божествената Мъдрост както в голямото, така и в малкото, както в първото, така и в последното, и за нея мога да кажа в известен смисъл, че самата Вселена е Божествена Любов и Божествена Мъдрост. Това е ясно от съответствията на всичко във Вселената с всичко в човека. Всичко и всяко нещо, което съществува в сътворената Вселена, има такова съответствие във всичко и във всяко нещо в човека, затова мога да кажа, че в някакъв смисъл човекът е Вселената. Всички негови предразположения и оттам - и всичките му мисли имат съответствия в представителите на животинското царство; неговата воля и оттам - и неговият разум имат съответствия в растителното царство, а последните [начала] в неговия живот съответстват на всички представители на минералното царство. Съществуването на такова съответствие не е очевидно за никого в материалния свят, но за всеки, който се самовглъби, то е видно в Духовния свят. За тези, които пребивават там, в него има всичко, което има и в материалния свят с трите му царства, и той всъщност представлява съответствия на чувства и мисли: чувства, идващи от волята, и мисли, идващи от разума, както и последните [начала] в неговия живот, като разликата е само в това, че всичко съществува около тях в същия вид, както и сътворената Вселена, само че там той е по-нисш. От всичко това ангелите са наясно, че сътворената Вселена представлява образ на Бога-Човек и че Неговата Любов и Мъдрост са това, което се вижда в творенията във Вселената. Обаче сътворената Вселена не е самият Бог-Човек, а само съществува от Него, понеже нищо в сътворената Вселена не е субстанция и форма сами по себе си, нито самият Живот или самата Любов и Мъдрост, и дори човекът не е човек сам по себе си, а всичко е само от Бога, Който е самият Човек, самата Мъдрост и Любов, самата Форма и Субстанция, които, като съществуващи сами по себе си, всъщност представляват Несътвореното и Безкрайното; а всичко, което е създадено от Несътвореното и Безкрайното, е сътворено и крайно, защото не съдържа в себе си нищо, което да е Съществуване само по себе си, и затова всичко това представлява само Образ на Този, Който има Битийност и Съществуване.

53. За нещата, които са сътворени и крайни, мога да кажа, че те също имат битийност и съществуване, че те също са субстанция и форма, че те също са Живот, дори и Любов и Мъдрост, но са сътворени и крайни. Казвам това не защото те имат в себе си нещо Божествено, а защото се намират в Божественото и Божественото присъства в тях, тъй като иначе само по себе си всяко нещо е бездушно и мъртво и се одушевява и одухотворява единствено от това, че Божественото присъства в него, също и от това, че то се намира в Божественото.

54. Самото Божествено е еднакво в един или друг субект, но всеки сътворен субект е различен от останалите и не може да има дори два еднакви субекта. Така всеки субект притежава особено съдържание, различно от това на останалите, и така Божественото изглежда разнообразно поради различните образи и подобия в Него. За присъствието на Божественото в Неговата противоположност ще кажа по-нататък.

55. Всички неща в сътворената Вселена представляват само приемници от Божествената Любов и Божествената Мъдрост на Бога-Човек. Знаем, че всичко и всяко нещо е създадено от Бога, затова и Вселената с общото и частното в нея в Словото се нарича Дело на Ръцете на Йехова. Обикновено казват, че Светът и всичко в него е създаден от Нищото, като под нищо обикновено разбират абсолютното нищо. Но от него не може да бъде създадено нещо или каквото и да било друго и това е неоспорима истина. Затова и Вселената като образ на Бога и преизпълнена с Бога не би могла да бъде сътворена по друг начин, освен в Бога от Бога, защото Бог е самото Битие и само от Битието може да бъде създадено това, което е, а да се създава нещо от нищо, т.е. да се създава нещо, което е, от нещо, което не е - това е абсолютно противоречие.

Обаче сътвореното в Бога от Бога не е Негово продължение (continuum), защото Бог е Битието Само в Себе Си (inse) и в никое от творенията Му няма нещо, което да е такова Битие (inse). И ако в някое Негово творение присъства такова Битие, то сътвореното би било продължение от Бога, а продължението от Бога би било Бог. Ангелското разбиране за това е такова, че сътвореното в Бога от Бога е аналогия на следното - ако човек вземе нещо от своя живот, но отнеме живота от него, то ще има подобие с нещо живо, но няма да е живо. Ангелите потвърждават това със своето съществуване в тяхното Небе, където, както те казват, пребивават в Бога и Бог - в тях, но при все това те нямат в Битието си нищо Божие, което да е Бог. В следващите абзаци ще ви приведа доказателства, потвърждаващи това, а тук го казвам само за сведение.

56. Всичко, сътворено от това начало, е възприемател на Бога не чрез продължение, а чрез съприкосновение (per continuum), защото само чрез това последното, а не чрез първото, е възможна съединимост, и понеже сътвореното е сходно с Бога като сътворено в Бога от Бога, то представлява и аналогия [с Него], бидейки чрез това съединяване огледален образ на Бога.

57. Затова ангелите всъщност са ангели не сами по себе си (a se), а са ангели поради това съединяване с Бога-Човек и това съединяване е според възприемането на Божественото Добро и Божественото Истинно, които са Самият Бог и за които само ни се струва, че излизат от Него, а в действителност те пребивават в Него и ангелите ги възприемат според това доколко прилагат Законите на Реда, т.е. Божествените Истини - а те ги прилагат според свободата да мислят и да желаят по разума си, която те имат от Господ, сякаш е тяхна собствена. Именно чрез тази свобода те сякаш сами от себе си приемат Божественото Добро и Божественото Истинно и пак чрез нея притежават взаимността на любовта, защото, както казах по-горе, любовта е възможна само при взаимност. Същото може да се каже и за човеците на Земята, от което можем да видим, че в сътворената Вселена всички неща са приемници на Божествената Любов и на Божествената Мъдрост на Бога-Човек.

58. Че всички останали субекти във Вселената освен ангелите и човеците са също приемници на Божествената Любов и на

Божествената Мъдрост на Бога-Човек, като например съществата от животинското царство като по-нисши от хората и съществата от растителното царство като по-нисши от животните и също като съществата от минералното царство като по-нисши от растенията, това не може да бъде казано така, че да е ясно за разума, защото преди това трябва да бъдат казани още много неща за степените на живота и за степените на приемниците на живота. Свързването между тях е според тяхната полезност, тъй като всички служения произлизат от свързването на еднаквостта им с Бога и заедно с това от свързването на различието между тях според степента им на приемане на Бога, като това свързване между тях и слизането към по-нисшето накрая става такова, че в субектите не остава никаква свобода вследствие на отсъствието на разум в тях (raxionis), като освен това в тях не остава и никаква илюзорност за живота, въпреки че с всички тези характеристики те се смятат за приемници. Обаче поради това, че са приемащи, те също са и противодействащи, тъй като единствено благодарение на своето противодействие те могат да бъдат възприемници. За съединяването с полезностите, които не са добри, ще разкажа, след като ви посоча произхода (origo) на злото.

59. От това се вижда, че Божественото присъства в сътворената Вселена и е във всичко и във всяко нещо и затова Сътворената Вселена, както се казва в Словото, е Дело на ръцете на Йехова, т.е. Дело на Божествената Любов и Божествената Мъдрост, тъй като именно те са ръцете на Йехова. И макар че Божественото присъства във всичко и във всяко нещо в Сътворената Вселена, в битието няма нищо, което е [Самият] Бог, защото сътворената Вселена не е Бог, а само произлиза от Бога и именно защото е от Бога, в нея присъства Неговия образ подобно образа на човека в огледалото, където макар да ни се струва, че човекът е в огледалото, там няма никаква частица от него.

60. В Духовния свят съм чувал мнозина около мен да казват, че макар и да им се иска да признаят, че Божественото се намира във всичко и във всяко нещо във Вселената, защото в нея са видими Божиите чудеса и че колкото по-навътре се навлиза, толкова по-удивителни са нещата в нея, но на фона на всичко това те не са съгласни с твърдението, че Божественото действително присъства във всичко и във всяко нещо в Сътворената Вселена. Това без съмнение означава, че те само говорят за Божественото присъствие във Вселената, но не вярват в това, за което говорят. Ето защо им беше отговорено да се опитат да видят това в удивителната способност на всяко семе да произвежда растения от своя вид в толкова чудна последователност от покълването до появата на следващите семена, като във всяко семе е скрита идеята за безкрайното и вечното като стремеж да се опложда и размножава вечно и до безкрайност; също така да се опитат да видят това във всяко животно, даже в най-дребното, което има сетивни органи, мозък, сърце, бели дробове и всичко останало с всичките му артерии, вени, влакна и мускули, което си има характерно поведение, а да не говорим за нравите на различните животни, за които са изписани томове книги. Всички тези чудеса идват от Бога и формите, в които ги виждаме, са заимствани от елементите на Земята и от тях се състоят растенията, както и хората като най-висшето създание, като за човека е казано, че е направен от кал, че представлява прах от Земята и че за да живее, му е вдъхната душа (Битие 2:7). От това става ясно, че на човека не му принадлежи Божественото, а То е присъединено към него.

61. Всички сътворени неща имат взаимовръзка по някакъв начин и наподобяват образа на човека. Това се вижда от всичко и от всяко нещо в животинския свят, от всичко и от всяко нещо в растителния свят и от всичко и от всяко нещо в минералния свят. Връзката на човека с всичко и с всяко нещо в животинския свят се вижда от следното: всички видове животни имат крайници, с които се движат, сетивни органи, с които усещат, и вътрешности, благодарение на които работят крайниците и сетивните органи, и всичко това е както при човека; имат също желания и предразположения, подобно на тези в растенията и в човека, също имат и придобити знания, съответстващи на предразположенията им, като в някои от тях се прокрадва и нещо духовно, което при зверовете на сушата, при птиците в небето, при пчелите, червеите, мравките и други е малко или много забележимо за очите, поради което напълно материалните хора смятат, че животните са одушевени толкова, колкото и хората, и се различават от хората само по т.нар. дар слово. Връзката с човека на всичко и на всяко нещо в растителния свят се вижда от следното: растенията съществуват благодарение на семето, последователно преминават от възраст във възраст, като имат нещо подобно на брак, последван от оплождане, а растителната душа е полезността, с която те служат чрез формите, както и много други прилики, описани в доста съчинения. Връзката с човека на всичко и на всяко нещо в минералния свят се оказва единствено стремежът (conatus), свързан с човека, за проява чрез формите, които, както вече казах, представляват всичко и всяко нещо и в растителното царство и с този си стремеж те носят полза. Защото, когато семето попадне в земята, тя го сгрява и му дава изобилно всичко необходимо, за да порасне и да се прояви във форма, полезна за човека. Такъв стремеж притежават дори сухите им части, което се вижда при коралите в дълбините на морето и при цветята, които израстват на минералите, дори и на металите, и този стремеж към израстване и полезност е служенето от Божественото в сътвореното.

62. Така, както минералите имат стремеж към израстване, така и растенията имат стремеж към оживотворяване: затова има толкова много видове насекоми, съответстващи на различните аромати при растенията. По-нататък ще покажа, че това явление идва не от слънчевата топлина, а идва чрез нея от живота и е според възприемащите я обекти.

63. Това, че всичко в сътворената Вселена е свързано с човека, е истина, която се съдържа в изброените по-горе факти, но ние я долавяме в тях само смътно, докато в Духовния свят тя е очевидна. Там също съществуват всичките три природни царства и сред всичко се намира ангелът. Той вижда всичко това около себе си и едновременно знае, че всичко представлява трансформации на самия него, и когато в неговия разум се отваря най-вътрешното знание, той познава себе си и вижда образа си във всичко около себе си почти като в огледало.

64. От тези и от други подобни примери, които няма как да изброявам, можем достоверно да установим, че Бог е Човек и че Сътворената Вселена е Негов Образ, тъй като всичко е свързано с Него в общото, точно както е свързано с човека в частност.

65. Предназначението* на всички сътворени неща се увеличава постепенно от последното нещо към човека и от човека - към Бога Творец, от Когото всички те произлизат. Последните неща, както казах по-горе, са всичко и всяко нещо в минералното царство, представляващи различен вид материя, образувани от няколко субстанции - каменна, солена, маслена, минерална и метална, намиращи се в почвата, която пък се образува от останките от растения и животни, превърнати в най-фин прах. Тези видове материя притежават вътрешната цел и вътрешното начало на всички полезности, произтичащи от живота, като целта на всички полезности е стремежът им към умножаване, а началото им е в силата за действие благодарение на този стремеж. Такова е значението на минералното царство. Средните неща са всички и всяко нещо в растителното царство, каквито са зърнените и тревистите растения от всякакъв вид, различните цветя и храсти и всички видове дървета. Тяхната полезност е насочена към всичко и всяко нещо в животинското царство - както за съвършеното, така и за несъвършеното. Те служат за храна на животните, доставят им удовлетворение, хранят телата им със своите вещества, предизвикват в тях приятни усещания и с вкусове, миризми и привлекателен вид възбуждат сетивата им, като стремежът им към тези неща присъства в растенията също от живота. Първите неща са всички в животинското царство, като най-нисши са червеите и насекомите, средни са птиците и животните, а най-висши са хората, което показва, че всяко от царствата също си има нисше, средно и висше, като нисшето е полезно на средното, а средното е полезно на висшето. По този начин полезностите на всичко сътворено се издигат последователно от последните [сътворени] неща към човека, който е първото.

* (полезността, службата, функцията - бел. прев.)

66. Съществуват три степени на издигане в материалния свят и три степени на издигане в Духовния свят: всички животни представляват възприемащи субекти, като съвършените животни са възприемащи живота в трите степени на материалния свят, по-малко съвършените са възприемащи живота в две степени на същия свят, а несъвършените са възприемащи живота в една степен. Единствено човекът е възприемник на живота и в трите степени не само на материалния свят, но и в трите степени на Духовния и само той може да се издигне над материята, което не може никое животно, и само той може да мисли аналитично и разумно за гражданското и за нравственото, съществуващо вътре в материята, а и едновременно за духовното и небесното, стоящи над материята, и дори, в своята мъдрост, може да се въздигне до ниво да види Бога. Но за тези шест степени, по които полезностите на всичко сътворено се издигат последователно до Самия Бог Творец, ще разкажа специално на подходящото място. Тук ги изложих най-общо, от което можем да видим, че във всичко сътворено има издигане към Първопричинното, като То е самият живот и че полезностите на всичко, както и формите на полезност, са всъщност само приемници на живота.

67. Сега ще кажа нещо и за това по какъв начин се издига човекът, т.е. как се извисява от последната до първата степен. Той се ражда на последната степен на материалния свят, чрез познанията си се издига до втората степен и според това как чрез знанията усъвършенства разума си, той се издига до третата степен - и тогава става разумен. Трите степени на издигане в Духовния свят се намират над трите материални степени и не могат да бъдат постигнати в тяло. Когато човекът остави земното си тяло, тогава се отваря първата духовна му степен, после - втората и накрая - третата, която е само за тези, които стават ангели на третото Небе - именно те виждат Бога. Ангели на второто и последното Небе стават онези, на които може да се отвори втората и последната степен.

Всяка духовна степен се отваря пред човека в зависимост от възприемането на Божествената Любов и на Божествената Мъдрост от Господ. Тези, които не я възприемат напълно, попадат на първата, или на последната духовна степен, а които я възприемат повече, попадат на втората, или на средната духовна степен; тези, които я възприемат напълно, попадат на третата, или на висшата степен. Тези, които нищо не възприемат, остават в материалните степени и от духовните степени заимстват само това, че могат да мислят, а оттам - и да говорят и че могат да желаят и оттам и да действат, но неразумно (non intelligentem).

68. За вътрешното издигане на човека, принадлежащо на съзнанието (mentis) в него, трябва да знаете следното. Във всичко, което е създадено от Бога, съществува противодействие. Действането принадлежи единствено на Живота, а противодействието се възбужда от действането на Живота. Това противодействие изглежда като принадлежност на самото сътворено същество, тъй като то съществува в неговото действане. В човека противодействието изглежда като негова характеристика (sicut sit ejus), защото той чувства, че животът е негова принадлежност, а всъщност той е само приемник на живота. Тук се корени причината за това, че човекът, поради наследеното зло в себе си, противодейства на Бога, но доколкото той вярва, че целият му живот е от Бога и всичко добро в живота му се дължи на действането на Бога, то следва, че всяко зло в живота идва от противодействането на човека. Така противодействането се превръща в принадлежност на действане-то и човекът действа заедно с Бога, сякаш действа самият човек. Равновесието на всичко зависи от действането и заедно с него от противодействието, защото равновесие трябва да има във всичко. Казвам това, за да не мисли човекът, че той сам от себе си (със собствени сили - бел. прев.) се издига до Бога, а да знае, че Самият Господ извършва това в него.

69. Божественото, бидейки отвъд пространството, изпълва със Себе Си всички пространства на Вселената. Пространството и времето са две характеристики, принадлежащи на материята. От тях в материалния свят човек изгражда представите в своето мислене, а след това и в разума си. Но ако остане само в тези представи и не издигне своето съзнание над тях, той по никакъв начин няма да може да осъзнае нищо от духовното и Божественото, тъй като ще ги облича в идеи, които са характерни само за пространството и времето, и поради това светлината на разума му ще остава чисто материална, а разсъжденията му за духовното и Божественото ще приличат на това да съди по видяното в нощния мрак за онова, което се вижда само на дневна светлина, откъдето и произлиза материализмът. Но който умее да издигне своето съзнание над представите си, базирани на пространството и времето, той преминава от мрака в светлината и започва да разбира (sapit) духовното и Божественото; и накрая вижда това, което е в тях и което произхожда от тях; и тогава тази светлина разсейва мрака на материалното и отстранява измамностите от центъра към периферията. Всеки човек, притежаващ разум, може да мисли извън двете характеристики на материята и когато действително започне да мисли по този начин, тогава ще твърди и вижда, че Божественото като Всеприсъстващо не се намира в пространството, както и ще може да потвърди и да види всичко, казано по-горе. Но ако той отрича Божественото Всеприсъствие и приписва всичко на материята, тогава той не желае да се издигне, макар че би могъл.

70. Всички онези, които след смъртта си се превръщат в ангели, се отказват от двете характеристики на материята - пространство и време, защото те отиват в духовната светлина, където обектите на мисленето са всъщност истините, а обектите на зрението са същите, както и в материалния свят, с тази разлика, че тук те съответстват на техните мисли. Обектите на тяхното мислене, както вече казах, всъщност са истините и те не заимстват нищо от пространството и времето; обектите на тяхното зрение, макар да изглежда, че се намират в пространството и във времето, според ангелското мислене не принадлежат нито на едното, нито на другото. Причината за това е, че там пространствата и времената не са толкова устойчиви (stata) както в материалния свят, а се променят (mutabilia) според състоянието на живота на ангелите. Ето защо не идеите на мисленето им се заменят със състоянията на живота, като пространството се заменя с това, което се отнася до състоянията на любовта, а времето - с това, което се отнася до състоянията на мъдростта. Затова духовното мислене и духовният език са различни от материалното мислене и език дотолкова, че нямат нищо общо, освен това, което е вътре в нещата и което навсякъде е духовно; но за това ще кажа повече на друго място. По този начин, тъй като мисленето на ангелите няма нищо общо с пространството и времето, а само със състоянията на живота, то е очевидно, че те няма да разберат, като им кажете, че Божественото изпълва пространството, защото те не знаят какво е пространство, но лесно ще разберат, ако, без да споменавате пространството, им кажете, че Божественото изпълва със Себе Си всичко.

71. Следният факт обяснява, че чисто материалният човек мисли от пространството за духовното и за Божественото, а духовният човек мисли без пространството: чисто материалният човек мисли с представите, които си създава чрез обектите на зрението, при които във всеки от тях има фигура със задължителната дължина, ширина и височина, които определят всяка форма - ъглова или кръгла. По този начин човек мисли за всичко невидимо - например за всичко гражданско и нравствено, което не вижда, но има представа за него като за нещо, имащо размерности. Духовният човек мисли иначе, особено ангелът от Небето. Неговото мислене няма нищо общо с фигурата и формата в пространството, която е с дължина, ширина и височина, а има общо само със състоянието на нещата, идващо от състоянието на живота. Затова вместо за дължината на нещото той мисли за доброто в него, идващо от добрия живот; вместо за ширината на нещото той мисли за истинното в него, идващо от истинния живот, и вместо за височината на нещата той мисли за тяхната степен. По този начин той мисли според съответствието, в което се намират помежду си материалните и духовните неща, като според Словото дължината е доброто в нещата, ширината - истинното, а височината - тяхната степен. От това следва, че ангелът от Небето, мислейки за Вездесъщото Божествено, не може да мисли за Него по друг начин, освен че Божественото изпълва всичко без пространството, а каквото мисли ангелът, то е истинно, защото разумът му се озарява от светлината на Божествената Мъдрост.

72. В това се състои основното разбиране за Бога, защото без него, въпреки че е възможно да схванете това, което ще кажа за Сътворението на Вселената от Бога-Човек, за Неговото Провидение, Всемогъщество, Всеприсъствие и Всезнание, няма да можете да го задържите в себе си, защото чисто материалният човек разбира това, но отново се потапя в любовта към своя живот, принадлежаща на неговата воля, а от нея се разсейва всичко останало и мисълта му потъва в пространството, в което пребивава неговата светлина, която той нарича рационална поради незнанието си на истината, че Бог е Човек. Внимателно прочетете казаното по-горе в № 11 до 13 и следващото и ще разберете, че това е така. Но когато върнете мисленето си обратно в материалния свят, водещ началото си от пространството, всичко това ще ви се струва парадоксално, а ако дълго време задържите мисълта си в тази светлина, ще отхвърлите и всичко, казано дотук. Ето защо ви казвам, че не Бог-Човек, а Божественото изпълва цялото пространство във Вселената, защото ако кажа, че Бог-Човек изпълва всички пространства, то чисто материалната светлина няма да го понесе, обаче ще понесе това, че ги изпълва Божественото, защото това разбиране съвпада с израза на богословите, че Бог е Вездесъщ и че всичко чува и всичко знае. Повече за това можете да видите по-горе, от № 7 до 10.

73. Божественото присъства във всяко време, но е отвъд времето. Както Божественото, присъствайки извън пространството, е присъщо на всяко пространство, по същия начин Самото То, намирайки се извън времето, е присъщо на всяко време. Пространството и времето представляват характеристика на материята, но само от тази характеристика не може да се обясни за това що е Божественото. Пространството в материята е измеримо, както и времето, което се измерва в дни, седмици, месеци, години и векове, като дните се измерват с часове, седмиците и месеците - с дни, годината - със сезони и вековете - с години. Това измерване се заимства в материята от мисленото въртене и движение на Слънцето в този свят, а в Духовния свят то е различно и протичането (progressio) на живота, макар да изглежда, че се случва във времето, тъй като в Духовния свят [духовете] също продължават да живеят, както и хората в своя свят, това не би било без илюзията на времето, но там времето не се дели на времена както в света. Там Слънцето се намира винаги на изток, без ни най-малко да се придвижва, защото там Божествената Любов се явява като Слънце и затова няма нито дни, нито седмици, нито месеци, нито години, нито векове, а те са заменени със състоянията на живота и макар че при тях съществува нещо, което би могло да се нарече разделение, то е разделение не на времена, а на състояния. Ето защо ангелите не познават времето и когато им назовават думата време, те вместо нея подразбират състояние, тъй като по този начин при тях времето се определя от състоянието, а за тях времето е само илюзия. Когато състоянието ни е приятно, времето ни се струва кратко, а когато състоянието ни е неприятно, времето ни се струва дълго; и оттук се вижда, че в Духовния свят времето не е нищо друго освен качество на състоянието. Оттук и от Словото следва, че дните, седмиците, месеците и годините са състояния и протичат във взаимна връзка и в пълен обем. И когато в него времената се назовават във връзка с Църквата, то сутринта е началното и състояние, на обяд е пълнотата и, вечерта е нейното намаляване, а през нощта е краят и. По същия начин се означава протичането на времената във връзка със сезоните през Пролетта, Лятото, Есента и Зимата.

74. От това можем да видим, че Времето представлява едно с мисленето, произлизащо от чувствата, защото от него зависи качеството на състоянието в човека. Че разстоянията при преминаване през пространствата в Духовния свят представляват едно в последователността на времената, се обяснява по много начини. Там действително пътят се съкращава според желанието, което винаги принадлежи на мисленето, произлизащо от чувствата и обратното - пътят се удължава според желанието и затова се говори за пространство-време. Ето защо, когато мисълта не се съединява с определеното и чувство в човека, то времето не се усеща - както когато човек сънува.

75. А тъй както времената са характеристики на материята в нейния свят, в Духовния свят те всъщност са чисти състояния, които там се явяват преходни (progressivi), защото ангелите и духовете са крайни, но можем да забележим, че те не могат да бъдат преходни в Бога, защото Той е Безкраен и безкрайностите в Него са едно, което доказахме по-горе в № 17 до 22. От това следва, че Божественото, бидейки присъщо на всяко време, Самото То пребивава извън времето.

76. Който не умее и не може да мисли за Бога без времето, той няма как да схване Вечното освен като нещо вечно във времето; затова ще блуждае в размишленията си за Бога - защото ще ги свързва с началото, което принадлежи единствено на времето. Тогава заблудата му се състои в твърдението, че Бог се е зародил от Себе Си; и оттук той лесно се заплита в схващането за възникването на материята от самата себе си и не може да се отърве от него, освен чрез духовното или ангелското разбиране за вечното, което е без време, а при разбирането без време Вечното и Божественото са едно, като Божественото е Божествено в Себе Си, а не от Себе Си.

Ангелите казват, че макар да могат да разберат Бога като съществуващ от Вечността, по никакъв начин не могат да разберат материята като съществуваща от Вечността и още по-малко - като съществуваща от само себе си; и по никакъв начин не могат да я разберат като материя сама в себе си, тъй като това, което е само в себе си, е Самото Битие, от което произлиза всичко, а Битието Само в Себе Си е Самият Живот, който е Божествената Любов на Божествената Мъдрост и Божествената Мъдрост на Божествената Любов. Такова Битие разбират ангелите под Вечно и следователно схващат Вечното толкова отвлечено от времето, както Несът-вореното спрямо сътвореното или Безкрайното спрямо крайното, между които дори няма никаква връзка.

77. Божественото и в най-големите, и в най-малките неща е едно* и също. Това следва от казаното в предишните два абзаца, а именно: Божественото, бидейки Самото То извън пространството, се намира във всяко пространство и бидейки Самото То отвъд времето, присъства във всяко време. А пространствата биват големи и най-големи, както и малки и най-малки; и както пространството и времето според казаното по-горе представляват едно, то и за времената може да се каже същото. Божественото в тях винаги е едно и също, защото То не е различно и изменяемо, както е различно и изменяемо всичко, което се състои от пространство и време, или всичко, което се състои от материя; докато Божественото е еднакво и неизменно и затова навсякъде и винаги е едно и също (idem).

* (Единосъщно, Неизменно - бел. прев.)

78. Обикновено мислим, че Божественото в един човек не е същото като при друг и сякаш не е едно и също в мъдрия и в простия или не е едно и също в стареца и в детето. Но това е само заблудата от илюзорността, защото хората са различни, но не и Божественото в тях. Човекът е приемник и само приемниците са различни. Мъдрият човек е по-подходящ възприемник на Божествената Любов и на Божествената Мъдрост и затова е по-пълен отколкото простия човек; така е и за стареца като по-мъдър от де-тето и от младежа, но Божественото във всички тях е едно и също. Същата е заблудата и по отношение на Божественото в ангелите от Небето и в хората на Земята и тя идва от това, че ангелите от Небето пребивават в Неизречената мъдрост не както хората и илюзорната разлика между тях не се заключава в Господ, а само в субекта и е според това как той възприема в себе си Божественото.

79. Че Божественото е еднакво както в най-големите, така и в най-малките неща, мога да изясня с примера за Самото Небе и ангела от Небето. Божественото в цялото Небе и Божественото в ангела е едно и също, защото цялото Небе може да представлява един ангел. Същото може да се каже и за Църквата, и за човека в Църквата: най-голямото, в което се намира Божественото, е цялото Небе, както и цялата Църква; най-малкото е ангелът от Небето, както и човекът от Църквата. Понякога съм виждал цялото общество на Небето като един Човек-Ангел, при това беше казано, че той може да изглежда като един огромен човек колкото великан и като малък човек колкото дете именно защото Божественото е еднакво както в най-големите, така и в най-малките неща.

80. Божественото е еднакво и в сътворените неща, които не са живи, като при тях То пак е едно и също, както в най-големите, така и в най-малките, защото за всички тях полезната им служба се характеризира с доброто, а те са неживи поради това, че не са форми на живота, а са форми на служенето и разликата между тези форми идва от разликата дали предназначението им е за добро. За това по какъв начин Божественото присъства в тях ще разкажа по-нататък, когато ще говоря за Сътворението.

81. Пренебрегнете пространството и напълно отхвърлете празнотата - тогава отново помислете за Божествената Любов и за Божествената Мъдрост, че Те са Самото Естество, отстранено от пространството, но и не в празнотата; после помислете за тях, изхождайки от пространството, и ще разберете, че Божественото трябва да е еднакво както в най-големите, така и в най-малките [части] на пространството, тъй като в Естеството, отстранено от пространството, не може да съществува нещо нито по-голямо, нито по-малко, а всичко е еднакво.

82. Тук ще кажа нещо за празното пространство (вакуума - бел. прев.). Веднъж чух как ангелите разговаряха с Нютон за празното пространство и му казаха, че за тях идеята за празнотата е непоносима, подобно на идеята за нищото, защото в Духовния свят, който представлява вътрешното, или това, което е над пространствата и времената на материалния свят, те пак усещат, мислят, имат чувства, обичат, желаят, дишат, също говорят и действат, което няма как да се случва в празнотата като в нищо, защото нищото си е нищо и за него не може да се каже нищо. Нютон им отговори, че вече знае за Божественото, Което е Същността (quod Est), изпълва всичко и че той самият изпитва ужас от идеята за нищото, като я нарече умопомрачение, защото в нищото не е възможна каквато и да е активност на духа (actualitas mentis).

_______________________________

1 Служби, функции, ползи за добро, полезности - бел. прев.

2 Самата Абсолютна Реалност - превод New Century Edition (Swedenborg Foundation)

3 Изява, Проява - превод - New Century Edition (Swedenborg Foundation)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...