I. За съществуването на обитаемите земи. (1–8)

[Ани]

ЕМАНУЕЛ СВЕДЕНБОРГ

ЗЕМИТЕ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

I. ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ОБИТАЕМИТЕ ЗЕМИ.

1. Досега, както e по Божественото милосърдие на Господа, вътрешните начала на моя дух бяха отворени и на мен ми би позволено да говоря с духовете и ангелите не толкова на нашата Земя, но и с обитателите, духовете и ангелите от другите светове. Колкото жадувах да узная това, съществуват ли, освен на нашата Земя други населявани Земи, какви са природата и жителите им, ми позволено да говоря с Господа и да общувам с духовете и ангелите от другите светове. С някои това продължаваше в течение на няколко дни, с други в продължение на седмица, а с някои месеци наред. Аз узнах от тях за Земите, на които те са живели; за живота, нравите и богослуженията на техните обитатели, както и много други неща. Доколкото ми беше позволено да получа знания по този начин, бих могъл да ги опиша по това, което съм чул и видял.

Преди всичко, трябва да е ясно, че всички духове и ангели произхождат от човешкия род. Те пребивават около своя свят, знаят това, което става там и могат да общуват с тези, чиито вътрешни способности са отворени в достатъчна степен, за да разговарят и да се обменят с тях. Човек, пребиваващ в Духа, се съединява с духовете на вътрешно равнище. Следователно, всеки, чиито вътрешни способности са отворени за Господа, може да говори с тях точно, както с други хора. Беше ми позволено да правя това ежедневно в продължение на последните дванадесет години.

Следващите препратки привеждаме от книгата „Тайните на Небето”, където това е обяснено и показано.

1. Няма духове и ангели, които да не произхождат от човешкия род („ Тайните на Небето”, 1880).

2. Духовете на всяка Земя се намират в близост до нея, произхождат от жителите й и отразяват техните характери, а също така могат да им бъдат полезни („ Тайните на Небето”: 9968).

3. Душата, живееща след смъртта, има духа на човека, който се явява негова настояща личност, проявяващ се в следващия живот в съвършено човешки образ („Тайните на Небето”: 322, 1880-1, 3633, 4735, 6054, 6654, 6605, 6626, 7021, 10594).

4. Човек, дори, когато се намира в света, по своите вътрешни начала, тоест по своя дух или душа, се

намира сред подобни на себе си духове и ангели („ТН”: 2379, 3645, 4067, 4073, 4077).

5. Човек може да говори с духовете и с ангелите; в древните времена хората от нашия свят често са правели това („ТН” 67-9, 784, 1634, 1636, 7802). Но в днешно време за човека е опасно да говори с тях, ако няма истинска вяра и не е воден от Господа („ТН”: 784, 9438, 10751).

2. За това, че съществуват много земи, населени с хора, за духовете и ангелите, пребиваващи там, става известно след смъртта, доколкото тогава на всеки, който желае, е предоставено това според любовта му към истината, да разговаря с духовете на другите Земи, за да получи доказателство за многочислените светове. Всеки може да узнае също, че човешкия род произхожда не само от една земя, а от безчет светове; освен това да разбере какъв е характерът на тези народи, как те живеят и какво е богослужението им.

3. Аз винаги обсъждах този въпрос с духовете от нашата Земя и ми казваха, че всеки здравомислещ човек може да си направи заключение от многото известни му факти, че има множество Земи и хора, живеещи на тях. Разумно би било да се предположи, че такива огромни тела като планетните, някои от които много пъти превишаващи по величие Земята, не са просто пустинни тела, създадени за безполезно въртене около слънцето и да светят с бледа светлина единствено за Земята. Те би трябвало да са създадени за по-важна цел от тази. Всеки, който вярва, както и всеки от нас е длъжен да вярва, че единствената цел на създадената от Бога Вселена е било сътворението на човешкия род, и оттам на Небето - доколкото човешкия род се явява разсадник за небесата -трябва неизбежно да е убеден, че там, където има Земя, има и обитатели хора.

Планетите, видими за очите ни и намиращи се в пределите на Слънчевата система, се явяват Земи, което се подразбира от факта, че те се явяват тела, създадени на същия принцип, както Земята. То е явно и поради това, че те отразяват слънчевата светлина и когато бъдат видени през телескопите, не пламтят с пламък, подобно на звездите, а изглеждат петнисти, с тъмни области, подобно на моретата и континентите на Земята. Друг аргумент се явява това, че те се въртят в кръг около слънцето, както и Земята го прави, по същия начин пораждайки дни и различните части на деня - утро, обед, вечер, нощ. Освен това, някои от тях имат луни, наричани спътници, обикалящи по орбита в кръг около тях с установена периодичност, подобно на Луната, обикаляща Земята. Планетата Сатурн се явява най-далеч от Слънцето (от известните до това време планети - бел. на преводача), има също така светъл пръстен, който снабдява света на тази планета с голямо количество отразена светлина. Възможно ли е онзи, който знае това и е способен да мисли правилно и да разсъждава, все още да твърди, че тези планети се явяват пустинни тела?

4. Освен това, аз обсъждах с духовете още едно доказателство - това, че вселената съдържа повече от един свят. То следва от този факт, че звездното небе е толкова огромно и съдържа безчислено количество звезди, всяка от които в своя свят се явява слънце със собствена слънчева система, приличаща на нашето Слънце, само че всички те са различни по размер. Всеки, който правилно съчетае тези факти, следва да заключи, че цялата тази огромна структура се явява средство, служещо на крайната цел на творението - идването на Царството Божие, в което Бог може да живее с ангелите и хората. Видимата вселена, тоест небето, сияещо с безчислено количество звезди, всяка от които явяваща се слънце е най-вече средство за създаване на светове и хора, живеещи на тях. Тези, от които може да бъде създадено Небесното Царство. Тези факти неизбежно навеждат човека със здрав разсъдък към мисълта, че толкова огромни средства, служещи на толкова велика цел не могат да бъдат създадени за полза на човешкия род от един единствен свят и небето, произхождащо от него. Какво би било тава за Бога, който е безконечен, за когото хиляди, а по-вярно, десетки хиляди светове, препълнени с обитатели биха били нищожно нещо, капка в морето?

5. При това, ангелското небе е така огромно, че във всичките си детайли съответства на човека. Това са мириади, съответстващи на всеки член, част или вътрешен орган, на всяко чувство у всеки; и беше ми дадено да узная, че небето, относително всички негови съответствия, под никакъв друг образ не могат да съществуват, освен както при жителите на многото Земи. (Небето съответства на Господа и човек във всяка своя част съответства на небесата, така, че в очите на Господа Небето представлява човека в неговия обобщен вид и може да бъде наречен Големия Човек: „Тайните на Небето” 3021, 3624-49, 3741-50, 3883-96, 4039-55, 4218-28, 4318-31, 4403-21, 452333, 4622-33, 4652-60, 4731-53, 5050-61, 5171-89, 5552-73, 5711-27, 10030).

6. Има духове, чийто единствен интерес се състои в придобиването на познанието, тъй като за тях само познанието носи радост. При това на такива духове е позволено да пътешестват навсякъде, дори зад пределите на Слънчевата система, да посещават други системи с цел придобиването на познание. Те именно ми казаха, че светове, населени с хора, има не само в нашата Слънчева система, но също и зад нейните предели, в звездното небе и те са безчислено множество. Това бяха духове от планетата Меркурий.

7. Те духовно пребивават в истинното богослужение, доколкото не са идолопоклонници и всички признават Господа като единствен Бог. Те се покланят не на някакъв неведом Бог, но на видимия, защото Господ им се явява в човешки облик, както той се е явявал веднъж на Аврам и на други в нашия свят. ( Жителите на всички светове се покланят на Бога в човешки облик, тоест на Господа. ТН:8341-47, 10159, 10736-38). Те се възхищават, чувайки, че Господ действително е ставал човек. (9361). Невъзможно е да се мисли за Бога, освен според човешкия образ. (ТН:8705, 9359, 9972). Човек може да се покланя и да люби онова, за което има някакво понятие, но не и на онова, за което няма понятие. (ТН: 4733, 5110, 5663, 7211, 9267, 10067). Всички, поклонници на Бога в човешки облик, са приети от Господа. (Господ приема всички, пребиваващи в доброто и покланящи се Богу в човешки образ (ТН:7173, 9359). Те също казват, че никой не може да се покланя на Бога, а също и да се съединява с Него, нямайки никаква представа за Него. А това е възможно само тогава, когато Господ има човешки облик. Без това вътрешното зрение, с което може да се види Бога, е изгубено като зрение за природната видимост, при опитите да се обхване безконечното пространство на вселената. Тогава мисленето плавно прави преход към представата за Бога като за природа, а поради това човек започва да се покланя на природата като на Бог.

8. Когато на тези духове им било казано, че на нашата Земя Господ е приел човешки облик, те за дълго се замислили, а след това казали, че това е било направено за спасението на човешкия род.