Наследственост или право на избор

[Ани]

Наследственост или право на избор

Човек дохожда много пъти на Земята, не само веднъж. Колко пъти дохожда? Колкото иска - от него зависи. Обикновеният човек се преражда на всеки 45 години. Ако слиза на Земята да се учи, Разумните същества му определят в кое семейство ще се роди, той няма свободен избор. Ако идва на Земята съзнателно, да помага на хората, той има свободен избор да се роди където иска. Колкото по-напреднал е в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на Земята. Гениалните хора и светиите идат рядко на Земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот. Великите Учители идват на всеки две хиляди години. Те внасят голямо преобразование в човешкия живот.⁷⁵

Казвате, че бащата и майката създават синовете и дъщерите си. Това е вярно по отношение на Бога, но не и по отношение на хората. Бащата и майката не създават синовете и дъщерите си, но те представляват условия за тяхното проявяване. Според развитието си синът и дъщерята сами ще изберат своите родители. Съгласно този закон развитието на човека определя и неговото бъдеще. Значи бъдещият живот на човека зависи от настоящия. Хората даже не подозират великата цел, за която са дошли на Земята. Сега се приготвя материал за тази велика цел. Мислите и чувствата са материалите, от които ще се създаде бъдещият човек.⁷⁶

Което майката е предала на детето, друг никой не може да предаде. Вие никога не можете да предадете на едно дете това, което му е предала майката, която го е родила. Или, другояче казано: някой път проповядвате на един човек, искате да го обърнете към Бога; като го обърнете към Бога, вие можете да бъдете като един настойник, като някой възпитател или мащеха, но не като същинската майка. Мащехата по какво се отличава от истинската майка? Има грамадна разлика. Аз не желая да ме възпитава мащеха, нито втори баща. Може в краен случай.⁷⁷

От чисто органично гледище светът има няколко института, които са Божествени - например бащата и майката, домът; те са първите институти на Земята. По-благородно и по-светло учреждение от дома няма и по-високо от званието на баща и майка пак няма. Наистина, има много бащи и майки на Земята, но те са всъщност пастроци и мащехи. По отношение на органичния свят бащата и майката играят важна роля: с кръвта си те предават на децата си качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от качествата, които майката влага в детето още в крехката му възраст. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която сетне се разлива и разнася благоуханно в обкръжаващите това вече порасло дете. После нищо не може да се вложи и посее в човека.

Това, което съвременните хора наричат възпитание, е просто дресиране. При майчиното възпитание процесът е в корена - там той образува и видоизменя ума и сърцето; при дресирането имате само една външна полировка. Може да дресирате маймуна, може да дресирате гълъб, но щом пак ги поставите в естественото им положение, те ще заживеят първия си живот. В Съединените щати са правили опити: правителството е отпускало грамадни суми за възпитанието на местни индианци; някои от тези индианци завършили разни колегии и университети, но като се върнали при своя народ, забравили това, което са учили, и пак подивели. Само ако някой от тях се обърне и усвои коренно християнството, в него става промяна.²²

От децата си майката и бащата могат да видят как са живели. Ако децата боледуват, или майката е виновна, или бащата е виновен. Ако синът боледува и върви по бащина линия, бащата е виновен. Ако дъщерята боледува и прилича на майка си, т.е. върви по женска линия, майката е виновна. Ако пък синът върви по линията на майка си и боледува, майката е виновна. Ако е глупав и върви по майчина линия, пак майката е виновна. Ако синът е лош и върви по бащина линия, бащата е виновен. Мнозина казват, че еди-кое си дете върви по линията на дядо си и прадядо си. Това е по закона на наследствеността. Значи бащата на това дете е приел някакъв недостатък от своя баща и после, като е станал сам баща, е предал този недостатък на сина си. И когато казват, че някое дете прилича на дядо си и на прадядо си, то е защото и баща му прилича на своя баща. Понеже детето днес върви по бащина линия, то приема от баща си този недостатък, който баща му е приел от своя.⁷⁸

Сега ще се обърна към онези, които изучават астрология. И тук, и в Америка, и в Англия, и в Германия правят една грешка, понеже вземат това изкуство за прехрана. Те приличат на врачки. Една врачка, за да се прехрани, ще каже някоя лъжа. Циганката ще ти каже: „Девет кила късмет имаш“. Майката и бащата определят качествата на зодиака, астрологическия момент, когато детето се ражда. Ако се роди на 22. март, понеже март е дом на човешкия ум, това дете така се поляризира, че всичките домове се намират в едно хармонично съчетание. Но зависи от бащата и майката. Ако бащата е учен, и детето ще бъде умно. Ако майката е умна, и детето ще бъде умно. Те определят неговите астрологически възможности. То не може да измени своя път. Един напреднал дух никога не избира невежа майка. На мен да не ми разправят! Една напреднала душа избира отличен баща и отлична майка. Душа, която не е напреднала, може да избере посредствени.⁷⁹

Ще убиеш някого, но в друг живот ще станеш майка, ще събереш нужния материал да съградиш нова къща на убития. Той ще стане твое дете, за да разбереш колко струва животът на човека.⁸⁰

Какви ще бъдат очите на детето в голяма степен зависи от майката. Тя е художникът, който слага цветовете на детето си. Ако в бременността си майката хареса някои сини очи и постоянно мисли за тях, тя може да създаде такива сини очи на своето дете. Ала в повечето случаи наследствеността преобладава и затова ще видите, че очите на детето по цвят са или като тези на майката, или на бащата, или на бабата, или на дядото.⁸¹