Jump to content

1932_11_20 Ти ли си / Свещен трепет


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

Ти ли си

„Добрата молитва“

 

„Отче наш“

 

„Пътят на живота“

 

„Псалом 91“

 

„Молитва на Царството“

 

„В начало бе Словото“

 

Ще прочета първа глава от евангелието на Йоана.

 

В дадения момент най-важният въпрос е, който човек може да разбере, на който неговото съзнание може да се спре, или това, което може да има отражение в съзнанието му. Сега всички, които казват, имат отвлечени понятия за съзнанието, отражения, имате понятие за отраженията в огледалото. Огледалото показва само отражението. Онова, което се отражава в огледалото, има почти същия характер. Разумният човек си има особен начин за разбиране. Различават се хората по онова разбиране на способността, която имат да възприемат. Те може да съзнават големината на земята; може да съзнават изобилието на водата; може да съзнават изобилието на дъжда, който пада; може да мислиш за богатствата, които са скрити; може да съзнаваш живота на ангелите; може да мислиш за Бога. Но в дадения случай онова, което може да възприемеш, е най-важното за тебе. Малкото, което може да възприемеш, едната капка вода, която възприемаш, струва повече от милионите, които може да съзнаваш, че съществуват отвън. Та онова знание е полезно в дадения случай. Туй знание няма прямо отношение към мене, защото, когато аз съзнавам слънчевата светлина, тя има отношение към други същества. Туй, към което аз нямам отношение, други същества имат отношение. Срещна един човек, който за мене няма никакво отношение, не го познавам. Този човек има други познати, други има, които се интересуват от него. А познатия на мене, друг не се интересува. Тъй щото в правата философия туй, което мене интересува, другите не се интересуват от него; туй, от което аз не се интересувам, другите се интересуват. Но изобщо хората се интересуват от едно и също нещо, те се интересуват от онова, което може да възприемат.

 

Та казвам, дотолкоз, доколкото вие може да възприемете и онова, което сте възприели, да се образува едно вътрешно разбиране и приложение за самите вас, то е полезно и косвено вие може да бъдете полезни за окръжаващите. Представете си сега, запример говори се да живееш в другите хора. Значи да живееш в другите хора едновременно, какво означава? Да може да опиташ тяхната реалност, тъй както опитваш своята реалност в самия себе си. Щом дойдат хората до това съзнание, само тогава може да се оправи светът или само тогава може да съществува обич и любов между хората. Когато всичките хора могат да живеят едновременно в тебе и когато ти може да живееш едновременно в тях. Това е една мисъл отвлечена и малцина имат опит. Малцина са, които са въплътени на земята, които имат този опит. Запример някой замине за онзи свят, вие плачете за него, скърбите. Защото, ако вие пребъдвате в него и той пребъдва във вас, няма да плачете, но понеже не пребъдвате в него, изгубили сте го като един цвят, като един лист, който пада от дървото, като едно дърво, което изсъхва. Вие казвате: „Де е той?“ Изчезнал е. Но има един, който го обича и който живее в него. Кой е той? Като умре човек, той отива при този, който го обича. Той е живял в тебе, ти не го обичаш, не го познаваш. Че не го познаваш и не го обичаш се познава по това, че през целия си живот си му казал много горчиви думи и някой път си задавал въпроса, какви ли космически връзки имам с него. Мислите, че то е една философия дълбока. Тя е една от плътните философии. Кармата, това е една връзка от миналото, която хората са образували. Възли, възли и казвате: „Какво ли е възел?“ Човешки възел – ще го вържеш и ще го развържеш. Да познаеш една душа, която е излязла от Бога. Това, за което скърбим, е, че всяка душа, която излязла от Бога, дошла, а ние не сме я познали и ние скърбим. Той се връща при Бога, той е излязал от Бога и се връща. При един свещеник във Варненско идва един странник, калугерин – скитник, малко джубето му окъсано, килимявката не е като владишка, опрашена. Пита го: „Синко, откъде си?“ Казва си – един скитник калугер, ще му дам нещо, да се махне, зная попските долапи, и той е като мене долапчия. Този калугер, след като се наял, казва: „Искам да отида във Варна, нямам пари, може ли да ми заемеш малко?“ „Синко, нямам.“ „Като нямаш ти, пеш ще ходя. Аз съм научен да ходя пеш.“ Веднага синът на свещеника казва на баща си: „Ти знаеш ли кой е този странник? Христос е.“ Бащата казва: „Не казвай. Ако зная, че е Христос, ще го стигна, аз имам пари.“

 

Та казвам, в сегашното състояние на хората липсва нещо. Има един вътрешен усет. Ние не може да познаем Бога. Поне доколкото аз зная, мнозина са ми разправяли – вярват в Бога, познават го. Вярвам, че е така. Но в моите познания, доколкото аз съм срещал хората на земята, не съм намерил човек, който да е видял Бога, по моето мнение. Аз не съм срещал човек да е видял Бога, да го познава. Аз турям в тази дума – познанието на Бога – носи сила в себе си. Да познаваш Бога, ти не може да бъдеш един обикновен човек, да те блазнят дребнавостите в живота. Ти може да живееш в каквато и да е среда, но като се качиш на камъните, тези камъни ще оживеят; като стъпиш във водата, тази вода ще те носи, ще те одържа, няма да потъваш; дето минаваш, всички ще те познават. От тебе ще лъха живот. Туй е познание на Бога. Сега може да се блазни нашето съзнание, някой ще каже – да имам това нещо. Това е вече едно механическо разбиране. Значи да го вземеш назаем като пари от някой банкер. Тия неща са много обикновени. Не може да съществува истинска любов между хората, докато те нямат разбиране. Досега не съм срещал нито един, който да е видял Бога. Как са го видели другите, аз не зная. Аз трябва да съм в тях, да видя как те са го видели. Мнозина са ми разправяли. Веднъж един господин ми донесе един шарен камък – като скъпоценност останал от деди и прадеди, трепери на него, счита го нещо ценно, скъпоценен камък. Аз, без да го гледам, чувствам, че е обикновен камък. Виждам го, че той иска да ми каже: „Като моя камък няма друг.“ Какво да му кажа? Ако му кажа истината, ще му пореже сърцето. Казвам: „Не мога да се произнеса, трябва да го видя много пъти.“ Виждам го, че в моето съзнание е много прост. После виждам, че в този камък му липсва нещо, не е така чист в кристализирането. А той казва: „Особен е – като него втори няма.“ Няма. И сега вадя заключение. Много от идеите на хората мязат на този, който има скъпоценния камък. Аз го чувствам в себе си.

 

Имаше един евангелист в Русенско. Той ми разправяше своята опитност. Той познавал Бога, видял Бога. Но един ден той набил жена си, бил я на общо основание, и тя повярва. Но след като я набил хубаво – разправя ми една опитност – не може да иде на нивата. „Пресякоха ми се краката, ръцете, обезсмисли се животът.“ Набил жена си и целия ден седи, седи, моли се да му прости тя, и тя не му прощава. „Как така, ти, който познаваш Господа и си го видял, твоят Господ ли те накара да ме набиеш.“ „Какъв дявол влезе в мене?“ Той се извинява. „Човек, който е видял Бога, как ще влезе дявол. Господ и дяволът може ли да бъдат заедно?“ Казва: „Не зная, аз започнах да се колебая дали съм го видял.“ Има една свещена идея в познаването. Човек да се не лъже. Аз зная едно нещо, тъй го изразявам. Аз оставям виждането и познаването на Бога. Има един свещен трепет. Най-първо, познаването е далечна работа, виждането е още по-далечна. Но първото нещо е да имаш един свещен трепет. Ако той не дойде, нищо друго няма да придобиеш. Аз го наричам: има един свещен трепет, с него започва. Нещо поникне в човешката душа, изменя се. Този свещен трепет всички сте имали в душата си, случва се. Но като дойде, имаш нещо, хубаво настроение, не настроение, но такова разположение имаш, че си готов в дадения случай да направиш доста голяма жертва, че се чудиш на себе си. Имаш един жест в себе си, във вярването, в познаването на този свещен трепет някой път, но зная, има нещо, което предшества. Като престане свещеният трепет, престава и да трепери. Този свещен трепет някой път го наричам трепетлика. От най-лекия лъх – всичките дървета седят тихи, спокойни, а тази трепетлика, като че е някоя игрива мома – трепти.

 

Та казвам, има нещо в човешкото съзнание, един свещен трепет. Когато другите хора не схващат нещо, ти го схващаш нещо хубаво в света, или аз го наричам една малка светлинка, която окото схваща, че се ориентираш, не че ти е светло, но може да се ориентираш. Някой казва, че в тъмното вижда. Не че вижда в тъмнината, аз разбирам – да няма никаква светлинка, в тъмното да виждаш, като че е светло, но не е светлината – като че са оправени пътищата и не са оправени. Та казвам, дайте през тази година място на свещения трепет във вашето сърце, понеже в този свещен трепет се изявява силата. Яснота трябва на човека. Та казвам, правилното разсъждение не може да мисли. Когато си сиромах, не мисли да бъдеш богат. Когато си богат, искай да бъдеш умен, но тъй – да разбираш. Умния човек, разумния човек богатството го предпочита. Умният човек не може да бъде сиромах. На умния човек богатството никой не може да го вземе. Умния човек съм уподобявал, давал съм примери на онзи индуски светия, дето един махараджа искал да си купи една крава, но той не я продавал. Казва: „Не продавам тази крава, тази крава е за мене.“ „Насила ще я взема.“ „Опитай се, казва.“ Отива, но по никой начин не може да му вземе кравата. Хваща войници, връща се, но по никой начин не може да я вземе, кравата седи при него.

 

Разумният човек е силен, той е силен човек. Слабите хора са все глупави. Някои искат да ги освобождавам. Как ще ги освобождавам? Умните хора са силни, глупавите хора се избиват, глупавите хора се мразят, глупавите хора вършат всички престъпления. Като казвам, че са глупави, не мислете, че не знаят, знаят го и нарочно го правят. Глупав го наричам, защото туй състояние ще се върне върху него. Глупавият човек заробва, но и него заробват, той изнасилва, но и него изнасилват. Там е трагедията. Казвате: „Не съм ли аз свободен?“ Свобода, която може да ти се вземе, не е още свобода. Знание, което може да ти се вземе, не е още знание. Значи не си още силен, не си от умните хора.

 

Казвам сега, този свещен трепет, той е потребен, той е пътят, по който ще дойде великото в света, по който ще станете силни. Аз ви желая всички да станете силни в този смисъл – богатството да не може да го вземе никой. Какво наричам богатство? Твоята добродетел, която имаш, никой друг не може да ти я вземе. Любовта, която имаш, никое същество да не ти я взема. Не да се уплашиш, не обикновено схващане. Тогава ще кажете: „Кога ще дойде времето?“ Ще дойде времето, когато всички станем разумни. Кога ще бъде? Днес може да бъде. Щом го оставиш за утре, утре може да бъде. Щом го оставиш за след една година, след една година може да бъде. Щом го оставиш след един месец, след един месец може да бъде. Ако го оставиш след една година, след една година може да бъде. Ако го оставиш след милиони години, след милиони години ще бъде. От тебе зависи. Но в природата има един закон, има едно съответствие между Бога и нас. Щом ти отложиш една божествена мисъл, второто положение – и Бог ще отложи. Отложиш втори път, и Бог отлага. Следователно, когато дълго време върху тебе е действал Божият дух и ти все отказваш, и той се отказва. Ще дойде време, когато ти желаеш, но Бог няма да действа. Бог прави същото, отлага, отлага, ще дойде изпитанието. Казвам, разумният човек никога не отлага. Отлагаш ли, ти туряш преграда на твоите бъдещи възможности. Че туй нали го знаете в живота. Сега иде светлината и казва да не говоря повече. Да идем на упражненията.

 

6 часа без 8 минути

(След гимнастическите упражнения, 7 ч.)

 

В живота има две състояния. Едното състояние, което е инертно, неподвижно състояние, което причинява страдания на хората. Има друго едно състояние – крайно подвижно. Значи човек не е господар, да може от едно инертно състояние да мине в подвижно състояние, но и другото положение има, когато от подвижното състояние не може да мине в инертно. Сега в общи схоластични знания, когато се отправя една мисъл, запример в теорията на музиката може да разправят, да знаят – престанал този човек да пее, той ще се намери в чудо. За доброто всеки може да говори, за любовта всеки може да говори, то е теория, но турете човек да даде един образец, не може. Сега не е толкова важна теорията, колкото приложението. Какво означава? Кой е основният тон на любовта? В музиката има основен тон, отдето започва, седмият тон, те знаят. Всеки един тон го знае музикантът. Сега всички теоретически говорите. От много теории ние сме остарели и знанието се превръща в тежест. Знанието тежи, превръща се в една тежест. Човек не трябва да обременява мозъка си с излишни трептения, които нямат никакво отношение към неговия живот. Знанието в света служи за подкрепа, то е за храна на ума. Със знание трябва да храниш ума – за храна на ума, трябва да учи, за да се храни. То е една потреба. Не е нужно да носиш един товар, не е нужно да носиш десет торби с хляб. Онова, което ще изядеш, то е важното. Знанието, което може да служи като подкрепа на ума, то е най-доброто, което ти може да носиш. Но доброто е, което храни живота.

 

Аз казвам, туй, което може да храни живота, то е добро; туй, което не може да храни живота, то е зло. Туй трябва да знаете. Казвате: „Какво отношение има доброто към живота?“ Следователно доброто може да се превърне в сила на живота и след това доброто пък от живота излиза като плод. Та казвам, в сегашния живот вие трябва да приложите доброто, да бъдете силни. Запример седиш в своята мисъл и мислиш защо идат болестите, за да видиш колко си силен. Болестта не е нищо друго освен инертна материя, застояла някъде – или в нервната система, или в някой орган, или препятства някъде. Имаш ревматизъм. Инертна материя имаш някъде. Трябва да туриш ума си там, да разкараш тази инертна материя. Сега лекарите изкарват тази материя чрез окисляване, чрез разширение. Ще пиеш топла вода, ще вземеш очистително или ще постиш, разни начини има.

 

Та казвам, онази материя, която служи за основа, която образува човешкото естество, понеже човек трябва да бъде силен, той сам да се радва, като съзнава своята сила, той всякога може да бъде полезен на себе си. Мнозина не могат да пеят, но трябва да пеят. Казва: „Как пях? Аз искам да зная мнението на хората.“ Той никак не може да пее, когато иска да се хареса на хората. Певец е този, който, като пее, приятно му е, че е изразил тона. Не да казва: „Как мислите, пях ли хубаво?“ Щом питаш, това е една обикновена идея. В мисълта си, като мислиш, да имаш едно обективно схващане, да ти е приятно, сам да се радваш на своята мисъл, сам да се радваш на своите постъпки, не какво мислят другите хора. Защото другите хора са като тебе. Има една философия, която обяснява какво е отношението на всичките хора в Космоса вътре. То е една отвлечена философия, много отвлечена. Там трябва вътрешна школа, да се говори. Някои казвате: „Кажете една истина.“

 

Сто на стотна степен какво означава, кажете ми сега. С колко цифри ще бъде? Сега философствате, кажете сега някои, които сте най-големите философи толкова години, колко е на стотна степен, ами на хилядна степен. Туй сега не е, за да се объркваме. Сега аз не искам да ви туря един товар, да ви смачка, защото има мисли, които може да ви смачкат. Запример някой човек каже: „Няма Господ, няма любов, няма добро.“ Туря ви един товар на гърба, може да ви смачка, вие се обезсърчавате. Тази идея – че няма Господ – само когато станеш най-ученото голямо божество, само тогава разисквай. Да ти кажа, че няма Господ, това е много тежка мисъл. Мисълта, че няма Господ е най-тежката мисъл, изисква се юнак на гърба си да я носи. По аналогия, ти имаш нужда от баща си, казваш „Без баща си не мога да живея.“ Но един ден баща ти умре, и ти без баща си живееш. Ти мислиш, че баща ти умрял. Не, баща ти, след като умре, скрие се в тебе. Че ти и баща ти заедно живеете. А ти постоянно мислиш за баща си и се безпокоиш, и питаш: „Къде е баща ми?“ Вие делите едно богатство. Той е в тебе. Пък баща ти пита: „Къде е синът ми?“ Сега всичките умрели са все у вас. Аз ги виждам, че са у вас всичките, пък вие ги търсите.

 

Сега да оставим това, вие дали ще вярвате, или не, да оставим този въпрос. Когато аз напиша едно число на дъската, например 10 хиляди, туй число на дъската ли е? Казвам, десет милиона на дъската са написани, оттам четеш, но тези десет милиона на дъската ли са? Туй число, ако е реално число, тези десет милиона са в касата на някой банкер. Числото е написано на дъската, но парите са в някоя банка. Но когато напишете думата любов, де е любовта, трябва да потърсите де е любовта. Тя е в някоя банка тази любов. Тогава ще намериш банката, много банки има. Ще отидеш в банката, ще представиш чека. Това са материални обяснения. Ако онзи не разбере вътрешния смисъл, тогава, ако влезе в една банка, но ако няма светлина, няма да види златото, кипне. Ако ви дам в тъмното злато, не зная дали ще го познаете, че е злато. Разпознаване трябва.

 

Трябва разпознаване, но важи и какво носиш. Светлината има голямо разпознаване. Запример вие мислите, че гъската е голям глупак. Дайте ѝ кафе, тя ще го бутне с човката, тя е много умна и ще го тури настрана. Дайте ѝ нещо друго, ще го познае. Тя знае какво трябва да възприема и какво да не възприема. Дайте на свинята боб, тя даже няма да го вземе, колкото и да е лакома. Често ние вземаме мислите, които човек има, не може да ги възприемем. Ти искаш да разрешиш един въпрос, има ли Вселената край. Нещата, които са без край, не могат да имат край. Туй, което има край, не може да бъде безкрайно. Сега онези философи математици, той разбира толкова, колкото и аз разбирам. Аз съм ги слушал, слушал да говорят и виждам, че и той е толкова будала, колкото и аз. Но той се представя за учен човек. Той доказва, доказва, и нищо не може да докаже. Аз мога да докажа. Той доказва, че Вселената има край. Предполага, че има край и доказва, че може да е така, на толкова и толкова милиона – прави логическо заключение. Тогава, ако така – по логическо заключение, аз казвам, почвам да изчислявам, че след 365 дни ще имаш 365 милиона лева. Възможно е, вярно е, доказвам ти. Дойде 365-ият ден, ти нямаш толкова милиони. Колкото е вярно, че след 365 дни ще имаш 365 милиона лева, толкова е вярно, че Вселената имала някакви мъглявости, че Вселената имала край. Това е голяма презумпция. Той трябва да каже: „Не зная дали Вселената има край, не зная дали няма край.“ За две неща не зная, аз не разисквам крайните неща и безкрайните неща. Край на една афера, и безкрайна афера. Защото някой път защо ти е краят на живота. Защо търсите края на нещата. Запример ти имаш една любовна афера, искаш да престане, да дойде краят. Следователно какъв е краят на любовната афера? Заведе се дело. Какъв е краят на делото? Осъдят те или те оправдаят, или те турят в затвора.

 

Сега това са ред разсъждения. Ние казваме, че светът ще се оправи. Тъй е писано. Нито едното може да се докаже, нито другото. Аз, като говоря, че светът ще се оправи, разбирам, от себе си. Аз непременно може да видя какъв е краят, какво ще се случи. Аз нямам предвид, че състоянието може да се поправи, не мисля, че всички хора в грях са родени. Хубаво, тия хора, които са на Земята, но всички други, които са по другите светове. Значи всичките хора, които са по материалните светове, все в грях ли са родени. То е наша философия, наше разбиране. Сега няма да оставим тези неща да ви смущават, защото някои от вас не могат да издържат. Някой казва: „Аз съм много търпелив.“ Относително търпение. Да ви представя един пример.

Един мъж, който е много търпелив, да има жена, която да обича, но да види, че друг мъж я целуне. Той не може да изтърпи, той ще кипне. Защо, какво му стана? Че целуват жена му. Другите жени, като ги целуват, ни пет пари не дава, а когато неговата жена целуват, не може да търпи. Аз разсъждавам обективно, за вас не говоря и за себе си, поставям въпроса, какво му е станало, че друг мъж целунал жена му. Казва: „Всичко мога да търпя, но да целуне друг жена ми, не мога.“ Хубаво, но един ден, като намрази жена си, тогава обича да я целуват. Питам, защо, коя е причината? Защо в единия случай е нетърпелив, а в другия е търпелив? Във втория случай в негов интерес е да я целуват, той пари дава, ходи. В ума си съзнава. Ние сами си създаваме своите нещастия. Защо не може да търпи да я целуват? Коя е причината? Онзи, който иска да я целува, той е нетърпелив. Онзи, когато другите я целуват, и той е нетърпелив в друго отношение. Отвън те минават за търпеливи.

 

Питам, отде се родила тази философия у хората? Аз дохождам с нещо обективно, за да се разбере тази скритата идея. Някой път мене ми е приятно да ми бутнат ръката – неговата ръка е топла, моята ръка е студена, приятно ми е. Но представете си, моята ръка е охлузена, който и да ме бутне, казвам: „Не ме бутай, защото ръката ми е охлузена.“ Всяко негово допиране нищо не може да ми донесе. Следователно всеки човек, който не може да ми предаде нещо, мене ми е неприятно. Та когато в живота си не може да търпим, има си някаква причина. Ние трябва да разкрием същинската причина. Ама ти чакай, ти си много нетърпелив. Нищо не значи. То е цяла наука. То е като музиката. Дойдеш дотам, трябва да пееш. Ти още нотите не може да пееш, че като дойдат диези и бемоли, как ще ги пееш. Аз гледам, уж певци, които пеят, колко фалшиво пеят. Много пъти не вземат вярно ни диези, ни бемоли, изяждат ги, заменят ги, правят си далавери тези музиканти. Изяде нещо, после пее. Но певец е този, който не прави нито една погрешка.

 

И в живота си някой направи една погрешка и току я закрива. Аз съм гледал в някоя къща – майката с очите си прави ишерети на дъщеря си как трябва да постъпи. Тя се усмихне, после стане сериозна, и дъщерята стане сериозна. Аз съм наблюдавал – с очите дава ишерети. Това не е никаква наука. Ако трябва да се смееш, ще се смееш, ако трябва да бъдеш сериозен, ще бъдеш сериозен. Как не, ако ми забият едно голямо шило, ще бъда сериозен, ще плача даже. Ако мене ми се падне едно голямо наследство, ще се радвам, ще се смея. Всякога една усмивка излиза от някаква идея, някакъв контраст се образува в съзнанието ви. Казвате – усмихна се. Този човек е видял нещо, може да вижда цял един свят, усмихва се. Не казвам, че тази работа е глупава. Много е умна. Гледам, че някой човек е сериозен, плаче. Казвам: „Случило се е нещо.“ Не казвам: „Не плачи.“ Ето какво разбирам под думата не плачи. Когато трябва да се радваш, не плачи. Не че не трябва да плачеш, но когато трябва да се радваш, не плачи, не заменяй радостта с плач. Когато няма радост, плачи колкото искаш. Туй е намясто. Че скърбите, плачът за хората са едно благословение, то е дъжд в астралния свят. Че без плач земята би се превърнала в пустиня. Ако сега ви доказвам математически, че плодородието зависи от плача на хората – когато навреме се плаче, много плод ще има, кога не се плаче навреме, ще цъфне и няма да завърже – ще повярвате ли? Това е един въпрос до вярата.

 

Мислите на хората имат отношение към външната природа. Мислите на хората може да образуват слана. Защото колективната мисъл на хората създава външното време. Ако дойде един учен човек, всички би ви изкарал от салона. Ако той има едно малко шишенце със сгъстени газове и ако пусне няколко капки, всички вие ще почнете да треперите, ще стане веднага цяла промяна. Този човек ще направи такъв един опит. Едисон отива при свои приятели да ги гощава. Казва на келнера: „Ще донесете хубаво наготвена супа.“ Всички насядат на масата – 4–5 души, все учени хора. Донасят супата. Той капва по една капка и супата замръзва. Донасят една паница, втора, пара се вдига. Той все капва. Супата замръзва. Казва: „Господине, какво си играете с нас.“ Гледа той, супата замръзнала. Донасят други, и те замръзват. Казва: „Остави. Всичко у вас е замръзнало.“ Донасят им бифтек, и той пак капва – и той замръзва. „Вие – казва – господа, си играете с нас.“ Объркали се всички. Почва да се смее, но след като гостилничарят разбрал, че той си играл, много скъпо му коствал обедът. Счел за един обед да се компрометира неговата гостилница, да замръзва яденето.

 

Та казвам, във вас може би някой учен човек е направил нещо. Казвате: „Замръзна сърцето ми.“ Турил някаква капка. „Като ме погледне – казва – омрази ме.“ За да не ви смразяват хората, вие трябва да разбирате живота в истинското негово проявление. Такъв учен човек, като го видите, трябва да го познаете и да му кажете: „Извинете, господине, идете в друга гостилница да правите опита.“ Злото в човека не е нищо друго освен един такъв като Едисон, който прави опити. Ще дойде у вас, ще направи опит. Някой мъж може да целуне някоя друга жена. Пък може да няма никакво целуване, но той може да направи така, да ти създаде една пълна илюзия. И тогава ти ще замязаш на примера на един момък, който имал любовни отношения с една мома, но не се решавал да се годи за нея. Тя искала да го принуди. Направила в къщата си един восъчен момък, турила го на стола, тъй хубаво направен. Той иде отвън и още като дошъл, като видял този момък на стола, казал: „Моля, моля, не допущам друг, аз вече съм решил този въпрос, давам си кандидатурата.“ Та всички ние в живота често с доста такива восъчни хора ни заставят и ние решаваме да направим нещо, да не би този восъчен тъпак да не ни изпревари. Няма опасност. Туй, което ви навеждам, то се отнася към новия живот. За стария живот аз не правя и дума. Аз не осъждам живота на гъсеницата, той е намясто. Казвам на гъсеницата – новият живот, при който сега ще бъдете, той ще подобри условията. Колкото по-добра храна вземаш, толкова по-добри крила ще имаш, по-добри условия за всичко.

 

Туй, което сега ви навеждам, то е за бъдещия живот, който иде сега, не за утре, за днес. Туй състояние не може да се измени. Не е достатъчно само да имаме едно малко разположение. Аз наричам туй разположение, което може да измени нашето вътрешно органическо битие, да обнови тялото, да обнови чувствата, да обнови мислите. Туй, което обновява, то е новото. Туй, което не носи този живот, то е забавление в живота.

 

Тази сутрин аз ви говорих за свещения трепет. Ако искате да бъдете в света силни в правата смисъл, пазете един момент, когато свещеният трепет иде у човешкия живот, и го възприемете. Той иде, тъй както слънцето иде, отворете всичките прозорци, нека влезе свещеният трепет. Не се пазете, че може да слънчасате. Някой път ги е страх от свещения трепет, казват: „Ще се заблудим.“ Няма да се заблудиш, то е най-голямото благо, което иде в света, което може да освободи човека. Не да се освободи от дома си, не да се освободи от брата си, но да се освободи от кривите отношения. Ще се оценяваме по-добре. Отношения може да има, когато ние се оценяваме и се считаме една необходимост един за друг. В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже е нещо хубаво за цялото човечество. И всеки от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество. Всяка една душа носи благо за цялото човечество. Всички души, които ви познават, те ви ценят. Казвам, има в света един, който ви цени, или казано на друг език, има в света души, които ви знаят, познават. Нищо от това, че тук, на земята, не ви познават. Вие живеете в един тесен кръг. Ако тук не ви познават, други ще ви познават. В обикновения живот ние очакваме, като идем в другия свят, да научим. В другия свят, като идете, нищо няма да научите. Ако детето, което е заченато в утробата на майка си, не се организирало и се роди анормално в света, то нищо няма да научи. Туй дете трябва да се роди здраво, всичките му органи, сетива, способности трябва да бъдат развити, всичките му сили трябва да бъдат намясто, та като дойдат всичките живи сили, да функционират правилно. Ако туй дете не се е организирало правилно, вие нищо не може да го научите. Ако отидете в онзи свят, без да сте готови, нищо няма да научите. Там ще намерите много слепи хора. В небето, в другия свят някои още с патерици ходят. Някои не знаят, че са умрели, те си живеят в пълна илюзия. Като ред хора ние сме ги виждали, той забърка отношенията на нещата. Казвате, че виждал нещо. Нищо не вижда. Премрежили се очите ви, вие виждате, казвате – видях някаква област. Туй не е нещо реално. Реалните неща говорят. Туй, което не ти говори, туй, което не ти придава нищо, това е една сянка, една илюзия. Видях един ангел. Туй нищо не значи. Ама корона имаше на главата. То е друга илюзия. Аз мога да ви направя корони колкото искате. Но реалността е, когато един ангел ви посети, вие няма да забравите неговото посещение, то е нещо извънредно, цяла епоха във вашия живот. Вие ще придобиете една сила. Оттам насетне във вашия ум, във вашето сърце, във вашия дух ще настане промяна. Ще считате, че е най-важното събитие, което е могло да се случи.

 

Та казвам, най-важното събитие у вас е, когато един ден дойде този истински свещен трепет. То е вече едно предисловие на познанието за Бога, виждането на Бога. За това именно ние се стремим. Знанието в живота, страданието, всичко това има смисъл само ако дойде свещеният трепет. Тогава ще кажем като апостол Павел – днешните страдания не може да се сравнят с бъдещата слава, с бъдещите възможности, които ще се открият. Значи заслужава ние да страдаме, за да видим великото благо, което вечният живот носи. Аз наричам вечен живот, дето няма болест, дето няма съмнение, дето няма сиромашия, дето няма кавги, зависти. Това е вечният живот заради мене.

 

Сега на вас ви пожелавам през тази година... Какво да ви пожелая? Който има много дългове, да ги изплати; който има недовършени работи, да ги довърши; който има изпити, да ги издържи; който има рани, да му заздравеят; на когото главата е гола, да му израснат косите; на когото дрехите са скъсани, да си ушие нов костюм; на когото обущата са скъсани, да си купи нови; на когото шапката е скъсана, да си купи нова; който е ял мухлясал хляб, да яде пресен; после пожелавам, който има на къщата си тесни прозорци, да има големи. Не зная де да ви турна – в горния етаж на апартамента или в долния. Пожелавам ви да имате един апартамент на третия етаж. Третият етаж е на хората. Аз разделям човешкия живот на три етажа – първият етаж е долу, третият е най-хубав. Ако всичко това развиете, то е достатъчно.

 

Тогава довечера ще си донесете торбите. Каня ви довечера на вечеря. Вие ще видите ние какво ще ви дадем и ще видим вие какво ще дадете. Защото ние обичаме хора, които не само обичат да вземат, но и обичат да дават. Защото, след като ти подарят една цигулка, ти ще теглиш лъка, казваш: „Да видим цигулката каква е.“ Вие, като свирите, ще видим вие какво ще кажете. Но всякога дръжте две идеи в ума си: да вземате и да давате. Милосърдието у човека не може да се развие, ако той не дава. Умът на човека не може да се развие, ако той не дава. Учителят преподава, ученикът взема, когато учителят изпитва, ученикът дава това, което е взел. Той ще разправи какво е вземал. Ученикът повече ще му даде. Та не само да давате, но и да вземате. Едновременно ще вземате и ще давате. Туй е правилният ред на нещата. Туй трябва да бъде едно правило, ако искате да бъдете щедри. Както давате, тъй Бог ще ви даде. Бог постъпва в това отношение право. Радвайте се на всеки човек, който проявява една добродетел, за да се даде добродетелта и на вас. Радвайте се на ума на всеки човек, понеже тази дарба е дадена от Бога на него. Щом се радвате на него, Бог ще даде и на вас. Ако човек е добър, радвайте се, това добро ще дойде и у вас. Ако човек е на любовта, тази любов ще дойде и у вас. Всичкото добро, което хората имат, ще дойде и у тебе, но и всичкото зло, което имат, ще дойде до тебе. Ако хората са заробени, ще дойде до тебе. Туй помнете, това са практически правила.

 

Разбира се, на един англичанин трябва да му говоря на правилен английски език. Ако не зная езика му, как ще ме разбере. Така и в природата тепърва трябва да учите Божия език. Отсега нататък ви остава вие да учите езика на небето. Ти казваш запример: „Аз тебе те обичам.“ Туй е един земен език. Кажете ми на небесен език една дума. Аз бих желал от вас да чуя една небесна дума. „Много ви обичам, сърцето ми гори, трепери, не мога да живея без вас“ – това са все обикновени работи, земни работи. Не е право. Казваш: „Не мога без тебе, умирам за тебе.“ Онзи, който казва, че не може без този, умира, а се вижда, че могат без този. Помнете, в божествения свят, там в любовта всичко може. Там, дето всичко може, там противоречия няма. Понеже, като влезете в духовния свят, там е толкова голямо разнообразие, че ако имаш един приятел в небето, щом се отдалечи една крачка, не може да го намерите между другите. А щом се раздели, ти никога не може да го питаш: „Ти ли си онзи?“ И той няма да ти каже. Ти вече го забравяш. Те всички тъй си мязат, че ти по никой начин не може да го намериш. В небето, като целунеш едного, всички се целуват изведнъж – на ваш език ви говоря. Ти не може да видиш никакво противоречие там. А тук, на земята, не е така. На земята един целува, друг не целува, един се смущава, един е богат, друг е сиромах. Тъй е наредено, тъй е животът. Защо и за какво е така, може да възразите. Както и да се свърши, знаем, че добре ще свърши. Онези, които са го позволили, те имат една добра черта. Каквото и да казват, аз вярвам в едно нещо: онези, които са допуснали да влезе злото в света, имат едно съображение. Злото и доброто функционират в света. Не може да мислим, не може ли без зло. Може да имаме мисли за и против, но същевременно аз зная едно нещо, че ако аз искам да бъда добър, никой не може да ме направи лош. Пък ако аз искам да бъда лош, никой не може да ме направи добър. Та всичко от вас зависи. Ако искате да станете умни, ще станете умни; ако искате да станете добри, ще станете добри. Да желаете един свещен трепет да имате. Онзи, който желае нещата, той отива при тях. Който не ги желае, казва: „Ако дойде и ако не дойде, и без него може.“ Така не се мисли.

 

Сега тези са общи работи. Общите работи, те носят идеята за бъдещето. Всеки от вас иска да бъде щастлив. И всичкото ви щастие аз зная в какво седи. Всеки от вас има една скрита идея, тя е тази. Ще ви кажа сега скритото на земята. Вие искате да имате един, който да ви обича. Вие сте хвърлили око на един, който да ви обича, не който и да е, искате той да ви обича, никой друг. Ако някой си позволи да ви хване ръката, когото не искате, той ще види. Тъй щото, ако този, на когото вие сте хвърлили око, ви обича, вие сте щастливи, но ако изгубите в любовта, вие ще бъдете нещастни. Ако някой друг си позволи да ви обича, на когото вие не сте хвърлили око, вие не го поглеждате. Има една възможност да загубите любовта, на когото вие сте хвърлили око, а може и да спечелите неговата любов. Туй е, което желаете. Дето сте хвърлили око, то е право, дръжте си окото там. Прави сте и на едната, и на другата страна. Но не опорочавайте любовта, не говорете за любовта много. Ама ще кажете, че аз много съм говорил за любовта. Не, аз не съм говорил нито една дума за любовта. Аз за любовта не съм обелил, още дума не съм казал. Ако аз произнеса за любовта само една дума, целият свят ще изчезне, няма да остане от него нищо, на дим и прах ще стане. Понеже тази дума е толкова силна. Ще кажете: „Как така?“ Има известни бомби, които, като експлодират с такъв трясък, че от трясъка хората умират. Не го удря никакво парче, от трясъка умира, не може да издържи. И мечката, като падне, и тигърът, и лъвът от трясъка падат. Та ако и вие, които търсите любовта, някой произнесе думата, веднага ще се прострете на мястото. Вие ще мязате на онзи евангелски проповедник, който се молил десет години и казвал: „Господи, искам да опитам твоята любов.“ Казва, дойде веднъж и се прострях по корем и казах: „Стига, Господи!“ Прострях се на земята, ритам и казвам: „Втори път не искам да ми говориш за любовта. Не можах да се държа на краката си, търкалях се по земята, ритам.“

 

Ако тази истинската любов дойде, всички вие ще се убедите, нищо повече. Защото ние, съвременните хора, още не сме готови за онова великото в света, което трябва да издържите. Любовта като дойде в света, тя взема всичко и казва: „Ти ще дадеш всичко, което имаш.“ Няма да остане нищо. Всичко ще дадеш. След като дадеш всичко, ще се отпуснеш, ще кажеш: „Отиде всичко.“ Тогава тя ще вземе всичко и ще даде всичко. Ще стане една обмяна. Тогава, като стане тази обмяна, ти ще разбереш вътрешния смисъл на живота, тъй както сега ходят да учат новото пение. Има сега един нов метод. Този, който никак не пее, взел си е пръчица на стълбицата и без да пее той, децата научават тоновете. Този човек мисли, той мислено пее, той мислено произнася тона, концентрира се и децата, като се мъчат, мъчат, пеят. Така човек се научава да пее.

 

Та казвам, туй, върху което човешкият ум не може да се концентрира, ако ти държиш мисълта си правилно, ти може да предадеш своята мисъл, може да сполучиш, но трябва да имаш голямо търпение. Може да му кажеш веднъж, два пъти, три пъти, но може да не му кажеш нищо, и той да възприеме. Питам, какъв е езикът на светлината? Говори ли нещо? Нищо не говори, но като дойде, предава нещо. Преди да е дошла тя, ти се страхуваш; като дойде тя, ти се обнадеждваш, виждаш, че ти е предала нещо. Тази светлина като дойде, не се изменя мисълта. Та казвам, разумното, което излиза от нас, не се смущавайте за него. Туй разумното, дето и да влиза, в който и да е човек, той добре ще се прояви. Та ако добре сега се държите в едно възприемателно състояние, невидимият свят, разумните, от вас по-напредналите души, ваши братя ще ви предадат своята мисъл. Те са невидими, те имат тяло ето тук. Ако вие си отворите очите, ще видите – те минават, но не са с такива тела като човешките – и те гледат. Като мине един, те се взират и като видят един, че е готов, веднага му обръщат внимание, те го обикват и те имат същата светлина, както хората, те правят разлика, както хората. Като те обикне някой от тях, посещава те по-често, почва да работи върху тебе и ставаш по-здрав, мисълта ти почва да работи, въодушевяваш се, хората отвън почват да ти обръщат внимание, има някой да мисли за тебе. Има такива братя. Тези братя ги наричат ангели хранители. Както щете ги наричайте, те идат. Без тях човек е изгубен, без тях човек е като сираче, оставено на пътя. А когато имаш такъв ангел хранител, ти имаш една майка, която се грижи за тебе. Като заплачеш, тя дойде. Имаш нужди, задоволява ги. Имаш ли ти майка?

 

Под думата майка аз разбирам всички онези разумни отношения, които имаме ние. Баща, майка, братя, сестри, които вземат участие в нашия живот и всичките наши копнежи може да ги задоволят. То не е да се разправя на другите, да разправяме на външните хора за интуицията, за разумния свят. Но този разумния свят, щом го съзнаем, той ще се проектира на земята. Всичките хора на земята, на каквато степен да са, са под тяхното влияние. И растения, и животни, и водата, и въздухът, светлината, топлината, всички те са господари на положението. Когато господарите дойдат на земята, тогава съвременните хора, които са деца, ще се подобри положението им. Та един ден, когато се поправи светът, вие ще го видите как той ще се поправи. Нали сте виждали едно състояние на човека – дойде до умиране, после дойде една фаза, претърпява голяма криза, после той съзнава, дойде една мисъл и казва: „Няма да умра, ще оздравея.“ От този момент започва едно повдигане, повдигане. Ако го попитате по кой начин е оздравял, той ще каже: „Не зная.“ Почувствал, че той оздравява, но как е, не знае. Та казвам, ще дойде един ден, у вас едно чувство ще се зароди, че ще стане нещо у вас. Като дойде тази сила, ще почувстваш една голяма промяна, едно голямо подобрение.

 

Та сега ще носите малките си страдания. Някой път ще ви скъсат, някой път паметта отслабва, някой път парици си нямате, къщица си нямате, това не разбирате, онова не разбирате, изменил се човек. Това са общи работи, които са не само до вас, но в цялата природа има и подмладяване, и остаряване. Никой не може да избегне от закона на промените. Но зад промените седи един по-хубав живот. Зад промяната на гъсеницата седи пеперудата, а пеперудата носи нов живот. Зад старостта, зад младостта седи безсмъртието. Зад безсмъртието седи друг красив живот, който очакваме. Ние може да имаме този живот още сега в себе си, да предчувстваме това благо в себе си, което иде. То е реалното. Аз съм виждал някои хора – гледам, и виждам нещо. Майката вижда в детето си нещо гениално. Аз гледам с моите очи и не виждам нищо гениално. Майката, като гледа, казва: „Гениално е.“ Като се поставя от гледището на майката, и аз виждам същото. Та именно трябва да станеш една майка, за да видиш в твоето дете какво се крие. Трябва да станеш майка на себе си, за да видиш това, което се крие в тебе, или да вземеш майчиното чувство за всеки един твой брат или сестра. Само по този начин може да имаш правилно разбиране.

 

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост, проявената Истина носят пълния живот.

 

Девета неделна беседа

 

20 ноември 1932 г., неделя, 10 часа

 

София – Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата
"Думи на Правда", Неделни беседи, XVI серия, I том, 1932 г.
Първо издание. ИК "Сила и живот", Бургас, 1996 г.

СВЕЩЕН ТРЕПЕТ

Ще прочета първа глава от Евангелието на Йоана. В дадения момент, най-важният въпрос, който човек може да разбере, на който неговото съзнание може да се спре, е този, който има отражение в съзнанието му. Сега всички имат отвлечени понятия за съзнанието, за отраженията, имате представа за отраженията в огледалото. Огледалото показва само отражението. Онова, което се отразява в огледалото, има почти същия характер. Разумният човек си има особен начин за разбиране. Хората се различават по способността, която имат да възпримат. Те може да съзнават големината на земята, може да съзнават изображението на водата, изобилието на дъжда, който пада, може да мислят за богатствата, които са скрити в природата, може да съзнават живота на ангелите, да мислят за Бога. Но в дадения случай, онова, което могат да възприемат е най-важното за тях. Малкото, което възприемаш, едната капка вода струва повече от милионите, за които имаш съзнание, че съществуват някъде. Онова знание, което имам за слънчевата система, макар в дадения момент да няма пряко отношение към мене, пак е полезно, защото ако не към мене, тя има отношение към други същества. Туй, към което аз нямам отношение, други същества имат отношение към него. Срещна един човек, който за мене няма никакво значение, не го познавам. Този човек има други познати, други близки, които се интересуват от него. А от моя познат другите не се интересуват. Следователно туй, от което аз се интересувам, другите не се интересуват от него, а това от което аз не се интересувам, другите се интересуват. Но, изобщо, хората се интересуват от едно и също нещо, те се интересуват от онова, което възприемат. Казвам: Дотолкова, доколкото вие, от онова, което сте възприели, можете да си създадете вътрешно разбиране, което да приложите, то е полезно за вас, а и за другите, които чрез вас ще се ползват. Говори се за това, че човек може да живее и в другите хора. Значи, можеш да проникнеш в тяхното съзнание. Да, можеш да опиташ тяхната реалност тъй, както опитваш своята в себе си. Щом хората дойдат до това съзнание,тогава светът ще се оправи, и само тогава може да съществува обич и любов между тях. Тогава всички хора ще живеят едновременно в себе си и в тебе и ти ще живееш в тях. Това е една отвлечена мисъл. Малцина от тези, които са въплътени на земята, имат този опит. Запример, някой замине за онзи свят, вие плачете за него, скърбите. Но ако вие пребъдвахте в него и той пребъдваше във вас, нямаше да плачете, Понеже не пребъдвате в него, вие го губите като един цвят, като един лист, който пада от дървото или като дърво, което изсъхва. Вие казвате: Къде е той? Изчезнал е. Но има един, който го обича и който живее в него. Кой е той? Като умре човек, той отива при този, който го обича. Той е живият в тебе, но ти даже не си го познал. Че не си го познал и обичал се познава по това, че през целия си живот си му казвал много горчиви думи и много пъти си задавал въпроса: Какви ли кармически връзки имам с него? Мислите ли, че това е една дълбока философия? Никаква философия не е. Кармата е една връзка от миналото, която хората са си създали. Това е все едно възел, който човек връзва и развързва. Да познаеш една душа, която е излязла от Бога, е много важно и ние скърбим за тази душа, която е излязла от Бога и е дошла при нас, а ние не сме я познали. Тя се връща при Бога, защото е излязла от Него. При един свещеник във варненско иде един странник калугер със скъсано джубе, с прашна килимявка, не е като владиката. Пита го: Синко, откъде си? И си казва: един скитник калугер, ще му дам нещо да се махне, зная попските хитрини, и той е като мене хитрец. Този калугер след като се наял, казва: Искам да отида до Варна, нямам пари, можеш ли да ми заемеш малко? Синко, нямам. Като нямаш ти, пеш ще ходя. Аз съм научен да ходя пеш. Но синът на свещеника казва на баща си: Ти знаеш ли кой е този странник? Христос е. Бащата казва: Ако зная, че е Христос, ще го стигна, аз имам пари, ще му дам. В сегашното състояние на хората им липсва вътрешен усет. Ние не можем да познаем Бога, поне доколкото аз зная. Мнозина са ми разправяли, че вярват в Бога, познават Го. Вярвам, че е така. Но доколкото аз познавам хората на земята, не съм намерил човек, който да е видял Бога, да Го познава. Познаването на Бога носи сила в себе си. Да познаеш Бога, това значи, че ти не си един обикновен човек, тебе не те блазнят дребнавостите в живота. Ти можеш да живееш в каквато и да е среда, но като стъпиш на камъните, те ще оживеят, като нагазиш във водата, тя ще те носи, ще те удържа, няма да потъваш. Дето минеш, всички ще те познават. От тебе ще лъха живот. Тъй разбирам аз познаването на Бога. А сега се съблазняваш от нещо дребно, искаш да го притежаваш. Това е едно механическо разбиране. Значи, да го вземеш на заем като пари от някой банкер. Тия неща са много обикновени. Не може да съществува истинска любов между хората, докато те нямат разбиране. Досега не съм срещал нито един, който да е видял Бога. Как са го видели другите, аз не зная. Аз трябва да съм с тях, да видя, как те са Го видели. Мнозина са ми разправяли свои опитности. Веднъж един господин ми донесе един шарен камък като скъпоценност, останал от деди и прадеди. Трепери на него, счита, че е скъпоценен камък. Аз без да го гледам, чувствам, че той иска да ми каже: като моя камък друг няма. Какво да му кажа? Ако му кажа истината, ще прониже като с нож сърцето му. Казвам: Не мога да се произнеса, трябва да го разгледам много добре. А всъщност, камъкът в моето съзнание е много прост. После виждам, че в този камък липсва нещо, не е така чист в кристализирането. А той казва: Особен е, като него втори няма. И сега вадя заключение: много от идеите на хората са като скъпоценния камък на този господин.
 
Имаше един евангелист в Русенско. Той ми разправяше своята опитност: Познавал Бога, видял Бога. Но един ден той набил жена си, бил я жестоко. Но след като я набих хубаво разправя той не можех да ида на нивата, пресякоха ми се краката, ръцете, обезсмисли се животът ми. Набил жена си и целия ден седи, мисли, моли се да му прости, но тя не му прощава. Как така, ти който познаваш господа и си Го видял, тоя Господ ли те накара да ме набиеш? На, какъв дявол влезе в мене? - той се извинява. В човек, който е видял Бога, как ще влезе дявол? Господ и дяволът могат ли да бъдат заедно? Казва: Не зная, аз започнах да се колебая, дали пък наистина съм Го видял? Има една свещена идея в познаването. Човек да не се лъже. Аз зная едно нещо, тъй го изразявам. Аз оставам настрана виждането и познаването на Бога. Има един свещен трепет. Най-първо познаването е далечна работа, виждането е още но-далечна. Но първото нещо е да имаш един свещен трепет. Ако той не дойде, нищо друго няма да придобиеш. С този свещен трепет всичко започва. Нещо поникне в човешката душа, изменя се. Този свещен трепет всички сте имали в душата си, случва се. Но като дойде той, имаш такова разположение, че си готов в дадения случай да направиш такава жертва, че се чудиш на себе си. Като престане свещеният трепет, ти си пак с обикновени прояви. Този свещен трепет аз го наричам трепетлика от най-лекия лъх, всички дървета са тихи, спокойни, а тази трепетлика, като че е някоя игрива мома, трепти.
В човешкото съзнание има един свещен трепет. Когато другите хора не схващат нещо, ти го схващаш с окото си като една малка светлинка, с помощта на която се ориентираш. Не че ти е светло, но можеш да се ориентираш. Някой казва, че вижда в тъмното. Не може да се вижда в тъмнината, но този вътрешен трепет по особен начин ти показва правия път.
През тази година давайте място на свещения трепет във вашето сърце, понеже чрез него се изявява силата. Яснота трябва на човека, за да разсъждава правилно. Когато си сиромах, не мечтай да бъдеш богат. Когато си богат, искай да бъдеш умен, защото умният човек не може да бъде сиромах. На умния човек богатството никой не може да го вземе. Той прилича на онзи индуски светия, който не иска да предаде кравата си на един махараджа. Казва: не продавам тази крава, тя е моя. Насила ще я взема. Опитай се, казва. Опитва се, но по никой начин не може да му вземе кравата. Хваща войници, връща се, но пак не може да я вземе, защото кравата седи при него. Разумният човек е силен. Слабите хора са все глупави. Някои искат да ги освобождавам. Как ще ги освобождавам? Умните хора са силни, смели. Глупавите се избиват, глупавите се мразят, глупавите вършат всички престъпления. Като казвам, че са глупави, не мислете че не знаят какво правят. Знаят го и нарочно го правят. Глупав го наричам, защото това, което прави, ще се върне върху него. Глупавият човек заробва, но и него заробват, той изнасилва, но и него изнасилват. Там е трагедията. Казваш: не съм ли свободен? Свобода, която може да ти се вземе, не е свобода. Знание, което може да ти се вземе, не е знание. Значи, не си още силен, не си от умните хора.
Казвам: този свещен трепет е потребен, той е пътя, по които ще дойде великото в света, по който ще станете силни. Аз ви желая всички да станете силни в този смисъл, че богатството ви да не може никой да го вземе. Какво наричам богатство? Твоята добродетел, която имаш, никой не може да ти я вземе. Любовта, която имаш, никое същество да не ти я вземе. Да не се плашиш от нищо. Тогава ще кажете: Кога ще дойде това бреме? Когато всички станем разумни. Кога ще бъде? Днес още може да бъде. Щом оставиш за утре утре може да бъде. От вас зависи ако го оставиш след един месец, след един месец може да бъде. Може след една година да бъде. Ако го оставиш след милиони години, след милиони години ще бъде. Но в природата има един закон, едно съответствие между Бога и нас. Щом ти отложиш една Божествена мисъл и Бог ще отложи. Отложиш втори път и Бог отлага. Следователно, когато дълго време върху тебе е действал и ти се отказваш да извършиш нещо, и Той се отказва. Ще дойде време, когато ти ще желаеш, но Бог няма да действа. Бог прави същото, отлага, отлага, ще дойде изпитанието. Казвам: Разумният човек никога не отлага. Отлагаш ли, ти поставяш преграда на твоите бъдещи възможности. Че това нали го знаете в живота? Сега иде светлината и казва да не говоря повече. Да идем на упражненията. Часът е пет без осем минути.
(Беседата продължава след гимнастическите упражнения, в 7 часа)
[1]
Животът има две състояния: едното е инертно, неподвижно състояние то причинява страдания на хората. Другото е трайно, подвижно. Значи, човек не е господар да мине от инертност в деятелност или обратно. Хората имат много схоластични знания, с които си служат в теорията на музиката например, но само ако се приложат, те могат да им помогнат. За доброто всеки може да говори, за любовта всеки може да говори, то е теория, но накарайте човек да даде един образец, не може. А не е толкова важна теорията, колкото приложението. Какво означава това? Кой е основният тон на любовта? В музиката има основен тон, музиката го знае, както и всеки един тон. Всички имаме теоретически знания. От много теория ние сме остарели и това знание се превръща в тежест. Човек не трябва да обременява мозъка си с излишни трептения, които нямат никакво отношение към неговия живот. Знанието служи за подкрепа, то е храна на ума. Със знание трябва да се храни умът. Не е нужно да носиш десет торби с хляб. Онова, което ще изядеш, то е важното. Знанието, което служи като подкрепа на ума, то е най-доброто, което ти трябва да носиш. Но доброто е, което храни живота. Аз казвам: Туй, което храни живота, то е добро; туй, което не може да храни живота, то е зло. Това трябва да знаете. Казвате: Какво отношение има доброто към живота? Доброто е силата на живота, неговия плод. В живота си вие трябва да приложите доброто, за да бъдете силни. Много често се запитвате, защо идат болестите. За да видите колко сте силни. Болестта не е нищо друго освен инертна материя, застояла някъде или в нервната система, или в някой орган и ти препятства. Имаш ревматизъм, инертна материя. За тази цел лекарите си служат с окисляване, чрез разширение. Има и други начини ще пиеш топла вода, ще вземаш очистително или ще постиш.
Онази материя, която служи за основа, която образува човешкото същество, не трябва да става инертна, понеже човек трябва да бъде силен, да се радва като съзнава своята сила, защото всякога може да бъде полезен на себе си. Мнозина не могат да пеят, но трябва да се научат. Някой пита: Как пея, искам да знам мнението на хората. Той никак не може да пее, а иска да се хареса на хората. Певец е този, който като пее, изпитва удоволствие, че правилно е изразил всеки тон. Не е нужно да питаш как си пял. Щом питаш, това е една обикновена проява. За своите мисли също да имаш обективно схващане, да ти е приятно, да се радваш на своята мисъл, да се радваш на своите постъпки, а не да питаш какво мислят другите за тебе. Защото другите хора са като тебе. Има една философия, която обяснява какво е отношението на всички хора в космоса. Това е една отвлечена философия, много отвлечена. За нея трябва да се говори във вътрешна школа. Някои искат да ви кажа една истина.
100
100
какво означава? С колко цифри ще бъде числото? Тези, които сте най-големите философи от толкова години, кажете, колко е сто на стотна степен? Питам ви не за да ви обърквам. Аз не искам да сложа един товар да ви смачка, защото има мисли, които могат да Ви смачкат. Запример, някой човек каже: Няма Господ, няма любов, няма добро. Сложи ви един товар на гърба, който ще ви смачка, вие се обезсърчавате. Тази идея има или няма Господ, само когато станеш най-ученото божество, само тогава разисквай. Да ти кажат, че няма Господ, това е много тежка мисъл. Най-тежката мисъл, която изисква голяма сила, за да се носи. По аналогия, ти. имаш нужда от баща си, казваш: без баща си не мога да живея, но един ден баща ши умира, а ти си живееш. Ти мислиш, че баща ти е умрял.Не, баща ти след като умре, скрива се в тебе. Че ти и баща ти заедно живеете. А ти. постоянно мислиш за баща си, безпокоиш се и питаш къде е той? Вие делите едно богатство. Той е в тебе. Пък баща ти пита: къде е синът ми? Сега всички умрели са все у вас. Аз ги виждам, че са у вас всички, пък вие ги търсите.
Дали ще вярвате в това или не, да оставим този въпрос. Когато аз напиша едно число на дъската, например 10 хиляди, туй число на дъската ли е? Казвам: десет милиона на дъската са написани, оттам четеш, но тези десет милиона на дъската ли са? Това число, ако е реално число, тези десет милиона са в касата на някой банкер. Числото е написано на дъската, но парите са в някоя банка. Че когато напишете думата любов, къде е любовта, трябва да потърсите къде е любовта. Тя е в някоя банка. Много банки има, но ти ще отидеш в тази, която ще изплати твоя чек. Това са материални обяснения. Ако човек не разбере вътрешния смисъл, ако няма светлина, няма да види златото, ще се разсърди. Ако ви дам в тъмното злато, не зная дали ще го познаете. Разпознаване трябва. Трябва разпознаване, но важи и какво носиш. Светлината е нужна, за да разпознаваме. Запример, вие мислите, че гъската е голям глупак: Дайте й кафе, тя ще го бутне с човката, ще го тури настрана. Дайте й нещо друго, ще го познае. Тя знае какво трябва да взема и какво не трябва. Дайте на свинята боб, тя даже няма да го погледне, колкото й да е лакома. Често ние не можем да възприемем мислите на някой човек. Ти искаш да разрешиш въпроса има ли Вселената край. Нещата, които са без край, не могат да имат край. Това, което има край, не може да бъде безкрайно. Математиците се занимават с този въпрос и аз ги слушам, и колкото и да се представят за учени, виждам, че разбират толкова, колкото разбирам и аз. Математикът предполага, после доказва предположението и прави логическо заключение, че Вселената има край. Тогава, ако мине така с логическо заключение, и аз казвам: След 365 дни ще имаш 365 милиона лева. Мога и да го докажа. Но дойде 365 ден, а ти нямаш толкова милиони. Следователно, колкото е вярно, че след 365 дни ще имаш 365 милиона лева, толкова е вярно, че Вселената има някакви мъглявости, че Вселената има край. Това е голяма презумица. Той трябва да каже: Не зная дали Вселената има край, не зная дали няма край. Две неща не зная, аз не разисквам крайните и безкрайните неща. Защо ти е краят на живота? Защо търсите края на нещата? Запример, ти имаш една любовна афера, искаш да престане, да дойде краят. Заведе се дело, какъв е краят на делото? Или те оправдаят, или те сложат в затвора.
Сега, това са ред разсъждения. Ние казваме, че светът ще се оправи. Тъй е писано. Нито едното може да се докаже, нито другото. Аз като говоря, че светът ще се оправи, това е мое разбиране. Мога да видя какъв е краят, какво ще се случи, но нямам предвид, че състоянието може да се поправи, не мисля че всички хора в грях са родени, това може да важи за тия хора, които са на земята, но не и за тези, които са по другите светове. Значи, всички хора, които са по материалните светове, все в грях ли са родени? Това е наша философия, наше разбиране. Сега няма да оставя тези неща да ви смущават, защото някои от вас не могат да издържат. Някой казва: Аз съм много търпелив. Относно търпението. Ще ви представя един пример. Един мъж, който е много търпелив и много обича жена си, ако види, че друг мъж я целуне, какво ще направи? Той няма да изтърпи, ще кипне. Защо, какво му стана, че целуват жена му? За другите жени, като ги целунат, той пет пари не дава, а когато неговата жена целуват, не може да търпи. Аз разсъждавам обективно. Не говоря за вас и за себе си, но поставям въпроса: Какво му е станало, че друг мъж е целунал жена му? Казва: всичко мога да търпя, но да целуне друг мъж жена ми, не мога. Но ако престане да я обича, той няма да се вълнува при подобни случаи. Питам: защо, коя е причината? Защо в единия случай е нетърпелив, а в другия е търпелив? Във втория случай в негов интерес е тя да се излага. Ние сами си създаваме своите нещастия. Някой път на мен ми е приятно да бутнат ръката ми, ако е студена, с топла ръка. Но представете си, че моята ръка е охлузена и който и да ме бутне казвам: Не ме бутай, защото ръката ме боли. Всяко допиране ми причинява болка. Следователно, не ми е приятно да ме докосва човек, който не ми придава нещо. И когато в живота си нищо не можем да търпим, за това има някаква причина, която трябва да си изясним. Това не е толкова лесно, то е цяла наука, като музиката е. Не можеш да пееш, ако не знаеш нотите, а трябва диези и бемоли да пееш. Аз съм слушал певци, които пеят фалшиво. Много пъти не вземат вярно ни диези, ни бемоли, заменят ги, служат си с хитрост тези музиканти. Но певец е този, който не прави нито една погрешка. И в живота си някой като направи погрешка, току гледа да я скрие. Аз съм гледал как майката учи дъщеря си, как да постъпи, за да се хареса. Тя се усмихне, после стане сериозна и дъщерята стане сериозна. Това не е никаква наука. Ако трябва да се смееш, ще се смееш, ако трябва да бъдеш сериозен, ще бъдещ сериозен. Как не, ако ми забият игла в ръката да бъда сериозен. Ще плача даже. Ако ми се падне едно голямо наследство ще се радвам, ще се смея. Всякога една усмивка излиза от една идея, някакъв контраст се образува в съзнанието ви. Казвате: усмихва се. Този човек е видял нещо, може да вижда един красив свят, затова се усмихва. Не казвам, че този човек е глупав. Много е умен. Гледам, че друг е сериозен, плаче. Казвам: Случило се е нещо. Не казвам: Не плачи. Ето какво разбирам под думата "не плачи". Когато трябва да се радваш, не плачи. Не заменяй радостите с плач. Когато нямаш радост, плачи колкото искаш. Плачът трябва да е на място. Че скърбите и плачът за хората са едно благословение. Плачът е дъжд за астралния свят. Без плач земята би се превърнала в пустиня. Сега няма да ви доказвам математически, че плодородието зависи от плача на хората. Когато навреме се плаче, много плод ще има, когато не се плаче навреме, ще има цвят, но няма да върже. Ще повярвате лй? Това е въпрос на вяра. Мислите на хората имат отношение към външната природа. От мислите на хората може да се образува слана, защото от колективната мисъл на хората зависи времето. Ако дойде един учен човек, всички би ви изкарал от салона. Ако той има едно малко шишенце със сгъстени газове и ако пусне малко от тях, всички ще почнете да треперите, ще стане веднага студено.
Едисон направил подобен опит. Поканил няколко свои приятели, все учени хора, на обяд в ресторант и поръчал супа. Когато я сервирали той капнал по една капка в чиниите и горещата супа замръзнала. Същото се случило и с второто ядене. Всички се възмутили от гостилничаря, като мислили, че той е виновен. Тогава Едисон разкрил играта, но обедът му струвал много скъпо, защото още малко и гостилничарят щял да се компрометира.
Вие когато казвате, че сърцето ви е замръзнало, може някой да ви е капнал от тази специална течност. Казвате, че някой с погледа ви смразявал. За да не ви смразяват хората, вие трябва да разберете живота в истинското негово проявление. Такъв учен човек като го видите, трябва да го познаете и да му кажете: Извинете господине, идете в друга гостилница да правите опита. Злото в човека не е нищо друго освен един такъв като Едисон, който прави опити. Да дойде у вас, да направи опит. Също като момата, която имала отношение с един момък, но той все не се решавал да се ожени за нея. За да го принуди, тя направила една голяма Восъчна кукла, която поставила седнала на стол. Когато нейният възлюбен отишъл и видял госта, веднага се решил и направил предложението за женитба. Случва се често в живота такива восъчни хора да ни принудят да направим нещо, да не би този восъчен тъпак да ни изпревари. Няма опасност. Този пример се отнася към новия живот. За стария живот аз не говоря. Аз не осъждам живота на гъсеницата, той е на място. Казвам на гъсеницата: При новия живот, който те очаква, подобри ще бъдат условията. Колкото по-добра храна приемаш, толкова по-красиви криле ще имаш, при подобри условия ще живееш. Като казвам бъдещ живот, аз не разбирам днес-утре. Туй състояние не може да се измени бързо. Аз наричам разположение това, което може да измени нашето органическо битие, да обнови тялото, чувствата, да обнови мислите. Туй, което обновява, то е новото. Всичко друго е само забавление в живота.
Тази сутрин аз ви говорих за свещения трепет. Ако искате да бъдете истински силни, пазете този момент, когато свещеният трепет е насочен към вас и го възприемете. Той иде тъй, както слънцето иде. Отворете всичките си прозорци, нека влезе свещеният трепет. Не се пазете, че ще слънчасате. Някои се страхуват от свещения трепет, мислят, че ще се заблудят. Няма да се заблудиш, то е най-голямото благо, което може да обнови човека и да му въздейства да се освободи не от дома си, или от брат си, но от лошите отношения. Ще се оценяваме по-добре. Отношенията ни ще бъдат такива, да се считаме необходими един за друг. В света всяка една душа е ценна, защото е излязла от Бога и мисли нещо хубаво за цялото човечество. И всички вие, понеже сте излезли от Бога, носите нещо хубаво за цялото човечество, всички души, които ви познават, те ви ценят, а може да се каже и така: Има в света Един, който ви познава и цени. Нищо от това, че тук на земята не ви познават. Вие живеете в един тесен кръг. Ако тук не ви познават, другаде ще ви познаят. Обикновено ние очакваме, че като идем в другия свят, там ще се научим. В другия свят като идете, нищо няма да научите. Ако детето, което е заченато в утробата на майка си не се е организирало и се е родило анормално, то нищо няма да научи. Това дете трябва да се роди здраво, всичките му органи, сетива, способности трябва да бъдат развити, всичките му сили трябва да бъдат на място, та всички живи сили да функционират правилно. Ако туй дете не се е организирало правилно, вие каквото и да правите, на нищо не можете да го научите. Същото е и ако отидете в онзи свят без да сте готови, нищо няма да научите. Там ще намерите много слепи хора. В небето, в другия свят някои ходят още с патерици, някои не знаят, че са умрели и си живеят в пълна илюзия. Като тези хора, които си въобразяват, че виждат нещо, а всъщност нищо не виждат. Нещо се мярка пред очите им, но това не е нещо реално. Реалните неща говорят. Щом не ти говори, щом не ти придава нищо, това е една сянка, илюзия. Видях един ангел. Това нищо не значи. Ама корона имаше на главата. То е друга илюзия. Аз мога да ви направя корони колкото искате. Но реалността е, че когато един ангел ви посети, вие няма да забравите никога неговото посещение, то е нещо извънредно, цяла епоха във вашия живот. Вие ще придобиете такава сила след това, във вашия ум, във вашето сърце, във вашия дух ще настане промяна. Ще считате, че това е най-важното събитие, което е могло да ви се случи.
Казвам: Най-важното събитие за вас е посещението на този истински свещен трепет. Това е едно предисловие за познанието на Бога, виждането на Бога. Към това именно ние се стремим. Знанието в живота, страданието, всичко това има смисъл само, ако дойде свещеният трепет. Тогава ще кажем като апостол Павел: Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, с бъдещите възможности, които ще ви се открият. Значи, има смисъл да страдаме, за да видим великото благо, което вечният живот носи. Аз наричам вечен живот този, в който няма болест, няма съмнение, няма сиромашия, където няма кавги, завист. Това е вечният живот според него.
Сега на вас ви пожелавам през тази година какво дави пожелая? Който има много дългове, да ги изплати; който има недовършени работи, да ги довърши; който има изпити, да ги издържи; който има рани, да му заздравеят; на когото главата е гола, да му израстнат косите; на когото дрехите са скъсани, да си ушие нов костюм; на когото обущата са скъсани, да си купи нови; на когото шапката е скъсана, да си купи нова; който е ял мухлясал хляб, да яде пресен; пожелавам също, който има на къщата си тесни прозорци, да ги разшири. Не зная къде да ви поставя, на долния етаж на апартамента или на горния? Пожелавам ви да имате един апартамент на третия етаж. Третият етаж е за хората. Аз разделям човешкия живот на три етажа първият етаж е долу, третият е най-хубав. Ако всичко това развиете, то е достатъчно.
Тогава довечера ще си донесете торбите. Каня ви довечера на вечеря. Вие ще видите ние какво ще ви дадем и ще видим вие какво ще ни дадете. Защото ние обичаме хора, които не само вземат, но и обичат да дават. Защото след като ти подарят една цигулка, ти като теглиш лъка, казваш: да видим цигулката каква е. Вие като свирите, тогава ще разберете каква е. Но всякога дръжте две идеи в ума си: да вземате и да давате. Милосърдието у човека не може да се развие, ако не дава. Умът на човека не може да се развие, ако той не дава Учителят преподава, ученикът взема, когато учителят изпитва, ученикът дава това, което е взел. Той ще разправи, каквото е получил. Ученикът повече ще му даде. Та не само да давате, но и да вземате. Едновременно ще вземате и ще давате. Това е правилният ред на нещата. Това трябва да ви бъде едно правило, ако искате да бъдете щедри. Както давате, тъй и Бог ще ви даде. Бог постъпва в това отношение право. Радвайте се на всеки човек, които проявява една добродетел, за да се даде тази добродетел и на вас. Радвайте се на ума на всеки човек, понеже тази дарба му е дадена от Бога. Щом се радвате на него, Бог ще даде и на вас. Ако човек е добър, радвайте се. Това добро ще дойде и у вас. Ако човек проявява любовта, тази любов ще дойде и у вас. Всичкото добро, което хората имат, ще дойде и у тебе, но и всичкото зло, което имат, ще дойде до тебе. Ако хората са заробени, това робство ще дойде до тебе. Туй помнете, това са практически правила.
Разбира се, на един англичанин трябва да му говоря на правилен английски език. Ако не зная езика му, как ще ме разбере? Така и на природата тепърва трябва да учите Божия език. Отсега нататък ви остава да учите езика на Небето. Ти казваш, запример: Аз тебе те обичам. Това е един земен език. Кажете ми на небесен език една дума. Аз бих желал от вас да чуя една небесна дума. "Много ви обичам, сърцето ми гори, трепери, не мога да живея без вас"това са все обикновени, земни изказвания. Не е право. Казваш: Не мога без тебе, умирам за тебе. А онзи, който казва, че не може без някого, като умре, ще види, че вижда без него. Помнете: В Божествения свят, там в любовта всичко може. Там където всичко е възможно, там противоречия няма Понеже, като влезеш в духовния свят, там е толкова голямо разнообразие, че ако имаш един приятел и той се отдалечи на крачка от теб, не можеш да го намериш между другите. А ако срещнеш някой подобен на него, никога не можеш да го питаш: ти ли си моят приятел? И той няма да ти каже, ти вече го забравяш. Те всички там така си приличат, че ти по никой начин не можеш да го намериш. В небето като целунеш едного, Всички се целуват изведнъж на ваш език ви говоря. И не можеш да видиш никакво противоречие там. А тук на земята не е така. На земята един целува, друг не целува, един се смущава, един е богат, друг е сиромах. Тъй е наредено, такъв е животът. Защо и за какво е така, не знаем. Но както и да се свърши, знаем, че добре ще свърши. Онези, които са го позволили, те имат някаква цел. Каквото и да казват, аз вярвам, че онези, които са допуснали злото в света, имат свое съображение да оставят злото и доброто да функционират в света. Не трябва да мислим: не може ли без зло и да имаме такива мисли. Аз зная едно нещо, че ако искам да бъда добър, никой не може да ме направи лош. Пък ако аз искам да бъда лош, никой не може да ме направи добър. Всичко от вас зависи. Ако искате да станете умни, ще станете; ако искате да станете добри, ще станете. Пожелайте и свещения трепет да ви посети. Онзи, който желае нещо, той отива при него. Който не желае, казва: ако дойде, добре, ако не дойде, и без него може. Така не се мисли сега, това са общи работи. Общите работи носят идеята за бъдещето. Всеки от вас иска да бъде щастлив. Аз зная в какво седи вашето щастие. Всеки от вас има една скрита идея. Аз ще ви кажа коя е тя: вие искате да имате един, който да ви обича. Харесали сте един и искате той да ви обича, никой друг.
Тъй щото, ако този на когото вие сте хвърлили око, ви обича, вие сте щастлив, но ако изгубите любовта, бие ще бъдете нещастни. Ако някой друг си позволи да ви обича, когото не харесвате, вие не го поглеждате. Има една възможност да загубите, но може и да спечелите любовта на този, когото обичате. Туй е, което желаете, че сте хвърлили око, то е право, дръжте се за него. Но не опорочавайте любовта, не говорете много за нея. Ама, ще кажете, че аз много съм говорил за любовта Не, аз не съм говорил нито една дума за любовта. Аз за любовта въобще не съм казал дума. Ако аз произнеса за любовта само една дума, целият свят ще изчезне, няма да остане от него нищо, на дим и прах ще стане. Понеже тази дума е толкова силна. Ще кажете: как така? Има бомби, които експлодират с такъв трясък, че от него хората умират. Не ги удря никакво парче, от трясъка умират, не могат да издържат. И мечката, и тигърът, и лъвът могат да паднат от трясъка.
Та и вие, които търсите любовта, ако някой произнесе тази дума, веднага ще се прострете на място. Вие ще бъдете като онзи евангелски проповедник, който се молил десет години и казвал: Господи, искам да опитам Твоята любов. Казва: Дойде веднъж и се прострях по корем и казах: Стига, Господи! Прострях се на земята. Ритам и казвам: Втори път не искам да ми говориш за любовта. Не можех да се държа на краката си, търкалях се по земята. Та ритам, ритам. Ако тази, истинската любов дойде, всички вие ще се убедите, че е така, защото ние съвременните хора още не сме готови за онова, Великото в света, което трябва да издържим. Като дойде любовта, казва: ти ще дадеш всичко, което имаш. Няма да остане нищо. Всичко ще дадеш. След като дадеш всичко, ще се отпуснеш и ще кажеш: Отиде всичко. Тогава тя, като е взела всичко, ще даде всичко. Ще стане една обмяна. Като стане тази обмяна, ти ще разбереш вътрешния смисъл на живота. Тъй както сега ходят да учат новото пеене. Има сега един нов метод. Този, който никак не знае да пее, взема една пръчица, и по тоновата стълбица без да пее той, децата научават тоновете. Този човек мисли, той мислено пее, мислено произнася тона, концентрира се и децата се научават.
Казвам: Това, върху което човешкият ум не може да се концентрира, ако ти изложиш мисълта си правилно, ти можеш да предадеш своята мисъл, но трябва да имаш голямо търпение. Може да му кажеш веднъж, два пъти, три пъти, но може да не му кажеш нищо и той да възприеме.
Питам: Какъв е езикът на светлината? Говори ли нещо? Нищо не говори, но като дойде, придава нещо. Като дойдат тези вибрации, приятно ти е, виждаш, придобиваш нещо. Преди да е дошла тя, ти се страхуваш, но като дойде ти се обнадеждаваш, виждаш, че ти е придала нещо. Като дойде светлината, не се изменя мисълта. Не се смущавайте за разумното, което иде от вас. В който и човек да влезе, той добре ще се прояви. Та ако вие добре се държите и възприемате невидимия свят,по-разумните от вас, по-напредналите души, ваши братя ще ви предадат своята мисъл. Те са невидими, но ако очите ви са отворени, ще видите, че минават, но не с такива тела като човешките. Те минават и се взират във вас. Като видят някой, че е готов, веднага му обръщат внимание, обикват го. Като те обикне някой от тях, посещава те по-често, почва да работи върху тебе и ставаш по-здрав, мисълта ти почва да работи, въодушевяваш се, хората отвън почват да ти обръщат внимание, защото има някой да мисли за тебе. Има такива братя. Тези братя ги наричат ангели-хранители, както щете ги наричайте, те идат. Без тях човек е изгубен, без тях човек е като сираче, оставено на пътя. А когато човек има такъв ангел хранител, все едно че има една майка, която се грижи за него. Като заплачеш, тя дойде. Имаш нужди, задоволява ги. Под думата майка аз разбирам всички онези разумни отношения, които имаме. Баща, майка, братя, сестри са тези, които вземат участие в нашия живот и задоволяват всичките наши копнежи. Но не трябва да се разправя на другите, на външните хора за интуицията, за разумния свят. Но този разумен свят, щом го съзнаем,той ще се проектира на земята. Всички хора на земята, на каквато и степен на развитие да са, те са под тяхното влияние. И растенията, и животните, и водата, и въздуха, светлината, топлината, над всички те са господари. Когато господарите дойдат на земята, тогава съвременните хора, които са като деца, ще израснат, положението им ще се подобри. Ще дойде един ден, когато светът ще се оправи и вие ще видите как ще се поправи. Нали сте виждали човек, които е на умиране, но кризата минава, идва нова фаза в живота му и той почва да се оправя, разбира се, че няма да умре, ще оздравее. От този момент започва едно повдигане. Ако го попитате, по кой начин е оздравял, той ще каже: не зная. Почувствал, че оздравява, но как, не знае. Казвам: Един ден у вас ще се зароди едно чувство, ще стане промяна у вас. Като дойде тази сила, ще почувствате в себе си едно голямо подобрение.
Носете малките си страдания! Някой път ще ви скъсат на изпит. Паметта е отслабнала, пари си нямате, къща си нямате, това не разбирате, онова не разбирате, изменил се човек. Това са общи работи, които са не само до вас, но и в цялата природа има подем и упадък подмладяване и остаряване. Никой не може да избегне от закона на промените. Но зад промените седи един по-хубав живот. Зад промяната на гъсеницата седи пеперудата, а пеперудата носи нов живот. Зад старостта, зад младостта е безсмъртието. Зад безсмъртието има друг красив живот, които очакваме. Ние можем да имаме този живот още сега в себе си, да предчувстваме в себе си това благо, което иде То е реалното. Аз съм виждал в някои хора нещо хубаво. Майката вижда в детето си нещо гениално. Аз гледам с моите очи и не виждам нищо гениално. Но майката като гледа, казва: гениално е. Като се поставя на мястото на майката и аз виждам същото. Трябва да станеш майка, за да видиш какво се крие в твоето дете. Трябва да станеш майка на себе си, за да видиш това, което се крие в тебе, или да проявиш майчино чувство към всеки твой брат или сестра. Само по този начин може да имаш правилно разбиране.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост, проявената Истина носят пълния живот.
 
Беседа, държана от Учителя на 20 ноември 1932 г., неделя, 10 ч.с., София Изгрев
-------------------------------
[1] Бележка на стенографа
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...