Jump to content

Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8


Recommended Posts

Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8

15 август 1929 год.

Вестник Братствo e cвободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните вноски на своите читатели и се изпраща всекиму, който съобщи адреса си в редакцията.

Адрес: Сава Калименов

гр. Севлиево.

Съдържание:

Това, което България дава на света!

Идеите на „Белите Братя“. (Писмо и отговор)

ПРЕГЛЕД

Какво се очаква!

Редакция и читатели.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това, което България дава на света!

„ … Струва ми се, че думите на вашия Учител, макар и тъй прости,

съдържат най дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време ..

Стеллан Енгхолм — Швеция.

Цитираните думи, ако се вдълбочиме в техния смисъл, биха ни открили една много важна истина. Вземете само откъслека „...макар и тъй прости, съдържат най-дълбоките мисли ..."

Както навсякъде а живота, така и в говора, в книгите, в речите, ние сме свикнели да търсим външното, блестящото. Ние сме свикнали да търсим и ценим красивата форма, па ако ще би тя да е и без съдържание. Всичко, което не е изгладено и излъскано от всички страни за да не дразни ушите ни, ни отблъсква. Всичко, което нарушава обикновения ход на нашите мисли по стария, отъпкан път на една наследена, шаблонизирана, общоприета логика, ни се струва фантастично. Нас ни привличат громките фрази, блестящите форми, красивите образи и сравнения.

И как често, едва ли не винаги, с тия блестящи форми, чрез тия громки фрази, като със позлатени лъжици, ние сърбаме жадно най-долната, най-отвратителната, най-безсъдържателната гозба на едни дребнави и безплодни умове!

А колко пъти ние сме пренебрегвали великите истини, защото те не са облечени в блестящи дрехи? Колко пъти ние сме обръщали гръб на правдата, защото нейния глас е бил тих и скромен? Колко пъти сме изричали своята тежка присъда, сме се надсмивали и подигравали тъкмо над това, което единствено би могло да ни спаси? — Да не говорим за Христа и пророци, за мъченици на науката и за всеизвестните, хулени, преследвани, наклеветявани на времето си носители на светлина... Нека всеки се обърне към себе си, нека с проницателен поглед изследва живота си, за да види колко пъти, съблазнен от красивата външност, е вземал страната на лъжата против истината, на злото против доброто!

И наистина, не напразно хората се грижат преди всичко и повече от всичко за външността си: — за облеклото, за изгледа на лицето си, за думите, които ще изкажат в присъствието на известни лица! — Bcеки гледа как по-добре, как по-изкусно да излъже другите ...

И тъй, привикнали на нашата лъжа, на нашето лицeмеpиe, на нашите красиви но кухи форми, да мислим ли ние, че когато дойде този, чието предназначение е да ни донесе истината, да мислим ли, че и той ще тръгне по нашия път, че и той ще заговори на нашия гладък, блестящ, изкуствен език и ще ни услади все с нашата изтъркана логика?

Не! — Този, който е дошъл да донесе истината в светa, той няма да я oблечe в красивите дрехи и съблазнителните форми, с които ние търгуваме по пазарищата на живота. Той няма да я съгласува с нашите общоприети вярвания и разбирания, с нашата закостеняла логика!

Той ще говори просто, скромно, тихо. Той ще говори, за някои „странно“, „неразбрано“, „несвързано“ ... Защото не се мери с човешка мярка устременият към целта си поток на Божественото слово! Защото светската мъдрост и Божествената Мъдрост са две несъизмерими величини... Защото скъпоценните бисери трябва да се скрият от алчното око на користолюбеца.

И така е направил, така прави, така говори Учителят на Бялото Братство в България: Той е скрил, той е обвил скъпоценните бисери на Божествената Мъдрост в не толкова скъпа материя: — за да не привлича погледите на тия, които дирят суетата и нейните украшения. Той е скрил великите истини, които носи на cвeтa, в простите дрехи на едно обикновено непретенциозно слово.

Това, което никой до сега не е казал. това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ ....

И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител! ... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из дъбравите на съвременните наука, философия и социология. Нека те се валят из блатата на политиката, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни".

Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли).

Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н. започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ...

Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята. Защото писано е, че „камъка, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“!

Та кой ще спре потока на Божествената Благодат, която се излива чрез един от Неговите пратеници? Кой ще направи преграда там където се проявява Божията сила? Кой ще унищожи това, което е дошло да даде нов живот на цялото човечество?

Та какво най-много може да направи един човек, освен да отблъсне от себе си Божията благодат? Какво може да направи един народ, който се противи на Божественото учение, освен да отклони потока на Божествения живот към други страни и народи и да докара с това своето нещастие, както евреите направиха преди 2000 години? Та какво повече от това биха могли да направят българите?

Да унищожат новото учение? Да го изкоренят? Да го премахнат така, че нито помен да не остане от него?

Жалка самоизмама на тия, които мислят, че с насилие, с клевети и присмех ще могат да убият живите идеи на новия живот!

Потокът на Новото Учение отдавна е преминал границите на малка България и се разлива вече по целия свет. Никой не е в сила да го свърже, да го задуши, да го унищожи. Даже ако то би било разпънато на една нова Голгота, — от там толкова по-славно то би възкръснало и би осветило и най-тъмните кътчета на земята!

Това, което България дава на света, — новото Божествено Учение, което носи Учители на Бялото Братство, стои над всякакви адски усилия над всякакви тъмни замисли — със сила или с хитрост — да се унищожи.

Ако искате да се запазите, — не дигайте ръка върху него!- Ако сте жални за нов живот, — елате и пийте - и ще възкръснете навеки! А ако искате да възвеличите родината си. — прелейте живота си — кръвта на сърцето си, светлината на ума си и силата на духа си — в неговия живот, — елате при нас на жертвеника на Любовта, гдето ще пламне огъня, който ще стопи оковите на всичките народи, на всичките човеци!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Идеите на „Белите Братя“.

(Писмо и отговор)

Господин редакторе,

Бих искал да ви изкажа благодарност за вашето внимание към мен. изправените от вас книги и вестника прочетох с най-голямо внимание, но все пак не можах да разбера някои неща.

Бих ви помолил да ми опишете в писмо същността на идеите, които се преследват от „Белите Братя“ .

Винаги ваш: X. X.

с. Мариино, Капиновски Монастир,

Руско Земл. У-ще

П. Г.

Аз доста закъснях с отговора си и вие може би сте почнали да се съмнявате дали ще получите такъв, но, макар и да не се обадих до сега, аз съвсем не бях забравил питането ви:

— Каква е същността на идеите, които се преследват от „Белите Братя"?

Въпроса е твърде кратък, но отговора, за да се уясни всичко, би трябвало да бъде доста обширен. Аз ще се огранича с най-важното, спорел мен. Направо на въпроса. — Основаната идея, която „белите братя“ преследват е: Възцаряването на братството в света. Възцаряването на Царството Божие на земята. Изграждането на едно ново общество, в което взаимните отношения ще се базират на Любовта. А това подразбира, че в едно такова общество насилие не трябва да съществува. В него не трябва да има мизерия от една страна и охолство, от друга. Там трябва да има само честни, свестни работници, които са се посветили да служат преди всичко на великата идея на общото, колективното. Основната идея на всеки един от тях трябва да бъде да дава, да служи на другите, а не да му служат. Ние знаем, че това е единствената база, върху която може да се реализира един нов живот между хората, и затова можем високо да заявим: братството в света ще се реализира първом от тези хора, които са надрасли личния, семеен, класов и национален егоизъм и които са готови във всяко време да дават повече, а да вземат по-малко, т. е. които намират своето щастие и радост в това, да работят за другите, за общото, без да държат сметка какво те дават и какво задържат лично за себе си. Само на тая основа, забележете, основа духовна, а не материална, — на основата на безграничната преданост на индивида към колектива и обратно, може да се изгради едно общество, в което насилието ще бъде изключено, в което ще царува любовта и ще има благоденствие за всички.

Ето защо, ясно е, че тия, които искат да създадат едно наистина ново общество, което да почива на основата на любовта, те трябва да търсят преди всичко хора, годни да го създадат, а не власт, имоти и капитали. А тъй като такива хора, за сега, са сравнително малко, и като знаем че големите работи винаги започват с малко, то ясно става, че няма защо да мечтаем изведнъж да преобразуваме целия свет, цялото общество, а да започнем от малко, от себе си и групово да реализираме този нов живот. При такова начало, първите опити ще бъдат един жив пример, който ще зарази всички годни да го последват, те ще бъдат като един жив огън, който от само себе си се разпалва и по такъв начин новото общество ще се създаде бавно, естествено, свободно.

Обаче, казаното до тука съвсем малко засяга общия мироглед на „бели братя“, по-право, то е само малка частичка от целокупността на техните идеи. Ще се опитам да изложа в общи черти всичко.

Преди всичко знайте, че тия, които вие наричате „бели братя" са само ученици на Всемирното Бяло Братство. Последното се състои от Великите Учители на човечеството, истинските Бели Братя, които през всичките векове на историята са се явявали за да го водят напред в пътя на живота. Глава на Бялого Братство е Христос. Някои от неговите пратеници на земята са: Мойсей, Буда, Питагор, Мохамед и т. н.

И така, това Всемирно Бяло Братство притежава една дълбока, всеобхващаща наука за живота, нарече окултна наука или окултизъм, която далеч надминава границите на обикновената, официалната човешка наука. Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво. Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони. Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог. Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание. Т. е. както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот. Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух.

Основният Божествен закон, който движи цялата вселена, това е законът за еволюцията, усъвършенстването. Човешката еволюция става по законите на:

Прераждане. Човек е безсмъртен дух, дошъл на земята да се усъвършенства. За да може да продължи своето усъвършенстване след тъй наречената „смърт“, той отново се връща на земята по закона на прераждането. Последното продължава до тогава, докато човек завърши своята земна еволюция.

Карма. В живота съществува абсолютна справедливост. Вечна правда царува в света за този, който е способен да я види. На Божествената правда е основан закона на Кармата, който е изразен от Христа с думите: „Каквото посеете, това и ще пожънете". Според този закон, човек винаги е сам творец на съдбата си, т. е. той винаги се ражда и живее при такива условия, какви го си е създал още в миналите прераждалия, а и сега подготовлява условията, при които за в бъдеще ще живее. Следователно, всичко, за което той мисли, че незаслужено му се „случва" е пряк резултат на неговите постъпки в близкото или далечно минало. Способностите и качествата, с които един човек е „надарен“ са също резултат от неговата дейност в миналото. Човек е длъжен да претърпи всичките лоши следствия от неговите лоши деяния в миналото и пак той, рано или късно, ще пожъне добрите плодове от своите добри дела и разумно отправени усилия. Това е закона на кармата, на причинността, който изразява суровата Божествена Правда, която отмерва всекиму точно според заслугите. Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване.

Жертва. Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека. То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека.

След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата.

Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота. Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света. Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни.

Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението. Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността. Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси.

И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта.

А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е. този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух!

И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот! Този е пътя, който Всемирното Бяло Братство сочи на днешното човечество и който ще го изведе към истинско освобождение.

3 а б.: Фактически, учението на Бялото Братство представлява един безконечен, неизчерпаем извор от идеи, които едва се засягат в настоящето изложение. Ето защо, за изяснението на това, което ви интересува можете да ни задавате въпроси, обаче пълна представа за учението ще добиете само след старателно проучване на окултната литература, а най-вече — чрез четене и вдълбочаване в Беседите на Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕГЛЕД

Какво се очаква!

На 19 т. м. следва да се състои събора на Бялото Братство в България.

По този случай, както винаги, очаква се протоирей Тулешков да произнесе още един път в Военния Клуб известната си многошумна реч против „дъновистите“. Вземайки акт от нея, очаква се, родолюбивите организации да вдигнат тояги и бастуни и да заявят, че на никаква цена няма да допуснат да се състои събора и че, ако правителството го разреши, то насила ще го разгонят!

Очаква се „Светия Синод“ да направи своите „ходатайства“ в известен смисъл пред официалните власти. А ако всичко това не помогне, очаква се, запасните офицери на бързо да свикат в София един извънреден конгрес с делегати от цяла България, да се прогласи „дъновизмът“ за „най-опасната, най страшната язва, с която не е достатъчно да се води най-безпощадна борба, но е необходимо из дъно да се изкорени“. Очаква се тогава, няколко генерали от запаса, да отидат, като пратеници от конгреса при г. Ляпчев и да го „убедят“ да забрани конгреса.

След това той може на бързо да отиде на курорт във Варна, а над главите на запасните офицери може да се извие страшна буря и да падне град едър като opехи, както това стана миналата година ... Но какво? — Tе са стояли срещу гранати и куршуми, та от град ли ще се боят? ...

Но, — не се плашете! Всичко това са само най-лошите, най-песимистичните очаквания!

Да видим сега, какво може да „очаква“ един човек, когото природа а е надарила с редкия дар, — да бъде роден оптимист. С две думи казано, един такъв оптимист може да очаква, че словоизлиянията на Тулешков, гюрултията на родозащитниците, „ходатайствата" на синода и заплашванията на запасните генерали ще си протекат и отминат по реда си като че ли не са били, и че сторената миналата година ужасяюща несправедливост и престъпление против законите на страната не ще се повторят; с други думи, че г. Ляпчев този път ще се покаже по-умен, по-силен и достоен за поста, който заема и че „Конституцията на Българското Царство“, за защита на която всички се борят, и която дава право на всички мирни граждани да правят своите мирни събрания, не ще бъде погазена от своите официални пазители.

Това ще каже оптимиста, но, да видим: чувствата ли ще надделеят или разума; необузданото ли насилие или законността; неотговорните ли или отговорните фактори ще вземат връх! ? ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Редакция и читатели.

Въздърж. Д-во „Твърдость“ с. Мариино, В. Търновско

До Редакцията на в. Братство

П. Г.

Въздържателното ни дружество има строго определена цел и задача, от които не желае да се отделя. Съгласно декларациите на неговите членове и утвърденият му устав от респ. М-во, Д-то е строго неутрално в политическо и религиозно отношение.

Натрапена обнова на живота от Вас не желаем. Както дружеството тъй и неговите членове отказваме получаването, макар и даром, на в. Браство. Повече не ни безпокойте с вестника си.

Председател: Свещ. Мусински

Секретар: Ив. П. Душков

Б. Р. На гореспоменатото д-во ние изпратихме един брой от в-ка по молба на един от неговите членове.

*

Чета, и некаква велика радост ме обзема. Най-великата истина, изразена в лоша форма, не ме тъй задоволява и не я приемам с тая сладост, с която приемам и най-малката част от истината, но облечена в изящна форма и подсладена с топлото и живо чувство на любовта. По-полезно и по-приятно за мен четиво едва ли би се намерило от това, което дава в. Братство. Чувствам близки и сродни всички що пишат тук, и техните преживявания като че ли са мои, с тая разлика, че в мен всичко е тъмно и объркано, а у тях е ясно и разбрано. Благодаря на всички, които пишат в това вестниче! Благодаря и на тия, които го подпомагат материално! Благодаря на всички, които уреждат и осигуряват неговото съществуване!

Поздравявам най-сърдечно всички: Т. Чаушев.

*

Чета редовно вестничето Братство, предавано ми от един приятел и още в първия брой почувствах, че както го държах в ръцете си, погали ме една топла струя по цялото ми тяло. Минаха втори, трети, четвърти, пети — все същото чувствах. А днес пред мен стои шести брой, прочетен един път с жадно поглъщани редове; повтарям още един път, защото то ми бе тъй леко, тъй приятно и сладостно, че аз, дребнавия и слабия всичко изживях и почувствах великата сила на Любовта. Почувствах как слънцето стопля всекиго, който се намира под открито небе ...

с. Б. Осъм, Троянско

П. Ст.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...