Jump to content
Ани

Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9

Recommended Posts

Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9

5 октомври 1929 год.

Вестник Братство e cвoбоден изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните вноски на своите читатели и се изпраща всекиму, който съобщи адреса си в редакцията.

Адрес: Сава Калименов.

гр. Севлиево.

Съдържание:

Воля за мир!

Целта на живота. (Кришнамурти)

ВЕСТИ - Бялото Братство в странство

ПРЕГЛЕД

За военния данък.

Световен ден за животните.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Воля за мир!

Целият свят тръпне в страшни предчувствия за нещо ужасно, което като черен облак се надига над хоризонта на недалечното бъдеще.

Всички говорят, всички са съгласни, че човечеството има да преживее още едно ужасно изпитание, още една страшна война, незапомнена по размерите на своите кръвопролития и разорения.

Всички говорят за ужасите на бъдещата война, която с помощта на своите непознати до сега средства за разрушение, ще обезлюди цели градове и области, ще простре черното крило на смъртта над цялото земно кълбо.

И в това време, когато една такава страшна опасност, твърде добре замаскирана в мъглявината на бъдещето, заплашва да въвлече заедно с другите и нашия народ в кървавото сатанинско хоро на взаимоунищожението; в това време, когато нашия народ, заедно с всички останали, се движи с бързи крачки към пропастта, зинала да ни погълне, — мнозина, заемащи важни постове в нашия обществен живот, като журналисти, водители на организации, държавници, си играят с огъня, си играят със съдбата на този народ, който вече достатъчно и предостатъчно е натоварен с дълговете на техните минали безумства; който и без това е тикнат в батака, от гдето още не знае, как ще може да излезе.

Всички войнствено-патриотични стремежи на организации, съсловия, партии; всички дълбоко затаени в душите на войнолюбците аспирации за реванш, за ново възтържествуване на „българската военна и национала мощ.“; всички насъсквания и раздухвания на враждата между нашия и съседни нам народи от който и да било журналист, —всичко това е една старателна, макар и до някъде сляпа, несъзнателна подготовка, още един път нашия народ да бъде тласнат в бездната.

Безсъвестни журналисти като че ли не съзнават и като че ли не искат да съзнаят, какво безумие те вършат, какво непоправимо зло причиняват, възбуждайки нашия народ против съседите ни — сърбите, използвайки всеки удобен случай да се нахвърлят върху тях. Като започнем от органите на „родолюбивите организации“, тия на бившите военни, на десните националистически партии и свършим с тъй наречената „жълта преса" — всички те вървят по стария отъпкан път на предизвикателството, на нежеланието за искрено мирно разбирателство. Това е едно традиционно, остаряло разбиране на нещата, според което на предизвикателството трябва да отговорим с предизвикателство, на нападките с нападки, на обвиненията с обвинения. И резултатите от него са пред очите на всички! Нима трябва да продължаваме да вървим по същия път? Нима трябва да продължаваме да подклаждаме враждата между двата съседни народа? Нима не можем да имаме друго държане и да намерим друг път за разрешаване на противоречията ? ...

На обучените в караници, спорове и нападки представители на старото разбиране на живота, ние противопоставяме нашето ново разбиране, ние противопоставяме нашата непоколебима воля за мир!

Сърбитe са наши братя! — никакви караници, никакви спорове и кръвопролития в миналото и сега не са в състояние да намалят истинността на този факт. Ние се спираме на него и върху него искаме да изградим бъдещите отношения между двата съседни народа. Всичко останало, всичко зло, нанесено отпосле върху тази основа, ние искаме да премахнем, да заличим, да забравим завинаги. Ние на всяка цена искаме да запълним бездната, зинала между двата народа, която тъй-старателно бе изкопана от старото поколение. А за това е нужно — воля за мир и правилно, ново разбиране на нещата. А воля за мир — това ще рече не само да имаме „желание“ за мир, но да хармонираме всичките си постъпки, всичките си думи и дела с това желание и да сме решени на всяка цена и с всички жертви да запазим мира и в мирно и във военно

време. Да разбираме правилно нещата — това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим.

А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя:

„Българите, българският народ, начело с своитe водачи, са много виновни пред своите братя — сърбитe! Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство.

И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно се гавриха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ"?

Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото?

Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбитe към вас“ ? Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безразсъдство ? Не можете ли да разберете че така Бог, природата, животът, историята, както щете го кажете, учи тези „които не вземат от малко“? И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак?“

Народите са все още като малки деца; та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела. Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях. И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие.

Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или — да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта.

И други път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или — изплащане, пълно и неминуемо, „до последния кодрант“. Божията Правда е неумолима и нищо друго не ще ни спаси: нито „родолюбивите" организации, нито някакво бъдещо възраждане на „българската национална мощ“! Та нима не е ясно, че ние жънем тъкмо това, което сме посели с собствените си ръце и че, даже ако още веднъж успеем да се издигнем и наложим с насилие, пак същия ще бъде крайния резултат?

Българи! Много нещо се иска от вас за да можете да заличите, да измиете грexa си, престъплението си пред вашия роден брат. Защото, наистина, голямо е вашето престъпление! Голям е вашия грях! Да не помислите друг път да турите ръка на ножницата си!

И тъй, виждайки че днешните изпитания, на които е подложен българския народ, са един дял уречен ни от съдбата, са едно пряко следствие от дейността на българите в миналото, ние намираме, че единствения щастлив изход от това положение е: българите, целият български народ да се смири, като признае престъпленията си и сам да ликвидира веднъж за винаги с миналото, като избере и тръгне пръв по пътя на Любовта.

Ако това стане така, ако българите изберат този път за разрешаване на националните противоречия,тe ще видят, че вмecто тази жертва, която ще направят, тe ще получат, в известен смисъл, всичко; те ще добият това, което по друг начин никога не биха достигнали. По пътя на Любовта ще бъде разрешен веднъж за винаги болния въпрос, който тъй дълго измъчва народите и ще настъпи царството на новата ера, ерата на мир, любов и братство между хората и народите.

Но за това трябва да се даде път на новите хора, които носят нови разбирания и могат да приложат нови методи за установяване на правилни отношения между индивиди, класи, съсловия и народи. Старото е изживяло своето време. Ние всички го познаваме, него и неговите плодове, и знаем, „че трънката никога не ще роди грозде“!

И тъй, хора на новото време, ставайте от кътищата, в които до сега сте се тулили, явете се в светлината на слънчевия ден пред лицето на народа и го поведете напред към едно по-светло бъдеще!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Целта на живота.

Полъхва тих ветрец, носейки утринната свежест, раздвижват се сенките; аз виждам орел, който слиза от планинските височини; с неподвижно разпрострени криле се спуска той в долината и потъва в черната сянка, която планината отхвърля. Когато денят почва да клони към вечер, аз отново виждам орела, възвръщащ се към своето жилище, всред планинските висини, далеч от разделението, борбите и бъркотиите на живота.

Същото нещо е и с човека, пред когото е проблеснало видението на Истината, който всред житейската борба е установил за себе си една вечна, неизменна цел. Макар той все още да блуждае всред преходящите явления, макар все още да се мами от призраци, все пак тази цел ръководи целия му живот; както орелът полита към своето жилище, така и той се издига над всички скърби, над всички преходящи удоволствия и радости.

За човека, който се стреми да се освободи от сложността на живота, най-важното нещо е установяването на една вечна, неизменна цел. И това а не трябва да бъде някоя чужда цел, чуждо прозрение. Тази цел наистина трябва да бъде негова собствена, носена и родена от него чрез собствен опит, собствени огорчения, страдания и постижения. Такава цел, веднъж установена, ще пролее светлина над обърканата мисъл и ще изясни смисъла на живота.

Човек, който не е зърнал вечната, непреходящата цел, се губи в нашия хаотичен свят, както кораб без компас се губи в океана. Както капитанът, с помощта на компаса, определя пътя на своя кораб и го направлява в бурните нощи по тъмните вълни, така и човекът, който е познал своята цел, направлява живота си, ползвайки се от компаса на разбирането.

Поради това, че човек не знае своята цел, той се намира в състояние на хаотична неувереност. Поради това че отделния човек не е разрешил своята собствена проблема, не е разрешена и световната проблема. Индивидуалната проблема е световна проблема. Ако индивида е разочарован, нещастен и неудовлетворен, то и целия свят около него е потънал в скръб, недоволство и тъмнина. Ако индивида не намери своята цел, то и света не може да намери своята. Индивида не може да бъде отделен от света. Света и индивида — това е едно. Ако индивидуалната проблема може да бъде разрешена с разбиране, то по същия начин може да бъде разрешена и световната проблема. Но преди да даваме разбиране на другите, трябва ний сами да го добием. Когато в ума и в сърцето дойде Истината, тя завинаги ще остане там.

Веднъж, в Бенарес, аз пътувах с лодка по свещения Ганг; аз наблюдавах на бреговете му хората, които в поклонението на Бога търсеха щастието, търсеха целта и пътищата към достигането й. Един бе потънал в дълбока медитация, забравяйки всичко наоколо и съсредоточавайки се само на една мисъл: — да намери целта и да я достигне; други извършваше обреди, изисквани от неговата система йога; трети повтаряше свещени мелодии, забравяйки и себе си, и света. Всички те търсеха същото, което търсите и вий, което жадува всеки, в минутите на дълбоко размишление и трепетно очакване на нещо велико. Както лодката бива отнасяна от силата на течението, така и човека не намерил и не утвърдил своята цел, бива отнисан от силата на своите желания, страсти и стремежи. Поради това, че целта не е установена, че пътя към нея не е намерен, царува безредие и хаос и в душата се зараждат въпроси и съмнения. Докато душата е в властта на съмнението, няма мир в нея, няма във нея увереност, няма възторга на устрема.

Това положение на нещата съществува в целия свят; навсякъде ще намерите туптящи сърца и способни за размишление умове. Навсякъде човек несъзнателно търси пътя за освобождение от своето тесногледство и дребновост. Края на това търсене е: свободата и вечното щастие. Той се опитва да върви по много пътища, но всеки от тях води към усложнения. Той странства от живот в живот, от олтар в олтар, от една религия в друга, обогатява се с опит, приемайки, отхвърляйки и отново приемайки — така се движи той напред към целта, която го очаква, както очаква и всички хора. В процеса на събиране и отхвърляне, той не знае къде да потърси успокоение; ако той го търси само в едно единствено нещо, то това последното го свързва и запленява. Много са тълкувателите на Истината: много и взаимно противоречиви са пътищата, вярванията, религиите и човек се забърква в тяхната сложност. Ако пред един човек не е проблеснал образа на Истината, той е подобен на пеперуда, която се удря в стъклото на прозореца в стремежа си да се освободи, да отлети в откритото небе; но да установиш своята цел не е чак толкова трудно. Тя изглежда за хората тъй далечна само затова, защото те блуждаят в тъмнината.

Както грънчаря дава форма на глината, вдъхновявайки се от своето въображение, така и човек строи своя живот съгласно желанието на сърцето си. Както на глинените съдове може да се дадат красиви или грозни форми, така също и живота може да се направи красив или изопачен, в зависимост от целта, която човек си е поставил.

Аз бих желал да ви помогна да постигнете целта, към която се стремите — крайната цел на всички хора, каквито и да бъдат техните преживявания, мисли и чувства. Тогава вие ще намерите пътя всред мрака на живота също тъй, както в тъмна нощ човек намира по звездите своя път.

Достатъчно е само да бъде установена тази цел, — която е щастие и, следователно, свобода, — и живота изведнъж се опростява. Няма вече обърканост и времето, с всичките му сложности, изчезва. Вий не сте установили целта си и затова настоящето ви се струва като планина след залеза на слънцето — светлината е угаснала и планинските сенки са обгърнали долината. Времето сковава живота, а от момента на достигането свободата, ти си прекрачил границата на времето.

Тогава сам ръководиш себе си, без да се опираш на никакъв авторитет. Тогава страхът изчезва, няма вече конфликт между доброто и злото. Освобождавайки живота, ти добиваш щастието, единствената цел, единствената абсолютна Истина.

Кришнамурти.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕСТИ

Бялото Братство в странство.

Буенос-Айрес, Аржентина. На 4 август в 6 ч. сл. обед имахме тук добре посетено публично събрание, на което се чете беседата „Високият Идеал“ от Учителя. С тази задача бе натоварена сестрата Магдалина Де Пита, една от ревностните и неуморни ученички на тукашното братство. Няколко дена преди събранието се дадоха съобщения за него в тукашните вестници. В определеното време салона бе препълнен с посетители. Изпяха се няколко от песните на Братството, показан бе след това пред всички портрета на Учителя, който бе посрещнат с голям интерес и симпатия. Преди да пристъпи към четене на беседата, сестрата се обърна към присъстващите със следните няколко думи:

„Ученикът на Бялото Братство трябва да се отличава с една широка и пламенна идейност. Той всякога трябва да бъде готов да посрещне, изучава и изследва всяко едно движение, школа или философия. Никое от тях не трябва да бъде пренебрегнато от него, защото всички те влизат като съставни части на пълната Истина. А кой би могъл днес да се похвали, че притежава сам тази истина? Има толкова хиляди години откак съществува човечеството, а колко още ще минат, до като се придобие тя?

Ето защо, аз мисля, че всички ние трябва да имаме една голяма толерантност и един светъл ум, без никакви предразсъдъци и предубеждения. Ние трябва да бъдем безпристрастни като слънцето, което еднакво огрява и добрите и злите. То всеки ден разпръсва вредом лъчите си, носещи Истина, Красота и Любов. И ако понякога му се изпречват няколко облачета, то какво могат да му направят те ? То съзнателно изпълнява своята мисия да грее, и знае че тези облачета са бързо преходящи пътници и че те не могат да затруднят неговото постоянно светене.

Такива трябва да бъдат и учениците на Божествената Мъдрост към добрите и към злите; защото ние всички сме братя и сестри и деца на един и същ Баща — Бог — Закон — Живот, — за нас името не е важно, а Истинното и Вечното, което е същността. И тъй, днес аз се явявам пред вас с настоящата беседа, „Високият Идеал", изпълнена с Истина, Красота и Светлина, които вие трябва да откриете в самите вас. Аз ще изпълня само това, да повторя пред вас онуй, което Учителя е говорил пред своите ученици и слушатели в България. И така, и ние всички днес сме ученици и слушатели, както тези наши братя и сестри в България или в която и да било друга страна на земята. Ний всички се намираме под едно и също небе, под едно и също слънце, което ни дава топлина, светлина и живот. Ето защо, между нас не трябва да съществуват никакви граници, а всички ний трябва да бъдем като онези дървета в Прекрасната Градина на живота, на които клоните се преплитат, листата се целуват и корените се прегръщат един други. И тъй, всичко що ни разделя ще падне пред сиянието на тази Божествена Светлина — Божествена Любов, която ни свързва братски едни с други."

След тия думи cecтрата прочете беседата, заедно с предговорните биографични бележки за Учителя от Мара Белчева. Тя бе изслушана с голямо внимание, в пълна тишина, спазена от всички. Веднага след прочитането на беседата мнозина изявиха желание тя да да се отпечата и разпрати на всички братства и отделни братя в страната. Това се прие веднага. Един брат печатар се ангажира още тогава с това и днес тя е под печат. Обяви се също така че скоро ще се чете беседата „Вярата" от Учителя и всички се разотидоха доволни и радостни.

Буенос-Айрес, Авг. 1929 г.

съобщава: Рашо Тодоров

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕГЛЕД

За военния данък.

Като че ли да не остане младеж, който да не е минал през казармите, българското правителство е внесло и прокарало тихомълком един нов закон за военния данък. Последния има чудовищни размери — в някои случаи той достига два и три пъти общия данък на семейството на младежа.

Неволно човек се пита: кои са мотивите за прокарването на този закон? Дали правителството, респективно средите, които са го вдъхновили, не смятат че всеки български младеж трябва да мине през казармите? (Тъй като малцина са тези, които ще могат да го плащат.)

На това ний можем да отговорим:

Ний нямаме нужда от войници!

Мина времето, когато ние с меч, с военна сила можехме да търсим правата си като народ. Било е време, когато сме имали 500 и 700 хилядни армии и пак свършихме с катастрофи! Нужни ли са повече доказателства за това, че ние веднъж за винаги трябва да изоставим старите пътища?

Вечна Правда царува в живота, и тя ще дойде сама при нас, когато ние заслужим това, а не чрез мечовете на нашите войници, нито чрез дипломатически акробатства или чрез коленопреклонни моления I

Правото никога не е било и никога не ще бъде на силния! Даже в тези насилия и тежести, които днес българите чувстват върху себе си, ние виждаме надвесения меч на Божията Правда! Нейното въздаяние ние чувстваме върху себе си днес! Не сърбите и съюзниците им, а Божественият Съд ни е осъдил! Ако искаме прощение, — разкаяние е нужно преди това1

Ето защо — нам не ни са нужни войници!

Нам е нужно да тръгнем по пътя на Правдата и на Любовта!

Когато един народ тръгне смело и непоколебимо по пътя на Правдата, Божията Деница е, която ще го пази от неговите врагове.

А когато той изплати и стопи в огъня на разкаянието си своите престъпления, той ще бъде като Данаила в пещерата на лъвовете: — той няма да има врагове!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Световен ден за животните.

Денят 4 октомври е определен за ден, в който хората да си спомнят за своите „по-малки братя“ — животните, именно като за такива и да се опитат да направят нещо за тях. Вcяка година някои организации и отделни лица от целия свят взимат по един или друг начин участие в „отпразнуването" на този ден, стараейки се да направят това, което могат, за страдащите животни. От няколко години насам, известно време преди тази дата, получаваме от странство писма на есперанто, които носят залепени върху плика надписи

4 ОКТОМВРИ

СВЕТОВЕН ДЕН ЗА ЖИВОТНИТЕ

МИСЛИ - ГОВОРИ — ДЪЙСТВАЙ

за страдащите животни!

Всичко това говори, че в умовете на някои благородни чужденци се е закрепила идеята за покровителство на животните. Че съзнанието на известни хора се е пробудило до толкова, за да може да разбере престъпността на досегашното отнасяне на хората към животните.

Ще забележим обаче, че, доколкото това „покровителство“ се упражнява от хора-месоядци, то не е нищо повече от едно отвратително лицемерие. Защото как може човек да покровителства едно същество, когато утре с „чиста съвест“ ще се наяде с трупа му? Как може човек да възпита в сърцето си чувството за състрадание и обич към всичко живо, когато той убива животните за да се нахрани с тях? ...

Изглежда, че установяването на гореспоменатия ден — 4 октомври — произлиза не от средите на „официалните покровители" на животните. В полза на това предположение говори факта, че те познават законите, по които работи и въздейства мисълта.

Ние присъединяваме нашия глас към техния, нашата мисъл към тяхната: мислете, говорете, действайте за освобождението на страдащите животни от робството в което извратения човек ги е поставил.

Освободете тях — и Бог ще освободи вас! Престанете да гледате на тях като на бездушни същества — и небето ще се усмихне над вас, ще се строшат веригите на злото, което ви сковава, и вие ще видите, че само този заслужава свободата, който е способен да я даде на другите!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×