Jump to content
Ани

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14

Recommended Posts

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14

1 февруари 1930 год.

В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево.

Този брой е посветен на братското движение Оомото, чиято светлина иде към нас от Далечния Изток и на което ние изпращаме нашите сърдечни братски привети!

(Някои от текстовете във вестника са публикувани и на есперанто. Желаещите да ги прочетат на този език, могат да ползват PDF-а)

Съдържание:

Оомото и Бялото Братство

Кратка история и същност на движението Оомото

Разкази из Духовния свят (Онисабро Дегучи)

Из Беседите

Книжнина

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Оомото и Бялото Братство

Коренното преобразуване на света върху основите на Божествените Любов, Мъдрост и Истина, изграждането на Царството Божие на земята, се започва едновременно от всичките нейни краища.

Това, което Бялото Братство и други сили на доброто вършат в България за неговото възтържествуваме, същото нещо е подето и във всички страни, и народи на земята от подобни, братски нам движения.

Една от най-големите творчески сили, които работят за умиротворението и обединението на човечеството и за изграждането на Царството Божие на земята, това е японското духовно движение Оомото, чийто мощен глас звучи вече над цялата земя.

Нека бъдем смели, спокойни и радостни! Нека вярваме непоколебимо в осъществяването на нашите свещени идеали! Нека всеки момент помним, че в ожесточената борба между доброто и злото първото неминуемо ще победи. Че Божието дело е непобедимо и ще възтържествува въпреки всичко над силите на злото!

Ние не сме сами! Ние не сме купчина хора, напразно бленуващи по неосъществими идеали! Зад нас стои Бог и Божието всемогъщество и пред нас винаги блести Неговия предначертан План за спасението на човечеството! Ето — Той издига по всички краища на земята наши братя, наши съработници в Божието Дело!

Tе идват с радостни възгласи и в техните светнали лица се чете ясно пророчеството, че не е далече деня, когато земята отново ще бъде превърната в рай!

Оомото и Бялото Братство са два стъбла, имащи един и същ корен. Те са от Бога предопределени да работят рамо до рамо за възстановяването на Неговото Царство. Те вече си подадоха ръка и вървят заедно към достигане на общата цел!

Ние не сме сами!

Нека бъдем смели, спокойни и радостни! Нека вярваме непоколебимо и ...

Нека работим! ...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кратка история и същност на движението Оомото

Началото на движението Оомото датира от 1892 г., когато една бедна, но същевременно благородна и силно верующа 57 годишна жена, на име Нао Дегучи, внезапно се е почувствала в състояние на „камигакари“, което на български ще рече че тя е станала проводник на висши духовни сили, станала е инструмент, чрез който изявява Божията воля на хората. Според поясненията, които са последвали, духът който се е изявявал чрез Нао Дегучи е бил Великият Дух на нашата планета земята, ръководещ от край време нейните съдбини.

Около 50 мили северно от милионния град Киото се намира малкото градче Айабе, в което е живяла Нао Дегучи и което е люлката на движението Оомото. Тук, през януари 1892 г., след няколко странни проявления, които са много зачудили както околните, така и самата Нао Дегучи, последната, по заповед на Духа, който се проявявал чрез нея, взима перото и започва да пише автоматически, без самата тя да е можела даже да прочете писаното, защото е била съвсем неграмотна — не е знаела нито да пише, нито да чете. Цели 27 години е траяло това състояние т. е. до самата й смърт. Сборът от всичко написано чрез ръката на Нао Дегучи съставлява Свещеното Писание на Оомото и се състои от различни пророчества относно бъдещето на човечеството, разкриване тайните на вселената и т. н. До края на земния си живот Нао Дегучи е написала 200,000 листчета с подобно съдържание, в които между другото се говори за второто идване на Христа и за възстановяването на Царството Божие на земята. Ето няколко извадки от него:

„ ... Както сливовото дърво се разцъфва през зимата, също тъй внезапно ще се разцъфне славната епоха, когато Царството Божие ще се установи по цялата земя.

„Всички досегашни религии са само предшественици. Аз ида сега веднъж за винаги да очистя света от злото. Предстои Ми грандиозно дело. Аз ще обединя света и ще го направя Царство Божие, което ще трае вечно.

„Наскоро голямо Божие наказание ще сполети света, заслепен от материалистичната цивилизация. Нека тези, които искат да избегнат нещастието, се разкаят и се повърнат на правия път.

„Злите духове на материализма и атеизма днес напълно владеят човечеството и го водят направо към бездната. Затова Бог ще дойде да обнови из основа света! Приготви се за това, човечество!“

Онисабро Дегучи

Между другото, основателката на движението пророчествала, че след нея ще дойде друг, който ще подтикне движението много напред и ще го разпространи из целия свят. Действително, този човек не закъснява да се яви в лицето на Онисабро Дегучи. сегашния водител на движението. Онисабро произхождал също от бедно семейство, но още от детинство се отличавал със своите големи и разностранни способности, които учудвали всички и със силната си наклонности да изучава свещените писания на различните религии. Когато бил на 27 години, той бил отведен по един тайнствен начин в една пещера на върха Такакума. Тук той престоял цяла седмица, в продължение на която в него става една огромна промяна. Той бил посветен в тайните на вселената, придобил е силата на ясновидство в минало, настояще и бъдеще и е разбрал ясно своята мисия в света. Това било в 1898 г. от когато именно той стъпва в пътя на съзнателното изпълнение на своята мисия. От тогава той тръгва да проповядва и не след дълго време отива при Нао Дегучи. която веднага познава в него този, когото е очаквала толкова дълго. Той бива осиновен от нея и приема нейното име — Дегучи, — до тогава се е наричал другояче.

Вследствие усилената деятелност, която е последвала, движението се е разрасло извънредно много из цяла Япония и скоро се явява реакция от страна на местното духовенство и някои официални среди. Почва се ожесточена кампания против Дегучи и против движението изобщо. Последователите на движението, както и самия Дегучи трябвало да понасят всевъзможни нападки, присмехи, обиди и, обвинения от страна на духовенство, журналисти и официални власти. Като резултат на всичко това, в 1921 година, (три години след смъртта на Нао Дегучи) бил възбуден съдебен процес против движението, което било обвинено в заговорничество против държавата и вседствие на това водителя Онисабро Дегучи затворен. Същевременно бил разрушен и храма на движението, построен на върха Хонгу. Като повод за тия си преследвания властите изтъквали, че в Свещ. Писание на Оомото Онисабро бил наречен помазан от Бога цар. След известно време властите освободили Дегучи под гаранция и чак в 1927 год. последния бе освободен напълно от отговорност по заведеното дело. Така се свършил шумния процес, заведен против Оомото.

Разпространение

В това време, обаче, ръста на движението не се спира, — последното непрестанно расте, укрепява се и придобива все по-нови и по-здрави позиции. В 1924 г. Дегучи заедно със свои ученици пътува и проповядва из северен Китай и Манджурия, където бил посрещан радостно от населението. Оомото влиза във връзка с китайското духовно движение Тао-Йуан и се започва тясно съработничество за духовното издигане на двата народа и за сближението им.

Дегучи прокарва нашироко изучаването на есперанто в движението Оомото и с помощта на този международен език се започва усилена дейност из целия свят за разпространение на движението. В Камеока, центъра на движението, се започва издаването на есперантското списание „Оомото“, което влиза вече в шестата си година. В Париж се издава също на есперанто в-ка „Oomoto Internacia“. който също се разпространява из целия свят. Появяват се и няколко отделни издания на френски, немски и английски езици. И днес Оомото има свои последователи и съчувственици из целия свят.

Най-ценното богатство, обаче, което Дегучи дава както на своите последователи така и на цялото. човечество, това са неговите „Разкази из Духовния свят“. Такова общо заглавие е дал той на своето творчество. Дегучи не пише, а диктува с голяма бързина и учениците му записват неговите думи. Досега са написани около 80 тома от това му огромно съчинение, което още не е завършено. В своите „Разкази“ Дегучи, чрез една увлекателна и често фантастична форма ни разкрива дълбоките истини на живота. Той ни дава в тях окултната космогония на света, рисува ни в най-тънки подробности миналото на човечеството, борбите в духовния свят между силите на доброто и злото, второто идване на Христа и щастливото бъдеще на човечеството, когато Царството Божие ще бъде възстановено на земята. „Разказите“ изобилстват с алегории, сравнения и загадки, затова трябва да се четат много внимателно и да не се тълкуват буквално. От тях има вече доста отделни части преведени и печатани в есперантските издания на движението.

Същност

Последователите на Оомото твърдят, че тяхното учение представлява съвършен синтез на всички истини, които са необходими на човечеството за да намери правия път за изход из днешното си хаотично състояние. Оомото прокламира че всички религии имат един и същ, Божествен произход, че основата им е една и съща, а разликата, доколкото тя съществува, е само външна и се дължи на условията и степента на развитие на народите, на които тези религии са били дадени. Ето защо в Оомото не съществува този дух на изключителност, който кара различни религии и религиозни движения да твърдят, че само те са единствено правите, само чрез тях се проявява Бог, а всички други са неверници, сектанти, оръдия на дявола и т. н. Така Оомото е готово да сътрудничи на равна нога с всички напредничави духовни движения и вече сътрудничи с много от тях. Още преди няколко години Оомото подаде ръката си и на Бялото Братство, публично заявявайки това в своя есперантски орган — списанието „Oomoto“, издавано в Камеока — Япония. В същото списание е печатана лекцията на Учителя Дънов „Високият Идеал“. Помествани са също статии за Бялото Братство в издания на японски език.

Накрая, за да се получи по-ясна представа за движението, нека споменем, че Оомото поддържа, че усъвършенстването на човека става чрез последователни прераждания на земята и че ако хората искат да направят решителна стъпка напред в своето духовно развитие, те трябва да се откажат от употребата на месна храна. С други думи, Оомото е едно окултно движение, напълно сходно с това не Бялото Братство и проповядва издигането на Духа до състоянието на пълен господар на материята, нещо което ще се изрази в загиването на днешната материалистична цивилизация от нейната естествена смърт и реализирането на Царството Божие на земята!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Разкази из Духовния свят

ОНИСАБРО ДЕГУЧИ

(Из 10-та глава на 47-ия том)

Харукуниуаке и Тацукоо са угощавани гостоприемно с чай и баница при бариерата на бога — съдия, където си почиват няколко време. В това време покрай тях минава с бързи и живи крачки пълен мъж, който изглежда около шестдесет годишен. Един пазач с червено лице веднага го спира, извиквайки;

„Стой!"

Човекът се обръща и казва с недоволство:

„Какво? Никак не е прилично да ме спираш, когато си вървя по пътя. Знаеш ли ти кой стои пред тебе? Чуй тогава, — аз съм вицграфа Господин М. Н. Авар, член на Дома на благородните. Ако ти ми пречиш, ще те пратя в полицията.

ПАЗАЧА. Знаеш ли ти къде се намираш?

АВАР. Разбира ce! В Хоккаидоо, една дива и некултурна провинция.

ПАЗАЧА. По какъв начин си дошъл тука?

АВАР. Пътувах с аероплан за да правя наблюдения от високо, обаче перката му се повреди и бях довлечен до тук от ветровете. Е, не желаеш ли да ме заведеш назад до моята провинция? Може би ще ти се отблагодаря, например като те почерпя с развалено вино.

ПАЗАЧА. Хей, хей! Авар! Тук е Йачимата, — кръстопътя на четирите пътища на духовния свят.

АВАР. Йатимата? Стига! От нищо се не боя аз, силния господар, тъй нашироко познат в провинцията Хуса. Не се мъчи напразно да ме плашиш, но по-добре ме заведи обратно. Не е чудно даже ако връз теб дойде някой силен вятър, стоейки на пост и такова ужасно лице, прилично на медна монета от двадесет стотинки. Аз ще те спася и ще те наема, макар и да си негодник, за вратар, с храна вместо - заплата.

ПАЗАЧА. Фу! Авар, ти, вижда се, си малко пиян. Ти се нарече силен господар. Наистина, защото ти си човек, който е обичал само себе си и златото. Господар, който пази своите интереси, та ако ще даже и родителите му да загинат, който се рекламира, като разкрива простъпките на другите! Негодник! Всичките злини, които ти си направил са точно записани в моята книга. Колкото и мощен да си бил ти между хората, твоето могъщество няма никакво значение тук, в духовния свят. Хайде застани сега там, на този кантар; аз ще претегля твоята греховност.

АВАР. Но наистина ли тук е духовният свят?

ПАЗАЧА. Ти взе да идваш на себе си. Навярно си бил затиснат при някое силно земетресение.

АВАР. Наистина, както ти каза, аз смътно си спомням нещо подобно. Аз чувствах, че пътувам през въздуха, навярно защото моята душа е хвърчала в това време през него.

(Прелиствайки книгата, червеният пазач започва да го изследва)

ПАЗАЧА. Ти си бил председател и директор на Човекоубиващата Железопътна Компания,

АВАР. Да, разбира се.

ПАЗАЧА. Ти си усвоил незаконно много призрачни акции, без да платиш нищо, нали?

АВАР. Да, като че ли съм правил подобно нещо. Обаче, без това нещо, в света на хората, никой не може да стане член на Дома на благородните нито да бъде наричан господин. Следователно, заставен от човешките закони, и аз както другите приспособих моята дейност към принципа, според който силните трябва да побеждават слабите. За това, обаче, аз съвсем не съм виновен: виновно е обществото. Другояче не може да се действува, защото самата система и закони на обществото заставят да се действа така.

ПАЗАЧА: Не лъжи!- Кога са били издавани такива закони?

АВАР:Гледани повърхностно, те, разбира се, не изглеждат такива. Но разглеждайки тяхното вътрешно съдържание или техния дух, лесно ще се убедим, че те са тъй наредени, та да може с хитрост да се върши тъкмо противното. Следователно, тези, които най-изкусно ги заобикалят, са най-могъщите в света на хората. Министри, сановници, всички те много добре владеят това изкуство, Който честно спазва законите, на земята той ще бъде тъпкан от всички. Пословицата казва; между вълци, вий вълчешки. И Тъй, на земята аз бях уважаван от всички, високопоставени гражданин. Тук, в духовния свят, вероятно всичко е наредено другояче, защото той си има свои собствени закони, също тъй, както и земния свят си има своите. Идвайки тук, аз не съм направил добро, но същевременно не cъм имал време да направя и зло. Аз заслужавам само съжаление, когато тука тъй безмилостно ме укоряват за делата, които аз съм вече извършил в другия свят. Сега аз чувствам че нещо силно ме притегля нанякъде. Стоейки тъй, в едно такова място, аз губя преди всичко скъпо време. Когато, на земята, аз давах пари под лихва, последната растеше еднакво, както когато спях, така и когато работех, давайки ми по десет хиляди лева банкноти за всеки тик-так на часовника, също като че ли ротативна печатарска машина изкарва вестници. Но тук аз съм вече без пари. Да, отсега аз ще почна да обработвам земята на духовния свят, да работя още по-енергично от по-рано, за да мога да завърша моя тукашен живот като голям собственик!

Казвайки това, Авар се опитва насила да премине тръгвайки енергично напред.

При тоя шум бога съдия разтваря прозореца на дома и поглежда навън. Поразен от духовната светлина, която излиза от него. Авар припада и започва да конвулсира, при което из устата му започва да излича пяна. В това време се притичват няколко пазачи, излизайки из едно крило на дома, поставят тялото на припадналия в една количка и го отнасят със силен шум. (Tе отиват да хвърлят тялото през портата на пътя, който води към ада.) Захвърлен в тъмнината зад портата, Авар почва да се съвзема и, тихо ръмжейки нещо, отпуснато тръгва по посоката към ада на скъперниците.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Из Беседите

Не е възможно да се унищожи един праведен човек. Евреите разпнаха Христа, но и до днес носят последствията от тази постъпка. Японците преследваха водителя на Оомото — Онисабро Дегучи, когото Бог изпрати, но големи нещастия ги сполетяха. Цяла Япония се разтърси от страшни земетресения. Всеки народ, който се е опитал да се противопостави на Божиите посланици, не е видял добро... Всеки който се обявява против Божиите пратеници, обявява се против Бога.

*

И сега българите мислят, че могат да се подигнат против мен. Това, което аз говоря, са Божии думи; това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на земята. Tе казват: този човек е самозванец. Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мене, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ако те изменят отношенията си към мен, външният свят ще измени отношенията си спрямо тях.

*

Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяpa, че Бог е на нашата страна. Когато дойде до изпълнение волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм. Никога до сега учениците на Божественото учение не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, на страдания, но всякога са отивали с радост.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

Получиха се в редакцията:

Видински вестник на вестниците, бр. 3, г. III, С болка в душата си констатираме, че във Видинския край става нещо лошо, нещо обезпокояващо, което на всяка цена трябва да се избегне. За това ясно свидетелства получения брой от „Видин. вестник", както и неотдавна получения от нас брой на в. „Дунавсни куриер", излизащ в Лом.

Не, братя! Така не може, така не бива! — Престъпно е да се сее омраза между два народа, престъпно е да се обижда по такъв начин цял един народ и да се създава настроение против живущите във видинския край румънци. Да предположим за минута, че те грешат, като пращат децата си да учат в Румъния, като гледат със симпатии към нашата северна съседка и т. н. Обаче, този ли е начина, с който ние ще ги привлечем към себе си — като ги обиждаме по всевъзможни начини, като ги наричаме „мамалигари" като заявяваме, че ще ги „натикаме в Дунава" и т. н.? Не! Достатъчно вече омразата е царувала в света! ... Ако ние се оплакваме, че румънците се отнасяли зле с нашите братя в Добруджа, защо и ние да постъпваме по същия начин с техните сънародници във Видинския край? Да оставим вече старите методи! Да оставим Мойсеевия закон: „око за око, зъб за зъб!“ Нека започнем с любовта! Нека се отнасяме добре с румънското население във видинския край, нека го уважаваме и зачитаме. И тогава то по един естествен начин ще си заживее братски с нас. Няма да ни счита за чужди, няма да хвърля скрити погледи към нашата северна съседка, няма да иска да се преселва вРумъния!

Мир на земята и добра воля между человеците! Българи и румънци от видинския край, обичайте се като братя, уважавайте се и помагайте си взаимно и от това всички вий само ще спечелите! Мир на земята!

Робство, стихове от Петко Тихолов, цена 10 лв. Основния тон, който звучи в стиховете на П. Тихолов, това е жалбата за незавидното положение, в което се намират широките народни маси, жалбата за тяхното външно, тъй наречено икономическо робство и за трагичната участ на хиляди загинали в борбата за освобождение от него. За съжаление, автора, както и всички други привърженици на социалната поезия с марксически оттенък, вижда робството и неговите причини вън, във външни неща, поради това и самото освобождение му се струва като нещо външно, и затова напълно достижимо с външни средства, напр. промена на социалния строй. Фактически — робството на човека изобщо, а не само на известна класа, има много по-дълбоки корени от тези, които могат да се намерят в недостатъците на съвременния социален строй. Причините за робството са винаги вътре, никога отвън. Външните вериги се явяват само като следствие на вътрешни, духовни причини. Така, истинското робство на човека е духовното робство, а икономическото е само едно последствие. И когато нашите поети се научат да виждат робството на човека в самата негова същност, тогава техните очи ще се отворят и за истинските, верните методи за освобождение от него и само тогава ще имаме истинска социална поезия.

На автора не може да се отрече известен поетически дар, един искрен стремеж към доброто и правдата и силна вяра в тяхната победа над злото.

Стопански преглед и домакинство — месечно илюстровано списание за селско стопанство и обществен живот, бр. 1. год. XVIII., редактор Ал. Пенчев, гр. В. Търново. Годишен абонамент 50 лева.

Този брой съдържа: Пред новата година (длъжността на интелигенцията). Сиромашията на бълг. земеделец. За леховата култура. Земеделски оръдия и машини. За изкуствените торове. Защо режем овощните дръвчета. Зиме около пчелите. Нашите стопанства. Домашна аптека. Стимуланти и торове и т. н. Както вижда читателя, списанието съдържа много интересно и полезно четиво за всички, които боравят със стопански въпроси, и които искат да подобрят своето стопанство, да разнообразят и модернизират производството си. Препоръчваме го на нашите читатели.

Ново време, седм. вестник, излиза в Търново

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×