Jump to content

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18


Recommended Posts

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18

15 април 1930 год.

В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево.

Съдържание:

Кризата.

Америка и Китай. Детето разсъждава. (Орионо)

Из „Al Torento“ (Стеллан Енгхолм — Швеция.)

Из Беседите!

Манифест към всесветското учителство

Книжнина

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кризата.

Мнозина се оплакват от тежката криза, която потиска и задушава нашия стопански живот: непродадени земеделски и други произведения, следователно — безпаричие в село. Липса на купувачи в града, следователно, — затруднения, протестирани полици и фалити. А от там: спиране на работата. Безработица. Глад ... Всеки знае, колко лош учител е глада и до къде той може да ни докара.

За съжаление, докато всички говорят за кризата, свързвайки я с едно или друго външно положение, ние до сега не сме видели нито едно по-сериозно изследване на нейните дълбоки причини. Всички търсят отговорност. Приписват ги обикновено на своите политически и др. противници и използват създаденото положение за своите домогвания към властта или за самооправдание. Какво обаче трябва да се направи за ефикасно противодействие и отстранение на кризата, това им е съвършено неясно, защото самите те не познават истинските, основните й причини.

Днес изобщо се мисли, че икономическият живот представлява някаква абсолютно самостоятелна област, управлявана от свои собствени закони, които нямат никаква връзка с това, което лежи вън от тесните граници на икономическите сили на производство и потребление. Икономическият живот се смята като абсолютно независим от духовния, зад външните икономически причини не се търсят други, по-дълбоки, по-съществени. В това именно се състои късогледството на ръководители и ръководени, което е истинската причина за тяхната безпомощност, за тяхната неспособност да намерят изходен път из нея.

Ние тук не ще се опитваме да разрешим въпроса напълно. Може би това не е и по силите ни. От друга страна, една готова формула не би ползувала много никого, защото всички фактори в нашия живот би трябвало сами, по собствен път и със свои усилия да се ориентират в положението си, да намерят своите собствени отговорности и свободно и разумно да определят посоката на своята бъдеща деятелност.

Ето защо ние ще се задоволим само да набележим в най-общи черти пътя, който води към разрешение на кризата, ще дадем само насока на мисълта, която трябва да работи самостоятелно в своите потънкостни изследвания.

*

Самостоятелен, независим, „Сам за себе си" икономически живот не съществува. Областта на икономическите явления е в една непреривна каузална връзка с цяла верига невидими за повърхностното око причини, които лежат в областта на духовния живот. Икономическият живот, икономическите закони са подчинени на духовни закони. Икономическите явления са следствие на духовни такива.

Това, което хората наричат: морал, нравствени и егоистични съображения и подбуди, при известен вид дейност, правилен вървеж или пък отклонение от правия път на духовния живот — всичко това по скрити но сигурни пътища действа и влияе решително върху насоките и явленията в икономическия живот. Безсъмнено е, макар и за мнозина твърде невероятно, че и в търговските и стопански дела на човека има намеса един Божий пръст, който ний най-лесно можем да забележим, когато нашите работи отиват зле, но чиято намеса става само затова, за да не отидат те още по на зле ...

Да не бъдем късогледи! Тези кризи не са изолирано, непознато до сега явление. Те не са само у нас, нито и пък са от вчера. Западният свят — света на още по-голямото отклонение от правилния път на своето развитие — ги познава много по отдавна и в много по-страшен вид. И ако ние с проницателно око се заловим да разследваме причина след причина, да разнищваме нишка след нишка, ще дойдем пак там: до решителното отклонение от релсите на правилния духовен живот.

Ясно е, че има нещо пропуснато, че има нещо, на което не е отдадено нужното внимание от творците на съвременния стопански живот на Запад и у нас. Ясно е, че без това „нещо" техния градеж е поставен на гнила основа.

Как бихме могли най-добре да наречем това „нещо“? — То има много имена ... Едни ще го нарекат „социална справедливост“, други — „колективно съзнание“, трети — „мисъл за другите“, „съзнание за неразривната връзка между всички части на Цялото — Живот“, „алтруизъм“, „идеализъм", „човещина" и т. н. и т. н.

Както и да го наречем, все едно е, важното е че то липсва! И, погледнете, — това нещо, взето само по себе си, не е никакъв икономически фактор, — нито капитал, нито производителна сила, нито способност за потребление или пък липса на пазари за пласиране на производството. То е само един духовен фактор, една духовна причина и, колко чудно изглежда на пръв поглед, че една толкова дребна на глед причина, поради това че не е и обърнато нужното внимание, влияе, разбърква и превръща в хаос дейността на всичките икономически фактори.

Погледнете само: капиталите и всички производителни сили, способността за потребление и пазарите за пласирана на производството — всички тия фактори са подчинени на нея, ръководят се от нея, могат да бъдат идеално хармонизирани или пък превърнати в хаос от нея ...

*

Страданията на хората са следствие на техния егоизъм. На техния късоглед, на техния сляп егоизъм. Те са разделили, обезобразили и осквернили лицето на Божията земя с всевъзможни граници. Те са разделили целокупния живот на безброй враждуващи помежду си частици. Унищожили са хармонията, която би трябвало да царува в него и са го превърнали в хаос.

Чудно ли е тогава, че истинското щастие отдавна е избягало от тая осквернена, окъпана в кръв и сълзи, нещастна земя? Чудно ли е че кризите идват и ще продължават да идват периодически, когато нито стопанската, нито която и да било дейност не се хармонира с интересите на всички, а винаги застъпва само частни, групови и класови интереси? Чудно ли е че неизбежното сблъскване на тия егоистични интереси дава и ще дава в резултат само кризи?

Но кой е виновен? Кой е виновен за оная всестранна, всеобгръщаща духовна криза, малко, незначително следствие от която е и днешната стопанска криза, във връзка с която толкова шум се вдига? — Виновни сме всички! Виновен е всеки един от нас. Да не търсим виновност и отговорности другаде! Това никого не ще ползува. Всеки трябва да потърси и намери сам своята собствена виновност и да направи това, което може и е длъжен да направи за отстранението на „кризата"!

От всички ни зависи! Зависи и от огромното болшинство, а не само от тези, които заемат ръководните постове. Да, те заемат отговорно място и тяхното значение е голямо, но те ще бъдат принудени да отправят посоката на народния кораб натам, накъдето мощния поток на огромните маси го тласнат. Управниците са такива, какъвто е и народа. Нищо по-естествено от това, — един разумен и съзнателен народ, с добре оформено и мощно обществено мнение, да намери в своята среда и да издигне до най-високите постове в ръководството на своя живот разумни, съзнателни за доброто хора, — истински народни водители към освобождение и щастие.

*

Ние считаме сегашната стопанска криза като малко, частично следствие от огромната, всеобгръщаща, постоянна духовна криза, която е разпокъсала целокупния, а следователно и стопанския, живот на безброй враждуващи частици, при което силите се губят за взаимна борба и унищожение, при което милиони хора могат да умират от глад тогава, когато огромни количества храни изгниват по липса на купувачи, милиони хора са без работа, когато живота се нуждае от трескава дейност във всички направления.

Само една коренна духовна революция, — революция в съзнанието на хората, ще можела разруши изкуствените граници, да обедини всички прояви на живота в едно могъщо цяло, да направи от хората клетки на един общ организъм, в който няма да има недоимък нито безработица, няма да се унищожават стоки, само за да не се подбие цената им на пазаря, когато хиляди и милиони се нуждаят от тях, няма да има вече кризи а за всички ще има радост, щастие и доволство.

Сако една духовна революция, революция в съзнанието на хората, може да обнови света и да премахне завинаги извора на всякакви „кризи“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Америка и Китай

Детето разсъждава.

— Татко, аз снощи много мислих за Китай.

— Какво мисли, моето дете?

— Кака чете. че там имало страшен глад и че ядели децата.

— Да, моето момченце.

— А нали в Америка има много жито? Кака чете, че житото там е тъй много, че не знаели вече какво да го правят, вярно ли е това татко?

— Вярно е, детето ми, че Америка има много добра реколта и че не намира пазар за житата си.

— Ура, татко! Ето какво намислих! Цяла нощ съм мислил и чаках с нетърпение да съмне за да ти го кажа! Ето че и бедните китайци са спасени и че няма защо да ядат мъничките си деца! Но, татко, още нещо ще те питам.

— Какво е то, дете?

— Нали Америка, Китай, Англия и всички други държави имат параходи?

— Разбира се, много и много параходи имат.

— Но, татко, какво чакат тогава тия параходи? Защо не натоварят житото от Америка и не го занесат на гладуващите китайчета? Или може би не знаят, че в Китай има глад и че ядат децата си? Аз това исках да те питам. Защо тогава да не пишем на американцитe така: „Нека не ви е мъчно, че житото ви няма пазар. Ето в Китай хората гладуват. Натоварете колкото можете параходи и им го занесете. Тогава те няма да ядат децата си и ще ви благодарят." Но, татко, ти защо ми се смееш? Нима е толкова смешно това?

— Не е смешно, детето ми, съвсем не е смешно. Напротив. Ние сами. хората, сме смешни. И човек много би се смял, ако да нямаше още повече за какво да плаче.

О р и о н о

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Стеллан Енгхолм — Швеция.

Из „Al Torento“

... Той върви по улиците на големия град, гледа и мисли.

Вечер е, утрото на големия град. Слабата светлина на залепващото слънце вече се губи над безкрайната пустиня на тенекиените покриви. Припада здрачът. И внезапно в полутъмнината заблестяват хилядите и хиляди изкуствени слънца на този изкуствен свят. Градът се събужда. Животът се засилва, очите заблестяват в светлината на новия ден на радост и удоволствие. Хилядогласния хор на свирещите и тръбещите автомобили пее своя химн за пробуждането на новия ден в тоя свят, който човешката мисъл е създала според своето собствено желание.

Така той мисли.

Всяка лампа в нощта е едно малко слънце, което хората сами са си запалили, копие и същевременно частица от великия извор на светлината в широките далечни пространства, без който нашата земя би била мъртва, скована от лед. Тази сила е направила от човека това, което той е. Източниците на топлина и светлина, които човек сам си е създал, са усилили неговата вяра в себе си. Когато човек е запалил своите малки слънца в земната нощ, той сам е станал творец и бог. Той не вижда, че тази му вяра е само нов начин да възприема топлината и светлината, които голямото слънце ни праща още от пълното със светлина утро на древността. Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки. Слънчевият култ на прадедите изчезна, днес обожават само малките лампи.

Навярно поради това модерният човек живее най-интензивно след вечерта. Градът е оживен през деня, обаче дневния живот е сънлив, прилича на действията на човек, който отива да спи. Очите на хората са натегнали и замъглени. Само когато се свечерява и всички улици блестят в светлината на малките слънца, които човек си е сътворил, се започва истинският живот. Тогава очите се проясняват като че ли след укрепителен сън, гласовете стават звучни и утринно пресни, стъпките стават леки, като при весел танц. Човек е в своя собствен свят и се радва на деня, който сам е сътворил.

Такива са утрото и изгрева на големия град. Неговата сила и неговата красота са единствените, които те познават. Истинско утро и истински изгрев те никога не са видели. Ако те само веднъж биха видели източното небе да просветлява, ако биха видели как спокойният нощен въздух внезапно се съживява, как светлите облачета започват да се движат и бързат на запад, ако биха видели как мъглите се дигат над полета и заливи, как спокойните води започват да се движат, ако биха видели цветята да се обръщат на изток и да разтварят своите коронки за топлината и светлината, ако биха видели певците на зелените гори и бяха чули техните приветствени химни за възвръщането не лъчезарната майка на живота — ако те само един път биха. видели това с пробудени очи, те не биха могли да го забравят зарад своето нощно утро. Но, може би те не биха разбрали ...

(Превод от Есперанто)

----------

*) „Torento" на български значи поток. Това име е дал автора на града, — големия град, който увлича с непобедимата сила на своя външен блясък и примамливи удоволствия безброй човешки животи, които обайва съвършено и тласка безспирно като автомати по релсите на своя изкуствен живот.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Из Беседите!

Свобода хората не могат да ви дадат: свободата иде само от Духа, чрез Бога. Ако ние чакаме този или онзи да ни освободи, това е заблуждение. Свободата всякога иде чрез Бога.

*

Най-първо ще се освободите от мисълта, че има смърт. Цялата вечност е на ваше разположение. Хора които мерят времето, са хора смъртни, а ние не мерим времето.

*

Човек може да победи само тогава, когато знае да владее своя ум. своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота!

*

Съвременните хора се оправдават с условията, че те били тежки, неблагоприятни. Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МАНИФЕСТ

към всесветското учителство

Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете.

Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг.

Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите.

Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна.

Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни.

Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство.

Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи.

Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език.

По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение. Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба. То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове. Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания.

Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди народи, към техните обичаи, литература и изкуство. Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на Народите. Това става главно чрез размяна на писма, илюстровани карти и рисунки между деца от разни страни, чрез четене на международни списания на Есперанто и чрез изучване на чужди литератури. Учениците могат да кореспондират вече след няколко месечно учене на Есперанто. Моралната придобивка от тази преписка с множество страни е твърде голяма.

Ние представяме този манифест на вашето сериозно разглеждане и от сърце ви препоръчваме да подтиквате изучването на Есперанто във вашата страна не само заради, ползата от него в търговията, науката и другите области на международната дейност, но също и заради неговата морална стойност, като потик към тези приятелски отношения между народите на земята, които са истинската цел на Обществото на Народите.

От международната конференция за преподаване на Есперанто в училищата, свикана от Института „Ж. Ж. Русо" в помещението на Секретариата в Обществото на Народите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книжнина

Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов, от Ангел Томов.

Този очерк, печатан за пръв път в списанието „Философски Преглед", кн. 1. год II. (1929) е един от най-сериозните и сполучливи опити да се предаде в сбита форма учението и мирогледа на основателя на Всемирното Бяло Братство — Петър Дънов, да се намери неговото место и връзка в общата верига на мощната спиритуалистична вълна, която залива целия свет и да се посочи неговата роля в бъдещето. Ние го препоръчваме на всички, а особено на тия, които недостатъчно познават това учение или пък го познават според „хорски приказки" или вестникарски съобщения, инспирирани и разпространявани от противниците му.

Днес, когато това учение е прехвърлило границите на България, когато редица просветени чужденци му отдават вниманието, което то заслужава и го определят като най-голямата ценност, която България дава на света, срамно е, бихме казали ние, за един български интелигент да не го познава или да се задоволява само с „речено-казано“ от този или онзи, без да потърси автентични източници за сформиране на своето мнение и отношение към него.

Не ще съмнение, предлагания очерк не е достатъчен да даде пълна и ясна във всяко отношение представа за едно учение, чието всестранно изложение би изисквало десетици томове, но той прекрасно може да послужи като един увод, като един предговор към по-сериозното му и детайлно проучване. Поради това, ние намираме че неговото прочитане е необходимо за всекиго, който мисли, че трябва да познава духовния живот в България.

Цената на книгата е 8 лв. Доставя се от автора: Анг. Томов, ул. „Регентска". 48 — София или от редакцията на в. „Братство" — Севлиево.

Al Torento (на есперанто) повест от Стеллан Енгхолм, малка извадка от която даваме в този брой на „Братство“. Цялата книга е проникната от една дълбока и искрена човечност и съдържа мисли, които ни озадачават със своята правдивост и дълбоко познаване на живота. С език и стил издържани във всяко отношение, книгата представлява сериозно доказателство, че на есперанто вече се създава ценна художествена литература, и че този език е годен да отговори на всички културни нужди на живота.

Есперанто-български и българо-есперантски речник, (с основна граматика) трето преработено и допълнено издание, с предговор от Проф. Д-р Ст. Младенов, цена 75 лв. неподвързан; подвързан 90 лева. Доставя се от автора: Ив. X. Кръстанов, улица „6 Септември“. 28 — София.

Речника на г. Ив. X. Кръстанов е ценен принос към делото на българския есперантизъм. Отдавна вече се чувстваше нуждата от това му ново издание. Така както е сега речника, преработен и допълнен. представлява необходимост за всеки начинаещ или стар есперантист, особено втората му част, която е необходима за всеки, който иска да се научи свободно да се изразява на есперанто, писмено или устно.

Есперантисти и учащи Есперанто!

Абонирайте се за есперантската библиотека

NOVA KULTURO

която издава и разпространява по целия свят беседите на Петър Дънов. Първата серия, под общо заглавие „LA ALTA IDEALO“ вече излЪзе и струва 40 лв. непод-вързана, а подвързана — 60 лв. От втората серия, под заглавие „JEN LA HOMO“ излезе първия номер и се разпра и на абонатите; под печат е и наскоро ще изелезе втория номер. Абонамента за втората серия е 50 лв.

Адрес: Атанас Николов, ул. „Цар Ив. Шишман“, 19 — Бургас.

*

В Земледелското Книгоиздателство

НОВО ВРЕМЕ

на агронома А. С. Пенчев от гр. В. Търново, може да намерите всяка книга по земеделие, лозарство, овощарство, птицевъдство и пр., която би ви интересувала. Всеки който се интересува може да пише една пощ. карта за да му се изпрати описа и цените на книгите.

Същото книгоиздателство издава добре известното популярно списание „СТОПАНСКИ ПРЕГЛЕД И ДОМАКИНСТВО“, год. XVIII-та, което застъпва въздържателното дело и новите насоки в живота. Год. абонамент 50 лв.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...