Jump to content
Ани

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26

Recommended Posts

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26

10 декември 1930 год.

В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево.

Съдържание:

Клевета и истина!

Пророк не е признат в отечеството си! (Стела)

Едно духовно тържество. (П.)

Духът. (Орионо)

Покана за записване абонати за списание Житно Зърно, 6 година.

Книжнина

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Клевета и истина!

Свидетели сме от десетина и повече години насам, на една ожесточена и отвратителна кампания от хули и клевети, насочена срещу окултното общество „Бяло Братство" и частно срещу неговия основател и водител — Петър Дънов.

Първите вдъхновители и подбудители на тази клеветническа кампания, които са също и нейните постоянни и ревностни досегашни крепители, произлизат из средите на българското православно духовенство. Те първи измислиха и хвърлиха срещу Бялото Братство и неговия водител обвиненията за „рушене на обществения морал", за „подкопаване устоите на държавата", за „идолопоклонство“, „сектантство" и т. н. Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, през устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „от горе" дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета па страната ни, за удоволствие и радост на съчинителите й. Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители. И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите. — Те бяxa и са, които най-охотно разпространяват всички плитко скроени измислици, всички обвинения и хули. Tе бяxa и а, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство.

За голямо съжаление, — за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител.

Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността на клеветата, на злото, което чуе за другите. На клеветниците не се искат доказателства. „Еди кой си чул", „еди кой си видял", „вестниците писали" — това са всичките им доказателства. Това, което клеветниците кажат, се приема за чиста монета, надува се до неузнаваемост и се предава по-нататък!

И, възползвани от това, че Бялото Братство и неговите истински ученици никога не се обръщат към човешкия, земния съд да защити той интересите им, да ги запази от обиди и клевети, защото знаят че има един вечен Съдия, който всичко вижда и само на Него уповават, — възползвани, казвам, от това — клеветниците продължиха своето ниско дело.

И те достигнаха целта си!

Те затрупаха с планини от кал едно чисти учение, което е способно, ако бъде възприето и приложено, да издигне България и българите до висините на небивал до сега разцвет и величие. Tе преписаха и стовариха всички свои грехове и престъпления върху един човек, който носеше и носи в себе си само светлина, който бе дошъл да посочи на нашия народ пътя към един радостен, мирен, разумен и щастлив живот, който носи в себе си знанията и потика, способни да осигурят максимума на духовно и материално добруване за индивида и обществото.

И днес, този човек, — Петър Дънов, — който не е за нас, неговите последователи, ни Бог, ни идол, както злобно подмятат клеветниците, а Учител, защото ни учи на изкуството на разумния и естествен живот, — днес той е отхвърлен, оплют и отречен от тези, на които той дойде да донесе светлина и щастие.

Този, който единствен може да ни посочи правия път за изход из едно мизерно икономическо и духовно състояние, до което сме дошли благодарение на своите собствени грешки и престъпления, е осмиван, преследван, хулен.

Историята се повтаря!

Тъмните сили още веднъж извършиха своето пъклено дело! ...

Така човечеството се отплаща, — така то винаги до днес се е отплащало на своите истински доброжелатели и благодетели.

С какво великият атински мъдрец Сократ заслужи яростта на своите сънародници? ... С какво той „развращаваше“ съвременната нему гръцка младеж? ... Нали за това го обвиниха и умъртвиха?

С какво Исус „размиряваше“ народа? В какво се състоят неговите големи „престъпления, та Го разпънаха? Нали само защото беше „сектант“, неприятен на тогавашното духовенство?

Какво зло сториха на българския народ богомилите, тия кротки проповедници на мир и братство, на любов и истинско християнство, та бяxa гонени, избивани и прокудени от родната им земя от нашето „православно“ духовенство?

Що стори Хус на своите палачи-духовници, та го изгориха жив?

Можем да питаме още много, можем да задаваме безкрай въпросите за мъченичеството на носителите на светлината — отговора е само един:

Те нямат друга вина, — единствената тяхна вина е тази, че бяха проводници на светлината, че говореха истината!

И ние днес питаме: Каква е вината на Петър Дънов и на неговите последователя, та да бъдат те тъй жестоко гонени и преследвани? - Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е трън в очите на някои?

И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител? Кои са тези, които днес хулят, оплюват и клеветят, които искат гонения и преследвания?

Не е ли ясно, че това са същите ония тъмни сили, които умъртвиха Сократа, Исуса, Ян Хуса и още стотици хиляди неизвестни мъченици? Не е ли ясно, че това са същите, които винаги и на всякъде са преследвали всяка светлина, защото тя, като такава, им „пречи", както светулката пречила на бухала в общоизвестната басня?

И до кога българският народ ще се води по ума и прищевките на своите приспиватели, които имат всичкия интерес да го държат в тъмнина и заблуда, които извратиха, фалшифицираха чистото Христово учение, поставяйки го в услуга на насилието, пародирайки само с тържествени церемонии и обреди и все още продължавайки да се кичат с името му?

До кога българският народ ще продължава да слепее, затваряйки си очите пред единствения съществуващ за него изходен път из днешните страдания и мизерия — пътя на истинското, Христово християнство, пътя, на мира, любовта и братството, пътя на разумния, естествена живот в хармония с природните закони, — път, който днес му се сочи от Бялото Братство?

До кога българският народ ще се подава на козните на тъмните сили, позволявайки гонения, като това на богомилите в миналото, нещо, което му струва 500 годишно робство? ...

Време е вече да блесне истината! И тя ще блесне!

*

От няколко седмици насам, колоните на жълтата преса почнаха отново да се пълнят със сензации за ново „следствие“ срещу Бялото Братство и П. Дънов, за намерена „икона“, за разтурване на „Изгрева“ — поселището на Братството в София, като „опасно за обществения морал“ и т. н. и т. н. Има ли нещо вярно в тия „новини“, с които продажни вестникари гощават наивните си читатели? — Намерена била някаква „икона“, (клишето на която „сериозният“ в. Зора помести), на която бил изобразен Петър Дънов !? — Търсили хората престъпление и — намерили го! Петър Дънов искал бил да се представи за Бог! О! Колко смешни, колко жалки и колко невежи сте всички вие, писачи из колоните на жълтата преса! Толкова ли ви стига ума, че да вземете една символична картина, смисъла на която не можете (защото не желаете) да разберете, за „икона“?!.? А колко шум се вдигна с това! И защо? — Защото шум им трябва. Защото престъпления им трябват, а понеже не намират такива, ще трябва из пръстите си да ги изсмучат. Затуй, защото търсят обвинения, като евреите за Христа, и, като не намерили, друго, открили една „икона“, в същност картина, която, за да може следствието им да се увенчае с някакъв „успех“, нарекли „икона".

Е, какво още открихте вий, г-да обвинители? Нали търсихте престъпления? Какво стана с „рушенето на обществения морал“, с „подкопаването устоите и а държавата“?

И колко пъти вече се водят тия следствия, все за угодата и по настояванията на духовенството? Нима, ако имаше нещо вярно във всички тия обвинения, българското правосъдие до сега не щеше да каже думата си? Нима едно престъпление може да остане ненаказано? Още повече тогава, когато вече 10 години наред Бялото Братство постоянно е шпионирано от агентите на синода, когато десетки други драскачи на сензации със се нахвърляли върху него да „разкриват потайности“, да кроят обвинения и т. н. ?

А где е истината? В какво се състои учението и какъв е живота на Бялото Братство? Кои са идолопоклоници и сектанти и кои истинно верующи? Кой върши престъпления пред Бога и пред народа и кой руши обществения морал? — На всички тия въпроси ще се постараем да отговорим в следващия брой.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пророк не е признат в отечеството си!

„Пророк не е признат в отечеството си“ — Това е една формула която е съществувала много отдавна, съществува и днес.

Признава се днес посредствеността, признава се угодничеството, признава се грубата сила и натрапчивост, а оня скромен труженик, който не търси своята слава, но славата на Бога, онзи който е дошъл да каже една истина на хората, поверена му от Бога, той не се признава, защото тази истина понякога не хармонира с интересите и живота на хората, боде техните съвести, безпокои безгрижния им и охолен животец. Затова още не се признава, защото сме свикнали да гледаме на всички като на себе си. На всекиго ние приписваме своите недостатъци: „И той е човек като нас", без, обаче, да му приписваме своето добро. Всичко това е продиктувано от грубия човешки егоизъм и амбиция. Да си не подигне друг главата повече от околните, ще я смажат, както ония еднооки слепци от приказката, които, като видели човек с две очи между тях, викнали: „Дръжте да го уловим и да го направим като нас". И му извадили едното око.

Винаги великите хора са били гонени, клеймени и опозорявани, книгите им изгаряни и забранявани, те самите изпъждани или убивани, или, най-малкото, пренебрегвани и забравяни. И трябвало е винаги чужденци или късни поколения да се заравят в книгите им, в спомените за тях, в живота им, да ги разберат, обикнат и възкресят из гроба на забвението, на предразсъдъка и суетата; да ги покажат на света във всичката им красота и величие, да извикат късната почит и уважение и да им заизграждат паметници. Но късно! Грешката е поправена, но колко скъпо е платено за нея! Евреите и до днес изплащат непознаването на Христа. Българите платиха за нечовешкото изгонване на богомилите с петвековно робство. А русите плащат още оглушката, която си направиха за гласа на Толстоя.

Това са най-близките до нас примери, без да навеждаме стотиците други по-далечни по време или по място, където велики хора са били пренебрегвани, техните предупредителни гласове не са чувани, техните истини, които носят само добро за народа — забравяни. И всички днес знаем тази истина и все пак не взимаме урок от нея.

И ако днес в нашето малко отечество се издигне човек с мисията да донесе добро на това малко отечество. да му покаже истини, които ще го избавят от грешки, които могат да имат лоши последици, да му посочи един прав път, по който ако тръгне ще дочака много красив и много светъл ден, няма да ни трепне окото да махнем пренебрежително ръка и на него и на учението му: „Абе, що го слушате!“ и да изтърсим куп глупости по негов адрес - Ала нека вземем урок от миналото. Нека си припомним думите: „Пророк не е признат в отечеството си“, и ги перифразираме; Пророкът трябва да се признае в отечеството си! — Там да се признае, да се разбере от неговите съотечественици, да обикнат и прегърнат истината, която носи, да опитат ефектите й първо те и те да я покажат на света като тяхна, рожба на техен син, рожба на самите тях — на техния национален гений!

Стела

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Едно духовно тържество.

„Чрез славяните ще дойде Новата култура"

Учителят

Има тържества външни, парадни, където се дразни външното, суетното у човека. Има и такива, обаче, — истински празненства на Духа, където се засягат по-дълбоките струни ма човешката душа.

В такова мило тържество се превърна срещата ни, която „случайно“ имахме в един от най-красивите кътове на Рила, с група студенти от Чехословакия, 10 август. Около десетина и повече млади — енергични студенти, славяни, предвождани от завършил в Бърно младеж из Радомир, спряха уморени при нашия лагер. Студена депресия бе обхванала величествените върхове на Рила. Поканихме всички край буйния огън. Сервирахме им чай, който чевръсто бе приготвен от някои братя и сестри. В това време всички от лагера ги наобиколихме. Макар и да не можахме тъй хубаво да се разберем, душите добре се разбираха ... Ето от набързо сформиран хор екна „Братство — Единство“. Екът се разнесе по тихите езерни води и отекна в гордите околни върхове. А душите в тоя момент пееха великата симфония на любовта ... Не им се тръгваше. Tе търсеха някого. Tе търсеха Предтечата, най-яркия изразител на настъпващата нова Славянска култура. И намериха Го.

След няколко минути те бяxa насядали около Учителя и жадно поглъщаха — накъсо, просто и ясно изказани слова за новия живот ... Беседата се свърши. Късото мълчание се наруши от ръкостискане и „Братство — Единство“. Ето няколко часа незабелязано се минаха. Отидохме при чешмата, от където ще ги изпратим. Академиците са във възторг от хубавата обстановка. Правиха снимки. И пак песни непрестанно се пееха. Час на раздяла. Не им се тръгваше. Как мило се разделяхме. Пак „Братство — Единство“ се разнесе по тихия планински кът. Tе не можаха да издържат: сбраха се вкупом и запяха дивен народен химн — проява на волен славянски дух ...

И продължиха ...

Истински празник на душата — на славянската душа. Момент от проява на новата култура, пионер на която се явява Славянството.

П.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Духът.

Руши се формата, а творческият дух остава жив, неуязвим, безсмъртен.

От где иде той? — Дълбока тайна! Къде отива? — Не знаем. Каква е същината му, целта му? — Загадка!

В безжизнената пръст попада малко семе: нищожно, скромно, сякаш част от самата пръст. Но става чудото: Творческият Дух на Живота го погалва, както майката гали обичан син. И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение.

И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете.

Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта. Виновен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия.

Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва.

О р и о н о

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОКАНА

Открива се подписка за записване абонати за

ШЕСТАТА ГОДИШНИНА

на списание

Житно Зърно

Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. — То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл.

В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели:

I. Общи статии („Стари и нови схващания за живота“—„Моралните противоречия на нашето време“— „Съвременното боготърсителство“ и др.)

II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически - жизнено схващане. По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогкомия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото като гадателни изкуства, а днес — третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека.

III. Изкуство. Ще бъдат поместени редица литературни работи — стихотворения, разкази и др., които по сюжет и разработка засягат духа на новото време. Ще се разгледат и някои характерни въпроси из областта на новото изкуство.

IV. Вести за духовния живот в България и странство.

V. КНИГОПИС. — Сведения за важни съчинения разглеждащи живота в светлината на новия опит и новата мисъл.

Списанието ще излиза всеки месец (освен юли и август) в обем две печатни коли, голям формат, започвайки от януари 1931 година.

Годишен абонамент 80 лв. предплатени.

Който запише 5 абоната получава една годишнина безплатно. На настоятели се прави 20 на сто отстъпка.

Адрес: сп. „Житко зърио" — Витошка 3, III ет. ст. 369.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книжнина

Беседи от Учителя

Сила и Живот, I серия (200 стр.) ... 30 лв.

Сила и Живот, III серия (224 стр.) ... 50 лв.

Сила и Живот, IV серия (315 стр.) ... 25 лв.

Сила и Живот, V серия (486 стр.) ... 40 лв.

Двата природни метода, VI серия (стр. 514) ... 60 лв.

Затова се родих, (350 стр.). ... 50 лв.

Влизане, (168 стр.) ... 30 лв.

За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) ... 40 лв.

Трите основи на живота ... 10 лв.

Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв.

Новият живот ... 4 лв.

Живите сили на природата,. ... 10 лв.

Високият идеал, ... 4 лв.

Обич към знанието ... 5 лв.

Положителни и отрицателни черти на човека ... 10 лв.

Закон за единство и общност ... 15 лв.

ДРУГИ КНИГИ

Де е истината, учението на Учителя Дънов и и отговор на критиките против учението ... 20 лв.

Кои и какви са белите братя ... 5 лв.

Съвременният обществен морал и Дънов ... 8 лв.

Религиозко-философския мироглед на Петър Дънов, от Д. Томов ... 8 лв.

Сп. „Житно Зърно“ I, II, Ill, IV и V години, цяло год. течение, всяка по ... 60 лв.

Всички тия книги се доставят от: Жечо Панайотов. ул. „Опълченска". №66, София.

---------------------------

Беседите от Учителя са фундамента, върху който ще бъде изградена Новата Култура на Любовта и Братството между всички хора и народи

* * *

Ясновндските предсказания и науката, от Анг. Томов, цена 25 лв. Доставя се от Ник. Нанков, ул. Витошка, № 3, и има следното съдържание:

Встъпителни думи. Ясновидските предсказания в миналото и сега. Какво казва окултната наука за ясновидството и предсказанията. Какво казва експерименталната наука за ясновидството и предсказанията. Становището на проф. Шарл Рише или последната позиция на грубия позитивизъм. Примери на предсказване бъдещето и заключителната дума по тях на проф. Шарл Рише. Субективни и социални предпоставки на грубия позитивизъм. Ясновидството и ясновидските предсказания на Любомир Лулчев.

*

Kaтo започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т. н. та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват.

Това са факти. И тия факти са толкова многобройни, разнородни и характерни, че в никой случай не може да се дължат на случайности и съвпадения. Тези факти — случаи из всекидневния живота на хората — са съществували вчера, съществуват днес, ще съществуват и утре и са достъпни за наблюдение и проверка. И намериха се мнозина учени с всесветска известност като Уйл. Крукс, Ол. Лодж, Кам. Фламарион, Шарл Рише и др., които събраха десетици хиляди подобни случаи, изследваха ги, провериха ги и, теглейки заключението си, заявиха ясно и недвусмислено пред всички: ясновидство съществува. предсказания съществуват, нещо повече, живота на човки след т. н. смърт е факт.

Въпреки това, обаче, болшинството от съвременни интелигентни хора и от хората на науката държат по отношение на тия факти едно поведение, което напълно схожда с това на камилската птица, когато последната се намира в опасност.

Грамадната част от днешните учени, а заедно с тях и почти цялата интелигенция, буквално си затварят очите пред фактите. Защо? — Затуй, защото, като камилската птица, те се чувстват в опасност. Те чувстват, че тия факти имат силата да разрушат техния скъпоценен за тях, материалистически мироглед. И затова — те просто на просто ги отричат.

Обаче истината си е истина и фактите си са факти и без да са признати от патентованите учени.

Истината си пробива път и, по-рано или по-късно, тя ще победи.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×