Jump to content

Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27


Recommended Posts

Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27

10 Януари 1931 год.

В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево

Съдържание:

Учението на Бялото Братство.

Болестите и молитвата. (продължение от брой 25).

Книжнина

Бележки

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Учението на Бялото Братство.

(Тази статия е продължение от поместената в миналия брой (26) статия под заглавие „Клевета и Истина“)

Учението на Бялото Братство представлява съвършен синтез на истинската Наука за живота и истинската Божествена Религия — религията на Любовта, за която ограничения и форми не съществуват.

От една страна, учението на Бялото Братство се основава върху една необозрима, поради своята всеобхватност и могъщество, Наука, за която граници за изследване няма и чиято светлина прониква еднакво в този и онзи свят, в миналото, настоящето и в бъдещето на човека и света.

Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука заема една малка, ограничена област, е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава на виждане, а не на пипане.

Тази наука е окултизма или окултната наука — Божествената Мъдрост, която в своята пълнота и съвършенство е достояние на Великите Учители на човечеството, които постоянно бдят над него, ръководейки неговата еволюция, като понякога слизат на земята, обличайки се в физическо тяло, за да изпълнят някои свои задачи, за да дадат нов, мощен потик на човечеството към светлина и възход, ознаменувайки с това една нова ера в историята.

От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Тзе, Питагор, Христос и др. Те всички имат една и съща цел, — те всички работят върху един общ План, но са действали различно, според условията на времето и местото, според степента на развитие, на която се е намирало в даден момент човечеството или част от него. Между тези Учители на човечеството спор няма. Те всички отлично се разбират. Те всички еднакво са представители на Великото Всемирно Бяло Братство и проповядват едно и също учение. Спорове и гонения съществуват само помежду техните последователи, които, недорасли да схванат в „Дух и Истина“ тяхното учение и да го приложат, се от-делят егоистично едни от други, като всички поотделно считат само себе си за прави, а всички останали наричат неверници, неправоверни, сектанти. По такъв начин, вместо едно единствено Божествено Учение, проповядвано от всички велики Учители, ние днес имаме едно голямо число от религии-секти, всяка от които претендира да бъде непогрешима и единствена представителка на Бога на земята.

Обаче човечеството не стои на едно място. То напредва и днес е пред прага на една огромна крачка в своето развитие. Тази именно крачка е: обединението. Взаимното проникване, сливането, събарянето на всички граници, които го разделят на враждуващи, взаимноизяждащи се части.

Дошло е време разкъсаните части да се съберат наедно, за да може човечеството да заживее нов и щастлив живот. Дошло е вече време да се срутят всички тия граници, прегради и кошари, с които досегашните религии-секти са разделяли духовно човечеството. И, веднъж срутени тия граници, обединеното и обновено духовно човечество лесно вече ще се справи и с останалите — икономически и политически граници и ще възкръсне всецяло в новия живот на Любовта.

За да създаде един жив потик, за да даде един мощен тласък, не по външен, а по вътрешен път, към достигането на тази велика цел на човечеството — всестранното обединение върху основата на Любовта и братството — е дошъл на земята и е днес между нас, като пратеник на Всемирното Бяло Братство, Учителя Петър Дънов.

Той няма свое собствено, лично негово учение, той не проповядва никакъв „дъновизъм“; — той проповядва учението на Христа и на всички други велики Учители, което е едно и също; — той проповядва учението на Великото Всемирно Бяло Братство, което изпраща на земята Учителите, което е изпратило и него.

Кое и какво е това учение?

Неговите основни принципи могат да се изразят с думите; Любов, Мъдрост. Истина.

Любовта, това е тази същност, която ще се прояви в живота, на земята, чрез братството, чрез пълното духовно, икономическо и политическо обединение на човечеството, чрез превръщането му в един жив организъм, в който кръвта-храна ще се разнася еднакво по всичките части, в който ще бъде изключено всяко насилие, всеки егоизъм и зла воля. Любовта е тази-сила, която ще свърже съзнанието на отделния човек с това на цялото човечество, на всички същества, на целокупния живот — ще го направи да се чувства едно с всички и всичко, и във всички свои мисли и постъпки да има пред вид общото добро. Любовта, това е тази Божествена Хармония, която ще слее човешките души в единната душа на цялото човечество, която ще разкрие за ограниченото съзнание на днешния човек безграничния простор на живота в цялото, ще го приобщи с красотата, която съществува само за едно съзнание, разляло се и сляло се с всички и всичко.

Мъдростта — това е онази Божествена Мъдрост, живо знание, онази светлина без сенки, всеобгръщаща наука, за която говорихме в началото на тази статия. С нейна помощ човек прониква до причините, до корените на нещата. Сбирайки днес своята добра или лоша жътва, вкусвайки плодовете, горчиви или сладки, на своя живот, той вижда и знае как и кога сам той ги е посадил и отгледал. Той знае че в живота действа закона на Абсолютната Божествена Справедливост, която, по-рано или по-късно, възнаграждава доброто и злото, той правилно свързва причина с последствие и не вини никого за своите нещастия, за своите страдания и недостатъци, знаейки, че те са плод на неговата дейност. Той знае, че е безсмъртно същество. че е дух, а не тяло, че е искра от Бога, родена от Него и отиваща хъм Него. Той знае че Бог е негов Баща, а всички хора негови братя. Той знае още, че не за пръв път иде на тази земя, — че много пъти е идвал, живял е — борил се и страдал, любил и мразил, падал и ставал, правил грешки, поправял ги и достигал успехи, вървейки крачка по крачка все напред и на пред.

Той знае че и днес е дошъл на земята да поправи много свои минали грешки, да надвие много свои недостатъци и слабости, да се издигне над всяка тъмнина и ограничение, да придобие Божествената Любов и Божествената Мъдрост, за да стане достоен съработник на Бога в издигането на целокупния живот. Той знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук, на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър, жизнерадостен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания. Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха; той е непоколебим. безстрашен, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва — защото вижда къде стъпва — и знае накъде отива. Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост — окултното знание — за живота на човека!

Истината! — От взаимодействието на тези два принципа — Божествената Любов и Божествената Мъдрост се ражда Истината. Тя е Божествената Светлина, която осветлява живота. И тя се получава само тогава, когато се съберат и двете. Поотделно, — само Любовта и само Мъдростта не могат да дадат пълната Божествена Истина. А истината е, която ще ни освободи: Как? — Ще приложите Любовта, ще приложите и Мъдростта, и тогава чак „ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“!

Живота ви ще бъде пълен със светлина, а в светлината веригите падат, в светлината всяка погрешна стъпка е изключена, в светлината спъване, падане и заблуждаване е невъзможно.

Днес хората не са свободни. Днес хората са роби, затуй, защото грешат. Те са оковани във веригите на своите собствени грешки. А грешките са породени от незнание, от липсата на истинска светлина. В светлината на Божествената Истина човек изгубва способността си да греши. С други думи, когато ние приложим Божествената Любов и Божествената Мъдрост, ние биваме озарявани от Божествената Истина и не можем вече да грешим. Тогава пред нас се разтварят всички граници и ние добиваме истинската Свобода.

Любов, Мъдрост, Истина,- това са трите основни принципа в учението на Бялото Братство. Това е и самото учение — неговата същност. Който иска да ги проучи, нека ги опита, — нека се постарае да ги приложи в живота си.

Учението на Бялото Братство е учение на опита — на живия, непосредствен, личен опит. То не е теория или хипотеза, а приложение и живот. Би трябвало тези, които искат да имат свое собствено мнение за него, а най-вече тези, които искат да се произнасят за него и да го критикуват, би трябвало те да го опитат сами, да го приложат в живота си, да го изживеят в душата си и тогава, според получените плодове, нека се произнесат.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Болестите и молитвата.

(продължение от брой 25).

Като става въпрос за лекуване болести по духовен път, ний искаме в свръзка с това да кажем няколко думи и за произхода на болестите.

Според окултната наука причината на болестите и на всички страдания в живота е греха, отклонението от Божествените закони на живота. Според формата и степента на отклонението е и резултата. И болестите, страданията имат за задача да подействат вразумително върху човешкото съзнание — да познае истинските пътеки на живота и да се възвърне към тях. Когато Христос излекува болния от 38 год. лежащ при общата къпалня, му каза: Ето ти си здрав, не съгрешавай вече за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан 5: 14). Учениците запитаха Исуса Христа за слепородения, когото той направи да прогледне: „Учителю, поради чий грях, негов ли (в един минал живот), или не родителите му, той се е родил сляп?" (Йоан 9:2).

И наистина, може ли да се допусне, че преблагия Бог, който е създал и управлява живота в Своята вселена, за когото Христос ни научи да казваме: „Защото е Твое царството, силата и славата во веки", който нас учи да култивираме у себе си правда и милост (Милост искам а не жертва“), че току тъй, без строга каузалност е допуснал да се ширят маса страдания в живота? Или ще отречем, че законите, които регулират всички прояви на живота са Негово дело? Негово е царството. Той царува в Своята вселена, тя се управлява по Неговите закони.

Само този вижда противоречия, който не знае законите които са положени в основите на живота, който не знае причините на нещата. Всяка проява в живота е сеитба и каквото е посяно, такава ще бъде и жетвата!

Който не знае ключовете за тълкуване на светите писания, ще се натъкне на маса привидни противоречия в тях, които ще го спънат и не ще може да разбере правилно причините на дадени прояви в живота. Например казано е: „Аз съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония които ме мразят“ (Второзак. 5:9). Буквално изтълкувана тази мисъл значи, че децата страдат зарад греховете на бащите си. Но това не е така и не може да бъде така, защото е в разрез със закона за Висшата Божия Правда. Може ли: един да бие тъпана, а друг да събира парсата? Но защо така е казано и записано в библията?

Знае се колко бащите обичат децата си и внуците си и Небето, знаейки това. иска да действа вразумително върху бащите да не грешат, защото и децата, и внуците им, и правнуците им ще страдат за техните грехове (има болести, които се предават през няколко поколения). Но фактически, санът, или внукът който приема една болест напр. от своя родоначалник, заслужава това поради своята съдба (за своите дисхармонични прояви в някой минал живот). Тази фраза във второзаконието не е оригиналната мисъл, а един особен превод, предназначен да импулсира детински, груби души. В подкрепа на мисълта си ще дадем няколко цитата от светите писания.

„Праведен е Господ във всичките си пътища и благодатен във всичките свои дела" (Пс. 145:17)

„Неправда у Него няма“ (Пс. 92:15).

„И тъй, всякой от нас лично за себе си ще отговаря пред Бога“ (Римлян. 14:12)

„Господи, Твоите милости вечно ще възпявам: из род в род ще разгласявам Твоята верност“ (пс. 89:1) „И слово Господне дойде към мене и рече: що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка в израилевата земя — „Бащите ядоха ягорида, а зъбите на децата им оскоминеха“? Жив съм аз, говори Господ Иеова: няма вече да употребите тази поговорка в израилевата земя. Всичките души са мои: както душата на бащата, така и душата на синът е моя: душата която е съгрешила, тя ще умре ... Но вий казвате: защо? Синът не понася ли наказанието на бащиното си беззаконие? — Сина няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовното беззаконие. Правдата на праведния ще бъде за него и беззаконието на беззаконника ще бъде връх него" (Йезекиил 18:1-20).

„Горко на душата им! Защото сами на себе си въздадоха зло. Кажете на праведника, че ще му бъде добре. Защото всеки праведник ще яде плодът на делата си. Горко на беззаконника! Нему ще бъде зле. Защото въздаянието му ще бъдат делата на ръцете му“ (Исайя 3:9-11)..

„Горко ти, който разоряваш, а не си бил ограбен. Когато престанеш да разораваш, ще се разориш; когато престанеш да грабиш, ще бъдеш ограбен“ (Исая 33:1)

При светлината, която хвърлят тези цитати за оногова, който има очи и вижда с тях и — уши и чува с тях („Умному мало доблест") ще бъде ясно, че никоя болест у когото и да било не е случайно явление, не е току тъй дошла, а че той я заслужава: бил той малко дете, или възрастен. Защото той я е родил чрез своята проява, било в този живот, или в някой минал живот. Бог забавя, но не забравя. Всяка дисхармонична проява със законите на живота отклонява характера, душата от пътя на духовния прогрес и за всяко отклонение има предвидени в грандиозния план на Провидението специални средства за възвръщане отклонилата се душа в нейния прав път за растене, за развитие. Знае се от окултната наука, че туберкулозата лекува материализма в душата. И който иска по-скоро да се отърве от своята туберкулоза, трябва да стане духовен, чист. Във всички епохи на груб материализъм и морална поквара, туберкулозата е вземала широки размери ... Погрешно се мисли, че само лошите материални условия създават туберкулозата.

А щом болестите са резултат на греховни прояви и имат за назначение да лекуват известни недъзи в човешката душа, този който знае това може да се досети, че е възможно да се съкрати траенето на болестта. Как? Как се прогонва: студа, тъмнината, сушата? — Като се внесе: топлина, светлина, влага. Ако една болест е резултата на груб егоизъм; ако този, когото е сполетяла, той в миналото е гледал на хора та като средство за да забогатее и ги е онеправдавал, сега трябва да научи и приложи Кантовия категоричен императив: „Не си служи с човека само като средство, но всякога и като цел!“ Той, който със своя егоизъм се е свързал у едно въже и се е въртял, като конете в хармана около един кол и въжето се е навило о кола и той сега с болестта си стои при кола, трябва сега да промени посоката — да почне да се, върти по обратен път и въжето ще се развие и той ще се почувства свободен. Трябва да почне сега да прави милостини, да раздава. И болестта ще си отиде. Провидението ще му прати средство за изцеление.

Ако малария е хванала децата ти, защото си хвърлял помия всеки ден пред къщата си, дето се е образувала локва с гъмжило от комари, не мисли, че хинин е достатъчен за да прогониш маларията из къщата си. Трябва да премахнеш първом болествотворните условия — да премахнеш локвата и да престанеш да хвърляш помия там. Така по аналогия се лекуват болестите по духовен път. Молитвата, истинската молитва играе именно такава очистителна роля. Тя е едно от средствата. Тя лекува недъзите на човешката душа, защото при истинска молитва човек се повдига в един по-висш мир, дето диша „лекия въздух“ на Висшите Върхове, дето душата му се грее от лъчите на особено „Слънце“, което убива миязмите в нея. А щом се излекува душата, тялото по необходимост ще стане здраво.

Искаме да подчертаем, че милостинята (като израз на Любов), дадена от сърце на вдовици, на сирачета, на болни, много улеснява излекуване от болести този, който я прави, или в чието име се прави.

Щом веднъж личността създаде условия в душата си, при които болестта се явява безпредметна, излишен остен, Провидението ще промисли способа за прекратяване на болестта — спокойно може вече да се чака проявата на Божият промисъл. Ангелската йерархия се състои от безчет същества с висши познания по всички отрасли на науката, които са придобили и придобиват в университетите на Небето. Там се придобиват такива знания, пред които знанията, които се получават в университетите на земята са като тия от основното училище. И ако ти си болен и ти пратят такъв един ангел, свършил висша медицина в Небето, за да ти помогне да оздравееш, той може да стори това или направо, или като вложи светлина в ума на лекаря, когото си повикал да те лекува, или като те постави в контакт с един бял маг, който с прочитане на мантри и магични операции, или магични треви, смоли и елексири може да привежда в активност над тебе могъщи природни закони — и здравето ти в най-къс срок ще се възстанови.

Ето защо Великите Учители, воглаве с Христа, и в миналото и днес учат, че истинското лекуване на болестите е лекуването им по духовен път. Защото, ако болестите се лекуват само с лекарства, ако лекарството излекува една твоя болест, щом не е пресушен извора, който я родил, очаквай не след много време да се яви болестта в нова форма и може би по-страшна и по-упорита за лекуване

Т-в

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книжнина

Как да живеем — (азбука на здравето) от Д-р Георги Ефремов, със следното съдържание:

Повече светлина (вместо предговор)

Отдел I.

Устройството на живата машина и причини за нейното изхабяване. Един къс урок по химия, който има голямо значение за здравето. Отрови, които тялото изхвърля. Материалът, от който е направено тялото. Топлината в човешкото тяло. Кухненския отдел в тялото. Моторът на живата машина. Дренажи на тялото. Чистилище на тялото. Цедилото на отровите. Кожата. Причините на болестите. Защитните сили на тялото. Човешкото тяло като една грамадна работилница за отрови.

Отдел II.

Най-благоприятните условия, при които живата машина ще може да изпълнява най добре своята служба. Значението на въздуха за здравето. Храната. Как да намалим отровите. Работа и почивка. Дух и тяло. Не гледайте леко на дребните заболявания.

Както се вижда от съдържанието на книгата, тя дава познания от първостепенна важност, необходими за един разумен човешки живот. Написана е увлекателно, с ясен, леснодостъпен за широките народни маси език. С примери, сравнения и уподобления е дадена картинно, популяризирана, науката за живата машина — човешкото тяло. Тази книга заслужава най-широко разпространение всред народа. Цената й е 40 лв., но всеки може да я получи безплатно, като се запише за абонат на в. „Добро Здраве“, който вестник е умело списван и дава също много полезни знания и съвети. Абонамента на в. „Добро здраве“ е 40 лв. Сумите се пращат до редактора му: Д-р Ефремов, гр. Кюстендил.

Balkana Konkordo, monata revuo, organo de la Balkanaj esperantistoj, бр. 1. год. I. Адрес: пощенска кутия, № 233 — София, абонамент 80 лева.

С радост посрещаме появата на новото списание на балканските есперантисти, което, както показва и името му, ще работи за опознаването, сближаването и побратимяването на всички балкански народи. Ще работи за премахване на пречките, които до сега са разделяли тези народи, вдъхновявано от възгласа:

„Балканци, опознайте се и обикнете се един други!"

Ние пожелаваме пълен успех на „Balkana konkordo“ а достигането на неговите цели. Нека то стане спасителен фар за целия Балкански полуостров. като научи жителите му да забравят миналото, поправяйки досегашните си грешки и да си подадат братски ръка за изграждане на мирен творчески живот на Балканите

Работейки едновременно както за есперанто, така и за неговата вътрешна идея — побратимяването на народите, „Balkana konkordo“ е намерило най верния път за оживяването, за олицетворяването на езика, — който иначе рискува да се превърне в една куха. нежизнеспособна, осъдена на смърт форма.

Есперанто не може да живее без своята „вътрешна идея“. Без нея той ще представлява тяло без душа, форма, лишена от съдържание и смисъл. Есперанто е дадено на човечеството за да изиграе една велика рол при обединението на това разкъсано на части днес човечество. И доколкото той изпълнява своята мисия, доколкото той е верен на своето предназначение, дотолкова той ще живее и се развива, вървейки към своята окончателна победа.

Нека „В. К.“ вярно служи на Есперанто и на неговата вътрешна идея и успеха му ще бъде осигурен.

Есперантисти, подкрепете списанието, абонирайте се за него, разпространявайте го!

Oomoto, бр. 11-12, год. VI. месечно списание, орган на японското духовно движение Оомото. Абонамент 4.80 шв. фр. Адрес: Oomoto Propaganda Oficejo, Каmeoka, Kioto-hu, Japanujo.

Vtrda Mondo, месечно списание, издавано на японски и есперанто от същото движение, с цел — пропагандиране и улесняване изучаването на езика Есперанто.

Oomoto Internacia, месечен орган на Всемирното Човеколюбиво Общество, основано от Оомото. Излиза в Париж също на есперанто. Абонамент 3 шв. фр. Адрес: 124 rue de la Pompe, Paris, 16, France.

Nova Kulturo, есперантска библиотека, бр. 4—5, год. II. абонамент 50 лв. Адрес: пощ. кутия 6, Бургас

Този двоен брой на „N. К.“ съдържа следните беседи от Учителя на Бялото Братство: „Сънищата на Йосифа“, „Законът на служенето", „Важността на малките неща“. (Из първа серия)

Есперантисти, подкрепете библиотека „Nova Kulturo“, която разнася по всички части на света Словото на Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бележки

За „Изгрева“. Поели 3 седмици в. в. „Зора" и „Пастирско дело" съобщиха, че „Изгрева" — поселището на Б. Братство край София щяло да бъде разрушен поради това, че било построено незаконно на Слатинскземлище. Даже заповедта за разрушаването постройките била подписана от Министъра на благоустройството г. Данаилов. Разбира се, нито едното нито другото излезе вярно, защото „Изгрева“ е построен на законно купена парче по парче земя, за която се притежават редовни документи. И наистина, още на другия ден в други два в-ка се появи опровержение на писаното от в. „Зора“ и „Пастирско дело“.

Миналия брой с дата 10 дек. 1930 г. погрешно бе номериран 27 вместо 26. В същност 27 е този брой, а миналия трябва да се поправи на 26.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...