Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28

[Ани]

Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28

25 Януари 1931 год.

В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево

Съдържание:

И веригите ще паднат! ... (Беседа, държана от Учителя на 28. XII. 1930 г.)

Страданието – път към Бога. („Изгрев“)

Ползата от изучаване на окултизма от практическо гледище. (превод от френски)

Книжнина

[Ани]

И веригите ще паднат! ...

„Аз съм истинската лоза“

Думите и числата са резултат на една възвишена разумна деятелности. И когато казваме че думите и числата са живи, разбираме, че те са резултат на живи същества.

Нужно е едно дълбоко вътрешно разбиране на живота. Понеже, ако не се разбира живота, ражда се една вътрешна тягост. Това прилича на човек, който само трупа материали за градеж на къща и не гради. И съвременните хора имат много такъв материал за градеж, но не градят, и следствие на това се явяват всички противоречия в живота и се заражда песимизма. Като яде човек, това е едно натрупване на материя и трябва да знае къде и как да я постави — трябва да знае как да гради с нея. Чете човек някаква книга, — мислите, които тя предизвиква -и съдържа, са материал, с който човек трябва да знае да гради — трябва да знае къде да постави мислите си. Имаш известни чувства — трябва да знаеш къде да ги поставиш. Иначе човек се обременява с товар, който го довежда до противоречия. Да вземем и върховния закон на любовта. Но ако човек не знае какво нещо е любовта и как се манипулира с нея — не знае нейните пътища и методи — тя ще го залее като поройна река и ще измете всичко, ще остане само коритото. В света остава да живее само разумното, което е вътрешно организирано. А съществува една наука, която може да научи хората как да градят.

Съвременните хора ядат не на време, спят не на време, стават не на време, и вследствие на това съвременната култура страда от едно вътрешно противоречие, — всички бързат и вършат нещата не на тяхното време. Имаме една прежалена нервност, която е следствие на това, че не се спазва закона, който гласи, че за всяко нещо си има време, закон, който регулира отношенията на енергиите. И всички искат да се освободят. Само по себе си това е една Божествена идея, но криво разбрана и приложена. Осигуровката е в това, като натрупаш известен материал, да го съградиш, органически казано, да го организираш, а иначе остава като товар, който е източник на всички безпокойства в живота. Съвременните хора са дошли до там, че трябва да почнат едно пресяване на материалите, за да остане само ценното и по такъв начин да освободят ума, сърцето, душата, духа и тялото си от ненужен багаж. И човек трябва да носи със себе си толкова, колкото е необходимо за един щастлив живот. И днешните науки, както се развиват, вървят по същия път — всяка в своята област трупа факти, без до търсят вътрешната връзка между всички явления и факти и така да се използват в изграждане на формите на живота. На съвременната наука й липсва живия синтез. В по-висшите светове всяка наука си има област, но всички са свързани помежду си и си помагат, понеже те са свързани със съзнанието на човека, което е единно само по себе си. Науката е резултат на човешкия дух и така по себе си не съществува.

Всяка мисъл, която дойде в човешкия ум трябва да се реализира, защото ако човек само мисли, без да туря в действие мислите си, те стават бреме, както и всяка вещ на земята. И всички хора сега са обременени. Някой казва, че вярва в Бога. Че да вярваш в Бога тъй, както днешните хора вярват, е едно бреме! Каква нужда има Бог да вярваш в Него? — Човек трябва да вярва заради себе си, а не за Бога, понеже, ако човек не бъде свързан с тази Реалност, той не може да има правилно развитие.

Та казвам, че съвременните хора са обременени — в мислите си, в чувствата си и в света на вещите, във физичния свят, и всичкото това бреме ги измъчва, затова те живеят в едно недоволство и ропот, а това отравя живота им. И всичко това е защото нямат положителна страна в живота си. Всичките им стремежи са без любов, затова се явява недоволството.

И когато Христос казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление на всяко движение и поставя всяко нещо на мястото му. А онази пръчка, която дава плод, това е човешката душа.

Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят. За да може човек да разбере, трябва да бъде най-малко гений или светия. Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят. Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят. Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина.

Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света. И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта. И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия бряг и пристига на другия бряг на океана. Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме. А сега хората отделят този живот от „онзи живот"!

В света съществува един живот, и един свят, непреривен в своята целокупност.

В днешното общество има съдилища за престъпниците и тях ги съдят и наказват — в бъдещото общество ще има съдилища за добротворците, и ще ги възнаграждават. И тогаз животът ще бъде красив.

В днешния свят има вериги на краката и ръцете, на ума и сърцето — това са социалните и духовни противоречия на днешното време, и съвременните хора мислят че тези вериги само по себе си ще паднат. Действително, има един закон в света, по който всичките тези вериги ще паднат, но това е един много дълъг процес. Но има един по-къс процес, при който тези вериги могат да се отключат и да паднат, но за това се изисква знание. Както и да ги обясняваме тези вериги и ограничения, ще дойдем до заключение, че са резултат на неразумен живот. И от неразбиране на живота са се явили всички противоречия и всички лоши условия.

И ако всички отговорни хора, които ръководят съдбините на човечеството, си подадат ръка, в 10 години отгоре биха пресъздали света! А сега вярват, че еволюцията ще освободи човечеството. Но еволюцията е един процес, който съществува, защото човек съществува. Човек е, който създава еволюцията. Еволюцията се състои в усилието на човешкото съзнание да организира силите и материалите, с които оперира и да ги впрегне в работа! Тъй че, когато говорим за еволюция, разбираме усилието на човешкия дух към известно постижение. И затова сега е нужно да се работи за пробуждане съзнанието на хората и тогаз хората ще се обединят в едно Всемирно Братство.

И всеки, който иска да работи за повдигане на човечеството, трябва да работи за реализирането на братството между хората. Духът на нашето време е дух на братство и взаимопомощ, които са израз на великата Любов!

В съзнанието на съвременните хора има нещо мощно и силно, което работи и руши преградите — това е Бог, който руши преградите. Той се проявява в онзи велик стремеж към освобождение на човека, — той е който движи човека в към всичко възвишено и красиво.

Беседа, държана от Учителя на 28. XII. 1930 г.

[Ани]

Страданието – път към Бога.

Ако бях поет

бих възпял страданията

като дар безценен,

като врата към Бога.

И всички които изнемогват

аз похвално бих погледнал,

защото те са по път към свобода,

когато мощно ще произнесат

думите: „аз мога“! ...

- - - - - - - -

Господи, съзнах своята мисия

в този живот и виждам,

че си ми отредил да изпитам

цената на страданията —

да вкуся от тяxното благо,

- - - - - - - -

Най-малката от моите

хубави песни ще бъде

песента ми за страданията

като израз на едно състояние на Бога

- - - - - - - -

Ако бях поет

бих възпял страданията

като врата към Бога.

И с молитвен вик бих запял

на Дарителя на вси дарове:

„Дай страдания на тия що любя,

а радости на тези, коит съм разлюбил“.

Страдания и радости

— алфа и омега,

равноценни ценности

за Съвършения.

- - - - - - - -

Когато Съвършеният се унесе

в своите радости

присъщи на Неговото съвършенство,

тогас кротко ще го подсетя

и ще Му кажа:

Аз се справих със страданията

от вчерашния ден, —

дай ми други за днес,

защото те са път към съвършенство,

а душата ми е в силна съблазън

да стане съвършена.

Когато Съвършеният се унесе

в своите радости

аз кротко ще го подсетя

да ми даде страдания и за днес,

защото душата ми е в силна съблазън

да стане съвършена.

- - - - - - - -

Да бъде благословена десницата

от която приемам

чашата на очищението.

- - - - - - - -

Когато душата пие

от чашата последните утайки,

които придават горчивина

до най голяма висота,

тогас тя в отчаяние вика за помощ

пред страх от смъртта.

Но Учителя, дочул

последните въздишки

на измъчена душа,

в миг се явява пред нея

и гальовно пише с пръста си

думите: „Всичко ще се уреди!"

И в миг се превършва

последнята горчива капка,

за да настъпи отдих

преди да получа нова чаша

пълна с елексира

на несвършеното минало.

- - - - - - - -

Да бъде благословена десницата

от която душата приема

чашата на очищението;

да бъде благословен пръста,

които пише по измъченото чело

„Всичко ще се уреди!“

- - - - - - - -

Колко е красиво да върви човек

към Голгота с упорит мълвеж като врата към Бога.

за Господа, защото възкресение го чака

в третия ден.

- - - - - - - -

Ако бях поет

бих възпял страданията

„Изгрев“

[Ани]

Ползата от изучаване на окултизма от практическо гледище.

Достатъчно е да се опита само някой да разпространява някои идеи, колкото ясни и да са те, из областта на окултизма, за да се изрисува една състрадателна усмивка по устните на повечето хора, към които ние бихме се отнесли. „Празни приказки, мечти, сънища“ — ето епитетите, с които се награждават тези тъй ясни и прости истини, които ние срещаме в окултната философия.

Обаче човешкия ум у много хора е вече готов да разбира окултната наука и даже да я приложи на практика. Но нужно е едно сериозно и обмислено изучаване. В нашите всекидневни занимания, каквито и да бъдат те, трябва да запазим едно специално място за четене и размишление. И тук е както и във всички други случаи: първата стъпка е мъчна. Ако, освободили се, ние се вдълбочим в една статия, третираща схващанията за вселената, прераждането или живота след смъртта, предмета е така интересен и завладяващ, че желанието да се посветим дълбоко в знанията, откриващи на духа грандиозни хоризонти и чудесни разкрития, бързо расте. Още повече тези окултни учения ни учат да живеем истински, „да живеем живота“, както казва Max Heindel, в смисъл на дълбоко съзнателно отношение към този живот, а не, „да изживеем живота си“, т. е. да го прахосаме, да го прекараме как да е, както обичат да говорят хората-деца. които вървят слепешката в живота.

„Да живеем живота“: преди всичко психическия, душевния. Това е здравото, уравновесено, лишено от преувеличения от всякакъв род, желание да се живее. Защото окултизмът учи, че тялото е най-съвършения инструмент, оставен на разположение на човешкия Дух. инструмент, съставен от най-нежни органи, които трябва да се движат наедно или последователно следващи един ритъм, определен от темперамента на индивида, от неговия характер, от степента на неговото развитие. Една каквато и да било злоупотреба с тялото вреди на здравето и нарушава благосъстоянието — психично и даже морално — на индивида.

Требва да се изучава също и урегулирането на чувствения живот, на живота на чувствата, да се стараем да направляваме своята мисъл към всичко, което издига душата, към всичко, което я прави по-чиста, по-възприемчива за красотата, навсякъде където тази красота се явява, било в природата, било в изкуствата, било в самия живот, в проявленията на героизъм, преданост, себеотрицание. Трябва също да се стараем да направим душата си по-възприемчива за схващанията на великите мислители на човечеството, които се стремят да направляват живота на човека към един по-благороден идеал.

Окултизмът ни учи, че човешките същества в своята съвкупност образуват едно цяло, чиито единици са солидарни, интересите им еднакви и действията, добри или лоши, на едного, се отразяват върху съдбата на всички. Той ни учи също да развием сърцето, центъра на чувствата; това е нежното желание към услуги и великодушие, това е душевната широта, разбирането слабостите на ближния и състраданието, което ще го издигне и ще го постави в правия път.

И защо всички тия усилия? — Защото от окултизма ние знаем, че радостта и страданието „отвъд“, че условията, духовни и материални на нашия следующ живот на земята, зависят от добрите или лоши, разумни или неразумни постъпки в този ни живот, зависят от нашата способност да се подчиняваме на добрите подбуди, да се смело противопоставяме на лошите случаи, представени ни от съдбата.

Окултната наука, чрез устата на ясновидците, ни казва, че всеки живот на земята е един процес на развитие, насочен към достигане на Божествено съвършенство, че всяка победа на вътрешното „аз“ е една опитност, която ще ни ползва най-малко в едно бъдещо съществуване, тя е една придобита печалба, една възможност повече, прибавена към вече придобитите, една по-голяма сила за един нов и по-плодоносен живот. Да се знае, че никое от нашите усилия, дори и най-малкото, не е изгубено за нас, че никое от нашите догонвания към хубавото и истинното, даже и ако обстоятелствата не ни позволяват днес да ги реализираме, не са обречени на загиване, но в едно бъдещо съществуване ще се проявят с една нараснала активност и мощ в нашия свет. Нали това е едно окуражаване да се „живее живота“, така, както са го схващали християните-окултисти?

Да бъдеш уверен, че смъртта не е нищо друго, освен едно преминаване от нашия грубо материален свят, в един друг, също така материален свят, с едничката разлика, че състоянието на материята в последния е много по-нежно, по-ефирно, — това би могло да бъде едно утешение за мнозина и една ценна помощ за момента, когато скъпи за нас същества ни напускат за да преминат „отвъд", също и за този момент, когато и за нас удари часа за отпътуване.

Окултната наука ни дава сигурността, че във всяко същество има Божествена искра, че във всяко същество са вложени в спящо състояние качествата на нашия Създател: Воля, Ум, Любов; че то има пред себе си едно чудно бъдеще, един безграничен хоризонт, безгранична мощ; че то може да стане съвършено, както неговият небесен Баща е съвършен. Окултизмът ни учи, че никое усилие не е много мъчително, никоя жертва — непоносима, никоя победа — много скъпо купена, за да има човек правото да се качва по Пътеката, която води към едно състояние все повече и повече съвършено, където любовта на Бога Създателя ще живее в него, там дето той на свой ред ще пожелае да се пожертвува, за да даде възможност на своите братя да живеят.

От слепци, намиращи се в един свят на случайности, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и жестокост, окултната наука ни превръща в съзнателно живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата. Зад видимата л хармония, безсмислица и случайност, тя ни прави да виждаме: хармонията, смисъла, основния план. лежащ в глъбините на жизнения процес.

Окултната наука ни прави способни да прозрем ясно смисъла и целта на живота. От тъмнината на невежеството тя ни въвежда в светлината на знанието.

Щастливи са тези, на които съдбата е отредила да я изучат.

(превод от френски)

[Ани]

Книжнина

Каталог „Добро четиво" — това е новия каталог на литературата на Бялото Братство. Всеки може да го получи безплатно от: Жечо Панайотов, ул. „Опълченска“ № 66, София III.

„Югославянска Искра“ — орган на югославската младеж. бр. 10—14. Адрес: ул. „Кралица Наталия" № 74 (угао Балканске) Београд — Югославия. Абонамент 80 динара.

Списанието работи за възпитаването на югославската младеж в духа на неразривната солидарност между всички югославяни, в духа на хуманизма и на едно чисто, пропито с идеализъм народничество.

Интересни за нас, българите, са две статии под едно и също заглавие, „Ние и българите“ поместени в два различни броя. В едната се опровергават твърденията на някои учени и публицисти, че българите не били славянско племе и че кръвната разлика била една от основните пречки за сръбско българско сближение. В нея се казва също, че Македония, която е била досега ябълката на раздора, причина за конфликтите между двата братски народа, е еднакво нужна и скъпа и за Сърбия и за България и именно тя ще трябва сега да стане причината за тяхното сближение и обединение. В другата статия се отхвърлят обвиненията, че българския народ, в своята целокупност, е виновен за престъпленията от неговите управници, които го тикнаха в братоубийствената война.

Мара Белчева — Избрани песни. Мара Белчева прави избор от своето литературно дело. Ала нейните „Избрани песни" съвсем не звучат като антология — като избрани, всяка песен сама за себе си, заради своята стойност като отделна пиеска. И макар че този принцип е легнал в основата на подбора на песните (защото иначе не би могло и да бъде), и макар че много мънички песнички, с простотата с която са изпети, стават истински поеми, които започват от края си за да не свършат никога в душата на четеца („Пред огнището", „Сипе се полека мекий снег", „Вихър", „Есенна песен", „Идилия" и още други) — „Избрани песни“ звучи като една единна книга.

Творчеството на поетесата е тясно свързано с нейния живот. А този живот постоянно расте и възмъжава, регулиран от някаква невидима ръка през щастия и нещастия — „през силните светлини и силните сенки на Рембрандовата четка“, както казва полската писателка Казимира Алберта в статията си „Мара Белчева, българска поетка“ — като гони напразно „Непостижимото" земно щастие „все напред, небето и земята / в тиха бяла самота / дето се прегръщат“; като минава през примирителната скръб на живия спомен заглъхналите без време „На прага стъпки" на човека с който се е сдружила не за щастие, а за взаимен подвиг, — и, останала „пак сама", сама — „Вечен скитник“ — „нарамила злото и доброто", тя тръгва по онзи път, който е направил щастието и нещастието каменна застилка, за да премине по тях, избрания да мине по него, и тъй стига на „Планината“, от дето очите гледат навсякъде, а душата се радва с радостта на мъдрия на всичко, което вижда:

....И всякак аз обичам планината!

Кога мълчи, когато сълзи лей, —

Когато лиха чорли си косата

И топлий дъжд на злато се пилей.

- - - - - - - - - - - -

Кога ехтят под брадва боровете, —

И розовите трупи ги влекат

За стрехи и ковчези в градовете“.

„Непостижимото", „На прага стъпки", „Вечният скитникъ“ и „Планината“ са четирите части на книгата „Избрани песни“, с която Мара Белчева зарадва своите читатели за новата 1931 год.

Книгата струва 40 лв. и се доставя от Н. Нанков, Витошка, 3, София.

К. Н.

Balkana Laboristo, organo de la Laborista Esperanto-Asocio en Bulgario, абонамент: 15 лева. адрес: ул. „Шар Планина" 56 — София III.

Konturo de Oomoto, второ подобрено издание, съдържа кратко описание на историята — възникването същността и досегашния актив на движението „Оомото“. Може да се получи безплатно от Oomoto Prop. Oficejo, Kameoka, Kioto-hu, Japanujo.

Учителска практика, списание за всекидневната работа на учителя, кн. 3. год. I. Списанието се редактира от комитет, а се издава от „Хемус“ ул. Солун, № 55, София. Абонамент 80 лева.

Бесeди от Учителя

Сила и Живот, I серия (200 стр.) .... 30 лв.

Сила и Живот, III серия (224 стр.) .... 50 лв.

Сила и Живот, IV серия (315 стр.) .... 25 лв.

Сила и Живот, V серия (485 стр.) .... 40 лв.

Двата природни метода, VI серия (стр. 514) .... 60 лв.

Затова се родих, (350 стр.) .... 50 лв.

Влизане — (168 стр.) .... 30 лв.

За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) .... 40 лв.

Трите основи на живота, .... 10 лв.

Пробуждане на колективното съзнание .... 3 лв.

Новият живот .... 4 лв.

Живите сили на природата, .... 10 лв.

Високият идеал, .... 4 лв.

Обич към знанието .... 5 лв.

Положителни и отр. черти на човека .... 10 лв.

Закон за единство и общност .... 15 лв.

ДРУГИ КНИГИ

Де е истината, учението на Учителя Дънов и и отговор на критиките против учението … 10 лв.

Кои и какви са белите братя ... 5 лв.

Съвр. обществен морал и Дънов ... 8 лв.

Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, от В. Граблашев .... 8 лв.

Религиозно-философския мироглед на Петър Дънов, от А. Томов ... 8 лв.

Сп. „Житно Зърно“ I, II, III, IV и V години, цяло год. течение, всяко по 60 лв.

Всички тия книги се доставят от: Жечо Панайотов. ул. „Опълченска“, № 66, София, III.

* * *

Читатели, подкрепете в. Братство!