Jump to content

Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29


Recommended Posts

Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29

10 Февруарий 1951 год.

В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево

Съдържание:

Старите религии и Новия Свят (Никола К. Илиев)

Братство (Дим. Станев)

Откъслеци от един катехизис (Г. Тахчиев)

Книжнина

Покана за записване абонати на книгата: „Аз убих!“

Покана за детският вестник БИСЕР

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Старите религии и Новия Свят

Б. Р. Настоящето представлява сказка, която българина Никола К. Илиев е държал, на есперанто в Айабе, центъра на движението Оомото в Япония, по случай големия есенен празник на движението -през 1930 год. Оомото е ново религиозно -обществено движение, чиито основни принципи и дейност са много сходни с тия на Бялото Братство в България.

Скъпи приятели! Аз се радвам, че мога да ви говоря на един език много лесен, много скъп и за самите вас, а същевременно и много полезен за цялото човечество — на езика Есперанто. Аз вярвам, че така е било от Бога наредено, да мога случайно да взема участие в големия празник на Оомото — и затова съм напълно доволен, стоейки сега пред вас.

Аз тръгнах да пътувам из целия свят, търсейки добър и силен човек, но, за съжаление, до сега аз още не съм можал да го намеря. Аз съм европеец, обаче трябва да ви призная, че Европа вече загива. Днес Европа представлява сборище от болни, които едва поддържат живота си с помощта на лекаря, наречен „Общество на изродите". Обаче, не е далеч времето на нейното загиване и затова бъдещето принадлежи на вас, т. е. на Изтока, защото Европа до днес е извършила твърде много грехове, а вий, народите на Изтока имате да изпълнявате важна мисия, както днес, така и за в бъдеще. Голямата война и много други злини, които е извършила и върши Европа, мисля аз, са допуснати и наредени от Бога, защото той желае претоварената от своите грехове съвременна европейска цивилизация да загине, и бъдещето да принадлежи на вас, на Изтока, който не е вършил тия грехове. Днес в Европа не съществува ни Бог, ни религия. Човек без религия не е човек. Европа е напълно изоставена от Бога и това е по вината на нейните религиозни водачи, които търгуват с религията. Аз ще ви разкажа, какво правят и как живеят тези религиозни водачи и как те заслужават да бъдат изоставени от народа. Но аз ще ви разкажа само факти, като ще оставя вий сами да си извадите заключението.

Свещениците в Палестина

Моите родители и двамата са християни, следователно аз съм християнски син, но аз напуснах това християнство, и възприех религията, която е написана в моето собствено сърце. За да отворя очите на българите, аз пътувах из Палестина и посетих много духовни лица. които бяха там, с намерение, след като се върна, да разкажа на своите сънародници и доброто и лошото в тях. И сега аз ще ви представя действителността такава, каквато съм я видел там.

Християнството съществува от близо две хиляди години. И Палестина е свещеното място за християните, също, както Мека е за мохамеданите. Христос е пътувал навсякъде из Палестина за да проповядва учението си, вървейки пеш, като обикновен човек. Следвайки неговия пример, аз набожно пътувах пеш из различни места на Палестина. И вече в първия ден на моето пътуване, аз можах да видя, че патриарсите и свещениците, вместо да вървят пешком, като Христа, пътуват, разположили удобно големите си кореми в луксозни автомобили, прикрити от слънчевите лъчи.

В градовете на Палестина, които са свързани с историята на християнството, са издигнати много църкви, и, може да се каже, че те са издигнати там за спекулация. Тези църкви продават на извънредно високи цени съвсем ненужни предмети, когато същите могат да се купят почти без пари от продавачите, намиращи се само на стотина метра разстояние от там. Те лъжат наивното сърце на хората в името на Бога. Между духовните глави и между различните секти съществува една постоянна отвратителна борба. В един празничен ден, който би трябвало да бъде свещен, аз видях на различни места хора с окървавени глави или ръце. Село, което се състои от десет или петнадесет къщи, има същевременно пет църкви, които принадлежат едни на протестантите, други на католиците и православните и т. н., между които винаги се води междуособна война. Свещениците се осмиват едни други пред селяните и с това сами излагат своята религия. Нещастните селяни скитат от религия в религия, както птиците хвъркат от дърво на дърво. Свещениците на протестантската църква привличат към себе си хора даже давайки им пари, и затова мнозина отиват в църквата, която им дава най-много.

Свещеник в Назарет, който яде долари

Има един малък град. наречен Назарет, където Мария се е крила за да спаси малкия Исуса, когато владетеля на Палестина е поискал да го погуби. В градчето има една пещера, в която, според преданието. Мария се е укривала, и където, за спомен на това, е издигната голяма църква. Тази църква се посещава ежегодно от хиляди и хиляди хора, които подаряват злато, сребро, скъпоценности и т. н. И затова свещеника на църквата е твърде богат. Вървейки пеша,

аз пристигнах в църквата към обед. И свещеника — изглежда че той беше голям психолог — видя, че съм беден, и каза: „Сега е тъкмо по обед, и ние трябва да обядваме. Понеже ще затваряме портата, иди си сега, а след един час тя пак ще бъде отворена".

Понеже аз също отдавам нужното значение на яденето и почивката, послушах го и се отдалечих. Когато минавах през двора, аз видях през прозореца свещеника да се изкачва на горния етаж. Но едва бях излязъл вън от двора, пред портата пристигна един автомобил, пълен с американски туристи. След един момент, изненадан от голям шум, аз се обърнах. Ето, двама свещеници, които бяxa в горния етаж, с всичка сила тичат по стълбите, като че ли падат, и разтварят портата. И те, един през други тичаха към американците, — разбира се, за да получат пари, понеже американците навсякъде пръскат долари. Аз се ядосах, повърнах се назад към свещениците и казах: „Още не са се минали повече от 2 минути и вие свършихте ли вече обеда си? Вие хляб ли ядете или долари? Вие вършите спекулация чрез религията: не ви ли е срам?“

Бидейки син на християнин, аз още от малък бях чувал много разкази за Палестина и за това най-благочестиво посетих свещените места, вървейки пеш. На американците, които имат пари, свещениците веднага отвориха портата, даже забравяйки за яденето, и обратно, на мене. който бях вървял пеш, те отказаха, мислейки, че съм беден. Аз много им наговорих за това и те слушаха, без да кажат нещо, обаче и без признак, че се срамуват. Но американците, които разбраха моите думи, понеже аз говорих на френски, се засрамиха, и, без да влязат в църквата, се върнаха назад с автомобила.

Свещеното място е затворено за юдеите. Докато те не приеха мене, американците, които може би бяха и евреи, те приеха, забравяйки даже да обядват, — за да получат пари. Аз ги силно упрекнах. Обаче когато американците си отидоха, свещениците се много разгневиха и повикаха полиция. Аз бях заведен в полицейския участък, където съставиха протокол, че аз съм направил зло на църквата. Полицая, който писа протокола, бе мохамеданин. Аз разбрах от неговото лице, че той, макар и сам да пишеше протокола, се срамува за злината на свещениците. Те обаче имат голямо влияние и аз бях наказан.

Тъй като подобни факти, като току що разказаните от мене, се повтарят твърде често в Палестина, то мнозина които отиват там със силна вяpa, се връщат без вяра.

Аз имам един познат, който е българин, но живее в Палестина. Той служи там като преводач за българите-посетители, понеже знае арабски език. Веднъж този българин ми разказа един случай, в който сам той е взел участие. Сега ще ви разправя за него.

Религиозна комедия в Палестина

Христос е бил разпънат в Палестина преди хиляда и деветстотин години. Както знаете, той трябваше да носи сам на своите плещи кръста, на който бе разпнат. А днес там продават малки кръстчета, казвайки, че те са направени от части взети от този свещен кръст — разбира се, изисквайки големи суми срещу тях. Тези кръстчета се продават вече много отдавна на безбройно число посетители и не е възможно толкова много кръстчета да са направени от същото дърво. Ясно е, че те лъжат.

Една богата българска бабичка твърде много желаела да има част от свещения кръст. Тя искала да я зашие на дрехата си и, когато умре, да бъде погребана заедно с нея. Жената замолила моя познат да й търси такова парче от Христовия кръст, на каквато и да било цена. Обаче той, понеже добре знаел че отдавна вече такова дърво не е останало, й обяснил това. Тя обаче никак не искала да разбере това. и упорито настоявала, че такова парче може да се намери, ако се търси. Следователно, този българин помислил: „Ако аз не я излъжа, сигурно е, че тя ще отиде при други човек. който ще я излъже и ще вземе парите. Щом, тъй или иначе, тя ще даде парите, нека тогава аз да ги взема." И тъй, той се съгласил да търси, и отишъл на морския бряг, отдето взел старо, полуизгнило парче дърво. Полирал го добре, обвил го с позлатена хартия и го предал на бабата с думите: „Намерих го с голям труд, ти трябва да го пазиш скрито, иначе възможно е някой крадец да го открадне и даже да те убие зарад него“.

Напълно задоволена, старата жена го взела с трепереща ръка и казала: „От сърце ти благодаря. Колко трябва да заплатя?“

Той поискал 10 английски лири. Тя му ги дала, като прибавила още 5 лири, казвайки: „Това пък от благодарност за вашия труд."

Нещастната българка била успокоена и се върнала в България грижливо пазейки го. Навярно през целия си живот, до гроба, тя ще мисли, че пази част от „честния кръст".

Моя познат ме запито, дали неговата постъпка е лоша И аз му казах: „Щом се е намерил толкова глупав човек, че да настоява непременно да ти даде пари, ти не си крив, че си ги взел."

Тази комедия постоянно се повтаря от хиляда и триста години насам не само в Палестина, но и в целия свят. Подобно нещо се е случило и в Рим. Когато римският папа поискал да построи грамадна църква, за каквато нямал средства, той изпратил много пратеници из цяла Европа да събират пари. На тези, които давали парите, пратениците давали билети, с които били опрощавани греховете им, каквито и да били те. Следователно, крадците купували тия билети, и били напълно спокойни, понеже с това греховете им били прощавани. И още на другия ден те започвали да крадат без да се безпокоят, защото възнамерявали пак да си купят билети след няколко време.

Обаче това време е вече минало. Днес хората по-добре виждат истината и затова малко по-малко започнаха да напускат църквите и да търсят истината, да търсят този добър и силен човек, който ще им покаже пътя към спасението. За съжаление, те още не са намерили такъв човек, ако обаче той не се яви, света ще трябва да загине.

Бялото Братство и Оомото

От няколко години, в европейските страни почнаха да се явяват силни хора, с нови идеи. Около тях се образуваха групи от последователи, обаче дейността им е спъвана от свещениците, които все още имат силата на страната си. Бялото братство в България е едно от тези движения. Неговият водител, Петър Дънов, е човек водещ много добър живот. Той има вече над 60 годишна възраст, обаче смело продължава дейността си, въпреки противодействието на управници, духовенство и различни организации. Въпреки това, движението расте, защото, колкото преследванията са по-големи, толкова повече привържениците му са увеличават. Така е било с всяко обновително движение в света, — времето, през което то е било най много преследвано, е било също и времето на най-големия му напредък. Между Бялото Братство и вашето движение аз виждам много малка разлика. Понеже България е малка страна с малко жители, Бялото Братство няма толкова много членове както Оомото, обаче числото им постоянно расте. Аз сам симпатизирам на това движение, защото то е високо морално и оказва благотворно влияние навсякъде. Българите принадлежат към славянската раса, а понеже в Балканския полуостров живеят доста славяни, то движението на Бялото Братство се разпространява лесно и в другите околни страни.

Аз съм много доволен сега, научавайки се, че неколцина българи вече вземат участие в движението Оомото, че един от тях е даже сътрудник на издавания в Париж вестник от Европейската централа на Оомото и че това се е започнало още тогава, когато аз още не съм познавал Оомото. И аз знам, че всички те са се присъединили към Оомото благодарение на езика Есперанто. Сътрудничеството между Бялото Братство и Оомото също става с помощта на Есперанто — вий им изпращате вашия есперантски орган и те ви изпращат своя. Колкото и ценни книги да притежавате на японски език, те няма да бъдат разбрани в България, защото вашия език е твърде мъчен. Аз говоря дванадесет езика, обаче на никой друг не бихте могли де ме разберете тъй добре, както сега, когато говоря на езика Есперанто!

Впечатления от Япония и пожелание към

последователите на Оомото

Има вече повече от месец откак съм в Япония, и аз имам много добри впечатления за обичаите, нравите и възгледите на японците, но най-добри впечатления аз имам от вас. След като напусна Япония, аз ще мога да споделя впечатленията си само с моите сънародници — българите, а не и с делото човечество. Затова, надявам се, че вие, особено по-младите от вас, ще научите един език — най-добре езика Есперанто, и чрез него ще запознаете чужденците с вашия добър живот, обичаи и разбирания, за да могат те да поправят своите досегашни грешки и да ви последват. Бъдете пионери на Истината! И изпратете много апостоли в Европа, за да разпръснат там светлината на Източната Звезда, която ви води и за която мнозина копнеят.

След няколко дни аз ще трябва да ви напусна. И аз ще си замина от тук с твърдото убеждение, че вие сте готови да помогнете на своите братя от целия свет. Макар и да си отида от Япония, част от моето сърце ще остане завинаги между вас и аз никога няма да забравя хубавите впечатления, които получих от вас.

През време на моето пътуване аз често виждах у есперантисти в различни градове и градчета вашите списания и много ме учуди голямото разпространение на Оомото. Преди три дни един от вашите младежи ми посочи един номер от есперантското списание на Оомото, питайки ме дали съм виждал това списание. Този същия номер аз сам вече притежавах; бях го получил преди три месеца в Хонг-Конг от един есперантист, който много се интересува за Оомото. Когато пътувах в Северна Африка и Абисиния, също и там аз често срещах есперантисти, които притежаваха списанието Оомото, и които ме замолваха да ви кажа, когато дойда при вас, че те много се интересуват от вашето движение.

В България доста есперантисти са се заинтересували от движението Оомото и са образували вече три групи. Не много отдавна мене ме зачуди факта, че моя стар приятел в Персия, който започна да учи есперанто едновременно с мене — преди 27 години, и който тогава усърдно ми проповядваше едно ново духовно движение, на което той бе член, напоследък се е присъединил към по-мощното и притежаващо по-голяма пълнота Оомото. Също и в Индия аз срещнах доста хора, който ме молиха, — ако аз отида в Япония и посетя Оомото — да им съобщя след това за неговите добри страни. И така днес навред в света хората желаят да се запознаят с Оомото. Обаче успеха зависи от вашата дейност. Вие трябва да посочите на братята си от другите страни пътя, по който вие вече вървите. За да осъществите вашия идеал: „Всички хора на земята са деца на едно и също семейство“ вие сами трябва да отидете и да подадете ръката си на ръцете, които са протегнати към вас. Аз се много радвам, че вие имате отлични водачи и че вашия Учител, който е центъра на движението, и другите ви водачи, напълно отговаряте на вашия идеал. Надявам се, че Онисабро Дегучи в недалечно бъдеще ще направи малка разходка из Европа, за да даде на нейните народи нова и радостна светлина.

Скъпи приятели! Обичайте вашия народ и смело вървете в пътя на Истината, който ще ви заведе при вашата добра цел.

Превод от спис. „Оомото“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Братство

Стремежа към Истината е вложен в душата на всеки човек. Това е естествения стремеж към свобода и светлина, към Първоизточника, пред който всички хора-братя сме равни, ако и да се намираме на разни степени на развитие. Заедно с този свещен стремеж към истината, се развива и братското чувство, което ни дава възможност да съзнаваме другите хора като свои братя, да влизаме в тяхното положение, да ги разбираме.

Благодарение на това ново съзнание, човек започва при своята дейност да се съобразява с интересите и нуждите на другите. Отделният живот от нуждите на другите става безсмислен. Човек постепенно става съзнателен член на колективитета и доброволно споделя постижения с другите. Като съзнателен член, той. прави на другите само това, което иска и нему да правят.

Съзнанието, че всички живи същества сме равни пред Господаря на живота, заставя силния да признава правата на слабия. Това е новото Божествено съзнание, което сега се пробужда, което дава права на жената и което ще донесе на земята мир и в человеците благоволение. Тогава лъвът и агнето ще лежат заедно. Тогава хората ще станем огледала и себе си ще виждаме в другите. За пробуждане на това съзнание в нас се отнасят думите на ап. Павла: „Никой да не дири своята полза, а всеки ползата на другитя“.

Когато всички хора-братя възлюбим Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и с всичката си душа и ближния си като себе си, тогава не ще има страдание и смърт.

Дим. Станев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Откъслеци от един катехизис

През вратата на страданието се влиза в царството на щастието.

Който е научил изкуството как да страда, той е щастлив. Майката прави първата стъпка към него.

Който отбягва страданията, отбягва от своето щастие.

Който страда за себе си е нещастен, който страда за обществото е доволен, а който страда за Бога е блажен.

Не всяка радост носи щастие и не всяко страдание нещастие.

Истинското, живо, реално знание идва само по пътя на страданията.

Има една истина в която не се съмнявам и ако бих се усъмнил, тя пак си остава истина. Тя е следната: който люби и той ще бъде любен.

Чистотата се състои в изпълнение на закона на любовта, мъдростта и истината. Извън това няма чистота.

Когато един недостатък го наблюдаваш като обект не се плаши от него.

Най-опасни са онези недостатъци, които не ги виждаме и истински добродетели са тези които не ги виждаме т. е. когато правим доброто, да е нещо естествено, неусетно, както дишането и биенето на сърцето.

Ние сме призвани за едно по-голямо щастие от това към което се стремим.

Както никой не се стеснява днес да произнесе думата слънце, така иде време когато ще се произнася думата Бог, но с много по-голямо значение.

Ако хората биха достатъчно оценили силата и значението на слънцето, то винаги биха стояли изложени на неговите лъчи и биха били здрави.

Така също ако хората биха знали какво носи Бог, то биха направили всичко да Го познаят и да се свържат с Него И биха произнасяли Неговото име с благоговение.

Г. Тахчиев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книжнина

Житно Зърно, Месечно списание, кн. 1, год. VI. Годишен абонамент 80 лв. Адрес: ул. „Витошка", 3 — София. Тази книга съдържа:

Ранобудните — Г.; Събудете се, деца на светлината! — *** ; Простата, но велика истина — G. Nordmann; Афоризми — Г. Тахчиев; Великата тайна — Вл. Пашов; Из миналото на българите — Люб. Лулчев; Нови веяния в биологията — Боян Боев; Нашите социални идеали — Ангел Томов; Толстой — Мара Белчева; Кой? — Г. Капитанов; Доброто желание — един магически фактор — Ели; При „Ръцете, които дават“ — Т.

„Житно Зърно" е единственото днес сериозно окултно списание у нас. Въпреки всички трудности, то навлезе вече в шестата си годишнина, продължавайки, както и до сега, да разглежда въпросите на живота в светлината на окултизма и да изнася принципите на учението на Любовта и Братството. Започнало скромно, то се развива наистина като житното зърно — преодолявайки препятствията на твърдата почва, — и като него ще има светло бъдеще: да даде плод — семе на нов живот и храна на безброй гладуващи за истината души.

Дълг е на всички окултисти да подкрепят списанието като се абонират за него и като го разпространяват между своите познати, за да може да се улесни неговото редовно и безпрепятствено излизане и да може то да върши своята рол в живота. Всички интересуващи се от окултизма и от учението на Бялото Братство също трябва да се абонират за него, защото то ще ги улесни в изучаването основните принципи на окултизма и във възприемането и усвояването истините и методите на Новото Учение.

На работа за „Житно Зърно" ! Нека то проникне навсякъде, и нека светлината, на която то е проводник, пръсне тъмнината на материалистичното заблуждения, сковаващи днес умовете на болшинството от нашата интелигенция.

Селско школниче, месечен вестник за деца. Адрес: Ив. Попов, у-л, гара Гълъбово, Ст. Загорско.

Изгрев, месечен в-к за ученици от прогимназията и IV. отд. Адрес: Ст. С. Султанов, у-л. с. Михайлово, Сливенско. Абонамент 15 лева.

Мост, двуседмичник за изкуство и култура, бр. 9. Абонамент 20 лв. Адрес: гара Дойренци, Ловешко.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОКАНА

за записване абонати на книгата

АЗ УБИХ!

(Драма с пролог и три действия)

от МОРИС РОСТАН

Цена 25 лева

За абонати 15 лева

Никакви книги, никакви речи и статии не могат да подействат тъй силно върху съзнанието на хората, както тая драма. Нейното представяне на всички сцени по села и градове ще бъде възкресение и триумф на правдата.

Драмата има малко действащи лица и лесно може да се представи на всяка сцена.

Книгата излиза в 6 — 7 коли и за предплатилите до 25 февруари ще струва 15 лева.

Всичко се изпраща до книгоиздателство „Посредник", бул. Дондуков, 61 — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОКАНА

Детският вестник БИСЕР ще изнесе само в положителна форма примерни и поучителни неща: Картини, приказки, разкази, басни, стихотворения, игри, гатанки и всякакви полезни забавления за развиване ума, сърцето, и волята у децата. Ще подържа неуклонно най-новия метод на възпитанието: „Без престъпление и без наказание". Всички деца по начало са добри, затова заслужават нашето милосърдие — да им даваме добри примери за подражание и те ще растат в доброто.

„Бисер" ще излиза на 1 и 15 число всеки месец освен през ваканцията. Абонамент 40 лева. Адрес: бул. Дондуков, 67 — София.

Читатели, подкрепете в. Братство и той ще ви посещава по-често!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...