Jump to content

Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35


Recommended Posts

Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35

1. Август 1931 год.

В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево

Съдържание:

Ако българите знаеха! ...

Прераждането (Ирвинг С. Купър)

На конгреса на спиритистите в Чехословакия — 5-6 юли, 1931 г. (П. Г. П.)

С какво се храните?

Разни

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако българите знаеха! ...

Ако българите знаеха силата на Правдата и ако постъпваха винаги само по нея, те не биха били днес в това си положение.

Ако българите знаеха, че с днешното си поведение те градят условията, в които ще се намерят утре, те не биха повтаряли пак старите си грешки.

Ако българите знаеха, че няма друг защитник на слабите, освен Правдата, те биха престанали да се уповават на силата.

Живеем днес в едно време, когато пред очите ни се руши цял един свят, цял един строй, цял един мироглед, основани върху пясъка на лъжливото схващане на живота, изградени в общия стремеж към егоистично добруване и лично надмощие и поради това носещи в себе си, от самото си начало, бацила на разрушението.

Живеем в една епоха, която е не вече в периода на своето зараждане, не в периода на своето растене и изграждане, не и в периода на своето цъфтене, но която е вече в периода, в който дава своите плодове, които ние вече вкусваме и виждаме, че са горчиви.

Живеем в една епоха, когато ясно се вижда, че това, което е положено в основите на съвременната цивилизация, че идеите, принципите схващанията, отношенията, които са изградили тази цивилизация, са фалшиви, противоречиви, неустойчиви и носят в себе си бацила на своето разрушение.

Няма Правда в основите на съвременната цивилизация, — това е нейния основен грях, за това е тя толкова неустойчива, затова и днес изправена пред катастрофа.

Днес целият свят, цялото човечество, а и българите заедно с тях, страдат от липса на Правда в живота им.

Отсъствието на Правда в цялата съвременна цивилизация е обусловено от човешкия егоизъм. Човешкият егоизъм е изгонил Правдата от живота. Той е подкопал основите, проял е корените на този живот затова той е причина за всички съвременни нещастия.

Човешкият егоизъм има две главни прояви: първо, личен егоизъм (тук можем да смятаме не само чисто индивидуалния, но и т. н. класов, съсловен, професионален и семеен егоизъм) и второ — национален егоизъм.

Вземете тия два вида егоизъм заедно с всичките им второстепенни форми и оттенъци, проследете техните прояви, тяхната непрестанна дейност, вижте как те дават насока на всички човешки постъпки, и, най-после, потърсете следствията на всичко това, и вие ще откриете, че в корена на всички човешки нещастия лежи егоизма във всичките му безбройни прояви.

Под влиянието на егоизма, човечеството постоянно се готви и постоянно води една безпощадна война, която приема безброй форми.

Тази непрестанна и безпощадна война е, която изсмуква жизнените сокове от организма на човечеството, тя превръща свата в хаос и отнема щастието на хората.

Тази война е едновременно и политическа и икономическа, и класова, и лична, и партийна и между отделните народи (дипломатическа, митническа и с оръжие).

Да видим резултатите: хората, класите, народите са се превърнали в зверове, които непрестанно се дебнат и разкъсват едни други.

Милиарди богатства са хвърлени за да се разрушат с тях други милиарди. Милиони гробове, милиони инвалиди, реки от човешка кръв. Милиони безработни, общо обедняване, свръхпроизводство и глад, мизерия, израждане едновременно. Постоянна криза във всички области на живота.

Няма друга причина: всеобщата война на всички против всички е причината на човешките нещастия.

Войните — както кръвопролитните, така и икономическите, които имат основата си в егоизма; натрупването на капиталите, на средствата за производство и живот в ограничено число ръце, което е един вид икономическа война, неизбежното при тия условия отсъствие на хармония в производството и потреблението, всичко това докара днешния хаос в света.

Това е ясно, то се вижда от всички. Хората виждат, че вървейки по тоя път те отиват към обща гибел, но все пак те не искат да се откажат от своя егоизъм, държат се с двете ръце за него, като давещия се, който предпочита да потъне във водата заедно със своите съкровища, отколкото да ги захвърли и да се спаси.

Днес положението е такова, че ако хората и народите се откажат от своя егоизъм, те ще се спасят, не ли — ще потънат в бездната на развълнуваното море на живота.

Днес държавите са пред банкрут, нямат пари да изплатят заплатите на своите служещи, а погледнете само техния бюджет и вий ще видите, че те продължават да принасят грамадни жертви пред олтаря на Марса. Обикновено около една трета от целия разходен бюджет на съвременните държави отива за военни цели, за военен бюджет. Това правят другите, това правим и ние: от залъка на гладкия, оголелия и опросял народ се откъсват грамадни суми, за да се хвърлят най безразсъдно за делото на бъдещето разрушение. Не е ли това безумие? Не е ли това лудостта на националния егоизъм, който признава само оръжието като единствено средство за достигане на своите цели, защото върви само по пътищата на неправдата?

В целия cвят днес съществува класова борба, съществува и у нас. Обаче, помислихме ли ний, по-право, помислиха ли у нас ситите, доволните, привилегированите, помислиха ли те сериозно, ако не да променят из корен този ред на нещата, то поне да облекчат положението на гладните, недоволните, на мизерстващите и смазаните от живота? Разбраха ли те, че живота иска от тях жертви, и че ако не ги дадат, толкова по-зле за тях? Чуха ли те гласа на Правдата, който говори ясно, че всички ний сме изправени пред дилемата: щастие и живот за всички, или — страдания и смърт за всички?

- - - - - - - - -

Един е изхода за нас като народ, един е изхода за нас като личности, един е изхода и за цялото човечество.

Това е пълното икономическо, политическо и духовно обединение, правилно, справедливо разпределение благата на живота, ликвидиране с всякакви войни и военни подготовки, мир между народите, мир и вътре в народите.

Тогава няма да има експлоатация, няма да има съсипваща конкуренция, няма да има „свръхпроизводство", безработица, кризи, войни, убийства, революции.

Тогава няма да бъдат харчени милиарди за оръжия на разрушението: топове, пушки, задушливи газове, военни аероплани и параходи.

Тогава ще има щастие, доволство и свобода за всички.

В пътя към Новото, към щастието, свободата, благоденствието, в пътя към мира и правдата, в пътя към обединението не могат всички да тръгнат едновременно. Все ще трябва някои да бъдат първи. Все ще трябва някои да дадат пример. Все ще трябва някои да понесат някакъв риск, да направят някакви жертви, които впоследствие ще бъдат възнаградени стократно.

Днес всички народи чакат друг да започне, днес всички народи се страхуват да излязат начело на общочовешкия напредък, днес всички чакат друг да направи първата крачка към бъдещето.

Защо това да не бъдем ний, българите? Защо да не излезем ний начело? Защо да не поведем ний света?

Нима не можем? ... Нима в съкровищницата на българския дух няма сили и средства за това? Нима ако, както казват, българина е бил храбър на бойното поле, нима той не може да покаже същата храброст и в бойното поле на Духа, в мирната творческа борба за реализиране на Правдата, Свободата, Мира и Любовта в живота? Нима българина не може още веднъж да покаже „чудеса на храброст“ не чрез проливане на кръв, а като се обедини вътрешно, като подаде ръка на другите народи и ги поведе към всеобщо Обединение? ...

Ако българите знаеха, че съдбата им е в ръцете им, и че Провидението всеки момент е готово, при първото тяхно пожелание, да предаде в ръцете им славната мисия на духовен водач на народите, те биха могли да намерят в себе си сили да я поискат!

Ако българите искаха, те биха могли по мирен, напълно мирен път да се обединят в едно икономическо и духовно цяло, превръщайки страната си в едно неразделно стопанство, в което всички работят за общо добро, без привилегии и неправди; те биха подали братски ръка на своите съседи и биха достигнали така свободата на своите сънародници вън от днешните предели на държавата, чрез осъществяването на една Балканска Федерация, състояща се от свободни и равноправни членове; те биха могли да реализират свободата, щастието и правдата, те биха могли да заживеят новия живот на земята.

Ако българите можеха да постигнат това за себе си, - да се издигнат и възвеличат не чрез страдания, а чрез вътрешно обединение, те ще заемат първото място между своите братя народи в духовно отношение, ще озарят със светлината на новия живот цялата земя и ще поведат цялото човечество към Новата Ера, към новия Златен Век на човечеството, към Царството Божие на земята.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ирвинг С. Купър

ПРЕРАЖДАНЕТО

Прераждането разяснява проблемата за злото.

Да се схваща Бог като същество добро, любящо, справедливо и всемогъщо, и същевременно да се обясни защо света е пълен с мизерия, страдания и несправедливост, това е една тъй трудна задача, че философите и теолозите са били неспособни до сега да я разрешат. Това е защото те отхвърлят или не познават прераждането. Да видим каква светлина хвърля прераждането по този въпрос.

В началото на своите пререждания, всяка душа съдържа в себе си, в спящо състояние, всички морални, интелектуални и духовни качества, които тя ще прояви по-късно. С помощта на прераждането, което води душата всред дейността и задачите на всекидневния живот, тези качества започват бавно, едно след друго, да се събуждат. Дотогава, докато тези качества не се събудят, човешките същества си остават неморални, неинтелигентни, недуховни. С една дума „лоши те“ инстинкти на човека произхождат от това, че съответните положителни качества не са още събудени. Ако ний сме жестоки, това е защото ний не сме още събудили в себе си съчувствието. Ако ний сме егоисти, това е защото ний не сме събудили себе си самоотречението. Когато едно добро качество се появи „лошият“ инстинкт изчезва, защото „злото" не е нещо положително, то е само отсъствие на доброто. Малките деца са често извънредно жестоки спрямо животите и им причиняват страдания, без и най-малко да се съмняват, че това не е добро. Няколко години по-късно, когато душата на детето овладява и прониква неговите чувства, детето не е вече жестоко. Същият принцип се отнася и до еволюцията на душата в продължение на вековете.

Когато ний почнем да гледаме на света като на едно училище, и разберем че всяко живо същество получава там своето обучение не чрез поучения, а чрез непосредствена опитност, проблемът за злото взема по-друга форма. Очевидно е, че ако ний днес притежаваме способността да различаваме доброто от злото, ний сме я придобили в миналото, като сме избирали злото и сме научвали, по резултатите от нашите действия, че имаме грешка. Когато ни кажат, че една постъпка е лоша, ний можем да се въздържим няколко време, да не я правим, но ние не сме уверени в това. Но когато ние сме страдали, след като сме извършили тази постъпка, нашето убеждение е пълно. В Училището на живота, за да можем истински да научаваме нещата, нам се позволява да правим зло; няма други начин за да можем да добием познание за доброто и злото.

Прераждането съответства на стремежа към икономии в природата.

Понеже живота на земята има за цел добиването на опитности, то икономията на природата изисква, щото човешките същества, придобили тези опитности, да се възвръщат на земята, за да могат да приложат своите знания. За какво биха им послужили на небето по-голямата част от техните технически познания, които те са придобили на земята? Обаче тези познания, тъй като те се предават от живот в живот във формата на вродени способности, ще бъдат от голяма полза за земния живот. Ако е вярно, че великите хора на науката, изобретателите, държавниците, музикантите и художниците, хората богати с религиозна и духовна мъдрост, са велики защото те са натрупали голяма опитност в своите минали животи, не е ли това едно силно доказателство за еволюцията на човечеството? Цивилизациите могат да си загиват, а с тях заедно и техните изкуства, техните науки, техните религии и философии; но човешките същество, които са изградили тези цивилизации не загиват. Те живеят, те си спомнят, и след известно време те отново се връщат на земята надарени с всички таланти, които те са придобили в миналото, за да вземат участие в изграждането на други цивилизации, винаги все по съвършени.

Прераждането обяснява величието и упадъка на народите.

Тези които изучават историята, често се учудват от особения начин, по който народите се издигат да доминират в света, радват се на един период на величие, и после отново потъват в неизвестността. Външните обстоятелства не са достатъчни да обяснят бързия упадък, който понякога става, както това е било напр. с Испания. Идва епоха, когато числото на ражданията почва да намалява. Тогава изглежда, че нищо не може да спре бързото падане. Защо е това?

Величието на един народ зависи от условията за живот и дейност, които той може да предложи на душите, готови да влязат в него. Ако наследствеността на един народ съдържа относително по-малко социални болести, ако възпитанието и образованието, които той може да даде, са добри, ако действията на управниците му се вдъхновяват повече от един нравствен идеал, отколкото от егоистични интереси, тогава най-напредналите човешки същества ще се родят в този народ, и той бързо ще се издигне до степента на голямо величие. Накратко, дейността на един народ зависи от нивото на душите, които се въплотяват в него; а това ниво зависи от средата, която се предлага на тези души. Националните добродетели и добрите методи и условия за възпитание, имат най-голяма притегателна сила. Един народ започва да запада, когато най напредналите души са привлечени другаде; в действителност, когато една страна не притежава повече забележителни личности, бързо по-младите и по-неопитни души вземат в ръцете си насоката на работите и стават представители на нацията. Всеки народ, както и един клас в училището, учи известни уроци и известни добродетели, които зависят от степента на неговото социално, морално и политическо развитие. Когато тази степен спада, качеството на учениците намалява. Колкото идеала е по-висок, толкова народа става по-могъществен. Когато Рим изпадна в политически и нравствен разврат, душите, които биха сътворили неговото величие започнаха да се раждат у галите и германците, по-малко цивилизовани, но по-чисти физически и неизбежния резултат бе че Рим загина, а по-младите народи се издигнаха,

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На конгреса на спиритистите в

Чехословакия — 5-6 юли, 1931 г.

В 1844 г. някои очаквали пришествието на Христа и свършека на света. Интересно е, че от тогава датират няколко мощни духовни движения — Бахаизма, спиритизма и др., които разклатиха материализма и прогласиха реалността на Духа.

В Чехославия спортистите са повече от 300,000. Центъра на движението е в Радванице, Силезия, където Спиритическото Братство има два дома. Новия дом — голям модерен салон за представления и сказки е току що привършен. Построен е с работа и дарения — без заеми в банки. Спиритическото Братство е здрава духовна организация, която работи за нов живот в чистота, братство. Има свой хор, оркестър, театрална група, младежко д-во и пр. Не само сеанси, а реформа на целия живот върху основите на едно ново съзнание, че ние сме безсмъртни души, че смърт не съществува, а само променя, че законите на кармата и прераждането регулират нашия живот.

Бях щастлив да бъда гост на това окултно Братство, което напомня Бялото Братство в България. Братска атмосфера, непринуденост. Делегати и гости 1500 души. Тържествено откриване новия дом с музика и речи от Е. Крочек и Рьоснер. След това почва самия конгрес. Говориха К. Сеземски, - бащата на спиритическото движение там, Д-р О. Елиас, X. Ванек, И. Рьоснер, Л. Дааид — върху спиритизма, история, цел, бъдещност. Единодушно се подчерта необходимостта от един нов живот на братство, чистота, любов и мир. Вегетарианство, трезвеност са необходими като първо стъпало. Единение на всички търсещи новия живот — в страната и по целия свят. Вечерта — представление: „Отвъд гроба" от театралната група — прекрасни сцени, илюстриращи истините за безсмъртието на душата. Втория ден — организационни. Екскурзия до върха Радхош и големите заводи Виткович.

П. Г. П.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С какво се храните?

С каквото се храните — това и ще бъдете! Храната има грамадно влияние не само върху нашия физически организъм, но също и върху умствения и духовния ни живот.

Почти всички хора днес знаят, че месото е вредно за човешкия организъм. Обаче малцина знаят, че то е вредно и за нашия духовен живот. Малцина знаят. че употребата на животинска плът за храна на човечеството спира неговата еволюция.

И ако днес в живота на хората има още твърде много животинско, то една от най главните причини за това е употребата на месна храна. Месото внася в човека не. само физическа отрова. — то внася също в неговия духовен организъм качествата, страстите, влиянията на един по-нисш душевен живот.

Вън от това — може ли нашата съвест да бъде спокойна, когато ние проливаме кръвта на своите по-малки братя за да се нахраним с телата им? Не е ли това противоестествено? Не е ли то престъпление пред закона за всемирното братство?

Храненето не е маловажно нещо. В живота над всичко стои Божествената Справедливост и тя постоянно ни говори: „Докато човек продължава да убива животните, дотогава и неговата кръв ще се лее“.

Човекът на новата идваща култура не ще се храни вече с месо. Той няма да изтребва невинните животни, а ще бъде за тях истински по-голям брат и покровител. И тогава, заедно с хората, ще престанат да страдат също и животните.

Читателю, помисли си: — ако ти не желаеш да тровиш своя организъм, ако ти не желаеш да излагаш духовния си живот на неблагоприятни влияния и ако искаш да имаш чиста и спокойна съвест, — ти не трябва да ядеш месо!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РАЗНИ

В Краков, Полша, от 1 до 8 август т. г. ще се състои 23-ти международен есперантски конгрес. Ще присъстват и българи.

В Солун, Гърция, неотдавна станаха големи изстъпления над местните евреи от страна на националистите — гръцката „родна защита". Има опожарени стотици домове, убити и ранени. Хиляди евреи са останали без подслон. — Ето, това са плодовете на национализма и националистическото възпитание. Днес те избиват в погроми, а утре, при най-малък повод, могат да докарат една нова война. И у нас, в България, преди няколко години имаше наченки на подобни изстъпления над евреите, но, слава Богу, общественото презрение към подобни „родолюбиви“ прояви бе толкова силно, че ги задуши още в самото им начало.

Бог да ни пази от такова „родолюбие“!

През м. Февруари, идущата 1932 год. ще се състои световна конференция за ограничение на въоръженията. Това става, разбира се, под натиска на общественото мнение, което е решително против въоръженията. Но за да бъдем справедливи, трябва да признаем, че народите все още спят, все още гледат но не виждат. Редица „пактове“, „мирни конференции“, „конференции за ограничаване на въоръженията“ станаха досега, а все пак всичко си върви по старому. До февруари има доста време, и народите трябва да заявят на своите правителства ясно и категорично, че те не искат фиктивно ограничение на въоръженията, а — пълно, всеобщо и немедленно разоръжение. Народите не трябва да се молят, а да искат, да заставят своите правителства да направят това. Те имат пълното право да направят това, защото въоръженията и военната подготовка стават за тяхна сметка, и ако днес изсмукват тяхната икономическа мощ, то утре ще поискат и кръвта им. Най-после, ако всички едновременно не могат да се съгласят, то нека се намери една държава, един народ, който да даде пример на другите, като пръв поеме риска на пълното разоръжение. Според нашето твърдо убеждение, тоя народ не само че не ще загуби нищо от тая си постъпка, не само че ще печели всяка година милиарди за целите на творческото му изграждане и подигане, прахосвани по-рано за целите на разрушението, но, нещо повече, ще застане начело на духовното развитие на човечеството.

Осъден е, от Варненския военен съд на 12 години затвор за отказ от военна служба младежа Христо Иванчев от село Горско Сливово ... Ний пък мислехме, че в България няма задължителна военна служба!

У нас, след поемането на властта от новото правителство, се появиха на много места силни стачни движения целещи подобрение икономическите условия на работниците. За жалост, властта не се показа достатъчно благоразумна да даде свобода на работниците в борбата им за по-сносен живот, но се достигна до проливане на кръв. Ний мислим че е време вече държавната власт да престане да гледа мащински на работничеството, но да взема неговата страна, като страна на по-слабия, в борбата за подобрение условията на живота му.

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ КНИГАТА

Човек и Бог

от Пламен

със следното съдържание: Увод. Човек. Бог. Вселена. Прераждане. Карма. Новият Човек. Бялото Братство. Учителя. Беседите. Ученика. Чистота. Медитация. Молитва- Съсредоточение. Съзерцание. Силата на вярата. Един Бог. Една Религия. Единно Човечество. Един общочовешки език. Към природата.

На всички платили абонати на в. „Братство“ книгата се изпраща безплатно. Цена за неабонати 10 лв.

Доставя се от ред. в. „Братство“ — Севлиево.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...