Jump to content

Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40


Recommended Posts

Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40

15 ноември 1931

В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево

Съдържание:

Естествено подмладяване („Изгрев“, 11 окт. 1931 г.)

Балканската федерация (С. Калименов)

Как се насажда шовинизъм

Книжнина

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Естествено подмладяване

Всеки, който е изучавал свещените писания, знае, че те са писани на един преносен фигуративен език. Това е езика на природата. И в живата природа всичко е изложено само в картини. Природата не ни говори с думи, а с езика на образите, които ние трябва да тълкуваме и превеждаме. Но това тълкуване не е произволно, а е подчинено на строго установени закони. Първоначалните езици са били близки до езика на природата.

Природата в своята целокупност е изявление на Бога. И всичко в нея се развива и изменя. Само Бог остава неизменен, по единствената. причина, че е вечен и безграничен и съдържа всичко в себе си. Понеже всичко в битието се изменя, днес ние не можем да живеем живота, който сме живели в миналото, защото в природата не съществуват два еднакви момента. И когато се говори и пише, трябва да се спазва същия закон — да не се преповтарят старите истини и максими, с които си е служило човечеството в миналото, а да се изнася новото, което всеки момент се внася в живота. Ако във вашия живот не можете да внесете всеки един момент по нещо ново, живота ви се губи, вие сте в един негативен път, вие се израждате. Същия закон се отнася и за всяко общество и за цялото човечество.

Новото, което ни носи всеки момент, се проявява преди всичко като мисъл, а за да се прояви мисълта, необходима е известна енергия. Човек в мисълта си е абсолютно свободен. Свободен е този човек, който правилно мисли. Всяка правилна мисъл внася сила, мощ, здраве, а всяка отрицателна мисъл върви по един нисходящ път — тя внася дисхармония и смърт. И когато казваме, че човек трябва да мисли, разбираме светлите мисли, които градят. За да може да изгради правилно себе си, човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си, — те ще дойдат, защото съществуват обективно в пространството, но той не трябва да им дава ход. Сега например хората често казват: „Живота е лош". — Не туряйте тази мисъл в ума си — тя разрушава! Не е въпрос да си затваряме очите пред фактите, но да дадем правилна насока на нашата мисъл. Лошото, това е един момент. Следващия момент ще имаш нещо ново. Всеки момент трябва да придобивате по нещо ново. Това е като едно дърво, което, ако не придава по малко (по едно малко клонче), ще изсъхне.

В човешкия ум могат да влязат два вида мисли от обективния свят, — едните са паразитни мисли, които целят да изсмучат - неговите жизнени сили, те разрушават неговия организъм. Другия род мисли приличат на житни зърна, те са изпратени от живата природа за да работят за съграждането на човека. Има неща в света, които никой не може да ни ги даде, освен природата, в която живеем. И тя винаги държи сметка за всичко. Талантите и способностите, които имаме, показват отношенията, които природата има към нас; и тези отношения не са произволни, а разумни, обосновани са на разумни закони. Здравето и богатството са също резултат на тези отношения. Човек може да бъде богат не само материално, но и умствено и духовно. Не разбирам един богат човек, който използува труда на своите братя, но богат човек. който работи за полза на своите братя. Той дава своето богатство за благото на своите братя.

Мислите, които човек има в себе си, са като деца, и човек трябва да ги пази, да не станат жертва. Защото природата ще ни държи отговорни за тях. Затова трябва да бъдем разумни в своите постъпки и мисли, за да не спъваме прогреса си, понеже пред нас лежи едно велико бъдеще. Ако най-първо бъдем полезни на себе си, ще бъдем полезни и на другите. За да бъдем полезни, трябва да определим своите отношения най-първо към Бога, защото само в такъв случай човек може да име светлина и сила за да помага на ближните си. Само така той ще познае себе си — ще знае своето име. И всеки човек трябва да знае името си, т. е. да познава себе си. Думата „човек“ съдържа нещо мощно в себе си. А когато говорим за животно, разбираме съществото, което ходи само по желанията си, без да разбира, то не разбира последствията на нещата.

Всеки човек се ражда с всички възможности и трябва да живее според своите заложби, а всичко друго, майка, баща, семейство, държава, това са само условия за неговото развитие. Всичко това е условие за неговата велика мисъл. И когато говорим да бъдем добри, умни, интелигентни и пр., разбираме да можем да живеем един трезвен и благодатен живот, и да разбираме законите на природата, за да можем постоянно да се обновяваме. За да дойде това обновление трябва да се правят опити. Например, каквото и да ви се случи в живота, задайте си въпроса: каква е целта на природата, когато ме поставя в тези обстоятелства. Например скърбен си, — тази скръб може да не е ваша лична, но да бъде общочовешка. Да речем, минавате покрай никоя къща и почувствате една голяма тъга. Вътре в тази къща може да боледува някой човек и той е изпълнил с тъгата си цялата околност. С тази тъга Природата ти казва: „Влез в тази къща, помогни на този човек и тогаз тъгата ти ще се премахне". Кажеш ли: „Не е моя работа да помагам на този човек" — ще носиш скръбта си. На нас всичко ни влиза в работа, понеже ние живеем в един свят, който е на Бога, а ние сме пратени в този свят на училище. Има много да следваме и да учим; и каквото придобием, то ще остане с нас, а всички пособия ще си останат в училището. Вие като излезете ще вземете само своята диплома, с която сте свършили. И затова когато природата ни казва нещо, трябва да го свършим. а не да казваме, че не е наша работа. Диплома, който ще вземете от Природата, ще бъде отпечатан в сърцето ви, в ума ви и душата ви.

За да завърши успешно училището на живота, човек трябва да спазва ред закони. Най-първо той трябва да съзнае и определи мястото си като елемент в космоса и за нищо в света да не напуща онова място, в което се намира в даден момент. За да може човек да използва разумно благата, той трябва да бъде разумен и да не бърза. Всичко е въпрос на време. Затова в туй отношение няма какво да се бърза. Сега всички бързат. Но в бързането се изразходва повече енергия, а има закон, който регулира икономията на енергията в природата.

Смъртта днес дебне всички хора и задига благата им. За да я превъзмогнем, трябва всеки момент да влагаме нещо ново в живота си, защото новото е процес на растене и подмладяване — това е вечното подмладяване и обновяване на живота.

„Изгрев“, 11 окт. 1931 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Балканската федерация

От край време и до днес, в очите на другите народи Балканския полуостров се рисува като някакъв постоянно димящ вулкан, готов винаги да избухне. И то не напразно. Редица години тук се водиха непрестанни войни. Тук започна световната война. Тук имат огнището си редица революционни организации, чиято дейност, както се вижда, не ще престане да смущава реда в съответните държави и да бъде пречка за добрите отношения между балканските народи, докато не добият свобода или автономия за своите народи.

Македония е била, е, и ще продължава да бъде занапред ябълката на раздора. В нея живеят българи, сърби, гърци и албанци. Българите се съсипват да доказват, че Македония е българска. Сърбите -тя е сръбска. Гърците и албанците и те имат свои претенции, ако не за цялата Македония, то поне за част от нея. И всички имат право. И, същевременно, всички трябва да се коригират. Според нас, не е много важно кой елемент преобладава в Македония — българския ли или сръбския. Важното е тия хора да живеят в мир и разбирателство помежду си. Важното е да престанат да се мразят, да се преследват, да се избиват едни други, за да настане мир и в целия Балкански полуостров.

Но какво виждаме? — Когато българите през последната война взеха Македония, те поискаха да я направят чисто българска, да се не чува там друго име, да се не чува друг език, освен български. Днес, когато сърбите владеят по-голямата част от Македония, те правят същото: няма -български училища, няма българска книжнина, няма българи, има само сърби. Нищо чудно: сърбите днес правят в Македония същото, което българите са правили там, докато тя беше в техни ръце.

Е, кой е тогава виновен? Кои са по-лоши? — От един дол дренки са — казва българската пословица. Каквито са едните, такива са и другите. Това е истината. Виновен е шовинизма, виновен е националния егоизъм, който съществува еднакво и в сърби и в българи. Обаче с шовинизъм въпроса няма никога да се разреши. Македония ще остане завинаги ябълка на раздора и нейното население няма никога да види спокойствие. Балканския полуостров ще остане завинаги димящ вулкан и арена на междуособни войни. Ний няма да видим мир, няма да видим спокойствие, няма да видим благоденствие докато държим на националния егоизъм. Това се отнася еднакво както за българите, така и за сърбите, така и за всички други народи, населяващи Балканския полуостров. Докато те слагат своите егоистични интереси над Истината и правдата, до тогава те ще страдат.

Каквото е положението в Македония, почти същото е и в Добруджа и Тракия. И те са населени с един пъстър букет от различни народности, които не се разбират помежду си; и там националния егоизъм подклажда взаимните борби, и там няма спокойствие.

Нека ний, българите, не се смятаме за съвършено невинни жертви! Ние сме направили досега много грешки, и продължаваме да ги правим и днес с нашето тясно националистично схващане и отношение към въпроса за балканското умиротворение. Разбира се, нашитe минали и сегашни грешки и нашия шовинизъм съвсем не могат да служат за оправдание на насилията и шовинизма на нашите съседи. И нека никой не тълкува нашите думи така, защото ние искаме да кажем само истината, а тя говори, че за днешното тежко положение са еднакво виновни всички балкански народи или по-право техните правителства и ръководещи кръгове, които винаги са се ръководили само от егоизма.

Но да оставим ужасното минало и тежкото настояще и да видим какъв може да бъде изхода от това положение. Македония, като цяло, може и не трябва да принадлежи нито на Българи, нито на Сърбия, нито на Гърция. Но тя не трябва да се поделя и на части. Тя трябва да стане самостоятелна единица, в която съставните етнични елементи да живеят в мир и съгласие помежду си, а това може да стане само в границите на една Балканска Федерация. Същото нещо се отнася и за Добруджа и Тракия.

Единственото правилно разрешение на болния национален въпрос на Балканите е образуването на Балканска Федерация, в която границите между отделните нейни членове ще бъдат разтворени, ще се учреди един федерален съвет, който ще разрешава общите въпроси, а всяка една отделна държава ще се ползува с пълната си досегашна свобода, ще си има свое отделно народно събрание, което ще урежда работите в нея самостоятелно. В тая Федерация ще трябва да влязат, като свободни и самостоятелни единици, наред с Сърбия, България, Гърция, Румъния и Албания, още и Македония. Хърватско, Тракия и Добруджа, а може би и Турция. В тази огромна Федерация, имаща повече от 20 милиона души население, митническите и паспортни граници ще бъдат премахнати, но всяка от тях ще може да има каквото си иска вътрешно управление, ще си създава и ще се управлява по каквито иска закони. В тая Федерация всичките населяващи я народи ще трябва да живеят мирно помежду си, без насилия и гонения, без шовинизъм, без стремеж към хегемония. В тази Федерация народите ще могат да си отдъхнат от непрестанни войни и въоръжения, армията ще може да се премахне и огнището на войни и безредици, димящият вулкан на Балканите ще се превърне в обетована земя на мир и благоденствие.

Вместо да се възпитаваме в омраза едни към други, вместо да се готвим постоянно за войни и революции, ний, жителите на Балканския полуостров, стига да искаме, можем да разрешим болния национален въпрос чрез помирение и взаимно уважение и зачитане правата и свободите на другите.

Нужни са нови хора за това ново и най-добро разрешение на балканския национален въпрос. Тия хора вече съществуват. Тях ги има както в България, така също и в Сърбия, Гърция, Румъния, Турция и т. н. Навсякъде вече има хора, които съзнават. че по пътя на насилието, егоизма и омразата може да се дойде само до всеобщи страдания и че само по пътя на доброто, на любовта и разбирателството може да се постигне щастие и благоденствие за всички. Днес народните маси мизерстват навсякъде по света, но няма държава в която бюджета на военното министерство да не е най-големия измежду тези на всички останали министерства. Навсякъде най много пари се харчат за въоръжение и военна подготовка. Навсякъде синовете на народа са грабвани от семействата им и заставяни дълго време да се обучават да убиват. Това става в днешна християнска Европа и в целия свет. Лицемерие и фарисейство! И същевременно дипломатите говорят за мир и за обявяване войната вън от законите. А ако някой се откаже от военна служба, защото не иска да се учи да убива — съд, затвор, а може би и смърт.

С това положение трябва да се свърши. Частно ний, жителите на Балканския полуостров, няма какво да делим помежду си. Земя има за всички. Тази земя е Божия, а не на този или онзи народ. Нека живеем на нея всички в мир и любов. Нека всички се проникнем от съзнанието, че сме нужни едни на други, че трябва да си помагаме, а не да се гоним. Нека прокламираме високо и разнесем навсякъде из Балканския полуостров истината, че той е общо отечество на всички, които го населяват, и че нашето отечество не е в тесните днешни национални граници, не и в границите на Балканския полуостров, а че то е цялата земя. Всички хора са наши 6paтя. Престъпление е да издигаме в култ националното самосъзнание. Престъпление пред Бога и пред хората е да бъдем преди всичко българи, та тогава хора. Който се чувства първом българин, грък, сърбин и т. н., та тогава човек, той не заслужава името човек, той стои по-долу от човека.

Мир, братство и любов, — ето нашите оръжия, ето оръжията на всички добри хора. Народите желаят мир. Това е несъмнена истина. Много малко са тия, които раздухват и налагат омраза и разделение. Но те имат силата в ръцете си. Те разполагат с печата и с властта. Те заповядват. Те, същевременно, играят на конференции и т. н. Нищо не трябва да се очаква от тях. Народите, населяващи Балканския полуостров, българи, сърби, гърци, румънци и т. н. трябва да започнат сами, отдолу: те трябва да възприемат идеята за Свободна Балканска Федерация и да я наложат на своите правителства. Трябва да се заинтересуваме всички, защото въпроса се отнася до кожата ни. Утре барабана може да дрънне и тези, които толкова години водиха Балканските народи на човешката касапница, да поискат и от нас да проливаме кръвта си и да убиваме братята си ! ...

За да избегнем страшната опасност, която иначе неминуемо виси над главите ни, нека всички ние, жителите на Балканския полуостров, заработим за мирното разрешение на балканския национален въпрос чрез осъществяването на Свободната Балканска Федерация, в която всяка съставна част ще има възможността да урежда както си иска своите вътрешни работи, но която същевременно ще представлява едно цяло по отношение на външния свят. Вътре в границите на тази Федерация ще намерят своята свобода и Македония, Добруджа и Тракия. Вътре в нея, от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Синьо, ние ще можем свободно да се движим, да работим, да търгуваме, да проявяваме всички свои творчески сили. Ще намерим много по-голям простор за културно развитие. Ще престанем да се самоизяждаме. Ще дадем пример на целия свят и ще направим първата стъпка към обединението на човечеството и осъществяването Всемирната Федерация на Народите върху цялото земно кълбо, което е нашето истинско Отечество.

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Как се насажда шовинизъм

На 4. м. м., тъкмо през времето, когато ставаше Балканиадата, управата на съюза „Отец Паисий“ бе разпоредила да се устроят из цяла България протестни събрания против мирните договори и угнетяването на българските малцинства от нашите съседи.

Нямаме нищо против тия протести, и даже се присъединяваме към тях, когато те почиват на базата на пълната безпристрастност. справедливост и човеколюбив, обаче, трябва да отбележим, че често пъти при такива случаи се говорят работи, които, вместо към добро ни водят към по-голямо зло. И други път на подобни събрания сме чували разпалени шовинистични речи, насаждащи омраза към съседните ни народи, подтикващи към мъст и подготвящи психологическите условия за нова война, но това, което чухме този път в Севлиево, ни просто отврати, още повече че то бе изказано от човек, чиято професия е да проповядва на хората Христовото учение, любовта към ближния.

Речта си на протестното събрание тукашния свещеник Кривошиев започна като заяви, че всички ний трябвало да бъдем преди всичко българи, та тогава хора. Само тези думи са достатъчни, за да се разбере колко възвишени, и колко християнски са

схващанията на този православен свещеник. Всичко след това говорене бе все в същия дух: българщината над всичко. Да се самоосъзнаем като българи. Да потъпчем чуждия елемент у нас, защото той задушавал нашия живот. Ний, българите, сме давали много свобода и от това идело злото. Дълго говори против „румънската пропаганда“ във Видинския край. В същност, обяви се с най-голяма ярост против правата на тия чужди малцинства у нас. Не трябвало да имат румънци учители и свещеници, не трябвало да говорят румънски. Свещеното право на едно малцинство, населяващо нашия крайдунавски бряг, да говори своя матерен език, искането му да има учители и свещеници измежду своята среда — това било „румънска пропаганда“, която румънизирала този край и подкопавала българското национално единство. С други думи: да отнемем на румънците в България техните училища и църкви, доколкото ги имат, да им наложим българи за учители и свещеници, да ги заставим да говорят български, да ги побългарим и ... от това ще цъфнем и ще завържем, ще „запазим нашето национално единство". Ето един свещеник, който явно ни кара да правим зло, — това. което румънците и сърбите правят на нашите сънародници в Добруджа и Македония, той ни съветва да го правим тук на техните сънародници. „Румънска пропаганда“ било. Разединение на българщината!? Какво безсрамие, какво нахалство, — да излизаш да протестираш против отнемането правата на твоите сънародници и, същевременно, под маската на борец против „румънската пропаганда“, да насъскваш за отнемането на тия права на чуждите малцинства у нас! И каква недораслост и неразбиране на християнския идеал, за да проповядваш шовинизъм.

Цялата реч на поп Стефан, комуто изобщо не липсва патос и ораторско изкуство, беше напълно издържана все в същия шовинистически дух. Той похвали „родозащитниците“ и ги посочи за пример на всички като едва ли не единствени „добри българи“. Накрая той със силен акцент завърши своята реч, като заяви тържествено пред всички — да не се чудят много на тези негови думи, защото той се чувствал „преди всичко българин, та тогава свещеник“.

И ние не се чудим. Но ние се отвращаваме от едно такова подценяване на свещеническия сан от страна на самите му носители. И ние съжаляваме, че тези, на които българския народ плаща за да му проповядват Христовото учение на любовта, вместо това го възпитават в шовинизъм т. е. в омраза.

Но напразно са тези усилия да се спре победния ход на новото съзнание за братството на всички хора, за братското единение на всички народи. Ние сме хора, и тогава сме българи, гърци, сърби и т.н.“ — това е лозунга на новия свят. И само въз основа на този лозунг може да се достигне до осъществяване идеала за Царството Божие на земята.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

Житно Зърно, окултно списание, кн. 5-6, год. VI., със следното съдържание:

Разширение иа съзнанието — ***; Сънят на Небукаднецара — Г.; Вътрешният глас — Г. Тахчиев; Прентис Мълфорд (животопис): Молитва. Вижте полските кремове — Пр. Мълфорд; Новият свят, който се ражда — П. Г. Пампоров; Строежът на човека според кабалистите — Алберт Калев; Графология — Д. Инсаров; Мисията на богомилството — ***; Планината ме познава — Еделвайс: Идеите. Законът на условията — Ана В. Милс; Вести. Бялото Братство в чужбина. Книгопис; Се que lа vie apporte de nouveau и др.

Сп. Житно Зърно постоянно се подобрява и разнообразява. Тази двойна книжка прави силно впечатление с редица сериозни статии и особено уводната. Всички, които се интересуват от духовното в живота, трябва дз се абонират за списанието, Абонамента е 80 лв. за година. Адрес: сп. Ж. Зърно, пощ. кутия 271 — София.

В хармония с безкрайното — тайната на здравето, на въчната младост, на любовта, на силата и на мира, — от Ралф Уалдо Трайн, № 1 от библиотека Нова Мисъл".

Пред всеки един човек, винаги, са разтворени вратите които водят към великите съкровища на живота — любовта, мъдростта, вечната младост и здраве, постоянната радост и духовния мир. Нужно е само да направим една крачка, да престъпим прага, и да тръгнем към тях — нужно е да разтворим прозорците на душата си, и светлината на висшия живот ще нахлуе през тях и ще ни изпълни.

В тази книга са посочени пътищата, дадени са методите по които ние можем да направим това: да се свържем с безграничната мощ, с неизчерпаемата красота, любов и мъдрост на Безграничното, да станем едно с него, и ние ще имаме всичко което ни е нужно, ще разполагаме с всички божествени съкровища на живота.

Като всеки истински мистик, Ралф Уалдо Трайн ни говори само въз основа на опита, той ни говори за преживяното, за осъщественото, за изпитаното от самия него, което и всеки друг може да осъществи. Че това е така, че ние имаме пред себе си не сухи теории, а живот - много ясно се вижда от силата на израза, от дълбочината на мисълта, от непоколебимата увереност в това което автора казва. Явно е, така може да говори само този, който е преживял всичко казано от него.

Книгата струва 10 лева и може да се достави от издателство „Братство“ — Севлиево.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...