Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42

[Ани]

Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42

15 Декември 1931 год.

В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево

Съдържание:

Пътят към освобождението (Беседа, държана от Учителя на 25. X. 1931 г. в София)

Великата нужда (Никола Т. Донев)

Да защитим Родината си (К. Въжаров)

За всеобщия мир (Ана Карима)

Есперанто (Стефан)

Книжнина

[Ани]

Пътят към освобождението

В света има два процеса — единият процес е временен, ограничен и е общ за цялото органическо царство; той е един спомагателен процес. А има и друг един специфичен или божествен процес; той е процес на усъвършенстване. Само във втория процес, ако човек разбира, може да се освободи. А главната цел на човека е да добие свободата си. Сега човек иска да се освободи от нещо, но не знае от какво. За да се освободи, човек трябва да има преди всичко знание, което да му даде методите, чрез които да се освободи.

Повидомому човек не знае от какво и как да се освободи, понеже има четири фази. през които минава човешкия дух; във всяка фаза действат ред разумни сили, които, макар и непознати за обикновеното съзнание, обуславят развитието на обективния живот. Първата фаза е това, което наричаме подсъзнание, това е един процес, който обхваща миналото на битието и когото човек не разбира с обикновеното си съзнание. То е общо за цялото органическо царство, включително и растенията; втория процес или втората фаза е така нареченото съзнание, което е присъщо на човека и на животните; то свързва човека с животните. Третата фаза е самосъзнанието. което определя човека като човек и го отделя от животните. Самосъзнанието го определя като същество, което живее и трябва да има известни права и свобода за да може да се развива правилно. И най-после имаме свръхсъзнанието, за което много малко се знае и което свързва човека с висшите йерархии. Свръхсъзнанието, това е целта, към която се стреми човек. Когато човекът разбере законите на свръхсъзнанието, той ще бъде напълно свободен. Не само ще бъде свободен, но той няма вече да бъде подложен на всичките промени, които сега стават. Сега човек не е свободен. Сега свободата е нещо относително. За да дойдем до освобождението, трябва да намерим своето място и служба в Природата, и да намерим истинския смисъл на всички форми, които Природата е създала. От неразбиране смисъла на нещата се създават анормални отношения, a те са основа за всички престъпления. А природата има крайно отвращение към всички престъпления, които вършат съвременните хора. Ако се изразим с човешки език, ще кажем, че тя е толкова гневна, че мисли какво наказание да наложи на хората. И ще го наложи. Природата мисли сега как да накаже хората, които са нарушили нейните закони; — защото никой човек в света не живее за себе си. Това е само привидно така. И с неизпълнение на функцията, която заема, човек пречи на целокупния организъм, към който принадлежи. Както един клон на едно дърво не живее за себе си, а живее за дървото и чрез дървото. Той живее и отделно, но същевременно живее и за цялото дърво, и доколкото е свързан с него, той расте и се развива. Когато клонът си помисли, че може да живee вънка от Цялото, той изсъхва. Същото нещо е и с човека. И всички клони, които днес съхнат, това показва че те са се отделили от дървото.

Защо идат всички нещастия в съвременната култура? — Понеже сегашните учени хора искат да подчинят Природата и да й станат господари. И сега има една борба между човека и Природата. Война е започната. И ще видим кой ще плаща обезщетението. Злото иде от това, че искаме да подчиним Природата — там е причината за всички нещастия, в света. Всеки, който работи в съгласие с природата, върши добро. Доброто е навсякъде около нас. Слънцето като изгрява, това е едно добро. Когато ядеш, това показва че си в съгласие с Природата; когато не ти се яде — това показва, че си в разрез с Природата.

Сега, умните, силните трябва да отидат при невежите и слабите, за да им помогнат за да могат всички да изпълнят функциите си. Това е закона на взаимопомощта. Има тясна връзка между царствата под човека и над човека. Минералите са зачатъчно състояние на растенията. Кристалите, които са разрешили въпросите на минералното царство, стават растения. При растенията корените са в земята — там е тяхната глава. Растенията хиляди години са мислили как да освободят главата си от гъстата материя и които са разрешили този въпрос, стават животни. И животните са разрешили въпросите, които растенията не са могли да разрешат. Но животните останаха привързани за лошите условия, които човек трябваше да разрешава. Човек трябваше да мисли как да се освободи. У животните се развиха страстите, а човекът трябваше да започне с мисълта да се освободи от тях, тези престъпления, които човек върши днес са наследство от животинското царство. И ако се върнем назад в еволюцията, ще видим какви разрушения е имало в света, когато животните са царували. Човек се е явил в един момент, когато е трябвало да се тури ред и порядък. Когато се е явил човекът, той е турил ред и порядък. Но щом той съгрешава, започва пак същата борба. И сега вече трябва да дойдат хората, които да разбират Природата и да мислят в хармония с нея, и тогаз ще се даде кардинално разрешение на всички въпроси. Сега всички хора трябва да вземат участие в разрешението на една велика задача, която ангажира всички еднакво. Когато Христос дойде на земята, Той имаше една велика цел — Той искаше да покаже на европейските народи как трябва да постъпват. Той им каза: „Вие ще дойдете до една криза в света, и единствения изход за вас ще бъде да приложите туй, което аз ви казвам; само тъй ще се избавите от една голяма катастрофа“. А днес учените се приближават да намерят средство да запалят въздуха. И ако запалят въздуха, какво ще стане със съвременната култура? Писанието казва, че земята ще бъде обхваната от огън, и всичко по нея ще изчезне. Тъй както вървят хората, скоро ще стане това. Ако не приложат закона на Любовта, земята ще се запали и лошите хора ще изчезнат, ще изгорят, а всички добри хора ще се спасят. Тогава всички, които са в противоречие с Природата, ще се стопят. При тези противоречия между Природата и човека се раждат ред болести, с които съвременното човечество не може да се справи. Съвременните хора не са уредили отношенията си с Природата, те не постъпват по нейните начини на дейност.

Дошло е вече време, когато всички добри и разумни хора трябва да се сплотят и да изпратят една мощна мисъл. която да преустрои света. Ако всички майки биха казали: не искаме войни и престъпения; ако биха казали на своите деца, които зачеват: няма да убивате и да воювате, всички тези деца, като се родят, ще станат мъченици и работници за освобождението на човечеството. Ако жените ще раждат престъпници, по-добре е да се не женят. Света няма нужда от престъпници, убийци и рушители, а от творци и идейни работници, които да изградят една мощна и светла култура.

Съвременните хора носят товара на хиляди поколения върху себе си, които са живели с отрицателни мисли и желания, и всички те тегнат върху нас по закона на наследствеността. И ние трябва да се освободим от всички тези вторични наслойки, за да могат да действат девствените течения на Природата, и така ще може здраво да се приложи великия закон на Любовта, който има предвид благото на всички същества. Тогаз хората ще влязат в хармония с Природата и ще се освободят от всички противоречия и недъзи. Те ще се освободят от злото, и ще победят и последния враг — смъртта. Тогава ще влезем във връзка със същества много по напреднали, със същества, които са реализирали Любовта. А Любовта и доброто, е един вечен процес на творчество, съграждане и освобождение. Това което вечно освобождава, това е Любовта, Мъдростта и Истината. Това е един вечен процес и този стремеж за свобода у човечеството се дължи на неговата дейност.

Иде вече времето, когато добрите хора ще имат тази сила да приспят лошите хора и да си свършат работата. Ако сегашните хора съсредоточат своята мисъл. и искат да се поправи света, той ще се поправи. В пет години отгоре светът може да се поправи, няма никакво препятствие за това; единственото препятствие, това са личните интереси на хората. Но общочовешките интереси, които включват личните, трябва да се поставят на пръв план, и тогава ще изчезнат всички противоречия. Индивидуализирането у днешните хора е стигнало до крайните си предели, и се е превърнало в анормално явление; тази анормалност е довела хората до краен егоизъм и пълно обезверяване един в друг. Но ако не вярвате в своите близки, какъв ред и порядък може да има в света? Сегашните религиозни хора се преструват че страдат, когато им се представят страданията на Христа, а не искат и да знаят, че техните братя в света страдат Христос е който страда в твоите братя, и като им помогнеш, помагаш на Христа. Само онова учение което носи свобода за всички хора, без изключение, за всички животни и растения — само то е правото учение, — откъдето и да иде. Това което носи свобода, то е право. Стремежите на съвременното човечество за свобода са на място, но трябва да се познава правилния път за добиване на тази свобода. До като искаме доброто, свободата и щастието само за себе си, ние сме на крив път. Когато търсим доброто, свободата и щастието на всички хора, това е правия път за освобождение. Така ще станем съработници на Природата.

Ако българите приложат учението на Любовта, те биха освободили света. Питат ме сега: каква е мисията на българите! Когато българите са готови да ме послушат, аз ще им кажа де е тяхното място. Но ако не са готови, не им казвам.

Беседа, държана от Учителя

на 25. X. 1931 г. в София.

[Ани]

Великата нужда

Над нас железни птици хвърчат, управлявани и направени от човешка ръка; над нас човеци се надхвъркват с орела. Край нас — като светкавица се движат автомобили, локомотиви с десетки вагони ... а там, над морето, плуват параходи — цели острови. Плуват над водата и под водата. Това е то движението. А ето и хилядите фабрики с вечно развените черни знамена. В тях милиони човеци напрягат сетни сили, изкарват платове, храни и много друго. А само това ли е? А книгите? Ония книги, които струпани на едно място биха стигнали Монт Евереста! Ония книги, плодове на човешката мисъл, които движат хиляди, милиони сърца. Творец на всичко това е малкото двуного същество — човек. И очите на този човек вечно блуждаят. Забиват се в земята и вадят богатство, впиват се в небесната вис, разхождат се от планета на планета, от звезда на звезда. Но тия човеци понякога полудяват. И тогава те се карат помежду си и воюват, а това е най-ужасното, най-лошото. Те напрягат ум да изнамерят нов газ, нов начин за убийство, за взаимно изтребвана. И защо е, защо е това? Навярно липсва нещо на оня, който лети като птица, впряга силите на природата, подчинява огромни лостове! И какво е то? Навярно най-голямото липсва, най-същественото.

Да!

И тази липса се нарича любов. Но не плътска, животинска любов. Не! Липсва душевната любов, великата любов, която споява всичко в едно, която руши граници между племена и народи, която създава хармонията, Божествената хармония в света. А трудно ли е най-естественото нещо - да обичаш, да любиш? Любовта е искра Божия. Разпалена, тя дава пламъка, светлината, спогодбата, тишината, тя суши сълзите на скръбта.

О, работници на културното поле, о, гении на техника, наука, изкуство, къде сте и какво работите? Да, вие сте там зад газовата маска, зад хвалебната статия, зад лицемерието. Вие сте егоисти, вие сте причината на дисхармонията вие, които се поставяте за водители на масите и сеете семето на заблудата.

Но искате ли нов живот, в който да има радост за всички — обичайте се. Любовта сама по себе си е хармония. Създайте я! Разгорете я! Тя създава човека в човека. Прочее, нека гори в сърцата ви, нека окриля умовете ви, нека ней предоставим спасението на човечеството.

Никола Т. Донев

[Ани]

Да защитим Родината си

I

Всички ние обичаме нашата Родина и сме готови до пожертваме най-скъпото си — нашият живот — за нейната защита. И вярвайки, че само с оръжие в ръка ще можем да обезпечим сигурността на нашата страна, ние изразходваме стотици милиони лева за военни снаряжения, за поддържане силна армия. Впрочем по настоящем, по силата на мирния договор, ние не можем да поддържаме многобройна войска, но вярно е, че при първия удобен момент ще увеличим и засилим военните си сили.

Върховният момент ще дойде когато Родината ще ни призове за нейната защита. И ние вдъхновени от любовта към нашите близки — родители, жени, деца, към нашата скъпа Родина, ще полетим към бойните полета, готови да купим с цената на нашия живот сигурността на нашите мили. Обаче едва ще изминат няколко часа откак войната се обяви, едва що ще сме потеглили по бойните полета, когато неприятелските аероплани ще прехвръркнат високо над нас и ще се извият над градете и селата, където са нашите близки и с бомби ще разрушат китните ни домове и със задушливи газов ще изровят нашите скъпи. И не ще сме в състояние да възпрем неприятелската въздушна флота от нахлуване в нашата страна. Независимо от храбростта която проявяваме и победите които жънем по бойните полета, когато се завърнем в нашите домове близките ни ще бъдат вече в обятията на смъртта. Там където някога бяха китни села и градове ще намерим само разрушение и смърт. Там където бе радост и веселие ще царят скръб и сълзи. Тогава ние ще вдигнем ръце в отчаяние и ще разберем нашата глупост и невежество, вярвайки че с оръжие в ръка ще защитим скъпите нам.

Тежките последици от войната не ще се изчерпят с прекратяването й. Даже и победители, ние ще изнемогваме под тежка икономическа криза. Днешното потискащо икономическо положение е само резултат от Всеобщата война. Друга не по-лека последица е тежка морална криза. Всички сме свидетели на обезверяването което настъпи след Световната война, обезверяване в красивото, възвишеното в живота. Обезверяване, че справедливост в човешките отношения някога ще зацари. Изгубване смисъл в живота. А да изгубим смисъл в живота не е ли най-голямото нещастие, което може да ни сполети? Друга последица от войната е че всичко най-годно физически, умствено и духовно да продължи човешкия род бива избито. Остава хилавото телесно, умствено недоразвито и морално покварено, което дава поколение.

След като нашите домове са разрушени, нашите близки избити, след като тежка икономическа и морална криза следва и след като целият народ се изражда физически, умствено и духовно, можем ли каза че сме защитили нашата Родина? Не, хиляди пъти не! Не само че не сме я спасили, но сме я погубили.

К. Въжаров

[Ани]

Ана Карима

За всеобщия мир

Против войната ...

Има ли някой човек, който да иска война? Война зарад войната?

За да няма война на света, трябва да има братство между държавите, равенство. Трябва да има и във всяка отделна държава братство и равенство между разните народности, попаднали в пределите на тая държава.

Двадесет века са се минали от заповедта на Великия Учител: „Не убий! Люби ближния си!“

И човекът убива ближния си ... Защото звярът живее още в него и ще живее много още векове. Звярът, който гледа да грабне залъка от ближния си, който гледа да узурпира неговата свобода, притиска го, смазва го, унищожава. Облечен във власт тоя звяр (или сбор от зверове) става чудовищен в начините на изтреблението, както видяхме това в европейската война, когато гинеха не само сражаващите се, но и съвсем невинни жени, деца ...

Никой не иска война, а призракът на войната — по-страшен, по-ужасен — от когато и да било — висне над човечеството.

Молбите и проповедите против войната са „глас вопиющаго в пустине“. Призракът, плод на звяра в човека, виси над нас.

Кой ще го обуздае?

Друг ли Уйлсон, който с четиринадесетте точки, възприети от воюващите, искаше да изкорени причините на бъдещите войни и си остана само мечтател?

И ще можем ли ние, малките, с нашите молби и проповеди за мир да попречим на войната?

Ние само едно можем. То е в нашите сили, както бе това в силите на Швейцария. И на Белгия, която воюващите изораха със своите снаряди, нанесоха й огромни щети, но която не даде ни един войник, за да убива. (А след войната воюващите възстановиха нейните загуби).

В наша воля е при една война — която ще бъде най-зверска, най-безпощадна, — в наша воля ще бъде да заявим като един човек:

Ние не искаме да убиваме!

Ние не искаме да воюваме!

И ако поискат да ни насилят да убиваме нека тогава избягаме в гори и пещери. Но да не дадем нито един човек за кланицата, с която зверовете, под маската на цивилизация, тъпчат нещастните безправни народи и в своята зверщина да ни имат ведно.

Не проповеди и молби!

Но противене, най-енергичен отказ да воюваме, да убиваме!

из сп. „Миротворец“

[Ани]

Есперанто

Всяко движение има своето противодействие и всяка идея — своите противници. Но когато потокът на живота влече със своята стихия, тя прави от противодействията и от преодолените пречки километрически знаци на победния си ход. Нищо не може да спре тържеството на една идея, чието време е вече дошло.

Би трябвало да се види международния есперантски конгрес, да се преживее ентусиазма, с който се работи в него, да се срасне с реализираното братско международно семейство, за да се разбере силата, която движи есперантизма.

Който схваща в есперанто само „леко заучими 16 правила" е негов лош представител. Вярно, от към техника есперанто има всички предимства на европейските езици, без да има техните недостатъци и техния баласт. Но, ако е ценна машината сама за себе си. колко е по-ценна тя когато се свърже с ентусиазма на нейния творец и с перспективите, които й се разкриват по отношение живота на човечеството!

Тласкано от неумолими закони, човечеството ще захвърли в архивата много и много от своите предразсъдъци. Наистина, човек с мъка се разделя от вехтите си дрехи, с които го свързват толкова спомени, те стават сякаш, неделима част от самия него. Човечеството свиква и със своите порядки, своите заблуждения и с мъка ги изпраща в забвение. Но животът си знае законите: той дава нови хубави дрехи вместо старите.

Есперантизмът поднася на човечеството нова, много по-хубава дреха. Той разкрива нови възможности, нови кръгозори. Като прекрачва тесните граници на националното, той нагледно доказва близостта на човешката природа в нейната основа, еднаквостта на човешките болки, еднаквостта на техните идеали и еднаквостта на техните грешки. Той учи да се гледа по-дълбоко на човешкото същество — и с по-голямо доверие в неговите велики възможности.

С т е ф а н

[Ани]

Книжнина

Открита е подписка за записване абонати за 3 книги от Бо-Ийн-Ра: 1. Книга за Живия Бог, 2. Книга за човека, 3. Книга за другия свят — отвъд.

На всички предплатили абонати, трите книги, които иначе ще струват над 100 лв., се отстъпват за 80 лв. Пари и писма да се изпращат на адрес:

Жечо Панайотов, „Опълченска" 66, София III.

Marea Nostra, бр. и. излизащ в Кюстенджа, съдържа статия „Пацифизъм и хуманитаризъм" от нашия съотечественик Дим. Г. Минчев.

Получиха се в редакцията: „От обич към Бога" от М. Москов, цена 5 лв.; „Юрд. Юрданов Инджето“ от М. Москов, цена 5 лв.: „Православен спътник“, цена 8 лв.. издава и доставя Ив. Чантов, улица „Гурко“ 43. Търново.

Fundamento de animo, от О. Дегучи, цена 0.70 шв. фр. Доставя се от Oomoto Prop. Oficejo, Каmeoka, Kioto-hu, Japanujo. Тази книжка съдържа учението за душата и за живота след смъртта на японското религиозно движение Оомото.

Миротворец, месечно илюстровано списание, год. I. кн. 1. Абонамент 90 лева. Адрес: ул. „Цар Симеонъ“ 57 — София.

Всички суми, изпращани до редакцията на в-к .Братство“ да бъдат придружени с обяснителни писма в които да се съобщава за какво са тия суми.

Софрони Ников възобновява своите религиозно-философски сказки на бул. „Царица Йоана, № 20 — София.

В-к „Братство“ доставя:

Ето Човека! — I. серия беседи от П. Дънов - 25 лв.

Сила и живот, IV. серия - 25 лв.

Сила и живот, V. серия - 40 лв.

Двата природни метода, VI. серия беседи от П. Дънов - 60 лв.

Високият идеал, от П. Дънов - 5 лв.

Трите основи на живота - 10 лв.

Силите в живата природа - 15 лв.

Великият закон - 5 лв.

Абсолютна чистота - 5 лв.

Учителят - 5 лв.

Где е истината? — Учението на П. Дънов, и отговор на критиките против учението - 10 лв.

Окултизъм, мистицизъм и учението на П. Дънов, от Граблашев - 4 лв.

Кои и какви са Белите братя, от Стоян Ватралски - 5 лв.

Човек и Бог, от Пламен - 10 лв.

Въведение в асоционизма, от Д-р Кирил Паскалев - 60 лв.

Хирология, от В. А. Вреде, ръководство за узнаване човешкия характер, способности и съдба по линиитe и формата на ръката - 40 лв.

Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето - 55 лв.

Астрология, от Сефариал, наука за узнаване човешките способности, наклонности и съдба по положението на планетите в момента на раждането му - 40 лв.

Ясновидските предсказания и науката, от Ангел Томов - 25 лв.

На слънце, ръководство за използваме лечебнит сили на слънцето, от А. Никола - 7 лв.

Лекуване с пост и жизнената сила, от Д-р М. Ридлин - 8. лв.

Хората обвиняват, роман против войната - 40 лв.

Курс по есперанто, от Ат. Д. Атанасов - 25 лв.

Nova Kuituro, есперантска библиотека I. год. - 50 лв.

Nova Kuituro, есперантска библиотека II. год. - 50 лв.

Горните книги се доставят в предплата с наши пощенски разноски, а с наложен платеж — с разноски за сметка на купувача.

Адрес: в. „БРАТСТВО" — гр. Севлиево