Jump to content

Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45


Recommended Posts

Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45

1 Април 1932 год.

Вестник „Братство" се изпраща всекиму, който пожелае.

Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.

Адрес: Сава Калименов — гр. Севлиево —

Съдържание:

Слънцето (Б.Б.)

Истинско разоръжение (К. Сугарев)

Една загадка за съвременната наука

Случай на прераждане (из в. „Утро“)

Прераждането (Матилда Фяншър), продължение от брой 44

Словото на Учителя, Раждането на „Азът", (Беседа, държана от Учителя на 10.I.1932 год.)

Злото черпи сила от любовта ни към него (Veno)

Книжнина

Вести

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Слънцето

Изучаването на слънцето води своето начало oт незапомнени времена. Още в периода но най-ранното си развитие човек се е занимавал с това велико дневно светило. Целебните свойства на слънцето били известни но първобитния човек. Нещо повече, ние виждаме растения и животни в своята примитивна непорочност да се стремят към тоя фактор на живот.

Ний знаем че всичко, което на земята представлява мощта на човека, неговата материална и духовна култура, крие своя произход в тоя неизчерпаем източник на енергия. На първо място белите въглища, динамичната мощ на въздушните пластове, магнитните и електрически сили, които влияят върху всички процеси и т. н.

Целебната сила на слънцето се използва! Използва се съзнателно от хора, които са разбрали простата но велика истина за нейното всестранно действие. За безкрайното мнозинство, обаче, слънцето представлява едно дневно светило, една огнена топка, която сутрин изгрява от изток и вечер залязва на запад. Културния човек няма време да мисли за неща, които му носят истински блага. По отношение на слънцето днес хората са много едностранчиви, те знаят много неща за него, но най-същественото, най-важното не знаят психическото му въздействие и неговото рационално използване. Потънали в своите всекидневни грижи и дреболии, за тях слънцето е като един установен факт, като нещо обикновено, което не заслужава голямо внимание. Малцина са ония, които търсят и опитват по-дълбокото, магическото въздействие на тоя велик Божествен Източник на физическа и духовна мощ. За нас слънцето не е само източник на блага, които спомагат за материалното благосъстояние на човека, а нещо повече — един велик символ, една велика проява на Божията Любов, един мощен неин изразител. Ний знаем, че всяка нова култура има своите предвестници, както всеки нов ден има своите зазоряващи лъчи. Всяка епоха се определя от мощното въздействие на Великия Божи Дух.

Каква е нашата епоха? Какви ще бъдат децата на идващата раса?

— Някакво велико съчетание на слънчевия принцип и Истината, или — съзряване на известни, отдавна подготвяни условия? — Може би! Новата епоха е епоха на слънцето; днес културата на Слънцето е в своите пелени, в свето светло начало. Ний сме изправени пред условия небивали до сега не земята. Като никога сега земята се намира под прякото въздействие на слънцето. Забелязано е че сега земята се намира най-близко до слънцето и затова силите, които се препращат, от слънцето изолират, неутрализират неблагоприятните такива, идващи от други центрове и планети. И ония, които чувстват мощния израз на това, което става през тази епоха, ще си обяснят тоя факт. Ще разберат веднъж за винаги, че слънцето е било, е и ще бъде най-мощния изразители и проводник на Божията Любов. По тоя начин слънцето добива за нас онова грамадно значение, което не се изчерпва само във физическото използване, но което съдържа и нещо друго, нещо, което съставлява същината на нашия живот, което стимулира нашето развитие и ни дава сила до вървим и да се стремим към него. Слънцето престава до бъде един механически източник на здравословна енергия, а е източник на духовна мощ, която регулира и трансформира, силите, които действат в човека. Тая роля на слънцето, за съжаление, е позната на малцина. Малцина са ония, които се намират в жив контакт с Него. Малцина използват съзнателно тия сили. Благодарение на това, че те запазват, голяма част от своите свойства и при несъзнателното им възприемане, ние се ползваме от тях и в тия случаи. Но ние питаме: достатъчно ли е за човешкото същество в неговата цялост, за неговото всестранно развитие, това безсъзнателно използване на силите, които минават и заминават, през нашия организъм, без да засегнат нашата духовна същина? — Естествено, не. Живота, който слънцето ни изпраща през милиони километри, се състои от цяла редица специфични енергии, и ако нашия физически организъм е винаги готов да възприеме тези енергии, които са нужни нему, то същото нещо трябва да бъде и с по-висшия принцип в нас, душата, която съзнателно трябва да се отвори за по-висшите, чисто духовни енергии на слънцето.

Ето що казва в една своя беседа Учителя: „Когато сте неразположени, помислете за слънцето и вие ще видите как вашето състояние ще се промени. Защото в слънцето има един голям трансформатор, който разпраща слънчева енергия по цялата земя. Освен това, в слънцето има и специални трансформатори за всеки човек не земята, чрез които всеки човек приема специално предназначената за него слънчева енергия. Всеки от вас възприема тази светлина. Вие не знаете обаче точно момента, когато тя идва, затова трябва да учите и да бъдете будни. Ако в момента, когато тя пристигне, вие сте затворени дома си или някъде на забавление, какво ще стане тогава? Вие ще възприемете общата светлина от слънцето, която иде за всички, но не и тази, която се изпраща специално за вас. Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от слънцето, и ако той по една или друго причина не я приеме, то тя се връща обратно без никакъв резултат за човека. Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че ли е изгубил нещо много ценно. Ето защо съзнанието на всеки човек трябва да бъде будно за да знае часа, когато ще пристигне тази светлина и да бъде готов да я приеме. Ако сте заети с работа, то като наближи момента когато тя иде, вий ще почувствате едно приятно разположение. Излезте тогава за малко вън от стаята, каквато работа и да имате, оставете я! Постойте вън 10— 15— 20 минути, докато тази светлина мине. Чудно нещо, ще кажат, за всеки човек специален слънчев трансформатор. Та това е наредба на живата природа. Всичките й действия са отмерени и верни. Тя се грижи за материалите, които дава на всички същества и държи точна сметка за тях. Тя се интересува за онова, което е вложила във вас, затова вие трябва да възприемете изпратената ви светлина, и ако разбирате закона, ще я изпратите обратно до слънцето чрез трансформатора, който е у вас. В тяхната статистика е отбелязано точно колко пъти сте възприели тази специална слънчева светлина. Това е една от великите тайни на природата. Птиците по-добре от нас разбират този закон. Ред неразположения се дължат на това, че вие не възприемате тази светлина.

Тия няколко мисли са достатъчни за да ни накарат да почувстваме оная необятност на слънцето, оная велика мистерия, която забулва същината на това Велико Сърце, което чрез своите пулсирания праща потоци слънчева енергия, благодарение на която ний живеем. Какво представлява слънцето? — Един свят на разумни и висши същества. които с безпогрешна точност извършват ежеминутно своята служба. Един свят на висша хармония, свят, за кой то човешкия ум няма представа.

Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“. Нима ние ще говорим само, или ще доказваме, че сме деца на слънцето, и че то, слънцето е единствения фактор за нашия живот? Не е достатъчно! Ние искаме повече, много повече. Ние искаме да чувстваме съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина. Най-после, ние искаме да почувстваме Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето. Слънцето, което ние не можем да заменим с огньовете, подклаждани от човешка ръка. Огньове на наука, изкуство, култура, с които се гордее съвременния свят. Ние не ги изключваме, но не им се и кланяме!

Ако ние искаме да се наречен предвестници на една велика култура, която вече иде на земята, то ний трябва да разберем слънцето и да се учим да използваме съзнателно силите, които то така изобилно разлива чрез милиарди лъчи.

Велико нещо е да разберем мистичната страна на всекидневните изгреви. Каква мистерия е скрита в тях, каква неизказана хубост и необятна любов! Ние сме така осиромашели, ние сме изгубили толкова много, и ето, из недрата на Всемира се издига пламтящото Сърце, от което се излива животворящия елексир. Ние виждаме всяка сутрин, как Неговата десница се простира и заповядва на слънцето да грее на всички твари. Всяка сутрин ние сме призовани на това велико тържество, което хиляди същества очакват с трепет. Всяка сутрин Изток сияе в ослепителен блясък; розовите багри се преливат; небето добива своя Божествен цвят, сякаш в него е проектирана вълшебната музика на хиляди същества. Цялата природа тръпнеща чака огнената колесница. богато натоварена, за да вземе всяка твар своя дял.

А ние, умните човеци? Ние стискаме ръце и се отказваме от тия блага, които утринните изгреви ни носят.

Кому е отнета тая възможност? Кой не би могъл да си извоюва това свещено право? Щастливци са тия, които могат да прострат ръце и да приемат първата слънчева целувка. Уханието й те носят през целия ден. Това е тяхна привилегия.

Нека го зърнем!

Нека да видим неговия лик, когато то царствено се издига над хоризонта. Тогава ний ще почувстваме по-крепко връзката си с Него, тогава ний ще чуваме красивата поема на живота и ще имаме сили да вървим напред и да бъдем неуязвими срещу силите на тъмнината.

Ония, които са почувствали веднъж красотата, музиката и поезията на един изгрев, те знаят какво значат утринните разходки.

Ние се приближаваме до Него!

Ние чувстваме проявената Божия Любов!

Той иска това. Иска го за да разберат хората простата но мощна истина, че Бог е Любов.

За нас е тази Любов.

За нас са тия изгреви.

За нас са тия сили, които чакат разумно използване и които от 22 март начеват с пълна интензивност да бликат от Живата Природа.

Това е първия ден на пролетта!

Нека този ден настъпи и в нашите души, в нашите умове и в нашите сърца, за да имаме

здрави души,

здрави умове,

здрави сърца,

здрави тела.

Б. Б

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Истинско разоръжение

Повече от месец вече в Женева заседава конференцията за разоръжението на света. Големи общественици, дипломати и военни капацитети от много страни са се събрали с цел да разоръжат света, за да се избегнат вече войните. Мастити държавници преговарят, върху един много сериозен и съдбоносен въпрос — въпроса за разоръжението. Държат се хубави речи, излагат се различни становища, предлагат се различни планове и мерки, с цел да се разреши този от голямо значение за международния живот проблем.

Четем ний с интерес за работата на конференцията, следим с трепет нейния ход и очакваме с надежда нейния край. Светът, преживял ужасите на европейската война, жадува да види най-после осъществен неговия блян за мир и благоденствие. Говоря за народните маси, защото има едно меншество, — милитаристи и шовинисти — които желаят войните. Говоря за болшинството от народните маси, за тези, които днес носят върху плещите си тежкото бреме от войните — репарации, потисничество, мизерия, безработица. — тези милиони човешки същества, които охкат днес, притиснати в ледените прегръдки на, кризата, за която голям дял вина се падa на глупавата милитаристична и шовинистична политика не монарси и политици от всички страни, които участваха в кървавата вакханалия през 1913 — 1918 год. Говоря за тези, които имат „щастието“ да ходят с изкуствени крака, да работят ;с изкуствени ръце, да гледат с изкуствени очи и пр. изобщо за тези, който за награда за тяхната заслуга като актьори в безумната драма на всеунищожението — войната — са окичени с разни изкуствени органи, заменящи естествените, който някой куршум, бомба, парче от шрапнел или нож са откъснали. Говоря за онези милиони майки, които въздишат по свидни рожби заровени нейде далеч в незнайни гробове. Говоря за милионите жени, останали вдовици да чезнат под черни кърпи и леят кървави сълзи по своите другари, загинали за „благото" на отечеството. Говоря за милионите деца, останали без бащи, без здрава опора в живота, които със своите страдания изкупват безумието на „велики" държавници. Да, всички тези, които споменах, всички, които пряко или косвено са засегнати от кървавия поход на Марса и тези, който имат чиста съвест и ясно съзнание, макар и не засегнати от пламъците на миналата война, надават днес силен зов: „Стига въоръжения, стига подготовка за самоизтребление, — искаме разоръжение, искаме мир и спокойствие да зацаруват веч в света".

И ето, като отзвук на този всеобщ повик се свика конференцията по обезоръжението. Дали тя ще даде очакваните резултати ? Мъчно е да се каже с положителност. Обаче от това, което узнаваме от пресата, за досегашната й дейност, за разните предложения и мерки, препоръчвани от представителите на различните страни се вижда, че резултатите от конференцията не ще бъдат много големи. Такова голямо разнообразие на предложения и противоположни становища се застъпват, че с право бихме могли да се съмняваме в нейния успех. Явно е, че и, сега държавите пак не ще се разоръжат, защото лицемерието и демагогията съпътстват почти всички политици, отишли там като, че ли на курс по ораторско изкуство, но не и с искреното желание да свършат делова работа. Вникнете в думите и в предложенията на големите общественици в конференцията и вие ще видите, че това са повече красиви фрази, без истинско намерение за осъществяване на разоръжението.

Ето го големия държавник на Франция — Тардьо; той предлага да се образува международна армия, която да бъде на разположение на О. Н. и с нея то да си служи да усмирява враждуващите страни. Стоя и се чудя ма „великото“ му предложение. Да искаш разоръжение, а да предлагаш ново въоръжение. Hяма значение, че армията ще бъде. наречена- „международна, това не е гаранция, че тя не може да стене оръдие за прокарване егоистичната политика на силните. Най-после, нали това е пак въоръжение, нали пак ще се харчат грамадни суми за издръжка на тази армия? И няма ли друго cредствo за осигуряване но мира и безопасността освен оръжието?

Ето германският делегат иска намаление на въоръжението до нивото ма победените народи. Това пълно разоръжение ли е? Не, това е все. пак въоръжение, макар и в по-малка форма, което все още не е гаранция, против, военните авантюри. Германия, която надаваше, тревожен вой, че е пред пълен, финансов банкрут, чрез устата на, своя представител все пак не иска пълно разоръжение. Народът нека мре от мизерия, за въоръжение все ще се намерят средства!

Ето, друг предлага възприемане само на отбранителните оръжия, а изхвърляне на нападателните. Но коя е разликата между нападателните и отбранителните оръжия ?

Ето и нашият делегат дава изявления че България е съгласна и ще сътрудничи за обезоръжението, но същевременно моли до ни се позволи да имаме редовна наборна армия. Не е ли явно тук голямото противоречие, в което изпада нашия държавник? Пледира за разоръжение, а иска задължително военно обучение за младежите. Туй разоръжение ли е?

Ето го, делегата на Съветска Русия — Литвинов, като че ли за ирония но миролюбивите уж делегати на буржоазните правителствата, предлага всеобщо и пълно разоръжение. Отлично! Нали това е и целта на конференцията. Обаче, въпреки смелото му и правилно предложение, има нещо, което кара човек да се съмнява в искреността на тия му думи и а готовността на Съв. Русия да изпълни на дело своето предложение.

И т. н., и т. н., все в този дух се изказват делегатите, — уж говорят все за разоръжение или за ограничение на въоръжението, но всички говорят на различни езици, така, че да не могат да се разберат.

Не! Туй не е искрен стремеж за разоръжение. Туй е подигравка с широките народни маси, които изнемогват от кризата, които горещо жадуват за истински мир и желаят час по-скоро да се освободят от непоносимото бреме ма военните бюджети и от зловещия призрак на една нова война.

Днес, когато целия свят с всяка своя крачка се приближава към пълна катастрофа, дипломатите от всички страни все още мислят, че им е позволено да си играят със съдбата на милиони хора, все още мислят че могат да се надлъгват едни други, хвърляйки с това прах в очите на народите.

Не! От такава дипломати, от такива държавици народите нямат повече нужда. Те трябва да бъдат отстранени от кормилото на обществения живот. Нови хора са нужни за новото време, нови хора са нужни за спасение на човечеството. Хоро, чийто девиз ще бъде: Нито стотинка за военни цели! Нито стотинка за делото на разрушението!

Всички хора са братя! Човечеството е едно цяло. Престъпници са тия, които спират спонтанния стремеж на народите към обединение.

Границите трябва да паднат, армиите — да бъдат премахнати и хората от всички страни на земята да си подадат ръце за мирен, братски, творчески живот!

К. Сугарев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Една загадка за съвременната наука

Обикновено, паметта може да се изгуби при силни душевни или физически разстройства, но случая, за който е докладвал неотдавна на Френската Академия, един лекар, се дължи на съвсем друга причина, поради което той много озадачава медицинския свят.

Девицата Давал свършила университета, след което заболяла от туберкулоза. Правена й била операция, след което болната заспала в летаргически сън. Когато се пробудила, болната станала съвсем друг човек, и се превърнала на дете. Тя забравила своя матерен език и не знаела вече нито да чете, нито да пише, така че станало нужда да я учат отново, както учат децата от първо отделение.

Но не това е странното, а нещо съвсем друго. Девицата забравила своя матерен език, но затова пък почнала да говори на други 12 езика, които преди това й били съвсем непознати. Когато учудените лекари я запитали дали може да пише на същите тези 12 езика, тя отговорила утвърдителна и почнаха да пише, но с лявата си ръка. След като се изредили десетина комисии, съставени от медицински знаменитости, които я изследвали, дошло се до убеждението, че това чудо е необяснимо с днешните познания на науката. И понеже мнозина учени днес са се помирили с факта, че това, което днешната наука не може да разбере, окултизмът, т, е. тайната наука на древните народи, веднага го разтълкува, то неколцина от лекарите предложили да се поиска мнението на случайно намиращия се в Париж пандит (индийски учен мъж) — Бабу Анами. Веднага бил повикан стареца, който разговарял с девицата на арабски и няколко други езици, след което дал на комисията следното обяснение:

„Вие, европейците, знаете твърде много, но вашата наука борави само с външната страна на нещата. Вашата наука може да се уподоби на кориците на една книга, тогава когато съдържанието на самата книга си остана тайна за вас. Защо не последвате примера на вашия прочут професор Макс Мюлер? Той държа 12 сказки, в които уверяваше, че Индия е люлка на човечеството и на науката. Защо не приемете окултизма? Защо не вярвате в прераждането, в съществуването на навидим свят и невидими създания? Нали вашият символ на вярата ви кара да вярвате във „всичко видимо и невидимо"? Защо отхвърляте културата па древните, когато Манс Мюлер ви доказа че тя превъзхожда европейската? Ето сега, ако вярвахте в безсмъртието но душата и в това, че тя слиза много и много пъти на земята вземайки, при раждането, ново физическо тяло, и че душите на мъртвите са при вас, вие щяхте да имате обяснение на днешното чудо. Аз ще ви го разкрия, а вие сте свободни де го приемете или не:

„В тялото на това момиче се е поселил духът на друг човек, който говори всичките тези 12 езици. То става вече съвсем друга личност, която е скъсала със своето досегашно „аз".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Случай на прераждане

„Преди известно време един учител от Видин, чието име искаме да премълчим, ни беше отправил писмо, с което ни молеше да му дадем обяснение на следното чудо. Дъщеря му 5-годишната Райна, постоянно молила родителите си да отидат в Русе, в старото свое жилище. Г-к К. действително живял в Русе преди 7 години, отдето бил преместен във Видин. Там умрялo момиченцето му Марийка на 8 годишна възраст, а във Видин му се добило друго — сегашната Райна. Родителите са в недоумение, защото това дете не знае нито че са живели по-рано в Русе, нито пък е било там. През ваканцията обаче, бащата се съгласява да замине на разходка в Русе, като вземе със себе си и Райна. По пътя малката постоянно разказвала за старата къща, че била близо до Дунава, че ходила на близкото училище, че учителката се казвала г-жа Николова, че училищната стая била такава и такава и пр. Слисан, бащата слушал всичко това и не знаел какво да мисли. Сам той бил безбожник и не вярвал нито в чудеса, нито в прераждането, това велико учение, основа на древните религии. Щом стигнали в Русе, малката хванала баща си за ръка и го повела. Най-напред го завела в старата им къща, гдето живели преди 8 години, оттам отишли в училището и детето посочило училищната стая и други подробности, които съвпадали с истинското положение. Оставало да намерят само още и учителката, но тя не била в града. Тук имаме един случай от прераждане. Тялото на умрялото дете е останало в русенските гробища, но душата му се е превъплотила в новото, което се е добило във Видин и естествено е, че то си спомня всичко. Други обяснения са излишни, защото фактите говорят сами.

(из в. „Утро“)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прераждането

Матилда Фяншър

(Продължение от брой 44)

Макс Хейндел казва, че средния животен цикъл е хиляда години. Този цикъл започвайки с раждането прекарва „Азът" през живота, смъртта, чистилището, първото, второто и третото небеса. Тук „Азът" почива и асимилира миналите опитности и складира духовна есенция за своето следующе потапяне в матерната. Тогава той се връща към преграждането пак, понеже след като се е радвал достатъчно дълго на неописуемия мир и чудна хармония на Третото Небе, той се изпълва с желание за нова опитност. Точно както във физическия живот ние желаем да отидем да работим пак след една дълга почивка, същото е и в Третото небе — „Азът"- желае повече опитност, повече растене и се привлича към земята, минавайки първо през металния свят, гдето той събира материали за ново умствено тяло; тогава слиза в един по-твърд свят — астралния, гдето той събира материали за новото астрално тяло. След постигането на това, той потъва в етерната област, гдето събира материали за едно ново жизнено тяло и на края той влиза във физическия свят, събирайки материали от споите родители. Духът сега построява своя нов храм с цел да събира опитност върху земното поле. Той привлича материали съгласно своята основна природа. Един дух ме може да привлече онова с което той не е в хармония. Миналите опитности го учат да избира по-добри материали и да строи по добри тела. Ако ние като индивиди не сме се научили да избираме добре и да строим добре, ако ние сме следвали линиите на най-малката съпротива и сме били безгрижни за нашите храмове (тела), ние трябва да понесем последствието в несъвършените връзки, докато ние се научим да постъпваме по-добре. Материалите и ocновните правила са на наше разположение — ние правим избора. Ако ние избираме лоши материали и пренебрегваме правилата на строенето, кой трябва да се обвинява? Навярно не Бог. „Вие можете де заведете един кон при водата, но вие не можете да го накарате да пие“. Ние можем да бъдем заобиколени от всякакъв вид здрава храна, но ако постоянстваме да употребяваме тази, която не е здрава, ние не можем да обвиняваме друг, освен себе си, ако се разболеем. Разбира се, за сега масите са до известна степен невежи за много от законите покровителстващи здравето, и не знаят кое е най-добро. Законът на причината и последствието след време ще ги научи.

Има едно изключение в преди споменатия жизнен цикъл: Когато едно дете умре преди раждането на астралното тяло, т. е. около четиринадесетата си година, неговия дух не прави целия кръг, но отива направо в Първото небе, гдето то, чакайки прераждане, се учи на уроци за правилно живеене. В такъв случай пререждането обикновено става вътре в 21 година. Tези деца запазват техните умствени и астрални тела, загубвайки само физическото и етерно тяло. Като резултат на това, те често запомнят техните минали животи. Макс Хейндел ни разказва един твърде интересен случай от този вид за едно малко момиче, което познало своя баща (от неговия минал живот) на улицата. Когато случая бил изследван било доказано, извън всякакво съмнение, че в един по-предишен живот този човек бил баща на детето.

Недавна имаше един разказ в един неделен вестник за едно момиче в Индия, което твърдяло да е било майка на три възрастни мъже. То настоявало, че било тяхна майка и че умряло и се върнало пак със спомена за своя по-предишен живот. То казало техните имена и си спомнило какво било неговото собствено име. То било отведено да види мъжете и неговия разказ се съгласявал с онова, което те знаели за своята майка. Същия вестник предава случката не като едно доказателство за прераждането, но като нещо смешно, необикновено и необяснимо — но при все това било така.

Закона на прераждането, когато се разбере, е тъй прост, както е оня на деня и нощта и е съвсем подобен нему. През деня ние сме съзнателно активни, започвайки често пъти роботи, които не можем да свършим до следния ден. Твърде често се случва ние да злоупотребяваме с нашите тела чрез чрезмерно напрежение или прекалено ядене и да не чувстваме ефектите до следущия ден. Същото се случва и от един живот до друг. Ние преминаваме онова, което наричаме сън през нощта.

Ние сме активни през това време в невидимите царства, но ние не сме съзнателни за това до тогава, докато не сме построили душевното си тяло от двата по-висши етера, което ни прави способни да пътуваме съзнателно в по-високите светове — иначе ние не носим никакъв спомен за нашата активност. Ние ме се страхуваме, когато отиваме да спим, че не ще се събудим на сутринта, и ние заспиваме, мислейки за нашите работи и интереси. Така е и при смъртта и прераждането. Тези състояния трябва да се разглеждат като тъй естествени, както и годишната смяна ма сезоните. Растенията, дърветата очевидно умират и се раждат пак през новата пролет. Ако някой ни каже: „Пролетта тази година не ще дойде”, ние не бихме му повярвали. Ние бихме възразили: „Това е невъзможно. Пролетта винаги идва. Тя е един природен закон". Точно тъй естествено е и за човека да се върне пак на земята в новата пролет на своя живот.

Прераждането е било учено дълго преди християнската религия, но дошло време, когато напредъка на човечеството зависел от неговите усилия в материалната област на живота и поради това тази истина била скрита от масите, за да не им отвлича вниманието в духовното, отвъдното, а е била тайно предавана на малцина- които са били достатъчно напреднали за да я получат. Има факти, които показват че Христос е учил своите ученици на закона за прераждането. Това се вижда от отговора му, на зададения му от учениците му въпрос за пророк Илия. Той отговорил, че Илия вече дойде, но евреите сторили с него каквото си искали. И тогава, казва се в Евангелието, учениците разбраха че думите му се отнасят за Йоана Кръстителя. Значи, пророк Илия се е преродил като Йоан Кръстител в началото на християнската ера. Прераждането се подразбира и във въпроса на учениците за слепородения, питайки Исуса, дали поради свой грях (извършен в някой минал живот) или поради греха на родителите си този човек се е родил сляп.

Дошло е вече време, когато законите за прераждането и за причините и последствията (Карма) трябва да станат общопознати, за да могат хората да хармонизират живота си с тях.

От „Rays From The Rose Cross"

преведе: Ел. Игнатова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Раждането на „Азът"

От всяка мисъл, чувство или постъпка трябва да имаме известна придобивка, — по това се отличава реалността. Реалността има отношение към настоящето — тя винаги пребъдва в настоящето. Когато говорим за Истината, подразбираме реалността. И всеки, който иска да се развива и да прогресира, трябва да разбира Истината. Истината е едно условие за растенето. Ако се откажем от нея, ще осакатим себе си и своите ближни, — затова трябва до говорим Истината. И съвременните хора страдат от неразбиране на Истината. Източните народи развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада. Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизма — забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъла на знанието, а се интересуваха само от личното си усъвършенстване. А това вече отбеляза един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянка на Реалността, но не и самата Реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода. Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това, с което сме разполагали в миналото. Реалността, това е настоящето, туй, което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме. Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме Тази реалност е вътре в човека, това е човешкия „Аз". В момента, когато съзнаваш че си „аз", тогаз се ражда Христос вътре в теб, — това е новия човек. Сега мислят, че душата е нещо вън от човека. Всяко нещо, което с вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие.

Реалността има сянка, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата реалност. Така, външните форми и белези са в зависимост от проявата на силите, които действат вътре. Напр. буйните и дълги коси показват много и изобилни чувства и жизнена енергия. Като се намалят чувствата, и косата почва да се намалява. Така че чувствата са свързани с космите. Интелигентността на човека е свързана с гласността на лицето. Колкото лицето е по-гладко, толкова човек е по-умен. Колкото лицето е по-грубо, толкова и неговите мисли са по груби. Колкото космите са по-груби, толкова и чувствата му са такива. Чувствата и мислите се изразяват символично чрез външните линии, форми и белези. За всяка идея има особен начин на израз, особен начин на движение. Ако човек не знае как да си движи ръцете и краката, той може да си създаде много нещастия.

Има цяла наука за движенията, и който разбира законите на тези движения, той може да укроти и най-свирепите животни само с едно дигане на ръка. Това са известни движения, свързани със силите на Живата Природа, и като махнеш по един определен начин, ти привеждаш в действие тия сили, които действат по същия начин и ти помагат. Затова човек трябва да знае как да ходи, как да си движи ръцете и пр.

Божествената наука има за задача да покаже пътя, по който може да се постигне истинския живот на щастие тук на земята, а не горе на небето. И при този временния живот можем да имаме щастие, но трябва да бъдем крайно разумни.

Всичко в света си има свой вътрешен смисъл, напр. когато говорим за раждането но Христа, освен историческия факт, ние вземаме Христа като един символ, като една идея. отнасяща се до човека, за онова Божественото, което трябва да се роди във всяка душа. Душата един ден ще роди дете, тя ще бъде майка. Всички хора трябва да заченат и да родят „аза" в себе си, който е истинския Човек. А сега хората решаваме въпроса с външната женитба и раждане. При това раждане бащата и майката са винаги на едно място. Бащата се проявява чрез вътрешния глас, който говори в нас. И когато го слушаме, той ни благославя и ни дава всичките си блага, а когато не го слушаме, сполитат ни страдания.

Когато в човека се роди „аза", той не живее само своя личен живот и не търси само своето лично щастие. — След като той е щастлив, той работи за щастието на всички същества, които са около него. „Аза" е това чрез което човек съзнава че е човек. В различните времена и школи са го кръщавали с разни имена: свещена идея, висше „аз", Бог, вътрешна същина и пр. „Аза". който се ражда в човека, ще обнови света, — тази светлина, която ще излезе от „аза", ще подигне човешката душа. Защото всяка душа се издига от „аза", който се развива и работи в нея: душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „аза“.

В раждането на „аза" и душата и духът вземат еднакво участие. „Аза" е това което наричаме още Божественото съзнание в нас, или туй което определя нашето Битие като човек. В него вземат участие умът и сърцето, това са негови слуги. Това което спасява и въздига човека, това е неговия „аз" роден в неговата душа — а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духът външния брак е само залъгалка. Когото се роди „азът“, живота на човека се осмисля, и той съзнава че има нещо за което трябва да живее и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат.

И всеки трябва да зачита „аза" роден в една душа, в противен случай ти се излагаш на страдание, и ще изчезнеш от лицето но земята, защото бъдещето принадлежи на това дете.

И когато Христос казва „ако не се родите изново", разбира раждането на „аза", на туй Божественото в душата. Раждането на това божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство и постъпка — това ще е нещо велико и мощно, и човек при него е готов на всяка разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюблен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне той е неговия възлюблен и ближен, това е онзи ближен на когото можеш да разчиташ, той е човека който е родил „аза" в себе си.

В тази смисъл всеки трябва да стане майка да роди божественото дете в себе си, за да може да даде ход на любовта.

Когато мъжкия принцип (духът) и женския принцип се съединят в едно, както са били първоначално, само тогаз може да се роди „азът". Той е израз на онова което се крие в бащата (духът) и майката (душата). И това дете „аза" през вечността трябва да си остане дете — то ще бъде вечния и непостижим идеал. Всяко нещо което може да се постигне ще бъде майка и баща, а непостижимото ще бъде детето. Това е реализиране на безсмъртието. Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато се роди туй Божественото. Роди ли се то, външния живот ще се осмисли, понеже целия свят е разумен и всичкото битие има стремеж да се пазят децата.

Онова, което ще осмисли живота ни, това е вътрешния божествен живот: човек ще стане силен, като придобие това съзнание. И великата наука може да се предава само но този, в който е роден „азът". И когато се роди „азът" във всички хора, т. е. когато се пробуди тяхното висше съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално и всички ще го опитате.

Към този мистичен брак на душата и духа, от който ще се роди „аза", трябва да се стремят днес хората, което ще им донесе освобождение, а не към външната женитба, продиктувана от страстта, която заробва хората. Външната женитба трябва да бъде само като един символ и израз на онова, което става вътре в човека. А сега брака е търговия Децата от днешния брак не са свещени, както и самия брак, а са само резултат на един сляп нагон. Затова страда днес човечеството. Тук се крие развръзката на всички проблеми, които тормозят днешното човечество.

Когото се роди „аза", всички видими противоречия ще се превърнат в блага за вас и тогава ще се проучава великата наука, която ще ни даде законите и методите за реализиране на безсмъртния живот, който е идеала на всеки човек.

Беседа, държана от Учителя на 10. I. 1932 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Злото черпи сила от любовта ни към него

Всички се стремим да се освободим от злото в нас и все пакт, злото ни владее. Това се дължи на обстоятелството, че ние не употребяваме правия метод, посредством който бихме могли да се справим със злото в нас и обществото. Първото нещо което трябва да разберем, е че злото черпи сила от любовта ни към него. Тъй щото щом престанем да любим нашите зли мисли и чувства, мисли и чувства несъвместими с Божията Любов, Мъдрост и Истина, тяхното влияние постепенно ще отслабва, докато най-сетне съвсем се освободим от тях. Обаче нека едно не забравяме, и то е до не се борим със злите си мисли и чувство, а да ги заместим с мисли и чувства проникнати от Божията Любов, Мъдрост и Истина. Скоростта и пълнотата на освобождението ни от злото зависи от силата на волята ни да се съсредоточим в себе си и да открием в дълбочините на нашата душа Божията Любов, Мъдрост и Истина. И тъй, възлюбили и дали път на Божественото в нас, злото, пресечено в корените, ще повехне и изсъхне и ще даде място на Божественото в нас да израсне, цъфне и даде плод. И плодът ще бъде свобода в Духа. мир в душата, светлина в ума, ширина в сърцето, сила и крепкост във волята.

II

В нашия съвременен политически живот, най-голямото зло, което потисне и души народите и не им позволява да си отдъхнат и се отдадат на плодотворна културна дейност, това е войната и приготовлението за нея. Първата стъпка към Новата Култура е де се освободим от бремето ни войната и приготовлението за нея. Конференции се свикват, пактове за ненападение се подписват. Обществото на Народите напряга сетни сили да изключи войната като средство за уреждане международни конфликти, и все пак пълен неуспех. Приготовленията за война, понастоящем са по интензивни, и средствата изразходвани за военни цели по-големи от когато и да било. Нова всеобща война се изправя като страшен призрак и заплашва да погуби и малкото, що оцеля от всеобщата война.

Какви ли методи не се приложиха и се прилагат, а само едим едничък метод, който може да изключи войната от отношенията на народите е още неприложен. И този метод се основава на истината — злото черпи сила от любовта ни към него — Войната и приготовлението за война черпи сила от любовта ни към войната като метод за разрешаване международни конфликти. Ако всички, които искрено копнеят за мир, изключват в умовете и сърцата си идеята и желанието за война, и ако го приложат в далата си, което значи да се откажат да участват в една нова война, както и в приготовлението за такава, този страшен призрак, който заплашва човечеството с погибел ще изчезне като мираж. И тук не трябва да забравяме, че борба със злото, с тези които се явяват носители на военолюбиви идеи не ще доведе до нищо. Нека възлюбим Мирът и бъдем готови да стоим твърдо за него в мисли, чувства и дела и Мирът ще дойде. Мирът, който е първото условие за да може дървото на Новата Култура да израстне, да цъфне и даде своя плод.

Veno

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книжнина

Дванадесет баби, от Олга Славчево. Доставя се от авторката, ул, „Върбица" № 10, София, от книжарниците Чипев и Данов и книгоиздателство „Хемусъ". Цена 25 лв.

В 1922 год. Олга Славчева излезе с първата си стихотворна сбирка „Сутринни лъчи". Там е описан пътя на една душа който върви по стръмни планински склонове към върха. Там са изложени скърбите, изпитите, вътрешните бури, борбите, копнежите, радостите и изгревите на душата, стремяща се към възход, към освобождение.

Сегашната втора сбирка „Дванадесет баби“ е от съвсем друг характер. Тя е от друг характер не само по език, по стил, но и по съдържание, по сюжети. Тя е писане в духа и формата на народните песни. В някои от тях се описват, радостите и скърбите на народната душа. непокварена, безискуствена, невинна, незлоблива, с неизхабени, свежи душевни сили и с вяра в доброто чистото и святото.

Но тези стихове не са само това. В тях на един език цветист, художествен са изразени дълбоките вечни идеи, които винаги са вълнували човешкия дух. Напр. в стихотворението „Баба Стана“ е изразен, онзи вечен копнеж на човешката душа, към светлина, към знание и към свобода, който копнеж иде от глъбините на нейното естество. В стихотворението „Драганчо" е изразена в една поетична форма висша разумност, която прониква цялото битие. В „Дванадесет баби“ е изразена дълбоката народна мъдрост, знание на природните сили; народът чрез хилядогодишен опит разбира лечебните сили на билките и тяхното използуване. Това стихотворение води читателя към съкровищницата на народната мъдрост и събужда у него симпатия към доброто, благородното, великото, което се крие в народната душа.

В стихотворението „Царвули" се загатва за висшата правда, която царува в света. В „Ангели" се въздига селянина, човека на труда, който е чист, непокварен, с дълбоки заложби, които чакат своето разработване, човек който общува през целия си живот с природата: в интимни връзки е с живота не слънчевите лъчи, цветята, птичките, потоците и планините.

Каква дълбока идея в преносен и буквален смисъл е скрита в стихотворението „Ябълка"!

Изобщо казано, стихотворенията на Олга Славчева в тази нова сбирка вливат а читателя жизнерадост, вяра в чистото, в светлината, в правдата и будят у него стремеж да бъде по-добър, по-любвеобилен. Тая сбирка ражда в човека нови идеи, нови импулси.

У читателя на тези стихове се събужда дълбоко вътрешно разбиране на великия смисъл на живота: тези стихове му помагат да почувства че животът е изтъкан от радост, светлина и красота.

С една дума тези стихове са в духа на новото. Днес човечеството за да тръгне по пътя на освобождението, има нужда от нова поезия, нова живопис, нова музика, които ще изразят идеалите и копнежите на новия човек, който се ражда на земята.

Б. Б-в (Боян Боев)

Паневропа и обединението на Южните Славяни, цена 10 лв. Доставя се от автора: Д-р Н. Ханджиев, Окръжния съд, Бургас.

В тази книга авторът тегли паралел между идеята за Паневропа и тази за обединението на южните славяни. Като ни припомня, че „всяко голямо историческо събитие е представлявало в своето начало една утопия", той приема идеята за Паневропа, а също така и тази за Балканската Федерация, с уговорката, че обединението на южните славяни и Балканската Федерация трябва да бъдат, първите етапи към по голямата цел — Паневропа, и че за нас е по-изгодно да влезем в един общоевропейски съюз, не по отделно, а като една по-голяма сила, каквато би представлявало обединеното южно славянство.

Говорейки за пречките, които съществуват днес за едно такова обединение, авторът ни спомня, че винаги в досегашните конфликти между южните славяни са играли важна роля външни сили, които са имали всичкия интерес да държат славянството разединено, за да могат да го използват за свои цели. Следователно, борбата, омразата, разединението в южните славяни е било винаги, във вредв на самите тях, раздухвано от егоистичната политика на заинтересувани сили. Днес положението е също такова. Затова южните славяни трябва да се опомнят, да променят досегашните си отношения на взаимна омраза, подозрение и потисничество, да разберат ясно, че само в съединението е тяхната сила, реализирайки го на дело.

Подбудите за обединението не южните славяни автора класифицира в четири точки:

1. Национално-исторически, съдържащи се в еднаквата расова принадлежност, еднаква вярa, почти еднакъв език и писменост, еднакви нрави и обичаи и еднакво историческо минало на южните славяни.

2. Социално - политически, — туряне край на братоубийствените войни на Балканите, създаването на една по-силна държава, за да може да противостои ма чуждите попълзновения, свободен развой на всичките южнославянски племена в границите на Съюза на Южните славяни.

3. Народостопански и културни: създаването на по-мощна материална и духовна култура на обединеното южно славянство, невъзможна при днешното му разединение.

4. Върховно етични подбуди. — спомагане за закрепването на всесветския мир и общочовешкото братство.

Накрая авторът отговаря на възраженията, които се отправят против идеята за обединение на южното славянство, най-важното от които е това, че в Съюза не Южните славяни българите, както и други южно-славянски племена, могат да бъдат потиснати от сърбите и така да загубят своята свобода. На това автора отговаря, че целта на движението за обединение на южното славянство е: „Свободни южни славяни в свободен Южнославянски Съюз“. С други думи, че този Съюз трябва да бъде поставен върху основите на пълната свобода на отделните южнославянски племена за вътрешна уредба и развитие.

Ние ще отбележим, че такава свобода могат да осигурят само държавници с култура и схващания снесем различи от тези на днешните политически водители на южното славянство. Нужни са нови хора, които да направят от Съюза на обединените южни славяни не една милитаристична и империалистическа сила, а една мирна, творческа, културна сила, която чрез вътрешната свобода, която ще даде на своите съставни етични елементи, ще осигури вътрешния мир и хармония, а чрез коректни отношения и искрено желание за разбирателство със съседите, ще осигури външния мир, и затова не ще бъде принудена да дава жизнени си сокове на съставляващите я народи за отхранване грубата сила на милитаризма, която днешните държавници считат, за единствена пазителка на свободата и независимостта. Нужна е огромна работа в недрата на самите южнославянски племена, надъхани с взаимна омраза и убийствено сляп шовинизъм, за да може да проникне и да се утвърди в тях духът на братското примирение и всеопрощение, духът на любовта и единението, който ще изгради и циментира братския Съюз на южните славяни. Нужна е огромна работа, нужно е високо съзнание, нужно е и сърби, и българи, и македонци, и всички южни славяни да се освободят от своето тесногръдието и шовинизъм, за да може бъдещия Съюз на Южните Славяни да донесе истински мир и истинска свобода, а не ново робство.

Кръстопът, от Майн Ру, цена 7 лева. Доставя се от Л. Лулчев, ул Опълченска, 66 — София.

В тази малка книжка, като в скъпоценна огърлица, са нанизани редица бисери на мисълта, взети от беседите на Учителя. Майсторски подбрани и комбинирани в едно художествено произведение. В тях се чувства дъха на планинските върхове, тихия шепот на рилските езера, вечния стремеж на пробудената душа към чистота и красота, към възвишения Божествен живот.

Озарения връх, поеми и стихотворения от Еделвайс , цена 7 ла. Доставя се от Г. Капитанов. ул. Дъбова, 3 — София.

С един естествен, непринуден език тук разкрива своите преживявания една душа, влязла в хармония с великия Извор на живота, чувстваща винаги Неговата близост и направляваща своите стъпки в живота в постоянна връзка с Него.

Полова просвета за младежа, от д-р Г. Ефремов, цена 8 лева.

Ръководство за майката — как да отглежда своето дете от зачеването му до школната възраст, от д-р С Ф. Армитейдж. Цена 30 левв. Последните две книги могат да се доставят от редакцията на в. „Добро здраве" — ул. Белчев, 11 София. Препоръчаме ги на читателите си.

Анти-Нитче, от Любен Казанджиев. Цена 120 лева. Доставя се от автора — бул. Дондуков, 71 София. Към тази книга ще се върнем.

Кръст за храброст, повест от Санда Исачева, безплатно приложение за абонатите на сп. „Миротворец". За неабонати струва 20 лева.

Сп. Миротворец, кн. 3. Год. абонамент 93 лева. Адрес: Ат. Бакърджиев, ул. Ц. Симеон, 57 — София.

Илюстрация „Светлина“, кн. 3, гол -04, Абонамент. 120 лв. Адрвс: Юрд. Михаилов. ул. Ген. Паренсов, 18 - София.

Природен лекар, кн. 7 и 8- Абонамент 75 лв. Адрес: бул. М. Луиза. 34, Варна.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕСТИ

Излезе от печат книгата „Защо вярвам в безсмъртието на човека" от Сър Оливър Лодж, и се разпрати на записаните абонати. Ако някой от тях по някаква случайност не е получил книгата, нека съобщи в редакцията на в. „Братство“.

Много трудно е издаването на книга от подобен характер в днешно време. Интереса на хората е отправен към други страни — към сензационното, към еротичното или към революционното. Малцина са тези, които се интересуват за своето бъдеще след прага на смъртта. Стремежа към себепознание е почти угаснал в днешните хора. Погледа им е спрян изключително на материалното. Те вярват, че то е всичко и затова в смъртта на тялото виждат края на своя живот.

Обаче, действителността е съвсем друга: и на тези, които са я познали, се налага дълг да помогнат на своите братя да се освободят от тия заблуждения. Въпреки всичко, ние сме решили да продължим издаването на подобни книги, но за това е нужно да бъдем подпомогнати поне от тези малцина, които съзнават нуждата от тях.

Нека тази книга се разпространи широко, нека всеки читател на „Братство“ си я купи, за да можем с получените средства да пристъпим към издаването на „Раймонд“ от същия автор или някоя друга от този род.

На издателя на в. Братство е съставен акт за употребата на специалната безмитна вестникарска хартия. Не знаем още каква ще бъде глобата, но възложено е да бъде доста голяма. Ние протестираме против тия наредби според които на големите вестници, които разполагат с милиони, е позволено да употребяват, евтината безмитна хартия, а на малките, които едва се крепят, това не е позволено. Тая е причината, поради която от тоя брой променяме формата на вестника.

Печатн. Ив. Калименов, Севлиево.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...