Jump to content

Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46


Recommended Posts

Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46

1 Май 1932 год.

В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево

Съдържание:

Христос възкресе!

Търсете истинската светлина! (К. Сугарев)

Преглед на общественият живот

У нас

В чужбина

Из един катехизис (Г. Тахчиев)

Словото на Учителя. Новото време. (Из беседата, държана от Учителя на 6 март 1932 год. в София.)

Нова ориентировка на официалната наука (Ш.)

Новият път (Т. Ч.)

Вести

Нови книги

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Христос възкресе!

Всред тъмната нощ на човечеството, близо преди 2000 години, грейна ослепителна светлина, за до ни избави от преградките на мрака и да ни покаже правия път към нов живот. Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух — Христос, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение.

Обаче свещениците и владиците на ония времена, считащи се за единствени представители на Бога но земята, не останаха доволни от тази светлина и черпейки сила от връзките си с грубата земна власт, успяха да разпънат на кръста нейния носител!

Умря на кръста, поруган и измъчен Божия пратеник, и с това доказа, че тия, които се мислеха за служители на Бога, бяха в същност служители ма дявола и носители на тъмнината. Но неговите убийци се лъжеха, че като умъртвят тялото му, ще унищожат и неговия Дух. Напразно!

Христос възкресе!...

Неговият дух, оросен от благодатта на страданието, се издигна хиляди пъти по-мощен вън от земната обвивка, с която за кратко време бе свързан, и разпери криле над човечеството. Неговото живо слово пламна в хиляди сърца. Истините, които Той пося в човешката душа, израснаха и почнаха да дават плод. Истината, любовта и красотата, въплотени в неговия живот, намериха своите последователи, готови да отидат на смърт за делото на Божествения Учител.

Гониха ги, измъчваха ги, избиваха ги! На кръст ги разпъваха, на зверовете ги даваха да ги разкъсват — нищо не помогна! Христовото слово все по-силно и по-силно звучеше и почваше да тържествува над силите на тъмнината въпреки безбройните жертви. И тогава старите фарисеи-лицимери, гонители и убийци на Христа и всичко Христово в живота, хитро и безшумно свалиха своята стара, изтъркано вече маска, в която всички ги познаваха и се явиха пред света с нова такава — маската на християнството, маската на Христови проповедници и представители тук на земята.

И задрънкаха отново в ръцете си ключовете на тоя и оня свят. Черпещи силата си от земната власт, те започнаха отново да гонят и изгасяват всяка появила се светлина в живота, да умъртвяват всеки праведник, да обсипват с хули и клевети всеки, който сочи Истината. Гонения, клади, отлъчвания, подстрекателства, — ето средствата с които си служат тъмните сили, облечени в християнска маска за унищожение на „еретиците" и „сектантите".

Така е било до сега. Така е и днес. Печална истина е, че във всички времена на човешката история, где по-рано где по-късно, духът на тъмнината винаги е успявал да свие гнездото си в недрата на официалните църква или религия, и да гони и преследва всяка проява на свободна мисъл, всяка истинска светлина. И затова днес. след 2030 години, Христос все още е разпънат на кръст с благословията на църквата, — все още истината се преследва, все още тъмнината царува в душите на милионите обитатели на нашата планета, ръководещи се в живото си от слепия инстинкт за безогледна животинска борба.

Но, както преди 2000 години Христос възкръсна, заживя отново в сърцата на хиляди свои последователи. така и днес злото не може да победи доброто. Всички средства са изпитани, и всички си остават безрезултатни. Доброто винаги побеждава! То е вечно. като един непрестанен извор и никога не може да се унищожи.

Христос е Дух. а не тяло, и затова не може да бъде разпънат и умъртвен. Този Дух. изпълва всичко. Той прониква всичко. Той е и в нас и вън от нас и чака да бъде проявен.

Христос е в нашите души, но ние сме Го погребали тъй-дълбоко! Напразна ще бъде радостта ни от светлия спомен в празника на неговото възкресение, ако ние не правим усилие да махнем надгробната плоча, с която Той е закрит в нашата душа. Напразни ще са обичайните радостни възклицания, ако ние продължаваме да Го разпъваме всеки ден с постъпките си. Напразно ще повтаряме неговите думи за любов и милосърдие, докато още точим ножа, за да го забием в гърба на брата си при първия удобен момент.

Христос възкресе!

Тия думи са пълни с живот, с вяра и надежда. В тях ние чувстваме безграничната Любов на Бога. Който възкресява всичко „мъртво“ и дава нов живот на всичко, което го загуби. Те ни говорят че и ние няма да бъдем изоставени да загинем в тъмнината на незнанието и греха, че е невъзможно да бъдем забравени от Този. който вечно ни люби. че и нашата душа един ден ще бъде озарена от светлината на възкресението. Те ни подтикват да правим усилия, да удвояваме досегашните си такива, за борба с низшите сили на нашата природа, да ги овладеем и победим, за да отмахнем камъка над погребания в душата ни Христос и да възкръснем в светлината на новия живот, победили греха и смъртта.

Христос възкресе!

Нека Той възкръсне във всяка човешка душа!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Търсете истинската светлина!

Когато морякът се впусне по морската шир със своя кораб към някое далечно пристанище, той носи със себе си компас и следи непрестанно светлината на фаровете, за да не изгуби пътя или да не се блъсне в някоя скала; когато шофьорът пътува нощем с автомобила, той запалва фаровете; когато рудокопачът влиза а рудника, за да вади съкровищата, които природата е скрила в своите недра, той взима ламбичка: когато писателят иска да пише, нужна му е светлина. Изобщо всичко, за да може да се прояви, търси и си служи със светлината. И като най-могъщ източник на светлина, това е величествения фар на небето — слънцето. Когато слънцето изгрява всичко се пробужда от нощния сън. Когато то усили през Пролетта своята светлина и топлина, оживяват животни, запяват птички, цъфват нежни цветя и разнасят аромат и красота. Вред всичко диша радост и закипява буен живот. Лишеното от милувките на слънчевите лъчи творение линее и загива. Ето, нежната лилия увяхва и губи аромата си, ако бъде поставена в тъмна изба; човекът, затворен в мрачните стаи на някой затвор губи сили и жизнерадост, побледнява и радостта отлитва, подобно прелетна птичка през есен …

Кой не е жадували през мъгливата есен да зърне красивия лик на слънцето? Кой не е мечтал всред мразовитите бурни, зимни дни и нощи. за топлите лъчи на пролетното слънце? Кой не познава значението на светлината, когато залутан всред някой лес, в нощта търси да найде пътя?

Колко много ний дължим на светлината на слънцето. Затуй, и великият немски поет Гьоте и при смъртния си час пак се провикнал: „Светлина, повече светлина!“.

Наистина какъв печален би бил животът без светлина. Това само слепите, тези които са имали горчивата участ да изгубят зрението си, знаят. Това е за външната светлина на слънцето. Без нея не би бил възможен физическия живот.

Но, братя мои, освен тази външна светлина има и друга — вътрешна, духовна светлина; освен туй физическо слънце, има и друго — духовно слънце, чиято светлина просветлява съзнанието и показва истинския път на духовното развитие, истинските методи и начини за индивидуално и социално благоденствие — предвечния блян на човечеството. За тая светлина искам да ви поговоря, защото тя липсва у болшинството хора днес, и нейното отсъствие е причината за оня духовен мрак, който създава хаоси, безумия, взаимноизтребления и кървави вакханалии. И онази цел, онзи идеал. който движи всички — щастието — остава само един миражи, един нивга не постижими блян. Тогава мнозина замахват скептично ръка и казват: „Няма смисъл този живот, живот без радости, животи само за мъки и тегла. Земята е една долина на скръб и страдания, гдето правото не съществува, гдето истината е фикция, гдето ситния владее и живее, гдето любовта е заменена с омразата, гдето егоизма е знаме на борба с ближния си, гдето тъмните сили на ада владеят и управляват.“ Да, неистина, днес като че ли е тъй! Погледнете в която щете страна, общество, народ, дори семейство и вие ще видите, че има голяма доза истина в горните песимистични мисли. Навред, с известни изключения. се шири страданието и мъката, причинени от мизерията, от униженията, от тиранията, от жестокосърдечието и алчността на едни над други. Вслушайте се и ще чуете стоновете на милиони хора по лицето на земята, тъй богато надарена от Твореца с блага, изтръгнати из наболелите им сърца: взрете се и вие ще видите измъчените им и разкривени от тегло и мъка лица! Елате всред народа в село и го вижте, и вие ще откриете на лицето му печата на тъгата, на страха, на безверието и унинието! Идете всред шумния и замайващ със своя външен блясък град — и там ще откриете върху лицата на масата, на работния народ, на пролетария същия печат на страдание, на отчаяние, а в душата му кипи злоба и бунт!

Но, надзърнете, погледнете и във висшата среда, в духовния елит. Там вие ще видите лукс, мода. външен блясък, изтънчени маниери на културност и доброта, зад които, обаче, се крие духовна нищета, вътрешна празнота и липса на истинска светлина. Вие ще видите големи сановници, книжници, законници, жреци на Аполона, на Темида, на Христа, уж, но живеят и служат на дело на Аримана, на Бакхуса, на Марса, т. е. лишени са от истинската духовна светлина, макар да носят големи титли, звания и високи постове. А туй се дължи на незачитането на онова духовно слънце — Христос, чиито лъчи са изтъкани от есенцията на животворния елексир — любовта.

И ето. всред този век на голяма „култура“, на небивал ръст на наука, изкуство и техника, има още такъв мрак, който създава всичките безумия и нещастия в света. Днешният човек, човекът на ХХ-ия век, век на голямата европейска култура, е все още звяр, подобно на своя прадед, що е живял из хралупите. Че каква разлика има между един културен българин, сърбин, германец, французин, англичанин и пр., който с револвер, пушка. Бомба или нож убива своя брат. безразлично от своята или чужда нация, и един див наш прадед, който с дърво или лък убива своя ближен? Разликата е в „културните“ средства, с които си служи съвременния човек!

Безспорно, има известна разлика в степента на духовното развитие между първобитния човек и днешния културен европеец. Аз не ще отрека еволюцията в развитието на живота и формите в природата, обаче искам да изтъкна онзи парадокс, онова очебийно противоречие, което съществува в съвременния обществен живот: от една страна голям научен напредък, голяма култура уж, а от друга страна големи социални неправди, конфликти, мизерия, жестокости и пр. И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния свят, и което е причината за кризата в социалния живот на народите.

Туй нещо, което липсва на днешния човек, е истинската светлина за смисъла и целите на човешкия живот. Всеки търси щастието само за себе си, по пътя на егоизма, на борбата и насилието. А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос. „Аз съм виделината на Света“, каза Той. А Христос. това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога!

Кой търси днес тази светлина? — Малцина. За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи. И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта.

И тъй. светлина и повече светлина! А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта. Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир. Иначе щастието ще бяга подобно на миражите в пустинята и човек ще живее само с копнеж по него, без да може де го постигне. За да проникне в душата ни доброто, трябва духовното слънце да ни грее. А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители. Да отворим душите си за тях, истинските носители на Христовото учение, защото: „Който не приеме вас, не приема Мен, и който приеме вас. Мен приема“.

К. Сугарев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Преглед на общественият живот

У нас

Наскоро ще стане година откак имане ново правителство, посрещнато с големи надежди от широките народни маси за облекчение на кризата и за подпомагане на изнемогващите стопански съсловия, обаче днес не можем каза, че име голяма промяна. Наистина, строгостта и бруталността на миналия режим са донякъде смекчени, и днес може много по-свободно да се диша в това отношение, но стопанското положение, кризата, немотията и безпаричието са същите. Вярно е също, че не може да се изисква от едно правителство, в което, така или иначе, се борят разнородни сили, да извърши чудеса, да направи гениални реформи, които да дадат мощен тласък на икономическия ни и духовен живот, но не може да не се отбележи, че бавността, нерешителността, страхливостта, бихме казали, с които се действа при реализирането на обещаните реформи, са извънредно големи и говорят ясно за отсъствието на единна воля. единни разбирания и ясен поглед за нещата в представителите но днешната власт. Ето защо, това, което е било направено до сега е само опити, проекти за реформи, а не истински такива. Силната ръка, доколкото я има в новата власт, се чувства повече в администрацията, която пази старото от разрушение, а не в облостта на творческото законодателство — съграждането на нови форми, тъй нужни днес за излизане из това забатачено положение.

Така или иначе. България се нуждае от управници — истински творци, с ясен поглед за нещата, които да действат разумно и методично за издигането на този народ. Управници, които де не се увличат от партизански страсти, да не са слуги на партията или класата, от която произхождат, да не се заслепяват от блясъка ма властта, а винаги да си останат служители на народа. Ние вярваме, че такива хора има в България. Нека ги търсим и ги открием, защото те са толкова скромни, че сами никога не ще почнат да се натрапват и да претендират за ръководни лостове в държавата. Всеизвестно е че днес нахалниците се надигат и успяват навсякъде, а най вече в областите на политическия живот. Ето защо. длъжни сме всички да бдим винаги, защото не са виновни само управниците, но и тия, които ги поставят на техните места. Какъвто е народа, такива ще бъдат и неговите управници. Ако той съумее да подбере и издигне най-доброто, най-способното, най-съвършеното. което има в себе си, до най-високите лостове в своя организиран, живот, то толкова по-добре за него

* * *

След няколко разходки до Женева и Париж на наши държавници, след големи молби и дълги преговори, Финансовият комитет при Обществото на Народите е решило до направи известни облекчения на България при изплащането на нейните стари дългове и репарации. Облекчението, както се вижда, ще се състои в отлагаме на част от платежите, т. е. плащане на известен, процент от това, което България дължи да внася в определени срокове. С други думи. плащането на борчовете се поулеснява и отлага временно. Това. разбира се не е голяма печалба. Борчовете, които старите правителства оставиха да тежат на плещите на българския народ, борчове свързани най-вече с водените войни и с пропилени грамадни заеми, си остават. Лихвите им безспирно текат: който е пил, той ще плаша рано или късно.

Но нашите правителства, вместо с една пуританска строгост да стегнат държавната организация, да направят коренни съкращения и икономии и така да турят ред в държавните финанси, те отлагат страшните борчове от ден за ден, като че ли ръководени от детинска неотговорност: нека плащат тия, които идват след нас. Трябва да се има пред вид. че само една малка част от дълговете, за които става дума тук принадлежи към репарациите. Грамадните част от тях е доброволно поето бреме на милиардни задължения, поети чрез сключването на разни заеми до сега. Те са толкова грамадни. че България едва ли не е пред фалит: около една трета от държавни: бюджет отива за погасяване на тия дългове.

Всичко това ни налага да си отваряме занапред очите на четири. Не трябва да се допуска и мисъл дори за нови заеми. По този въпрос нашето гледище е не нови заеми, не и отлагания, а съкращение държавния бюджет на половина. Невъзможно е, ще кажат тия, от които зависи това, За тези, конто искат, е възможно. И днес държавата представлява едно разсипничество, вършено но широка нога със средствата, обирани от оголелия народ. И днес има заплати, чиито цифри звучат като подигравка с приказките за „икономии". Заплати, които един истински честен човек би се срамувал да получава, защото тия пари са откъснати от залъка на брата му. Но да са само заплатите. Харчат се стотици милиони за излишни работи. Изобщо, държавния механизъм е извънредно много усложнен украсен, станал е прекалено скъп за падналите сили на народа. Той е изгубил своята естествена форма, своето зависимо положение, а се е превърнал в един чудовищен зловреден нарастък върху тялото на народа, който изсмуква сетните му сили и заплашва да го погуби.

Ето защо. държавата, в лицето не всичките й висши и нисши функции трябва де отстъпи от това първествуващо място, което заема днес в живота на народа, да вземе едно скромно, естествено, зависимо положение, да се превърне от господар в слуга, от паразит в истински помощник на народа, който е същината на това, което подразбираме под думите: родина, отечество, България, а не държавната машина.

Ножици. големи ножици са нужни ! Но нужни са също така и големи хора, които да могат да си послужат с тях! Тия хора трябва да дойдат! Иначе — България е загубена.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В чужбина

Японско-китайската война се приключи, но преговорите още се водят без де са достигнали пълно съгласие. Няколко месеца светът беше в тревога от опасността този конфликт да не се разрази в световна буря. За сега тая опасност като че ли е избегната, но все още има нещо, което постоянно дими в Далечния Изток. Империализма, желанието за разширение на японците, може утре да извика нов конфликт със Съветска Русия, а от там до избухването на обща антисъветска или всесветска война не е далече. Поуката, която извличаме от спирането на японските военни действия в Китай е тази. че когато всички останали държави са против войната, не много трудно да се наложи, на този, който я е почнал, да я спре. Днес икономическият живот има такова първенствующо значение навсякъде, та достатъчно е да се обяви един пълен бойкот на една държава от страна на другите, за да бъде тя веднага принудена да отстъпи. Тия които желаят мира, имат в ръцете си много силно оръжие и трябва да го използват когато стане нужда. Но, няма ли единство, разделят ли се държавите на групи, едни за, други против държавата, която напада, тогава това средство вече почва да губи силата си.

***

Изборите за председатели на републиката в Германия, макар и да бе избран Хиндербург, представител на умереното течение в Германия, и противник по настояще на авантюрите, все пак отбелязаха голямо засилване на войнствения дух, което се изрази в подадените 13 милиона гласа за Хитлер. Бисмартизма и кейзеризма. е тяхната днешна проява, хитлеризма. са все още силни в Германия. Те именно счупиха главата на Германия, и от първостепенна световна сила я докараха до днешното окаяно положение, и, както виждаме, и днес съществуват. Разбира се. до голяма степен причината за това са неправдите на мирните договори, но нека се надяваме че благоразумието в германците все повече и повече ще надделява и че Европа ще бъде спасена от нова катастрофа, твърде възможно при едно идване на хитлеристите на власт.

Веднага след изборите, частната армия на хитлеристите бе обезоръжена и разформирована твърде лесно, с един замах на германското правителство. Това показва, че меча. който хитлеристите досега размахваха, е бил направен от картон, и че може би сегашния им успех, изразен в получените 13 милиона гласове, е най-високата точка, достигната от тяхната надигаща се вълна, след което ще започне нейното спадане и заглъхване, както стана и с нашата „Родна Защита“.

***

В Югославия се извършват големи промени във вътрешното управление на държавата. Сменен бе досегашния диктатор ген. Живкович и в цялата страна има голямо брожение за установяване на демократическо управление, за възвръщане на всички свободи, отнети през време на диктатурата. В един манифест издадени от възстановените политически партии, се заявява, че народа иска пълна свобода за всички отделни югославянски племена в границите на югославската държава и братски отношения с България.

Ний вярваме, че в Югославия почва да вее един нов пролетен вятър, който ще донесе обновление на политическия живот в нашата съседка и ще спомогне много за стопяването на ледените прегради, издигнати между нас и сърбите. С добра воля всичко може да се постигне. Нужни са отстъпки. Нужно е преди всичко да се стопи взаимното недоверие и подозрителност, да се разчисти атмосферата в нашите взаимни отношения и да се напраавят сериозни стъпки към сближение и избягване на всякакви причини за омраза и конфликти.

Според анкетата, която г-н Антонов, софийския кореспондент на в-к Таймс е направил неотдавна в Югославия общественото мнение там е назряло за разбирателство с България и от ден на ден условията за това се подобряват. Сърбите са готови да ни направят отстъпки: да ни върнат западните покрайнини и да подобрят положението на македонските българи, но те нямат доверие в нас, опасяват се да не би това да бъде взето от нас като техни слабости, не са сигурни дали с това ще добият желаните от тях резултати — истинско сближение и приятелство с България, преустановяване на нелегалната революционна дейност на македонци и други и така да осигурят вътрешното спокойствие в държавата си. Затова те чакат ние да направим първата крачка, ние първи да им протегнем ръка за сближение. Ето защо, ние не трябва още да чакаме, а искрено да се обърнем направо към сърбите, чисто, просто и ясно да разрешим болния въпрос за нашите взаимни отношения, за съдбата на македонските българи и тия от западните покрайнини. Една такава постъпка би била много по-полезна и резултатна, отколкото хиляди протестни манифестации и речи, язвителни вестникарски статии, или пък коленопреклонни моления, придружени с милиони подписи пред О. Н. Сърбите са и те хора, каквито сме и ние, и затова ние можем и трябва да се разберем направо с тях. Ако чакаме на Обществото на Народите, то може да издаде само една присъда, от която ще останат недоволни или едните, или другите, а нас ни трябва помирение, а не присъда, защото само доброволното и искрено помирение е истинско и трайно разрешение на въпроса.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Из един катехизис

Ако си скръбен, че си направил погрешка, то радвай се, че още сега имаш възможност да я изправиш.

*

Само който се съмнява в любовта си към Бога и към хората той се страхува да не изгуби любовта на другите.

*

Говориш ли много високо, аз ще се срещам с тебе само при крайна необходимост, говориш ли умерено, тихо и нежно, мен ми е приятно да те слушам. Говориш ли съвсем тихо, ще си запуша ушите никак да те не чувам.

*

Ако обикнеш музиканта, той ще те накара да свириш, ако обикнеш артиста, той ще те накара да играеш на сцената, ако обикнеш религиозния той ще те накара да се молиш, ако обикнеш земеделеца, той ще те накара да ореш, ако обикнеш каменаря, той ще те накара камъни да чукаш. Ако обикнеш Бога, Той ще те накара да любиш.

*

Когато сме скръбни тогава Бог ни говори, а когато сме радостни, тогава ние говорим на Бога това което ни е говорил във време на страдание.

*

Когато се опитваме да дообясняваме идеите, които направо ни идат, ние повече ги затъмняваме. Тогава приличаме на дилетант художник, който за да направи картината на някой велик художник лесно разбираема за широкото общество, притуря някои подробности; но картината вече изгубва своята цена от първото петно което ще сложи със своята четка. Мъдреците затова са мъдри защото не се опитват да дообясняват истините, които Бог им открива. Величието и красотата на нещата се състои в недоизказаното. Който говори истината той винаги не се доизказва защото изказаната любов не е любов, изказаната истина не е истина.

*

Невъзможно е ти да обичаш някого и той да не те обича. Това е невъзможно. И ако не те обича това показва, че в обичта ти трябва да се внесе някаква корекция. Иначе Бог би бил несправедлив ти да Го обичаш в лицето на хората, а той да не отговори на твоята любов. Когото хората не те обичат, прегледай сметките си, ти обичаш ли ги? Прегледай ги още веднъж.

*

Не чакай да ти поискат че тогава до даваш и не продължавай да искаш до като започнат да ти отказват.

*

Не търси друга причина на твоето нещастие освен безлюбието и не търси друг път за щастие освен пътя на любовта. Не търси щастие, а търси любовта.

*

Сеячът като хвърли семето в земята, нали Бог определя кога да израсте и даде плод? Така и ние когато любим, когато извършим едно добро дело, Бог е който ще се грижи за плодовете на нашата любов. Люби и за плодовете не мисли.

*

Каквото и да кажат хората за тебе или за твоите приятели, облей ги с мощното чувство на един любящ дух.

Г. Тахчиев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Новото време

„До последно време" Данаил, гл. 12

От 8000 години хората са болни от една болест. и затова сега идат лекари от невидимия свят да ги лекуват. Тази болест е греха. Като епидемия се е разпространила тя п целия свят, покварила е човешките мисли, чувства и сетива и затова те не функционирал, правилно.

Някои казват, че законите са постоянни. Напротив няма нищо по непостоянно от човешките закони. И какво лошо има в това, хората да живеят без закани? Щом има закони в една държава. това показва че там има престъпници. Следователно, законите са за престъпниците. Светиите, съвършените хора не се нуждаят от закони. И ако някой остави престъпниците да живеят без закон, а светиите — със закон, той създава едно невъзможно положение. Предназначението на закона е да ограничава престъпника. За него той е създаден. Следователно, законът не е нещо меродавно,

Противоречия в света сами по себе си не съществуват. Противоречията ние ги създаваме. В природата съществува една вечна вътрешна хармония. Ние я чувстваме: и всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си, ще види че в душата му. зад развълнуваното море на неговия ум, има един свят тих и спокоен. Ако този свят на вечна хармония не съществуваше, ние не бихме могли да живеем на земята. Когато океанът се развълнува, има вълни високи до 20 метра. Но, питам, до дъното си ли е развълнувал той? — Не, под 50 — 103 метра всичко е тихо и спокойно. Там даже не подозират, че горе има вълни. Същото нещо е и с човека.

Една идея трябва да стане кръв и плът в човека. Магарето може да носи много икони на светии на гърба си, но това не значи че и то е станело светия. Много хора в секта носят свети идеи, но си остават като магарето с иконите на гърба. Някой спуснал ръце и станал сериозен. Нима Господ се нуждае от такива светии? Не, той се нуждае от хоро весели, жизнерадостни.

При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия свят“. Този цар се обръща към Бога и се моли да не го взема още, защото не си е досвършил работата. Дълго се молил така и плакал. След време идва пророка и му казва: „Бог чу молбата ти и продължава живота ти с още 15 години“. Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи живота му? Не. Ако един човек не мисли трезво, може ли да се промени неговия ум? Чудно е когато хората седят и казват: „Каквото Господ даде“. Да, каквото Господ даде, но след като си работил. Но, без да сме работили, без да сме мислили, опасна е тази работа! Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия свят“.

Вие трябва да се освободите от вашите стари заблуждения и теории, насъбрали се във вас не само от този живот, но и от хилядите ви съществувания. Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо. Например кой от вас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах. Кой не мечтае да бъде писател, поет и пр., а умира обикновен човек. Някои искат да бъдат много близко до Христа. Хубаво, можеш да бъдеш, но като идеш при Него, кръст ще има. Христос не отиде по гладък път, но по пътя на много страдания.

Казвате, че ще умрете. Но след като умрете, ще видите, че пак ще имате съзнание Има един живот, в който човек никога не остарява, един живот на вечна промяна. Когато отидеш при един извор, този извор не е същия, тази вода, която тече сега, не е същата, която е текла преди една секунда. Всичко е ново. Това е вода, която вечно изтича. И вие самите сте един извор. Днес вие не сте това, което сте били вчера. Вчерашният човек беше друг, днешният е друг. Има нещо прибавено. Вчера беше малко дете, без мустаци, без брада, без дълга коса в пък сега косата ти побеляла, лицето ти е сбръчкано, — друг човек си вече. Ти си на сцената, играеш една роля: дегизиран си, а не си остарял. Аз наричам старостта актьорство. Насила те карат на сцената, да играеш роля. В същност, ти си отвътре млад, а само отвън си стар. И ако вие разбирате закона на подмладяването, само в 24 часа може да се подмладите и да станете млад на 21 години или дете на 10 години. Ако човек иска да разбере закона на подмладяването, той трябва да се освободи от влиянието на своите глупави, неразумни прадеди и прабаби. Защото, след като се родиш, те ти казват: човек е грешен, остарява, трябва да си туриш пари за черни дни, за това, за онова и пр. А пък че има Бог, че трябва да живеем по любов, това не е толкова важно.

Пророк Данаил, един от будните разумни хора на древността, казва: „В последното време, когато хората се освободят от всички свои криви схващания за живота, тогаз ще дойде възкресението“. Всичко това, което сега виждате. ще се стопи, ще изчезне и няма да намерите нито парченце от сегашния ред и порядък. Не че аз го искам. Но всичко ще се измени. И Писанието казва: „Всичко ще мине през огън“. Всичко това, което виждате в днешната култура, ще изчезне. И с това, което сме завършили, ще образуваме новата култура. Близко е вече. пред вратата на нашите дни е новата култура, която ще бъде много по-висока от днешната. Тя ще представлява велик подем на човешкия дух.

Някои питат: „Има ли прераждане?" — Ако искаш да прогресираш — има. искаш ли до стоиш на едно място в леността — няма. Хората гледат съвсем повърхностно на този закон за прераждането и казват: „Напразно е умрял Христос, ако има прераждане“. Но, по същия начин, ние можем да кажем: „Напразно е умрял Христос, ако няма прераждане". Прераждането трябва да бъде разбрано правилно: то ни показва любвеобилността на Бога, който иска да ни избави от всички трудни условия, да ни подари нов живот. Съгрешил си в един живот. тялото ти е съсипано от разни болести. Умираш, и спираш еволюцията си. В горния свят не можеш да еволюираш, там условията са други. Господ те праща с нови сили на земята, да продължиш усъвършенстването си. Какво лошо има в това? Къде е тук престъплението? Но, някой богослов бил казал, че това не е вярно. Та този богослов да не е съветник на Бога?

Освободете се от всички стари възгледи, които имате за природата, за Бога. В природата съществува една естествена религия, тя ще ни подигне. Има една религия, но тя но е такава, каквато проповедниците я проповядват. Има една поезия, едно истина, която не зависи от никого. Върнете се при това, което произтича от Бога! Майка ви ви е повивала с пелени, хранила ви е с биберон, всичко това можете да запазите, но не можете да го употребявате сега. Новите дрехи няма да бъдат пелени.

Питате ме, дали ще се подигнете. Ако вървите по Божията Любов, ще се подигнете на един висок уровен и ще имате това. за което говори апостол Павел: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито в сърцето на човека е идвало това, което Бог е подготвил за тези, които Го любят“. Ако вървите в този път, няма да остане нищо, което да сте желали и да не ви се даде.

В най-големите страдания трябва да виждаме любовта на Бога. Нищо не трябва да бъде в състояние да ни накара да кажем, че Бог е жесток. То е изпит за нас. И при най-трудните условия трябва да кажеш: „Бог, в когото аз живея, е благост“. и тогава сам ще почувстваш благостта. Ако животът се състои само от страдания, тогава откъде се е взел този вътрешен импулс в тебе, че искаш да бъдеш щастлив? Този импулс е от Бога. Той ти казва: „Не се смущавай от нищо“. Когато грънчарят прави своите гърнета, той ги смачква, и после отново ги прави. Нека прави с тях какаото си иска. Ти плачеш за някои строшени гърнета, или защото водата се изляла от тях. Нищо от това. По хубава вода ще си налееш. Казваш, че си изгубил младостта си. Нищо, по-хубава младост, ще дойде, нищо повече. Така трябва да гледа възвишеният човек на живота.

Като виждаш мъж или жена, да виждаш в лицето на този човек Бога. Докато търсиш една жена или един мъж, ти не носиш в себе си образа на Бога. Това не е грях, не е престъпление, но ти си още далеч от това, да разбереш същността на нещата. Вие търсите една жена. за да ви слугува, или един мъж, за да ви слугува. Жената и мъжът са стъпала, за да се учим как да живеем с Бога. Жената е минус, а мъжъг — плюс. Обаче всичката проява се явява все в отрицателните полюси, течението отива все от плюс към минус. Значи, жените носят културата сега. Мъжът е алфа, а жената е омега на нещата, на там е насочена всичката енергия. Да пренесем сега това в дейността не човека: сърцето на човека е мястото, пред което всичко трябва да изтича навън. Ако човек разбира законите на своето сърце, а не само законите на своята мисъл, той може да привлече тези енергии. Ако сърцето му не работи както трябва, той не може до го употреби с полза.

Религията на шестата раса ще бъде религия на любовта, в която хората ще се чувстват свободни и ще имат само един закон, а не много закони, както е сега. Има нещо велико и красиво, което може да стане достояние на веки човек.

Казва Данаил: „В последно време“, т. е. в това време, когато тая истина ще озари сърцата на хората и ще дойде любовта — в тая светлина ще разберем живота, ще разберем, че в него има нещо съществено, не привидно, към което всички трябва да се стремим и да го намерим. Всички трябва ла участваме в това благо и да бъдем доволни.

Из беседата, държана от Учителя

на 6 март 1932 год. в София.

В последното време

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нова ориентировка на официалната наука

На последното заседание на Британското общество на науките, председателят генерал Смитс е държал голяма реч относно новото разбиране на вселената, като е представил, картината на това. как изглежда днес вселената от гледището на най-новите физически, биологически и морални науки.

Минаха времената, когато философията се считаше за система, превъзхождаща науката по дълбочина на предмета си и по това. че тя боравеше с въпроси, които бяха недостъпни на науката. Науката постепенно разшири своя обсег и систематизира похватите си до там, че тези предимства на философията почти изчезнаха и даже наука и философия се сляха за да заработят днес заедно, както е било едно време в Египет и Индия. Днес всяка наука има свои елементи от философия, и всяка философия — такива из областта на науката. Собствено, на тази обединена наука-философия липсва още един елемент, религията, за да се получи онази дивна система, върху която древните издигнаха колосалната сграда на своите цивилизации. Въпреки странността на това твърдение, такова е истинското положение на нещата днес.

Някога религията не представляваше система от предписания за извършване на треби и служби, a беше хранилище на наука и философия, ключът на които се поверяваше само на тогова, който даде доказателства за непорочност, алтруизъм, честност и силна воля. Ако нямаше този ценз, ученият, можеше да използва за користна цел предадените му знания.

Днес на сцената се явява едно ново течение, това на математическия символизъм, в който полумистичната интерпретация на формулите като че ли почва да измества досегашното сухо, схоластични, бездушно физико-математическо тълкуване. Забелязва се силен елемент от романтичност в новото поколение от учени, които не се задоволяват само с тълкуванията, които имаха нашите прадеди за дадени явления, а доблестно отхвърля техните предразсъдъци и дирят обясненията им там, дето досега никой учен не искаше да надникне — в окултизма, древната наука на Индия, Египет н т. н.

Генерал Смитс изтъкнал различието между научно-философската концепция на 19 век, механическата и днешната, месията на която се явява Айнщан. 19 век беше епоха на тържеството на здравия смисъл в науката, почиваща на наблюдение и опит. Тогава се възприе атомната теория и четвъртото състояние на материята — етерното: материята престана да съществува за науката, защото се установи, че тя не е нищо друго, освен кондензирана енергия, както е напр. случая с динамита: формулираха се нови закони за движението, за съхранението, на електромагнетизма.

Но дойде 20 век, който направи прелом в редица от схващанията на хората на науката. Новият випуск от учени се убеди, че освен непосредственото наблюдение, трябва да се възприеме и метода за интуитивно схващане на положенията. Така напр. молекулите и атомите, така както ги рисуват индийските мъдреци и ясновидци, взеха да се очертават все по-ясно и по-ясно в ума на европееца, който си свикна с този възглед и почна да говори за работи, които не се поддаваха на неговото пряко наблюдение, именно за електроните, за протоните. за спиралите на атома, за неговите два вида електричество.

Още не беше се съвзел от изненадата си от Айнщайновата теория, светът беше изправен пред нова изненада. Минковски доказа, че времето и пространството не са две отделни неща, а само полюси на една същност, времепространството. т. е. извънвремевото и извънпространственото битие; че времето е също така част от същността на нещата, както и пространството и че, следователно, вселената трябва да бъде разглеждано не като редица от материални вещи. а като ред събития.

Тази нова концепция за времето и простора се яви като нов и твърде смел процеп в схоластическата постройка на бездушната материалистична школа от миналия век. Тази новост беше като революционна прокламация за погребване на мъртвеца — материализма, за да престане да заразява атмосферата и душите на новото поколение със своето безбожие и своето богохулно учение за човека, че бил само животно и нищо повече, поради което трябвало да живее като животното.

Новата наука нанесе смъртен удар на това материалистично гледище. Душата и духът не са продукт на тялото, а самостойни фактори. Духът е деен и организиращ фактор в природата, който непрекъснато работи върху съзиждането на нови модели-форми-тела и идеи. Издигайки се все по-високо и по- високо от средата на слепите рефлекси, Духът в своето творческо нагорно шествие, се превръща у човека в способност да се самосъзнаваме. Това положение е много старо в Индия, дето санскритският термин за самосъзнанието е „Аханхара“.

В края на краищата новият мироглед на днешната наука се свежда към приемането, че вселената не се състои от материя, а от форми и степени на организирано Битие или Дух — съзнание „Аханхара“.

Още след свършването на войната френското сериозно списание „Ревю де дьо Монд“ изказа мнението си, че е вече време да се преправят учебниците на гимназиите и университета, като се изоставят веднъж- за винаги погрешните възгледи относно вселената и човека. И ако това още не е станало, то е защото светът има сега по-важна работа, било с уреждането на кризата, било с войните, но нека вярваме, че както времето на Галилей роди новото разбиране за вселената и неговото мнение се инкорпорира в учебниците, тъй и сега, когато науката е отбелязала вече тъй много нови постижения, старото вярване ще бъде заличено от учебниците и заменено с новото.

Ш.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Новият път

Съдейки по името християни, което мнозинството днешни хора носят, ние бихме дошли до убеждението че тия хора наистина са приели учението на Христа и живеят с него. И тогава не ни остава нищо друго, освен да изпаднем в пълно отчаяние, знаейки, че щом и това светло учение, завещано ни от най-съвършения човек, не ни е довело до нещо добро, до щастие и свобода в живота, тогава никое друго учение и нищо не би могло да ни помогне. да облекчи нашето тежко положение. да ни зарадва и утеши. Обаче, като се вгледаме в постъпките и делата на хората, носещи името християни, като преценим целият им живот, тогава ние виждаме, че те все още вървят по старите пътища и че нямат нищо Христово в себе си, освен името.

Новият път, който Христос откри и по който призовава нещастното човечество, си остава и до сега неизпитан и неизползуван. Това е пътя на любовта и взаимопомощта. Това е спасителният път, където обърканото, залутано всред мрак и нещастие човечество би могло да се оправи, би могло да намери тъй дълго диреното и тъй жадувано щастие и свобода.

Затова е съвършено нов тоя път, открит от Христа, защото хората, тръгнали по него, се възраждат. обновяват се, стават по-съвършени и добри и, вместо лошите отношения. вместо враждата, омразата. жестокостите, които ги изпълват и ръководят по старите пътища, тук между тях се установява любовта и взаимопомощта. Замират егоизмът и себелюбието и дават място но човеколюбието. Хората се сближават и свързват чрез любовта и се чувстват мили и скъпи един за друг. Всички хоро живеят. едни за други, а не едни против други, както е по старите пътища. Всеки отделен човек се труди да осигури щастието на другите, и всички тия други човки и се отдават на труд и грижи. за да осигурят щастието на всеки отделен човек, знаейки, че по тоя начин най-добре гарантират своето лично щастие.

Такъв е новият път, по който Христос ни призова. И това е едничкият спасителен път. Остава ни само да се спрем, да се опомним, да изоставим старите пътища и да се устремим по новият, който е път на обнова и възраждане, път на любов и взаимопомощ.

А тръгнем ли по новият път, тогава и цялото това лошо положение, което тъй ужасно ни мъчи и което ни се вижда безизходно, ще се измени и подобри. Ще изчезне алчността за богатства и власт, защото всеки тогава ще има онова, което е по-важно и нужно за живота: любов към всички и любовта на всички; ще замрат лошите чувства, които карат хората да се измамват и насилват едни други, да се въоръжават и да се хвърлят във войни и революции, защото всеки тогава ще има всичко нужно за живота, защото всички ще бъдат щастливи и доволни на земята. Тогава първи и най велики ще бъдат ония, които повече обичат и повече служат на другите, а най-малки и последни тия, които най малко обичат и жалеят само другите да им бъдат слуги.

Това е новият и спасителен път на Христа, открит тъй отдавна. Той се извива пред нас и се губи в далечината нагоре ... Но ще го видим ли със своя помрачен духовен поглед и ще се устремим ли по него, за да достигнем благото и смисъла на своя земен живот, или още ще се лутаме, ще се губим по старите пътища, изморени, отчаяни, загубили всяка радост и светлина? — От нас и само от нас зависи и едното и другото.

Т. Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вести

Редакцията на в. „Братство“, в стремежа си да даде доказателства за реалността на свръхфизичния свят, възнамерява да открие във вестника отдел „духовна опитност“, в който да се поместват добре проверени опитности, говорещи ясно за съществуването на духовния свят. Затова молим тия наши читатели, които са преживели или знаят подобни случаи, особено такива, които имат характер но доказателства, да ни ги съобщават за поместване във вестника.

Тия от нашите читатели, които желаят да разпространяват, нашите издания: „Защо вярвам в безсмъртието на човека“ и „Човек и Бог“, ще им се прави 30 не сто отстъпка.

Г-н и Г-жа Ууд, видни деятели и Теософското Общество посетиха България през м. април. като държаха няколко сказки в София.

Г-н Софрони Ников държа в Севлиево 3 сказки на 18, 19 и 20 април на обща тема „Умрелите са живи“. Сказките бяха добре изнесени и научно аргументирани, обаче посещението твърде слабо. Право забеляза един от присъстващите, че днешните хора, се интересуват само за тялото си, а не и за душата си. И наистина, съвременните хора се интересуват, от много неща, проучват морските и земни глъбини и небесните висини, но стремеж към истинско себепознание като че ли не съществува у тях. Обаче, пътят към истинското знание върви пред себепознанието.

Какъв смисъл има да проучваме хилядите и най-малки подробности в живота и устройството на цялата видима вселена, когато не познаване сами себе си? Що е човек, откъде иде на къде отива?— Ето най-важните въпроси, към които трябва да бъде насочен вечния стремеж за знание на човека. Истината трябва да озари човешкия ум, за да може последния да начертае правилен път в живота. Иначе. вървейки в тъмнина, хората винаги ще се натъкват на бездни и препятствия в живота си и последния ще бъде проклятие, а не радост за тях.

Но, иде ново време, нова култура, когато заблужденията на материализма ще изчезнат като тъмнината пред лъчите на слънцето. Хората ще знаят че те са безсмъртни души, чието наследство във вечността е безкрайната вселена. Те ще се чувстват неразривно свързани с космичния живот и ще реализират новия, щастлив, мирен, братски живот на земята.

Професор Алберт Айнщайн, според съобщенията на някои вестници, щял да напусне Германия и де се премести завинаги да живее и работи в Калифорния, САЩ. Причината за това била постоянните нападки, на които той бил подложен от страна на крайните националистични и антисемитски кръгове.

Ако това стане, то ще бъде голяма загуба за Германия причинена й от нейните необуздани шовинисти, и едно излишно доказателство, че истински издигнатият и напредничав ум ще бъде непременно гонен и преследван от своите съвременници.

По своя духовен ръст, като човек и като учен, професор Айнщайн е далеч изпреварил своите съвременници и затова е неразбран, и преследваш, в страната, дето работи. В своето духовно прозрение, той долови и изнесе пред учения свят редица закони, които разтърсиха из основи всички дотогавашни понятия във физиката. Заедно с Ромен Ролан и други гиганти на духа, той се обяви смело против войната, войнствения дух и въоръженията и неотдавна публикува едно писмо против задължителната военна служба. През време на пребиваването си в Америка миналата година, той заяви, че вярва в силата и значението на личния отказ и че е достатъчно само 2 на сто от мобилизираните да откажат да се явят. за да бъде осуетена войната. Айнщайн също се е занимавал и проявява голям интерес към окултните явления, с конто мнозина съвременни учени се страхуват да се занимават, за да не им падне реномето като хора на положителната наука.

Както се вижда, и в трите тия области, той се явява като истински революционер, т. е. като човек, който не определя своите възгледи и умствени интереси и зависимости от това, което заповядва така нареченото общественото мнение и силните на деня, като човек смел и правдив, който не се страхува да каже истината и да навлезе в „забранени“ области, макар и да знае, че това ще му донесе само неприятности и гонения.

Колко такива учени (не е въпроса тук за интелектуални способности, а за смелост, неподкупност и честност) имаме ний в България, а и в света? — „Учени“, които безспирно предъвкват откритото и проученото преди тях, имаме много, но учени-творци, които пред нищо да не се спрат в стремежа си към истината, ние. за съжаление, като че ли нямаме.

* * *

Когато запитали Едисона кое счита той за най-важно от своите открития, той отговорил: „Най-великото ми откритие е придобитата абсолютна увереност в съществуването на отвъдгробния живот“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нови книги

С Христа, повест за народа, от Л. Лулчев

Книга за Живия Бог, от Бо Йин-Ра

Книга за човека, от Бо-Йин-Ра

Озарения връх, песни и стихотворения от Еделвайс

Новата Ева, беседи от Петър Дънов

Вехтото премина, сборник беседи от Петър Дънов

Дванадесет баби, стихотворения от, Олга Славчева

Защо вярвам в безсмъртието на човека, научни доказателства за безсмъртието, от Сър Оливър Лодж

Човек и Бог, опит за кратко изложение основните принципи на окултизма и учението на Бялото Братство

Въведение в асоционизма, от Д-р К. Паскалев

Паневропа и обединението на южните славяни, от Д-р Н, Ханджиев

В хармония с Безкрайното, от Р. У. Трайк

Росна китка, сборник приказки, сценки, стихове и др. за деца и възрастни, № 1, 2. 3 и 4

Всички тия книги може да се доставим от редакцията на Братство — Севлиево.

* * *

Читатели, подкрепете вестник „Братство“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...