Jump to content

Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 55 - год. V.

Севлиево, 15 декември, 1932 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Възпитанието на детето според Розенкройцерите“

от Макс Хайндел

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Законът за печата

Новият законопроект за печата (Любомир Лулчев)

Мисълта (Из защитната реч по делото на Жан Грав)

Най-нужното (Т. Чаушев.)

Словото на Учителя. Умът и сърцето (27. XI. 1932)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Законът за печата

Когато, след 21 юни м. г., падна правителството на сговора и дойде това на народния блок, между многото искрено зарадвани 6tx ме и ние. Ние поздравихме новото правителство, вярвайки, че то ще тръгне по един истински нов път, ще възстанови свободата, ще премахне насилията, ще даде горе долу справедливо разрешение на всички обществени въпроси. Днес, обаче, ние сме длъжни да приз-наем, че сме се лъгали.

Демокрацията на новото правителство се оказа лъжедемокрация. Частно водачите на Земеделския съюз се оказаха недостойни за големите надежди, които народа възлагаше на тях. Те се оказаха слаби, ограничени, амбициозни хора. за които министерското кресло стои по-горе от интересите на народа. Поради тая си слабохарактерност, те се намериха в плен на реакцията с демократична маска, която взе пълно надмощие.

Така, за ръководители на външната и вътрешна политика на страната изпъкнаха хора с все същите стари разбирания. — Хора, които не познават по голяма сила от тази на насилието и които дълбоко в себе си мислят, че на народа не бива и не може да се даде пълна свобода, че той не заслужава по-добра участ от тази да бъде ограбван и тормозен. Ето защо, никаква съществена промяна не се направи. Насилията продължиха, ограбването на народа продължи, икономии истински и там дето трябваше не се направиха.

Народните представители, обаче, добре се погрижиха за себе си, като прокараха закон за увеличение на заплатите си, тогава, когато мизерното положение на народа изисква върховни усилия и жертви от всички. Тия хора, обаче, забравиха народа си. Tе, забравиха предизборните си обещания. Забравиха кой и защо ги е пратил. Новото правителство, с много калка разлика, продължи старата политика на сговора.

И като връх на тази политика, ние виждаме днес да се прокарва един реакционен закон за печата, който не е нищо друго, освен вериги за свободната мисъл на човека, съдържайки постановения за налагане на наказания даже и тогава, когато някой каже истината. Защото тя, истината, можела в известни случаи да повреди на тогова или оногова!?!

Читатели, вий чували ли сте някога истината да е била ограничена, възпряна в своя полет от някакви жалки човешки закони? Управници, вий знаете ли какво вършите, когато се опитвате да правите покушение срещу истината? Мислите ли, че наистина ще успеете да оковете във вериги свободната мисъл на човека?

Ний знаем че властта развращава. Знаем, че хората обикновено се самозабравят щом се издигнат на някакъв висок пост, който ги кара да се мислят за всемогъщи. Но ние не мислехме, че тази самозабрава ще се наложи над цял един парламент, над цяло народно представителство, изпратено там от народа да пази правата му, да защищава свободите му, да го води към мир и благоденствие.

Колко жалки са тия, които искат с насилие, със запушване устата на всеки честно мислещ човек да задушат справедливото негодувание срещу тях! Забравиха ли те кой ги постави на днешното им високо място? И не мислят ли, че идва нов 21 юни, когато народът ще изрече своята тежка, но справедлива присъда над всички ония, които най безмилостно се подиграха с неговите надежди, с неговите болки и страдания?

Управници, опомнете се! Не с насилия ще премахнете негодуванието, надигащо се отвред срещу вас. Народа иска предана служба, вярност към интересите му, свобода и хляб. Той, който е правил и прави толкова жертви, иска и вие най сетне да направите такива за него. Възвърнете му неговата свобода, престанете да изсмуквате сетните му сили, дайте му възможности за човешки живот, и вие няма да имате нужда от такива позорни закони за печата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Новият законопроект за печата

След като цяла година бяxa най-редовни сътрудници на толкова вестници с ежедневните си изявления, г. г министрите се явяват неочаквано с един проект — намордник на целия печат, с цел да го направят благопристоен, хрисим и благочестив — да пише само туй, за което ще благоволят да му разрешат ...

Монопола на ума е обявен. Нови „величества“ и „Табу“ са провъзгласени. Не може да се пише за едно, за друго, за трето ...

Блажена България!

Но не са ли вестниците днес в ръцете на господа министрите ако не всичките, поне тия на собствените им партии? Ако те имат някакви идеали за „благочестив“ печат — кое им пречи да дадат веднага образец за такъв? Ако ли не искат да ги слушат (и това е възможно!) поне защо ги пълнеха до сега със своите изявления?

И сериозно ли мислят те, че с писани закони може да се създава морал и почтеност?

Личният пример на вносителите на закона в случая би бил много по-ефикасен от всякакви закони.

Но може би с този закон се иска да се сдържат устата на тия, които ще страдат, за да замлъкнат воплите им и да не се смущават банкетите; да стихнат гласове те на недоволните, да млъкнат гладните, да не се сочат престъпленията за да не се нарушава мирният сън на благочестивите християни, на „призваните“ и „избраните“?

Или може би, най после, като апотеоз на всичко — целта е да се вмъкне по-лесно този народ отново по кървавите полета да разрешава великите национални идеали? ...

Във всяка къща има основа, има и настройка. Когато се преправя надстройката е лесно, но когато рухва основата — рухва всичко!

В една държава тия които изкарват хляба са основата, другото всичкото е кичене - надстройка.

Не отнемайте на народа възможностите да оплаква писмено дните си

и да мечтае за утрешно щастие. Инак живота ще му се види без това тъй безсмислен и малоценен, че той ще предпочете да го хвърли в борбата за извоюване на подобри условия.

Огънят на когото още може да се сготви нещо, не превръщайте в пожар. Защото тогава който има много — за много ще жали.

А които нищо нямат — може само да спечелят!

За тънкото ухо, и комарът е музика!

Любомир Лулчев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мисълта

... Добра или лоша, това е човешката мисъл. Не хвърляйте мисълта в затвора. Винаги ще се изплъзне от там. Не се стремете да я убиете винаги ще възкръсне!

Вижте, закачиха я на всички бесилки, заковаха я на всички позорни стълбове; тя освети с лъчите си бесилките, запали с огъня на ореола си позорните стълбове!

Обезглавяваха я, горяxa я, мъчиха я, разпъваха я на кръст! В зали, подобни на тая, съдии, облечени със същите пурпурни дрехи, с шапки като тая на г. прокурора, я смазваха под същите изменения на гласа, ритмирани със същите жестове; защото всред еволюциите, революциите, катаклизмите, когато всичко се мени и всичко се проваля, неподвижното човешко правосъдие, този вечен победител в надвечерието, който е винаги победен на другия ден, запазва същия жест и същото лице!

За мисълта, затвора Консиержри е предверие на Пантеона!

И съдиите не могат вече да излязат, без да минат покрай статуята на някоя от жертвите си!

Мислеше се, че мисълта може да бъде задушена: Мисълта е лъчезарна!

Всеки ден, по кръстопътищата, на площадите, Етиен Долевци, окичени с безсмъртие, се усмихват на утринната светлина, която поздравява пробуждането на Париж.

Нека Мисълта следва пътя си, не я спирайте!

Кои сте за да преградите пътя й? Мисълта е вселената! А вие сте само атоми!

Кажете си, че каквото и да й се направи, било че я петнят, било че я поздравяват, Мисълта остава Мисъл, която разсъждава, вярва, надява се и мечтае — може би е опасна, може би е неосъществима, но, все пак със свещена мечта, поради това само, че е мечта!

Син ма общество, родено от мечти, оставете човешкия мозък да мечтае както си иска!

Защищавайте се, но не преследвайте!

(Из защитната реч по делото на Жан Грав)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Най-нужното

Има неща от първа необходимост в живота, има неща второстепенни, третостепенни и т. н.

Най-нужното нещо в живота на хората е любовта. Любовта към ближните, любовта към околните, с които живеем, любовта към всички и всичко. Всички други нужди, които имаме, са второстепенни. Без любов не може да има съгласие, мир и радост в семейството. Без любов не може да има равенство и братство и правилно разпределение и използване на благата: в обществото, в държавата, в света.

Лишени от любовта, хората са лишени от топлина и светлина. А живота без топлика и светлина е живот мъчителен, живот тъжен и нещастен — живот пуст, отегчителен и безплоден. Всичко, що ни мъчи днес, иде от там, че нямаме любов. Измамите, насилията и заробването на бедните и слабите от богатите и властниците, това иде от там, че няма любов.

Войните и кървавите революции, където човек от човека тъй безумно и жестоко се унищожава, за това причината е там, че няма любов: няма любов в човека, няма любов в семейството, няма любов в обществото, няма любов в държавата и света. Всички, всички злини и нещастия в живота идат все от липсата на любовта.

Напразно отруденият народ се готви за революция и напразно очаква свобода и щастие, ако не се готви и за любов и взаимопомощ. Революцията носи промяна в управлението, но не и в самият човек. А човека, само човека е съставената част на обществото и само чрез промяната в човека може да настъпи промяна и в обществото, промяна и в управлението, промяна на всякъде. Каква полза от промяна на властта, на управлението, когато хората (и горе, и долу) си остават същите егоисти и себелюбци? Същите хора, същият егоизъм, същите отношения, същият живот: без любов, живот без светлина и топлина, живот без радост и трайни блага. Живот, който протича всред вражда, всред врагове, живот, над който тежи черната ръка на грубото насилие и застрашава да го унищожи.

Само чрез любовта става истинската освободителна революция. Любовта променя самият човек: прави го добър, разумен, благороден. И само от добрите, разумните, благородните хора се образува добро и благородно общество — общество, между членовете на което има само добри отношения, само съгласие и мир, общество, където всеки се отнася към другите тъй внимателно, тъй добре, тъй благородно, както желае и другите да се отнасят към него.

Любовта е най-нужното нещо, както за живота на отделния човек, така и за обществото, така и за света. Без любовта няма истински и трайни блага в живота.

Богатите са неспокойни и измъчени, защото имат омразата и завистта на бедните, които дебнат всеки миг да ги лишат от всичко: бедните са неспокойни и измъчени, защото не са осигурени и трябва чрез непосилен, чрез убийствен труд да задоволяват всекидневните си нужди, всички са зле: едни, защото имат много, защото са алчни и ограбват труда и благата на другите: други — защото са ограбвани и нямат необходимото. Всички са нещастни: и едните и другите, защото им липсва любовта (това най-висшо благо) от която напълно зависи правилното разпределение на благата е живота. Навред, където има любов, в семейството, в обществото, в държавата, в света, навред само тя, само любовта може наравно да осигури всички в живота, наравно да се ползва всеки от земните блага.

Любовта е най-нужна в живота на хората. Има ли любов, ще има всичко и за всички.

Т. Чаушев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Умът и сърцето

В живота съществуват 2 състояния или течения, радост и скръб, който периодически се сменяват. Тези и двете състояния произлизат от сърцето, а не от умът. Всички нещастия и противоречия произтичат от сърцето; нещо неразбрано има там. И хората не знаят нито защо скърбят, нито защо се радват, дълбоките причини им са неизвестни; те може би познават само външните поводи, но те не са причина. И ако хората знаеха какво ще им донесе скръбта, те не биха скърбили; и ако знаеха какво ще им донесе радостта не биха се радвали; защото в земния живот, една радост, се сменя с една скръб, и една скръб се сменя с една радост. Това е като закон. Но човек не е в тези състояния. Човек е онзи който мисли, а не онзи който чувства: който чувства. той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш — ти си човек.

Туй което чувства не е човека; то е човек-животно: — туй, което върши престъпления не е човек това е звяр; животното — звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления — така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички които мислят и не вършат престъпления са човеци; а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр. разбирам един човек който не разбира, защо му е даден живота; всеки човек, който мисли, че само той е роден да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек който разбира живота, и мисли и иска всички да живеят както той живee, той е човек. Това е идеала по който трябва да живеем.

Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото до сега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските, и живеят като тях. Това не е религия — под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления, това са най-силните хора в света, хора които се само видоизменят, но не умират, и за тях е бъдещия живот. Смъртта е най-голямото ограничение в което може да се постави едно разумно същество; живота пък е най-голямата свобода в която може да се постави човешкия дух. Смъртта е необходима за човека — животно, и за човека звяр. Смъртта — това е най-тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане. И когато природата иска ла се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев — смъртта, дето и злото като дойде не може да мине от другата страна; защото от другата страна на смъртта е живота на безсмъртието. Които не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения.

Човек е само онова, което той може да тури в действие; това е неговата мисъл; мисълта, това е храна на човешката душа. Аз вземам думата в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека,—това е човешкия ум, който е единственото нещо в света което е вечно и което не умира; и когато човек умре чувствата се прекратяват; умрелия не чувства като един жив човек; в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, които е преживял; те остават в потенциално състояние: и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила. Грешника, и след като умре, пак си остава грешник; смъртта не го изменя — Ако мине от другата страна на смъртта, изменя се, но ако не мине, остава си същия. Или казано другояче —докато не дойде ума на човека и да почне да мисли, човек не може да се измени; единственото нещо, което може да измени човешката натура това е човешкия ум, които е от най-ново произхождение. Той скоро е дошъл да работи; до времето на Мойсея хората не са ходили по своя си ум; какво нещо е човешкия ум и какви са законите на неговата дейност, го знаеха само египетските посветени, и Мойсей беше го научил от тях, а народа въобще ходеше по чувствата си, по сърцето си. Под разумно сърце на езика на посветените се разбира умът —да разбира кои неща са постижими и кои не. И всички страдания се дължат на сърцето. Всички народи и индивиди днес живеят със стремежите на сърцето и затова се раждат страданията. И хората сега чакат Бог да ги спаси; но тази дума „Бог“ е една неразбрана дума. Думите Господ и Бог — съдържат две различни идеи в себе си, това са 2 принципа които работят в битието. Господ е принципа на абсолютната любов, а Бог — е принципа на съвършената и абсолютна мъдрост, и двете са съединени в едно. Аз ви говоря за вътрешните понятия, които посветените са имали някога в ума си. Всеки, който отрича Бога в себе си, той е без ум. Само животните нямат никакъв Бог — бог за тях е човека и то много жесток бог.

За да разбере човек има ли Бог в света, той трябва да има един ум. Умът съдържа всичко в себе си. той е безсмъртното начало, той е човека които мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце, което не е задоволено в нещо в живота.

Сега аз не изхождам нито от религиозно, нито от съвременното научно гледище, а от гледището на природата.

Няма нито един човек, който да иска да страда, а при това всички страдат! Всички искат да бъдат радостни и здрави. Има един начин за реализиране на този копнеж. Причината за нашите скърби и болести е че нашият ум не работи. По някой път нашето съзнание се запрашасва; има един сърдечен прах, които запрашва съзнанието и следствие на това токовете и силите на живота се прекъсват; а щом се прекъснат жизнените токове, явяват се условията за скърби и болести. В човешкия ум постояно трябва да приижда нещо от вън. Умът е онази велика сила която възприема енергиите на природата и ги преработва като използва част от тях за да живее, а другите изпраща навънка в природата. Между човека и природата има една постоянни обмена. Дали го съзнаваме или не — фактът си остава верен. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала по този начин на работа. — Тя им дава и взема от тях.

От сърцето на човека идват всички негативни помисли; когато човек замисля да се убие или да направи каквото и да е престъпление, това иде от сърцето а не от ума. И природата е предвидила смъртта, като едно средство да освободи хората от робството на негативните сили; но смъртта освобождава само когато дойде по-естествен начин. А когато умре човек преждевременно, той си остава при същите ограничителни условия, които произвеждат страданията. След смъртта човек не еволюира, както мислят някои; смъртта е един прелом на еволюцията, и за да почне човек пак да еволюира, трябва да се роди отново; и ще почне оттам където е прекъснал.

Сегашните религиозни хора мислят че като вярват в Бога, всичката им работа е в ред; но вярата в Бога показва само присъствието на нашия ум — защото само където работи умът имаме вяра, а другото е суеверие; а когато почнем да живеем по законите на своя ум тогава ще почнем да служим на Бога. Думата Бог не е много съдържателна. Най-съдържателната дума, която съществува в езика на всичките народи, това е думата ум. Най-силната дума това е умът. Тя е същата дума „аум“ или „ом“ — една свещена дума, която посветените на Индия произнасят по няколко пъти на ден. И ако хората биха разбрали само тази дума, цялата култура ще се измени. Ако знаете само как да я произнесете ще дойде светлина във вас. И когато дойде един велик Учител в света, той ще запали и пробуди човешкия ум, ще научи хората да мислят; и като се съединят всички умове в едно, това е Учителя в света, това е пътя, по който ще дойде спасението на човечеството; когато просветне умът, ще изчезнат всички убийства и престъпления.

Ако в хората не дойде умът да работи, те не могат да влязат в Царството Божие. Човешкото сърце трябва да дойде в хармония с човешкият ум това е пътя, по който хората ще могат да разрешат всички индивидуални и социални противоречия и ще дойдат до новата култура, защото всичките противоречия произтичат от сърцето, което е един свят в който силите са неорганизирани и материята е много гъста. Умът и сърцето — това са две течения в човека, които са свързани с двете кръвоносни системи, умът с артериалната система, а сърцето с венозната система; венозната кръв носи със себе си всичките нечистотии и утайки от тялото и трябва да се пречисти през белите дробове за да бъде полезна за организма — също така и човешките чувства трябва да се пречистят през свещения огън на умът за да ни ползват.

В кръвообращението работят най-разумните същества, и най-интелигентните клетки, и ако хората не грешаха, тези същества щяха да им покажат пътя на безсмъртието. Вие не можете да си представите какво внася съмнението, подозрението и всички негативни качества в кръвта ви — внася нечиста материя която пречи на живота да функционира правилно, — внасят смъртта.

Когато се пробуди към дейност човешкият ум, всички тези негативни качества ще изчезнат и страданията ще се премахнат, защото страданията са свързани с живота на сърцето, с венозната система. И когато Христос е казвал — да се отрече човек от себе си, той е подразбирал да повери всичко на своя ум; така ще дойде спасението на човека.

Чувствата трябва да се поддържат като една основа върху която умът трябва да дойде да работи. Умът и това, което наричат дух са едно и също нещо.

И когато дойде човешкият ум да ръководи живота ни, той ще създаде една епична култура; ще даде методите за живота, и възпитанието на децата ще започва още със зачеването, в утробата.

Днес при все, че хората минават за умни, днешната култура не е съградена върху човешкият ум, а е резултат на човешкото сърце, и за това са всичките тези борби и противоречия; днес не работи човешкият ум, а работи човешкото сърце, личните чувства; хората живеят в задната част на главата си, където са локализирани чувствата, а не в предната част където е локализиран умът. И затова защото чувствата работят, светът се намира пред нова опасност — нова световна война, кояято, ако не се предотврати, ще помете цялата европейска култура. Затова всички хора които мислят, трябва да насочат своята мисъл, която да предотврати тази катастрофа, защото човешката мисъл е най-мощната сила в света. Един учен човек може да покаже пътя на цял народ, и да покаже изворите на блага в природата, от където може да се черпи; защото природата разкрива своите богатства само на умните. България е една богата страна, и аз съжалявам, че вие при големите богатства страдате. България е една страна с големи възможности за култура, но тези сили които са вложени за култура се спъват. Тук дойдоха преди векове богомилите за да могат да канализират тези сили и да създадат култура, която да бъде авангард на общочовешки прогрес; но българите, понеже не работят с ума си, а със сърцето си, не ги разбраха и ги изгониха и те занесоха тази светлина и знанието си на запад, където положиха основите на ред идейни и прогресивни движения, и подготвиха условията за изграждането на западноевропейската култура: днес европейските учени с факти и документи доказват, че богомилите посяха семето на културата и светлината, която озари запада; българите, които са роби на своите чувства, по такъв начин в миналото проиграха съдбата си; но сега българите се намират пак на същото място и трябва да бъдат по-умни за да не проиграят и сега съдбата си; ние желаем доброто на българите, затова апелираме към тяхната мисъл; защото само мисълта само умът може да канализират енергиите в човека и да ги използва за творческа цел; затова тези, които искат да служат на Бога и на човечеството потребно им е ум и знание.

Светът се намира пред прага, на една промяна, която ще стане внезапно; хората една вечер ще заспят и на другата сутрин като се събудят, ще се намерят че не са такива каквито са били; ще намерят че всичко що ги е мъчило е изчезнало, страданията ще изчезнат. Това ще е царството на човешкият ум; тогаз във всеки човек ще видим брата, и всички ще имат възможност и условия да реализират копнежите си и де се проявят; тогаз и мъже и жени ще бъдат истински свободни, а не като днес — роби.

Когато дойде човешкият ум да работи, слуги и господари ще изчезнат, управници и управлявани ще изчезнат — и хората ще бъдат свободни, и всеки ще знае своето место и функция; всеки ще бъде господар на себе си и ще управлява себе си; а днешния социален хаос е резултат на човешките чувства, при които всеки иска да подчини и управлява другите.

Спасението на човечеството е в човешкият ум — великото божествено начало в човека, което може да го направи свободен и щастлив.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...