Jump to content

Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 58 - год. V.

Севлиево, 1 февруари, 1933 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Възпитанието на детето според Розенкройцерите“

от Макс Хайндел

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Трудово Братска Задруга (С. Калименов)

Хляб и свобода за всички (В. Пашов)

Словото на Учителя. Общочовешко братство (Из беседата, държана от Учителя но 15. I. 1933 год.)

Фонд „Трудова Братска Задруга". Отзиви

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Трудово Братска Задруга

„Всичко е дадено от Природата и трябва да се разпредели

за всички.

Това е пътя за излизане от съвременната криза”.

„Съвременните християни чакат Христос да дойде да

разреши въпроса.

А ние защо сме дошли? - Да не сме дошли да си играем

на национализъм, или сме дошли на земята да уредим

своите лични дребнави работи? Всеки трябва да гледа на

другите като на братя, и благата, които има, трябва да

бъдат общи".

„Държавата, ако не се грижи за народа, тя изгубва правото

си на съществуване".

„Днес в християнския свят хората умират от глад. И отгоре

на това „верующите” казват, че такава била волята Божия.

- Това е ужасно престъпление и богохулство, защото

Христос проповядваше любов между хората, а любовта

иска благата да бъдат за всички”.

„И първите християни живееха в свободни комуни, в

братски общежития, по завета на Христа".

„Това е новата религия в света - религията на

общочовешкото братство. Не е въпрос за вяра в Бога -

това е личен въпрос - а въпроса е, че братство трябва

между хората”.

Учителя

Християнството, за което се говори от 2000 години насам, в името на което са пролени реки от кръв и са извършени безчет престъпления, трябва най-сетне да се приложи.

Християнството, превърнато днес в доходна професия, от която живеят отделни единици, и употребявано от „силните на този свят” за приспиване съзнанието на огромните маси, трябва да се възроди наново в своята изправна чистота.

Живецът, ядката на християнството, това е учението за братството и любовта между всички хора. А какво братство има днес на света, когато хората, чрез своята богиня - „съвременната положителна наука" - са издигнали в култ принципа - човек за човека е вълк - в него вярват и по него живеят?

Човек против човека, съсловие против съсловие, класа против класа, църква против църква, народ против народ - са се вдигнали и живеят в постоянна борба и самоизяждане. Това е днешното състояние на света и то не е никакво християнство, а тъкмо обратното - отрицание на християнството, антихристиянство.

Естествена борба за съществуване - казва „науката". И хората, съгласявайки се с тая „наука", ден и нощ се готвят за борба, произвеждат милиони пушки, топове, снаряди, задушливи газове, бойни аероплани, подводници, параходи. Съгласявайки се с тая „наука”, днешните правителства решават и дават по 40 и 50 на сто от държавния бюджет за военни цели.

Но освен общепризнатата „наука”, за „вечната борба на всички против всички”, която се преподава в училища и казарми, съществува и друга наука, която казва, че почти 90 на сто от силите на човечеството се изхабяват във взаимната борба между големи и малки единици, и че е достатъчна само една малка част от огромните енергии, харчени днес, за да има доволство и щастие за всички.

Има „място под слънцето" за всички. Земята може да нахрани и задоволи всички. Но - откажете се от своята безумна амбиция за национално и лично превъзходство и хегемония. Отклонете се от своя сляп егоизъм, престанете да разрушавате и живота ще влезе в своя естествен път, ще изчезнат днешните противоречия.

Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н. да докарат това, което би трябвало да дойде като естествен резултат на пробуденото човешко съзнание.

Но не са виновни тези, които търсят изходния път от днешния хаос в революцията, а виновни са тия, които превърнаха християнството в жалка пародия на Христовото учение, които направиха от него защитник на техните егоистични интереси.

Божествената Правда е всесилна и тя ще се наложи. И ако не бъде доброволно приета, ако не се въдвори по пътя на съзнанието, доброволните усилия и жертви, то тя ще се наложи насилствено, след революции, кръвопролития и взаимоизтребления.

Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто?

Какъв ще бъде тоя „нов свят”, който ще бъде изграден върху кръвта и костите на милиони паднали от двете борещи се страни? - Той ще бъде построен на пясък, защото в престъпление е заченат и насилието ще остане пак като главно средство за регулиране на човешките отношения.

Чрез насилия, чрез революции, та, ако щете, и чрез гласуване и закони може да се дойде до един казармен, властнически комунизъм, където личността на човека ще бъде смазана и принизена повече и от днес. И само по пътя на съзнанието, по пътя на естествения развой на новите форми на живот, ще се дойде до реализиране на истински свободен, братски и щастлив живот.

Ето защо ние издигаме лозунга за Трудовите Братски Задруги, за братските общежития, свободните комуни - както щете ги наречете - в които ще влязат тия хора, в които съзнанието на новия, свободен, трудов, братски живот се е достатъчно пробудило. Те ще запалят със своя пример и ентусиазъм целия свят и така, всред отиващия си и загиващ от своята естествена смърт стар свят, на егоизма и разделението, ще се роди новия свят на братството, единството и любовта.

Християнството, истинското християнство е една велика реалност и само то може да даде най-правилното разрешение на всички въпроси на живота, включително и на наболелия днес социален въпрос. То ни сочи пътя на изход из днешния световен хаос - обединение на човечеството и изграждане на новия обществен строй без насилия, революции и кръвопролития, чрез изграждане на свободните братски трудови задруги.

Днес, а не утре. Не след като „вземем властта" с избори или революция, а сега, като доброволно дадем всичко, което имаме, обединявайки се с други, еднакво мислещи с нас хора, за полагане живота си върху основите на истинското християнство.

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хляб и свобода за всички

Днешният век е век на борба и копнеж за извоюване на по-сносен културен и икономически живот. Днешната епоха може да се характеризира като епоха на борба за хляб и свобода. Големите икономически и социални движения на нашата епоха са израз на стремежите за хляб и свобода, при все че някои от тях не са правилно ориентирани по въпроса. Но нас ни интересува в случая онзи спонтанен напор на масите към хляб и свобода. И прав е този напор на народа, защото това е естествено право на всеки човек.

Според новото схващане на живота, цялата природа представлява един велик жив организъм. В този велик организиран свят всяко същество представлява един орган със специфична функция и служба, и като така, той е ценен за този организъм.

Второто положение, което съществува в този велик организъм, е, че всяко същество има правото на храната, която му е потребна. Храната му не се определя по максимата „според стойността на извършената работа", но според нуждата. Който иска да се увери в реалността на този закон, нека проучи живота на клетките в организма.

Друго основно положение в този организъм, положено от самото битие на нещата е, че всяко същество има свобода т. е. има известно поле и граници на действие, в които то е автономно да действува съобразно със законите, положени в самото негово битие, които са закони и на обективния свят, в който то развива своята деятелност. И по силата на тези закони, в средата, в която то действа, никое друго същество няма право да му налага други закони или да го ограничава в неговата дейност в собствената му сфера. И никой няма право да прониква в чужда сфера на дейност, понеже с това нарушава свободата на другите. А закона за свободата е безусловен. За да се уверите в съществуването на този закон, погледнете на небесните тела в пространството, на клетките в организма, на електроните в атома.

Тези три положения: — да изпълнява известна функция, да има нужната храна и да бъде свободно, т. е. да има известно поле на дейност, в което да бъде автономно и независимо от някаква външна причина, а да е подчинено само на вътрешния импулс на силите, които действат в самото него — са вложени във всяко живо същество като тенденции и стремежи на самия живот, и по силата на тези тенденции, то се стреми да ги задоволи и реализира. Това са спонтанни и естествени стремежи и импулси на всяко живо същество.

И до толкова, до колкото се спазват тези три закони и стремежи в един колективен организъм — каквито са човекът и обществото — дотолкова има и хармония в неговото развитие. Хармонията в отделния човек се изразява в здраве на тялото, чистота на чувствата и светлина на мислите, а в обществото това е правилен обществен живот — икономически и духовен.

Днешната духовна, социална и икономическа криза е резултат от неспазване на тези три закона, вложени в битието не всека жива твар.

Днес преди всичко някои са си присвоили правото да определят функциите на всяка част (член) от обществото, а с това вече те нарушават третия природен закон, вложен в битието на всяко живо същество — закона на свободата. С нарушението на този закон, те са нарушили и другия основен закон — за получаване на нужната храна, и вместо всеки да има храна според нуждите си, както е в природата, те са си създали един изкуствен закон — всеки да получава храна според заслугите си, според стойността на извършената работа. А тази мярка е довела човечеството до днешния обществен строй на „заслужили“ и „незаслужили", на привилегировани и непривилегировани, като краен израз на който имаме днешната социал-икономическа криза. И като следствие от нарушението на тези два закона, всеки човек е изместен от своята естествена функция, което нарушава вече и отношението на частите към цялото, и като следствие на това се явява голямата световна криза по отношение на целокупния живот.

И затова борбите на нашето време за хляб и свобода са израз на тези естествени стремежи на човека към запазване на законите на собственото му битие, защото тяхното нарушение е смърт за него.

Живота сам по себе си е една общност и той е носител на всички блага, необходими за всяка форма, в която той се изявява. Както кръвта в организма е носител на всички блага и всеки човек, като клетка на този велик организъм, има право да се ползва от тези блага колкото всички останали. Всички, които задържат благата, правят засади и баражи на самия живот, но нека знаят че вършат престъпление спрямо живота, спрямо ближните си и спрямо себе си, и че ги чака жестока съдба, защото живота е безпощаден към нарушителите на неговите закони.

Ние сме против всяко узурпиране на благата и свободата, които ни са дадени от живота. Ние не искаме и един ред, където искат да ни дадат хляб, а да ни отнемат и последната свобода. Ние искаме хляб и свобода, искаме свободно общество, свободна федерация на отделните единици, групи, нации.

Това иска живота, това искаме и ние — хляб и свобода за всички до един!

В. П а ш о в

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Общочовешко братство

Битието в неговата целокупност е непонятно за нас, защото не можем да го схванем конкретно със съзнанието си. Видимо, конкретно за нас е само това, което ние схващаме със съзнанието си, което оставя впечатления в нашия ум и него ние разбираме. То е онази част от Битието, за която имаме органи да я възприемем.

Когато нашето съзнание се разшири и си създадем нови органи за възприятие, видимият, обективният свят ще стане много по-обширен, животът ще ни се представи в нова светлина, ще добием ново знание за човека и природата и човешките общества ще се преустроят на нови начала.

По силата на това обстоятелство, Истината, която представлява целокупността на Битието не може да бъде изяснена в една епоха. Нейното изясняване е един вечен процес на разкриване на света пред нашето съзнание. А Битието в своята целокупност е винаги съществувало, няма начало. Всички процеси които стават, стават вътре в него. Светът не е създаван, а си е вечно пребъдващ. По отношение на целокупността не може да се приложи законът за причини и последствия. Той има отношение към процесите, отношенията на частите в цялото, но няма отношение към цялото само по себе си. Той е един вторичен закон, който възстановява и регулира отношенията между частите в цялото. А

основен принцип в Битието е Любовта,

която е проява и същина на Духа, като вътрешното единство на Битието. Като обективна прояви на Духа в човешкия свят се явяват животът умът. Умът не може да се прояви без живота, бе сърцето; и човешкият дух не може да се прояви бе Любов. Ние познаваме Духа чрез Любовта.

Любовта е обективната страна на туй Непонятното; тя е единственото понятно за нас при сегашните условия. При нашето сегашно развитие най-голямата разумност винаги я свързваме с Любовта. Където влезе Любовта, нещата ни стават понятни разбрани. И когато обичаме някого, ние го познаваме се интересуваме от него, като част от самите нас.

Само като дойде Любовта в човека не по механичен начин, човек може да познае себе си, другите, света, защото Любовта е единство сама в себе си, и като дойде в нас тя разширява нашето съзнание или ш самата е израз на едно разширено съзнание. А съзнанието е само отражение на дейността на човешкия дух, който е самият човек.

Окултната наука казва тъй: Духът и душата е, а умът и сърцето се проявяват. И човек дотолкова| силен, доколкото съзнава своя дух. Човек дотолкова е благороден, доколкото съзнава своята душа. Силата на вашето сърце зависи от това, доколко съзнавате вашата душа. Умът ви работи дотолкова, доколкото съзнавате вашия дух. Всички прояви в нашия психичен живот не можем да обясним само със сърцето и ума, а можем да го обясним, като вземем в съображение и човешкия дух и душа, които са от по-висша йерархия от ума и сърцето.

Докато при хората е проблем има ли душа и Дух или не, у животните е проблем дали има ум. Те съзнават, че имат сърце, но не съзнават ума. А хората спорят има ли дух. Духът не е материално нещо. Той е същината на нещата. Духът е самият човек, туй, което сте вие във вашата същност, това е духът, туй неизменното, което съзнава, че сте неизменен. И вие дотолкова сте неизменни, доколкото съзнавате, че у вас присъствува нещо разумно, което е същината на битието и е гаранция за мировата хармония.

Съвременната бяла раса трябва да разреши този въпрос, трябва да реализира хармонията в обществения живот. Защото животът като единство е велика хармония и в него няма място за дисхармония. А днешният обществен строй е съграден на ронливата основа на дисхармонията. Докато животът е пълнота и изобилие, в днешната култура има хора, които нямат хляб.

Бялата раса трябва да разреши въпроса за хляба, който е основата на икономическата проблема. Храната на всеки човек трябва да бъде осигурена.

Социалната и икономическата криза е общочовешка и културна криза и за да избегнат по-големи усложнения, трябва да й се даде правилно разрешение - да има храна за всички и да няма човек изложен на глада и на лишенията. И заради храната по-голямата част от хората днес са изложени на изкушения, за да извършат някакви „престъпления" и след това да ги държат отговорни.

Богатите казват - нека работят. Но какво да работят? Религиозните казват - Бог ще промисли за тях. Да, но този Бог живее в нас и казва, че трябва да разрешим този въпрос на хляба, а ние Го чакаме да дойде от небето да го уреди. Той е дошъл отдавна в нас и понеже дава хляба за всички, иска да се даде на всички, а не да стои в хамбарите и да го хвърлят в морето.

Всичко е дадено от природата и трябва да се разпредели за всички.

Това е пътят за излизане от съвременната криза, която задушава бялата раса. Не е въпрос за търпение. Ако е въпрос за търпение, всички трябва да търпим. Бог еднакво гледана бедни и богати, на силни и слаби.

Ние проповядваме един Бог, чиито отношения към всички същества са еднакви и благата Му са еднакви за всички.

Съвременните християни чакат Христос да дойде да реши въпроса. А ние защо сме дошли? Да не сме дошли да си играем на национализъм? Или сме дошли на земята да си уредим своите лични, дребнави работи?

Всеки трябва да гледа на другите като на братя, и благата, които има трябва да бъдат общи.

Сега ще кажат, че това не е съгласно със съвременния ред, със съвременния строй и със законите на държавата. Но какви са основите на държавата? Ако в една държава няма разумни закони и ако в нея за народа не се промисля, каква е тази държава?

Държавата ако не се грижи за народа, тя изгубва правото си на съществуване. Сега не искам да кажа, че вие сте виновни. Но въпросът е, че трябва да има импулс у всички хора да работят за повдигането на човечеството.

Не трябва да разделяме хората на верующи и безверници, а трябва да ги разделяме на хора, които мислят и хора, които не мислят. Ние искаме хора, които мислят и които имат сърце, които да считат нуждите на всички хора за свои. Може да не можем да помогнем, но трябва да дадем импулс в това направление.

В нашия век трябва да бъдат задоволени нуждите на всички хора, които живеят по лицето на земята. Животните са разрешили въпроса за храната, а хората които мислят, не могат да го решат. Днес в християнския свят хората умират от глад - и отгоре на това верующите казват, че такава била волята Божия. Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички.

И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития по завета на Христа.

В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване. И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението.

И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса.

Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството. Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат.

Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Новата религия трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието се е пробудило. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпросът е, че братство трябва между хората.

Из беседата, държана от Учителя но 15. I. 1933 год.

И украсиха светилниците

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Фонд „Трудова Братска Задруга"

ОТЗИВИ

„ ... Понеже нямам други средства за подпомагане на това дело, изпращам ви това, което мога — един златен пръстен. Нека сумата, добита от неговата продажба, се употреби за братската задруга“.

Н. Г.

„ ... Свещена е работата, която сте започнали .... Когато аз прочетох думите "Трудова Братска Задруга“ сърцето ми трепна, като че ли те бяха отдавна записани там! Свещени са тия думи, братя! Велик завет е това дело ... Аз ви чувствам близки, по-близки от родните си братя и желая да взема участие в Задругата“.

К. Д.

„ ... Идеята е хубава и навременна. Обещавам да помогна с хиляда лева, които ще мога да внеса до Петровден.

Ако не сте си избрали още място, може да се прегледа и нашето село: тук има добри и подходящи условия, красива природа и плодородие, и ние ще услужим с нашето стопанство и сгради“.

А. П.

„ ... Навярно мнозина ви насърчават, но и аз искам да кажа няколко думи. Преди всичко, ние трябва безспирно да работим в това направление. Защото, ако това не можем да направим, то какво друго ще направим? До сега в. Братство заслужи да му се отдаде нужното доверие. Жертвите, които сте извършили в досегашната си работа, надминават силите на мнозина ... Но, аз мисля, че е добре да настоявате постоянно чрез в. Братство с малки позивчета в това направление. Нека читателите свикнат с това ви намерение. Обезкуражените, отпадналите духом — да се ободрят и възпламенят. Искайте, това е хубаво, защото не го правите за себе си.

... Изпращам ви хиляда лв.“

В. X.

Ней-ценно е за Христа лептата на вдовицата. Най-много дава тоя, който отделя няколко лева от своето нямане, защото той прави най-голяма жертва.

Един беден каменар от Еленския балкан се обади вече на два пъти. Ето писмата му:

„Поднасяме ви скромната си лепта помощ за Трудовата Братска Задруга (събрани 150 лв. от 4 души)... И тъй с четири тухлички се явяваме в грамадния строеж“.

„ ... Ето още малко прашец за изграждане килията на братския кошер — 60 лв. ... До колкото можем ще работим за преуспяването на братските идеи и за реализирането им. И, то се знае, без светилник ние никога нямаше и да помислим, че зад хаоса на днешния объркан свят има и един светъл бряг, има една светла страна на добрия живот!“

Г. X.

*

Братя и сестри, не е въпроса в многото. Не е въпроса в парите. Въпроса е за чувството, което расте и крепне. Въпроса е за съзнанието, което се пробужда и избистря. Въпроса е за волята за нов живот. която ще сломи всички прегради и ще въплъти в живи форми бляна на хиляди души.

Имайте вяра в едно божествено начинание. То може да се осъществи и без помощта на този или онзи. Но как хубаво е, когато килиите на кошера биват изградени с усилията, с прашеца, донесен от всички пчели. Защото медът. с който ще се изпълня, ще бъде за всички.

Всеки по малко и — кошера ще бъде готов.

ПОЛУЧЕНИ СУМИ

В. X., с. Кочериново — 1000 лв. Н. К., с. Кочериново — 100 лева; А. С., Ямбол — 900 лв; Ц. X., с. Мургузлий — 20 лв. Г. X., с. Драгийци, — събрани 150 лв. В. В., с. Поибрене — 1000 лв. Г. X. с. Драгийци, събрани 50 лв. X., Севлиево — 300 лв. От миналия брой 650 лв. — Всичко 4170 лева.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...