Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60

[Ани]

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 60 - год. V.

Севлиево, 1 март, 1933 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Възпитанието на детето според Розенкройцерите“

от Макс Хайндел

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Да създадем истинско училище! (Г. Н. Делев)

Яжте черен хляб! (Из „Здравна Просвета“)

Трудова Братска Задруга (Дим. Станев)

Frateco

Словото на Учителя. Пробуждане на космичното съзнание. (Из беседата, държана от Учителя на 29. 1. 1933 год.)

Съобщения

Книжнина

[Ани]

Да създадем истинско училище!

Въпроса за създаване на трудови задруги, братски общежития, подигнат навреме и уместно от в-к „Братство“, поражда след себе си и втория от капитално значение въпрос — създаване истинско училище.

Личния и егоистичен живот с всичките му пожелания, мечти и миражи, та ако щете и „силна вяpa“, не могат да дадат израз на истинското Христово учение, а си остават само едни нови маневри на безволната и разхлабена плът.

Да се даде всичко в едно общежитие, което да се постави на истински духовни основи, за да бъде трайно, — ето пътя и изхода от днешното хаотично - положение.

Всички, които се съгласят да образуват дадено общежитие, трябва да дадат всичко на Бога; т. е. -да дадат всичко каквото имат на общежитието за вечни времена, без право на собственост или дележ, ако утре някой от общежитието поиска.

Това общежитие, подчинено на един вътрешен закон, живее на вечни времена, като всички, които се раждат, растат и остаряват в него; всеки, който го напусне, не взема нищо.

Но, за да може децата да се възпитат в новото и истински Божествено учение и да продължат да живеят в общежитието, то те трябва да свършат училище и получат знания нужни за един такъв живот, а не дипломи за служби.

За да се осъществи една такава идея, трябва към централната братска задруга с помощите на локалните такива, да се образува едно училище, което да се издържа от всички братски задруги, децата на които ще свършват като в пансион това училище.

Преподаватели смитам че имаме предостатъчно, хора с морал и стабилни знания, които днес, едни оковани в сухите правилници на мъртвата педагогика, други в преподаване частни уроци, иждивяват напразно силите си.

Този е пътя на братствата в България. Само така ний ще можем да приложим Христовото учение, само така ний ще станем пионери на новото, и спасители на света, който погива.

В това отношение в. Братство трябва да засили дейността си, за да не пропущаме златното време. Още днес, а не утре, трябва да приложим това, за което вече от години само приказваме.

Г. Н. Д е л е в

Б. Ред. — Въпросът е важен и заслужава вниманието на всички. За никого не е тайна, че днешното училище не може да подготви хора — строители на нов живот. Молим тия, които са мислили и работили в тая насока, да се изкажат.

[Ани]

Яжте черен хляб!

По едно странно заблуждение, по-скоро поради неведение, днес гражданите предпочитат белия хляб пред черния. Считат бялото брашно за по-превъзходно от черното, скорбялата като храна за по-ценна от триците.

Знае се, че за да се добие бяло брашно, трябва златното зърно на нашия чернозем да се прекара през усъвършенствани мелнични камъни, цилиндри, които отнемат горните му пластове и смилат само сърцевината на зърното. А сърцевината на пшеничното зърно е чиста скорбяла, когато горните отнети пластове съдържат живителните вещества за храненето ни — глутенът, фосфатите на зародиша, диастазит и витамините.

А тия вещества са ценните, незаменими за нашето здраве, те са нужни за поддържането на нашия живот. Tе съставляват истинското качество на добрия хляб. Tе имат само едно неудобство — правят хляба по-чер, не задоволяват погледа на изтънчените, на деликатните, които са се лишили от небце в устата си. — Такива могат ли да ядат селски хляб?

Триците — които носят най-енергетичните вещества на зърното — те са за свините, за говедата, за кокошките, а за изтънчения, умния, учения човек — скорбялата, лъскавата скорбяла на пшеничната сърцевина, -която няма вкус, няма глютен, няма диастази и витамини.

От многото и все по-финно мелене на брашното, с отпадъци 35 и 40%, стигаме до там, че на xлебарите даваме брашното, което не съдържа, може да се каже, никакви соли, нито вещества, абсолютно нужни за образуването на костите у децата и — нека не се забравя — за възстановяването на мишците у работниците.

— О, хубавото бяло хлебче! — възкликва незнаещият — пред хлебарницата с луксозен хляб.

— Отрова! — ще му отговори хигиениста. Лъжехляб! Без фосфати. Такъв хляб разваля зжбите. В него няма усвоими варови соли. Хляб който ще мине от единия до другия крак на храносмилателния ви канал, както колата на гладачката, като ви остави един вкус на празнота, на отпадналост, на непобедимо желание за възбудни ястия

Да, с белия хляб, човек чувства нужда да се подкрепи с алкохол, вино, силна бира, двойна порция месо, приправки с всички възбудни и скъпи вещества, които се гълтат трескаво, за да заменят живителните вещества, които природата ни дава в пшеничното брашно и които ние премахваме поради глупост, поради привикване към външност, поради мания всичко да приправяме в името на индустрията.

Да се върнем ако не към съвсем тричения хляб, поне към черния хляб, месен от брашно, което съдържа още напълно онова, което прави незаменимо житното зърно.

И нито един да не заменя този хляб! Няма човек който да не може да използва хранителните облаги на черния хляб, приготвен както трябва. погрешно се препоръчва белия хляб специално и дори задължително в режима: на някои заболявания на храносмилателните органи. Черния хляб, омесен и изпечен както трябва, е най-здравият от всеки друг хляб, еднакво добър както за здравите, така и за болните.

Яжте чер хляб!

Из „Здравна Просвета“

[Ани]

Трудова Братска Задруга

Естествено и постепенно новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, на братството и взаимопомощта ще създаде и нови форми на общежитие.

Във всеки град и село, дето има братя и сестри, неизбежно ще прибегнат до взаимопомощта и солидарността в усилията си към индивидуално и обществено възраждане.

Изпърво тази любов и взаимопомощ се проявява в услужване с книги: всеки брат дава библиотеката си за общо ползване. Също той дава

своите знания, вещи и инструменти, като естествено проявява известен контрол при това ползване.

После взаимопомощта се проявява в създаване работа (препитание) един за друг според способността, годността и общите нужди.

Hямa труд унизителен, когато той е необходим за благоденствието на задругата. И онзи, който, иска да бъде пръв, той доброволно става слуга: — служи на другите.

Не трябва да мислим, че този красив живот е лесен. Много усилия и жертви са нужни за неговото реализиране. Но той е възможен.

Някои търкания също са възможни, но чрез пречистване съзнанието постепенно ще се изгладят.

Всяка Трудова Братска Задруга се явява повече възпитателно средство, а после като средство за изход от кризата, анархията в производството и от безработицата.

Ония, които познават силата на любовта, ще разберат, че това, което на хората изглежда невъзможно, то за Бога и с Бога всичко е възможно.

Защо? — Защото Бог ни подтиква към Любов и себеотрицание, към силата чрез която всичко е станало! А съвременният човек се привързва към земното (материалното) като слепец към тояга и за паница леща продава първородството си.

Чувал съм майка да казва: „когато децата ми са яли и аз съм сита“. Има хиляди случаи, когато човек разделя храната, която обикновено приема, със своя ближен или ненадеян гост и е повече сит и доволен от други път. Това показва, че Любовта е също храна за душата, за живота на човека:

Семейството, училището, даже и казармата, са особен род подготовка към задружен живот. И там има известно съзнание за братство, ред, право и за подчиняване на една обща воля — дълга.

Само, че в Трудовата Братска Задруга, е нужно по-високо съзнание за ДОБРОВОЛНО изпълнение реда, дисциплината и задълженията си.

Авторитета е едно важно условие за успеха, на всяка трудова задруга. Под авторитет разбираме честност, доверие, любов и търпение во име Христово.

При новото разбиране изчезва страха и грижата за себе си; човек не се страхува, че ще бъде експлоатиран, напротив човек започва сам да дири случаите, когато може да бъде полезен, когато може да помогне, да прояви Божията Любов и милост, защото просветеният човек знае че доброто, което правим, ни прави наследници на Божията благодат.

Дим. Станев

[Ани]

FRATECO

Това е името на новия есперантски вестник, който излиза месечно и струва само 10 лева за година.

Въпреки че започва така скромно, той има голямо бъдеще.

Frateco е предназначен да разнесе по всички кътища на земята благата вест на мира, братството и любовта, да проправи пътя към обединение на всички хора и народи в едно общочовешко семейство, да работи за премахване на всички социални и национални неправди. Frateco ще разнесе учението на Бялото Братство, и ще направи познато името на Учителя и по най-затънтените краища на света. Първите признаци за това са вече на лице. Остава само да се работи неуморно, безспир.

Frateco обаче трябва да бъде подкрепен първоначално от тук, за да може здраво да стъпи на краката си. Ний, българите, трябва да му дадем една солидна основа, за да може да действа свободно навън.

Какво може да се направи в това направление?

Записвайте абонати! Запишете се сами, запишете и всички членове на местното братство, безразлично дали знаят или не знаят още есперанто. Какво са 10 лева, когато трябва да се подкрепи едно тъй важно начинание? Абонирайте всички познати вам есперантисти. Абонирайте свои кореспонденти есперантисти в странство за него (за странство се плаша 20 лв.) Дайте обявление за кореспондиране в него. Разпространявайте го неуморно, за да може да расте по тираж и обем, да излиза по-често и така да изиграе предназначената си роля.

Абонирането става чрез в. Братство — гр. Севлиево.

Ще дойде ден, в който не ще има ни армии, ни войни, в който човекът ще се срамува, виждайки че работи само да храни полкове, в който Франция, Европа, целият свят освободен. ще диша свободно, отърсвайки и хвърляйки на боклука тая мантия от проказа, глупост и безчестие, която се нарича военен бюджет.

Камил Фламарион

[Ани]

Словото на Учителя

Пробуждане на космичното съзнание

Когато говорим за Бога, разбираме едно Свръхсъзнание, което прониква и обгръща целия космос. И туй, което Бог може да направи, и ние можем да го направим, понеже Той живее в нас и е същината на нашето битие. Това е вече закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени. Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, трябва да се освободят от закона на самосъзнанието.

В самосъзнанието човек живее в света на контрастите и противоречията; в него работи аналитичният ум, който се стреми да обхване действителността по чисто механичен път, като изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог, и познава света като множество, като факти без вътрешна връзка и зависимост.

По отношение на сърцето самосъзнанието е свят на една непрекъсната смяна на радости и скърби и човек търси само своето благо, има предвид само своите интереси; то е законът на отделността и егоизма. И за да може човек да излезе от този свят на противоречия, трябва да се освободи от закона на самосъзнанието и да започне да живее живота на космичното съзнание или свръхсъзнанието, което в Евангелието се изразява с думата възкресение.

С пробуждането на космичното съзнание или с възкресението, човек влиза в живота на безсмъртието, в живота на единството; тук изчезват всички противоречия, космосът се схваща вече като едно живо същество и животът като общност, единство; егоизмът на самосъзнанието изчезва - „мое“ и „твое“ няма.

Пробуждането на космичното съзнание, възкресението, е най-великият момент от живота на човека. Ще кажете, че това са неща невъзможни - за глупавите са невъзможни, но за умните са възможни.

Възкресението е един идеал, който постепенно ще се постигне, то е едно състояние на съзнанието, което човек може да постигне. Първата стъпка в това направление е направена, когато имаме чисто и благородно сърце, светъл ум и добра воля. То е едно състояние, което изключва всички противоречия и недоразумения, при него човек ясно съзнава, че не може да умре, човек е господар на всички положения в живота. Той може да живее на земята и на Слънцето, на месечината; свободно се движи в пространството, може да вземе всички положения в живота; той е господар и на живота и на смъртта.

Човек с космичното съзнание влиза вече във връзка и с други по-висши същества в космоса, той влиза в

съзнателна връзка с Христа.

Това не е теория, а е въпрос на опит и всеки може да го провери. Това е вече един опит на съзнанието. Защото отвънка и да се повика Христос това е само едно насилие на вашето съзнание, затова всеки трябва да направи лична, съзнателна среща с Христа, Който е на земята и работи за повдигането на човечеството.

Когато човек започне да живее с космичното съзнание, той полага живота си на съвсем други принципи и закони - за него думите и делата вървят заедно; основен принцип в неговия живот е любовта; и той живее с любовта, а не само говори за нея. За него богатството и единството е факт, а не теория или мечта, той живее в закона на единството. Развитието и пробуждането на съзнанието става последователно, Човек е съществувал и преди онзи момент, за който се говори в Библията, че Бог създал човека от пръст, но с въвеждането на човека в рая, в него се събуди самосъзнанието, което е процес на съзнание, че не живеем, както трябва, а има и друг един процес, който го наричат „възкресение“, любов, Царство Божие и пр, Всички тия термини означават една велика истина, това е космичното съзнание, което носи безсмъртие на човека. Човекът трябва да се освободи от сегашното положение и отношение, но то ще стане, когато се пробуди космичното съзнание - в него човек реализира мира, по който е копнял - той е господар на всички условия, той помага на всички, които имат нужда от неговата помощ.

Когато в човека се отвори сърцето и е готов за всякаква жертва и когато живее с идеалите за общо човешкото благо, това не са прояви на самосъзнанието, а са

първите проблясъци на свръхсъзнанието.

И колкото повече се проявява съзнанието, толкова повече нашият живот се осмисля, защото не е въпрос да бягаме от живота, но въпросът е - да се разбира животът - защото само когато разбираме живота и го живеем по законите, които лежат в самото му битие, ще реализираме вековния копнеж на човека - свободата. А сега хората чакат да дойде някой отвънка да ги освободи. Отвънка може да се помогне, но освобождението на човека е в собствените му ръце.

Пътят на освобождението е път на пробуждане на космичното съзнание. В този път човек не иска да му слугуват, а сам помага на тези, които имат нужда от помощ.

Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той вече знае, че никой няма право да владее другия и да му заповядва, защото всеки човек е проява на Бога и ако искаш да го владееш, то би значило да владееш Бога, а то е невъзможно. Бог сам слугува на хората, а не заповядва, и Той иска всички да бъдат като Него - да служат, а не да заповядват. Ако е въпросът за господарство и власт над другите, то Бог със Своята всесилност и всемъдрост, би могъл най-много да упражнява тази власт, но Той не го прави, защото

Той знае, че няма по-велико нещо от свободата.

И затова Той е оставил всички същества в космоса свободни и следствие на злоупотребяване на тази свобода се раждат известни аномалии в живота, които Той допуща по закона на свободата, но за които не е Той причина. И днешният безпорядък в живота е резултат на тази свобода.

Но за предпочитане е един временен безпорядък пред едно вечно робство.

не се намесва да го изправи, защото това е вече насилие. Той взема живо участие във възстановяването на хармонията, но не като господар и диктатор, а по пътя на пробуждането на човешкото съзнание, да схване само неестествеността и вредността на настоящето и да заживее с новото, което е скрито дълбоко в самия човек. Той посочва пътищата и методите, но не насилва, защото резултатите на насилието са обратни.

Само когато човек живее по този закон на свободата, в който живее и сам Бог, той може да разбере живота и любовта. Защото и любовта не се проявява в самосъзнанието, а е израз на космичното съзнание. Любовта примирява всички противоречия, в нея има единство. Сега хората със самосъзнанието си, не могат да схванат любовта като единство и искат цял свят да ги обича. Но за да ги обича целият свят, те трябва да имат отношение към целия свят.

Трябва да дадете нещо на света, за да ви обича.

Когато обичаме Бога ние черпим блага от Него; като престанем да мислим за Него, умираме. Тук не е въпрос за онази механическа вяра на самосъзнанието; защото като ядеш ти вече вярваш в Бога, като дишаш, като влиза светлина в очите ти, ти вече вярваш в Бога, защото това са пътищата, по които Неговият живот влиза в нас. Та въпросът не е за човешките понятия за Бога, но има едно съзнание в нас, което прониква цялото битие, което е основа на всеки живот. Той се проявява като съвест и разум, вътрешен глас, импулс, стремеж. Той е мярка в живота ни. Той поощрява всичко добро в нас - в нашите мисли, чувства и постъпки.

И когато човек е верен на този вътрешен принцип, той расте. Когато измени на този принцип, човек губи своята сила, животът му се обезсмисля. Затова човек трябва да възстанови любовта към Бога в себе си и да наблюдава своите състояния; но не да се вглъби съвсем в себе си и да изгуби из предвид външния живот. Човек, който иска да реши въпроса за възкресението и живота, трябва преди всички да почне да мисли; защото възкресението е един по-висок процес на мисленето.

При пробуждането на космичното съзнание, човек има вече съвсем други разбирания за света и живота, и неговите отношения са съвсем други. Той трансформира напълно стария живот в себе си. Първият признак за тази трансформация е даване нова насока на мисълта, добиване на нови разбирания, нови чувства и отношения. За него думите - брат, сестра, приятел, оживяват и добиват един дълбок смисъл. Това са най-великите думи, които имат смисъл и са живи само при човек, който има пробудено космично съзнание.

Братството и сестринството са осъществими само при проява на космичното съзнание, а са непонятни за самосъзнанието. Когато ги разберем и оживеят в нас, ние сме

пред прага на безсмъртието.

Не може да има безсмъртие там, където няма братство, сестринство и приятелство. Освобождението, възкресението е една необходимост за днешния човек, но той трябва да почне да работи, да мисли в съгласие с онзи Божествен принцип в себе си и с всички напреднали братя, които ръководят нашето развитие. Само този е пътят за реализиране на братството и сестринството между хората.

Пътят на пробуждане на космичното съзнание е път за осъществяване на братството и сестринството.

Из беседата, държана от Учителя на 29. 1. 1933 год.

Защо възкръсна

[Ани]

Съобщения

Молим всички неплатили абонати на в. Братство, новозаписани или стари, да се издължат, за да не се затруднява излизането на в-ка.

Записвайте нови абонати за в-к „Братство“. Нека всеки направи малко усилия, да запише поне един нов абонат. Всеки нов абонат ще получи, както излезлите досега броеве от V. годишнина, така също и премията „Възпитанието на детето“.

Винаги, когато изпращате суми, съобщавайте същевременно за какво са предназначени.

Следващият брой на в. Братство ще бъде двоен и ще излезе на 22. март. Изпратете ни къси статийки за пролетта, за действието на слънчевата енергия, изгрева и т. н. Същевременно, изкажете се накратко по въпроса за братската задруга, за новото училище и всичко свързано с тях. Ако някои искат да им се изпрати допълнително количество от този брой, да се обадят най-късно до 10 т. м.

Просим извинение за непоместването или за закъсняване поместването на някои изпратени ръкописи. Причината е преди всичко в липсата на достатъчно място. Нека работим да направим „Братство“ седмичник и тогава въпросът ще се разреши. А това най-лесно ще се осъществи от трудовата братска печатарско-земеделска задруга.

Есперантисти, абонирайте се за в. „Frateco“ и ни изпратете обявления за кореспондиране за поместване в същия в-к. Таксата за едно обявление е 10 лв., то трябва да бъде кратко, да съдържа името и адреса ви, на какви теми желаете да кореспондирате и т. н. Така ще влезете в пряка връзка с есперантисти от странство, които се интересуват за Бялото Братство и за България.

[Ани]

Книжнина

Изгледи от Рила

Около 20 различни фотографически картички — изгледи от Рила — „Седемте езера“, лагера на Бялото Братство и околността, по цена 5 лв. едната, се доставят от Ив. Калканджиев Фотограф, Сливен

Житно Зърно, месечно списание., кн. 4, год. VII. Съдържание: *** — Реалното или видимото. Ели — Едно от великите неща. Г. — Двете изллючения. Д-р Е. Рафаилов — За физиогномич. прилика между човека и животните. *** — Богомилството на Запад. Учителят говори — Истината. Хелмира — Вестител. Подарък. Аверуни — Пътят на душата. L’ influence de l’еnergie solaire и пр. Годишен абонамент 80 лв. Адрес: пощ. кутия 271; София. Препоръчваме го на всички наши читатели.

Frateco, есперантски в-к за братски живот, излезе бр. 3 — 4 (двоен) с интересно съдържание. Абонамент 10 лв., абониране чрез ред. Братство.

Любов и прогрес, от Станчо Камбуров.

Legolibro рог novaj esperantistoj. Кратка есперантска читанка за нови есперантисти, цена 12 лева. Доставя се от книжарн. Есперанто. М. Луиза № 38. — София.

Здравна просвета, год. XII бр. 1—7 редактор Д-р В. Ив. Ненов год. абонамент 80 лв., редакция Цар Крум № 1, София.

Силата на съвестта, пиеска, съставена по Селма Лагерльоф, цена 15 лева. Доставя се от Сим. Караджов с. Шипка, Казанлъшко.

Как да се борим с нервните и душевни разстройства, породени от страх, грижи, неуспех в живота и т. н. от Джеймс Опенхайм, преведена от Д-р Г. Ефремов.

Със сбит и увлекателен език, авторът ни разкрива един кът от човешката душа — областта на подсъзнанието- Цена 10 лв. Доставя се от ред. „Добро Здраве" — София.