Jump to content

Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 68 - год. VI.

Севлиево, 29 септември, 1933 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Основният закон на здравето“

от Е. Г. Оуен

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Със закон или без закон

Кое е необходимо – права или обич? (Н. Неделчева)

Практически съвети за здравето (по беседите на Учителя Дънов) За пиенето на топлата вода

Покана за записване абонати за осмата годишнина на списание „ЖИТНО ЗЪРНО"

Словото на Учителя. Двата порядка в света (По беседа от Учителя, държана на 23 август 1933 г.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Със закон или без закон

„Никакви външни закони не могат да уредят живота на хората“.

„Хората ще се освободят от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си."

Учителя

Хората са привикнали, като едно голямо стадо, да бъдат водени, подтиквани, направлявани от външни сили и фактори. Те са привикнали да вървят в живота като марионетки, движени от ръката на властта и закона, на обичая и предразсъдъка. Те очакват големите въпроси на техния личен и колективен живот да бъдат разрешени по тоя именно външен път — чрез заповеди, наредби, закони.

И това е, в същност, една от главните причини за отклонението на човечеството от пътя на неговия естествен развой и за големите противоречия, в които е изпаднало то днес. Стотиците и хиляди закони и закончета, правилници, декрети и наредби, нетрайни, неефикасни, постоянно сменящи се едни с други, и засягащи всяка област на човешките прюяви, са превърнали живота в хаос.

А живота, сам по себе си, е един разумен, целесъобразен процес, който не се нуждае от никакво външно, изкуствено ръководство, защото крие вътре в самия себе си сили. годни да го насочват в естествения му път.

Очаквайки на външното ръководство, на закона и на властта, предавайки всецяло съдбата си в техните ръце, днешните хора са изгубили онази мощна вътрешна способност, оная непогрешима интуиция, изхождаща от дълбините на тяхното естество, която единствена може да ги води в правия път на живота.

Не отричаме необходимостта от външни закони, при днешното състояние на човешкото съзнание. Но за нас е съвсем ясно, че тази необходимост е наложена от това, че човек е престанал да се вслушва в гласа на вътрешния, неписан закон, който говори в него. И че, следователно, силата-насилие на външния закон може да бъде смекчена, намалена, а, след време, съвършено обезсилена и унищожена.

Защото свободата е първична необходимост за човешкия дух, и защото там, дето човешкия дух е окован във веригите на външните закони, и правила, естествения ход на живота се нарушава и хармонията в него се превръща в хаос.

Но, да се освободим от веригите на външния закон, това значи да се вслушаме в гласа на вътрешния закон, който говори в нас, да го изпълним на време и точно. Не направим ли това, ние ще останем завинаги роби на външните закони, действащи под заплахата на техните санкции, ние ще бъдем нещастни и недоволни. Изпълним ли, непринудено, вътрешния закон, ние ще бъдем свободни, животът ни ще се развива естествено, ще бъдем доволни и щастливи.

И защо да чакаме да бъдем насила заставени да направим онова, което е нужно за нашия живот, за нашето щастие и спокойствие, за нашето усъвършенстване ?

Животът е един постоянен процес на развитие, на придвижване напред. Защо да чакаме насила да бъдем тласкани в него? Защо да чакаме със закони и декрети да се изменя и подтиква нашия живот напред? Защо да чакаме отвън това, което трябва да дойде от вътре?

Няма друга сила в свята, която може да даде ход на нашите вътрешни творчески сили, няма друга сила, която може да ни накара свободно и естествено да изпълним вътрешния закон, освен Любовта. А понеже в изпълнението на този закон е разковничето на нашата свобода, то само Любовта може да ни освободи.

Пред нейната мощна, непобедима сила ще паднат всички прегради и тъмници, тя ще разтопи всички вериги, външни и вътрешни, тя ще обезсили и замести силата и влиянието на всеки външен закон и ще ни възвърне свободата.

Без закон, защото Любовта е единствения върховен Закон, който регулира и хармонира целокупния живот, ние ще вървим безспирно напред към изгряващия Нов Ден за измъченото човечество.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КОЕ Е НЕОБХОДИМО - ПРАВА ИЛИ ОБИЧ?

Търсенето на права се явява там, дето обичта е изчезнала — защото никой, който обича някого, не го онеправдава.

Днес жената е излязла от семейството си и търси права и защита от държавата, защото тя не обича и защото не е обичана вече с оная истинска обич.

Днес мъжът и жената често застават като врагове и всеки търси своето право, вместо да бъдат другари и приятели и да си помагат.

Някога жената, в израз на своята обич, е дала всичко на мъжа. Тя е предпочела неговата обич пред компании и развлечения. Тя е предпочела да даде всичката си свобода, да стои дома — но в душата й да цъфти обич към него и сърцето й да бъде закриляно под ореола на неговата обич.

Така че не мъжът насилник е отнел външната свобода на жената, а жената от обич и с обич е дала всичко — защото е разбрала че обичта дава смисъл на живота.

Празна е душата и мъртво е сърцето, когато имаш свобода и права, но не грее в него Любовта.

Тя е приела вечния светъл празник в душата си — радостта — плод на обичта — пред всичко друго.

И затова вечен извор на вдъхновение и радост е била. — И нека жената не упреква мъжът в отнемане на правата й, защото и днес знаят тия, които обичат, че всичко дават на този когото обичат.

Защото безсмислие е свободата и живота, когато няма обич.

И когато днес жената застава и иска права — това показва безлюбие, както от страна на нея, тека и от страна на мъжа.

Защото Любовта всичко дава!

Н. Неделчева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Практически съвети за здравето

(по беседите на Учителя Дънов)

За пиенето на топлата вода

Много болести, причинени от простудяване, се дължат на пиенето на студена вода и на разни изстудени напитки, както и от яденето на ледено (сладолед), студени дини и много други. Ето защо, всички онези, които желаят да запазят здравето си от много чести и опасни заболявания, необходимо е винаги да пият кипнала вода, чиято температура да е по-висока от естествената топлина на тялото. Пиенето на кипналата, гореща вода е една голяма необходимост както за предпазването на здравия организъм от заболявания, така също и за оздравяването на заболелия вече.

Кипналата вода е освободена от много заразителни микроби и като се пие гореща, лесно се усвоява от организма и го снабдява с необходимата му топлина, а изпитата студена вода, за да се затопли, отнема голямо количество органическа топлина и предизвиква понижение на естествената температура на тялото, което е вече едно условие за простудяване и ред други усложнения, свързани с него. Затова най-добре е зимно време да се затопля водата да кипне и да се пие, колкото може повече гореща, а през лятото може да се оставя в стъкло и да стои на слънчевата светлина докато се затопли и тогава да се пие. Когато, обаче, човек е принуден по необходимост да пие студена вода, поради невъзможност в дадения момент да я затопли, тогава студената вода трябва да се пие бавно, на глътки, като се задържа в устата, докато се затопли, и след това се глътва.

Пиенето на топлата вода има това голямо преимущество, че винаги може и е полезно да се пие, в каквото и да е количество безразлично дали е човек уморен или не, а пиенето на студената вода е винаги опасно в малко и голямо количество било при уморено или при починало състояние.

При здравословно състояние на организма най-полезно е да се пие топлата вода половин час преди ядене и 2 часа след ядене. Пиенето на каквато и да е вода и в каквото и да е количество през време на ядене е винаги вредно, защото се разреждат стомашните сокове и се пречи на правилното храносмилане.

Когато организмът на някого е в болезнено състояние било от простудяване, стомашно разстройство, главоболие, треска и от много други вътрешни заразителни болести, то първото условие за спиране развитието на болестта е да се прекрати всякаква храна за два три дена и да се пие често колкото може по-голямо количество кипнала, гореща вода, за да се предизвика много пъти изпотяване на организма. Пиенето на голямо количество гореща, кипнала вода има това полезно свойство, че се усвоява бързо от организма и чрез изпотяване изхвърля навън много нечистотии и отрови натрупали се в кръвта и клетките. При всяко изпотяване необходимо е да се обтрива тялото със суха кърпа и да се преоблече с чисти, сухи дрехи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОКАНА

за записване абонати за осмата годишнина на списание „ЖИТНО ЗЪРНО"

Житно зърно е един велик символ на живия хляб, на слънчевото слово, на безкористната любов, която дава живот на света чрез свещената жертва.

И няма по-велика жертва от драговолната жертва на житното зърно. Защото Житното зърно ни носи светлината, топлината, и силата на слънцето.

Списание „Житно Зърно“ разнася словото на новата култура, която се ражда в недрата на стария свят всред големи страдания и противоречия.

Страданията и противоречията показват, че по пътя на егоизма — личен, семеен и национален, по пътя на заблудите и невежеството, по пътя на лъжата и лицемерието — човечеството крачи към смърт, тъмнина и робство, към една страшна катастрофа.

Само един светъл път има към радост. хармония и свобода — и това е пътят, който ни открива Божественото начало вътре в нас — това е пътя на пробуденото космично съзнание, пътя на Божествената Любов към всички без разлика. Любов към в с и ч к и! - Това е девизът на новата култура — Светлина за всички! Свобода за всички.

Любовта изключва всяка омраза, всеки егоизъм, всяко насилие — тя носи живот, блага, изобилие! Светлината изключва всяко невежество и всяко заблуждение. Свободата изключва всякакво робство!

Живот, светлина и свобода — това е свещения стремеж на всяка душа.

Живот, светлина и свобода — това е нашата програма. „Житно Зърно“ е вестител на новия живот на Любовта, на живата светлина на Мъдростта и на Истинската свобода на Истината!

Новата култура ще бъде култура на синтетичното знание, на хармонията между религия и наука, между изток и запад, между Любовта и Мъдростта,защото истинската религия е Любовта, а истинската наука и философия е Мъдростта.

Преди хиляди години, от България се разнесе по цяла Европа мощното и вдъхновено слово на богомилите за Братство, Правда и Мир и даде импулс на ренесанса и реформацията. И днес — пак от България „Всемирното Бяло Братство", което ръководеше някога богомилите, чрез Учителя възвестява основните истини на новия живот, на новия свят, на новата култура, величествения синтез на тайното знание на вековете.

До сеем Живото Слово. Да разпространяваме „Житно Зърно“ вестителя на живот, знание и свобода.

Нека всеки абонат запише още един нов абонат. Житното 3ърно е символ на жертвата. „Житно Зърно“ е необходимост за всички!

Списанието ще излиза всеки месец (освен юли и август) в същия обем. голям формат.

Годишен абонамент 80 лв. в предалата. За странство един долар.

Записалият 5 абоната получава едногодишно течение безплатно.

На настоятели се прави 20% отстъпка.

Адрес: сп. „Житно Зърно“

Пощ. кутия № 271, София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Двата порядка в света

Има един установен ред на нещата, има и един неустановен ред. Неустановеният ред е реалността, а установеният е преходното. Установеният ред е преходен. Туй, което не е установено, е идеалът за нас и той е, който ни радва. Всякога в едно постижение човек изгубва вътрешния смисъл. Това показва, че човек само е дошъл до реалността, но седи извън нея.

Реалността сама по себе си ние не я познаваме, но я познаваме в нейните проявления –

живот, светлина и свобода.

Животът е резултат на Любовта, светлината е резултат на Мъдростта, а свободата е резултат на Истината. Резултат на светлината са правите постъпки, а правата постъпка е организиране, даване правилен ход на живота. Животът не може да се прояви правилно, ако няма светлина. И всичката красота на живота седи в светлината. Светлината носи знание в себе си и ни разкрива света, за да стане достъпен за нашето съзнание.

Има едно знание, което е близо до хората. То не седи в това, което ти вярваш, не седи и в това, което ти желаеш, нито в това, което си постигнал и ще постигнеш. Смисълът и красотата на живота е в непостигнатото, неустановеното. И противоречието в което изпадаме, седи в това, че искаме да направим светлината и Любовта установени, т.е. да ги сложим под известни закони. Също така, ние искаме да поставим и живота под известни закони, да му наложим известни системи и правила. Това е днешният установен порядък в света. Но законите, които хората си правят, не са валидни за живота, светлината и свободата - за Любовта, Мъдростта и Истината, защото

те са сами за себе си закон.

Всеки закон извън тях ги спъва и е пречка за тяхното проявление.

Ето откъде се раждат противоречията - хората имат известни желания, но нямат правилни методи, за да ги реализират и затова се раждат противоречията, които показват, че сме дошли в разрез с правилното проявление на живота. И тогаз вече хората почват да „изправят" живота, като измислят всевъзможни правила, по които животът да се изявява, но работите още повече се усложняват и заплитат, защото това не са онези вътрешни закони, присъщи на самото Битие на живота, а са човешка измислица. Така се раждат неправилните отношения в живота, които вече са едно зло, защото се установява един ред, който е в противоречие с живота, и се създават условия за престъпление, защото животът в своето проявление влиза в противоречие с установения порядък и закони; и изпълнителите на тези закони съдят и избиват тези, които нарушават техните закони. Но това е

човешкия порядък,

който не е в съгласие със законите на живота и поради това сам създава условия за престъпления. Защото животът като един творчески процес, създава известни форми, чрез които иска да се прояви, а хората като ги разрушат, престъпват законите на живота. И следствие на това престъпление, се раждат всички противоречия и нещастия в живота на съвременните хора. Или казано на религиозен език, ако Бог е създал всички хора, каква нужда има да ги бесим или да ги убиваме.

Ще кажете, че съвременният ред го изисква. Тогаз, в такъв случай

ние коригираме Бога,

а това значи да поставяме нови закони на живота, което е невъзможно. И следствие на този опит на хората да наложат нови закони на живота, животът им от единия край до другия е пълен с противоречия, които са се трупали с векове и днес са задръстени всички пътища на живота. Затова повелително необходимо е да се даде ново направление на живота или по-право, да се откажем да пречим на живота в неговото проявление с нашите закони.

А сега ни казват, че миналите поколения са работили за нас. Да, работили са, но миналите поколения със своите разбирания и живот са ни завещали толкова дългове и противоречия, че

съвременното човечество е пред фалит.

Хората, оставени сами на себе си, са фалирали. Сега проповядват учението за кармата, за да покажат, че човек може да изплати дълговете си. Но малко са хората сега, които могат да изплатят дълговете си, защото те са толкова много, че е немислимо. Затова ще има едно колективно разплащане. Но се изисква Любовта да проникне в сърцата и душите на всички.

Хората ще се освободят от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си.

Любовта се явява като най-необходимото в света; това е същественото, реалното, без което не може. Кога трябва да обичаме един човек? - Тогава, когато никой не може да му помогне, за да му помогнем. Защото Любовта няма предвид да вземе, а да даде, и светлината иска да даде.

Но сегашните хора, които са под влияние на негативните сили в природата, противодействат на Любовта и светлината и следствие на това живеят в едно голямо противоречие. Целият съвременен свят е потопен в едно голямо противоречие. И вие живеете сред това голямо противоречие - външно и вътрешно. И ако биха ви се отворили очите, за да видите това голямо противоречие, вие бихте си изгубили ума. Ако видите какво мислят вашите приятели за вас, то не зная колко приятели биха останали да се обичат. Тогаз хората ще видят в какъв хаос живеят - и точно затова техните очи са затворени за всичко това, защото ще се спънат в своето развитие.

Какъв е изходът от всичко това? Сега искат със закони да уредят големите противоречия в живота.

Но никакви външни закони не могат да уредят живота на хората.

Никакъв външен ред не може да уреди живота им. Даже и Любовта, Мъдростта и Истината не са в състояние да ни извадят от голямото противоречие, което съществува в света. Защо? - Защото нашите разбирания не са разбирания на Истината. Сегашните хора говорят за Истината, като за нещо, което няма отношение към техния живот.

Говорят за свобода, но всеки разбира своята свобода.

А Истината носи свобода за всички същества. Като говорим за свобода, разбираме, че тя е достояние на всяко същество. А сега хората са създали един порядък, който няма нищо общо с порядъка на природата.

За да се разбере философията на живота, трябва едно училище с практическа част. А само да се говори, не се постигат резултати. Човек, както е сега, трябва да го насилиш, за да учи и прилага това учение в живота си. Но щом дойде законът, това е вече насилие.

Човек трябва да проучи законите на живота, за да може да бъде щастлив. И това трябва да го направи съзнателно, за свое и общочовешко благо. За тази цел човек трябва да развие своя ум, сърце, душа и дух, да обнови своето тяло и да го направи неразрушимо и безсмъртно. Тогава ще може да предприеме едно пътешествие извън земята, за да види величието на света. Това са велики задачи и възможности на живота, който е цел за нас. Любовта е цел, Мъдростта е цел, Истината е цел, животът е цел. И когато човек дойде до това състояние, трябва да мисли. Човек трябва да остане за малко сам със себе си; защото пред него има същества, които са минали преди него по този път, по който той върви сега, и може да влезе във връзка с тях и те ще му разкрият всички потънкости на този път, ще му открият онова знание на законите и методите, които му са необходими в неговото развитие, за да постигне съвършенството и безсмъртието; ще му покажат пътищата, методите и средствата за обновяване на живота, за подмладяване, ще му разкрият тайната на Вечния живот.

На земята има няколко извора, от които човек като пие, може да се подмлади, те са извори на елексир. Тези извори са отворени само за разумните и не са постоянно на едно място, а са подвижни; те постоянно изменят своето място, затова хората не ги знаят.

Сега хората често питат, как ще се оправи светът? –

Светът ще се оправи, когато хората се оправят.

Не оставяйте хората да ви оправят, и не очаквайте хората да ви оправят. Всеки сам себе си трябва да оправи. Докато чакаме другите да ни оправят и да ни дадат свобода, светът все неоправен ще бъде.

Нашата земя е от най-изостаналите земи в Битието в културно отношение. В другите земи от другите слънчеви системи има много напреднали същества; например в системата Сириус живеят много добре. И старите асирийци, които разбираха тази дълбока наука, туриха името Асирия на своята страна, защото искаха да живеят според културата на Сириус. И там има една земя като нашата, само че в културно отношение е много по-напреднала, там няма и помен от престъпленията, които се вършат на нашата земя. Тези хора там не очакват да ги оправи някой. И ако ние не слушаме Бога, Който работи в нас и иска да ни направи свободни, кой отвън може да ни оправи и освободи? - Ние живеем в Бога и Бог живее в нас; нека Той ни бъде образец и

да не чакаме някакви правила и закони отвън да ни оправят.

Това няма да донесе никаква полза, но човек има един закон в себе си - това е Бог в човека. Сега хората още не са познали този закон в себе си и затова търсят външни закони, които да ги управляват.

Кое е същественото в живота?

- Същественото е общата идея, в която всички могат да живеят братски, радостта на едного да бъде радост на всички и радостта на всички да бъде радост на едного. Всички блага и радости да бъдат за всички. Сега например, в съвременното общество се събират двама души и искат само те да се обичат. По този път те не могат да бъдат щастливи. Тяхното щастие трябва да бъде за всички. Един човек, за да бъде щастлив, трябва да го обичат всички, с които е във връзка.

Има едно ново разбиране, което трябва да се внесе в света и тогаз живота ще придобие един вътрешен смисъл. Сега като говорим така, ще ни кажат, че рушим основите на съвременния строй. Но съвременният строй и без това няма никаква основа, та няма какво да го рушим. Той е разрушен сам по себе си. Това, което имаме днес като държава и строй, не е никаква държава. Ние сме за един разумно организиран обществен порядък, където най-умните и въоръжените със знание ще ръководят, напътстват свободната инициатива, ще служат, съветват и просвещават невежите и ще им показват пътищата на живота. Но няма да има „създатели на закони", които да управляват другите, без да са оправили себе си.

Ние сме за един порядък, където да няма гладни, невежи и роби.

Ние сме за един порядък на доволство за всички, светлина и знание за всички, свобода за всички, за да бъдат всички щастливи и да се радват на живота. Защото всички хора имат един и същи произход, всички имат еднакви права и задължения. Но за да се живее в този нов порядък, хората трябва коренно да променят своите разбирания и начина си на живот.

Вярвайте в доброто, което е вложено във вас, което е в самото ви естество и не се сравнявайте с другите - нека другите ви бъдат един подтик.

По беседа от Учителя, държана на 23 август 1933 г.

Не се сравнявай с нея

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...