Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70

[Ани]

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 70 - год. VI.

Севлиево, 22 октомври, 1933 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Основният закон на здравето“

от Е. Г. Оуен

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Великият закон

Практични съвети за здравето. За хигиената на храната и храненето

Параклис (Юлий)

Съобщения

Изд-во „Братство“ доставя

Словото на Учителя. Постижимото в живота (По беседа, държана от Учителя на 1 октомври 1933 г.)

[Ани]

Великият закон

„За да имаме постижения, трябва да се кооперираме и да си взаимопомогаме“.

„Съвременните хора не успяват, защото всеки иска другите да извършат повече за него, отколкото той за тях“.

Учителя

Има един единствен, истински и сигурен път към успех, щастие и напредък — това е пътя на взаимопомощта, на общите усилия към една обща цел, на сдружените воли, сърца и умове, които работят в хармония, като частите на един организъм.

Има един единствен основен и велик закон на живота. Това е закона за единството на всички хора, на всички същества, на целокупния живот. Този Закон е фундамента, върху който е положен живота. Той е онази неведома сила. която свързва в една стройна система всички клетки и органи на целокупния организъм на всемирния живот и с това му дава условия да се прояви.

Днешните хора, живеещи под знака на крайния индивидуализъм, непрестанно, всеки ден и всеки час, нарушават този велик закон. Tе са престанали да се чувстват като клетки на един общ организъм. Те се отделят, противопоставят се на това могъщо течение на общия живот, с единственото желание да се самоутвърдят и да задържат колкото се може повече блага лично за себе си.

Веригата на живота, свързваща го в едно хармонично цяло, е днес разкъсана от егоистичните стремежи на човека, и затова в света на хората няма мир, няма хармония, няма щастие и успех.

Състоянието, в което се намира днес света, е резултат на нарушение, на отклонение от великия закон на живота.

Състоянието, в което се намира днес света, е резултат на нарушение, на отклонение от великия закон на живота.

Всеки мисли да осигури само своето лично щастие, но живота всеки ден ни доказва, че това е невъзможно. Ние не можем да отречем или да заобиколим безнаказано неговия велик закон. И затова днес светът е пълен с борби, страдания и неуспехи.

Искаме ли да успяваме, искаме ли мир, хармония и щастие, нека се повърнем да изпълним този велик основен закон на живота. Защото, с разпокъсани и противопоставящи се едни на други усилия ние не можем да постигнем нищо.

Само в единството, в обединението, в общите усилия, е нашия успех. Само когато се обединим, ние ще имаме достатъчно сили, за да реализираме новия живот на хармония, красота и щастие. Само когато свържем разкъсаната днес верига на живота, ние ще си възвърнем изгубения рай.

Един мощен зов към единство и обединение, нека зазвучи безспир и обгърне целия живот. — Да се събудим от тежкия сън на егоизма и индивидуализма, защото ни чака работа за общо благо, в която, по най-сигурен път, ще достигнем и своето лично благо, ще намерим смисъла, щастието и успеха в живота си.

[Ани]

Практични съвети за здравето

За хигиената на храната и храненето

Най-важната наука, която трябва де знаят хората, за да бъдат здрави физически, то е науката за хигиената на храната и храненето, т. е. да знаят какво, кога и как да ядат.

Доказано е с много опити, че най-чистата, най-хранителната и най-полезната храна за човека са плодовете на растенията и приготовляваните ястия от разни растения. Това го потвърждават и всички най-нови открития в областта на естествените науки. Растителната храна дава здраво, добре устроено и подвижно тяло. което е устойчиво против всички заразителни болести. Мозъкът на хора, които се хранят само с растителна храна, бива бързо възприемчив, много работоспособен и продуктивен. Тези хоро имат красиви чувства и благороден характер.

Най-полезното време за хранене е сутрин половин час след изгрева на слънцето, на обед и вечер половин час преди залеза на слънцето. Който се храни късно вечерта и особено сутрин преди изгрева на слънцето, той скоро ще повреди стомаха си и ще наруши правилното му храносмилане.

Човек трябва да сяда да се храни, само когато хубаво огладнее и да се пази никога да не яде до пълна насита или да преяжда, а винаги да остава малко гладен.

Когато човек сяда да се храни, необходимо е да има хубаво, весело разположение и любов към храната която ще яде. Ако човек чувства отвращение към една храна, по добре е до остане гладен, но да не я яде.

Умният човек, когато е гневен, раздразнен, недоволен и зле разположен, по-хубаво е да седи гладен, до като се успокои, защото ако се храни при лошо психическо разположение, то това му състояние още повече ще се влоши и продължи. А когато глупавият човек е разгневен, раздразнен, недоволен и зле разположен, трябва да се наяде, за да му мине това лошо състояние.

Сготвената храна трябва винаги да е прясна и топла защото много стоялата и изстудявана храна е всякога вредна.

Човек трябва да се храни бавно и хубаво да сдъвква храната си, за да може тя добре да се смила и да се усвои от организма. Хора, които се хранят много набързо и не сдъвкват храната си, а я поглъщат на големи късове, скоро разстройват стомаха и храносмилането си. Несдъвканата храна не само че не може да се смели и да се усвои от организма, но бива голям товар на стомаха и лесно задръства червата.

Пиене на вода и други напитки през време на храненето е винаги вредно защото се разредяват стомашните сокове и се пречи на правилното храносмилане.

Трябва да се внимава да не се употребяват едновременно две и повече разновидни гозби, които предизвикват противни реакции една на друга. Хубаво е човек да се храни само с една или две гозби, които си схождат.

Потребно е за всеки човек в месеца поне веднъж в продължение на 24 часа да не се храни никак, нито да пие вода или каквото и да е друго, т. е. да остави стомаха си в пълна почивка. Това е необходимо, за да може изостаналите несмлени части от продължително хранене, окончателно да се смелят, та по този начин да се пречисти организма от тях.

[Ани]

Ю л и й

Параклис

Над град ръмжащ, със хиляди очи,

Плещи гигантски тъмен лес издига.

На борове всред стройните вериги

Параклис бял замислено стърчи

Камбанен звън из там звучи.

Ощ морни от кошмарни грехове —

Кат мравки по пътеки осланени —

Пълзят фигури там с взор ужасени.

Натам — към звън, от върха що зове,

Кат плач над нечии гробове.

Вървят безспир, с приведени глави:

До плачуща старица — в смут девойка.

Пред тях — със ход увехнал, млада двойка

Зад тъжни Магдалини — воини зли.

И старци, кретащи в сълзи ...

От небосклон, всред светеща мъгла,

Замислен, слиза старец снежнобради.

И чезне в боровия лес грамадни.

Тревожен звън засилват клепала.

И още свеждат се чела.

Кат укор над света в грях, суета —

Кат святкащи дъги — в дъжд непрестаен

Отгоре сипе камбанар незнаен.

И тръпнат вси под песента свята.

ВЪ ПАРАКЛИСА НА СЪВЕСТТА.

[Ани]

Съобщения

Тези от нашите приятели и съчувственици, които желаят да помогнат за разпространението на в-к „Братство" , могат да получат безплатно 10, 20, 30,50 или повече екз. от в-ка, при условие да ги раздадат на свои близки и познати, като се постараят да ги абонират.

Пишете веднага колко екз. ви са нужни.

Всеки, който запише 5 абоната и ни изпрати абонамента им, има право да получи една от следните три книги, по собствен изборъ: „Човек и Бог“, от Пламен; „Възпитанието на детето“, от Макс Хайндел или „La tri fundamentoj de la vivo“ — есперантски превод на „Трите основи на живота“, придружена със снимки от Рилските езера.

Нека се бърза с презаписването на старите абонати и със записването на нови. Ще съставяме нови списъци на в-ка, които ще печатаме, затова молим да се не отлага презаписването.

От миналата годишнина на в. „Братство“ имаме запазени известно число цели течения. Цялата годишнина може да се получи срещу 20 лв.

[Ани]

Изд-во „Братство“ доставя:

Автобиография, от М. Ганди

Да ядем ли месо? от Д-р Келог .........

Пионерите на вегетарианството, от Христо Досев

Българска вегетарианска кухня, от Р. Стефанова

Лекуване с пост и жизнената сила, от д р Ридлин

В царството на живата природа, статии от Учителя

[Ани]

Словото на Учителя

Постижимото в живота

Онова, което интересува хората на земята, това е постижимото, а не философските трактати, не е поезията, не е музиката, в дадения случай, които интересуват хората. А постижими са онези неща, които стават бавно; в бързането няма постижения, човек най-първо трябва да има ясна представа за себе си, да даде един отговор, какво представлява той вътре в природата. Че човек носи едно име и принадлежи на една нация, това още нищо не значи. Преди всичко той трябва да бъде одарен с един светъл ум, с едно здраво сърце и с една разумна воля. Не воля да върши, каквото си иска, не, воля имаме само там, където се вършат неща, които са разумни. Сега, мнозина се занимават с непостижими работи, например искат да знаят как ще се оправи светът. Това преди всичко не са задачи, които може да разрешите при сегашното си развитие. Може да се занимавате с тях, но няма да ги разрешите, няма да имате постижение. Може да си създавате различни теории, но те няма да отговарят на реалността и тогаз хората, които не знаят истината, си обясняват нещата по чисто механичен начин. Но механическите процеси са завършени процеси и в тях няма нищо разумно.Те са резултат на разумни процеси, но в самите тях няма разумност. Например, движението на колелетата на една машина е механически процес, зад който стои една разумност. Когато се изпречиш на пътя на един механически процес, ти рискуваш да платиш с живота си и никакви молби не ще ти помогнат. Например, ако си туриш ръката над зъбците наедно колело в машината, която е в движение, ще ти я откъсне, колкото и да му се молиш. И когато казваме, че някои неща са необходими, разбираме един механически процес. Не се противопоставяйте на този процес, без да знаете законите на неговата дейност.

И понеже хората са още деца и не познават законите на живота, те се намират под вещото ръководство на съвършените същества - най-умните хора, които откак се е създал светът, живеят и още не са умирали нито един път. Те са проучили вътрешните закони на Битието и са разбрали как се добива и поддържа вечния живот. И те ръководят сега цялото човечество. Те напътват човека, давайки му онези методи, чрез които най-разумно ще постигне своите копнежи и идеали за щастие.

Човек непрестанно трябва да се стреми и никога да не изгубва импулса за постижение. И всеки трябва да има един обект, който може да постигне, може да има един безграничен идеал, непостижим. Но всякога един непостижим идеал е свързан с един постижим; трябва да имате нещо определено и постижимо. Често вие казвате: Аз искам да бъда добър човек; това искане е неопределено; доброто не седи само в една постъпка; то е плод на Божественото, което е във вас и когато направите една добра постъпка тя е плод на Божествената Любов, която работи във вас.

Човек не може да стане добър докато не мине през огъня на Любовта.

Добрината не е нещо механическо, което отвънка можете да придобиете. Тя е един вътрешен, разумен процес u когато дойде да функционира във вас, вие ще бъдете добре устроен човек и нещата ще бъдат постижими за вас. Добрият човек не може да бъде човек с недостатъци; той е способен да разбира всичко в живота и да се справя с всички противоречия в живота.

Постиженията в света зависят от известни закони. Някои казват, че човек може всичко да постигне. Но преди всичко трябва да се определи какво нещо е човек и какви са неговите възможности за постижения. Съвременният човек със сегашните си разбирания много малко ще може да постигне от своите копнежи.

Човек, който може всичко да постигне, е човекът, който е разбрал законите на живата природа,

разбрал е законите на цялото човечество и на цялото Битие. И той иска всичко, което мисли, чувства и постъпва, да бъде не само за него полезно, но да бъде полезно за всички. Такъв един човек всичко може да постигне. Но ако вие от сутрин до вечер мислите за своето благо, нищо не можете да постигнете.

За да имаме постижения, трябва да се кооперираме и да си взаимопомагаме.

За да имаме постижения, трябва да гледаме дейността на природата и да съгласуваме нашата дейност с нейната. Частите трябва да се координират с цялото тяло; под тяло разбираме разумното в нас, което устроява и държи всички органи в едно и ги привежда в действие.

Съвременните хора не успяват, защото всеки иска другите да извършат повече за него, отколкото той за тях.

За да има постижения, човек трябва да познава себе си, условията и средата, при които се развива. Най-първо, той трябва детайлно да разбира устройството на своето тяло и да знае всеки орган каква служба изпълнява и законите на неговата дейност; да познава всички функции основно, защото те съставляват много важна част от неговия живот. А сега казват - това е душата, която управлява тези функции. Ако душата е нещо определено за вас и ако душата управлява, ти кой си? - Не, човек е самата душа, а тялото е обективен израз на душата. Така че, когато говорим за човека, разбираме една целокупност, а не отделяме и не противопоставяме душата и тялото и техните функции, не предпочитаме единия живот пред другия. Животът е един, но за да имаме постижения, трябва да разбираме конкретното, което го имаме, като дадено и с което разполагаме - тялото. И когато разбираме нашето тяло и имаме правилни отношения към него, ще имаме правилни отношения и към своите ближни, защото ако не можем да живеем със своите ближни, как ще живеем с Бога?

Ако ти не живееш добре и братски с чадата на Бога, как ще живееш с Бога? - А за да има правилни отношения с ближните си, човек трябва да не спъва живота, който се проявява в него, за да може да се развива хармонично и да подхранва и развива всичките си способности и добродетели. Присъствието на всяка една способност и добродетел се познава по това, че от нея излиза специфичен лъч (светлина). И когато се развият всички добродетели, човек ще си създаде една светла и хармонична атмосфера, ще влезе във връзка със същества, по-напреднали от себе си и ще разбере великия закон за

всеединството на живота

и благата в него. А със сегашните си разбирания хората са изложени на големи изкушения, понеже нямат светлина да схванат истинското отношение на нещата. Така например, днес има натрупване на богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не човека. Но това богатство, преди всичко, не е негово. За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва. 

А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички.

Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички!

А когато сиромахът почне да благодари за малкото, което има той, разбира смисъла на живота и се намира в процес на чистене. Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота. Ние не насърчаваме сиромашията, нито казваме, че човек трябва да се примири със съдбата си. - Не, в това отношение нашият идеал е - блага и доволство за всички! Но въпросът ни е да се обяснят противоречията, които съществуват в днешния живот.

Всички противоречия, които срещаме в живота си, са изпитания,

дадени от една Висша Разумност, за да ни подготви да използваме благата, които са вложени в живота. Защото природата не обича да се пилеят благата й. За нас животът е училище и ако в обикновените училища учениците се подлагат на изпит, за да се види какво са научили, колко повече във Великата Школа на Живота!? А всички способности и добродетели у нас - това са Божествени блага. И човек не трябва да ги занемарява, защото от тяхното развитие зависят неговите постижения. От тях зависи здравето му, добрите му състояния и силата му - зависят от тези блага, които са вложени вътре в него. Човешката мисъл в това отношение е една велика сила –

Всичко, каквото сте казали и казвате, става.

Някой път една мисъл минава през ума ви и казвате - ще стане тази работа - и след време тя става; например, болен си и си кажеш положително - ще оздравея и оздравяваш, а друг си каже - няма да я бъде - и така става. Това е, защото поддържате отрицателната мисъл, която не гради - така че, за да има човек постижения, трябва да поддържа само положителни мисли в ума си, които градят. Ще кажете, откъде идат отрицателните мисли? - Библейската легенда разправя, че след като Бог дал наставления на Адам, как да живее, дошъл и Луцифер, черният адепт и той му предал друго учение. Сега тези двете учения се проявяват в човека като два противоположни стремежа, като два гласа, които му нашепват два рода мисли. Бог му нашепва положителните, а Луцифер - отрицателните. Засега хората са се научили да слушат и познават гласа на черния адепт и затова нямат постижения в живота си, а само противоречия и разочарования.

Черният адепт нашепва на хората всеки да живее за себе си, да търси своето благо. Той е баща на човешкия егоизъм, а Божественото ни подтиква към общност на благата, към приятелство и братство.

Всички приятели ни са помощници в нашия живот и всеки човек, с когото направите известна връзка ще упражни известно влияние във вашия живот. Всички добри хора са едно цяло и това е Божествената помощ, чрез която разумният свят ни помага и колкото повече приятели имаме, толкова сме по-силни. Този закон е верен и по отношение на човека. Колкото повече способности са развити в него, толкова е по- силен. Когато човешкият мозък функционира правилно, човек е силен, а когато способностите са в бездействие, тогава човек е слаб. За да има постижения в живота си, човек трябва да работи с най-силната си способност и постепенно да развива всички, за да се прояви като истински човек. В това отношение с религиозните работи много хора се спъват, защото мислят, че като вярват в Бога и се молят, друго нищо не им трябва. Но това е едно неразбиране на живота и затова те не могат да имат никакви постижения. Когато говорим за молитва, ние разбираме работа за общото благо, в съгласие с всички разумни същества в природата. Това значи да изпълняваме Волята Божия - да работим за общото благо.

Ние седим сега пред вратите на един велик свят и трябва да бъдем будни.

Пред този свят, сегашният живот ще ни се струва като нищожество и ще се чудим как сме живели в този свят. Но въпросът е, какво да правим сега? - Да обикнем тези, които Бог обича. А Бог обича всички - тази мисъл да седи в ума ви, тогаз ще намерите по-голям смисъл в живота си и ще добиете един вътрешен характер и нещо положително.

А за това всеки трябва да слуша гласа на Бога в себе си.

Защото, ако не можем да слушаме гласа му, не можем да имаме съгласие помежду си, не можем да имаме постижения. Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате. Вашата магическа пръчка е вашият език. Сладката дума, която кажеш на другите, ще се каже и на теб, и горчивата дума, която кажеш на другите ще се върне и при теб.

Всяко нещо се връща при онзи, от когото е излязло.

Това е абсолютен закон в природата.

Сега изучавайте себе си, изучавайте двата гласа в себе си и слушайте Божествения, който носи мир, сила, богатство, радост, живот; на Божественото се дължат всички хубави работи, а на черния адепт се дължат всички лоши работи в нашия живот.

По беседа, държана от Учителя на 1 октомври 1933 г.

Постижимото