Jump to content

Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 77 - год. VI.

Севлиево, 10 декември, 1933 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Основният закон на здравето“

от Е. Г. Оуен

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Възродена България

Питата на дядо Благоя (Радиум)

Преглед

Словото на Учителя. За частната собственост (Из беседата „Гредата“ III серия неделни беседи)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Възродена България

Наново идват дните и годините, в които велики апостоли трябва да начертаят с живота си и с кръвта си светлия път към една обновена, към една възродена България.

Ново възраждане и ново освобождение са нужни, защото това, което самоотвержените дейци в предосвободителната епоха направиха за България, не е вече в сила да ни движи напред.

Това, което е минало, то се не връща. Няма защо да се обръщаме постоянно назад, да живеем с кумирите на миналото, явен признак за безсъдържателността на настоящето. Животът днес, въпреки невъобразимия хаос от идеи, учения и рецепти за спасение — е застанал в мъртва точка. Никакъв изход из настоящия хаос не се вижда на хоризонта на бъдещето. Процесът на разложението на всички стари системи и вярвания е в пълен ход, който от никого и от нищо не може да бъде спрян.

Следователно, няма защо да се обръщаме, да впиваме очи назад. Старото си отива. И глупост е да се опитваме, с каквито и да било средства, да го задържим. Всякаква реакция е обречена на неуспех. Животът не се връща назад.

Да обърнем, прочие, очи към новото, което идва, което ще ни спаси, което ще ни възроди и издигне в очите на целия свят.

Новото, което е истинско ново, което не е копирано нито от Русия, нито от Италия, нито от Германия, нито от където и да било. Това ново, чисто самобитно, израсло на българска почва, родено и закърмено от силите на българския дух, но на което е съдено да разпростре влиянието си и разшири мощта си по цялото земно кълбо.

Ние издигаме лозунга за творческото преобразяване на нашата страна чрез мирната, безкръвна революция, по пътя на Трудовите братски задруги, чиято комбинирана дейност ще създаде новото общество, ще разреши неразрешимите до сега икономически и духовни въпроси, ще тласне народа ни към нечуван възход.

Що е братската задруга? — Братската задруга е сбор от доброволно и съзнателно обединили усилията си хора, в които се е пробудило колективното съзнание, съзнанието за единството на живота и които със смел замах и с пълно себеотрицание полагат основите и изграждат величествената сграда на Новия свят, като се отказват от измамната привилегия на честната собственост, която старият свят им дава.

Братската задруга, плод на пробудено съзнание и сила на духа, а не на кървава революция или реакционни замисли, е основната клетка, основната единица на новото общество, в която всеки ще работи за всички и всичко придобито ще бъде на всички.

Братската задруга — това значи: да направим ний, сами, с ръцете си, със силите си, с волята си и с ума си, това, което някои очакват от правителства и закони или от диктатори, каквито и да бъдат те.

Братската задруга. — това значи да престанем да чакаме някой друг да ни помогне, а да си подадем ръце, и с ентусиазъм, с удвоени сили (защото, наистина „съединението прави силата“) да почнем да творим това, към което самият живот днес ни подтиква, иска го и на всяка цена ще ни го наложи, ако ние сами не го направим.

А да бъдеш заставен насила, като роб, да приемеш нещо, да му се подчиниш по необходимост, и — да бъдеш сам съзнателен и свободен творец на новото — това са две съвсем различни неща, със съвсем различни резултати.

Братската задруга е оная първа и решителна стъпка към обединение на целокупния живот, която днес ни се налага и предстои да бъде извършена, доброволно или насила, от всички хора на земята.

Ние искаме да извършим доброволно, съзнателно и сами, това, което другите ще чакат от революции, закони, декрети. Ние искаме да вземем живота си в ръцете си, а не да бъдем жалки, безволни и безпомощни играчки и оръдия в ръцете на късогледи управници и жестоки диктатори.

Ние искаме сами да творим и ръководим живота си, защото ясно виждаме бездната, към която са ни водили и водят всичките жалки политически въжеиграчи, коварни дипломати и самозабравящи се управници.

Ние искаме новия път, новия живот и новото общество, и ще ги създадем чрез Братската задруга, в която ще има блага за всички, условия за живот, за творчество, напредък и щастие за всички.

Отдолу, от недрата на самия живот, започвайки скромно, съвсем от малко, но носейки в себе си велики възможности, ще израснат нашите свободни братски задруги, нашите бели комуни, средоточия на обединени братски усилия, които ще се превърнат в могъщи центрове на нова, по-висока, истинска култура, чиято светлина ще озари целия свят.

Братската задруга е нашия път, нашия метод, нашето знаме. Тя е символа и залога за нашето освобождение от робските вериги на днешния живот. Тя е, едновременно, идеал, към който се стремим, и действителност, в която всекидневно живеем. Защото само в нея и чрез нея ние ще осъществим мечтите си за новия живот на братството и любовта. Защото само тя ще ни създаде условия за непрестанен, безспирен възход напред!

В Братската задруга е нашия живот, нашето бъдеще, нашето щастие и величие — индивидуално, групово, на обществото, на народа ни и на цялото човечество.

В икономическото и духовно обединение на хората и народите е ключа на техния успех и щастие.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Питата на дядо Благоя

Тия дни пак се срещнах с дядо ви Благоя. Да ви разправям кой е и що е — не си струва! Защото дядо Благой не е ни виден някой общественик, ни писател или учен, ни философ. Прост човек е той — човек от народа. А кога приказва, приказва простичко. Думите му не приличат ни на торта, замесена в някоя професорска сладкарница, с разни чужди преправки и подправки, нито на никакви поетически сладкиши, които се топят в устата, преди да ги глътнеш. Нито пък приличат на люта ракия, каквато изобилно се лее по политическите кръчми. Те са като прясна пита, от черничко брашно, но затова пък току що смляно, като прясна пита намазана отгоре с медец — първоток. Като я разчупиш, лъхва те дъхът на родните поля, на нивите хлебородни, на тревите и цветята по ливади и лъки, дето берат мед пчелите.

Та ако ви се яде прясна пита и медец, чуйте думите на дядо Благоя.

— Думаш ми, синко, за народа. Лош му бил халът, тежка му неволята. Жално ти е, че на главата му се учели да бръснат но сухо. Ех, пак ще ти кажа: „На такава глава, такъв бръснач!“ Никой не му с крив. Той сам си е виновен. Ама ще попиташ, защо. Слушай да ти кажа на какво прилича народевата работа.

Имало едно време едно хубаво село. Нивята му нивя, лозята — лозя, ливади, пасбища. Работен бил народа — много се трудел, ама и много изкарвал. Па и добре си живували — цялото село било като една голяма задруга

По едно време в селото дошли търговци. Харесало им селото, харесали им и селяните. Рекли помежду си: „Туй село е като дойна крава — много мляко дава, ама няма кой да я дои. И селяните са като овци, ама няма кой да ги стриже. Таман сме хора за тая работа“.

А на селяните рекли: „Хубава ви е земята, хубава и плодородна, много да

ва, па и вие сте народ работен, ала при толкова добрини, не знаете да добрувате. Като добитък живеете. Гледаме ви, гледаме, та чак жал ни става. Туй къщи ли са като къщи, улици ли като улици? При тая хубава вода, дето имате — да направите една чешма, за чудо и за приказ. Не тия прости чучури. Гледаме и водениците ви. Туй воденици ли са? Ний да ви направим воденици — та мило и голямо да се чуди. От близо и далеч да се извървява народа, при вас брашно да мели. Ами мостове, ами училище, ами църква — не плевни като вашите, а дворци, дворци".

„Е, какво да сторим", попитали селяните.

„Лесна е тя, само ни послушайте. От вас труда и стоката — от нас ума. Каквото изкарате, ще го пращате на нас — ние сме едри търговци. Да ви го продадем ние на цена, а не като вас на безценица. И вий хаир да видите. Парите пък, които вземем, ще си бъдат пак ваши, с тях ще ви подобрим селото — да живеете като хора, не като говеда. Па и още земица да прикупите, още имот да завъдите, да забогатеете".

„Хубаво думат хората", си казват селяните. Доброто ни мислят.

И почнали да дават всичко в ръцете им. По едно време, гледат в селото им идват землемери. „План, каже, ще снемаме - Ще изработим план за селото ви — за новите строежи“. И селяните се зарадвали. Хранили ги, поили.

Минало година. Дошли пак търговците. „Е как е, продадохте ли на цена стоката? Ще пратите ли хора да почнат да ни уреждат селото“? — попитали селяните.

„За туй което мислим да ви направим, тези пари няма да стигнат. Ами ние друго намислихме. Вложихме парите ви в една голяма работа, та да могат барем да се удвоят“. И селяните се зарадвали. И пак дали храните си на тях.

На другата година търговците пак казали, че нещо в търговията им не провървяло — големи загуби били претърпели. Зер и търговията е като комар.

Така, от година на година залъгвали селяните. — Ту големи предприятия, ту загуби, ту криза, — като сега, де — ту едно, ту друго. И селото си стояло все същото. а селяните плъзнали в неволя. Но свързали се вече — и няма на къде.

„Ей такава е тя работата на народа, на туй прилича" — завърши думите си дядо Благой.

„Е че де е тук, дядо, приликата", нарочно подметнах аз, за да накарам стареца сам да си разтълкува приказката.

„Де ли, дядовото? Ами не са ли политиканите като тия търговци, не търгуват ли и те с имота и живота, с труда на народа? Не са ли и те като тях, не обещават ли и те с неговото добро, добрини да му правят? Не плъзват ли като просяци да искат доверието му, да ги тури на власт, да вложи в техни ръце и имот и живот и чест, че те да му оправят работите. И не прилича ли това на пословицата „С чужда пита помен“? Не се ли впускат и те в такива предприятия, където затриват без жал народното благо, па го вкарват и до гуша в борчове? Та не са ли такива предприятия войните? И не се ли съсипва в тях не само народния имот, ами и-живота на народа?

Едно ще ти кажа: Ако е поумнее тоя народ, да не вярва на такива благодетели, които с неговото добро искат божем добро да му правят. Да не вярва на търговци, които ще му разпилеят капитала и ще го докарат до просешка тояга.

Който ще ми прави баница, нека я направи от свое брашно, от свое масло и сирене. Не да проси от мене, че с моето да прави. Па и де се е чуло и видяло просяк добро да преви.

Които ще идват отсега при народа да бъдат не просяци с празни торби и цигански уста, а царе — с пълни торби и златни уста.

Тъй завърши думите си дядо Благой.

Р а д и у м

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Преглед

За нашата външна политика. Днес очите на някои от нашите съседи са обърнати към нас. Търсят ни, обръщат ни внимание. В това ръководителите на българската външна политика намират сгоден случаи да „играят на въже“, като поглеждат едновременно и към Югославия, и към Италия, Унгария, Германия. Според нас, нужни са искреност и прямота, нужно е да се обърнем направо към тези, които смятаме че са ни онеправдали с думите: „Искаме това и това“, без задкулисни шушукания и пазарлъци, без скрити намерения и желания да надхитрим някого. Ако ни го дадат, добре. Не ни ли го дадат, ще чакаме. Зер, то си беше наше, но никой не ни е крив, сами станахме причина да го изгубим.

А тези, които в деня на протеста срещу мирния договор, са държали всред София речи, че скоро ще дойде деня, в който ще се наредят под бойните знамена за освобождението ... и т. н., тези, които хранят скрити замисли със сила да си възвърнем отнетото ни, които правят мили очи и мечтаят за съюз с противниците на нашите съседи, които възпитават младежта в дива омраза и сляп шовинизъм, които се стараят да раздухват пламъците на злобата и отмъщението и с това сеят семената на бъдни кръвнини, — те трябва да бъдат отречени и техните аспирации парализирани от българския народ. Защото никой здравомислещ човек не може да се съмнява, че всеки подобен опит ще бъде завършен с трета, много по-страшна национална катастрофа. Животът на цял един народ струва толкова много, че не бива де се позволява на маниаци да играят на комар с него. Песента на оръжието е изпята, остават ни само мирните средства — искреността, правдата, духовната сила.

Балканската федерация. Напоследък се заговори извънредно много за пактове, преговори, договори, сближения, съюзи. Дипломатите на балканските държавици само прескачат от столица в столица, без да вършат кой знае каква работа. Частно за нас, правят се опити за сближение с Югославия. Не отричаме, че искреното и братско сближение с Югославия, без скрити намерения или опити да хитруваме, е единственото средство, за да получим това, което искаме от нея и да заживеем в мир и спокойствие. Ето защо, това сближение е горещо и искрено желано от целия трезвен български народ, с изключение на няколко горещи, неуравновесени глави, — жадни за бойна слава „легионери“ и „националисти". Без истинско, а не само лицемерно - дипломатическо, сближение с Югославия, ние не ще можем да мръднем нито крачка напред, ние завинаги ще останем в тази мъртва точка, в която сме. Но, според нас, сближението ни с Югославия тpябвa да бъде първата ни, решителна и неизбежна стъпка, към едно по пълно, по правилно, трайно и резултатно разрешаване националните въпроси на Балканския полуостров. което може да стане само чрез и в рамките на една Балканска федерация. Ний искаме излаз на Бяло море, искаме Добруджа и Македония, но никой няма да ни ги даде. Нито пък ще бъдем някога достатъчно силни да ги вземат насила и да ги задържим. Ето защо, единствената правилна насока на нашата външна политика, което само един проницателен държавнически ум може да съзре и да ръководи, е тая, която ни води към Балканската федерация. Защото в нея и само в нея ний можем да достигнем своите законни национални аспирации. Само във нея ний ще можем да осъществим идеала за обединение на българското племе, да добием свободата на своите сънародници, без да се противопоставяме и да се борим с когото и да било. Единственото най-добро и най-разумно, не само за нас, но и за всички балкански народи, разрешение на заплетените национални въпроси, е в Балканската федерация. Тя ще даде небивал подем на обшия духовен и стопански живот на всички балкански народи. Тя ще донесе мира, правдата, реда и творческото издигане за всички етнични единици. Само чрез нея ще се разрешат неразрешимите иначе национални противоречия на Балканите.

И, ако има народ, който най-много да се нуждае от Балканската федерация, това с българския народ. И ако този народ съумее да си намери истински разумни и далновидни управници, те не ще закъснеят да насочат неговата външна политика към достигане на тази цел.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

За частната собственост

Ако има нещо, което спъва живота на съвременното човечество, то е учението на частната собственост. Хората дохождат на земята и всичкото време им е ангажирано с къщи, ниви, караници с баща, майка, братя и сестри, докато дойде ден и ги задигнат оттук и всичко това правят все за частната собственост.

От хиляди години човечеството разрешава въпроса за собствеността и този въпрос остава все неразрешен. И Христос като казваше: „Извадете гредата из окото си“, разбираше да се премахне частната собственост, за да се оправи светът. Господа, Когото познавам и за Когото говоря, не е Господ на частната собственост, и не е за хората, които спорят за собственост. Собствеността няма никакъв Господ. И хората, които се делят на католици, православни, протестанти, будисти, мохамедани и пр. нямат никакъв Господ.

Ако ме питате кога ще се оправи светът, ще отговоря: когато се премахне частната собственост. А това ще стане, когато се възцари Любовта.

Христос казва на съвременните хора, които представляват избрания народ, извадете тази греда от окото си, т.е. махнете тази собственост от вашата земя, защото тя е причината за всичките ви спорове u войни. Единствената собственост, която човек има, това е неговото тяло. И всички дългове, които човек прави в живота си, са направени по причина на собствеността. Всички убийства и самоубийства произтичат от закона за собствеността. Жената иска да владее мъжа си и ако не успее в това, отчайва се и се самоубива. Днешният ред на частната собственост е идолопоклонство, но той ще бъде пометен и ще остане само екс-човека. От днешния човек ще остане само празната му глава, която ще се съхранява в музеите, като остатък от миналата култура.

Христос казва: Ако махнете частната собственост между братята и сестрите, вашият дух и ум ще бъдат свободни, за да можете да станете добри хора. Ако всички жени на бялата раса се проникнат от тази идея, то в 100 години биха подтикнали човечеството 4-5 хиляди години напред. Но ум трябва; ако няма ум, няма съзнание у хората, ще се бесят и избиват и ще си режат главите. И всичко това става по причина на частната собственост. Жената, която внесе този навик в света, е виновна за това зло. Всички жени учат децата си на този навик и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате.“ Съвременните хора като християни трябва да премахнат частната собственост. Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки мистик и окултист, който иска да проучва тайните на природата. Частната собственост е велико зло. Аз не визирам в случая държавния строй, но подчертавам по принцип, че който иска да разбере човешкия живот, трябва да се откаже от частната собственост. Това не значи, че трябва да сме мързеливи, но да се научим да работим. Не трябва жената да чака да донесе баща й или мъж й, а да се надява на своите сили. Мъжът не се е оженил, за да донася в къщи и да храни жената; това не е женитба. Истинската женитба е сдружаване между двама млади, за да работят идейно. Ако жената бе разбирала така, тя би се старала да облекчава и подпомага мъжа, а какво става днес! Жената не изпълнява своята работа, не изпълнява своя дълг и затова като се върне мъжът от работа, започват разправиите и недоразуменията. По причина на тези криви разбирания, се явяват много нещастия. И сега животът на хората трябва да мине през огън, за да се преустрои и тогаз ще се създадат новите форми и отношения. А огънят - това са страданията.

Да извадите гредата от окото си, т.е. да премахнете собствеността, това е новото учение. Тъй пише Господ: Ако искате да подобрите живота си, ще трябва да съборите всичко старо и ще съградите по новите правила, без да имате частна собственост между вас. Тогаз вашите схващания за природата, вашият собствен живот, ще се подобрят. Законът за собствеността няма никаква основа в природата, тя е присадена отпосле в човешкия живот. Земята е наша (на всички човеци) и ние можем да разполагаме с това, което те имат. Ако не ги обичате, явява се законът на частната собственост. Частната собственост е дошла, когато любовта е престанала да съществува. Хората, които не изискват от живота нищо особено, могат да живеят с тази идея за частната собственост. Но за онези, които искат да проникнат в тайните на природата и да проучат своето съществуване и смисъл на живота, за тях частната собственост е една голяма спънка и голямо зло. Трябва да престанем да се осигуряваме, а да работим. Господ всякога дава богатства, но в частна собственост не вярва. И Христос не вярва в частната собственост. Докато живеете в частната собственост, не можете да бъдете юнаци; за да станете юнаци, трябва да се откажете от частната собственост.

Направете си един списък за всички онези неща, от които трябва да се откажете за в бъдеще. Ще изброите всичко, от което ще се откажете. Жената например да си каже: Отказвам се да принуждавам мъжа си да ми донася каквото и да е, оставям го свободен да направи според любовта си, отказвам се да карам мъжа си да взема пари на заем, да построява къщи, да купува скъпи дрехи за Великден и да задоволява моите капризи като други път. Отказвам се да ме води в странство, курорт, бани, балове, театър и пр. Отказвам се да карам мъжа си насила да ме обича, оставям го свободен, както душата му го влече.

Ще кажете, че това е опасно учение. Опасно е досегашното учение на частната собственост, а не новото учение. Колко сълзи са проливани за това, че мъжът на някоя жена, нейна собственост, не я е обичал.

Днешните хора, които искат да завладеят света, с това са загубили себе си, висшето в себе си. И затова Христос казва: „Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си. а който изгуби частната собственост, ще придобие живота си.“ Който е напуснал учението за частната собственост, той се приближава към Бога, към бъдещата култура, а който вярва в частната собственост, той се отдалечава от Бога. И всички хора трябва да разрешат този въпрос за частната собственост, ако искат да прогресират. Трябва да сме верни на принципа, не само по форма, но и по съдържание и смисъл. Само така ще разберем живота, само така ще тръгнем в правия път на еволюцията на човечеството - по пътя на Любовта; и само тогаз можем да се разберем и да се опознаем като братя.

Из беседата „Гредата“ (III серия неделни беседи)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...