Jump to content

Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 88 - год. VI.

Севлиево, 25 март, 1934 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Основният закон на здравето“

от Е. Г. Оуен

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Да посрещнем слънцето!

Тържество (Т. Ч.)

Слънце и здраве (Д-р Стефан)

Покана за записване абонати за книгата „Наука за дишането“

Основите на Братската задруга (Продължение от брой 86) Сава Калименов

Пътя на човечеството (Н. Неделчева)

За ледената планина (Любомил)

Една братска среща на идейните вегетарианци в София (А. Изворски)

Словото на Учителя. Раждането на новия свят (По беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г.)

Красотата ще спаси света (Т. Ч.)

Хроника. Книжнина

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да посрещнем слънцето!

Ти, който си отчаян от живота; ти, който си недоволен и постоянно се мръщиш на съдбата си, ти; за когото смисъл и щастие в живота не съществуват — легни си една вечер рано и стани рано. Още преди зората да се е появила на изток, излез навън, всред природата. И нека твоите тихи стъпки изкачвайки се на някой връх, разбудят нейното мълчание.

Зората да те завари далеч от града, там, на височината.

Какво величествено спокойствие! Какво тържествено мълчание ! Какъв свещен трепет се носи във въздуха и обгръща душата ти, както и всичко живо!

Не фигуративно, но напълно действително, тук се извършва велико свещенодействие, велика мистерия, в единствения истински храм на Бога — Природата i

Който и да си ти, какъвто и да си, душата ти не може да не бъде затрогната от величието, красотата и от свещената тайнственост на това, което става.

Може би ти си виждал досега хиляди човешки „представления“ — драми, опери, концерти, религиозни церемонии и обреди. Може би ти си слушал и си се наслаждавал от творчеството на велики художници, музиканти, поети, проповедници, учени и т. н. Може би ти си присъствал на големи човешки културни, просветни и национални тържества, които са те изпълвали с възхищение.

О! как дребно, как жалко и незначително ти се вижда сега всичко това! Кое човешко дело, коя човешка проява може да се сравни с величието на Божественото творчество, със свещения акт на зазоряването, когато тъмнината уплашено бега пред настиващата по всички посоки светлина! Кок велик художник досега е предал или може да предаде една хилядна част от неизразимата красота, от непрестанно бликащото разнообразие на преливащите се тонове? Кой гениален музикант може да подражава с успех на свещената музика, която чуткото ухо долавя в мълчанието на предутринта? А сладките песни на птичките, невнятия шепот на тихия ветрец, ромола на поточето, шепота на гората?

Коя човешка драма може да се мери по дълбочина, величие и сила с тая. която всяко утро Бог представя, чупейки веригите на тъмнината, и разливайки навред потоци светлина? Кой проповедник, кой оратор може да ни даде онова чисто чувство, оня чист потик към възвишеното, красивото, светото? Кой религиозен обред, коя церемония и тържество може да изпълни душата ни с такова благоговение?

Нищо. нищо човешко не може да се сравни с издигащата, пречистващата. обновяваща и възраждаща ни сила на утринното тържество — свещенодействие в истинския необятен храм на Бога — Природата.

Нищо. което човешки ум може да измисли и което човешка ръка може да направи, не може поне малко да наподоби величието на истинския Божи Храм и на утринната Божествена Мистерия, която се извършва в него и в която вземат участие велики светли духове, ангели и хора. цветя, треви и всичко съществуващо.

И когато човек дойде и с отворена душа пие от тоя извор на светлината, — неочаквано бремето му ще олекне, живота ще му се етери друг, пречките и трудностите, които той среща на пътя си, ще приемат други вид — няма вече да му се видят тъй страшни, тъй непреодолими.

Прекъснатата връзка на частта с цялото, на човека с Бога, се възстановява, през него наново протича струята на целокупния Божествен живот, той се чувства едно с всичко — и той е вече силен. богат и щастлив.

Ограниченото в тесните рамки на човешката личност съзнание се издига, разширява и обгръща целия живот. Като следствие на това, из невидимия източник на всемира избликват в него нови сили. нова енергия, нови идеи, нов живот.

Човек умира за старото и възкръсва за новото. Изпълва се за него вече в действителност свещената мистерия на разпятието и възкресението. Защото той е вече силен да даде от себе си. да се отдаде в жертва за другите, за да възкръсне в нов живот.

Да посрещнем слънцето, защото то ни дава живота! Да го посрещнем, защото само то може да ни изпълни със сила, д ни даде красота и щастие. Да го посрещнем, защото иначе ще останем гладни и жадни, далеч от Божествения пир, който всяко утро то устройва.

Да посрещнем слънцето!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ТЪРЖЕСТВО

Рано утро през месец март. Топъл ветрец лъха и носи вест, че зимата си отива, че пролет и лято идат.

Зората се усмихва на изток, а мрака на нощта бледнее и отстъпва на запад.

Птичките, цяла зима мълчаливи и тъжни, се обаждат една на друга. Сякаш това е оркестър, който настройва своите инструменти и се готви за велико тържество. Белите кокичета и сините теменужки, първите вестители на пролетта и новия живот, показват тук-там своите усмихнати лица и пълнят утринния въздух с цветен аромат. Сякаш цялата природа е велик храм, който се приготвя за тържествено богослужение.

Слънцето се надига от изток и засмяно поглежда към запад. Птичките, отправили очарован поглед към това небесно светило, което носи живот и радост на земята, пеят унесено и благославят Твореца. Всичко живо е устремило поглед към изгряващото слънце и приема неговите първи лъчи, както се приемат милувките на любима ръка, както се приемат най-скъпи в живота дарове. Всичко с радост посреща изгрева на слънцето: птички, животни, растения — всичко.

Това е велико тържество, устройвано в чест и хвала на Оня, който праща слънцето. Който дарява живот и радост на цялата земя. Това е тържество. устройвано всяко пролетно утро във великия храм Божий с небесния свод отгоре. Това е тържество, чрез което всяко пролетно утро се посреща изгрева на слънцето и се отпразнува началото на денят. Това е весел празник на новия живот, който започва в началото на всеки пролетен ден.

Само човека не се вижда във великия Божи храм: едничък той не взема участие във великото тържество Нещастния човек! Той с изнурен да устройва тържества на себе си, той е сломен от грижи и тревоги по своя отделен, мъничък живот, и сега когато слънцето щедро поднася даровете на великия Божи живот, сега той спи в леглото, затворен в прашката и задушена стая на своя дом, подобно престъпник, осъден на вечен тъмничен живот.

Бедният човек! Само той липсва на богатата трапеза, на великия пир, на великото тържество, което става всяко пролетно утро при изгрев слънце. Нещастният човек! До кога ли ще живее със своите дребни, фалшиви радости и големи скърби и страдания, в същото това време, когато край самия него се шири безкрайният живот Божи, който е чиста радост и велико благо!

Т. Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ

Нещата си съществуват в природата. Когато се сблъскаме с тях провикваме се: „Открихме новото”!

„Открихме“ радия.

„Открихме“ ултравиолетовите лъчи.

„Открихме“, че слънцето има на повърхността си 6 — 7 х. градуса, а в центъра си — 100 милиона градуса.

„Открихме”, че животът на земята Зависи от слънцето.

„Открихме“, че здравето на човека зависи от това, доколко той се излага на слънчевите лъчи. Ново! печете се на слънцето за да бъдете здрави! Гдето слънце влиза, лекар не влиза! Ново! Стройте слънчеви жилища! Ново! Ново!

„Новото“ се чува на запад достатъчно силно. Животът на културния европеец се приспособява все повече към слънцето. Широки прозорци, екскурзии, туризъм, спорт, морски бани, спортни дрехи, светолечение.

Но когато „новото“ се подеме у нас, на местна почва, започват да се чуват възгласи:

Идолопоклонство!

Заблуждение!

Сектанщина!

Увлечение на безхарактерни, слаби натури по внушение на една опасна демагогия!

Глупости и нищо повече!

А животът си тече и си налага своето. Не е известен нито един случай в историята, когато жадуващият взор на клетото човечество да е съзирал некаква спасителна истина и то да не е простирало ръце към нея — въпреки критицизма на „разумните хора“, въпреки воя на ретроградите. Защото самата култура, която носи отровата и задухате, сама се стреми към отдушник. Касае се за живот или смърт: да бъде ли човек хилав, болен мрачен, бухал .... да бъде здрав, свеж, бодър, крепък, весел, жизнерадостен, па макар и да е страшен от прозвището „сектантин“.

Обикнете слънцето не заради някакъв „Бог“. който е скрит в него и по който могат да се водят хитроумни теоложки спорове, а заради неговата .целебна. даруваща живот и здраве енергия.

Д-р Стефан

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОКАНА

за записване абонати за книгата

„НАУКА ЗА ДИШАНЕТО“

практическо ръководство за всички

от италианския писател окултист АЛЕНДОН.

Няма по-важно нещо за живота на хората от дишането. И няма друго по-велико, по-мощно средство за излекуване, за възраждане на човека, за изпълването му със сила и живот, от правилното дишане.

Учителят казва, че ако само хората биха се научили правилно да дишат, то целият им живот корено би се променил. Дишането крие в себе си велика сила, защото чрез него ние поемаме не само въздух за пречистване на кръвта, но и жизнена енергия (прана) за обновяване на целия ни организъм.

Правилното дишане възражда човека, като го изпълва с жизнена енергия.

Като има предвид голямото значение на правилното дишане, редакцията на в-к „Братство“ реши да издаде ценната книга на италианския писател окултист Алендон „Тайната наука за дишането“ — ключ на живота, ръководство за всички.

Същевременно пускаме подписка за записване абонати за книгата, за да бъдем улеснени в нейното издаване.

Цената на книгата за абонати е 10 лева. Молим всички наши приятели да побързат със записването на абонати, като се по-стараят до 15 април да ни изпратят списъците на абонати, заедно със съответните суми.

Всичко да се изпраща до администрацията на в. „Братство“.

Наука за дишането

За най-същественото в живота, много често ние хората най-малко или ни-как не мислим. Не е ли това един парадокс? Не е ли, същевременно и една истина? И само когато ни го отнемат ние разбираме великата загуба. И странно, ние не мислим за това същественото, на което дължим живота си. Защото природата ни го дава даром. Да си представим за миг, че за да получим въздуха, който дишаме ще трябва да се трудим така, както милиони същества днес се трудят за да придобият днес своята храна.-Каква страшна криза би настанала!

А днес, когато безкористната и безкрайно щедра природа ни предлага най-великото благо—въздуха—безплатно, никой не мисли за това, погълнат всецяло от безбройните дребни грижи на деня. Колцина са тези, които са се загрижили върху дълбокия онзи процес на дишането, комуто единствено дължим живота си? Колцина знаят нещо за тайните на дишането? Има, обаче хора, които са работили над тези въпроси и са писали ценни трудове. Един от тях е Алендон, чиито труд върху „Науката за дишането“ искаме да препоръчаме на нашите четци. Това е една малка книжка, много сбито и много системно подредена в 500 точки, разделени от своя страна на няколко глави. Ние ще дадем само заглавията на тези глави, от които ясно проличава предмета , третиран от Алендон. Т са: 1. Функция на дишането: 2. Феномена на дишането; 3. Дишане на природата; 4. Еволюцията на дишането; 5. Важността на дишането и 9. Метафизика на дишането.

Ето какво казва авторът в една от 500-тях точки на своята книга.

„Тази книга има за задача да покаже дишането в неговата истинска светлина и да ни научи да постигнем една съвършена форма на дишане, върху което се крепи живота. Само върху тази основа може да се постигне трайно равновесие, мир и положително развитие на всяко физическо, умствено и духовно качество“.

На друго място авторът казва: „Диша всичко в природете. Дишат водите, канарите, диша цялата наша земя, дишат слънцето и всички светила, пръснати из безкрайната вселена и все пак, движещи се в удивителна хармония. И всяко тяхно дишане е част от едно върховно дишане“.

Вън от познатите елементи, казва още авторът, всяка клетка всмуква и тъй наречения жизнен флуид, който е по-фин и не материален. Наричат го още психическа сила или магнетизъм. Това е енергия, която оживотворява организъма и от коя го произхожда вяска органическа дейност. Тя е съединителната сила. която свързва целия организъм и т. н.

„Наука за дишането“ ще бъде издадена от издателство „Братство" и ще струва само 10 лева за тия, които изпратят сумата до 15 април.

Искайте покани за записване не абонати от редакцията на в. „Братство“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Основите на Братската задруга

(Продължение от брой 86)

След като поговорихме за вътрешните, за духовните условия, които са необходими за реализирането на Братската задруга, нека кажем няколко думи и за външните т.е. за материалните условия, които са нужни за същата.

Ако неколцина Рочдалски работници, отделяйки само по няколко лева от седмичната си заплата успяха да образуват своята първа кооперация, давайки с това началото на едно мощно движение, което днес е обгърнало целия свят с милиони кооперации и стотици милиони кооператори, то колко по много може да се очаква, ако група хора, обединявайки се в едно духовно и материално цяло, му отдадат не само няколко свои отделни, спестени лева, във форма на дялове, а - целия свой живот, всичко каквото имат - духовно и материално?

Братската задруга, по идея, по вътрешна сила и по възможности за коренна обнова на живота, стои несравнено по-високо от кооперацията, такава, каквато я виждаме днес.

Братската задруга ликвидира напълно, в своята собствена област, с днешния обществен строй на частната собственост, вършейки това по най-разумния, естествения, мирен ненасилствен начин, и чрез това изгражда истинския нов свят в самите недра на стария, който, по силата на един естествен неотменим закон, ще изгние, ще се саморазруши, когато силите, които са му давали живот, се оттеглят от него и почнат да действуват за изграждането на новите форми на живота.

На братската задруга е възложена мисията да обнови живота по най-разумния, по най-правия път, и затова без съмнение, тя ще намери силите и средствата, които й са нужни за това.

Животът ще й ги даде, като нейно неотмемливо право, тъй както на всеки дошел на земята човек той дава нужните му условия.

Ние и по-рано казахме, че за Братската задруга, в начало, не е нужно много - разбрано по отношение на материалните средства. Защото малкото там, където има една жива, разумна, организираща идея, ще порасте, ще стане много.

Малкото материални сили и средства на задругата, когато при тях е живота, инициативата и творчеството, ще се увеличат и ще вземат постепенно надмощие над многото сили и средства на стария капиталистически свят, от който се е оттеглил живия живот, който прогнива и се разпада сам по себе си, защото нему липсва основната обединяваща идея за справедливостта, която единствена свързва частите в едно неразривно органическо цяло.

Силата на Братската задруга лежи именно в реализирането на тази идея за справедливостта; в това, че всичко е на всички, че няма експлоататори и експлоатирани, насилници и насилвани.

Защото само при тия условия може да се достигне едно цялостно материално и духовно единство, а всекиму е известно, че „съединението прави силата”.

Работата, дейността на Братската задруга е многостранна, тъй както животът е многостранен. Нейната задача не се ограничава само в това, да създаде нови икономически и духовни отношения между отделните хора, но да създаде или, по-право, да възстанови първичните, естествени отношения на своите членове към майката природа и към Върховната Реалност, която ни обкръжава и прониква - към Бога.

Ние мислим, че Братската задруга, която не притежава земя, т.е. чиито членове се прехранват от някаква друга дейност, без да имат непосредствено отношение със земята, обработвайки я лично с труда си, такава задруга не е още напълно сформирувана, не се е още развила до пълно и всестранно реализиране на вложената в нея идея.

Защото разумния и естествен живот, който Братската задруга се стреми да осъществи, е невъзможен ако ние не възстановим постоянната и непосредствена връзка с природата.

Природата е извор на сила и живот. Чрез работа всред нея и чрез прислушване към нейния глас и нейните закони, ние черпим в изобилие това, което е най-необходимото за живота ни - жизнена енергия, хармония и здрав смисъл в живота си.

Ето защо, каквото и да бъде главното занятие, от което членовете на Братската задруга изкарват прехраната си, те трябва да се стремят и към това, щото задругата да притежава и земя, защото без връщане към земята, няма връщане към разумния, трезвен, естествен и щастлив живот.

Целта на Братската задруга, така, както я виждаме ние, е да се устрои всред природата, като се застъпят различни занаяти, различни производства и служби, между които земеделието да бъде на едно от първите места.

Връщането към природата, разливането на мощния поток на организирания човешки живот и на творческата енергия на човека всред природата, насочени към нейното облагородяване, обработване, за да ни даде най-големите възможни блага-това е задачата на истински разумния човек.

Трябва да се скъса с противоестествения извратен живот на днешната болна, разлагаща се цивилизация, с нейните гнойни язви -големите градове. Животът трябва да се разлее навред всред Природата, всред нейните китни и плодоносни градини, ниви и лозя, от които направо, с ръката си, трябва да взема нужните за живота си плодове.

Днес земята е недостатъчно, непълно, недообработена. Защото при нейното обработване, в отношенията си към нея, хората се ръководят от меркантилни съображения, а не от върховното съображение, че тя е нашата истинска майка-хранителка, в чиито скути винаги трябва да бъдат и за която винаги трябва да се грижим повече от всичко, без да гледаме на това, че от друго можем да получим по-голяма материална печалба.

Защото живота и здравето, радостта и щастието, които непосредственото общуване със земята ни дава, превъзхождат многократно материалните печалби.

Земята трябва да бъде превърната в райска градина! Човечеството трябва да се възвърне към земята, към природата. Всеки разумен човек, какъвто и висок пост да заема той в живота, каквито и способности и таланти да има, трябва да отдели поне малко от своето време за работа над земята. Поне до тогава, докато над нас тегне проклятието - „с пот на челото си да изкарваме хляба си” - това е така.

Паралелно с бързото увеличаване на вегетарианците, земята постепенно ще се превърне в една безкрайна овощна градина, преливаща с изобилие на плодове, зърнени храни и зеленчуци, които ще бъдат храната на човека. Паралелно с възвръщането към естествения, природосъобразен живот, наместо сегашната централизация на живота в големите градове, ще се започне една децентрализация, едно опразване на градовете, и изграждане на новите безкрайни заселища - градини.

Това е, още неясно очертаната, но все пак твърда и непоколебима тенденция на новия, разумен живот. И една от главните задачи на Братската задруга е да съдействува съзнателно на тази нова струя, на този обрат на живота към природата.

От друга страна, погледнато чисто икономически, земеделието, особено в днешните години, не може винаги да задоволи нуждите на едно стопанство, не може винаги да му даде достатъчно средства за преживяване и развитие напред. А като се вземе предвид още и това, че живота има и други нужди, то добре ще е в Братската задруга да има и някакъв друг занаят, някакво друго производство, а най-добре е да се застъпват няколко такива, нужни за самата задруга и за пласиране вън от нея.

В една добре организирана задруга например, при увеличаване на нейните членове, освен необходимото земеделие, трябва да се застъпят и шивачество, обущарство, дърводелство и др. от първа необходимост занаятия. После за разпространение на своите произведения, задругата може да отвори един магазин, представителство и т.н.

Има много различни комбинации, на земеделието с други занаяти, които за доброто на задругата, ще трябва да се осъществят.

Накрай, още веднъж ще повторим: всичко отведнъж не може. Нека тогава се започва от малко, със стремеж за постоянно развитие. Така ще действуваме по-разумно и изграденото от нас ще бъде по-здраво.

С най-малкото, с което разполагаме в областта на материалните възможности, но със силен дух и с всестранно и разумно обмислен план, нека започнем Братската задруга, и нейното развитие и успех ще дойдат като една необходимост, защото животът ги иска.

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пътя на човечеството

„От чуждите погрешки се учете, вашите погрешки изправяйте. На чуждите блага се радвайте, а с вашите блага градете“.

Учителя

Ако погледнем историята, там ще видим, че известни събития се повтарят, макар и с известни малки промени, което се дължи на епохата, през която стават.

И днес хората изучават тая история, виждат какво е било някога, виждат и последиците от известни събития — и въпреки това — не взимат поука от тях, че искат да вземат мерки за да бъдат предотвратени днес.

А ако бе пробудено съзнанието не хората, миналите погрешки на човечеството, извор на знания биха станали. И поучавайки се от тях, те биха изправили своите днешни погрешки. И настъпило би едно повдигане на човечеството, морално и духовно и тогава не би имало завист и омраза между хората, а биха се радвали един на друг за благата, конто Бог им е дарил.

И би настъпила епоха на творчество и радост ще бъде на човека да дава. защото изобилие ще има навсякъде.

Н. Неделчева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За ледената планина

Веднъж се почувствах много смутен в душата си. То беше на седмата година от как бях се срещнал с Учителя, казах Му:

Учителю, съвсем се обърках! Когато дойдох при тебе, аз мислех че всичко зная и че на всичко мога да отговоря. Нищо не можеше да ме смути. Но от тогава започна нещо струнно. Всичко се разбърка, обезсилих, нищо не зная вече, нищо не мога! Смут има в душата ми.

Той се малко поспря и ме погледна. Вървяхме заедно из една столична улица — придружавах го за някъде.

Знаеш ли ти какво беше? запита ме Той. И после додаде: Ти беше една голяма ледена планина. Гледаха я мнозина, някои се чудеха, но никой не й се радваше … А хладът й някого отчайваше. Но дойде слънцето, напече планината — и тя се стопи. Изчезна ледът — и смути се планината. Но остана водата. А водата носи живот. Всеки я обича. Тя всякъде може да отиде. Вредом я чакат. Това което мислиш за нещастие, е твоето благословение.

Очите ми разбраха от очите Му това. което не изрече и тихо промълвих: — Амин, Учителю!

И от тогава видях колко прави бяха думите Му

Л ю б о м и л

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Една братска среща на идейните вегетарианци в София

По инициативата на софийската вегетарианска група и приятелите от Бялото Братство, беше уредена за идейните вегетарианци в София братска среща, която се състоя на 4-и т. м. от 9—12 ч. вечерта в салона на вегетарианското коопер. дружество, и с голям успех се изпълни подготвената за случая литературно музикална забава. Целият му салон с галериите му заедно беше препълнен с хора, които надминаваха 600 души. Радостно и мило беше да гледа човек Събрани на едно място толкова много хора, чийто идеал е да бъдат носители и служители на любовта, мъдростта, истината, свободата, мира и братството, оповестени на човечеството от Христа и всички негови апостоли.

Ако всички идейни вегетарианци в България биха се сближили и заработили заедно, то би се образувало едно мощно течение, което в скоро време може да обнови целия български народ и да го направи носител на великите идеали за побратимяването на човеците и възстановяването на царството Божие на земята. И подобно на Богомилите, които с Христовите идеали причиниха ренесанса, обновиха и реформираха цяла Европа през средните векове, бихме могли сега и ние да спасим народа си и човечеството от грозящата го катастрофа.

Нека се надяваме, че примерът не идейните вегетарианци от София ще бъде последван навсякъде из провинцията и още тази година ще може да се съберем и устроим един общ събор в София, където да изработим и общ план за идейна работа. Нека всеки идеен вегетарианец се отрече от своите лични мнения, предубеждения и предразсъдъци и се постарае до направи живота си и делата си като живота и делата на Христа. Само така ние ще изпълним волята на Бога—Любов.

И. А. Изворски

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Раждането на новия свят

Ние хората на земята сме поставени да живеем в един свят на постоянни промени и загадки. Целият ни живот е непреривен стремеж за разрешаване на нещо неизвестно. Обградени сме с една велика тайна. Едва сега хората се пробуждат по отношение на тайните, които ги заобикалят в природата; и едва сега започват да търсят тяхното разкриване и обяснение.

Учените, запример, изчисляват преди колко милиона години се е създала нашата земя, и искат да изяснят, кои са причините за това. Но има неща незнайни в света; има ред явления, които не можем да си обясним, както и да ги обясняваме. Например, много болести можем да ги опишем, но не можем да ги лекуваме; желаем щастие, но то бяга от нас. При всичко това, обаче, религиозните проповедници ни утешават, че ще сме щастливи в другия свят и там ще ни се разкрият всички загадки. Но това е въпрос вече само на вяра, а не на опитност. И оставаме да живеем все в неизвестности и загадки, но радвате се пък, че се намирате в такъв един свят на загадки, защото има за какво да мислите. И ако мислите, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате. Досега в света не е имало идеална държава, където хората да са живели щастливо. Но ще кажете, че в бъдеще ще има.

За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени. Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему. Каквито и обяснения да им се дадат за тайните на Битието, те пак ще си останат неразбираеми тайни; защото само ограниченото естество на самосъзнанието, което характеризира днешния човек, е такова, че не може да се проникне в тайните на целокупното Битие.

Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем. И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече. Може да се запита защо е така? Това са характерните белези на човешкото самосъзнание, което е една фаза в развитието на човечеството.

Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености. Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите. Но такова индивидуално издигане ще бъде от временна полза само за малцина; а каква полза ще има човек от това? За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил. По този начин той ще има хармонична връзка и разумно отношение с всички хора. Само така хората ще могат да отстранят от живота си заблужденията и противоречията, внесени от самосъзнанието и егоизма, и ще се опознаят като братя, които имат общи интереси и идеали.

Животът на хората тогаз ще бъде разумен, разнообразен и красив, изпълнен с радост, веселие и творчество, а не еднообразен, скучен и безцелен, какъвто е сега. Сега на земята от единия до другия й край има само борба между хората за надмощие и изтребление. Но такава борба съществува и в тялото на човека; в някои клетки от организма му влезе идеята, да образуват нова държава. Те почват борба с другите клетки и по такъв начин се образува тумор или друга подобна болест в организма на човека. Днес целият живот на човека и човечеството е пълен с образувани тумори, които постоянно се отстранявате операции, но на тяхно място се явяват нови. Вследствие на тази борба между клетките в тялото на човека, той изгубва силата и жизнеността си, та скоро остарява и умира, без да е разбрал, защо е живял, защо е остарял и защо е умрял. Със самосъзнанието си човек не може да обхване проявите на живота в неговата непреривност и целокупност, а всичко схваща като еднократен процес, вследствие на което не може да си изясни всички онези явления, които стават в живота му.

Когато се разглежда живота от гледището на свръхсъзнанието, тогаз на физическото остаряване на човека не би се гледало като на нещастие, както това се схваща от самосъзнанието, а ще се разбере, че остаряването на физическото тяло е подготвяне за по-висш живот. Също така би се изменило схващането на човека за същността на смъртта. Представете си, че можете да живеете 10 хиляди години на земята. Тогава другояче щяхте да гледате на живота и смъртта. След толкова хиляди години живот, вие бихте се радвали, че иде смъртта. А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот. И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание.

Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света. Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия. Тези същества, в своето развитие стоят много по- високо от човека и влияят до голяма степен върху живота му, който е обусловен от тях. Смъртта на човека се дължи на тях. Те постъпват някой път с човека така, както се постъпва с животните. Но ще кажете: „Нали съдбата на човека зависи от самия него?“ Зависи от него, но ако е разумен.

Хората живеят в един век, където се изисква голяма разумност, за да може да имат един сносен живот. Три фактора има в света, които играят важна роля в нашия живот в сегашното му развитие. На първо място стои човешката личност - т.е. човекът, който сега се проявява на земята; на второ място е домът, от който той произхожда и на трето място неговият народ. И взето в по-широк смисъл - човекът, обществото и природата - външният обективен свят, или тъй наречените влияния на планетите, както се изразяват астролозите.

Но на първо място съдбата на човека зависи от майката и бащата. Каквито са майката и бащата, такива ще бъдат децата им. Ако майката и бащата са били щастливи, непременно и детето родено от тях, ще бъде щастливо. Защото ако бащата на един човек е бил щастлив, това показва, че ред поколения от неговия род са живели разумно, били са щастливи, и са били все в здравословно състояние.

Щастието е достояние само на здравите; само здравите бащи и майки могат да родят здрави деца. А за да не се раждат нещастници в света, трябва да се женят напълно здравите. В съдбата на всеки човек е определено, не фаталистически, но по силата на законите, които действат в живота, дали трябва да се жени, или да не се жени. Когато говоря за женитбата, аз я разглеждам от съвсем друго становище. Под женитба разбирам разумно отношение между две същества, които през хилядите векове са се познавали и са си помагали винаги и всякога са готови да се жертват един за друг. Но статистиката показва, че такива двойки рядко се срещат на земята. За това не е виновно само сегашното поколение, но всички минали поколения. И за да се оправи светът, трябва да се съберат всички поколения от миналото и настоящето заедно; а само сегашното поколение не може да оправи света, защото то не може да изправи погрешките на миналите поколения. Който иска да оправи света само с усилията на едно поколение, разрешава един въпрос, който не може да се разреши по този начин. Когато ще разрешавате този въпрос, вие трябва да знаете онзи закон, който е работил за създаването на вашия организъм и който е създал баща ви и майка ви. Вие също така не вземате под съображение външните условия, които са работили за вас, а казвате „ние сме господари на условията“. Но животът показва, колко хората са господари. Онзи закон, който ни е извикал да се родим в света, е онова Начало, Което в религията наричат Бог. Това е онзи вечно творящ Принцип в Битието, Който всичко създава, всички форми на Битието. А сега хората схващат Бога, като едно същество извън тях и подобно на тях. Това не е никакъв Бог. Онзи, Живият Бог, за Когото ние говорим, живее в нас и ние живеем в Него; Той е, Който непреривно работи в света. Той е, Който изгражда и поправя света. И Онзи, Който се бори постоянно в нас за нашето подобрение в живота, то не сме ние хората, а Бог е, Който се бори с всички лоши условия, за да поправи света. И много разумно се бори Господ в нас, защото Той знае, че победата е на Негова страна. Онова, за което се бори Господ в нас, в края на краищата, ще го извоюва. Господ е силният. Когато силният работи, винаги придобива победа.

Аз не искам вие сляпо да вярвате в това, а всичко да подложите на опит, за да се уверите. Всеки е свободен да вярва, в каквото си иска. Но благоразумно е човек да вярва и поддържа само това, което носи щастие, както за него, така и за другите, защото съществува един закон в света, според който благото и щастието на всички хора е и наше благо и щастие.

Съвременните народи започват вече постепенно да схващат този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи, че лошото състояние на едно семейство или един човек се отразява и върху другите около него. Когато хората почувстват тази връзка и зависимост помежду си, светът ще се поправи много по-скоро и по-лесно по един разумен начин, а не така, както сега го искат хората. Ако хората имаха поне съзнание за справедливост, най-малко 95 на сто от злините биха се премахнали. Ако човек има всичките външни условия за щастие, то при това състояние на съзнанието, което има съвременният човек, щеше да си напакости още повече. Сега ние страдаме външно, а се развиваме вътрешно. Тези страдания са една необходимост за вътрешното, духовното развитие на човека. Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас. Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората.

Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-богата вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания. Те могат да разберат страданията на всеки човек и намират начин да му помогнат. Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога. Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството. Затова е необходимо, най-първо човек да има сила, после да има знание, да има мъдрост, да има любов, и широка душа, която да познава закона на Истината. А за да проучи човек Истината, трябва да проучи всестранно себе си, както и живата природа и да влезе във връзка с нея. Има начини и пътища за това; най-първо човек ще трябва да изучи езика на природата и тогава ще влезе във връзка с нея и ще разбере какво трябва да бъде отношението му към Природата и към хората. Тогаз човекът ще разбере, къде е неговата сила и залогът за успех и постижение в живота му.

Най-първо човек трябва да разчита на онова, което има в себе си, на онова, което е вложено в него от Природата. Бог промисля за онова великото и красивото, което хората имат в себе си. Но за онова добро, за което хората не са работили и нямат силен копнеж към него, Бог никак не промисля. Заради доброто, което човек носи в себе си, Господ му дава условия, но за онова добро, което човек не носи в себе си, Господ не му дава никакви условия. Ако човек има в себе си неестествени желания, той ще дойде до разочарования и нещастия. Запример, ако у една жена се роди идеята да стане мъж, какво ще бъде нейното постижение? Много от нещастията в света идат от многоженството и многомъжеството. Ако в света имаше само един мъж или една жена, то какво нещастие можеше да има? А сега като се съберат двама мъже при една жена, ще се скарат и единият ще гледа да убие другия. Това е закон вътре в Природата. Природата при една жена туря само един мъж, и при един мъж само една жена. Единство има в Природата. Когато хората изучават явленията в живота, трябва да разбират законите, на които са подчинени тия явление, иначе няма да можете да си обясните правилно тези явления; защото съществува една зависимост между нашия живот и проявите на Природата.

Сега ще ви разкрия две неща, от които ще се ползвате в практическия си живот. Може да правите наблюдения и да правите онова, което искам да ви кажа. Да допуснем, че има да отивате някъде по някаква работа. В такъв случай, ако наблюдавате природата сутринта, когато ставате, ще видите, че ако пътят ви е отворен, веднага ще се явят две успоредни линии на небето, а това ви предрича, че всичко ще ви върви по мед и масло него ден. Но ако на небето по посока на пътя ви има някакво черно облаче, то това означава, че онова, което вие искате да направите, няма да е сполучливо; или пък ще имате големи пречки, докато свършите тази работа. Аз поддържам, че успоредните линии се образуват в Природата само от разумни същества. Затова, щом видите по посока на пътя си две успоредни линии на небето, ще знаете, че те показват разумността, която ви помага и е направила пътя ви отворен. Когато обаче няма успоредни линии, а има черно облаче, ще знаете, че това показва едно препятствие на пътя ви, което трябва да се превъзмогне. Искате да отидете при някой ваш приятел, но в това време се раздвоите в себе си, и един глас ви казва да отидете, а друг да не отидете. Излезте навънка, и ако небето е ясно, ще проверите. Ако има две успоредни линии и между тях едно черно облаче, не отивайте при вашия приятел. В този случай имате две доказателства, за да не отивате - вътрешното раздвоение и външното отражение в Природата. Природата всякога ни дава сигнали за онова, което ни очаква.

Целият живот на човека е обусловен и се регулира от разумните природни закони, и напълно е определено, какво може да стане с човека в даден случай. Човек не създава своето бъдеще, но той сега изработва условията за бъдещето си. Онова, което е вложено в него, той го разработва сега. Ако останеше ние сами да създаваме нашия живот, според нашите разбирания, то нищо нямаше да излезе от нас. Но има нещо вложено в нас, което сега трябва да се развива. Животът на земята е едно временно училище, и вие в туй училище няма да показвате своето знание, а трябва да се учите. Вашето бъдеще ще се определи от вашето учение в настоящето. Чрез знанието, което придобиваме, ще се освободите от тези ограничителни условия, при които се намирате сега. Това на религиозен език го наричат - излизане от земята - а то на съвременен език значи излизане от ограничителните условия, при които се намират хората с разбирания на самосъзнанието. За да може човек да излезе от ограничителните условия на живота, потребна е интелигентност и разумност. Но интелигентността и разумността на човека са обусловени от любовта му към Бога, към ближните и към Природата и затова ние казваме, че само любовта разрешава всички проблеми на живота.

Когато говоря за любовта към Бога, към природата и към ближния, аз разбирам разрешението на великия социален проблем в неговата целокупност. Обаче, докато дойдем до това велико разрешение на въпросите на живота, ще минем през много страдания и изпитания. Това е методът на Природата, за да пробуди космичното съзнание у хората и те разберат, че са братя помежду си. Тогава ще разберем истината и тя ще ни направи свободни, защото под истина в дадения случай разбирам онези условия, при които човек може да бъде свободен, за да се проявява.

Цялото човечество се намира сега в утробата на Природата, където са ограничителните условия. Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание у тях, с което ще добият и нови отношения към Бога, към Природата и към ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се осакати раждането на новото съзнание. А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат нови схващания за живота и съвсем нови отношения помежду си. Тогава всички хора ще излезем извън рамките на семейството, на нацията, дори и на човечеството, което е ограничено да живее само на земята; и ще станем граждани на необятния космос. Тогава ще разберем, какво значи разумен живот, братски отношения и любов. Ще влезем в общение с всички разумни хора, и ще разбираме правилно хората, и те ще ни разбират правилно. И няма по-красиво нещо от това.

Сега се намираме в една епоха, когато се ражда новият човек, с ново съзнание, а всичко старо, което носи греха и смъртта в себе си, трябва да умре. Съвременният свят с всичките му порядки, разбирания, начини на живот, неминуемо ще умре. Неразумното и всички онова, което причинява страданията на хората, и разделя човека от човека, вече е осъдено да умре. Всичко неестествено, което спъва проявата на любовта в човека и в живота, ще умре, за да дойде свободата в света, която е копнежът на всяка душа.

Тогава ще можем всички да изпълним великата воля Божия и ще бъдем всички служители на Бога Живаго и носители на великата Любов, която обединява всички и ги прави близки, прави ги братя, които живеят в мир и хармония. Новият човек и новият свят се раждат вече и утрешният ден принадлежи на тях.

По беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г.

Разумните ще разберат

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Красотата ще спаси света

Има два вида красота: външна красота. красота на кукла — мъртва красота, и красона сърцето и душата — жива красота.

„Красотата ще спаси света“. Тъй е казал великият писател Достоевски.

Красота в мислите и чувствата, красота в желанията, стремежите и делата — ето за каква красота се говори.

Колкото и да бъдете красиви външно, щом във вас има лоши мисли и чувства: мисли на омраза, завист, алчност, и чувства на гордост, себелюбие, егоизъм, тогава вие с един поглед, отправен към околните, с един жест можете да отвратите от себе си всички хора. И обратното е истина. Може да сте грозни външно и на пръв поглед да отблъсвате, но ако във вас има добри мисли и чувства, ако обичате хората и им желаете всичко добро, тогава вие ще бъдете за всички симпатични, приятни, мили и .всички ще привлечете към себе си, от всички ще бъдете обичани и уважавани.

Говоря за крайностите, но те са редки изключения. Не е възможно човек да има постоянно о себе си лоши мисли и чувства, да се отдава на низки страсти и все пак да бъде красив-външно, нито пък е възможно да живее всякога с добри мисли, чувства и желания и да бъде грозен външно. Не, това е невъзможно! Некрасивите, лошите мисли и чувства, лошия живот водят, бавно, постепенно, но сигурно към лоша външност, към некрасиво лице. Добрите мисли и чувства, благородните стремежи и благородния живот водят неизбежно и към външна красота. Това е неизменен закон. Това е закон на природата. И тежко на ония, които, без да се съобразят с тоя закон, без да изпълняват неговите изисквания, очакват да бъдат красиви и симпатични, искат да бъдат любими! Тях ги дебнат ней големите разочарования най-страшните неуспехи и страдания в живота.

Искате ли да бъдете красиви, симпатични и любими за околните и за всички хора, пускайте в себе си само добри, красиви мисли и живейте само с благородни чувства: мисли и чувства на обич, уважение и благожелание към другите, към всички хора. Така, бавно и трудно в начало, но сигурно и лесно по-сетне, ще се доближавате все повече и повече до красивия, по съвършения човешки образ.

Красиво лице, красиви и благородни мисли и чувства, красив, благороден и щастлив живот — такъв е идеалния човек. И без стремеж към тоя идеален човек. И без напредване по пътя към себеусъвършенстването, вие не можете да напредвате към щастието, към благата в живота, не можете да се спасите от страданията, не можете да избегнете неуспехите и разочарованията.

За такава красота е говорил Достоевски. Тая благородна красота ще отклони човка от гибелния път на лошото, път на израждане и хилавост, и ще го напътва към доброто, към здравето и щастието. И така ще се спаси всеки отделен човек; така ще се спаси и света.

Т. Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хроника

На 8, 9 и 10 март г. Михаил Стоицев, зъболекар е държал, в Пловдив, в салона „Майчина грижа“ три сказки, на следните теми: 1) Моралните ценности на човека, необходими за живота му, са френологическо и духовно гледище. 2) Религия. Християнство и творчески духовен живот, и 3) Еволюцията на човешката душа и закона за възмездието.

На 1 и 2 април, се свиква в гр. В. Търново втория редовен конгрес на съюза на свършилите нисши земеделски училища в България.

Ще има представител на Министерското на Земеделието. Очаква се, че конгреса ще бъде посетен масово от зем. възпитаници.

Книжнина

Излезе от печат дългоочакваната от читателите втора част от повестта за народа

С Христа, втора част, от Любомир Лулчев. Цена 30 лева. Доставя се от автора, ул. Опълченска, 66 — София. Може да се достави и от редакцията на в. „Братство“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...