Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97

Досегашното училище, взето в неговата цялост — от първото отделение на основното училище, до последния курс на университета — има следните три големи недостатъци:

Първо, то е училище само за образование, но не и за възпитание. То дава само външни знания, голяма част от които са съвършено безполезни в дадения случай и се явяват като излишен баласт, с който се претоварва съзнанието на ученика. Тия знания засягат и задоволяват само интелекта на ученика, като напълно изоставят другите две страни на човешката природа: сърцето и волята, т. е. моралния облик на човека и неговия характер. Следователно, това училище е непълно училище, то е половин училище, щом не засяга човешката природа в нейната цялост.

Второ, досегашното училище е откъснато от живота — от практическия живот на хората, в който ученикът влиза неподготвен, след завършване на образованието си. То дава многобройни знания, придружени с излишни подробности за това, което не е от съществена важност за живота. Грамадната част от тия знания, благодарение на тяхната ненужност, веднага след преминаването им се забравят от изучаващия. Но ученикът остава съвсем неориентиран в съществено важния за него практически живот, защото последният остава далеч от училището. Нашите педагози, досегашните съставители на учебните програми, предвиждащи този обременяващ и пречещ за правилното развитие на ученика материал, дали са се замисляли поне веднъж, какво ужасно престъпление те вършат спрямо народа си и спрямо неговите синове, превръщайки ги в механизми за запаметяване на ненужни знания, тъпчейки насила главите им с такива, както некои тъпчат с храна птиците за угояване? Кому и за какво е нужен този интелектуален автоматизъм, към култивирането на когото с отправени по-голямата част от грижите на днешното училище? Кому е нужно това интелектуално насилие, което поглъща силите на ученика и го прави неспособен да прояви творческа дейност?

Трето, днешното училище, материала, преподаван в него, и начина, по който той се преподава, с комбинирани и нагодени така, че да изкарват матерна листи. Днешното училище, създадено и ръководено от материалисти, по един незабелязан начин, по един тънък, скрит, невидим план, неизбежно влива в съзнанието на ученика отровата, лъжата на материализма. Наистина, никъде в учебната материя не се казва направо, че Бог и душа не съществуват. Но то се казва по-умно — по заобиколен начин. „Душата“ там е „сбор от психични функции“. Вярата, религията на човека е произлязла „от страха пред могъществото на природните явления“. Основните истини на живота, така както са формирани в съзнанието на религиозния човек, с „басни, суеверия, предразсъдъци, наследени от миналото“. А всичко, което не е казано, което се чете между редовете, се допълва при всеки удобен случай от учителите материалисти. Неотдавна, един ученик ми се похвали, че един от техните учители им заявил в клас, че него го било срам да помисли дори, че един интелигентен човек може да вярва в подобни глупости. Материалистичната интелигенция, сама отровена и обезверена от един не почиващ на реална основа мироглед, продължава да влива тази отрова и в съзнанието на подрастващите поколения,

Освен тези три главни недостатъци на днешното училище, има още един, който е в зависимост от тях, бидейки тяхно следствие. Това е свръхпроизводството на негодна за самостоятелен творчески живот интелигенция, без кормило и компас в живота, пред очите на която стои една най-важна цел — да се добере до държавна служба, за да си осигури живота. Тази именно лъже-интелигенция, доброволна плячка на партизанщината, е която доскоро пълнеше кадрите на партиите, преливайки се от една в друга и изпълвайки духовната атмосфера с дъх на нравствено разложение. И ние ще подчертаем, че за тия нейни отрицателни качества и действия е виновна не само тя, но и училищната система, която я формира и я изхвърля в живота негодна за самостоятелен творчески живот.

Но какво трябва да бъде новото училище?

Нужна е коренна промяна, нужен е мощен реформаторски замах, нужно е истинско творчество за създаване на новото училище, а не да обръщаме очи на запад или изток, на север или юг — с желание да намерим нещо, което да копираме, както е било до сега.

Първата коренна реформа, която ще трансформира из основа, ще направи неузнаваемо днешното едностранчиво училище, това е да се направи училището институт и за възпитание, а не само такъв за образование. Що е образованието? То е само повърхностно лустро, сбор от знания, които нямат никакво решително влияние върху самата същина на човека. А що е човек? — Човек е дух, надарен с ум, сърце и воля. Това са трите страни на човешката природа. Това са трите обекта на правилно и широко схващаната педагогична дейност. Днешното училище действа почти изключително върху ума, а другите две страни —сърцето, т. е. нравствената и емоционалната страна на човека, и волята, т. е. характера, устойчивостта, творческата страна в човека, остават едва засегнати.

Но какво може да се направи в това направление?

Нужна е много работа, нужно е творческо мислене за изграждане на новото училище. Нужни са и нови хора, които да дадат идеите и да ги приложат на практика в неговото изграждане. Ние, за сега, даваме само основните линии, а формите и подробностите, в които те ще се въплътят, ще бъдат реализирани чрез търпелива работа в това направление. Не трябва да се бърза, защото създаването на една нова педагогична система ще бъде един сравнително бавен процес, при който и най-малкото действие трябва да бъде старателно обмислено.

Втората коренна училищна реформа се състои в свързване на училището с живота, — с реалния всекидневния, практическия живот. Ученикът трябва да бъде подготвен за живота, в които ще влезе след завършване курса на обучението. Този живот, с неговите реални нужди, трябва да бъде застъпен, да влезе в училището, или, — училището да навлезе в живота. Животът и училището трябва да бъдат едно. В това направление възможностите са вече доста ясно очертани. Тук ние трябва да имаме едно трудово училище, в което обучението в производството и самото производство, трябва да бъдат застъпени във всичките им клонове. Ученикът не трябва само да „учи“ на книга, но той трябва да прилага на практика наученото, да създава, да произвежда. Тука вече се явява наложителната нужда от сериозно проучване и прилагане методите за разпознаване и определяне различните дарби, заложби и склонности на ученика, за да бъде всеки отправен към подходящото му място в живота, да бъде поставен там, където най-добре и с най-големи резултати. за себе си и за обществото, ще се прояви. В тоя случай могат много да ни помогнат специалните окултни науки: френология, физиогномия, хиромантия и астрология, които почиват на реална основа и чието старателно изучаване трябва да се въведе във висшите педагогични институти. Защото вън от подбора при насочването на различните ученици към различни области на живота, всеки учител трябва да познава характера на своите възпитаници. И всеки учител трябва да бъде роден за учител, — т. е. той трябва да чувства в себе си непреодолимо призвание за педагогична дейност, а не както е било до сега — много способни и надарени учители се уволняват по различни съображения, а хора, чието истинско призвание е от съвсем друг характер и които гледат на учителството единствено като на средство за изкарване хляба, стават учители. Подбора на учителите, намирането и натоварването с педагогична дейност на лицата, които са призвани и надарени за възпитатели, преди всичко друго, ще ни даде възможността за правилно изграждане и функциониране на новото училище. Възпитанието на човека е най-високото и трудно изкуство, и то не бива да бъде оставяно в ръцете на профани, които го понижават до равнището на неодухотворена, лишена от творчество механическа дейност.

Накрай, днешното училище трябва да се освободи само, а с това да освободи и своите питомци от заблудата на материализма. Това не значи да се започне едно лицемерно ходене на църква и изпълняване нейните обреди, с което нищо не се постига. А, — да се изхвърли от учебния материал всичко, което води ученика към този фалшив светоглед, според който човек е куп от механически действащи клетки и нищо повече, който убива вярата, обезсмисля живота и прави човека да се чувства като жалка еднодневка, чийто живот е лишен от какъвто и да е съществен смисъл, предназначение и бъдеще.

Днес, от върховете на науката, в лицето на редица велики учени, са набелязани вече основните черти на новия спиритуалистичен (духовен) мироглед, който опрян върху факти и експериментални изследвания, разсейва заблуждението, че живота на индивида трае само до прага на смъртта, и с това разпръсва тъмнината на материалистическото схващане за вселената и човека.

Новият човек, чийто мироглед е формиран в новото училище. е вдъхновен от съзнанието, че той е безсмъртен дух, частица от Бога — Всемирния Дух на космичния живот — че неговия живот е пълен с велик смисъл и че той има велика цел и предназначение — да работи за непрестанното издигане и облагородяване на живота, за непрестанното усъвършенстване на себе си и на другите, които са негови братя.

Новото училище ще създаде новия човек, а последният ще създаде новия разумен, смислен, творчески и щастлив живот на земята!

С. Калименов

Ани · 7 Септември, 2018

ВИДИМИЯТ И НЕВИДИМИЯТ СВЕТОВЕ

Първата стъпка в окултизма се състои в изучаването на невидимите светове. Тези сайтове са недостъпни за по-голямата част от хората поради това, че техните по-висши чувства не са още пробудени, обаче те могат да бъдат наблюдавани също така, както сега наблюдаваме физическия свят, когато тия чувства се развият. По-голямата част от хората са в едно такова положение спрямо свръхфизическите светове, в каквото се намира един сляпороден по отношение на физическия свят: макар че светлината и различните цветове го заобикалят отвред, той е неспособен да ги види. За него те са несъществуващи и непонятни, просто защото нему липсва чувството, с помощта на което да ги схване. Предметите той може да чувства: те изглеждат реални, но светлината и цветовете са вън от неговия кръгозор.

Същото нещо е и с болшинството от хората. Те чувстват и виждат предметите и чуват звуците на физическия свят, но другите области, които ясновидецът нарича „висши светове“, са тъй недостъпни за него, както светлината и цветовете — за слепеца. Но факта, че слепият не вижда светлина и цветове, не е доказателство против тяхното съществуване. Нито пък онова. че мнозина не могат да видят висшите светове, доказва, че никой не може да ги види. Ако слепецът придобие своето зрение, той ще почне да вижда светлина и цветове. И ако висшите чувства на слепия за тия свръхфизически светове се пробудят чрез съответните методи, те също така ще станат способни да видят световете, които са скрити сега от тях.

И докато мнозина правят грешката да отричат съществуването на тия невидими светове, има също така мнозина други, които отиват до противопосочната крайност, като вярвайки в реалност а на тия светове, те същевременно мислят, че ако един човек е ясновидец, то всички неща му са вече открити; че когато може някой да „вижда“, той вече отведнъж „знае всичко“ относно невидимите светове.

Това с една голяма грешка. Ний лесно признаваме несъстоятелността на едно подобно твърдение по отношение всекидневния живот. Ний не мислим, че един сляпороден, който с придобил своето зрение, веднага след това „знае всичко“ относно физическия свят. Нещо повече, ний знаем, че и тези от нас. които са имали възможности да наблюдават нещата около себе си в продължение на целия си живот, са пак далеч от да имат пълно знание за тия неща. Ний знаем че са нужни сериозни проучвания и дългогодишна практика, за да можем да изучим една такава безкрайно малка част от тия неща, която ни е необходима за всекидневния живот: и. превръщайки тази истина според херметичното превило „както горе, тъй и долу“, ний намираме, че същото се отнася и до висшите светове. Същевременно, вярно е, че има много по-резултатни средства за добиване знание в тия по-високи светове, отколкото в света на нашата груба материя, но те не са тъй всемощни, сами по себе си, че да направят ненужни сериозните и търпеливи проучвания или да премахнат възможността за грешки при наблюденията. В същност, всички свидетелства на признати и способни изследователи доказват , че в тия области са нужни много по-големи грижи и старателност, отколкото тук на земята.

Ясновидците трябва предварително да се обучат добре в съответната материя преди техните наблюдения да имат някаква реална стойност; и колкото по-способни стават те, толкова по-скромни и въздържани трябва да бъдат когато говорят за това, което виждат; и толкова по снизходителни трябва до бъдат те към схващанията на другите, знаейки колко много има да се учи и разбирайки колко малко отделния изследовател може да схване от всичките подробности имащи връзка с неговите изследвания.

Това е също причината за различаващите се описания на невидимите светове, нещо, което повърхностно мислещите считат за аргумент против съществуването на висши светове. Те намират, че ако невидимия свят наистина съществува, неговите изследователи трябва да дават съвършено еднакви описания. Ако направим едно сравнение с обикновения живот, фалшивостта на това схващане ще стане очевидна.

Да предположим, че редакцията на един вестник изпраща двадесет души репортьори а един град със заповед „да го опишат“. Репортьорите са, или би трябвало да бъдат обучени, изкусни наблюдатели. Тяхната задача е да видят всичко и да дадат най-доброто описание, което може да се получи. А при това сигурно, че от техните двадесет рапорта, нито два ще си схождат всецяло. Но има пък много неща еднакви, за до не се считат че са съвършено различни. Докато в едни от тях имаме само общи повърхностни описания, то други могат да стоят много по-високо по качествата и проницателността в описанието.

Факта, че тия описания се различават, доказва ли че тоя град не съществува? Съвсем не! Лесно обяснимо е, че това става защото всеки един е наблюдавал града от своя собствена гледна точка и вместо да казваме, че те си противоречат, по-добре ще бъде да прегледаме всички тези описания, за добием едно по-пълно и точно описание и разбиране на града, отколкото да прочетем само едно, а другите да захвърлим в коша. Всеки рапорт ще подкрепя и допълня другите.

Същото нещо е вярно и по отношение описанията на изследователите на невидимите светове. Всеки си има свой собствен начин на гледане нещата и може да опише само това, което вижда от своята собствена гледна точка. Това, което той дава, може да се различава от даденото от другите, и все пак, всеки е еднакво прав от неговата гледна точка.

Понякога се задава въпроса: защо да изследваме тия светове? Не е ли по-добре да се придържаме само към един свят в дадено време; да бъдем доволни от настоящето, с уроците. които можем да научим от физическия свят, и ако има невидими светове, защо да не чакаме докато отидем в тях, та тогава да ги изследваме? — „Доста е за деня неговото зло!“

Какво голямо ограничение!

Ако ний знаем, без никакво съмнение, че след време, по-рано или по-късно, ще отидем в една далечна страна, където при нови условия ще трябва да живеем дълги години, не е ли напълно естествено да вярваме, че ако имахме известна възможност да научим нещо за тази страна преди още да заминем за нея, ний ще се възползваме от нея? Знанието ще ни даде възможност да се приспособим по-лесно към новите условия.

Има само една сигурност в живота ни и това е — смъртта! Когато ний минем отвъд, и се намерим пред новите условия, познаването им, не ще и съмнение, ще ни пренесе голяма полза.

Но това не е всичко. За да разберем този свят, който е свят на ефектите, на резултатите, нужно е преди това да разберем свръхфизическия свят, който е свят на причините. Ний виждаме колите, движещи се по улиците и чуваме чукането на телеграфните апарати, но тайнствената сила, която причинява тия явления, остава невидима за нас. Ний я наричаме електричество, но името не ни дава обяснения. Ний не научаваме нищо за самата тая сила, защото виждаме и чуваме само резултатите, причина на които е тя.

Така, висшите светове са такива на причините, на силите; и ний не можем да познаем истински нашия земен свят, докато не проучим другите светове и не узнаем силите и причините, на които всички материални неща са само следствия.

Макс Хайндел

Ани · 7 Септември, 2018

Словото на Учителя

Трите фази в развитието на човека

Противоречията в живота съществуват за глупавите; всичко в живота работи за добро за умните; и всичко е постижимо за гениите и за светиите. Това са три фази в развитието на човека. Ако се намирате във фазата на противоречията, вие сте един обикновен глупав човек; ако се намирате във фазата, където мислите, че всичко работи за добро - вие сте умен човек. Когато започнете да мислите, че всичко е постижимо, вие сте вече гениален.

Сега хората искат да разрешат мъчнотиите в живота. За глупавите - мъчнотиите и противоречията никога няма да се разрешат. Туй да го знаете всички.

Сегашните хора искат да оправят обществения строй. Желанието е хубаво, но това не е само наша задача. В оправянето на обществото вземат участие по-висши разумни същества. Защото и разбъркването на обществения живот не е само наше дело, но в него са се намесили същества извън човешката еволюция, по чийто ум човек се е повел. Слънцето се занимава с оправянето на Земята, а нашата задача е съвсем дребна - да изправим нашия живот, да разрешим противоречията и мъчнотиите в нашия личен живот. Но за да разрешим противоречията, трябва да мислим, а мислят само умните. Само умният човек може да разрешава противоречията, които съществуват в живота; защото противоречията са вътре в нас - те съществуват в нашия ум, нашето сърце и в нашата воля. Но според науката, която ние, посветените знаем, противоречията се намират специфично в човешката воля. Защото у човека е всадено в неговата воля. Сърцето и умът са само условия, при които волята може да създаде добро или зло. Мисълта и чувствата спомагат на волята да създаде някакво престъпление, но злото не произтича от ума и сърцето. Може някой да цитира, че сърцето е покварено; но поквареното сърце не подразбира, че сърцето е грешно. Когато една жена се поквари, кой е причината? - мъжът. Жената ще я развали мъжът. Мъжът в дадения случай, който извращава жената, това е волята на жената; жена, която се извращава от един мъж, мъжът е воля на жената в дадения случай. И мъж, който се извращава от една жена, жената е воля на мъжа. Тъй разбирам въпроса. И когато една жена е извратена от един мъж, разбирам, че нейната воля е такава. Как ще я изврати един мъж, ако има воля? Тя желае, иска да има нещо и затова се извращава. Ако искам да пия, ще ме отровят с вино, но ако не искам, как ще ме отровят? Значи, нашите желания са, които дават едно или друго направление на живота ни. А желанията са основа на волята. И с въздуха, който дишаме, може да ни отровят. Колко трябва да се диша? Един обикновен човек прави 20 вдишки и издишки в минута; един учен човек прави 10 вдишки в минута, а един гений прави пет вдишки в минута. Боговете в 10-12 века правят една вдишка и издишка, а Бог в цяла вечност прави една вдишка и една издишка. Ще кажете, че това са философски разсъждения, които нямат практическо значение. Човек трябва да разбира отношението на нещата, за да му е понятно и разбрано известно знание. Защото, всяко едно знание, което не е свързано с нашето съзнание, за да видим неговото приложение е безполезно. Обикновеният човек може да счита социологията, астрономията, биологията и пр. за безполезни. Това е така по отношение на него; но всички тези науки допринасят за човешкото развитие; и те имат цена за умните и гениалните. Защото, Онзи, Който е създал света, го е създал по един математически закон - по закона на числата го е създал. А умните и гениалните проучват всички съотношения, които съществуват между тези числа и по такъв начин се добират до законите, по които функционира животът във всички органически форми, намират методите, по които човек, ако живее, всичко ще бъде постижимо за него и противоречията ще се стопят като сняг.

Човек е с една глава и има толкова противоречия, ами ако имаше няколко глави, щеше да има още по-големи противоречия. Но според окултната наука, човек сега има две глави, вследствие на което се раждат големите противоречия в живота. Привидно главата е една, но вътре е раздвоена, поляризирана. Ако човек имаше една глава, добре щеше да бъде. Но сега човек има две глави, едната глава е женска, а другата е мъжка. И в самия човек мъжът и жената се налагат един на друг и постоянно има караници вътре в човешката глава. Какво трябва да прави човек при това положение? Философията на този въпрос седи в следното: не отказвай нищо на твоето сърце, но онова, което даваш, да е на място. Не отказвай никаква мисъл на твоя ум, но мисъл, която до пущаш в ума си, да хване място. И всяка една постъпка, която човек направи, трябва да бъде на място. Това е необходимо за самия човек, който работи.

Под глупави хора, разбираме хората, които не са се завзели да изучат природата. Противоречията в живота съществуват като един материал, от който за в бъдеще ще трябва да се изработи нещо. Туй, от което сега хората страдат, за в бъдеще ще се създаде цяла една култура и цяло едно щастие за хората. За настоящото поколение противоречията са едно нещастие, защото щастието подразбира един организиран живот, подразбира организираност на енергиите и материята, от които е съграден нашият организъм.

В живота ние има да работим с ред тънки сили и трябва да разбираме законите на тяхната проява и техните съотношения и тяхната локализираност и отношение в организма. Сегашните хора говорят, че имат ум, сърце и воля, но къде са умът, сърцето и волята, не знаят; говорят за дух, душа, сили и способности, но нито един не е видял своя ум. Може да кажете, че умът е в мозъка. Така е, но силата, която работи в мозъка е още непонятна за нас. За умът съдим от онова, което работи. Но какво е той сам по себе си, не знаем. Когато умът направи една картина, часовник и пр. ние казваме, че е отличен. Или човек може да има един религиозно настроен ум. В какво седи религиозността на човека? Религиозността е специфично чувство. Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого. Ще ми разправя, че вярва в някого. Това е едно влюбено състояние. И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син. И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се освободят от дявола. Дяволът - това са лошите условия в живота. Но лошите условия са известни отношения, които ние разбираме. Момъкът и момата, когато се влюбят, отначало щастливи са - условията са добри - т.е. отношенията са правилни, разумни и разбрани. Но като се оженят, почнат да се карат и да не се разбират. Условията се влошават. Женитбата е известна работа, която човек се е ангажирал да свърши. И всеки занаят, всяка работа, за която човек се залови, е женитба. И от отношенията му към тази работа ще зависят и условията на живота му. Сега * хората, като се оженят почват да се оплакват, че не се разбират, че условията са лоши. Глупавият човек има право да се оплаква, но добрият, умният човек ще каже: Само чрез своята жена ще постигна най-великите работи в света. Религиозните вярват, че Бог е създал света, и Го считат за най-умен и най-силен. Ако е туй, както те вярват, къде са противоречията в света? Защо намираме противоречия в делата на туй разумно същество? Едно от двете трябва да приемем - или че ние сме глупави и не разбираме отношенията, които съществуват в живота, следствие, на което се раждат противоречията или че светът не е създаден от Бога и въобще, че няма разумност в Битието. Но ако се вгледаме в явленията и проявите в живота и природата, ще забележим навсякъде присъствието на една разумност. Само за този, който не мисли, разумността не съществува. За онзи, който мисли и разбира, няма нищо скрито-покрито - той навсякъде вижда проявлението на една велика разумност. Няма скрити дела в света. Някой път, дето съществува тъмнина в света, тя е по единствената причина на любовта да закрие престъпленията на хората, за да не ги виждат. Тъмнината съществува, за да си почивате: ако може да ви се отворят очите, и видехте онова, което става по лицето на земята, вие не бихте спали. Затова Бог е затворил очите и ушите на хората, за да не виждат и да не чуват; и Бог се е заел с най-трудната работа - да приведе всичкия този безпорядък в порядък - защото в света съществуват два порядъка - човешки и Божествен. Всички нещастия произтичат от човешкия порядък. Това е законът, който индусите наричат карма и прераждане. Прераждането е закон за изправление на човешкия порядък в света. В Божествения порядък няма прераждане. Защото в прераждането има закон - заспиване и пробуждане. Когато човек се преражда, като слиза от онзи свят, трябва да заспи. При сегашното състояние на Космоса, на един човек му трябват 45 години за да слезе от невидимия свят. След като човек влезе в невидимия свят, там започват да го приспиват; и взема им 45 години, за да го приспят; и като го приспят, пращат го на земята да се роди. И като се роди ще почнат да го пробуждат. Този процес на пробуждането на съвременен език го наричаме растене; и като стане на 45 години, човек вече дохожда до възрастта, на която е бил приспан в невидимия свят. И като не може да мисли вече прогресивно, почне пак да заспива и към 90 години умира пак заспал. Така 45 години да го събудят, и после още 45 години отново да го приспят. Тогаз вече на човек му взема 90 години докато се върне пак на земята; а които умират без да са заспали на земята, взема им 45 години да се върнат. Приспиването е един процес за намаляване на страданията, които човешката душа изпитва; то е един метод да се премахнат всички образи, които спъват ума на човека. Понеже ужасно нещо е човек да гледа само престъпления пред себе си.

За да прогресира, човек трябва да вложи нещо хубаво в душата си. Нови образи трябва да вложи в ума си. В злото човек не може да прогресира, злото е процес на приспиване, а при него човек няма да мине повече от 45 години, без да заспи. И когато човек заспи, напредналите същества, ръководителите на човешкото развитие, изглаждат противоречията в неговото съзнание, трансформират енергиите, за да се използват в творческия процес на живота. Умният човек, който разбира нещата, вижда, че всичко работи за добро. Анормалностите се раждат от неразбирането на следния велик закон: От всяко нещо трябва да възприемем толкова, колкото ни е необходимо в даден момент. И всички престъпления седят в това, когато човек взема повече, отколкото му трябва. И като не разбират пътищата и законите на живота, като наблюдават престъпленията в нашата епоха, мислят, че светът днес е по-лош, отколкото в миналото. Но това е само привидно така. Човечеството днес е в много по-добро положение, отколкото в миналото; но понеже човечеството още не е готово да използва условията, които има, и няма достатъчно вяра, чрез която да възприема необходимите сили, за да може да работи. За пример, сегашните хора, които гладуват, гладуват по единствената причина, че нямат вяра.

Сега и богатите и работниците искат по пътя на насилието да защитят своите права и интереси. Това е тяхно разбиране и с него е живяло човечеството от хиляди години. Но има и други методи, много по-резултатни. Ако 100 хиляди работници концентрират своя ум и проектират своята любов и мисълта за общочовешко благоденствие богатите щяха да отворят сърцата си, и ще извършат това, което те искат. И ако богатите концентрират ума си към работниците, ще ги накарат да работят както искат. Но понеже не се прилага този закон, затова са тези големи противоречия. Даже религиозните хора, които трябва да си служат с този закон, и те не го прилагат. И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие. Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят. И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота.

Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества. Всички същества са свързани като едно цяло. Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях. Също и растенията са свързани с хората. И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да почувстваме, каква голяма полза принасят те. Дърветата са отлични химици. Те знаят много по- добре законите на живота и живеят много по-дълго: до 8000 години живеят някои; а човек, който минава за голям философ, едва достига до 90-120 години. Рядко има случаи да достигне до 250 години. Развивайки пред вас всички тези мисли, аз не искам да ви изнасям нещо ново, но искам само да подкрепя онова, което е вложено във вас, да подкрепя и стимулирам това, което носите от рождение, а вие какво ще правите, това е ваша работа.

Дървото трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а светията трябва да осветява пътя на другите хора. Всеки човек си има задачи в живота, които трябва да разреши. Вие се смущавате какво ще стане с вас. Какво има да се смущава едно дърво? - Повече от дърво, при условията, при които се намира, не може да излезе от него. Какво има да се смущава един вол? - Повече от вол той не може да стане. Всяко животно ще стане формата, от която е създадено. И човек ще стане формата, за която е създаден. Формата, която човек има, определя неговото бъдеще. Ако върви по Божествения ред на нещата, ще постигне всички възможности, определени от формата, която има, и никакви пречки не са в състояние да го спънат. Ако върви в човешкия порядък, ще има хиляди спънки; човешкият порядък започва винаги с едно вътрешно безпокойство и аномалии и хората стават инвалиди в човешкия порядък. А когато човек влезе в Божествения порядък на нещата, животът добива смисъл, човек става добър, умен, силен и свободен; и има възможност да постигне всичките си копнежи и идеали.

Сега хората искат обща свобода. Обща свобода съществува в света, не че ние ще я извоюваме. Всеки човек трябва да извоюва своята свобода. Най-първо човек трябва да стане умен, за да се ползва от условията, които са дадени в света. Хората не могат да станат нещо повече от възможностите, които са вложени на земята. Туй, което земята постигне и хората ще го постигнат. Туй, което земята не може да постигне и хората не могат да го постигнат.

Хората не познават възможностите на земята и въобще не познават земята, на която живеят. Животът на земята е обусловен от Слънцето. В Слънцето, според астрономическите изчисления, сега настава една усилена деятелност, която се отразява върху земята, която минава в една нова фаза, в една нова епоха. И вследствие на тази усилена слънчева деятелност, на земята ще станат ред катастрофи и войни, и много хора ще се избият. А избиват се глупавите. Умните хора не се бият и избиват. Умните живеят в ред и порядък и в братско разбирателство. А Царството Божие е където са гениите и светиите. И когато говорим, че ще дойде Царството Божие, то ще дойде при гениите и светиите. Най-първо Царството Божие трябва да дойде в нас - в нашите умове и сърца. Хората трябва да организират умовете и сърцата си, за да поникнат и възрастат в тях всички благородни и възвишени мисли, чувства и постъпки. Мислите, чувствата и постъпките съществуват като зародиши и като яйца, които трябва да се излюпят; и ако не се излюпят в определеното за тях време, те са запъртъци, изхвърлете ги из ума и сърцето си, защото те са непостижими за вас при настоящите условия, занимавайте се с онези мисли и желания, които са постижими, за да имате резултати и да не се обезсърчавате в пътя си.

Най-първо хората трябва да се освободят от идеите и вярванията, наследени от техните деди и прадеди. Също така, за да прогресират, хората трябва да се освободят от предубежденията и с ясна и трезва мисъл да възприемат истината. А като възприемете истината, тя ще ви освободи от всички заблуждения и ще дойдете до познанието на вътрешното единство на Битието. Тогаз всяко растение, всяко животно ще ви радва, защото ще виждате зад него пулса на Божествения живот. А сега хората, като срещнат едно цвете, откъсват го или го стъпкват, растенията изсичат, животните избиват и причиняват хиляди нещастия на окръжаващите ги същества, а щом дойде едно страдание до тях, викат - защо е туй страдание. Аз не съм за страданията, но като живеят така, страданията ще дойдат.

Сега вече светът е минал първата фаза на живота, влязъл е във втората фаза на разумните хора. В тази фаза девизът е: Всичко работи за добро. Вярвайте и вие, че всичко работи за добро и работете по същия начин. Никога не допущайте една отрицателна мисъл да вземе връх. Може да минават през вашето съзнание, но не ги допущайте да станат господари в съзнанието ви. Съзнавай нещата и бъди ти господар. И злото и доброто, като са при теб, да те познават, че ти си господар. Това значи да имате власт - да сте господар и на злота и на доброто. Ние живеем в една епоха, когато трябва да уредим отношенията на нашия ум, на нашата душа и на нашия дух.

Като казва Христос: „Не се противи злому“, разбира, че умният не се съпротивлява, понеже той не търси своята свобода по физически начин. Защото умът е, който побеждава - духът е, който извоюва свободата. Ако във вас няма силен дух, свобода няма да имате. Ако имате един ум, който може да ви освободи, и вашият дух може да ви даде свобода; защото при днешните условия духът се проявява чрез ума; Божественото е това. Това значи да сте гениален. Тогаз ще бъдете свободни. И Христос се подложи на страдания, за да покаже своята сила. Христос казва: „Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема.“ И днес навсякъде са разпространени идеите на Христа. Идеите на социалисти и комунисти са идеи на Христа. Само че те употребяват не силата на своя ум, за да ги приложат, но употребяват своята ръка да ги приложат. Това е нещо относително. Но истинската свобода зависи от силата на човешкия ум. Хората могат да ви лишат от физическата свобода, но от свободата на духа, от свободата на вашата мисъл никой не може да ви лиши. В туй трябва да вярвате. И ако тъй вярвате, ще бъдете граждани на Царството Божие, граждани на необятния Космос.

По беседа от Учителя, държана на 1 април 1934 г.

Очите на мъдрия

Ани · 7 Септември, 2018

За в. „Братство“

Поради ред причини, в. „Братство“ направи една доста дълга пауза преди излизането на този брой. В продължение на това време, ние бяхме отрупани с писма от различни места на страната, с които ни запитваха — какво става с в. „Братство” — защо не излиза, — и да не би да е спрял. В получените писма е ярко изразена обичта, привързаността на нашите читатели към вестника, подчертана е необходимостта, която той е станал вече за тях, и вследствие на това, — и грижата, безпокойството, — да не би вестника да е спрян.

Не, в. „Братство” не е спрян! Той ще продължи да излиза и занапред, изпълнявайки с постоянство и настойчивост досегашната си задача, стремейки се към постепенно но сигурно подобрение и увеличаване на силата и влиянието си. В. „Братство“ ще продължава да живее и ще продължава да расте — външно и вътрешно, по форма и по съдържание — защото той има важна задача в живота на нашия народ, която трябва да изпълни.

Този е последния брой от настоящата, шеста, годишнина на вестника. С него вестника влиза в лятната си ваканция, а следния първи брой от новата седма годишнина на в-ка, ще излезе през месец септември т. г. Занапред в-к „Братство“ се удвоява по формат, т. е. ще излиза редовно всяка седмица в 4 страници, вместо в 2 стр., както е било до сега. Ний вярваме, че това ще ни даде възможност да разнообразим и да подобрим списването на в-ка, защото в него ще могат да вземат участие повече сътрудници.

Във връзка с това, ний каним всички наши приятели и съчувственици, които се чувстват способни, да ни сътрудничат в списването на вестника, със статии — оригинални и преводни, със съобщения за тия прояви и събития от местния живот и от общ характер, които заслужават да бъдат отбелязани и т. н.

Каним същевременно всички наши читатели, без изключение, да ни изкажат своето мнение за в-ка: какво харесват и какво не харесват, кои с неговите недостатъци и, какво би трябвало да се направи за неговото всестранно подобрение.

При удвояване формата на в-ка, цената му се увеличава само с 20 лв., т. е. за напред годишният абонамент на в. „Братство“ ще бъде 60 лева. Същевременно, ний си запазваме традицията да даваме всяка година по едно безплатно приложение за абонатите. Тази година безпл. приложение ще бъде книгата „Що е окултизъм“. която е вече излязла от печат и ще се разпрати още в началото на новата годишнина.

Накрай, настоятелно молим всички наши абонати, които още не с платили абонамента си за изтеклата година, да го платят без отлагане.

„Братство“ ще върви напред, но той трябва да бъде сериозно подкрепен. Идната година ще трябва да бъдат направени много по-големи усилия, отколкото до сега, за неговото широко разпространение.

Редакцията

Ани · 7 Септември, 2018

Новият морал

Прелиствайки страници на книги и списания, писани през различни времена и в различни места, можем с удоволствие да констатираме многото научни открития във всяка област на науката, които са от решително значение в социалното съжителство, но за жалост най-важното нещо в живота с нищо не е прогресирало, именно: моралът.

Много справедливо забелязва Учителя Петър Дънов, днешният морал е моралът на Каина, ако и да е обкичен в тържествени фрази, които и самият Каин, в своята искрена вулгарност, би презрял.

С моето пламенно желание за хармония във всичко, напразно търсих из моралните и научни трактати светлината, която произтича от хармонията между абстрактното и конкретното, за да видя обгърнато в една само любов всяко същество от Вселената.

Мисля тоже, че това желание би трябвало да създаде цел във всеки истински духовен човек. Според моето скромно мнение, това ми се струва единствения истински смисъл тук на земята, който се доближава до волята на Всевишния, който вечно управлява със съвършена мъдрост.

Смятам, че всяка наша енергия би трябвало да бъде употребена за да направи възможно това безкрайно реализиране, особено днес. когато имаме щастието да бъдем с човека : А. М. Труко, изпратен ни от божественото провидение, който, надарен с всичките необходими качества, нужни за да даде едно практично съдържание на толкова икономически закони, само ако бъде последван, не само че ще направи да спрат братоубийствените войни, които сега се водят с всички възможни оръжия, но ще създаде, безразлично за всички, онова благоденствие чрез справедливото разпределение на благата. А те са необходими, за да се съвземе нашето страдащо човечество и да се повдигне духовно.

Онези, които познават финансовата програма на Труко, виждат безкрайното добро, на този морал; чувстват дългът, който ги заставя да покажат на всички братя практическия път, за да се достигне до Справедливостта, до знанието, до истинската светлина, до пълното и вечно реализиране на Любовта, която Христос проповядва и приложи още преди 2030 години.

Времената са зрели за да може това чувство да се приложи в практическия живот. Тази, а не друга, трябва да бъде върховната цел на Духът.

Толкова ясно е, че без тази възможност нищо не струват проповедите и молитвите на сегашните лъжливи пастири, които, неспособни да изпълнят и покажат кои необходими дела и въпроси трябва да разрешат във физическото поле, се силят да проповядват презрение към тъй наречената материя, тласкайки наивните вярващи към аскетизъм, отричане и безсмислени жертви. А и в Евангелието на св. Матея (гл.12 — ст.7) е казано: „Аз искам милосърдие, а не жертви“. Милосърдието обаче остана един мит, докато моралът на жертвоприношението, който води началото си от тъмните времена, продължава да дели човечеството на 2 категории: покорени и господстващи. повтаряйки се най-безсрамно все повече и повече това физическо и морално упадане, което бичува човечеството и което расте с напредъка на цивилизацията.

Виждаме още, че повтарянето на тази основна грешка (по липса на познаване икономическата истина или по-добре на хармонията между физическите и и морални закони) прави така, щото човечеството, ако и да е препълнено с архиви и библиотеки, пълни с абстрактен морал не всички езици, нито един от философите не можа да създаде нещо конкретно. Остава да се възхищава от тъмните сили и да аплодира по публичните мегдани тези, които с по-модерни средства успяват до убиват ближният си в името на фалшиви идеали. Така че, в тази тъй наречена „модерна цивилизация“, нищо модерно няма, освен средства за постигане цели, подобни ония през времето на каменния век.

Истинските идеали не се стремят към смъртта и разрушението, а към мир и благоденствие, без които не е възможна оная хармония, към която всеки спиритуалист се стреми.

Че това е в желанието на много, съм напълно съгласен, но … с добри намерения е послан в ада. Не е достатъчна само вярата; нужни са средства, които не могат да се имат освен чрез едно гениално откритие, което да създаде една по-съвършена база за социално съжителство, давайки възможност да бъде „дадено на Цезар това, което принадлежи на Цезар“.

Онези, които искрено желаят благото на ближният си, трябва да разберат голямата истина на тези евангелски думи и нищо да не оставят неопитано за тяхното прилагане, чиято крайна цел е върховното общо благо.

Днес по волята на Всевишния, нашият велик А. М. Труко, ни показва практическият път за да се освободим от този гъмжащ хаос, който погълна миналите цивилизации и да постигнем на дело чрез любовта към ближният, истинското братство, основа за продължителен мир и възнаградени от едно увеличаващо се благоденствие, наравно с прогреса на науката и изкуството.

И ще се замени по този начин абстрактният морал с конкретният и човечеството най-после, пробудено от летаргичния сън, ще започне новата ера, осветена от слънцето на вечната любов.

Добрите, истинските пионери и предшественици на новата ера, тези. които се отзоват в служене за всеобщо върховно благо, не ще се откажат да дадат своята необходима подкрепа на А. М. Труко. Този, който съумя де прелее отвлеченото, абстрактното в земното, за да ускори великото движение, което подготвя човечеството към победа над самото себе си. освобождавайки се от старите предразсъдъци, прилагайки съзнателното и благотворно милосърдие.

Пожелавам щото този апел да достигне до читатели с разум и сърце, и които чувстват удоволствие да бъдат в редовете на отбраните труженици, достойни и подготвени да тласнат човечеството към щастливи бъднини.

Много вече учени, които са разбрали духовното съдържание на новата икономическа доктрина, са се отдали да служат на един свещен дълг: да спасят човешкото общество от пропадане, към което съзнателно отива.

Това дело, което разрешава най-мъчните проблеми, които и до ден днешен притискат човечеството, струва без съмнение много повече от много други, за които се пръскат даже и милиони без никаква полза и резултат.

Фулвио Росети

Б. Р. Поместваме настоящата статия, изпратена ни от Италия, от нашия съмишленик Ф. Росети за сведение но нашите читатели. В нея се споменава за А. М. Труко, основател на нова финансова система, която, с помощта на особени чекове за внос и износ, ще се стреми да премахне митническите и валутни ограничения, да съживи търговията и производството за общо благоденствие на всички. Системата на проф. Труко, доколкото сме я проучили по изпратената ни литература, е наистина гениално обмислена, но от там до приложението й има грамадно разстояние. Ние възнамеряваме в един от следните броеве на „Братство“ да дадем кратко изложение на основните положения на системата.

Интересуващите се могат да получат литература на разни езици отъ: (Jfficio Centrale Propaganda, via della Finanze 14, Roma, Italia.

Ани · 7 Септември, 2018

Конгреса на есперантистистите в Оряхово

В събота пристигат делегатите и гостите на есперантския конгрес едни по Дунава от Русе и Лом, други по дековилкате, която се отделя от главната линия София — Варна и пресича равното северобългарско поле. По пътя още ние се опознаваме едни с други.

На гарата ни посрещнаха със зелени знамена и песни, а след това ни разпределиха на квартири по домовете.

Пристигнахме най после в Oряхово. Малко но красиво градче. Прилича на град-градина, понеже зеленината в него е повече от постройките Къщите са наредени амфитеатрално върху стръмната височина край Дунава. От там се открива голям хоризонт и се вижда обширната дунавска равнина в Румъния. В дрезгавината тя дава илюзия, че пред теб се открива широко море, чиито граници се губят н хоризонта.

От височината се вижда блясъка на реката, от гдето от време на време се чува шума на някой параход, влачещи няколко шлепа след себе си, а към източния край реката е нарязала земята и е образувала четири острова, единия от които принадлежи на есперантското д-во в Oряхово.

Колко красива гледка представлява всичко това. Погледа на човека не може да се откъсне от там така лесно, нещо го привлича и той гледа в захлас.

В събота вечерта имаше опознавателна вечер в ресторант „Македония“. И колко прозаично прозвуча тя и колко блудкава но вкус излезе при звуковете на чукащите се чаши. Под тяхното вдъхновение се изпяха, няколко песни и се изпълниха няколко музикални парчета. Най-хубава, обаче, остана песента на едно малко момиченце, декламация и поздрав от същото. Това именно само дава потик и остава като скъп спомен за дълго време.

А този, който подтикнат от висок идеализъм и любов към идеята, която ни е завещал Д-р Заменхов, за любов и братство между всички човеци, като вижда това. стона му ясно, че за да се постигнат тия хубави и благородни работи, необходима е първом индивидуална работа върху всеки един за да се закалят и се отвори по-ясно хоризонта на техните идеи.

Необходимо е основната идея, завещана от светилниците на човечеството, за подигане и напредък на човека и осветление на неговия път, да не се изпуща от разумните пионери на доброто и светлината.

Трябват съидейници със здрави разбирания и добре определени в пътя и задачата на Есперанто, като не създават кумири, а да знаят кому служат, да бъдат самоотвержени и пожертвувателни, за да дадат тласък и да подкрепят истинската насока на есперантското движение.

В неделя в 10 ч. се откри конгреса. Той бе поздравен от официалните лица и от много дружества от България и странство. Поздравите бяха пропити с добро желание за по добър успех в областта на побратимяването и човечността. Това ще стане когато всеки, подтикнат отвътре от един висок идеал, заработи искрено за доброто на човечеството. Верни на вътрешната идея на Есперанто и не отклонявайки се от неговия път, ние ще разберем, че Есперанто действително е стихия, мощ, език на братство, език на човещина.

Дървото се познава по плодовете. А ще имаме плод когато не изсичаме корените на дървото, а полагаме грижи за неговото добро състояние.

Когато между нас зацари Любовта и Истината, ние ще дадем свобода един на друг и така с по-голям успех ще вървим към целта, която сме си начертали и ще дадем по-доброкачествен плод отколкото ако се отклоним и тръгнем като някое своенравно дете без насока и направление. Един е нашия идеал: чрез есперанто да работим за Любовта между хората и побратимяването на народите.

F.

Ани · 7 Септември, 2018

Отзиви

Д-р Ив. Златев в медико-биологическото списание „Човекът“, като разглежда въпроса за храненето на човека се спира върху физиологическото устройство на човешкия организъм и намира, че човек трябва да се храни със смесена храна, като препоръча да се предпочита месната храна пред растителната и плодова.

Г-н доктора, обаче, забравя, че по физиологическото си устройство, човек се приближава повече към плодоядните и употребяващи растителна храна същества, отколкото към месоядните и употребяващи смесена храна същества.

С каквото се храни човек, това е и той. Както мисли, така и действа. Знае се, че при плодовия и зеленчуков режим човек подготвя почва за чисти мисли, благородни постъпки и подвиг към високите идеали, на където го зове истинския живот и каквато именно неговата задача като час на цялото.

Същия д-р твърди, че растителната храна е по мъчно смилаема и за нея са необходими силни храносмилателни органи, каквито рядко се срещат в човека, а знаем от опитност и наблюдение, че от разстройство в стомаха, от язва, апандисит и др. стомашни болести страдат предимно месоядците.

Той препоръчва смесена храна — цялата сегашна култура е нещо смесено, неопределено. Служи на светлината и на тъмнината. От там идват и всичките тия страдания и кризи. И надали човек ши намери изходен път докато не се определи и застане там, където природата го е поставила.

Организма на човека се нуждае от чиста плодова и растителна храна, а съвсем не от смесена. Човек се нуждае от светли мисли, чисти чувства и благородни постъпки, за да може да намери своето място в природата като неин син и да работи съобразно нейните закони.

Крайно време е и твърде необходимо е човек вече напълно да изхвърли от употребление животинската храна и да потърси това. което природата щедро му предлага.

ИЗЛЪЗЕ ОТ ПЕЧАТ

ЩО Е ОКУЛТИЗЪМ

от С. Калименов книга предназначена за безплатно приложение на в. „Братство“ за през седмата му година. Тя е предназначена за падане първоначални, общи познания по окултизма и смятаме, че ще бъде много подходяща за начинаещи.

За неабонати цена 6 лева — 48 стр. На настоятели 30 на сто отстъпка.

Вход

Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97

Recommended Posts

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

Създайте акаунт

Вход

Дарение за сайта

Активност