Jump to content

Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 101 - год. VII.

Севлиево, 14 октомври, 1934 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 1 долар

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Що е окултизъм“

от Сава Калименов

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Кооперация или задруга

Възвръщане, стих. (Х)

Възпитанието на човека преди раждането (Г. С. Г.)

Словото на Учителя. Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г.)

И свет во тме светится (Продължение от бр. 100 и край, Житен Клас)

Преглед. Убийството на крал Александър

Стопански съвети (К.)

Погрешките (Г. С. Г.)

Кон и риба (басня, Дядо Благо)

Хроника

Книжнина

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА?

Прочитайки горното заглавие, може би някои от нашите читатели ще помислят, че тук се касае до думите: да се замени чуждата дума „кооперация” със славянската дума „задруга”. Ще побързаме да предупредим навреме: Не, не е въпроса за промяна на думата, на външната дреха - наименованието. Въпросът тук е до промяна на съдържанието, на същността на кооперацията, или по право, до изграждане на нещо ново, на един нов, по съвършен тип „кооперация” или свръхкооперация. Въпросът тук е: от това място, до което сме достигнали, да се направи една крачка напред.

Кооперацията в света, явила се като отговор на една належаща нужда за взаимно сътрудничество и преди всичко, като резултат на едно повишено съзнание за общността на интересите на хората, разрасла се до неимоверни размери, несъмнено, дава резултати.

Но са ли тия резултати от естество да отговорят на надвисналите като дамоклев меч искания, нужди на времето? В състояние ли е кооперацията, в днешните й форми и развитие, да задоволи нуждата от коренни реформи, без които световния стопански хаос не ще бъде преодолян? Може ли кооперацията наистина да разреши болния социален въпрос, като изгради нов, т.н. от някои „кооперативен строй“?

Резултатите от кооперацията, във всичките области на нейната дейност, са днес на лице. Като повтаряме, че те са донесли и носят много положително, ние, обаче, не можем да не констатираме, че те не оправдават големите надежди, възлагани на кооперацията, и не дават цяр за днешните болки на живота. Да подкрепим думите си с факти.

В областта на потреблението, в която област кооперацията е най-силна, нейната дейност се превърна в това, което някои на подбив наричат обикновена „бакалска” дейност. Нима сериозно се мисли, че с няколкото лева месечно, които подлежат на връщане на консуматора във форма на дивиденти, се прави нещо от естество да премахне или поне да намали противоречията на днешния стопански живот? Не е лошо да се работи и така, защото и малкото все пак е нещо, но да се мисли, че с това се разрешават големите въпроси на живота, е глупост и самозабрава. Потребителната кооперация, в ръцете на честни и способни хора, т.е. когато това име не служи за параван, зад който се охраняват интересите на функционери, може да донесе една минимална справедливост в разпределение печалбите от консумацията, т.е. една малка икономия за консуматора; тя би могла, ако това се желае от върховете на управата й, да помогне за регулирането цените на пазаря, за избягване свръхпечалбите на безбожни спекуланти, и за изнасяне на по-доброкачествени продукти на пазаря. Но вън от това, общо взето, потребителната кооперация не може да допринесе нещо повече. Нека я подкрепяме за доброто, което тя носи, нека бдим над нейното правилно ръководство и насочване, нека я пазим от посегателства и от ловки използвачи, но да не очакваме от нея някакво спасение, да не очакваме от нея разрешението на световните стопански проблеми.

Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй ярко характеризирани от народния поет с прозвището „пара на грош на ден”. Но популярната банка, но кредитната кооперация е също така едно учреждение, което не само че не може да задоволи крещящите искания за повече справедливост в стопанския живот, не само че не може да излекува болките на тоя живот и да проведе реформите, нужни за неговото възраждане и които да му дадат огромен тласък напред, но тя не може да отговори дори както трябва и на нуждата от евтин и леснодостъпен за цялото население кредит - област, в която е нейното специално предназначение. Неотдавна един познат в София ми се оплакваше, че като направил точно изчисление на това, което дал като лихви, такси и т.н. в замяна на получения кредит от една популярна банка, то се е получавал почтения процент 15 на сто. Това не е извънредно много далеч от прочутото „пара на грош на ден”. Явно е, че популярната банка не само измести старите лихвари, но и до голяма степен върви в техните стъпки. Трупат се големи печалби, плащат се големи заплати /особено в по-големите градове/, но за разрешението на главната задача - евтин и леснодостъпен кредит, малко е направено.

Остава производителната кооперация. Но тъкмо тук е най-слабото място на днешната кооперация. Работата е там, че производителната кооперация изобщо не върви. Трудно върви. Тъкмо в тая област на кооперативната дейност се намират най-много „кооперативни гробища”, както някои се изразяват. С други думи, тъкмо тук кооперацията е срещнала най-много и най-големи пречки, претърпяла е най-много неуспехи и катастрофи, които до голяма степен са убили куража, вярата и ентусиазма, нужни за нови опити в тая насока. Производителната кооперация е пробния камък на кооперацията въобще. Там е нейната сила и нейната слабост. Защото тъкмо тя, производителната кооперация е истинска кооперация. Тъкмо там се явява категоричната необходимост от пробудено кооперативно съзнание - съзнание за единството и общността на интересите, което неутрализира и парализира стремежите на нисшата човешка природа, на грубия личен егоизъм. И констатирано е, че липсата или наличността на това кооперативно съзнание е първия и най-главния фактор за успеха или неуспеха на кооперацията.

Защо производителната кооперация изобщо слабо прогресира? Защо тя търпи толкова неуспехи и поражения? Безспорно, преди всичко поради липсата на достатъчно издигнато кооперативно съзнание и на разумно и умело ръководство. Ето защо, тук именно трябва да се насочат главните усилия. В това направление трябва да се действува непрестанно и неуморно: пробуждане, издигане и затвърдяване на кооперативното, на колективното съзнание за общност на интересите и подбиране и създаване на разумно, на способно ръководство. Без това всяка стъпка напред е обречена на неуспех.

Но има още една, не по-малко съществена причина за неуспеха на производителната т.е. на истинската кооперация. Тази именно причина, която е в по-голяма степен зависима от нас, от нашето желание и разбиране, отколкото гореизложените две причини, която е, тъй да се каже, в нашите ръце, под нашата власт, е същата, която изследвана и проучена добре, ни насочва към трансформиране на днешната производителна кооперация в това, което ние наричаме трудова задруга, която фактически ще обгърне всички области на досегашната кооперативна дейност т.е. производство. потребление и кредит едновременно и която, при това, ще превърне външното, механическо свързване на група хора в досегашните кооперации в живо, органическо и идейно обединение, в пълно икономическо и духовно единство, което ще даде мощен тласък напред на целокупния живот.

За тази по-висока, по-съвършена стопанска форма, която животът днес настоятелно изисква, ще продължим в следния брой.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Възвръщане

На братчето ми Гошо

Към теб се връща твоя син,

О, майко, борова гора!

Ти приласкай ме както веч

Си приласкала не един

От твойте блудни синове.

Преминах некога от тук,

На свойта майка край домът.

Но не дочух и не дозех

Към мен отправения зов.

През бурята избрал си път,

Към огъня литнал в стремеж,

За правда свята, за любов,

Свободен мир да изградя,

Свободен мир за брата-роб!

С отрова вляна във кръвта.

За мъст аз тръгнах по света,

Врага вековен да сразя

На свободата и мира.

Аз носех кипналата злъч

На моя брат, на целий свет,

За мир свободен изгорел.

Със мъст се впуснах във борба,

Но тук се меча ми строши.

--------------

Самичек бях се наранил

И ей дочух в отчаян мрак

Гласа на Майката-Любов,

На тебе, борова гора!

„Върни се, сине мой, при мен!

Че корена ти, в мен вдълбан,

Да всмуква майчиния сок.

Да вземеш слънчеви стрели

Нагор извисил връх зелен,

Че само със слънчеви стрели

Свободен мир ще изградиш.

Върни се, сине мой, при мен!“

--------------

Сега се връщам пак при теб,

Във твоя зов заслушан веч.

И приласкай ти твоя син,

И научи го да виши

Нагоре своя връх зелен,

Тъй както всички синове

От твойте девствени недра,

О, млада борова гора!

X.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЪЗПИТАНИЕТО НА ЧОВЕКА ПРЕДИ РАЖДАНЕТО

Искаме ли да имаме един здрав народ и едно трезво и бодро поколение, ние непременно трябва да започнем от детето и неговото възпитание. Възпитанието трябва да бъде положено на здрава основа, за да може да даде желателните добри резултати.

При възпитанието имаме три главни фактори. Те са: семейството. училището и обществото. Но като най-важен справедливо се счита първия (семейството), където първостепенна по важност е ролята на майката, която има най-силно влияние върху детето; която оставя най-трайни следи в душата на детето — утрешният гражданин, учен или държавник.

Възпитанието на детето не почва от неговото физическо раждане, както въобще е прието да се мисли, а далеч по-рано, още от утробата на майката, още от момента на зачатието. Това значи, че още през време на бременността, всичко онова, което майката преживява, напр. като скръб, радост, утеха или въобще, каквото и да е душевно състояние, то неминуемо се предава чрез кръвта на майката на формиращия се в утробата й индивид, който бидейки още несамостоятелен, е част от майката и, хранейки се по осмотичен начин, той всмуква чрез цялото си тяло всичко онова, което майката преживява и всяко преживяване на майката е и негово преживяване. Така се всмуква и вгражда в тялото на бъдещият (утрешен) човешки индивид всяко чувство, всяко преживяване на майката, които стават сигурни предразположения, а дори и качества на новороденото. Един действителен пример: майката А. в гр. Варна през бременния период отивала за нещо в магазина, прекосява една улица, но внезапно чува близко зад гърба си да свири автомобил. Тя се стреснала. Минава време и случката била забравена. Детето се ражда и отраства (сега вече учителка) и всякога когато чуе автомобил от близко, макар и в двор да се намира, или дори на петия етаж на некоя къща, тя се сепва. Очевидно без всякаква фактическа опасност. Тя запитва майка си и тя твърде точно си припомнила цялата някогашна почти забравена случка. И така, отрицателните състояния или изживявания дават своя еднороден резултат.

Ето защо, вероятно знаейки колко е много важно и от какво съдбоносно значение е за бъдещето на детето всяко преживяване на майката, затова старите гърци са хранели особена почит към жената-майка. „Жената през време на бременността е била на особена почит и внимание. Правено е всичко възможно, за да се запази душевния мир на майката, като са се стараели да й доставят приятни изживявания било чрез поезия или музика, било чрез галерия от картини на автори със световна известност и тям подобни, а най-главно чрез музика“. Чрез всички тия и подобни средства се е целило не само да се достави приятно изживяване на майката, а още и да се събудят ония финни трепети, които са присъщи на чувствителната душа на жената-майка. Да се подхранват ония чувства на благоговение пред красотата и доброто, на почит и зачитане всички права и свободи, на воля, вяра и възторг пред благородните потици и стремления. Майката паралелно с всичко това да откърми в себе си чувството на отвращение и погнуса от всяко насилие, престъпление и порочност. Защото от наблюдение се знае, че трайно е само онова чувство, което майката, подхранвайки го в себе си. го е вложила и в детето.

Всичко това, от казаното до тук. бе относно грижите за детето преди неговото раждане. Това е само начало на възпитанието. Детето се ражда. То става вече по-самостоен индивид. Но влиянието на майката не е намаляло. Когато майката е спокойна,весела и жизнерадостна и кърми детето, то и детето отразява тия качества на бодрост и веселие, и съня му бива тих и спокоен. И обратно, когато майката е гневна, ядосана и пр. и кърми детето, то става плачливо и неспокойно, вследствие остри стомашни болки, причинени от отровеното мляко на гневната майка или кърмачка.

Престъпление е спрямо утрешния ден, спрямо бъдещето на човечеството всяко дразнене и оскърбление на жената — майка, която вече носи плода в утробата си, защото, както вече казахме, всичко, което майката преживява, се вгражда както във формиращите се вече нервна, мозъчна и пр. системи, тъй и в неговата психика и детето безпомощно носи този недъг през цел живот.

Много важно е за майката, както през бременния, тъй и след бременния период, как бива тя третирана от своя другар, дали като жена или вече само като майка и сестра. За правилното разрешение на горните въпроси ще допринесе много, както възпитанието на родителите, тъй и тяхната духовна култура.

Докато физическото здраве на човека зависи преди всичко от храната, която яде, то духовното здраве зависи както от културата на майката, тъй също от съвкупността на положителните възможности, които обграждат, както майката, тъй и подрастващия индивид, неизключвайки и наследствеността.

Комуто е много дадено и много се изисква. Тъй и делото на майката е голямо. От нея се изисква също много. Чрез млякото майката кърмачка трябва да внесе от най-хубавото, което има в себе си. Идеята за мир и братство между всички народи, да бъде основния камък в оградата на бъдещето. Чрез всека хапка майката влага и една положителна мисъл и същевременно отвращение от всяко убийство, престъпление и дори от всека отрицателна проява.

Само така ще израсте едно здраво поколение, със здрави разбирания. Поколение с доминиращи добродетели. Поколение, което ще е готово да служи на великия общо-човешки идеал на правда, мир, братство и любов между всички живи същества.

Поклон пред великото дело на майката. За това нека всички, които желаем колективно добруване, да я подкрепим, в трудното, но велико дело на възпитанието.

А доброто възпитание е най-ценния дар в храмът на бъдещето.

Г. С. Г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Новите принципи и методи и възпитанието на човека

Капиталът на човека, това е доброто, което е вложено в него; това са възможностите в живота, то е късметът на човека. И всички хора очакват сега късмета им да дойде на крака. Или пък казват: Както Господ даде! А когато Господ го даде, както Той знае, те не го приемат, а казват: Защо, Господи ми даде това? Всякога, когато съвременните хора казват: „Както Господ даде“, те имат една идея, как трябва да бъде, и си казват: Дано да стане, както аз мисля. И като стане така, казват: „Господ е наредил“, а като не стане, както те мислят, започват да роптаят.

Всички противоречия в живота ни се дължат на един факт, който не можем да променим. Това е фактът, че не можем да изправим оста на земята.

Всички пакости на земята произтичат от този наклон на оста й на 23 градуса.

Но кой е майсторът, който може да я намести? - Било е време, когато оста на земята е била перпендикулярна. Учените казват, че цялата тежест тогава е била на Южния полюс. Но следствие на известни промени, които са станали на земята, увеличава се тежестта на Северния полюс и поради това равновесието се нарушило и оста се наклонява. И на всички хора сега оста им е наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна. А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта. Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света. Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие. Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини. В дадения случай може да страдате - дали заслужено или незаслужено - без разлика. Ако мислим, че страданията ни са незаслужени, то и радостите ни са незаслужени. Но хората считат радостите в реда на нещата, а страданията считат като нещо незаслужено. Но всяко нещо, което човек опитва, колкото и малко да е то, той го заслужава. Щом имаш съзнание за нещо - заслужил си го.

Но малките работи в света създават най-големите пакости.

Всички недоволства в света произтичат от малък прах. Има един дребен прах, който прониква през всички пукнатини. Може да е херметически затворено, но този прах прониква и се натрупва. Сега всичкото нещастие на човека е, че е влязъл този прах в него. Човек има седем отвора на главата си, през които влиза този прах в мозъка. През очите, през ушите, през устата и през носа влиза този прах и като влезе, той е който образува една каша в човешкия мозък. Вие сега се намирате в едно противоречие и казвате - защо Бог е направил така? Бог го е направил много добро, но вие го поправихте.

Човешкият мозък не е навсякъде еднакво организиран. Част от него е полуорганизиран. Човешкият мозък е още в процес на развитие и всички нещастия в живота на хората произтичат от неговата неорганизираност. Запример, на някой човек всичките му нещастия произтичат от задната част на мозъка. Неговата глава е така направена, че има повече мозък отзад, отколкото отпред. А когато е силно развит този задният, малкият мозък, човек обича много да яде ида пие, обича да се удоволства ида живее нашироко и през целия си живот само дългове плаща.

Всички беди на хората произтичат от малкия им мозък,

който не е добре организиран и в който се намират центровете на егоистичните чувства и инстинктивните наклонности. Там се намират и половите чувства и когато този мозък не е организиран, то човек живее повече с чувствата и инстинктите си и е лишен от светлината на мисълта, която работи в предната част на мозъка. Тогаз животът му от единия до другия край е пълен с противоречия, макар и да има добри стремежи. Затова е необходимо да се организира задната част на мозъка, да се организират чувствата и да се поставят под контрола на разумната воля.

Хората правят грешки по единствената причина, че нямат светлина. Не че не са добри, но нямат светлина в мозъка си. Понеже едното полушарие на мозъка е съвсем неорганизирано, човек работи сега само с лявото си полушарие, а дясното седи в застой. Вънка от това, някои от мозъчните способности, с които човек работи, не са добре развити. Например, някой човек не е справедлив и съвестен; съвестта е чувство, а не способност, и когато човек няма съвест, това показва, че това чувство не е развито и той обича да послъгва, да краде, не е справедлив. А някои хора са съвестни - родени са така. Това показва, че това чувство е развито у тях. После, има хора набожни. Набожността е също чувство. Който го има развито, е набожен, който го няма развито, не е набожен. Има чувство на вярата; който го има развито, той вярва, който го няма, не вярва. Като дойдем до човешките способности, и те са свързани с известни центрове в предната част на мозъка. И като погледна един човек, аз виждам кои способности са развити и какво може да излезе от него. Гледам у някого центърът на времето не е развит, центърът на причинността и той не е развит и не може да разсъждава; наблюдателните способности са слабо развити, а той станал търговец и заборчнял.

Той може да е имал добри намерения, но не е имал нужните способности. Защото

за всяка една работа се изискват съответните способности.

И всякога, когато ще имате работа и отношение с един човек, трябва да знаете, кои способности са развити в него и развити ли са моралните чувства в него. Не е въпрос човек да се препоръча за морален, набожен и пр., но в действителност да има тези качества. В тези случаи аз вярвам повече на пергела си, отколкото на думите на човека. Набожността е едно от най-благородните чувства. И когато човек има развито това чувство, той има най-голямо благородство и състрадание във всяко отношение. Когато това чувство е слабо развито, такъв човек може да те пече на ръжен. От европейските народи това чувство е силно развито у славяните, у американците е средно развито; силно развито е също у евреите.

Когато разглеждам народите, виждам, че всеки един народ и всеки един човек си има свои добри и лоши страни, и знам какви са последствията в единия и другия случай. Запример, когато човек има слаба съвест, слабо религиозно чувство, вяра и пр., той се обезсърчава, обезверява и животът му се вижда безсмислен. Когато се проповядва на хората религия, ние искаме да развием техните религиозни и морални чувства. Един човек, който иска да стане набожен, той трябва да намери набожни хора, да влезе във връзка с тях, за да може да храни това си чувство. От набожния човек излиза една особено хубава светлина от центъра на набожността. На това място, индусите казват, че се намира тъй нареченият хилядолистник, с който е свързано едно от най- възвишените чувства - любов към Бога. И върху него е поставен целият закон за любовта към Бога. А когато това чувство е развито, човек е религиозен. Съвременните хора са крайно нерелигиозни. Съвременните хора нямат религия и не разбират какво нещо е религия. Религия може да има само един човек, който има любов към Бога. А Бог е едно Същество, Което е образец на всички хора. Всички добродетели и способности, всичко възвишено и благородно произтича от Него. Той е, Който контролира нещата. На всеки Той казва това, което трябва да прави. Не Той, но има ред същества, които са завършили своето развитие и ръководят човешкото развитие. Чрез тях Той казва на всеки човек какво да прави. Но за да може човек да слуша и изпълнява това, което му казват, той трябва да организира своя мозък.

Добрият живот е път за организиране на мозъка.

И ако един човек живее добре, това ще е в негова полза.

Сега целият стремеж на човечеството е да се организира най-първо човешкият мозък, а за това трябва една наука. Има начини, по които човек може да се превъзпита, не из един път. За да се превъзпита човек трябва да има ред образци. Например, човек не може да добие религиозно чувство, докато не влезе във връзка с хора, у които това чувство е развито. Като влезе при тези хора, той усеща нещо, което му дават. А може да даде този, който има. Всеки човек носи своите заложби, които Бог му е дал, но същевременно носи и резултатите на усилията, които той е проявил в миналото. Ако вземете двама души - единият има тънки вежди, а другият - дебели и надвесени вежди, то ще видите, че човекът с дебелите вежди е практичен, обективен - разбира физическия живот и може да бъде справедлив, но няма да има онези фини чувства в него. Той иска да се изпълнява каквото каже. А онзи с тънките вежди е отстъпчив. Той с голямата си отстъпчивост си създава големи пакости. За хатъра на този или онзи той прави погрешки. От какво произтича хатърът? Той произтича от едно чувство на тщеславие, когато чувствителността е чрезмерно развита и човек иска да има доброто мнение на хората. Хубаво е това, то служи за един подтик, но туй чувство трябва да бъде под контрола на разумността, защото човек не може да има всякога доброто мнение на хората. За да имаш доброто мнение на хората, ти трябва да даваш нещо. Ако не можеш да дадеш на хората това, което те искат от теб, не можеш да имаш доброто им мнение. Не търсете най-първо доброто мнение на хората, но най-първо гледайте онова, което правите, разумно ли е.

Търсете най-първо опора в себе си, и после извън себе си.

Защото, ако вие вървите паралелно в своето развитие с другите хора и ако техните мозъци са организирани като вашия и техните чувства и способности функционират като вашите, вие ще бъдете в хармония с тях и ще имате тяхното добро мнение. Но ако техният мозък не е организиран като вашия, и техните чувства и способности не функционират като вашите, вие не можете да се разберете, не можете да имате тяхното добро мнение. И ако отидете в различните страни, ще видите, че законите се различават.

Всяка една държава според степента на развитие на народа си има и законите си.

Колкото един народ е по-високо развит, по-добре е организиран неговият мозък, според онези закони и правила, които съществуват в природата, толкова по-разумни са и неговите закони. Защото животът не е произволен. В света има една правова държава, има съвършени хора. Дали вие ги знаете или не, няма какво да ви го доказвам. Някои искат доказателства. Как ще докажете на едно малко дете, което иска да хване Слънцето, че не може? Как може да си представи то големината на Слънцето? Даже сегашните учени хора, които говорят, че Слънцето е 1 300 000 пъти по-голямо от земята, не го разбират, защото за да разберете колко е голяма земята, трябва да я обгърнете. За да разберем земята, трябва да я обгърнем със своето съзнание, или едновременно да я видим отвсякъде. Да можем да видим какво става по цялата земя, това значи да разберем земята. Може да се зароди едно противоречие у вас, кой може да има това съзнание. Има хора, които живеят на земята, и които обгръщат със съзнанието си земята, и за които няма нощ, а има само един вечен ден. За тях Слънцето никога не залязва. Щом Слънцето изгрява и залязва за хората, това показва, че има дълго време да се усъвършенстват.

Но да се върнем към неща, по-близки до вашето съзнание. Вие се намирате в едно противоречие - искате да разберете вашия живот. Природата не ви е оставила в тъмно. Природата в нас е вложила известни чувства, за да ни предпази от нещастия. Някой път човек чувства, че след 4-5 години неговият живот ще се измени и трябва да вземе мерки, но той си казва: Това е илюзия. И след 4-5 години тази промяна, която той е чувствал, става, но той не е взел мерки и си създава излишни страдания. Затова човек трябва да се вслушa в гласа на природата, който говори в него.

Човек е свързан с известни същества в природата, които му мислят доброто и го напътват чрез неговата мисъл.

Някой път някое от тия същества ти казва: Направи това и тогава вие казвате:“Дойде ми на ум еди какво си.“ Тези същества чрез нашата мисъл ни учат как да постъпваме и ако ги послушаме, работите ни тръгват. Някой път сте загубили някой предмет и някое от тези същества ти покаже къде се намира. Те помагат на човека и го напътват в живота. Някои хора имат такива помощници и техните работи вървят, а други ги нямат и техните работи вървят по-мудно. Но за да бъде човек във връзка с тези същества, неговият мозък трябва да бъде организиран.

И това, което хората наричат късмет, това не е нищо друго, но връзка със същества, които са богати със своя опит и сила и могат да ви помогнат във вашия път. Наричат ги богове, светии, ангели, гении и пр. Както и да ги наричате, това е един факт. Аз искам да вярвате в това, което е вярно; не можете да вярвате, докато вашата вяра не е развита. Някой казва: Вярвай. Но вярата е един закон на ума. Да вярваш в Бога какво значи? Ако Бог ти е приятел, какво има да се плашиш? Бог не може да ви бъде приятел, докато нямате любов към Него, и да трепти сърцето ви за Него. Той ще ти нареди живота, ако Го обичаш. Защото ако не Го обичаш, нещата ще се сложат тъй както не си ги очаквал.

(следва)

Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г.

Доброто семе

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И свет во тме светится

(Продължение и край)

Стругов едва чак сега почна да мисли за своето дете, за своята жена. Какво ли правят те? Дали знаят всичко, що стана с него? Той прекара в душевна борба цяла седмица, но най сетне се успокои, отхвърли мисълта за самоубийство и помоли едноокия си съсед да го изведе на терасата. Обикна всички в нещастието си, смиташе всички болни за близки и разговаряше с тях по цели часове. Излизаше на терасата, от гдето се вслушваше в шума на града. От близката църква долитаха звуците на „Аве Мария“, що органа щедро разливаше наоколо. И дивните звуци като вълшебен чар лекуваха изтерзаната му душа. Той потъна в дълбоко смирение. Ясно му стана колко погрешен е бил избрания от него път и мъка раздираше сърцето му — защо той няма сега очите си, та да посвети целия си живот, всичките си сили и способности в служене на човечеството, да ги употреби за изграждане, вместо за разрушение. И тогава, заедно с Божествената музика, която долиташе, се приближаваше пак Христос, с открити ръце, с бледи устни и лъчезарни зеници, слага ръка на главата му и тихо му шепне: „Блажеви са каещите се, защото те ще се спасят …“

* * *

Придружен от един български студент Стругов пристигна в своя роден град, в своята родна къща. Почука, но никой не се обеди. Напипа ключа под килимчето и отвори. Студента си взе сбогом и забърза към гарата, за да вземе втория влак. Стругов остана сам, седна на миндерчето а кухнята и си припомни за своята майка, която е седяла тук, отгледала го здрав, а сега сляп да го посрещне, тогава когато трябва най-много да му се радва. И я вижда как некога при камината му е разправяла за малкия Йосиф, що братята му го продали, за младенеца Исус, за псалмопевеца Давид. А той слушаше и искаше да стане като тях. Но стана голям, забрави Бога и сега пак като дете искаше да се върне при Него. С очи беше, а не виждаше къде върви и що върши. За него бяxa по-важни законите, които управляват съединяването на два химически елемента, отколкото тези, които свързват две души. Той знаеше законите на материалния свет, но беше сляп за нравствените закони, що движат хората към Божественото, към истината и вечността. Той знаеше много, но не знаеше най-великото изкуство — да живеем в хармония с човеците, да ги обичаме като свои братя и да дадем в жертва всичко за тяхното всестранно издигане. Но сега слепият разбра, че не сме дошли тук на земята само да знаем, но да живеем; не да убиваме, но да обичаме. И тая наука, на която той служи ето вече толкова години, му се видя безполезна и жестока не само спрямо него, но и спроти всички хора. Искаше да я нарече дяволска наука, защото служеше само на злото начало в човека. Какво би спечелило човечеството от неговия взрив, за когото изгуби толкова време, похаби душата си и изостави семейството си? Нищо!.. Освен смърт, разкъсани тела, сълзи и кърви.

С тия мисли той забрави как ще срещне жена си и детето си. А те вече бяха по стълбите, разговаряха и се чудеха кой ще е отворил вратата. Жена му влезе в стаята да се съблича, а малката Оля тичаше в кухнята да види заспалата си кукличка.

— Мамо-о-о, татко си дошъл! … Татенце, ти си сам! Не те ли посрещна поне кукличката? Видя ли я, колко е хубава, мамо вчера ми я купи. И колко слуша! ...

— Видях я, Оля … Видях я … Само тя ме срещна.

— Но татенце, колко си страшен с тия черни очила. Махни ги да те видя хубаво и да те целуна.

— Не, Оля, от слънцето очите ме болят! … Та очилата! ...

Но, татко, дядо Слънчо отдавна замина през Балкана. И детето се покачи не коленете му, посегна с ръчички да снеме черните стъкла, за да види истината.

— Татко, къде ти са очите? … Защо ме не погледнеш? … Аз толкова те чаках, а ти се не засмиваш! ...

Стругов не можа повече да устои на тая сцена и захълца, иска да плаче със сълзи, но ведно с очите изтекоха и те. Само стене като дете, прегръща Оля и целува очите й, що като сини теменуги блестят в стаята. Но нали не може да ги види, нали мрак е паднал ден и нощ, нали навеки се прости със светлината и слънцето … Само усеща къдриците на своята рожба нежно да се докосват до клепките му. Милва ръцете й, целува ги и шепти. — Нали, Оля, ще ме водиш с малките си ръчички в градината при цветята. в гората при славеите? И ще ми бъдеш като ангел-хранител, ще ме пазиш като Бог в живота. Бях зрящ, но не виждах Бога, не търсих водач в житейския си път! А колко тежко се живее без Него! …

Жена му приготви тоалета си, искаше да го изненада. Нали повече от година не са се виждали! Срамежлива, като годеница, тя влезе.

— Най-после, Коля, ти дойде! Ами доктората взе ли? Защо толкова време не ни писа?

—- Ето го! Взех го. Но виж под очилата! … Що ми е сега, когато за него дадох очите си. Купих го с живите прозорци, що нека вече никога да се възвърнат! ...

— Коля! … Толкова те чаках! Да те видя, да ме видиш, а сега … без очи! …

Изписка като ранена птица жена му, падна на миндерчето и горчиво заряда. А Оля, прегърнала баща си, като видя всичко, в страх и ужас не знаеше що да прави. Стиска раменете на татка си и сълзите като горещ поток текат по неговото лице.

— Защо плочите? Радвайте се че аз разбрах истината и видех Бога! ... Разбрах кому съм служил и кому трябва да служа! … В мен трепти сега друго сърце, препълнено с любов към вас, към всички. Не плачете! Слепият ли трябва да ви води и успокоява или вие него?

— Но ти си без очи! … Как ще живеем сега, Коля! ...

— Как живеят милиони човеци, без да са си осигурили кора хляб за утрешния ден, без стреха и топливо? Така ще живеем и ние. По-рано и аз не мислех за тях, бях сляп и глух за техните страдания, мислех ги за ненужни на земята и затова търсех огън и жупел за да ги изтребвам. Чак сега разбрах колко съм се лъгал! Сега видех, че всички те са мои братя, дишат един въздух, огряват се от едно слънце, стоят под едно небе и имат една душа. По-рано славата и парите бяха моето верую, което ме доведе през епруветката до слепота. Сега смирението и любовта са мое знаме и макар без очи, аз ще им служа! … Казват, че човек имал и вътрешни очи. Сега разбрах, че и с тях може да се живее. Станете! Не плачете! Аз съм сега духовно зрящ, аз съм по- силен и не плача. Пък вие! ...

— Иди. Оличка, под кревата и донеси кутията. Може би е прашна, може би струните на цигулката в нея са скъсани, но от днес, след толкова години … те пак ще засвирят. Пръстите ми пак ще заиграят по грифа и ще пеят за великата песен на любовта, с която ще спасим много, много още души. Ще отключим сърцата на хората с песен. ще открием душите им. както слънцето цветята, за да видят красотата и правдата. С епруветките няма да направя хората по-добри и по-щастливи, а с тия четири кожени върви, които ще трептят и ще настройват духа нагоре към небето, към лазурните висини, към Всемирното Братство. И всички настроени в тая гама, в тоя Божествен тон, ще запеят в строен хор ведно с мен, слепия химик, дивната симфония на Доброто и Обичта.

Житен Клас

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕГЛЕД

Убийството на крал Александър

Югославянският крал Александър е станал жертва на едно жестоко покушение, станало при пристигането му в гр. Марсилия, Франция. Заедно с него са убити и министъра на външните работи във Франция г. Луи Барту и още няколко души. Самоличността на убиеца още не е напълно установена. Който, и какъвто и да е той, обаче, извършеното си остава едно грозно злодеяние. Тъкмо в момента, когато старите вражди се забравяха, когато се радвахме, че братоубийствата са вече престанали, трагичният атентат срещу крал Александър се явява като един удар срещу новата ера във взаимоотношенията на Балканите, чието начало се положи.

Ние дълбоко вярваме, че силите на доброто ще победят тия на разединението и злото и че кръвта на крал Александър ще циментира още по-здраво единството на всички южни славяни.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СТОПАНСКИ СЪВЕТИ

Учените казват, че земеделието е индустрия, в която силата за производството се взема от слънцето, вместо от некой мотор; а зелените части на растенията, главно листата, са местата, дето суровите вещества, взети от въздуха и почвата, се преработват в продукти, годни за храна на човека. Както в една фабрика, за да работи добре, всички движения, на машини и хора, трябва да са внимателни, извършени точно на време и място, така и в земеделието, трябва да се знае кое, кога и как да се извърши, защото всяко невнимание, и във фабриката, и в природата, докарва катастрофа.

В земеделието се работи с влияния и сили, по висши от човешките, и за да имаме успех, трябва да се поставим в хармония с тях, да се подчиняваме на техните закони. А за да на-правим това, трябва да имаме, освен обикновените, и окултни знания.

Сега, от края на м. Септември през целия Октомври, та и Ноември, е време за сеитба за есенните растения, най-важно от които за нас, е пшеницата. Установено е, чрез дългогодишни опити на земеделските опитни станции, че за да има добра реколта трябва да се спазват следните работи: да се натори добре предшественика (най-добър е черен торен угар, после фиевата смес, полски фасул, захарно цвекло, мохар, картофи, царевица — всички торени); да се обработи добре почвата (подметка, есенна оран); да се засее по-рано, чисто и добро семе, и то с редосеялка по 15 — 16 кг. на един декар, за да се спести семе и да се подобри реколтата и т. н.

Въпреки всички тези мерки, обаче, често реколтата остава слаба поради ред болести и неприятели, срещу най-страшните от които съвременната наука е безсилна.

Мъдреците, от древността и днес, твърдят че причините за това са от духовно естество, и че за да се отстранят, трябва да се знаят.

Известно е, че земята се влияе от другите небесни тела: разните електрични и магнетични бури, трусове и пр. са във връзка със слънчевите петна, а приливите и отливите на морето се дължат на луната и т. н. Небесните тела влияят понякога добре, а по-някога — зле.

За сеитбата, и саденето, от особено значение е влиянието на луната.

Мъдрите хора препоръчват да се сее през първите 14 дни, след новолунието, т. е. докогато дискът на луната се пълни, като се избягват дните вторник и събота, като свързани с други планети, които в тези дни лошо влияят на земята.

През тях и останалото време (когато луната се разсипва) да се вършат подготвителни работи.

Но освен космичното влияние, за добро плодородие влияе и настроението на човека — неговите мисли, чувства и постъпки, както при сеитбата, така и през останалото време.

Човек поверява живота си, свързан с храната, на Бога и затова мислите му трябва да са отправени към Него: да бъде весел, радостен, с добри мисли и обноски към ближните си, и към добитъка, който му помага да изкара прехраната си. Да избягва всякакви лоши мисли, гняв, псувни и др. подобни, защото това са живи сили, които се връщат на този който ги изпраща!

Житното зърно умира, жертва се, за да даде много плод — да храни човека. Така и човекът трябва да е готов да направи жертва за доброто, т. е. да бъде добър!

Като се постъпва така, ще се постигне хармония с по-висшите сили, с Бога и ще се получи Неговото благоволение.

Тогава ще станат излишни грамадните разходи на време, труд и пари, за борба с болести и неприятели, чиято причина е — човека с несъвършените си мисли, желания и постъпки!

К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Погрешките

Всеки човек трябва да се стреми да изправя погрешните си, като същевременно се старае да не прави нови. Това може да се постигне като се стреми да живее само с най-хубавото, най-възвишеното и благородното, което носи в дълбочината на душата си. По тоя начин се възпитава волята, като се култивират добродетели и се изгражда характера, който е съчетание от добродетели. Добре е когато човек не се меси в живота на другите, безразлично дали той е добър или не, по наша преценка, защото не знаем кои са скритите причини за това.

„Живей, но остави и другите да живеят“ казва една поговорка.

Добре е да не отклоняваме вниманието си от настоящето; живота тече с шеметна бързина и което сега пропуснем, никога не ще го достигнем. Колелото на живота се върти, всеки миг имаме все нови и нови отношения както към външния тъй и към вътрешния си живот. Трябва зорко да бдим, тъй като ние сме в едно сложно вихрено движение заедно с нашата люлка— земята, в безкрайното пространство. Нужно е на човека постоянно да бди над самия себе си. Отклони ли се за макар за миг от собствения си живот и почне да се занимава.с погрешните на другите, в този миг той вече греши, понеже контролирайки другите, той оставя себе си без контрола. Важното за нас е най-напред ние да не грешим, като дадем първо пример за добър живот.

Доста е за човека в краткия си земен живот да изправи поне едно свое отрицателно качество и на негово место да култивира една добродетел или да развие поне една своя способност до съвършенство. Затова „не осъждайте никого, а от всичко се учете.“

Видиш ли една погрешка а ближния, потърси я и в себе си и я изправи. Само така по-достойно ще носиш името човек.

Всеки ще се научи, но колкото по-рано, по-добре, защото по-малко ще страда.

Г. С. Г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кон и риба

(Б а с н я)

Слаб кон теглеше през брода натоварена кола. Сред реката спря да си пийне водица. Но като се наведе, съгледа една голяма мряна, която весело се къпеше в бързея. И досети се той да влезе в разговор с нея, дано му каже нещо умно, нещо утешително, облекчително, за неговия товар.

— Мренко рибке чародейна, неизгледна, виждам. че весело живееш, царска щерка ли си, или некоя богата рентиерка?

Учените хора казват, че са рибите безгласни, глухонеми. Други пък твърдят, че те разумно изучавали мълчанието. Все едното ще е вярно, но на мене туй не ми е в дума. Казвам ви, че мряната на коня в онзи ден продума:

— Конче къдрогриво, милогледо и учтиво, аз не зная що е царска щерка, нито що богата рентиерка, ала право е, че весело живея. Та ний всички във реката весело живеем. Зер, на сухо — вам е друго?

— Друго е любезна рибке модросива, лъч игрива. Друго, та че тежко! Погледни ме, — изнемогвам, без душа останем. Цял живот колата тегля, а тя като лоша господарка: надолу бута, нагоре опъва. В ден хиляди пъти ме разпъва. Слушам, рибке, мъдра чародейке, че ти знаеш да гадаеш. Моля ти се, виж, ще има ли за мене некакво спасение?

— О, разбира се, че има. Остави колата, па се гмурни във водата ! По-надолу вира триста коня като тебе вярвам да побира.

_______________

Ако питаш глупавия

как в неволя да се справиш,

ще ти каже нещо като

тутакси да се удавиш.

Дядо Благо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хроника

Износа на грозде. До 10 т. м. от нашата страна са изнесени за чужбина 17,500,000 кг. грозде, което се равнява на повече от 3000 вагона.

От това изнесено количество в народното стопанство са по-стъпили 130 милиона лева, което означава, че десертното грозде заема едно от първите места в нашата износна търговия.

Според предварителните пресмятания. понеже износът продължава, тази есени числото на изнесените вагони ще стигне към 3500 или 20 милиона кг. Миналогодишния износ на десертно грозде е възлязъл на 12 милиона килограма.

Образованието в Нанкин. Град Нанкин твърде много е прогресирал през кметуването на Shih Ying относно общественото образование. Смята се че града изразходва почти една трета от своите приходи за образование. Основани са серии от 30 училища, които се посещават от две групи ученици: едната група от учениците посещават училището преди обяд, другите — след обяд. Много труд е положено да се научат неграмотните; смята се че 25000 души се научили да четат и пишат през изтеклата година.

Народни библиотеки в Гърция. В Гърция сега може да се видят магарета натоварени с големи сандъци съдържащи по 200 книги да отиват от село в село. По този начин 48 села редовно получават нови серии книги, което позволява на селяните да уреждат публични четения.

„Aurora“ кореспондира на есперанто и на френски с всички страни относно Астрология, Теософия, История на догмите и религиите, Окултни и Херметични науки, Библейски и еврейски изучавания.

Всякакви акуратни кореспонденции от просветени съидейници са твърде добре приети. Кореспондентите ще намерят добра подкрепа и помощ в своите проучвания.

Пишете незабавно на „Aurora“, Redaktejo de „Sisterona Esperntisto", vila Zamenhoff, Sisteron, France.

Досега са получени много окуражителни писма. Съобщават, че допълнително ще публикуват своята програма, а също и по интересните писма на кореспондентите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книжнина

Житно зърно — Окултно списание, кн. 5 — 6, год. VIII. — 1934 г. Абонамент 80 лв. за 10 книжки, голям формат, всяка книжка по 32 стр.

Съдържание: Положителна подкрепа — За организирането на идеите — Из беседите: Човешките суеверия—г. В надвечерието на синтетичната епоха — Georg Nordmann.; Пътят на постиженията — Г. С. Г.; Строежа на ухото и човешкия характер — Карл Хутер; Влиянието на електричеството върху човешкия организъм — В.; Из нашия живот: Към езерото на чистотата — Боян Боев и пр.

„Добро здраве“ брой 1. год. XIII. под редакцията на Д р Г. Ефремов, със следното съдържание: Хора с късмет и без късмет. Пълнотата и нейното лекуване. Семейството като место за създаване и оформяване на характера. Мадам Кюри — откривателката на радия. Преди да пристигне бебето. Златни правила. Един час на ден. Най-новото в медицинската наука.

Платилите абонати ще получат веднага безплатно книгата „Доброто настроение като сила в живота“, от Op. С. Марден.

Годишен абонамент 40 лв. Адрес: Редакция „Добро Здраве“, бул. Тотлебен 2. София VI.

„Свят и наука“ бр. 1. год. I. под редакцията на Д-р Г. Ефремов.

През настоящата година „Свят и Наука“ ще дава много статии из всички области на науката, придружени с много картини. Годишният му абонамент е 50 лв. Излиза на 1 и 15 число от месеца през учебната година на 8 и 16 страници. Абонатите ще получат безплатно книгата „Трейдър Хорн“ или приключенията на един английски търговец в Центр. Африка.

Адрес: Редакция „Свят и Наука“, Бул. Тотлебен 2, София VI.

Добър пчелар. месечно пчеларско списание, бр. 7 и 8 редактор Йордан Земенски, учител. Годишен абонамент 30 лв. Адрес: редакция „Добър пчелар“ — гара Земен. Препоръчваме го на нашите читатели, които се интересуват от пчеларство.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...