Jump to content

Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 120 - год. VII.

Севлиево, 3 април, 1935 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 1 долар

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Що е окултизъм“

от Сава Калименов

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Всичко се плаща! (К.)

Що е човекът и каква е неговата задача (Влад Пашов - продължение от брой 119)

Словото на Учителя. Пътят на човешкия възход (Из беседата от Учителя, държана на 31 март 1935г.)

Тайните на живота и смъртта. Раждането па физическото тяло (Макс Хайндел - продължение от брой 119)

Силата е вътре във вас (X. Т. Xамблин)

Духовна опитност (В. Хараланов)

Черният хляб

Изгрев слънце в Рига (П. Г. П., Рига, 22.III.1933 год.)

Жаба и ковач (басня – Дядо Благо)

Книжнина

Използвайте копривата!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всичко се плаща!

Тъй мъдро, съвършено и справедливо е устроен живота и света! ...

С такава съвършена точност действат Божиите закони в мирозданието!

С такава абсолютна справедливост те ръководят, направляват и движат напред нашия човешки живот!

Така е за тези, които го виждат и знаят. А за тези, които не го виждат, — живота е хаос, безсмислица, плод на слепи, несъзнателни, механически действащи сили.

Още на първата страница в Книгата на Живота е писано:

Всичко се плаща!

Разгърнете я, лист по лист, открай до край. Разгърнете и проследете поне книгата на вашия личен живот, и вие ще се уверите в реалността на тази велика истина :

Всичко се плаща!

И колко скъпо ние заплащаме за всека едно от нашите неразумни увлечения!

И колко страдания ни струва всяко едно сторено от нас зло.

Какви загуби търпим, какви огромни вреди нанасяме на себе си, на най-важното и най-същественото в нашия живот — на нашето духовно развитие, — с постоянно вършените грешки и отклонения от правия път на живота !

Да погледнем наоколо.

Навсякъде страдания, страдания, страдания.

Страдания и ограничения — робство.

Свободният човек-Дух е станал роб, принуден да живее и търпи игото на най-тежки заобикалящи го условия.

Животът, който ние виждаме около нас, подчертава и доказва всеки час, всеки миг, за хиляди и милиони пъти, основната мисъл, че:

Всичко се плаща!

Не се надявайте да избегнете, по какъвто и да било начин, следствието на стореното веднъж от вас зло.

Никак! Никога! Това е невъзможно !

Стореното от вас зло ще ви намери! То ще ви намери ако ще би дори и в дън земя да отидете. Ако не днес. то утре. Ако не тази година, то след десет години. Ако не в този живот, то в следващия. Злото ви ще ви намери!

Защото — всичко се плаща! ... Всичко, и зло и добро, се плаща със съответната му равноценност, по силата на абсолютно безпристрастните Закони, които Бог е вложил в живота, и които никой не може да заобиколи и избегне.

И затова когато дойде страданието, ограничението, робството, когато се задъхвате под тежките условия на живота, когато не-какъв тежък камък потисне вашето сърце. — спрете се и запитайте се: какво направих аз, та да заслужа това страдание, този товар?

И тогава ще чуете в дълбините на душата си отговора, който вашият Дух ще ви даде: Някога, при такива и такива условия, ти направи това и това, и сега си длъжен да понесеш с търпение следствията от грешките на твоето минало.

Защото всичко се плаща в Божественото Училище на живота!

И най-малкото отклонение ще даде своето неизбежно следствие.

Скъпо и прескъпо, с лихвите, „до последния кодрант“ ще за-платим и за най малкото зло, извършено от нас.

Дори за един поглед, който носи зло в себе си, дори за една усмивка, в основата на която са скрити лъжата и лицемерието, ние ще заплатим скъпо и прескъпо !

Затова — мислете! …

Мислете — преди да вземате решения; мислете — преди да действате; мислете — преди да говорите; мислете — преди да дадете свобода на чувствата си; мислете — преди да погледнете по един или друг начин ближния си! Винаги мислете преди да извършите това, от чиито следствия не можете избегна.

Защото — всичко се плаща !

К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЩО Е, ЧОВЕКЪТ

и каква е неговата задача

(продължение от брой 19)

Често се говори, даже и в окултната литература, че съвременната западноевропейската култура била култура на ума, а будещата култура на славянството ще бъде култура на сърцето. Истината на това твърдение е, че в течение на западноевропейската култура се разви конкретния ум на човека, който още като малолетен е бил повече под ръководството на човешките чувства, и в тези си връзки той създава варварството и позора на западноевропейската култура. А ценното, възвишеното в Запада е създадено от връзката и отношенията на конкретния ум със света на чистата мисъл. Ето какво казва Учителя за мисълта: „мисълта е една мярка с която човек трябва да почне да регулира своя живот.“ И още: „мисълта е потребна, понеже без нея не могат да станат никакви преобразования в света. И докато човек не почне да мисли, нищо не може да стане от него, нищо не може да постигне в света.“

Но както казах, в първия стадий на своето развитие мисълта е напълно под влиянието на чувствата. Това е онази проява на способностите, която наричаме нисш ум, или обективен ум, с който изучаваме нещата в обективния свят, като ги приспособяваме и използваме за наше и общо благо. Но понеже той няма един по-широк психологичен поглед, той изпълнява това, което сърцето му подскаже. А сърцето в тази фаза е ограничено с личния живот на съществото. Всяко животно се стреми да задоволи преди всичко себе си, и вследствие на този стремеж се явява борбата за съществувание, която се стимулира от стремежа за лично благо. Има и взаимопомощ в животните, но тя има основите си в подсъзнателната разумност, която ръководи животните.

На предела, където се явява мисълта, която е още напълно под влиянието на бушуващите страсти и чувства, имаме най-нисшата човешка култура, която е по-ужасна и от културата на животните Човешката личност все по-вече се оформява, живота става все по-сложен и по-сложен в своето органическо и психологическо проявление, ражда се самосъзнанието, което като един мощен фокус привлича всички сили и способности и ги поставя в услуга на човешката личност, която е оформена психологически върху основата: „Аз съм нещо отделно от всичко окръжаващо ме, със свои специфични нужди и стремежи.“

И под импулса на инстинктите и личните чувства, тази самосъзнаваща се личност иска да си обезпечи личното благоденствие — като не се избират средства за това. Тук като покорен слуга, който урежда всички работи на господаря си, се явява интелекта, които с всичките си сили и способности се поставя в услугите на личността. В тази фаза от развитието, когато умът (интелекта) е пленник на чувствата, се отива до там, че човек за човека става вълк — борбата за съществувание е най-свирепа и най-жестока, защото тук егоистичното същество разполага с по вече средства за борба, които са изобретени от интелекта. Но е процеса на тази борба човешката мисъл все по-вече и повече се освобождава от влиянието на чувствата и вземайки ръководна роля в живота, почва да организира силите на сърцето и организма, светлината в живота се увеличава, противоречията се намаляват, и се разкриват широки простори за дейност и творчество. И като резултат от тази творческа и организаторска дейност на мисълта, се усилват моралните чувства. Достигнал до това положение в развитието си, човек преминава в една нова фаза на живота си, пробужда се в него ново съзнание, добива нова култура. Тук човек навлиза в областта на чистата мисъл, която напълно господства над всички чувства и сили, и използва всички материи и енергии в организма, и не е техен роб, а е техен господар. И тук а този момент от развитието се явява истинския човек, разумно мислещото същество, което е способно да създаде една нова култура, културата на братството и единството.

Без една права мисъл не може да се създаде нова култура. Защото, за да се създаде една по-висока култура, трябва да влезем във връзка с по-разумни същества, И Учителя казва: „Чрез ума си човек ще влезе във връзка с висшите разумни същества. които ще му помагат в неговия път. Първото нещо е правата мисъл, която човек трябва да има. Понеже всички други неща, които трябва да придобием, се обуславят от правата мисъл. И ние сме пратени на земята да се научим да мислим.“

Често религиозните хора казват, че бъдещето е на сърцето, че бъдещата култура е култура на сърцето. Да изясним въпроса, да не поражда противоречие. Когато в окултната наука се говори, че бъдещата култура е култура на сърцето, съвсем не се разбира това сърце, което носят днес хората и животните. В случая се подразбира душата на човека. Тя е която ще създаде бъдещата култура, А най-добрия агент, който ще изяви душата на физическото поле, е човешкия ум. „Мисълта е първия потик на душата, и до като човек не почне да мисли, нищо не може да постигне в света“ — казва Учителя. В бъдещата култура умът, освободен от инстинктите на сърцето, ще направлява и контролира всички сили и елементи на човешката природа и ще създаде новата култура на Любовта и братството. Любовта сама по себе си не е нито чувство, нито мисъл, но тя е творческата организираща сила на Битието, която в различните царства се проявява под разни форми. Но у човека, както ни учи окултната наука, тя се проявява чрез мисълта, чрез която ще организира всички сили и елементи в човека и ще го направи способен за един по висш живот. Защото човек е съставен от много сили и елементи, всека от които има свое собствено движение и направление — и разумната мисъл трябва да се справи с всичките тези сили и елементи, за да постигне целта си. Когато Учителя и въобще окултната наука говорят, че бъда щата култура е култура на сърцето, това подразбира, че всичките тези неорганизирани сили ще се организират и ще почнат да работят в унисон с умът и душата ще се прояви в своята пълнота. Защото без мисъл никаква култура не може да се създаде. И ако до сега човечеството е страдало, то не е страдало от своя ум, но е страдало от своето сърце. И Учителя казва на едно место, че падението на човека не е в неговия ум, а в неговото сърце, до като падението на ангелите е в техния ум. И затова задачата на човека е, да изправи сърцето си, да дойде в хармония с умът и тогаз ще почне да мисли, т. е. да схваща нещата такива, каквито Бог ги е създал. Докато човек не почне да мисли, той може да живее, но за никаква култура не може да става въпрос.

Тъй че, когато се говори за културата на сърцето, разбира се култура на най-пълна проява на човешката душа, където сърцето не противодейства на ума и волята, и трите тези сили са хармонирани, че създават условия за душата да се прояви в своята пълнота и да създаде културата на Любовта. И когато в окултната наука се говори, че шестата раса ще бъде раса на Любовта, разбира се че ще бъде култура на най-пълна проява на душа та, на същинския човек. а не култура на сърцето а съвременен смисъл.

Такъв е и логическия и фактически извод от самия процес на развитието. Казал че всяка една фаза от развитието се характеризира с извикването към дейност на един нов принцип, който е свързан и се проявява чрез ред нови сили и енергии, непознати до този момент. Принципа, който породи мисълта и роди самосъзнанието, създаде човека като индивидуалност. Следващият принцип, който започва вече да действа, е принципа, който на религиозен език наричат душа — това е принципа на висшата разумност, на разумната воля, който оперира с още по-ефирни сили. И заедно със започването на неговата проява, се променя и съзнанието на човека, като постепенно преминава от самосъзнанието към свърхсъзнанието., което ще бъде отличителната черта на човека на новата култура. Този именно нов принцип. който влиза да действа в живота, е носител на Любовта, и той ще я реализира и осъществи в живота на човечеството.

В. Пашов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Пътят на човешкия възход

Човек е дошъл на земята да се учи. Ученето е един метод за избягване на ненужните страдания. Ученето ни се налага по необходимост, понеже който не учи, не може да се освободи от страданията. А сега хората искат да живеят добър живот, всичко да им е наред, без да учат, без да мислят. Като говоря за ученето, не разбирам запаметяване - да напълниш главата си със знания, които да не знаеш как да използваш. Ние се учим само от онова, което сме преживели, което сме опитали. Само него считаме за знание, защото само то ще ни ползва. Сега, понеже хората не обичат да учат, искат да имат богат баща, който да им остави голямо наследство, за да могат да живеят охолно, без да мислят, без да се учат. Но земята е едно учебно заведение и първата задача на човека е да се учи да мисли и да разбира законите на живота, да проучва всички условия и възможности, за да избегне ненужните страдания. И ако вие страдате, то е от вашето неразбиране на условията, при които живеете. На вас ви липсва знание за силите, елементите и законите, които обуславят проявата на вашия живот, затова си създавате ненужни страдания. Когато нашето съзнание се пробуди и схванем и разберем цялата обстановка, в която живеем, когато започнем да използваме условията разумно, животът ни ще добие друг облик.

После, когато става въпрос за знание и опитност, на нас не ни трябва една опитност, която не можем да използваме. Ние не трябва да бъдем само пътници, да обходим едно място и да го видим, но трябва да се ползваме от това място. Живота трябва да се разбира и да се ползваме от неговите блага. А сега хората като не разбират условията, при които живеят, като не искат да се учат, казват, че животът е лош. Но погледнато строго обективно и научно на въпроса, животът не е лош, но нашето непознаване на условията, при които живеем, ни създава всичкото нещастие, създава всичкото зло в живота ни. Тогава хората започват да разправят, че условията били лоши, че социалният строй не бил както трябва и пр. Съгласен съм, че условията при които сега живеят хората са лоши, че строят не е такъв какъвто би трябвало да бъде, за да има свобода, блага и щастие за всички, но питам: къде е причината за всичко това? Ако причината беше извън нас, в обективните условия, то нашата работа е изгубена. Според мене причината за нашето нещастие е в самите нас, в нашето непознаване на условията, в които живеем.

Сега не искам да засягам социалния въпрос, понеже

при днешното съзнание на хората социална правда не може да има.

Днес всеки иска правда и свобода само за себе си. А каква социална правда е това, че хората избиват непрестанно милиарди животни? А взаимните войни и убийства? Докато съществува това съзнание и тази култура у хората, никаква социална правда не може да има. Социалната правда е възможна само при любовта, когато човек разбере, че всички живи същества имат право на живот, че всички имат нужди като него и отдаде на всяко същество правото. Само при това съзнание, проникнато от Любовта, когато ти е мил и скъп живота на всички същества, може да се говори за социална правда.

Този социален строй не е създаден сега, но е резултат на далечни причини,

които са действали в миналото, а ние носим сега последствията. Сега трябва да поставим в действие други причини, за да изменим днешния ред на нещата. Трябва да се запретнем всички да учим, да проучваме условията, силите и законите, при които животът ни се проявява. Така ще избегнем всички престъпления и нещастия, които ни сполетяват. Аз не осъждам хората за престъпленията. Аз изяснявам въпроса обективно. Ако имате една ос на кола, която е направена да издържа 500 килограма, а вие й поставите 1500 килограма, много естествено е, че ще се счупи. Престъпленията на хората също се дължат на едно такова претоварване, напрежение, на което те не могат да издържат. А това показва, че хората не мислят. Тогава казвам, че единствената причина за престъпленията на хората е, че не са проводници на чистата мисъл. Всички болести в света произтичат от това, че хората не се хранят с чиста храна, а също и на нечистите мисли и желания, които хората държат в умовете и сърцата си. Затова е необходимо всички хора да учат какви мисли и желания да държат в умовете и сърцата си, с каква храна да се хранят, за да могат да се справят с всевъзможните слабости, които им носят само страдания.

Днес хората имат различни слабости. Едни имат слабост към жените, други към парите, трети към друго и т.н. При този, който има слабост към жените, слабостта е в малкия мозък. В малкия мозък на човека има два центъра, които, ако ученият френолог бутне, ще знае има ли слабост към жените или не. За науката този въпрос е разрешен. Френолозите казват, че за да се избавят хората от тази слабост, не трябва да оставят много кръв в малкия мозък, където функционират чувствата. Кръвта трябва да се препраща в предната част на мозъка, където работи мисълта. Като мислите, вие препращате кръвта в предната част на мозъка и с това освобождавате задната част на мозъка от големите и силни напрежения, а с това се избавяте и от много нещастия.

Мисълта произвежда едно хармонично и неприривно движение и затова човек като мисли се свързва с мировата хармония.

Всичко в света се движи и всяко спиране и препятствие на първичните хармонични движения произвежда анормални състояния. Всяко спиране произвежда отклонение и нарушение на хармонията. Затова всички хора трябва да се учат да мислят, за да бъдат в хармония с Космичния живот, което пък обуславя техния прогрес и щастие, към което се стремят, Само когато човек почне да мисли, неговият мозък ще се организира по-добре. Тогава и тялото ще бъде по-добре организирано и по-устойчиво. Сега ние се стремим към съвършенство, а то подразбира да имаме едно тяло, мозък и сърце напълно организирани, така че престъпления да не са възможни.

Но при сегашните условия трябва да бъдем внимателни, защото престъпленията не произтичат от единичния живот на човека. Някой човек върши престъпления, защото не може да не ги върши. Той е като маша на далечни причини, които го заставят. Човек не е едно изолирано съзнание, а е във връзка с по-висши съзнания. Нашето съзнание е проникнато и се обгръща от съзнанието на по-висшите от нас същества и така тази зависимост отива от йерархия в йерархия, докато стигнем до Бога, Който е едно съзнание, което прониква всички други съзнания и ги обединява, направлява и помага във всяко отношение. Той има предвид нуждите и интересите на всички съзнания и се стреми да ги задоволи. Престъпленията идват тогава, когато някое съзнание иска да задоволи своите нужди и стремежи извън Божественото съзнание. А то е невъзможно, защото Бог прониква всичко, няма нищо извън Него. Бог казва: От Мене искайте това, от което имате нужда и Аз ще ви задоволя. Но вместо да търсят своята прехрана от Бога, хората хващат животните и ги употребяват за храна.

Засега най-естествената, най-чистата и най-здравословната храна са плодовете.

Затова, ако хората искат чиста и здравословна храна, пълна с жизнена енергия, ще я добият от плодовете.

Казвам: хората тук, на Земята, са на училище и след като завършат училището ще бъдат пренесени на друго място. Тук вие трябва да изучите всички правила и закони на разумния живот, защото когато напуснете Земята ще ви поставят на подходящото за вас място. Знанието и учението, което имате, ще определят формата, която ще ви бъде дадена. Всички животни, които съществуват, това са разумни същества, чиято форма е определена в зависимост от тяхната степен на развитие, т.е. от знанието и познаването на законите на живота и условията, при които животът се проявява. Вашето съзнание според степента, на която се намира, определя формата, която ще имате.

Из беседата от Учителя, държана на 31 март 1935г.

Който се учи на Словото Божие

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Макс Хайндел (14)

ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА

Раждането па физическото тяло

Телата на новородената душа не започват своята дейност отведнъж. Физическото тяло остава безпомощно дълго време след раждането. Разсъждавайки по аналогия, ний лесно ще заключим, че същото нещо ще бъде и с по-висшите тела. Окултистът ясновидец вижда това, но и без ясновидство разумът ни подсказва, че то трябва да бъде така. Както физическото тяло постепенно бива подготвено за отделния индивидуален живот, под закрилата на майчината утроба, също така и другите тела постепенно се раждат и подготвят за дейност и когато cpoковете, които ще изложим по-нататък, дойдат, те вече са достатъчно подготвени за изпълнение но главните си функции и реализират връзката между микрокосмос и макрокосмос — между индивида и вселената.

В периода, непосредствено следващ раждането, различните тела се взаимно проникват, както и посочения от нас по-рано пример, пясъкът прониква гъбата, а водата прониква и в пясъка и в гъбата. Но, макар че те вече напълно съществуват, както при възрастния човек, те само съществуват. Нито една от техните положителни способности не е още и действие. Етерното тяло не може да действа със силите, които се проявяват чрез положителния полюс на етера. Асимилацията, която действа чрез положителния полюс на химическия етер, е сравнително слаба през периода на детството и тя се дължи на макрокосмичного (вселенското етерно тяло, което се явява като утроба за етерното тяло на детето до седмата му година, през което време последното постепенно се развива. Размножителната способност, която действа чрез положителния полюс на животоносния етер, се намира също в латентно състояние. Стоплянето на тялото, — което се дължи на действието на положителния полюс на светлинния етер — и циркулацията на кръвта се дължи също на вселенското етерно тяло, което действа върху детето като го подготвя постепенно да може само да владее тези функции. Силите пък, действащи чрез отрицателния полюс на различните етери, са в замяна на това, напълно активни. Отделянето на твърдите вещества, което става чрез отрицателния полюс на химическия етер, е ненарушимо. също както и отделянето на течностите, което става чрез отрицателния полюс на животоносния етер. Пасивното възприятие, което се дължи на отрицателните сили на светлинния етер, е също извънредно забележително. Детето е извънредно впечатлително, то е „цялото очи и уши“.

През първите години но детството, силите, действащи чрез отрицателния полюс на отразяващия етер, са също извънредно активни. В тия години децата могат да „виждат“ и висшите светове и често те бърборят за това, което виждат, докато присмехът на по-възрастните или наказанията им за „измисляне на лъжливи истории“, ги научават да се въздържат.

Печален факт е, че малките биват насилствено заставяни да лъжат — или поне да отричат истината — поради неверието на техните „мъдри“ възрастни близки. Проучванията на Обществото за Психични Изследвания са доказали, че децата често имат невидими компаньони в игрите си, които често ги посещават докато са няколко годишни. През тези години ясновидството на децата е пасивно, както е това на медиумите.

Същото нещо е и със силите, действащи чрез астралното тяло. Пасивното чувство на физическата болка е на лице, докато пък емоционалното чувство почти съвършено отсъства. Детето, например, се разчувства при най-малката възбуда, обаче траенето на това чувство е само моментално. То със само на повърхността.

Детето също има връзка с ума, но е почти съвършено неспособно за индивидуална умствена дейност. То е извънредно чувствително за силите действащи чрез отрицателния полюс и затова е много възприемчиво и подражаващо.

От всичко това се вижда, че всички пасивни качества са в действие в новороденото дете, но преди то да стане способно само да управлява различните си тела, положителните качества ще трябва да се развият за самостоятелна дейност.

Всяко тяло бива доведено но известна степен на зрялост чрез дейността на съответното макрокосмично тяло, което действа като една утроба за него, докато нужната зрялост е достигната.

От първата до седмата година етерното тяло расте и постепенно зрее в утробата на макрокосмичното етерно тяло, и благодарение на голямата мъдрост с която е устроено и работи това макрокосмично тяло, тялото на детето бива по-добре изградено, отколкото в миналия живот.

Раждане на етерното тяло.

Докато макрокосмичното етерно тяло ръководи растенето на детското тяло, последното е запазено от опасностите, които го заплашват по-сетне, когато неразумното индивидуално етерно тяло почне да се проявява самостоятелно и необуздано от нищо. Това става на седмата година, когато започва периода на усиления опасен растеж, който продължава в течение на следващите седем години. В продължение на тия години макрокосмичното астрално тяло изпълнява функцията но утроба за индивидуалното астрално тяло.

Ако етерното тяло имаше постоянно и неограничено надмощие в човешкото царство, както го има в растителното, човек би израсъл до едни грамадни размери. Било е време в далечното минато, когато човекът е имал устройството на растението, притежавайки само физическо и етерно тяло. Традиционните разкази в митологията и фолклора по всички части на света, отнасящи се до гигантите на древността, са абсолютно верни, защото тогава човек е расъл тъй високо, както дърветата, и по същите причини.

Раждане на астралното тяло

Етерното тяло на растението изгражда лист след лист, издигайки стеблото все по високо и по високо. Ако не беше действието на макрокосмичното астрално тяло, то това растене би продължило безкрайно, но макрокосмичното астрално тяло го спира до известна точка и препятства на по-нататъшния растеж. Силата, която до сега се употребяваше за растеж, е вече свободна да се употреби за друга цел и тогава тя почва да изгражда цветовете и семената. По същия начин човешкото етерно тяло, когато физическото тяло идва под неговото действие, след седмата година, прави последното да расте много бързо; но около четиринадесетата година индивидуалното астрално тяло е родено от утробата па макрокосмично астрално тяло и тогава е годно да действа върху физическото тяло. Извънредното растене тогава спира и силата, която до тогава е употребявана за това, се отправя за подготовка функциите на размножението, и тогава човешкото растение може да цъфти и даде плод. Следователно, раждането на индивидуално астрално тяло означава настъпването периода на половата зрялост. От тогава започва да се чувства влечението към другия пол, което е особено силно и непреодолимо в третия седемгодишен период на живота — от четиринадесетата до двадесет и първата години, — защото контролиращият ум още не е роден.

Раждане на ума.

След четиринадесетата година умът на човека е под грижите и влиянието на макрокосмичния ум, развивайки постепенно неговите спящи възможности и правейки го способен за оригинална мисъл. Силите в различните тела на човека постепенно се развиват до такава степен, че той вече може да ги употребява напълно; тогава на двадесет и първата година духът влиза в пълно притежание на всички свои тела. Това става чрез топлината на кръвта и чрез произвеждане на собствена кръв. То става паралелно с пълното развитие на светлинния етър.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Силата е вътре във вас

Човек притежава безгранична сила, обаче, за нещастие, той не знае това. Тази сила е духовна по произход, затова тя е непобедима. Тя не е силата на обикновения живот, нито силата на ограничената воля, нито тая на човешкия ум. Тя стои над тези сили, защото, бидейки духовна, тя има по-висш произход както от физическата, тъй и от умствената. Тази сила си остава скрита в латентно състояние в човека, докато той се издигне достатъчно, за да може по-свободно да действа с нея.

Мисълта е духовна сила, която има грамадна творческа мощ, обаче и тя не е тази сила, за която говорим. Чрез мисълта човек може да се издигне и да се съедини със „света на силите във Всемира“ и обратно — съвсем да прекъсне връзката си с Божественото. Мисълта на човека е най-ефикасното му оръжие, защото чрез нея той може да черпи от Безграничното.

Човек се свързва с Бога чрез Божествената искра, която се намира в него и която е неговото истинско аз. Божественият живот и сила са негови, когато той разбере това.

Не знаейки нищо за своето единство с Божествения извор на всеки живот, той не може да се ползва от тая Сила, която фактически е негова. Влизайки, обаче, в това вътрешно и знание, той става притежател на безгранична сила и на неограничени средство.

Тази Божествена Сила, която се дава на човека, в същност не ще му бъде разкрита до тогава, докато той не стане достатъчно верен, за де не злоупотреби с нея.

Човек не съществува отделно от своя Божествен първоизточник и никога не е бил отделно. В същност, той е едно с Безграничния. Отделеността, която той чувства и изпитва, е само една идея на ума и се основава върху слепотата и неверието му.

От това се вижда колко голяма е силата на човешката мисъл Макар мислите да не са силата на Духа, обаче те са силите, чрез които човек или се съединява с Безграничната Сила или обратно се отдалечава от Божествения Източник. По този начин, човек е това, което той сам мисли че е. Ако той мисли че е отделен от Бога и лишен от неговата сила, тогава действително така става. Той бива толкова слаб и безпомощен, като че ли наистина живее вън от Бога. От друга страна, мислейки и вярвайки, че е едно с Безграничния, той намира, че това е една славна истина и че той наистина е един от синовете на Бога.

Вярвайки и считайки се само за едно материално същество, той живее ограничения живот на материално същество и не може да се подигне по-високо. И обратно, считайки се и вярвайки, че е духовно същество, той намира, че притежава всички сили и възможности на духовното същество. По нататък, считайки своята ,работа трудна или смятайки се не достатъчно способен за извършване на предстоящите му задачи, той наистина намира, че работите му са трудни и надвишават неговите способности.

От друга страна, вярвайки, че неговата работа е лесна или поне че е в границите на неговите сили; той намира, че фактически е така и че може лесно да извършва всичко, което е трудно. Вътрешната сила е безгранична затова, защото чрез вяра в нея човек непосредствено се свързва с духовната сила на Всемира. Божествената искра вътре в него го съединява със Свещения Огън на Всемирния живот.

Следователно, необходимо е да стане промяна вътре в самия човек, преди той да може да влезе във владение на своето Божествено наследство. Той трябва да се научи да мисли като Дух, като духовно същество, вместо като плът, като материално творение. Подобно на „блудния син“ той трябва да се завърне в дома на баща си, гдето ще намери предостатъчно живот, който му е нужен.

X. Т. X а м б л и н

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Духовна опитност

Това, което съобщавам, се случи през м. февруари 1906 год.

От с. Козлуджа сега преименувано Нов Градец — Варненско, където през това време бях на служба, заминахме, ако се не лъжа. на 6-ти февруари за Варна по работа с един мой много близък познат. След свършване на работата си и двамата вечерта се събрахме в котел „Орел“, където щяхме да нощуваме. След вечерята, поседяхме известно време в гостилницата и разговаряхме и след като стана време за нощуване, се прибрахме в наетата от двама ни стая. Запалихме свещта (сигурно тогава Варна не ще да е имала електрическо осветление, защото иначе би било инсталирано такова). Легнахме и пак продължавахме да водим разговор, докато моя събеседник почна бавно и смътно да ми отговаря. Разбрах, че той се унася в сън, попитах го да угася ли свещта, след като ми отговори да, аз сторих това и също се приготвих да спя, като се увих добре, обаче оставих главата си открита. Стаята от вътре беше боядисана със сиво-оловен цвят, така че след изгасяването на свещта настъпи пълен мрак. Така мина едно време от 5—10 минути, аз бях буден, защото сън още не ми идваше. И за голяма моя изненада в ъгъла към вратата веднага нещо светна и полуосвети стаята. Светлината беше предизвикана от сноп искри синьо - червеникави, подобни на тия, когато ковач бие желязо за спояване, само че в голямо изобилие.

След първото това видение, докато се опомня последва второ и веднага след това от към тоя същия ъгъл се понесе една мъглявост подобна на облак в размер 30 — 40 см. много ясно очертаващ се в пълния мрак. Тази мъглявост или облаче, движейки се — плавайки сред стаята, ту се свиваше ту се разпущаше и ясно се забелязваше трептението му. Спря се пред мен на разстояние около 1 м. и в миг тоя облак я осветли подобно на пълна лунна светлина и в него видях само образа — лицето на покойната ми баба починала през 1892 г. и то толкова добре, че ясно личеше пътеката на добре вчесаните коси на главата й. Моментално това видение изчезна, като на негово място се яви някакъв площад, с голяма, дълга хубаво осветлена улица, по която ясно видях големи хубави къщи, дървета и движещи се хора. Дали това видение съм наблюдавал 1—2 минути не мога да кажа, защото всичко това стана тъй бързо и неочаквано, но то остави у мене неизличимо впечатление и доволство.

Не съвзел се още от всичко това видяно, като че някой ме накара да повдигна очи и погледна стената над главата си. Видях на тъмния фон на стената пак същата бяла мъглявост — облак в размер на 1 кв. метър, пред която минаха 3 — 4 фигури почти в обикновен ръст, облечени в дълги дрехи, нещо като халати с качулки на глава без да мога да видя лицето им и се изгубиха в тъмнината. Това видение обаче ме смути, запалям веднага свещта и викам на другаря си, който все още не беше напълно заспал, и го запитах дали нещо е видял, на който въпрос той ми отговори отрицателно. Разправих му всичко видяно и преживяно в тези 2 — 3 минути, ако действително е минало толкова време.

До късно след това дирихме обяснението на всичко това, но без резултатно. Остана тайна, до като най-после не се добрах до спиритуализма или окултизма и чрез него си обясних всичко това, и се добих до много ценни за мене истини.

съобщава В. Хараланов

Шумен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Черният хляб

Френската медицинска академия и заседанието си от 17 юни, м г. е взела единодушно решение да се препоръча на народа употребата на черния хляб, който с триците си заедно съдържа в достатъчно количество минерални соли, белтъчини, тлъстини. витамини и разни ферменти, вън от голямото количество нишесте от средата на житото. На обществените власти се предоставя да въведат във войската, болниците, училищата, затворите и пр., употребата на хляб, от не много пресеяно брашно и приготвено според правилата на хигиената. А другите обществени и частни заведения да улесняват приготовляването и употребяването на такъв хляб, като се наблегне, че от белия хляб са отнети много от хранителните вещества и че той отслабва естествената съпротива на тялото и намалява силата и раждаемостта на расата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изгрев слънце в Рига

22 март. Първият ден на пролетта, първият ден на любовта, който носи радост и живот. Велик празник на светлината, празник на Слънцето, празник на Белите Братя, празник на Любовта и Новия Живот.

Рано през нощта — още в 2 ч. всички ние сме се събрали в дома на един наш приятел — вън от града, далеч от неговата тъмна и задушлива атмосфера в лоното на природата, всред разкошна борова гора, до красива пълноводна река, близо до морето. Събрали сме се за да посрещнем слънцето в първия ден на пролетта, да посрещнем изгрева на Слънцето на Любовта, което носи живот. Но у всички е тъга. Небето е закрито. Тъмни, мрачни облаци висят. Студено. От два дни вече буря, сняг, дъжд замени прекрасните слънчеви дни. Като че ли нарочно на първия ден на пролетта— силите на тъмнината, на зимата с последни сили се насочват против тържествуващото слънце, против настъпващата пролет. Но пролетта бавно, но сигурно настъпва вече и всички чувстват, че тя е тук, около нас, в нас, навсякъде. Не е ли така и в живота? Когато човек решава да живее нов живот, в чиста, светлина и свобода, силите на злото се обединяват и го атакуват — искат да го задържат на старото. Ако човек е слаб, ако той се поколебае— то действително — за известно време той става жертва, небето на неговата душа се закрива от тъмни облаци, бури вилнеят вътре в него. Но ако той е силен — слънцето на Любовта ще възсияе с необикновена красота.

Седим и пеем. Как иначе можем да посрещнем по добре изгревът на Слънцето освен с песни? Пеем една след друга нови, слънчеви песни за любов, братство и мир, за светлина и обич!

Към 5 ч, излизаме вече в гората — край голямата река. И радост огрява нашите лица. Изток руменее — небето е ясно на изток — и все повече и повече черните облаци отстъпвате. — Като че ли легиони светли ангели разперили огнени крила на светлината — воюват и приготвят царския път на Слънцето!

Тържествена тишина. Няма студен вятър, бури, сняг, както вчера. Реката — в огледална повърхности отразява красивото небе на изток, което всеки миг се прелива в нови багри на седмоцветната дъга с меки тонове. Настъпва най-тържествения момент.

Все по-красиво е небето; все по-ярки със седемте цветове на дъгата — едва, едва различими. Като че ли величествена небесна симфония се разлива от висшите сфери — в присъствието на всички ангели и бели братя на Светлината и Любовта. Първите лъчи на изгряващото слънце вече позлатяват облаците, черните облаци — отстъпили на почетно разстояние.

Незабравим момент! Слънцето на златна колесница вече се показва — прекрасно и сияйно като младоженец — очакван от своята възлюбена — земята. Пламти, гори изток! Животворни, лъчи, на любов и живот разнасят велики дарове и всичкото великолепие от цветове се отразява в огледалната водна повърхност, едно слънце възхожда на небето — и друго слънце във водата се вижда — в прекрасно отражение. Неизразима красота, дивна музика и песен. Дълго стоим в мълчание и захлас. И после към хора на цялата природа и ние присъединяваме нашите песни. Никога няма да забравим този дивен час, този дивен изгрев? Изгревът на Слънцето през първия ден на пролетта. Така да изгрее и Слънцето на Любовта в нашите души!

П. Г. П.

Рига, 22.III.1933 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Жаба и ковач

(б а с н я)

Пред селската ковачница били разпрегнати няколко коли. До тях воловете преживяли и спокойно чакали реда си за подковаване. Ковачът подковавал един вол, а близо, на един голям камък, стояла жаба и внимателно наблюдавала какво става.

Когато ковачът подковал вола, доприпкала пред него жабата, търкулнала се на мястото, гдето лежал вола, и завикала, замолила се, да подкове и нея.

— Ще те подкова, отговорил й ковачът, но първо трябва да държиш изпит. Ако издържиш похвално изпита си, ще те подкова. Инак не може.

— Че какъв изпит? - запитала жабата. Аз не чух да изпитваш вола, нито той да ти отговаря. Даже ти насила го завали, а аз, виждаш ли, сама си лягам!

— Моите изпити не стават с питане и отговаряне, рекъл ковачът. Не трябват дори и много знания. Нужно ти е само можене. Можеш ли ти, любезна жабке, да теглиш кола, орало или диканя? Ето, иди при онзи чичо да те впрегне! Ако можеш да теглиш колата, аз тутакси ще те повикам да те подкова.

— Не, припряла се жабата, аз сега не мога да тегля, но като ме подковеш, сигурна съм, че ще се засиля.

В това време незабелязано ковачът взел един остен и боднал жабата по крака. Тя се стреснала, болезнено изохкала и отскочила на страна.

— Видя ли, казал й ковачът, ти не можа да изтърпиш едно бодване, а как би изтърпяла да забия пирони в краката ти?

Жабата се засрамила и избягала.

* * *

Първо прецени,

после пожелай,

за да се не срамиш

на самия край.

Дядо Благо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книжнина

Новое посланiе солнца. Рига, 1935 г. Приятелите на Всемирното Братство в Рига са издали на руски език горната книга за запознаване на интересуващите се с учението и живота на Братството. Същите издадоха по-рано „Трите основи на живота“, а сега наскоро ще излезе „Новата Ева“, също на руски език. Изобщо, групата в Рига работи енергично и резултатно.

Да мисли! — беседа държана от Учителя в София на 22 март т. г. сутринта. В нея се изтъква с голяма сила ръководното значение на мисълта за правилното развитие на човека и за хармониране и контролиране на другите прояви в човешкия живот.

Изпуснати хора, драма от 5 действия от Йордан Ковачев, второ преработено издание. Цена 15 лв. Може да се достави от редакцията ни. В тази, играна на доста места из страната ни драма, авторът се е постарал да обрисува хипнотическата сила на пътя по наклонената плоскост на живота, от който човек може да се освободи само чрез страданието.

Ли, поема за доброто и злото, от К. Габаров, цена 30 лв. Доставя Никола Нанков, ул. Врабча 1, София.

Религия и медицина, от Васил М. Бановски, цена 25 лв. доставя се от автора: — пл. Лъвов мост. 3 — София. Книгата застъпва духовното светоразбиране. но е много скъпа (83 малки странички за 25 лв.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Използвайте копривата!

Копривата е един ценен дар на природата. Това е научно констатирано. Обаче поради незнание и неумение не може разумно и рационално да се използва от широките народни маси. Изоставя се да изсъхне и изгнива по полетата и балканите. А с това човек се лишава от едно добро средство против много свои телесни недъзи.

Учените са установили, че копривата съдържа: мравчена киселина, фосфор, натрий, и др. А известно е, че без фосфор, желязо и натрий няма живот за човешкия организъм. Когато натрият се намира в слабо количество в кръвта, организмът става гнездо на разни болести. Като се има пред вид това, нужно е широко използване на копривата. Бере се, когато листата и стъблото са крехки, и от тях се приготовляват най-различни гозби, които, приети в организма, действат засилващо. Отварата от листата и крехките стебла действа за почистване и засилване на кръвта, очиства белите дробове от храчки, спомага за по-скорошното никнене на зъбите, действа за отделяне на повече мляко в кърмещите жени, против жълтеница, падане на косите, хемороиди; действа твърде сполучливо против копривната (обривна) треска, като боледуващият се окъпе няколко пъти с отварата на копривата; ревматизмът се цери, като се шибат болните места с прясна коприва.

Събрана и изсушена през лятото, стрита и смляна на брашно, от което ако се слага малко в гозбите, много болести биха се избегнали. А само корените, като се сварят и получената отвара се употребява от болни, но вече оздравяващи лица, способства за по-скорошното оздравяване и засилване на организма.

Като изтъкваме всичко това, ние препоръчваме горещо копривата на всички наши читатели.

Минко Ненов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...