Jump to content

Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126


Recommended Posts

Вестникът за изтегляне във формат pdf

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 126 - год. VII.

Севлиево, 27 май, 1935 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 1 долар

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Що е окултизъм“

от Сава Калименов

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Ц. Калименова

Съдържание:

Слънцето (Пламен)

Химни на Слънцето (Нина Рудникова)

Аура на предметите (Жорж Гонзалес)

Словото на Учителя. Първите стъпки в пътя на човешкия възход (Из беседата от Учителя, държана на 21 април 1935 г.)

Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова)

За нестинарите (С. К.)

Гъсеница и пеперуда (басня – Дядо Благо)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛЪНЦЕТО

Що е слънцето, извора на нашия живот? Днешните хора почти не си задават този въпрос. Свикнали да го виждат всеки ден, като нещо най-обикновено, задоволени от „научните“ обяснения за „горящата маса“. Те не се спират да се замислят по-дълбоко върху това, от което произлиза всичко, целият живот с всичките му царства на нашата земя.

Дори, мнозина биха казали: какво значение би имало за нас да знаем какво е по своята същина слънцето? За нас е достатъчно ако можем да използваме неговите сили, неговата енергия, а какво е то, дали е маса от горящи газове или нещо друго, това не ни интересува.

Но там е работата, че за да можем истински и напълно да използваме слънцето, ний трябва да имаме съзнателно отношение към него. За да можем да получим от него не само това, което получават растенията и животните но и нещо повече, което съответства на нашата по-висока степен в стълбата на еволюцията, ние трябва съзнателно да го потърсим и възприемем, ние rpt6ea да се отворим за него.

Едно е несъзнателното възприемане на слънчевите енергии, друго е — съзнателното отношение към слънцето, придружено с една по-вярна представа за него. В първия случай ние имаме една чисто механическа връзка, в резултат на която получаваме сравнително твърде малко — само механически енергии на слънцето. Във втория случай, ние имаме една духовна връзка, при която повече или по-малко, се свързваме със същината на слънцето и в резултат получаваме много повече — получаваме не само механически но и по-висшите духовни енергии на слънцето.

Може да получи само този. който желае да получи, които се отваря за това, за което съзнава че му е нужно. Запушения съд и затворената в юмрук ръка нищо не могат да получат. Така и ние — за да получим висшия духовни енергии на слънцето, за да възприемем частица от Любовта, Мъдростта и величието, които то притежава, трябва съзнателно да се обърнем към тях и, разбира се, да имаме една по възможност по-ясна представа за източника на живота ни.

Що е, по своята същина, слънцето? Мъртво, горящо кълбо ли, което плува всред ефира? Но може ли мъртвото, бездушното да дава живот ? Може ли безсъзнателното да породи съзнанието ? Може ли от нищото да произлезе нещо?

Слънцето не е горящо огнено кълбо, лишено от съзнание и живот, но е средище на висши духовни енергии. То е център на висш духовен живот. То е седалище на едно възвишено, всеобгръщащо съзнание, в сравнение с което нашето съзнание е съзнанието на едноклетъчното взето по-отношение това на човека.

То е извора на Любовта и Мъдростта, за които ние тук на земята имаме само слаба представа. и на които можем да бъдем само крайно несъвършени проводници.

Слънцето не е мъртво и бездушно. То е пълно с живот и съзнание. То е обиталище на Същества, непонятни за нас по своето величие, сила и красота, същества, чиято, велика, неизменна и всеобгръщаща Любов ние получаваме ежедневно във формата на слънчеви лъчи, които са ни дали живота и които го поддържат.

П л а м е н

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Химни на Слънцето

I.

При Тебе ида аз, такъв, какъвто съм,

О, Слънце златно, Слънце лъчезарно.

О, моя Родино, светило — жизнедател! —

Аз лъч от Тебе съм, тук долу слязъл,

Ти мой си Източник, незабравим и вечен, —

При Тебе ида аз, велик Създател!

Лъча си, мен, Ти в пространството прати,

От светло си Сърце ме Ти отрони,

Със заповед велика — да светя в тъмнината...

Аз, чистий Дух, облякох се във тяло,

Покорно аз приех туй тежко бреме,

Но — не забравих Те, не паднах в сън.

И зная аз, познавам светлата пътека,

През синьото небе що води ме нагоре,

Там, где Духът трепти от радостта блаженна...

И виждам аз през тоз простор безкраен

Протегнати към мен ръцете безтелесни,

На тия, що живеят във твойта глъб свещена.

II

Капка от огнения еликсир

В синия лотос на небето! ...

Възрастител на златното жито,

О, творец на звездния ефир!

Във храма вселенски Ти светилник си,

Где, обгърнати от Твойта светлина,

Своя вечен път с молитва на уста,

Следват вси планети от начало.

О, елмаз. сияещ всред пустиня,

В бездната на непрогледен мрак,

Тайна на горящия в небето знак,

О, преддверие на Божа благодат!

Звук от музика на сферите небесни,

Вихър от лъчите безтелесни,

О, око световно в твърдта синя,

На Твойте лъчи света е въплощение!

III

Бий Сърцето на света безспирно

В чудний такт на вековете ...

Бие с ритъма на вечния покой

Царят-Слънце на седемте свята.

Разшири се —- и в миг пространството

Изпълнят струите

На творчеството, в развълнуваното царство

На кръговете звездни.

Падат из слънчевата светлина

Душите кат огньове...

Идват на земята и навсъде

Творческите дни.

А когато то се свие и потъне

Пак във свойта глъб, —

То отново струите се връщат

В Огъня пречист.

И изгасват векове на творчество —

Към своя Източник,

Слънчеви души, добивайки безсмъртие,

Отново пак летят.

Бий Сърцето на света — Слънцето,

Управлява земния живот,

И създава, разрушава, охранява

Нашият кпвот.

IV

Как може да не видим Бога

Във нашата Вселена,

Где Слънцето сияе в строга

Хармония блаженна!

Где денонощно се разлива

На творчество вечното чудо,

Где образи световни са съсъди

На слънчевите мисли!

Не Слънцето ли живот даде

На наший Дух и тяло?

И ако то би загаснало,

Какво с нас би станало?

Светът — това е песента върховна

На Неговий живот!

О, глупава приказка за кълбото

От разтопени газове!

Не може Бащата на живота

Да бъде мъртва!

О, Слънце на вселенския Огън, —

Свидетел на Истината

Нина Рудникова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аура на предметите

Спиритистите и окултистите знаят, че ние сме обградени от една аура, от различна гъстота, чието оцветяване има тясна връзка с нашето духовно състояние, със степента на нашата еволюция. Тази заобикаляща ни аура, за която много пъти са ни говорили отминалите е като огледало на нашето развитие.

Тя е често изтъквана и от сензитивите, които изпитват, в присъствието на известни лица, едно чувство на задоволство или пък на неприятност, на които не могат да се противопоставят.

Познавам една дама, която, в присъствието на хора, чийто мисли са проникнати с материализъм, бива обхваната от конвулсивни вътрешни тръпки. Това явление понякога е толкова силно, че я заставя да напусне мястото или да се сбогува внезапно с тези, с които разговаря.

Знае се също, че някои предмети също така могат да излъчват доловими влияния при същите условия, разливайки наоколо си различни ефекти. Тяхното немедленно или по-бавно въздействие, вредно или благотворно, се отразява върху нашата психика с различна сила; то се проявява според степента на нашето противодействие или на нашата възприемчивост.

Това въздействие понякога може да бъде дотолкова вредно, че да влоши физическото ни здраве и да наруши духовното ни равновесие, ако не вземем предпазителни мерки по отношение на тези невидими влияния.

Всичко, което съществува в почвата или на земята, сурови материали или обработени продукти, се подава на психическо проникване, каквито и да бъдат формата, гъстотата и изгледа на даден предмет.

Има субстанции, които имат голяма склонност да поглъщат излъчванията, като напр. водата, памука, хартията, които са отлични акумулатори, притежаващи различен капацитет Констатирано е също, че всеки предмет запазва доста дълго време в себе си получените излъчвания, макар да не получава вече такива от същия род.

Това запазване на възприетите излъчвания, за нещастие, е по- силно когато психичната е баня имала повече земен характер.И това е твърде понятно тъй като всяко влияние търси благоприятна среда, подобна нему.

Физическите материали, поради това, отлично всмукват в себе си нисшите влияния, мислите и желанията, които имат за основа земното привличане и поради това са лишени от идеал.

Клетките на човешкото тяло, развивайки се непрестанно, поради способността им да се изменят, представляват отлична почва за култивиране на тия външни влияния. Това не е защото в случая може да се засили тяхното размножаване, но защото способността им за асимилация позволява постоянното натрупване на окултните сили от даден вид. Последните се групират в компактни маси на различни места по тялото и го обгръщат с нещо като покривало, с различна украса, съответстваща на духа на неговия носител.

Тази склонност към гостоприемство на нашата телесна организация е едно благо, когато се касае до излъчвания, които носят в себе си живот; но тя става една опасност, когато имаме работа със сили, които имат лоши влияния

Всички болести, които ний понасяме, произлизат от едно отслабване на нашата психична същност. причинено от действието на тези скрити сили, за нещастие неподозирани,

Естествено е, прочие, да се предпазваме от влияния, които могат да ни повредят, и да им се противопоставяме.

Ако ние знаехме да се предпазваме в някои зле влияещи среди, ако ний избягвахме грижливо близостта и притежанието на неща. чието лошо влияние е сигурно, ако бихме могли да си служим с един вид психична дезинфекция, ний бихме запазили спокойствието си и до голяма степен бихме се освободили от влиянието на тия зловредни токове, които обливат нашия организъм и се стремят да нарушат нашето вътрешно равновесие.

Разкриването гроба на Тутанкамон1) е още твърде близко до нас, за да можем да оставим без внимание полемиките, които се започнаха по повод мистериозните умирания, последвали отварянето на саркофага. Египтолозите, които се осмелиха, в името на науката, да насилят многовековната гробница, загинаха един след друг.

Лорд Карнарвън, който доби славата на откривател на гробницата и който организира разкопките, бе първата жертва, после, наскоро след това, неговия помощник Картер; другите учени ги последваха по реда си: рентгенологът Арчи Рейд; двама фотографи; Ричард Бартел, секретар на Картер; лорд Уестбърн и други още.

Непосредствено след влизането на първия египтолог в гроба, и в продължение само на няколко години, всички те преминаха прага на смъртта по един трогателен начин.

И по тоя повод, бе припомнена историята на една мумия от Британския музей, която надаряваше със смърт всеки, който имаше работа с нея. Принудени бяха да я отнесат на специално място, гдето никой да не може да я види, страхувайки се от нови нещастни случаи,

Не е много вероятно, че тук именно починалия, както мнозина твърдят, е този, който си отмъщава за това, което счита като оскверняване на гроба му. По за вярване е, че нови въплъщения са последвали и са скъсали връзките му с неговото мумифицирано тяло; но ние трябва да имаме пред вид, че едно голямо количество излъчвания е затворено при смъртта в гробницата, като резултат на магичните заклинания на жреците. Вредоносния динамизъм, акумулиран чрез тия процеси, се е запазил до нашите дни поради свойството на предметите да акумулират психичните еманации.

Наблюденията, направени при проучването на тези явления ни показват преди всичко, че мястото, което обитаваме, съвсем не е без значение. Аз съм чувствал, на известни места, впечатлението като че ли цял съм обхванат от едни особени тръпки; един вид щипения произвеждащи лека реакция върху епидермата и, без ни най-малко да разбирам причината или да чувствам и най-малкия студ, кожата ми настръхваше. Тя имаше вида на „кокоша кожа”, нещо което показваше, че контакта, който аз почувствах, имаше един реален, осезаем ефект и, следователно, една също така реална причина.

Понякога това явление биваше локализирано например в едната ръка, вместо да бъде общо.

Ний знаем, че хората, които живеят в един дом, водят със себе си своя обикновен антураж т. е. цяла група духове с техния характер, или пък са свързани с тях от миналото. Понякога тези починали, неизвестно защо, остават в дадено обиталище след като другите лица са излезли от там.

Тези същества, добре или зле настроени, представляват един от най-важните фактори, създаващи аурата на дадено място.

Духовете на хората, които са живели някога в едно място често го посещават; те са втори източник за промени в аурата на местата, в които живеем.

И един трети фактор се намесва още: това са излъчванията от различна гъстота, на тези, които току що цитирахме, и които се преплитат с излъчванията на настоящите обитатели. Цялата тази психична амалгама действа по такъв начин на посетителя или обитателя, че може да се каже, — всеки камък на едно здание има своя психичен живот, който влияе върху съществата, които обитават там.

Естествено е, че работата не се ограничава само до тук; мебелите, всяка друга покъщнина, книгите, се проникват и напояват с радиациите и възприемат мислите с толкова по-голяма сила, колкото те са по-мощни.

Тези предмети са, прочие, в зависимост от проявите на които са били свидетели, проводници, отразяващи същите тия чувства и мисли.

Специално книгите имат своя собствен живот, толкова е интензивен вихърът на влиянията, оставени на тях, особено на тия, които минават от ръка на ръка и са четени от много лица.

Хартията е добър акумулатор на излъчванията; също така тя е чудесен резервоар, които задържа чувствата на тия, които ги четат, също както и техните реакции, възвишени или посредствени.

Пред вид на това, ясна ни става опасността, която се съдържа в употребата на книги, купени „оказион“, или взети от обществени библиотеки, когато те съдържат пикантни, чувствени описания или са проникнати от сектантска нетолерантност,защото те са напоени с порочни, страстни мисли или такива на омраза, произхождащи от всички тия, които преди това са ги чели.

Често дори, само при набързо преглеждане на заглавията на изложените букиниста книги, ние биваме обхванати от внезапно вълнение, смущение, явяващо се като следствие на радиациите, на влиянията, които се излъчват от тях. Ако ние ги вземем в ръце, действието е още по-силно.

Това особено чувство, което изпитваме при контакта си с тази осквернена хартия, е най-добрия свидетел за нейната вреда.

Жорж Гонзалес

_____________________________

1) Гробницата е открита в Долината на царете през 1922 г. от английския археолог Хауърд Картър. Проклятието на фараона.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Първите стъпки в пътя на човешкия възход

„Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми,

нямате живот в себе си.“

Ев. Йоана 6;53

Всички живи същества ядът и които ядът правилно, са здрави и красиви. Ако разберем мисълта на Христа „ако не ядете плътта Ми“ буквално, тя няма смисъл. Яде се това, което стои зад плътта, това, което е скрито в плътта. Това е онази жизнена енергия, която е истинската храна. Христос именно нея подразбира. Който не приема тази жизнена енергия, той не може да има живот в себе си.

Във физическия свят, за да яде правилно човек, трябва мозъчната и симпатичната му система да бъдат добре устроени, да се намират в хармония, да не си противодействат. В окултен смисъл яденето не е само един механически процес, но едно вътрешно съгласуване на енергиите. Или казано на друг език,

трябва да имаме любов към хората.

Щом нямате любов, щом не обичате храната, не я яжте, защото тази храна носи най-голямата отрова. Това е един проблем, който учените в бъдеще ще докажат по опитен път. Отровата разрушава организма и препятства на творческия процес да организира формите.

Сега хората, когато ще правят една къща, събарят старата. Но изкуство е да не събаряш старото, а да изградиш новото. Аз ще се постарая без да събарям, да градя.

Съвременните хора говорят за достойнство. Но в какво седи човешкото достойнство? Достойнството на човека седи най-първо в неговата права мисъл, в неговата честност и доброта. Това са трите основни качества, които отличават човека. Има и други, но засега тези изпъкват. Всеки човек, който руши вашето добро, той не може да бъде добър човек за вас. Всеки човек, който руши вашата честност, не е добър за вас, който ограничава вашата права мисъл, не е добър човек за вас. Това може да го имате като максима за себе си. Защото при днешното състояние на развитието, в света няма един общ морал, който да е еднакъв за всички, така както го разбират хората. Има един морал, който е специфичен за всяко едно същество. Ако едно учение, ако един морал съгражда човешкия организъм и човешките мисли и чувства, той е прав. Ако не съгражда, а руши човешкия организъм и човешките чувства и мисли, това учение не е право. В съграждането на мислите има три степени - да се създаде правилно формата на мисълта, да се създаде съдържанието на тази мисъл и да се създаде смисъла на тази мисъл, нейното бъдеще и значение, онова, което може да извърши тази мисъл. Защото всяка мисъл, която приемаме или изпращаме, има пряко отношение към нашия живот. Не считайте, че вашият живот е отделен от живота на другите. Вашият живот е една капка от общия живот. Тази капка, когато и да е, ще се върне в общия живот. Не считайте, че като се върнете в Общото, ще изгубите вашето съзнание, както мислят някои. Не само, че няма да го изгубите, но ще предадете нещо на вашето съзнание.

Много е трудно на хората със своето лично съзнание да разберат безличния космически живот, който оживява всички форми и ги ръководи в техния път. Например, от нашето лично гледище, ще се натъкнем на противоречие, ако допуснем, че растенията мислят по-правилно от нас. Фактът, че те са готови да се пожертват за благото на другите, ни показва, че те мислят по-правилно от хората. Но тази мисъл не е плод на тяхното лично съзнание, а е космична мисъл, която ги ръководи. Като изразители на тази космична мисъл, те казват - ако не ни ядете, няма да имате живот в себе си. И животът на човека трябва да започне от морала на плодните дървета - да бъдем готови да се жертваме за другите. Каквито качества има в плодовете, да ги има и в хората. По-добро от това няма. Като употребяваме плодовете за храна, постепенно ние придобиваме техните качества. Трябва да имате морала на черешите - да бъдете червенички и сладички, да бъдете подобни на ябълките, крушите, сливите и пр. А всеки един морал извън онова, което е в природата, не е никакъв морал. Всички хора сега говорят за морал и право, а живеят в безправие. В съвременната култура очевидно има право, но в същност хората живеят в безправие. А безправието, в което живеят хората, деформира техните тела и лица, затова те изгубват красотата си.

Красотата в света е израз на правата мисъл,

на честността и на доброто. Докато човек има една права мисъл, той е красив. Човешкото лице и тяло са построени върху една органическа геометрия, която е израз на правата мисъл. Трябва да се изучава тази жива геометрия, за да се доберем до живото знание, да познаем нормалния, здравия човек. А сега хората изучават болезнените състояния и признаци в организма и искат да дойдат до познанието на човека. С изучаването на патологичните състояния нищо не може да се допринесе. Патологията не е наука. Според мен и медицината не е наука, и криминологията не е наука, и карикатурата не е никакво изкуство, и актьорството не е изкуство. Кой от вас не е актьор вкъщи? Всеки човек играе една роля в света или по-право казано - заема една служба в света. Най-първо, трябва да вземеш службата на един човек, който има права мисъл - да знаеш в даден момент, че това направление, в което мислиш, е право. Не се спирай само върху една посока. Може да вземеш каквато и да е посока, важно е твоята мисъл да е права, а болезненото състояние е отклонение от правата мисъл. Например, в геологията има патологични състояния на земята. Пречупването на пластовете е патология. Трябва да се възстанови първоначалният строеж на Земята и да се открият какви са били причините, за да се огънат тези пластовете. Защото природата не е създала тези пластове нагънати, а други причини впоследствие ги огънаха. Било е време, когато на Земята не е имало никакви пречупени пластове и по кората й не е имало никакви планини. Повърхността на Земята е била като гладка топка и на нея са живели най-разумните хора в света. Ще попитате, кои са причините, които са заставили тези разумни същества да напуснат своята Земя и къде са отишли те. Тези същества един ден станали недоволни от Земята. Защо? По единствената причина, че дошло едно същество от друго място и направило една малка бразда на Земята. Оттам нататък като видели тази бразда, всички я напуснали. Тогава новодошлите същества почнали да правят още бразди, докато дошли и други същества, които съвсем огънали Земята. Тези, които са огънали Земята, не са били прости хора. Вътре в нас има нещо останало от това велико минало. Малкото дете, когато се роди без никакви бръчки, представлява първоначалното състояние на Земята. Гледаш го гладко, хубаво като месечинка, без никакви бръчки. Но дойде едно време, когато започват да се явяват бразди. Когато челото се набръчка казват, че човек е станал много умен. Първоначално човекът не е бил като днешния човек. Сегашният човек е само подобие на първоначалния. Първоначалният човек е бил така пластичен, че като го срещнеш един път в една форма, втори път няма да го видиш в същата форма, ще го видиш съвсем изменен. Сегашният е крайно не пластичен и си стои в една и съща форма.

Съвременният човек трябва да работи, за да придобие по- голяма пластичност.

Защото, колкото по-пластичен е, толкова по-добър проводник на живота ще бъде, ще живее повече и ще има по-големи придобивки. Но за да успява в живота, човек трябва да работи с най- силните си способности, като постепенно развива и другите. За да развивате способностите си, никога не влагайте в себе си каквато и да е отрицателна мисъл. Те ще дойдат. Аз не говоря за онова, което ще дойде до вашия ум. Мислите са като прелетни птици и като мухи, те ще си хвърчат около вас, но не ги оставяйте да свият гнездо на вашата глава. Не оставяйте една отрицателна мисъл да се засели във вашия ум. Изхвърлете я.

Дръжте всички отрицателни мисли вън от ума си, защото те носят една проказа и за ума, и за тялото.

Дръжте в ума си положителните идеи, защото те имат динамическа и творческа мощ и ще ви свържат с разумните същества в Космоса, които ще бъдат една благоприятна среда за бас. Тя ще би помогне да се повдигнете по- високо във вашето развитие. Възвишените мисли и благородни чувства са жива храна, с която трябва да се храним.

В яденето се образува една вътрешна връзка. Не може да се образува една нормална връзка между две същества, ако няма взаимна обмяна между тях. Обмяната е вече живата храна, за която говори Христос. Ако не можете да възприемете мисълта на онзи, който обичате, ако не можете да възприемете неговите чувства и да ги асимилирате, ако той не може да възприеме вашите мисли и чувства, вие двамата не можете да направите връзка.

Най-първо Христос казва: „Ако не ядете плътта ми, няма да имате живот в себе си.“ И после: „Както Отец ми ме възлюби и както аз се храня от Любовта на Отца, и аз искам да стана за вас една храна, за да влезете и вие във връзка с Бога.“ Когато започнем да живеем като Христа и ние ще бъдем една храна за другите.

Из беседата от Учителя, държана на 21 април 1935 г.

Ако не ядете

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нина Рудникова

КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ

Всички ний сме граждани на Космоса и като такива имаме право но всички негови богатства, които щедро се изливат към нас из неговите недра; но да се ползваме от тези богатства ний не умеем. Ний сме подобни на дете-годиначе, около което се сипе злато и близо до него има много магазини, пълни с всякакви вкусни неща за ядене, но то не знае, че трябва просто да вземе от златото и да си купи каквото пожелае, а плаче от глад: или още: подобни сме на човек, заключен в тъмен погреб, със закрити прозорци и врати. Той се оплаква, че е в тъмнина и че няма въздух; но не е ли по-лесно да отвори вратите и прозорците и да пусне при себе си въздух и светлина? Ний сме заключени в погреба на нашите дребнави лични грижи и се оплакваме, че нямаме радост, нямаме сила, нямаме възможност да бъдем щастливи. А нужно е само да отидем да отворим вратите и прозорците и да се разтворим за окръжаващият ни свят; в него ний ще намерим достатъчно светлина и въздух и възможност да бъдем щастливи, но за това трябва да проявим инициатива; ако ни е дотегнало да стоим в тъмния погреб на дребнавите грижи, то инициативата ще се яви, и ний ще използваме, според възможностите си това. което тъй щедро се излива към нас из недрата на космичната съкровищница. Разбира се, за плодотворното използване на тези съкровища е необходимо съзнателно отношение към окръжаващото, необходимо е да знаем какво нещо е Космоса и могъщите източници, излъчващи неговите дарове.

Космоса — това е неделимия поток на единния живот, протичащ през всички изграждани от него форми, в безкрайността на пространството и безпределността на времето. В своето течение, този поток на живота запалва могъщите огнища, наричани от нас слънца. Един от тези с пламенно напрежение огнища на живото сияе и в нашата планетна система; всички планети са родени от Слънцето; всичко, което се намира на тези планети дължи своето съществувание на огнището на жизнената сила — Слънцето; всички живи същества с техния живот, чувства и мисли са въплотени лъчи на слънцето и живеят благодарение на неговите щедри дарове. Но ако неговите деца мислят, чувстват и съзнават, то как бихме могли ний да отнемем тия свойства от техния Баща, който ги е родил? Но, разбира се, съзнанието на Слънцето толкова много превъзхожда нашето съзнание, че за нас не е възможно да го познаем с нашето обикновено съзнание.

Безгранични са даровете на Слънцето, но ний умеем да използваме само много малка част от тях, затова, защото не познаваме действителността и качеството на тия дарове, а това, което не познаваме, ние не можем напълно да използваме.

Даровете на Слънцето се проявяват по три пътя: първо, Слънцето излива огромни потоци жизнена сила, даваща живо, здраве и условия за развитие на организмите; второ, психичната енергия, която обуславя психичния живот на съществата, живота на мисълта, чувствата и волята, и трето, Слънцето ни изпраща своята духовна еманация, обуславяща нашите религиозни импулси. Всичко това ни принадлежи, всички тези богатства са наше законно достояние, нещо повече, ние имаме и специални апарати за използване и преработка на даровете на Слънцето. Тези апарати се намират в нашето собствено тяло, наричат се нервни центрове и са напълно приспособени за възприемане и преработка на всичките три вида слънчеви излъчвания. Нужно е, най-после, да престанем да затваряме очите си н да използваме тези апарати и несметните богатства от здраве, бодрост, сила, власт и знание, които се получават чрез тях от огнището на космичния живот — Слънцето.

1. Да започнем с първата проява т. е. с използването на жизнената сила на Слънцето. Главният апарат за възприемане и преработване на жизнената сила с нашият „Plexus Solaris“ или слънчевият възел; той се намира под диафрагмата, малко надясно. Слънчевият възел — това е акумулатор и разпределител на жизнената енергия в нашия организъм. От състоянието на този център зависи нашето физическо състояние, нашето самочувствие, нашето здраве, нашата жизнерадост. Всеки от вас, невярно, е забелязал, че в присъствието на някой човек вие ставате по-весели, живота ви се вижда по-лек, че той носи със себе си оживление и радост; това е защото неговия слънчев възел е изпълнен с животодаващата сила на Слънцето и я излъчва на другите; обратно, има хора, които действат угнетително, предизвикват скука, с тях е тежко да се говори, с тях се изморяваме; у тези тежки хора слънчевият възел се намира в лошо състояние; те не само че не излъчват слънчева сила, но, обратно, безсъзнателно вземат такава от вас; за тези хора е извънредно нужно да развиват своя слънчев възел.

Ний можем да развиваме слънчевия си възел чрез съзнателно всмукване в него на слънчевите лъчи. Това всмукване на слънчевите лъчи става посредством дишането: чрез дишането ний получаваме най-големия приток на жизнена сила и без този приток на жизнени сили ний не бихме могли да живеем повече от няколко минути. Поради това трябва да обърнем особено внимание на нашето дишане. Днешният човек диша неправилно; хората са изгубили връзката си с космичния живот, те са изгубили съзнанието за космичното гражданство, затворили са се в тесните клетки на личните преживявания и като че ли са се откъснали от ритъма на мировия живот. Космичният ритъм върви в четворен такт: пролетта се сменява от лятото, лятото от есента, есента — от зимата: утрото се сменя от деня, деня от вечерта, вечерта от нощта: всяко живо същество се ражда, живее, умира и навлиза в следсмъртното състояние; навсякъде се сменят една с друга тия четири фази. С този четворен ритъм трябва да дишаме ние, за да се хармонираме с космичния ритъм, защото само когато сме в хармония с космоса, ние можем да възприемаме неговите дарове.

Седнете в удобно кресло, в добре проветрена стая, преди да сте се хранили, сложете ръцете си зад главата си, за да не се стеснява движението на гърдите и бавно поемайте въздух в себе си: след това го задръжте и бавно го издишайте, след което направете малка почивка до следното вдишване. Обърнете внимание на това да дишате с целите дробове, а не само с горната им част. т. е. да дишате с т. н. коремно дишане. При това не е толкова важно да се поеме по-вече въздух, а важното е да се придобие четворния ритъм и на това обръщайте особено внимание. Отначало са достатъчни 10 дишания подред, по три пъти на ден, преди ядене; когато престанете да чувствате умора след дишането, почнете да го правите по-често, може дори вървейки из улицата. След няколко време при постоянство в тези упражнения, вашето дишане ще свикне да става ритмично и вий, при обикновената си работа и занятия ще дишате с четворния си такт. Когато свикнете донякъде с ритмичното дишане, и то не изисква вече от вас внимание за запазване на ритъма, то приложете към него концентрирането на ваша та мисъл и воля да всмуквате слънчевите лъчи. Говорете си мислено. представлявайки си едновременно съответния образ, следното:

1. При вдишването: „аз вдишвам в себе си слънчевите лъчи, които дават сила, бодрост, здраве и пр.“

2. При задържане на въздуха: „слънчевите лъчи проникват всяка пора на моя организъм и го обновяват.“

3. При издишването: „аз излъчвам из себе си жизнена сила за благото и радостта на всичко, което ме окръжава“.

4. При прекъсване на дишането: „аз отпочивам в слънчевите лъчи.“

Разбира се, най добре е тези упражнения да се правят по възможност на чист въздух под лъчите на слънцето, но това е възможно само през лятото; през зимата, в мразовете, това не може да става и затова дишанията трябва да стават в добре проветрена стая.

При такова съзнателно вдишване на жизнената сила вий всеки път получавате много по-голямо количество отколкото при обикновеното вдишване. Вън от това по тоя начин се развива и зашия слънчев възел и след известно време вий ще можете ясно да го почувствате. Тогава, при ритмичното дишане, вий ще можете непосредствено да всмуквате в него жизнената сила на слънцето. Ако ли след един месец дихателни упражнения вие още не сте почнали да чувствате в себе си слънчевия възел, то употребете следния метод за неговото развитие: бавно вдишвайте въздух, а при задържаме на дишането отпускайте запаса от въздух в коремната кухина, след това отново го подигнете към върховете на белите дробове, после пак го снемете, и така няколко пъти, след което бавно го издишайте; това упражнение не ще закъснее да даде резултати.

Последствията от изпълнянето на слънчевия възел с жизнената сила на слънцето ще се изявят в общото повишение на степента на жизнения процес, в темпа на вашата работа, в жизнерадостта. в отсъствието на чувство на умора, в по-лесно понасяне на житейските несгоди. Слънчевият възел е не само акумулатор, но и разпределител на жизнената сила в нашия организъм; чрез съзнателно волево привеждане на жизнена сила от него към някой орган а вашето тяло, вий можете да усилите дейността на този орган, да го закрепите, а в случай на болест — да го излекувате. Деятелността на нашите органи зависи от съответните нервни центрове, и затова е извънредно важно да засилваме тези центрове чрез съзнателно привеждане на жизнена енергия от слънчевия възел.

Из сп. „Окултизъм и Йога“ кн. 4

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За нестинарите

Както на мнозина е известно, всяка година на 3 юни, празника св. Константин и Елена, в с. Вургари (с. Българи), Малко Търновско, стават големи тържества придружени с игра върху огъня, в която взимат участие т. н. нестинарки, специално подготвени жени, които играят в огъня без да имат каквато и да било вреда или пък до остават някакви следи от изгаряния по тялото им.

Редовната всекигодишна игра на нестинарите, която става пред очите на всички, е една оглушителна плесница за тези, които мислейки се за много учени, мислейки че познават законите на природата и живота, отричат всичко „чудесно“ и всичко „свръхестествено“.

Наистина, нищо чудно и нищо свръхестествено не съществува в природата и частно в живота на човека. Съществуват само непознати нам, непознати на официалните учени сили и закони, съществуват неизследвани светове, съществуват явления, факти в живота, които обръщат надолу с главата всички кристализирали научни схващания, на които обикновено се гледа като на безсъмнени, доказани, очевидни истини, като на ненарушими научни догми.

Огънят изгаря, казва науката, а и ежедневният опит на всички хора показва същото. В това не може да има никакво съмнение. Но ето че има случаи — и то не един или два случая, не такива, които стават само веднъж или на едно място — има случаи, които стават на много места и много пъти, редовно се повтарят, когато този закон — че огъня изгаря и нанася вреди на човешкото тяло, не действа.

Нестинарството не е ограничено само в България. Под различни форми, от незапомнени времена, то е съществувало и съществува по много кътища на земята. В Индия, в някои от полинезийските острови, в островите Фиджи и т. н. и днес съществуват подобни обичаи, макар и в по-друга форма. За възможността човешкия организъм да се противопостави на разрушителното действие на огъня знаем още от Библията — случая с хвърлените в огнената пещ младежи, които излезли от там невредими.

Възможно ли е това нещо? И, как, по какъв начин става то? Какво може да каже по това нашата многознаеща наука? Как може да бъде суспендиран един природен закон от човешкото желание и воля?

В връзка с тия въпроси ще дадем един цитат за подобен случай, отнасящ се до настояще то време, когото вземаме от статията „Светлината на Метохия“, в бр. 4 на „Окултизъм и Йога“: „...И един такъв „странен“ мистик, в заглъхнелостта на Метохия (област в Южна Сърбия) побелял от годините, беден и скромен седемдесетгодишен дервиш, държейки в старческите си ръце разпалени въглища, всекидневно поучаваше своето паство:

„Запалете огъня на сърцата си с пламъка на Духа и нека невидимия жар на сърцето бъде равен по сила с всеизгарящия жар на разпалените въглища ... И тогава вие ще вземете горящите въглени, ще ги сложите на ръцете си и те няма да ви причинят болка, нито ще обгорят ръката ви, защото огънят на вашето сърце ще е еднакъв по сила с тоя на горящите червени въглища …“

Ето разгадката, ето отговора на тази тайна. — Силата на Духа. вътрешният огън на сърцето, са, които могат да се противопоставят на физическия огън и да го направят невредим. Когато в човека пламне вътрешният огън, то никакъв външен физически огън, никакво външно страдание не може да го засегне. Той е над всичко това, той е невредим и непобедим.

Такава е силата на Духа. Такова е неговото естество. Той е над всичко и е по-силен от всичко. За него няма прегради, няма препятствия, няма нищо, което да го спре.

Тази е великата истина, за която свидетелства векове подред, както нестинарството, така и подобните случаи, като този, който току що цитирахме.

С. К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гъсеница и пеперуда

(б а с н я)

Гъсеница лакомо гризяла листата на черничево клонче. На същото клонче долетяла и Пеперудата. Деликатно стъпнала, красиво изправила крилцата си и с особено значение подвижила пипалцата си, което било твърде учтив поздрав към Гъсеницата. Последната с пълни уста й отговорила и бързо я запитала:

— Ти, Пеперудке, право ми кажи, не беше ли някога като мене? Не пълзеше ли и ти по корема си?

— Да, също като тебе бях и точно така лакомо унищожавах листата на дърветата.

— Ами какво направи, та ти изникнаха тези хубави крилца? Защо ти пораснаха дълги крачката и толкоз красиви пипалцата?

— Отказах се от лошите си навици и пожелах шарени крилца, дълги крачка и красиви пипалца. Сетне запостих с молитва до като получих всичко това.

* * *

Чрез воля дарба се развива

и форма хубава, красива.

Но в пост се волята калява,

в молитва Господ одарява.

Дядо Благо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...