Ани Публикувано 20 Октомври, 2018 Сподели Публикувано 20 Октомври, 2018 4. „ВИДЕЛИНА ОТ ИЗГРЕВА” Гицов, Александър. Виделина от Изгрева, стихове София: РИВА, 1998. ISBN 945-8001-20-9 Александър Гицов ВИДЕЛИНА ОТ ИЗГРЕВА РИВА Александър ГицоВ ВИДЕЛИНА ОТ ИЗГРЕВА РИВА Вечният образ.............................................5 Върхът......................................................6 С Учителя нагоре........................................ 8 Нанагоре................................................... 9 Излишно....................................................10 Целувката..................................................11 Подаръкът.................................................13 Любовта ни дар...........................................14 Екстаз.......................................................15 Студен си ти... но ни спасяваш от студа.........16 Пролетна буря............................................17 В очакване.................................................18 Безсмъртният.............................................20 Божието слънце грее днес............................21 Изгрев.......................................................22 След като полипа........................................24 Предвечната...............................................26 Житеното зрънце.........................................28 Предвестници.............................................29 Великият орач.............................................31 Звезди........................................................32 Зной...........................................................33 На беседа...................................................34 Разцъфтяване.............................................36 Пролет........................................................38 Превръщения..............................................39 Жадуване...................................................41 Биографични бележки..................................42 ВЕЧНИЯТ ОБРАЗ На Учителя Когато трудният ми Път към Теб възви и Твоя Образ за първи път видях - дъхът ми спря във радостни възторзи! То беше миг!... О, миг свещен! В душата споменът изплава със Твоя Образ съкровен, що в мен могъщо се възправи! От Твоите черти и лик в сърцето ми възторг избликна! И в тоя най-върховен Миг като в просъница Те виках!... ...И днеска трудният ми Път, макар прехвърля се над пропаст, импулси мощни ме крепят, избликнали от Твоя образ! ВЪРХЪТ На Учителя За Тебе дни, години, векове са като мигове отлитнали, защото Вечността Ти вплиташ и нови вечности зовеш... ...Въз главата Ти е ръснал сняг времето — белеят Твоите власи, и край Твойто чело се разнасят облаците - мисли в смел набег. А от всеки разцъфтял се рът любовта Ти блика във поточета – нанадолу радостно клокочат долината жадна да поят. За Живота като че дори глух оставаш, но във Твойте пазви като нежна майка го запазваш: на цветя, на камъни, гори... Че отпървом Тебе обдари със Живота чрез целувка Слънцето на Живота ще проблясва зрънцето дълго подир мръкнали зари. Твойта цел прозираш Изотвъд зад предела някъде на времето. Ти я следваш твърдо, неотменно, бавно в неповратния възход!... ...За Тебе дни, години, векове са като мигове отлитнали, самата ВЕЧНОСТ сякаш вплиташ, и нови вечности зовеш! С УЧИТЕЛЯ НАГОРЕ Земният живот на ученика трябва да представлява една хубава екскурзия. Беинса Дуно Ний само с Тебе сме, а сякаш сме ний и още цялата Вселена – пред нас далече Пътят ни протака, към Планината крачим уверено! Във нас потръпват мощните талази на пролетта и смелите й стъпки ведно шумят с дърветата край нази, целунати по всяка цветна пъпка. Вървиме ний... Над нас Небето синьо се приповдига, сякаш да отбули Върха, към Който, може би, години и бурята, и вятърът ни брулиха! А днеска грей ни топло Слънце меко, за да разцъфнат нашите надежди, че като нишка светлата Пътека, със Теб нали сме, към Върха низвежда! Блестят пречисти светлини в очите – помамени към Идеала вечен вървиме ний... Огреян отлъчите блести Върхът, все близък и... далечен! НАНАГОРЕ Ний тръгваме по тая пелена от заснежени хълми и долини, за да проправим до върха пъртина, която води в бяла тишина. Така се разсветлява пак у мен, и бягат тежки мисли надалеко, защото с теб по бялата пътека вървим нагоре в стихналия ден! И на върха, любима, там тогаз с езика на първичната безгрешност аз те обсипвам с цялата си нежност, която съм таил за теб до този час! Снимката е от 1938 г. на Изгрева От ляво на дясно: 1). Седнал - Ангел Иванов - певец и писател. 2). Над него прав: Тодор Рунев - комунист, баща на Ани Крулева. 3). Тодор Маринчевски - е центъра 4). Йордан Жечев Андреев (Аню). 5). Александър Гицов - в дясно, седнал Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване