20. Доставките

[Ани]

20. ДОСТАВКИТЕ

Доставчикът продължаваше:

- Тогава пред Вас ще се открият широки перспективи: доставки, доставки! Всичко ще тръгне по мед и масло!...

Той се усмихна мазно, намигна му, както си знаеше и си разтърка ръцете, като че щеше да взема пари: - Макар и млад, станете министър, аз ще бъда зад гърба Ви с целия си огромен житейски опит. По доставките аз съм спец, няма равен на мене!... Съветвам Ви, приемете. Не мога да разбера, защо още не сте приели? Това е нещо много, много хубаво!

Знайте най-важното - като министър, още повече на войната, жена Ви ще Ви обикне лудо, и то по специален начин! Ще се държи нежно, мило..., пък балове, пък банкети и Вие все на първо място и тя до Вас!... Жените обичат обществениците, политическите мъже! Най-красивите жени от софийския хайлайф ще Ви са винаги в краката, впрочем те и сега са! - И пак му намигна.

Ех, да имах Вашите възможности! Послушай ме! Аз съм човек, който знае. Като министър, ще заживеете като истински човек. Угрозата, която носи грижата за утрешния ден, ще изчезне от живота Ви! Като по чудо, ще се видите в една прекрасна къща! Още една доставка, и ще я мебелирате по европейски с всичкия му разкош! Ще заживеете сред този комфорт като цар!

Външно Христов изглеждаше спокоен, обаче отвътре той кипеше и едва сдържаше яда си! На няколко пъти погледна към пистолета на бюрото си. Искаше му се да го грабне, и да застреля този разбойник! Но реши да търпи. И с контролирано равен глас, каза:

- Доставката много ни е необходима, моля Ви!...

Доставчикът зарадван, че началникът и толкова заговори, бързо го прекъсна:

- Да, да, разбира се, разбира се! Това непременно ще стане, веднага след като ми дойдете на гости. Да знаете само какво вино имам - мечта! Заровил съм 50 бутилки, когато се жених преди двадесет и пет години в мазето, и отварям по една-две само при тържествени случай. Боже Господи, какъв по-тържествен случай от този да ми дойдете на гости?! Тогава с подходящо мезе и ... разбирате ме, ще уговорим всичко. Нали знаете, тук и стените имат уши!

Сега се сетих нещо по-интересно! Може да заминем с жените си за Германия на мои разноски. Ще Ви разведа лично аз из фабриките. Туй германците, са чудо народ! Как бързо се възстановиха само! Да видите индустрия, култура! Ще си поживеем, а после, ако ще и фалит - веднъж се живее! Искам с хубаво да ме запомните!

Христов си прехапа долната устна, преглътна и пак спокойно отговори:

- Нямам време! И вечерите ми са заети!*

[*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 225-270 - статии от „Ратник на свободата” от 1931 г.]

- Добре, тогава кажете кога с две прекрасни женички да прекараме някъде край София? Аз съм спец и по уреждане и на такива работи, всичко ще наредя, както трябва.

Но уви, пак думица не чу! - Добре, добре, щом искате делово, да минем направо към работата. Както казах, вече съм говорил с министъра, подготвих го. В цените има чувствителни промени! Но за мое и Ваше щастие, адвоката ми, който си разбира от работата, при изготвяне на наемните условия допуснал някои „грешки”, неточности... Нали разбирате? И тъй, при тези условия, абсолютно ми е невъзможно да извърша доставката. Има един пункт, който позволява да се променят цените общо с един милион, а може и с два - както кажете. Единият милион за мене, за да не загубя, а другия - за Вашия труд. В коя банка да внеса Вашата сума? Може и в Швейцарска. А ако искате, още сега да Ви я броя? Кажете в каква валута?