27. Легендата за грехопадението е колективен акт

[Ани]

27. ЛЕГЕНДАТА ЗА ГРЕХОПАДЕНИЕТО Е КОЛЕКТИВЕН АКТ²

Мнозина като прочетат „Адам”, снизходително ще се усмихнат и ще си кажат: „Легенди!”, без да разбират, че зад тази легенда за „Грехопадането”, както зад легендите на всички велики религии, се крият велики мистерии.

Те са създадени от посветените - най-културните мъже на дадена епоха. Интелектуалното съотношение между тях и обикновения народ е приблизително такова, каквото е съотношението между едно дете от детската градина и един професор от Университета. Много естествено, професорът ще разказва на детето великите истини на живота във форма на приказки, легенди, но когато друг възрастен мъж от ранга на професора слуша от детето същата приказка, той разбира какво е искал да каже професорът, който я е създал.

Великите посветени са разказвали на народите в най-достъпна за тях форма - легендата и мистериите на битието, знанието и разбирането на живота и света през дадена епоха.

В процеса на нашия разказ, ще осветлим някои древни легенди. Техният дълбок смисъл и скритото в тях знание, ще възкръсне пред нас. Казаното в легендата и конкретно в тази легенда, не трябва да се разбира буквално, а символично като гатанка, която, за да се разбере, трябва да има ключ.

Под Адам не трябва да се разбира едно лице, а колективно същество, цял народ - Адамити, който е създал специфична култура, културата на златния век на човечеството, за който говори Сократ. Хората от тази култура не познавали злото. Обаче, малко по малко, под влияние на различни обстоятелства, тази култура навлиза в света на злото. Целият този океан от време и пространство, когато се развива тази култура с безбройните й форми, съдържания и закони, кристализирала в легендата за грехопадането и достига до нас в библейската й форма. Само като легенда в тази форма, тя можеше да се запази през хилядолетията, предавана от уста на уста, от поколение на поколение.

Адам решил да се занимава със зоология, да изучава животните, да им дава имена, така се разказва в легендата /Битие, 2 гл. ст. 19 и ст. 20/. По този начин той възприел живота на животните. Живота на животните става съдържание на неговото съзнание.

Адам според легендата имаше Божествен произход, беше направен по образ и подобие на Бога - „един”, както Бог е един. Обаче, като се занимавал с животните, възприел от тях идеята и той да си има другарка както те са мъжки и женски. Тогава над Божествената основа -„един”, беше присадена животинска присадка, принципа на числото две -жената, и те стават като животните двама.

Това същество вече не било Бог, нито животно: човек, същество, което може да мисли по Божествен начин, а да постъпва по животински, да се ръководи от своите инстинкти, както животните. То почнало да използва Божественото - разума си за животински цели, и се получило нещо много лошо!

Тогава целият му живот се превърнал от лошо в по-лошо - в ад! Възвишените му мисли и стремежи, се разбивали в животинската му природа. Тази грешка на първия човек, на човешкия праотец, потомството му до днес изкупва с толкова много страдания.

Конфликтът между Божественото и животинското започнал още тогава, станал посока в развитието на всички култури до сега, станал матрица на всички драми и трагедии!

______________________________

² Вик „Изгревът”, т. 15, с. 150-161.