Jump to content

40. От къде започнаха борбите


Recommended Posts

40. ОТ КЪДЕ ЗАПОЧНАХА БОРБИТЕ

За Христов още от най-ранно детство, най-любимото нещо бяха борбите - отначало физически, после словесни и печатни. Обичаше да се заяжда, и винаги да бъде на особено мнение. В това беше много упражнен, затова беше безумно смел и дързък. Не подбираше нито хората, нито средствата да ги побеждава. От тези борби, понякога излизаше с дълбоки рани. След едно поражение, бяха го намерили заспал върху гроба на майка си, цял облян в сълзи.

Като студент по медицина в Букурещ, със своите спорове направи живота си непоносим, и за четвъртия семестър се завърна в България. С конкурс постъпи във Военното училище, където много пъти беше наказван и последната година изключен, и само за отличния му успех, пак върнат.

В 1908 г. бе произведен подпоручик и веднага деградиран на редник, защото наби началника си, който излъгал. С бой устоял своето самостойно гледище, после се установило, че има право и отново чинът му бил върнат.

Като офицер бил много пъти наказван - понижаван, забавяно повишението му и уволняван! Само благодарение на войната, достигнал подполковнишки чин.

Пръв и единствен издържал конкурс за авиация и заминал за Англия, където също имал много неприятности. Завръща се като пилот 319 на английските кралски въздушни войски.* [*Биографични бележки за Любомир Христов Лулчев - виж в „Изгревът”, т. 21, с. 4-41.]

Взема участие в Балканската война, като наблюдател от балон.

И тук верен на себе си набил началника си, за което бил уволнен с чин капитан, но пак доказва правотата си и възстановен, но върнат в пехотата. Оженва се за дъщерята на генерал Радойков, и само след 25 дни заминава за фронта.

Под върха Ком бил тежко ранен, изгубва 80% от работоспособността си. Назначават го помощник началник на Инженерната фабрика в София.

В 1923 г. след преврата „9 юни” бива набеден, че е земеделец и уволнен* [*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 9.]

Разбира се, борбата и страданията му до тук не спират, те продължават и ще продължават до самата му смърт!

Обаче, днес борбата беше съвсем различна от всички досегашни!

Той щеше да бъде победен!

Всичките му планове и стратегия, щяха да се провалят и обърнат против него! Новото в днешната борба беше това, че не срещна почти никаква съпротива, както се бе случило с Наполеон в Русия, което беше най-страшното! Непрекъснато му се струваше, че нищо не му пречи да победи, но винаги победата много ловко му убягваше.

Беседата беше към своя край. Учителят стоеше все същият - кротък, благ, смирен и непобеден!

Друга една особеност на тази борба беше, че нямаше вече отпущане. Победен щеше да бъде, но работата не беше в това, с това не се свършваше както винаги досега - със страдания, наказания или уволнение. Днес отвън той никакъв удар не получи, лоша дума не му се каза, нито в дилема беше поставен - а чувствуваше реално и дълбоко в себе си, че търпи поражение!

Дори на няколко пъти си помисли - дали зад този старец, наглед толкова нищожен, няма някой невидим дух или нещо подобно, който беше непобедимо силен! Мярна му се в съзнанието мисълта за Христовия свръхчовек.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...