Jump to content

41. Колесницата на Учителя


Recommended Posts

41. КОЛЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

С всеки свой поглед, мисъл, чувство, постъпка, апостроф... подполковникът, като с кука - сам се заканваше за колесницата на Учителя, зад която отдавна вече тичаха много като него, закачили се сами!

От днес той започваше да тича, но не по своя воля, да се спира - също не по своя воля! Когато Учителят тичаше - и той щеше да тича, когато Учителят Се спираше - и той щеше да се спира!

Вече се слагаше край на особените мнения! Не че повече нямаше да има особени мнения, но те сами щяха да превръщат живота му в ад!

Ако се опитваше да се опъне, да не върви, щеше да бъде влачен!

Отказването от тази колесница, беше вече абсолютно невъзможно!

За това поне наглед окаяно положение, единствен виновник беше само той и никой друг!

Разбира се, от днес започваше истинското му учение и освобождение! Всяко нещо във външния свят, както и във вътрешния му свят - идеали, мисли, чувства... любими същества, за които държеше, към които сърцето му беше прилепено, Учителят щеше да потегли и изтегли от ръцете му.

Щеше да го научи нищо да не присвоява и задържа за себе си! Ако не го даде при първото леко подръпване, с много страдания и противоречия, накрая щеше да го отпусне!

Той сега беше като човек, направил големи задължения и забравил кредиторите си, но те не бяха го забравили.

Като отиде при Учителя и почна да забогатява, те започнаха един по един да го намират и да му казват: „Плащай!”

Или беше като волен жребец в степта, който тичаше с вирната опашка, развяна грива, с извит като сърп врат ухажващ любимките си, но вече на врата му беше примката на ласото, макар още да не бе опънато въжето й! Досега знанията и силите си използваше както си искаше!... От сега нататък щеше да ги приложи за осъществяване на една голяма, висока и красива идея - доброто на народа.

За него, пък и за много други като него, не беше ясно и за дълго щеше да остане неясно, че беше цяло благословение падането му в плен на Учителя - едно от най-съвършените същества, Които са посещавали Земята, и Който учеше на Любов, Мъдрост, Истина, които неща бяха противоположности на всички досегашни господари на Христов!

Учителят прие хвърлената Му ръкавица. Борбата започна.

На първа бойна линия срещу подполковникът, Той постави неумолимите закони на природата. А Той остана верен на себе си: винаги благ и никога да не причинява рани, напротив - да превързва причинените в битката на живота.

След всяко сражение, което от сега нататък щеше да бъде поражение за офицера, Учителят щеше да го въвежда в своята алхимична лаборатория - там да го лекува, да превързва физическите и душевните му рани, да прави пълен разбор на сражението. И от всичко това, щеше да придобива все нови и нови и разнообразни знания за душата и нейните закони.

В тази лаборатория нервите му щяха да бъдат калени, за да издържат на високи напрежения - безлюбието, неправдите и грубите противоречия, които щеше да среща в новия си път на всяка крачка и главно в политическия живот на България, който живот още не беше установен, беше груб, без скрупули и задръжки, груби животински страсти.

Не само това, но нервите му щяха да бъдат изпилени, изтънчени, за да долавят и най-леките и нежни повеи на душата!

В тази лаборатория щеше да се изкове един диамантен характер, който да устоява на житейските съблазни!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...