Jump to content

49. Обидата на Святият Дух се плаща накрая


Recommended Posts

49. ОБИДАТА НА СВЯТИЯТ ДУХ СЕ ПЛАЩА НАКРАЯ

- Извинявайте, но този маниер ми е вече известен. Всички религии забулват нещата, за да бъдат загадъчни и по-интересни, за да грабнат ума на наивниците. Но моя... Не, затова не се опитвайте по този начин! Но да минем направо на това, за което съм дошъл.

Вашата глава не заслужава куршума да си изхабя! Със силата на словото, фактите от науката, желязната и непоклатима логика, ще Ви сразя! Още сега ще освободя тези наивници! Това е морала на свръхчовека -да презираш и презрените, да освобождаваш, да им даваш най-великото благо - свободата. Така постъпва само свръхчовека. Аз се различавам от Христа, Ницше, Канта... Разбира се, длъжен съм да Ви докажа това. Дошъл съм да Ви унищожа като идеолог на някакво загадъчно индийско, мистично, спиритуалистично учение, или по-право заблуждение! Веднага да започваме без предговори! Нямам време за губене - бързам! Голяма чест Ви направих, като си пожертвувах скъпия неделен преди обед! Знаете ли колко книги за четене ме чакат, колко идеи за записване? Въпреки това, аз съм великодушен! Разбира се, ще имам търпението да Ви изчакам да се обърнете за помощ към Вашия Бог, да го помолите да присъствува - духом или телом, да Ви помогне както и с каквото иска. Когато Ви победя, да нямате никакво оправдание и самият Вие да се уверите, че няма никакъв Бог. Ако сте искрен, ще повярвате и ще освободите стадото! Ако пък сте мошеник!... - И попипа пистолета си. Това е морала на истинския свръхчовек, който е много по-морален от всеки религиозник, без да вярва в какъвто и да било Бог или морал.

Учителят не Се раздразни от всичко това, нито Се предизвика! Стоеше, слушаше внимателно с уважение като нещо много важно и забавно. Само на края на дългата тирада, погледна мило и снизходително подполковника, като дете, което не знае какво говори или като човек, който е пред полудяване.

И като че му казваше: „Сине мой, сине мой, ако мен обиждаш нищо е, но ти обиждаш и то много пъти Духа! За всичко се плаща! Сметката ще ти се представи, когато най-малко я очакваш!... Загубил си мярката! Два пътя се откриват пред тебе - лудницата или Бога! Избирай!”*

[*Биж „Изгревът”, т. 31, с. 623-626.]

Подполковникът гледаше партньора си в очите изненадан, защото през дългата си практика на побоища, кавги, спорове... не беше имал случай да нанесе удар - физически или словесен, и да не получи толкова необходимата му реакция. Учителят не реагираше така както той очакваше, както беше поставил засадите си. Само с изумително спокойствие му каза: - Седнете. - И посочи стола до масата.

Нервиран, забъркан и изненадан от неизвестния похват, Христов веднага седна. Учителят кротко го погледна в очите, после премести погледа си към горящата печка и на окачалката за дрехи. Това подействува на гордия офицер като страшен упрек. Той, който си мислеше, че постъпва винаги както трябва и може смело да каже на всеки: „Постъпвай като мене...”, че е възпитан..., че има изискан светски такт, маниер и възпитание..., че не търпи никакви упреци, сега като че се намираше пред най-висшия си началник, затова с голямо усилие преглътна тази горчивина.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...