63. Ядката на Божественото Учение на Учителя Дънов

[Ани]

63. ЯДКАТА НА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

- Пардон, пардон, преди това ми отговорете на друг по-важен въпрос, за да не го забравя. Кажете ми с няколко думи, в какво конкретно се състои ядката на Вашето Учение, ако има изобщо Учение?

Учителят съвсем леко поклати глава одобрително и заговори:

- Рекох, ядката на Божественото учение е Любовта, Мъдростта и Истината.

- Дайте определение на всяко едно! - бързо и нервно забеляза Христов.

- Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот. Мъдростта - без което никакво движение не съществува. Истината - без което никаква граница не съществува.*

[*Любовта е енергията, която излиза от центъра на Вселената. Мъдростта е свят, където се осъществяват и създават формите на живота на Земята. Истината е свят, определен от Божествената Слава, което означава Светлина - Светлината на Бога.]

- Още по-конкретно, ако обичате - цял концентриран помоли Христов.

- Любовта е начало на всяко битие, Истината е крайният предел на битието, върховната му цел.

- А зад Истината? - запита дълбоко от себе си офицерът.

- Зад Истината няма нищо! Зад Истината не може да се отиде! Всяко нещо, което е сътворено, след като се движи, най-после ще опре до Истината...

- Повтарям въпроса на Пилат: „Що е Истина?”

- Истината не може да се каже, тя се живее.

- А Мъдростта?

- Това, което се движи по средата между Любовта и Истината и оформя нещата, е Мъдростта.

- Много неясно, но все пак приемам. Кажете ми сега и това от Учението Ви, което по Ваше мнение е неразбираемо за мене?

- Няма смисъл.

- И все пак, искам.

- Това, което не знаеш и не разбираш в света, е неразбираемата за теб страна на Учението ми - с шеговита усмивка му отговори Учителят.

- Това не ме задоволява.

- Ще ти кажа неща, които ще те задоволят.

- Но още сега, за да ги включа в моя план. Извинете ме господин Дънов, че подхождам към Вас както учител към ученик, но Вие подведохте въпроса така...

Учителят, Който никога не прекъсваше събеседника си, сега го прекъсна:

- Формата не е важна, не е тя, която определя учителя и ученика -съдържанието и смисъла са решаващи.