78. Евреинът бе Скитникът в света

[Ани]

78. ЕВРЕИНЪТ БЕ СКИТНИКЪТ В СВЕТА

Момичето взе „Антихриста”, и тъкмо да почне да чете видя, че Учителят по особен начин гледаше евреина, наистина пак беше кротък, тих, спокоен и за първи път го чу да говори повелително:

- Вие брат, излезте!

Момичето като чу това се сепна, изненада и се учуди! Загледа Учителя изпитателно в очите, но нищо не можа да разбере от погледа Му! Погледна евреина, за да разбере поне от него нещо, но и той беше в още по-голяма неизвестност.

Тези думи му подействуваха като гръм от ясно небе!

Той не знаеше как да мисли и какво да прави, затова хвърли мълниеносен, наситен с ревност поглед към момичето, стрелна с омраза Христов и после загледа въпросително Учителя! Питаше Го: „Защо е всичко това?” - Нито стон, нито мисъл - нищо не разбра! Обърна се към съзнанието си, към себе си, но в душата му беше още по-страшно: тъма и безмълвие цареше там. Не знаеше, какво да прави! Всъщност нямаше нищо за незнание. Наистина, отвън и наглед всичко беше обикновено, от просто по-просто: Учителят с ясни и недвусмислени думи беше казал: „Излез!” - Той трябваше да излезе, и въпросът щеше да се ликвидира.

Да, но в стаята беше момичето, което той обичаше и което беше търсил през вековете дълго, докато го намери! Сега той трепереше над него, страхуваше се да го остави с този красив офицер - покорител на женските сърца! Задачата не беше по силите му! Да остави момичето с офицера, за него беше изключено, затова потърси друго решение. Беше страшно смутен! Един хрип застана на гърлото му, и като предател го безпокоеше. Обърна се към духовния си ръководител, но и той мълчеше.

Тогава се помоли направо на Бога. Веднага една светлинка като светулка в тъмна нощ, блесна в главата му и той се насочи към нея. Нещо му пошепна: „Когато Учителят работи, и ученикът трябва да работи!...” Но и духът на отрицанието беше буден, веднага постави в решението и от своето естество. Евреинът си помисли и втора мисъл: „Отлично, ще остана в стаята - хем да пазя момичето, хем да се включа в работата на Учителя над офицера! Сега ще слушам този офицер, и след няколко схватки ше стигне до капитулация. Да види той, как обижда Учителя!” -Проблесъкът изчезна, светлината угасна - в душата му пак настана тъмнина и безмълвие! Червеят на раздвоението беше се вмъкнал и красивата идея „съработник на Учителя”, той направи второстепенна, параван, зад който се скри наистина второстепенната, която не би трябвало изобщо да съществува в съзнанието му. Той хвана само формата й, а съдържанието се оттече от съзнанието му. Без да мисли, втурна се в тази посока. Изобщо, днес той не мислеше, или мислеше и действуваше с непосредствените си подбуди.

Той добре знаеше, че това може да е само мираж. Беше чел в окултната литература, че от двете страни на „пътя” има безброй миражи, които отклоняват ученика от пътя! Пое си въздух и за обща изненада на Христов и на момичето, хвърли се в краката на Учителя, седна и ги прегърна

Христов го гледаше изненадан с широко отворени очи, пълни с ирония и жлъчно произнесе: „Сега пък „театро!” - Евреинът не обърна внимание на Христов, и веднага започна хвалебствия.