Jump to content

82. Как се изгражда образът на Учителя


Recommended Posts

82. КАК СЕ ИЗГРАЖДА ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Най-после събра последни сили и кураж, и завърши във форма на заключение:

- Учителю, след всичко което Ви казах, моля Ви да остана в стаята!

Учителят го подпомогна, като му направи знак с пръст да спре до тук, да млъкне, да не казва нищо повече, защото което щеше да каже, щеше да бъде лъжа.

Измъчен, изпотен дори, той се спря, млъкна, но така злобно изгледа Христов, че и за най-наивния и неразбиращ, който го видеше, щеше да бъде ясно да разбере, че заради него иска да остане да пази момичето от него, а всичко останало беше само фасада. Той се беше заканил в мисълта си да слуша Христов, но той беше слушаният.

Учителят спокойно и безстрастно, като че нищо не беше се случило, му посочи с ръка стол, помогна му да стане. Той стана, хвана с две ръце ръката на Учителя и почна да я целува, после седна на стола. Не седна, а се отпусна като труп! Въздъхна дълбоко, защото беше като пребит! И като се съвзе, първата мисъл, която прекоси съзнанието му направо зовеше: „Как няма да ме остави в стаята, нали мнението Му за Ницше ще разглася по целия научен свят?” - После потърси с поглед момичето. И някак победоносно искаше да му каже: „Цялата тази борба и победа, изнесох геройски само заради тебе!”

През цялото това време Христов слушаше внимателно и често заглеждаше Учителя, търсеше да види отвън по Него, да разбере онова, което говореше евреина. Казаното от евреина стана скелет, основа върху която по-късно се изгради в него образа на Учителя.*

[*Кой е Всемировият Учител - виж в „Изгревът”, т. 1. 2. изд. 2011, с. 746-748.]

Всичко му дойде наготово, само го пренамираше, без да се лута и колебае. Но той недоумяваше защо стана всичко това, защо евреинът разиграваше тази трагикомедия! За него остана неизвестно какво се беше случило, че нещата взеха тази насока!

Особено силно впечатление му направи, дето евреинът седна в нозете на Учителя. Не знаеше какво да мисли, и как да си го обясни. Той дори не чу или да му направи впечатление, че Учителят беше казал на евреина да излезе от стаята. Но затова пък в него задействува силата на тайната и загадката. Но заострено внимание всичко запомни, и после много пъти се връщаше към тази случка.

Едно му беше ясно, че те тримата - Учителят, евреинът и момичето - много добре знаят и разбират защо правят всичко това, че се ръководят от нещо. Но от какво - не можа да отгатне! Също остана с впечатление, че са хора, които знаят какво правят. Защото при всички други случаи би ги взел за луди и би ги отминал, но това което видя, чу и изпита го убеди, че не са глупави, нито прости, нито невежи, още по-малко луди или заблудени. Вече и на тримата гледаше с уважение.

Но най-интересното беше, че Христов - критикът, безверникът, атеистът скептикът... не си помисли нито за миг, че всичко което каза евреинът за Учителя, не е истина!...

Той още днес не беше вече това, което беше когато идваше на улица „Опълченска” 66.

Въпреки всичко, евреинът много допринесе Христов да опознае по-скоро Учителя и Учението Му.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...